МОТИВИ
към
присъда по НОХД № 3903/2018 г. по описа на СГС, НО, 24 състав
Софийска градска прокуратура е повдигнала обвинение
против А.Н.М. за извършено престъпление по чл.198, ал.1, вр.
с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 от НК за това, че около
21.30 ч. на 05.03.2016 г., в гр. София на стадиона в кв. Ботунец
като извършител в съучастие с М.М.М. /извършител/
отнел от владението на П.З.С. чужди движими вещи – мобилен телефон „Айфон 6 ЕС” на стойност 1 170,00 лв., секретни ключове на
стойност 6,00 лв., портфейл на стойност 5,00 лв. парична сума в размер на 220
лв. и 1 бр. малка чанта на стойност 7,50 лв., преносима батерия за зареждане на
мобилен телефон „Айфон 6 ЕС” на стойност 27,00 лв., 1
бр. кабел на стойност 9,00 лв., или всички на обща стойност 1444,50 лв., с
намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, изразяваща
се в нанасяне на удари с крак по тялото, удари с юмруци в гърдите, дърпане на
дрехите и чантата на П.З.С..
Със същия обвинителен акт Софийска градска прокуратура е
повдигнала обвинение против М.М.М. за извършено
престъпление по чл.198, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 от НК за това, че около 21.30 ч. на 05.03.2016
г., в гр. София на стадиона в кв. Ботунец като
извършител в съучастие с А.Н.М. /извършител/ отнел от владението на П.З.С.
чужди движими вещи – мобилен телефон „Айфон 6 ЕС”, на
стойност 1 170,00 лв., секретни ключове, на стойност 6,00 лв. портфейл, на
стойност 5,00 лв. парична сума в размер на 220 лв. и 1 бр. малка чанта, на
стойност 7,50 лв., преносима батерия за зареждане на мобилен телефон „Айфон 6 ЕС”, на стойност 27,00 лв., 1 бр. кабел на стойност
9,00 лв., или всички на обща стойност 1444,50 лв., с намерение противозаконно
да ги присвои като употребил за това сила, изразяваща се в нанасяне на удари с
крак по тялото, удари с юмруци в гърдите, дърпане на дрехите и чантата на П.З.С..
Против М.М.М. е повдигнато и
обвинение за извършено престъпление по чл. 313, ал. 3, вр.
ал. 1 от НК за това, че на 05.03.2016 г. в гр. София, бул. „********, в заложна
къща „К.” ЕООД, е потвърдил неистина (заявил, че е собственик на мобилен апарат
„Леново” модел „А 536” с имей № 866161029106872 с имей № 866161029106880), в частен документ (писмена
декларация, неразделна част от Заложен билет № 100079/5.3.2016 г.), в която по
изричната разпоредба на чл. 14, ал. 3 от Наредба за дейността на заложните къщи
(в сила от 27.02.2009 г.), приета с ПМС № 40/18.02.2009 г. (обн.
ДВ. бр. 16 от 27.02.2009 г., издадено въз основа на ал. 2 на параграф 23 от ПЗР
на Валутния закон), е бил специално задължен да удостовери истината и употребил
този документ (представил я пред М.А.Б., служител на заложна къща и получил
сумата от 70 лв.) като доказателство за невярно удостоверените обстоятелства.
Софийска градска прокуратура е повдигнала обвинение и
против В.К.Б. за извършено престъпление по чл.199, ал.1, т.3, пр.2 във вр. с чл.198, ал.1 от НК за това, че около 21.30 ч. на
05.03.2016 г., в гр. София на стадиона в кв. Ботунец
отнел от владението на М.Р.Л., чужда движима вещ – мобилен телефон „Леново
А536”, на стойност 189,00 лв. с намерение противозаконно да я присвои като
употребил за това сила /нанесъл удар с юмрук в челюстта на Л./ и грабежа е
придружен със средна телесна повреда, изразяваща се в счупена долна челюст на Л..
В съдебно производство пострадалият М.Л. е конституиран в
качеството на частен обвинител.
В хода на съдебните прения представителят на държавното
обвинение поддържа обвинението така, както е формулирано в обвинителния акт.
Намира, че в хода на съдебното следствие са събрани доказателства, необходими и
достатъчни за обосноваване виновността на подсъдимите в така вменените им
престъпления. Счита фактическата обстановка и правната квалификация по
отношение извършените деяния от подсъдимите за безспорно установена, в която
връзка прави разбор на събрания доказателствен
материал. Посочва, че повдигнатите обвинения се доказват от показанията на
пострадалите М.Л. и П.С., дадени пред съдия в хода на досъдебното производство,
както и тези пред разследващите полицай, в които точно е описан механизма на
извършеното деяние от тримата подсъдими. По отношение на авторството се сочи,
че същото се установява и посредством извършите в хода на досъдебното
производство разпознавания на лица и предмети, при които процесуално-следствени
действия пострадалите Л. и С. са разпознали тримата подсъдими като извършители.
Твърди се, че така повдигнатите обвинения се доказват както от показанията на
останалите свидетели, разпитани в хода на съдебното следствие, така и от
приобщените заключения на изготвените експертизи в хода на досъдебното
производство. Във връзка с второто повдигнато обвинение на подсъдимия М.
прокуратурата обосновава обвинителната си теза главно с изготвената и приобщена
графическа експертиза, според чието заключение подписът поставен под заложния
билет и на приложената към него декларация, попълнени във връзка със залагането
на мобилния телефон, е положен от подсъдимия М.М..
Въз основа на тези съображения държавното обвинение предлага и тримата
подсъдими да бъдат признати по повдигнатите им обвинения.
По отношение индивидуализацията на наказанията прокуратурата
предлага като смекчаващи отговорността обстоятелства да бъдат отчетени чистото
съдебно минало на подсъдимите М. и Б., а като отегчаващи такива за всички
подсъдими се сочат упоритостта, с която са извършени деянията, обстоятелството,
че са извършени в съучастие, в тъмната част на деня, на изолирано място и
наличието на предварителна подготовка от съучастниците.
Държавното обвинение намира, че спрямо подсъдимия М. като оттегчаващо
вината обстоятелство следва да се вземе под внимание наличието на наложено
административно наказание по реда на чл. 78а от НК за извършено престъпление по
чл. 131, ал. 11, т. 12 от НК. При тези обстоятелства прокуратурата предлага на
подсъдимия М. да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ от 3 години и 6
месеца, което да бъде изтърпяно при „общ „режим“ на основание чл. 57, ал.1 т. 3
от ЗИНЗС. За подсъдимия Б. е предложено да бъде наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 6 години, което да бъде изтърпяно при „строг“ режим. По
отношение на подсъдимия М. за престъплението по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20 от НК се предлага да бъде наложено наказание
„лишаване от свобода“ от 3 години и 6 месеца, а за престъплението по чл. 313,
ал. 3, във вр. ал 1 от НК – наказание „лишаване от свобода“ в размер от 1
година. Иска се на основание чл. 23 от НК за двете престъпления да бъде наложено
едно общо наказание „лишаване от свобода“ в размер на 3 години и 6 месеца,
което да бъде изтърпяно при „общ“ режим на основание чл. 57, ал.1 т. 3 от ЗИНЗС.
Повереникът на частния
обвинител Л. – адв. К., поддържа обвинението така,
както е повдигнато. Излага фактическата обстановка, каквато според нея се
установява по безспорен начин от събрания и проверен по делото доказателствен материал. Посочва, че телесните увреждания,
причинени на свидетеля Л., са безспорно доказани по техния характер и начин на
причиняване. Намира, че при провеждането на процесуално-следствените действия
по разпознаване в хода на досъдебното производство са спазени всички нормативни
изисквания. С тези съображения моли подсъдимият Б. да бъде признат за виновен
по така повдигнатото му обвинение. С оглед мЛ.та
възраст и чистото му минало пледира за наказание към минимума.
Процесуалният представител на подсъдимия Б. – адв. К., пледира
за оправдаване на подзащитния ѝ поради липса на
преки и верига от косвени доказателства, които да подкрепят в степен
достатъчна, твърденията заложени в обвинителния акт. Защитникът излага
аргументи относно недоказаност на авторството на деянието, акцентирайки върху
обстоятелството, че в инкриминираната вечер свидетелят Л. не е могъл да види
лицата на нападателите поради неосветеност на мястото. Според защитникът
липсата на осветеност се потвърждава от показанията на полицейските служители. В тази връзка обръща
внимание, че самият пострадал Л. в хода на съдебното следствие заявява, че не
може да даде описание на лицето, което е нанесло ударите върху него, съответно
лицето, което е отнело мобилния му телефон марка „Леново“. Във връзка с невъзможността
на пострадалия Л. да възприеме лицата на нападателите се оспорва годността на
извършените в хода на досъдебното производство разпознавания. Адв. К. оспорва годността на протокола за разпит на
свидетеля Л. от 06.03.2016 г., тъй като не е проведен от разследващ полицай, а
от оперативен работник. Във връзка с разпита, проведен пред съдия, се изтъкват
противоречия относно часа на инкриминираното деяние, въз основа на което
приема, че часът на деянието остава неуточнен. От друга страна, посочва, че и в
този разпит пострадалият твърди да е бит само от едно лице, че мястото е било
тъмно, неосветено, че извършителите били с качулки и не е видял добре лицата
им.
На следващо място, защитникът на подсъдимия Б.
прави разбор на надлежно приобщените показания на пострадалия С., констатирайки
съществени противоречия относно броя лица, които ги били нападнали; относно кой
точно е нанасял удари спрямо него – дали подсъдимия Б., както твърди при
разпознаването, или подсъдимия М., който не разпознава, но сочи, като лицето,
нанасяло му удари в разпита пред съдия; дали мобилният телефон с марка „Айфон“ е получен лично от майка му или е изпратен по
куриерска фирма „Спиди“. Във връзка с извършените
действия по разследването – разпознаване с разпознаващо лице пострадалия С. и
разпознато лице подсъдимия Б., защитникът сочи, че неоснователно подзащитният му е отделен от другите лица, с които е
съпоставен. Акцентира, че ако се приемат за достоверни показанията на С., че
именно подсъдимият Б. му е нанасял удари, то е невъзможно последният в същото
време да е нанасял удари и на пострадалия Л..
Накрая
защитникът на подсъдимия Б. излага съображения, въз основа на които приема, че подзашитният ѝ не е имал мотив да извърши подобно
деяние. В тази връзка сочи неговата трудова ангажираност, спира се на
предметите намерени при обиска му, поради което се твърди, че ниската стойност
на заложения телефон не може да бъде основателен мотив за извършване на
деянието. Отделно се сочи, че не е установен по безспорен начин сочения предмет
на деянието – мобилен телефон „Леново“.
Въз
основа на противоречивостта на показанията на свидетеля С. и при невъзможността
свидетелят Л. да разпознае нападателите, защитникът на подсъдимия Б. моли подзащитният ѝ да бъде признат за невиновен по
повдигнатите му обвинения.
Защитникът
на подсъдимия М. – адв. К., пледира за постановяване
на оправдателна присъда. Процесуалният представител на подсъдимия М. излага
съображения относно лиса на обективност и всестранност на проведеното
разследване, въз основа на което не е разкрита обективната истина. Отправя
упрек за бездействие от страна на органите на досъдебното производство, като
същите не са предприели и действия по установяване на лицето „В.“. В допълнение
на твърденията за липса на доказателствена
обезпеченост на обвинението посочва, че пострадалите сами заявяват още в
началото на производството, че не могат да разпознаят нападателите. В тази
връзка се оспорва достоверността на проведените процесуално-следствени действия
по разпознаване и в допълнение сочи, че не е спазено изискването разпознаваните
лица да бъдат съпоставени с лица със сходна външност. Отправени са упреци, че
показанията на пострадалите са дадени под натиск от разследващите по угоден за
тях начин. Акцентира на пропуска поемните лица да
бъдат информирани относно тяхната роля в тези действия по разследването.
На
следващо място, процесуалният представител на подсъдимия М. излага съображения,
че лицето Р.М. е бил организатор на инкриминираните събития, поради което
същият, за да отклони съмненията от себе си, е прехвърлил вината върху други
лица. Изразяват се съмнения въз основа на показанията на свидетеля С. за
присъствието на още три лица, с които е
възможно лицето Р.М. да е имал уговорена среща. Акцентира върху обстоятелството
относно употребените наркотици от Р.М. в инкриминираната вечер, което не е
посочено във фактическата обстановка от държавното обвинение. В тази връзка се
оспорват показанията на М., доколкото се твърди наркотична зависимост и
свидетелската годност не е проверена чрез назначаване на съответната
експертиза.
По-нататък
защитникът сочи, че не са доказани твърденията в обвинителния акт лицето Р.М.
да е имал уговорена среща с подсъдимите, както и тримата подсъдими да са се
разбрали заедно да нападнат свидетелите М.Л. и П.С. и да им отнемат
притежаваните пари и мобилни телефони. Твърди, че механизмът на причиняване на
ударите от М. и М. така, както е посочен в обвинителния акт, не отговаря на
показанията на пострадалия С.. Оспорва се притежанието на инкриминирания
мобилен телефон „Айфон“ от пострадалия С., както и възможността
последния да разпознае нападателите си поради обстоятелството, че същият в
инкриминираната вечер е употребил наркотични вещества.
На
следващо място, защитникът на подсъдимия М. акцентира върху противоречията в
показанията на свидетеля С., излагайки съображения за възможност свидетелите
очевидци предвид криминалното им минало да изопачават споделената от тях
информация.
Въз
основа на липса на достатъчно доказателства и съществени противоречия в
събрания доказателствен материал, както и предвид
тенденциозност на разследването защитникът пледира за оправдателна присъда.
Алтернативно, ако се приеме, че все пак подсъдимите са извършили така вменените
им деяния, защитникът посочва, че същевременно са предотвратили друга
криминална проява.
Процесуалният
представител на подсъдимия М. – адв. Д., пледира за
оправдаване на подзащитния му, тъй като в съдебното
следствие не са събрани преки доказателства, установяващи виновността му.
Оспорва извършените разпознавания с разпознавано лице подсъдимия М., тъй като
видно от снимките от приложения албум, лицата не съответстват нито с
телосложението, нито с ръста, нито с възрастта му. Акцентира върху
обстоятелството, че свидетелят Л. според заявеното от него в съдебно заседание
не може да разпознае нападателите. По отношение на повдигнатото обвинение по
чл. 313, ал. 3, вр. ал. 1 от НК защитникът излага
съображения, според които няма основания подсъдимият да заложи мобилния телефон
в заложна къща в центъра на гр. София. Посочва, че подзащитният
му няма книжка и в кв. Ботунец имало достатъчно
заложни къщи. На последно място обръща внимание, че са налице противоречия в доказателствения материал, които не могат да бъдат
преодолени, въз основа на което моли подзащитния му
да бъде оправдан.
В
правото си на последна дума подсъдимият М. моли да бъде оправдан. Сочи, че
познава Р.М. от квартала като криминално проявено лице, поради което смята, че
той ги е натопил. Посочва, че никъде не се е представял под името „В.“.
В
правото си на последна дума подсъдимият М. моли да бъде оправдан. Сочи, че
инкриминираният телефон е закупен от битака и в момента на залагане Р.М. бил с
него, поради което знаел, къде го е заложил.
В
правото си на последна дума подсъдимият Б. моли да бъде оправдан, тъй като няма
нищо общ със случая.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателствени
материали по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият
А.Н.М., роден на *** ***, българин, с българско гражданство, неженен, с основно
образование, охранител, неосъждан , с ЕГН: **********, с адрес ***.
Подсъдимият
М.М.М., роден на ***г***, българин, с българско
гражданство, със средно образование, неженен, безработен, неосъждан с ЕГН: **********,
с адрес ***2
Подсъдимият
В.К.Б., роден на ***г***, българин, с българско гражданство, неосъждан,
неженен, с основно образование, охранител, с ЕГН: **********, с адрес ***.
Свидетелите
М.Р.Л. и П.З.С. се познавали от дома за временно настаняване „Конкордия“. На 05.03.2016 г. вечерта те били заедно, като
свидетелят С. се чул по телефона с лицето Р.М. И.Л.. Двамата се разбрали да се
срещнат пред сградата на Централните хали, откъдето да отидат до кв. „Ботунец“ с цел да реализират някаква кражба. Свидетелите С.
и Л. се срещнали с Р. Л. и Н.К.П. на уговореното място. Четиримата тръгнали заедно
към кв. „Ботунец“, като се придвижвали с градския
транспорт. Първо се качили на трамвай № 22, а след това се прехвърлили на
автобус до центъра на кв. „Ботунец“.
Около
21.30 часа стигнали на спирката на автобуса в кв. „Ботунец“,
която се намирала в близост до пазара. Четиримата – свидетелите Л. и С., Р. Л.
и Н.П. се насочили към стадиона в същия квартал. Лицето Р. Л. се отбило до
неустановено място, от където взело наркотични вещества, които всички без
свидетеля Л. употребили. След това те отново се запътили към стадиона и
приближавайки към него на около 100-150 метра забелязали три неустановени по
делото лица. Те били с качулки на главите. Р. Л. се провикнал към тях и попитал
„В.е, ти ли си?“. Едно от момчетата отговорило утвърдително, след което
свидетелите Л. и С. заедно с Р. Л. и Н.П. се насочили към трите лица. След като
наближили, трите неустановени по делото лица провели кратък разговор с Р. Л..
След това внезапно нанесли удар на Р. Л., който паднал на земята. В този момент
едно от непознатите лица нанесъл силен удар с ръка, свита в юмрук в областта на
челюстта на свидетеля Л., в резултат на което той паднал на земята.
Неустановеното лице му нанесло още няколко удара в областта на главата, след
което му пребъркал джобовете и му отнел мобилен телефон „Леново“ и му завързал
ръцете с пластмасови връзки тип „свински опашки“. След това същото лице нанесъл
с ръце и крака слаби удари по тялото на Р. Л., който се изправил и успял да избяга.
Междувременно Н.П. също успял да избяга.
Междувременно,
другите две лица се насочили към свидетеля С.. Единият от тях го ударил с
неустановен дървен предмет през краката, в резултат на което С. паднал на
земята. Извършителите го ритнали няколко пъти, след което спрели. С. успял да
се изправи и побягнал посока към пазара. Вследствие на което бил последван от
две момчета – единият успял да го настигне, съборил го на земята и му хванал
ръцете зад гърба. Другият го изритал в областта на дясното око, разкопчал му
якето и издърпал чантичката с личните му вещи – мобилен телефон „Айфон 6 ЕС”, секретни ключове, портфейл, парична сума в
размер на 220 лв., преносима батерия за зареждане на мобилен телефон „Айфон 6 ЕС” и 1 бр. кабел.
След
като трите неустановени по делото лица ограбили свидетелите Л. и С., те се отдалечили
от мястото. Веднага след това пострадалият С. се насочил към пазара на кв. „Ботунец“ и помолил работещите там охранители да сигнализират
в полицията. Отишъл в намиращото се в близост медицинско заведение 16-то ДКЦ,
където му бил извършен преглед. Междувременно свидетелят Л. успял да скъса
поставените му свински опашки и се скрил в намиращия с в близост гробищен парк,
където останал цяла нощ. На сутринта отишъл до болница „Св. Ана“, където му бил
извършен медицински преглед.
Същата
вечер за времето от 19:00 часа на 05.03.2016 г. до 07:00 часа на 06.03.2016 г.
полицейските служители А.П. и А.С. били на смяна като АПУ-222. Около 21:50 часа
свидетелите П. и С. били изпратени в кв. „Ботунец“ в
спешния кабинет на 16-то ДКЦ по подаден сигнал за извършен грабеж. На място те
установили свидетеля П.С., който им разказал за случилото се. Случаят бил
докладван в дежурната част на 05 РУ-СДВР, а свидетелят С. бил транспортиран в
сградата на 05 РУ-СДВР.
В неустановен
час на 05.03.2016 г., подсъдимият М. заложил мобилен телефон марка „Леново“,
модел „А536“ с имей № 866161029106872 с имей № 866161029106880 в заложна къща „К.“, намираща се на
адрес гр. София бул. „*********Срещу дадения залог, той получил заем в размер
на 70 /седемдесет/ лева с падеж 06.03.2016г., за което бил издаден заложен
билет с №100079.
От
заключението на назначената по делото съдебномедицинска експертиза се е
установило, че на свидетеля Л. са му били нанесени следните телесни повреди:
оток на лицето вляво, счупване на долната челюст вдясно, избиване на втори
долен десен зъб, охлузвания по двете китки в стадий на възстановянате,
комплексни травматични увреждания с вид на двойно ивицовидни
кръвонасядания по десните бедро и подбедрица.
Тези увреждания се дължали на действието на твърди тъпи предмети, по механизма
на удари с или върху такива, както и от притискане. Счупената долна челюст
вдясно на свидетеля М.Л. изпълва медико-биологичния признак „счупване на долна
челюст“.
От
заключението на назначената по делото съдебномедицинска експертиза се е
установило, че на свидетеля С. са били установени кръвонасядания
по горния и долния клепач на дясното око и вътрешния очен ъгъл на дясното око, субконюктивален кръвоизлив на дясното око, охлузвания по
дясното бедро, разкъсно-контузии рани в лявата подбедрица. Получените увреждания се държат на действието
на твърди тъпи предмети, по механизма на удари с такива.
От
заключението на изготвената в хода на досъдебното производство оценителна
експертиза стойността на мобилния телефон „Леново“, модел А536, собственост на
свидетеля С., ползван от свидетеля Л. е на стойност 189 /сто осемдесет и девет/
лева. Стойността на отнетите от свидетеля С. вещи е както следва: мобилен телефон
„Айфон 6 ЕС”, на стойност 1 170,00 лв., секретни
ключове, на стойност 6,00 лв. портфейл, на стойност 5,00 лв. парична сума в
размер на 220 лв. и 1 бр. малка чанта, на стойност 7,50 лв., преносима батерия
за зареждане на мобилен телефон „Айфон 6 ЕС”, на
стойност 27,00 лв., 1 бр. кабел на стойност 9,00 лв., или всички на обща
стойност 1444,50 /хиляда четиристотин четиридесет и четири лева и петдесет
стотинки/лв. Общата стойност на инкриминираните вещи, принадлежащи на двамата
пострадали П.С. и М.Л. е 1633,50 лева.
От
заключението на изготвената в хода на досъдебното производство графическа
експертиза се установява, че подписите за „Заемател“
и „Декларатор“, съдържащи се в заложен билет № 10079 от дата 05.03.2016 г. и Декларация
по чл. 14, ал. 3 от НДЗК от дата 05.03.2016 г. са положени от лицето М.М.М..
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на: гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите М.Л.,
както и частично приобщените му показания, дадени пред съдия в хода на
досъдебното производство, на осн. чл. 281, ал. 1, т.
2 НПК (л. 84, т. 1 от ДП), на свидетеля П.С. (частично кредитирани), приобщени
от досъдебното производство на осн. чл. 281, ал. 1,
т. 4, пр. 1 (л. 167-171, т. 2 от ДП), на осн. чл.
281, ал. 3 вр. ал. 1, т. 4, пр. 1 (л. 90 и л.
103-104, т. 1 от ДП); на Л. Районва, както и
приобщените ѝ показанията на осн. чл. 281, ал.
4 вр. ал. 1, т. 1 (л. 97-98, т. 1 от ДП), на А.Б., както и приобщените
ѝ показанията на осн. чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 (л. 101-102, т. 1 от ДП), на Г.А.,
на Е.М., на А.П., както и приобщените му показания на осн.
чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК (л. 91-92,
т. 1 от ДП), на А.С., на М.Б., на И.М., както и приобщените ѝ показания
на осн. чл. 281, ал. 4 вр.
ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК (л. 196, т. 2 от ДП), на А.П.; писмени доказателства и доказателствени средства – заложен билет № 100079 от
05.03.2016 г. (л. 187, т. 1 от ДП), декларация по чл. 14, ал. 3 от НДЗК, (л.
188, т. 1 от ДП), справки за съдимост, медицински документи относно
здравословното състояние на Л. и на С.; справка от „Т.Б.“ ЕАД (л.181, т.2 от
ДП); способи за доказване – заключения на изготвените в хода на досъдебното
производство съдебномедицински експертизи (л.120-122, т. 1 от ДП), заключение
на графологическа експертиза (л. 211-212, т. 2 от
ДП), заключение на оценителна експертиза (л. 124, т. 1 от ДП).
В
основата на своите фактически и правни изводи съдът постави показанията на
частния обвинител М.Л.. Същият е единственият свидетел очевидец на
инкриминираните събития, разпитан от съда, и като лице непосредствено възприело
факти от съществено значение за разкриване на обективната истина, показанията
му се явяват основен източник на преки доказателства. Макар и свидетелят да е
конституиран като страна в процеса, защитаваща свои собствени права и законни
интереси, той е изключително подробен и последователен при депозиране на
показанията си. Същите се отличават с висока информативност
относно темпоралното развитие на събитията от инкриминираната нощ, лицата, с
които се срещнал в центъра на гр. София и с които отишъл в кв. Ботунец, броя нападатели, обстоятелството, че лицето Р. Л.
се познавал с тях, както и по отношение механизма на причиняване на телесните
повреди спрямо него и отнетия от него мобилен телефон. Показанията на свидетеля
са логични, последователни и житейски правдиви. Същевременно изложеното от него
намира подкрепа в останалия доказателствен материал.
Така споделеното от свидетеля Л. досежно срещата в
центъра на гр. София с Р. Л. и Н.П., с които той и свидетеля С. отишли в кв. Ботунец, се потвърждава както от свидетеля С., така и от
полицейските служители – свидетелите П. и С., които първи се отзовали на подадения
сигнал за извършен грабеж и установили пострадалия С.. Показанията на
полицейските служители, макар и източник на производни доказателства относно
посоченото обстоятелство, напълно подкрепят споделеното от пострадалите.
Съдът
дава доверие на твърдението на свидетеля Л. относно броя на нападателите. По
отношение на това обстоятелство показанията на двамата свидетели очевидци се
разминават, тъй като свидетелят С. първоначално твърди, че нападателите са били
шестима. Заявеното от С. в първия му по време разпит в наказателното
производство се явява изолирано твърдение, което самият той променя в последващите си показания. Отделно от това са налице редица
противоречия в показанията на С., на които съдът ще се спре по-подробно в изложението,
които поставят под съмнение достоверността на конкретни части от показанията
му. С оглед изложеното и съпоставката на показанията на С. с останалия доказателствен материал съдът не намира твърдението относно
шестте лица за отговарящо на обективната истина. В тази връзка не следва да се
дава вяра на показанията на П. и С. относно обсъжданото обстоятелство,
доколкото същите възпроизвеждат споделеното им от С. и се явяват производни
доказателства. Съдебната практика е константа, че е недопустимо производните
доказателства да заместят преките, когато такива са събрани по делото. Поради
това и обстоятелството, че свидетелят Л. е последователен и категоричен относно
броя на нападатели, съдът се доверява на изложеното от него.
На
следващо място, свидетелят Л. е категоричен, че трите непознати за него и
пострадалия С. лица са били познати на лицето Р. Л.. По отношение на това
обстоятелство и двамата свидетели са единодушни, поради което съдът го приема
за безспорно установено. В тази връзка следва да се разгледат възраженията на
защитниците на подсъдимите относно ролята на лицето Р. Л., като адв. К. оспорва и свидетелската му годност, респективно
самите му показания. Свидетелите Л. и С. са единодушни, че лицето Р. Л. е бил
инициатор да отидат в кв. „Ботунец“. Пристигайки на
мястото разбрали, че Р. Л. е имал уговорка с три непознати за тях лица.
Версията, че именно Р. Л. е организирал грабежа, тъй като знаел относно
притежаваните от С. вещи, е поддържана единствено от свидетеля С.. В
действителност това е възможна хипотеза, но доколкото в настоящото производство
се направи всичко възможно да се разпита съответното лице, то тя остава
недоказана. В същото време това обстоятелство остава извън предмета на
доказване, доколкото на лицето Р. Л. не е повдигнато обвинение, а от друга
страна – прокуратурата не твърди и подсъдимите да са били предварително
мотивирани от някого. Същевременно заличаването на Р. Л. като свидетел,
респективно невъзможността показанията му дадени на досъдебното производство да
бъдат приобщени, води до безпредметно обсъждането на показанията му,
респективно на свидетелската му годност. Подобен подход би довело до обсъждане
на неприобщени доказателства, което е недопустимо с оглед задължението на съда
да формира вътрешното си убеждение на база събрания доказателствен
материал в хода на съдебното следствие.
Относно
точния час и датата свидетеля Л. заявява липса на спомени, поради което показанията
му от 06.03.2016 г. (л. 77-78 от ДП, т. 1) са частично приобщени. Съдът намира
за основателно възражението на защитата, че разпитът от 06.03.2016 г. е
проведен от некомпетентно лице. Видно от протокола за разпит на свидетеля и
преписа му те са изготвени от едно и също лице – И.Х.. В протокола за разпит
(л.73-76, т.1 от ДП) е записано, че същият е разследващ полицай. В преписа на
протокола за разпит на свидетеля Л., както и останалите приложени по делото
протоколи за разпити, изготвени от същото лице (л. 79, л.88, л.95, т. 1 от ДП),
е посочено, че И.Х. е оперативен
работник при 05 РУ-СДВР. Поради това за съдът не съществува съмнение, че
разпитът на свидетеля Л. от 06.03.2016 г. е проведен от полицейски орган, а не
от разследващ полицай. Същевременно полицейските органи съгласно чл. 52, ал. 1
от НПК също са разследващи органи, но те могат да извършват действия по
разследването само в изрично предвидените случай съгласно чл. 194, ал. 4 от НПК, а именно действия в условията на неотложност по чл. 212, ал. 2 от НПК или
такива, възложени им от прокурор, следовател или разследващ полицай. В процесния случай досъдебното производство № 568/2016 г. по
описа на 05 РУ-СДВР е образувано на осн. чл. 212, ал.
2 с първото действие по разследването – разпит на свидетеля С. на 06.03.2016
г., а не с този на свидетеля Л.. Към момента на разпита на свидетеля Л., въпреки
че се е провел отново на 06.03.2016 г., досъдебното производство вече е било
образувано, не са били налице основания за разпита на свидетеля в условията на
неотложност, поради което за да бъде осъществено това процесуално-следствено
действие е било необходимо полицейския орган да има изрично възлагане за
провеждане на разпит на пострадалия. В кориците на делото липсва подобно
постановление за възлагане, въз основа на което да се приеме, че разпитът на
свидетеля Л. е осъществен от компетентно лице, поради което съдът изключи от доказателствената съвкупност приобщения протокол за разпит
на свидетеля Л. от 06.03.2016 г. Въпреки това не може да се приеме за
основателно възражение за недоказаност на часа. Свидетелят С. в разпита си от
06.03.2016 г. посочва, че на 05.03.2016 г. около 21:30 часа са били на спирката
в кв. „Ботунец“. Тези обстоятелства се потвърждават
от свидетеля П., който в приобщения по надлежния ред разпит заявява, че около
21:50 часа са били изпратени в кв. „Ботунец“ по повод
подадения сигнал. Изложеното дотук води до непротиворечивия извод, че
инкриминираното деяние е извършено около 21:30 часа на 05.03.2016 г.
На
следващо място, свидетелят Л. е категоричен досежно
мястото на нападението – кв. Ботунец, в близост до
стадиона, което се потвърждава и от останалите свидетели по делото. От
съществено значение за конкретния случай е обстоятелството, че
местопроизшествието е било неосветено, а нападателите са били с качулки.
Гореизложените съображения относно часа и мястото на деянието водят до извода,
че същото е извършено в тъмната част на денонощието. Следователно от съществено
значение е обстоятелството относно наличието или липсата на осветеност на
местопроизшествието, което във висока степен предопределя възможността или
невъзможността на свидетелите очевидци – Л. и П., да възприемат отличителни
белези на своите нападатели, въз основа на които да ги разпознаят впоследствие.
Защитата неколкократно и то съвсем основателно
акцентира върху посоченото обстоятелство. В тази връзка свидетелят Л.
категорично заявява липсата на осветеност на мястото, където е бил нанесен
побоя. Свидетелят С. макар и косвено също потвърждава, че мястото не е било
осветено. Същият в разпита пред съдия споделя, че след като дошли полицейските
служители, отишли да огледат мястото, като районът се е осветявал от светлините
на полицейската кола и фенерите. В същият смисъл са показанията на свидетеля С.,
който споделя пред съда, че мястото, посочено им като място на
местопроизшествието, е било тъмно и неосветено. На следващо място, свидетелят Л.
е категоричен и последователен, че лицата са били с качулки, поради което не е
могъл да види лицата им. Обстоятелството, което се потвърждава и от свидетеля С..
С оглед на изложеното съдът намира за безспорно установено, че
местопроизшествието не е било осветено.
Показанията
на свидетелят Л. кореспондират и с изготвената по делото съдебномедицинска
експертиза. Същият споделя, че едно от непознатите лица го е ударило с юмрук в
областта на главата, като първият удар бил от лявата му страна. Той паднал, а
нападателят продължил да го удря в областта на главата. Видно от съдебномедицинската
експертиза, по-тежките травматични увреждания са в областта на главата, като са
налице по-леки наранявания по китките и краката. Според експертизата увреждания
се дължали на действието на твърди тъпи предмети, по механизма на удари с или
върху такива, както и от притискане, което отговаря на начина, посочен от
пострадалия Л..
Не на
последно място съдът намира показанията на свидетеля Л. за обективни и поради
обстоятелството, че същият добросъвестно споделя причината, поради която отишли
в кв. Ботунец – да извършат кражба. Свидетелят
добросъвестно споделя и не крие обстоятелствата свързани с криминалното му минало,
което е основание съдът да приеме липса на тенденциозност в показанията му.
За
разлика от обективността и последователността на показанията на свидетеля Л.,
тези на другия очевидец – свидетеля С. се отличават с редица съществени
противоречия, поради което за да се отсеят фактите, отговарящи на обективната
действителност е необходимо показанията на свидетеля да се анализират
задълбочено и най-вече да бъдат съпоставени с останали доказателствен
материал по делото. Свидетелят С. във всеки един разпит внася съществени
промени, свързани със значими обстоятелства за предмета на доказване. Така на
първо място, твърдението за броя на нападателите – шестима, остава изолирано,
за което бяха изложени подробни съображения. По-нататък в разпита от 06.03.2016
г. С. твърди, че целта на посещението в кв. „Ботунец“
е да отидат в някаква кръчма, което не кореспондира с показанията на свидетеля Л..
Обясним е опитът на свидетеля в този първи разпит да прикрива основната цел,
поради която са отишли в кв. „Ботунец“, а именно да осъществят
кражба. Желанието да не се инкриминира в някакъв вид престъпна дейност е обективирано в твърдението, че целта им била да отидат на купона
в кръчма, която линия се следва от С. и в другите разпити. За да затвърди
тезата, че отивали на купон, свидетелят С. за първи път в разпита пред съдия
споделя, че в инкриминираната нощ в чантичката си носел и самолетен билет за
Германия за следващия ден – 06.03.2016 г., като идеята е било вечерта да се
почерпят преди заминаването му. Тези твърдения на свидетеля С. остават
изолирани и съдът ги цени като опит същият да прикрие действителната цел, с
която са отишли в кв. „Ботунец“.
По-нататък
свидетелят С. във всеки един разпит внася нови обстоятелства досежно начина и механизма на нанасяне на телесните
увреждания спрямо него, както и относно броя лица, които са го нападнал. Съдът
при съпоставка на показанията на С.
констатира, че споделената от С. информация относно конкретните действия
на нападателите в разпита от 06.03.2016 г. в най-пълна степен съответства на
останалия доказателствен материал. В този разпит
свидетелят дава най-пълно и точно описание на механизма и начина на нанасяне на
телесните увреждания спрямо него от неизвестните нападатели. Свидетелят
посочва, че едно от лицата го ударило с дърво през карата, в резултат на което
той паднал. Докато бил на земята са го ритали няколко пъти, след като спрели и
той се изправил. Ударил един от нападателите и побягнал в посока към пазара, но
малко преди него бил настигнат от две момчета. Така описаното от свидетеля С.
съответства на показанията на другия свидетел очевидец Л., който заявява, че е видял как удрят свидетеля С.,
който паднал, след което се изправил и побягнал. Свидетелят Л. е категоричен,
че две от непознатите лица са удряли С. и те са го подгонили впоследствие,
когато той тръгнал да бяга. Л. не е възприел, дали лицата са го настигнали, но
заявява споделеното му от С. досежно настигането и
отнемането на чантичката. Изложеното от С. в първия по време разпит досежно начина на нанасяне на побоя съответства на
изготвената съдебномедицинска експертиза, според която пострадалият е получил
увреждания в областта на главата, охлузвания по дясното бедро, както и разкъсно-контузна рана в лява подбедрица.
В последващите разпити свидетелят С. внася съществени
изменения в начина на нанасяне на телесните увреждания спрямо него – появяват се
твърдения за удари в областта на корема, налице е непоследователност относно
кога точно е бил ударен през краката, колко пъти е падал на земята, и не на
последно място – сочи, че инкриминираното деяние е реализирано само от едно
лице. Така изложените твърдения в последващите
разпити не намират подкрепа в доказателствената
съвкупност. От друга страна съдът се довери на изложеното от свидетеля С. в
разпита от 06.03.2016 г. по отношение начина и механизма на нанасяне на
телесните увреждания и отнемането на инкриминираните вещи поради
обстоятелството, че този разпит е проведен непосредствено след инкриминираното
деяние, когато спомените на свидетеля са били най-ясни, точни и конкретни.
Относно
начина, по който са стигнали до кв. „Ботунец“ и с
кого точно отишъл там, свидетелят С. дава най-подробна информация в разпита
пред съдия, която е в пълно съответствие със заявеното от свидетеля Л.. По
отношение на събитията след побоя – получената медицинска помощ и пристигането
на полицейските служители свидетелят С. е последователен в разпитите и
добросъвестен. Що се отнася до инкриминирания телефон „Айфон
6 ЕС“ съдът приема, че свидетелят в действителност е притежавал такъв. Вярно е,
че същият дава разнопосочни сведения относно начина, по който се е сдобил с
него, но в същото време е последователен, че е получен от майка му. Това
твърдение косвено се подкрепя и от свидетеля Л..
Предвид
изложеното съдът кредитира частично показанията на свидетеля С. единствено в
посочените по-горе части, респективно по отношение на обстоятелства, които не
се намират в противоречие с останалия доказателствен
материал, а се подкрепят от същия.
Във
връзка с показанията на свидетелите С. и Л. съдът не констатира обективни
данни, въз основа на които да се приемат възраженията на защитата относно
упражнен натиск да бъдат дадени показания в конкретна насока за основателни. Нито
един от тях не споделя някой от полицейските органи да е упражнил физически или
психически натиск спрямо тях. Свидетелите са били задържани, но това
съответните задържания са били осъществявани във връзка с други наказателни
производства, по които тяхното задържане е било необходимо. В действителност
свидетелят С. е бил задържан денят преди разпита пред съдя, но не с цел да му
се въздейства. Същият е бил обявен за издирване и принудително довеждане на
16.03.2017 г., като към 30.03.2017 г. е бил установен и задържан с цел
осигуряване явяването му като свидетел пред съдия. Свидетелите С. и Л. са били
задържани и във връзка с други наказателни производства, което само
Предвид
така изложения анализ на показанията на свидетелите очевидци не може да бъде
направен категоричен извод относно авторството на деянията нито въз основа на
споделеното от тях, нито въз основа на извършените в хода на досъдебното
производство разпознавания. Задължителна предпоставка да се осъществи законосъобразно
разпознаването на лица се явява обстоятелството, свидетелите очевидци във всеки
конкретен случай да са могли да възприемат отличителни белези на лицата (в
случая на техните нападатели), въз основа на които да могат ги разпознаят
непротиворечиво измежду други сходни на външен вид лица. Свидетелят Л. заявява
категорично, че не може да разпознае лицата, които са нападнали него и
пострадалия С., в инкриминираната вечер, тъй като не е видял лицата им. Съдът
намира за правдоподобно споделеното от него не само защото мястото на
извършване на деянието е било тъмно и неосветено, но и защото нападателите са
били с качулки. Същевременно изложеното от Л. намира косвена подкрепа в самия
резултат на проведеното разпознаване. В протоколите за разпознаване на лица и
предмети (от л. 113 и л. 115 от ДП, долен десен ъгъл) е записано, че Л. е
разпознал подсъдимия М. по брадичката и по бузите, а подсъдимия М. – по
телосложението, чертите на лицето, изразената брадичка, посочвайки именно
лицето М. като човекът, нанасял му удари в областта на главата с ръце и след
като го бил съборил на земята му взел телефона от джоба. Първо, подсъдимите М.
и М. са обвинени в осъществяване на грабеж в съучастия спрямо пострадалия С., а
не Л.. Видно от показанията на последния, той освен че е категоричен, че не
може да разпознае лицата, посочва, че едновременно е бил нанасян побой на
двамата пострадали. Свидетелят Л. е успял да забележи, че паралелно още две
лица нанасяли удари на пострадалия С.. Недоумение буди обаче обстоятелството,
как пострадалият Л., докато е бил удрян в областта на главата, е забелязал
посочените от него в протоколите за разпознаване на лица отличителни черти,
след като разпознатите от него лица според изложеното в обвинителния акт въобще
не са удряли него и са били фокусирани върху С.. Невъзможно е свидетелят Л. да
е възприел лицеви характеристики на лицата, удряли пострадалия С., докато него
самият са го удряли в областта на главата. Поради това основателно същият
заявява пред съда, че не може да разпознае нападателите,
На следващо
място, свидетелят Л. твърди, че свидетелят С. пръв е разпознавал и с пръсти му
е показвал кое лице да посочи. Макар и съдът да приема, че в действителност
свидетелят Л. не е могъл да разпознае нападателите, то изложеното от него относно
показване на пръсти не отговаря на доказателствената
съвкупност. Видно от приложените протоколи за разпознаване на лица в
действителност винаги пръв е разпознавал С., а след него Л., но местата на
разпознаваните лица са били променяни. Затова и тезата на Л. не може да бъде
възприета за достоверна. Въпреки това споделеното от Л. подставя под съмнение
спазено ли е изискването на чл. 171, ал. 6 от НПК, а именно разпознаващите лица
да не осъществяват пряк контакт помежду си.
Най-сетне
невъзможността на Л. да разпознае нападателите се потвърждава от
обстоятелството, че същият не е разпознал подсъдимия Б., против когото
прокуратурата е повдигнала обвинение, че е осъществил грабеж спрямо пострадалия
Л..
Съдът
мотивиран от изложените обективни пречки свидетелят Л. да възприеме отличителни
белези на своите нападатели, приема, че същите са важими
и спрямо свидетеля С.. Последният е бил нападнат по същото време – тоест на
тъмно и неосветено място от лица с качулки на главата. Невъзможността и
свидетелят С. да разпознае нападателите е изводима от противоречивите
показанията, които същият дава на досъдебното производство. Пострадалият С. е
изключително непоследователен не само относно броя на лицата, които са ги нападнали,
но и досежно механизма на причиняване на нанесените
му телесни увреждания и лицата, които са го извършили. Така в първия разпит,
непосредствено след инкриминираното деяние свидетелят С. твърди, че едно от
непознатите за него лица го ударило с някакво дърво през краката, в резултат на
което той паднал на земята. Докато се намирал на земята са го ритнали няколко
пъти, като в един момент спрели. Тогава свидетелят С. се възползвал да стане,
ударил един от нападателите си и го повалил на земята, след което побягнал в
обратна посока към пазара. Бил последван от две момчета – единият го настигнал,
съборил го на земята и му хванал ръцете зад гърба. Другият го изритал в
областта на дясното око, разкопчал му якето и му взел чантичката с личните вещи.
По
нататък в разпита си непосредствено преди разпознаването, извършен в
съответствие с чл. 170 от НПК, свидетелят С. твърди, че първо го нападнал
най-високият като го ударил няколко пъти с юмрук в областта на корема и
главата, в резултат на което паднал на земята, след което го ритнал в главата.
Най-ниският е посочил, да му е взел чантата. Така описаните действия съществено
се различават от първия му разпит – липсва твърдението за удар с някакво дърво.
Не се разбира най-високият кога го е ударил – първия или втория път, когато
паднал на земята. А по отношение на най-ниския, който взел чантата, за разлика
от първия разпит, не твърди да е извършил действия, накърняващи телесния му
интегритет. В проведените след това действия по разследването свидетелят С. е
разпознал като извършители единствено подсъдимите Б. и М., но не и подсъдимия М..
М. разпознал по телосложението, стойката на тялото и чертите на лицето като
момчето, нанесло му удар с крак в главата и което му отнело личната чантичка.
Всъщност отразеното в протокола за разпознаване с разпознато лице М.
противоречи на разпита по чл. 170 НПК, тъй като в него свидетелят не твърди,
лицето, което му е отнело чантата, да му е нанасяло каквито и да е било удари. По-нататък
С. разпознал Б. по телосложението и чертите на лицето като момчето, което му
нанесло удари с ръце и крака в областта на главата и тялото. Показателно е, че
свидетелят не успява да разпознае подсъдимия М. като негов нападател.
В
последния приобщен разпит, даден пред съдия, свидетелят С. отново описва
коренно различна обстановка. Свидетелят вече твърди, че отивайки в кв. Ботунец се срещнали с три непознати за него лица, но
някакви приятели на лицето Р. Л.. Докато си говорели едно от тези лица ударило Р.
Л., започнали да бият и свидетеля Л., а Н.П. избягал. Самият той също тръгнал
да бяга. В този разпит свидетелят сочи най-високото момче, посочвайки го като
подсъдимия Б., да е удрял свидетеля Л., а не него. По-нататък заявява, че бил
настигнат от подсъдимия М. – единственият, който не успява да разпознае, който
го ударил с някакво дърво през краката. Темпорално твърденията за удари с дърво
през краката се разминават от заявеното в първия разпит. Същевременно в този
разпит свидетелят е категоричен, че М. настигайки го, го
е съборил на земята и му е взел чантата. Той сочи подсъдимия М. като единствен
извършител на деянието спрямо него. По този начин свидетелят категорично си
противоречи с резултатите от проведеното разпознаване.
Съпоставяйки
информацията от трите приобщени разпита на свидетеля С., е видно, че той е
непоследователен по отношение на съществени обстоятелства, част от предмета на
доказване. Налице са съществени противоречия между трите му разпита и
съответните разпознавания по отношение на кое точно лице го е нападнало, дали е
бил само един нападател спрямо него или не. Всичко това води до извод, че
подобно на свидетелят Л., С. не е могъл да възприеме отличителни белези на
нападателите, въз основа на които да ги разпознае. Неминуемо това обстоятелство
рефлектира върху проведените процесуално-следствени действия по разпознаването,
респективно невъзможността да разпознае подсъдимия М. като извършител на
деянието. Същевременно самият той заявява в разпита пред съдия, че лицата са
били посочени от лицето Р. Л. като извършители, за което той знаел по някакъв
начин, което поставя под основателно съмнение обективността на свидетеля по
отношение на сочените от него лица като извършители.
Всички
тези обстоятелства, обсъдени самостоятелно и в тяхната взаимна връзка, мотивира
съдът да приеме, че в процесния случай са налице
обективни пречки – тъмно и неосветено място, качулки върху главите на
нападателите, които са възпрепятствали свидетелите очевидци да възприемат
такива отличителни черти и белези на нападателите, въз основа на които биха
могли да ги разпознаят категорично и непротиворечиво. Възприятията на
свидетелите очевидци са единственият първичен и до голяма степен решаващ доказателствен източник за авторството, който обаче не се
откроява с нужната убедителност и непротиворечивост, за да послужи като сигурна
основа за осъждането на подсъдимите. Изначалната невъзможност на свидетелите Л.
и С. да разпознаят лицата води до опорочаване на извършените
процесуално-следствени действия по разпознаване в хода на досъдебното
производство.
Същевременно
съдът констатира допуснати съществени нарушения на процесуалния закон при
провеждане на разпознаванията в хода на досъдебното производство, изключващи
тяхната годност и възможността съдът да формира вътрешното си убеждение въз
основа на тях. Отразените от защитата възражения за липсата на разясняване на
правата на поемните лица са частично основателни.
Ролята на поемните лица се свежда до осъществяване на
граждански контрол чрез присъствие и наблюдение за начина на извършване на
съответното процесуално-следствено действие от разследващите органи.
Разясняването на правата в съответствие с чл. 137, ал. 4 от НПК е гаранция за
законосъобразното провеждане на действието по разследването с оглед
необходимостта да се гарантира ефективно и надлежно участие на помените лица.
Видно от разпита на свидетелките Р. и Б., макар и участвали в част от
проведените в хода на досъдебното производство разпознавания, те не са
осъзнавали ролята и целта на участието. Същите дават неясни данни относно
протеклите действия, като посочва, че били в сградата на полицейското
управление по друг повод. Поради противоречия показанията им от хода на
досъдебното производство са приобщени в цялост на осн.
чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 НПК, които обаче те не
поддържат в съдебно заседание. Съдът се довери частично на надлежно приобщените
показания досежно обстоятелството, че свидетелките в
действителност са участвали в съответните действия по разследването. Същите са
се подписали в протоколите, макар и да не са ги прочели преди това.
Същевременно обаче съдът приема за отговарящо на обективната действителност
споделеното от тях, че не са им разяснени правата и задълженията като поемни лица. Това е така, тъй като и двете споделя, че са
им били дадени някакви табелки, казано им било, че ще стоят 5 минути,
свидетелката Р. споменава, че през прозорчето са се виждали момчета, като
изразява предположение, че подсъдимият М. е бил там. И двете свидетелки си
спомнят за адвокат, който правел възражения, посочен от Р. като адв. К.. Споделеното от тях сочи, че двете не са разбрали
какво точно трябва да правят и за какво точно съдействие са били помолени от
съответните органи, поради което не може да се приеме, че същите са наблюдавали
за законосъобразното провеждане на действията. В противовес на техните
показанията е изложената информация от свидетелите
А. и М., взели участие като поемни лица при другата част
от разпознаванията, които дават логични и последователни показания пред съда.
Въпреки изминалия период от време и двамата имат значителни спомени относно
проведените действия по разследването, потвърждават, че са наблюдавали като поемни лица действията и са следели за законосъобразното им
провеждане. Разликата между осведомеността на поемните
лица съдът отдава на обстоятелството, че макар всички да са участвали в един и
същи ден в процесуално-следствените действия по разпознаването, то те са били
ръководени от различни разследващи полицай, чието задължение съгласно чл. 137,
ал. 5 НПК е да разясни правата и задълженията на участниците. Така, видно от
протоколите за разпознаване на л. 109 и л.113, т. 1 от ДП, действието по
разследване разпознаване, при което поемни лица са
били Б. и Р., е било ръководено от разследващ полицай А. А., а останалите – от
разследващ полицай В. А.. Темпорално погледаното, съпоставяйки начален и краен
час на действията по разследването, разследващият полицай А. А. е започнал,
като е ръководел първите две разпознавания, а след това е продължил разследващият
полицай В. А.. Именно разликата в ръководещия действието орган е довело до
съществена разлика в участието на поемните лица. Неразясняваето на правата и задълженията на свидетелките Р.
и Б., макар и присъствали на самото разпознаване, опорочава действието,
доколкото същите не са реализирали задължението си да следят законосъобразно ли
е проведено действието.
На
следващо място, нормата на чл. 171, ал. 2 от НПК закрепва императивното
изискване лицето да се предостави за разпознаване заедно с три или повече лица,
сходни с него по външност. Следователно законът е въздигнал като критерий за
сходство единствено външния вид на съпоставените лица, а не тяхната пълна
идентичност. В тази връзка и с оглед наведените възражения за разлика във
възрастта на съпоставените лица пред скоба е необходимо да се отбележи, че
формалната разлика във възрастта не винаги води до опорочаване на действието по
разследването. Необходимо е във всеки конкретен случай да се изследва, дали тази
разлика се е отразила върху външния вид на съпоставените лица. В конкретния
случай и тримата подсъдими са съпоставени с по-възрастни от тях лица, като се
наблюдава възрастова разлика от порядъка на 14 до 22 години. Вследствие на това
около 20-годишните подсъдими са съпоставени с 30-40-годишни лица, която разлика
в годините се установява и е видима от приложените към всяко едно от
разпознаванията фотоалбуми. Така подсъдимият М. е съпоставен с лицето А. К.В.на
42 години към дата на разпознаването. Разликата във възрастта между двамата е
очевидна. Подсъдимият М., който е на 21 години към датата на разпознаване, е
съпоставен с лицата Б.Н.В.и Ф.Х.И., който са на 41-годишна възраст. Подсъдимият
Б., на 23 години, също е съпоставен с 41-годишно лице - С.Л.Л.. Лицата,
съпоставени с подсъдимия Б., са и със значително различна височина, а видно от
протокола за разпознаване с разпознаващ свидетеля С. подсъдимият Б. е видимо
разделен от останалите лица, което поставя под съмнение обективността на
конкретното разпознаване. Още повече, че при това разпознаване свидетелят С. е
разпознал подсъдимия Б. като лицето, което му е нанасяло удари с ръце и крака в
областта на тялото и главата, но същевременно на подсъдимия Б. не е повдигнато
обвинение, извършено от него спрямо пострадалия С.. Посочените обстоятелства,
разгледани съвкупно с твърдението на С. в разпита от 06.03.2016 г., че
нападналите ги лица са били 20-годишни, водят до извода, че разследващите
органи не са положили достатъчно усилия да установят и изберат такива лица,
които в действителност да имат сходен външен вид с подсъдимите при извършване
на процесуално-следствените действия по разпознаване. Фактът, че дори само едно
от лицата не отговаря на критериите по чл. 171, ал. 2 от НПК рефлектира върху
изискването обвиняемото лица да е съпоставено с три или повече сходни на външен
вид лица, което опорочава изцяло годността на извършеното разпознаване.
Всичко
изложено дотук мотивира настоящата инстанция да изключи от доказателствената
съвкупност протоколите за разпознаване с разпознаващ Л. и с разпознаващ С.. От
една страна, е налице изначална невъзможност свидетелите да разпознаят
нападателите си от инкриминираната вечер, тъй като същите обективно не са могли
да възприемат онези външни отличителни белези, по които са разпознали
подсъдимите. От друга – процесуално-следствените действия не са осъществени
съгласно императивните изисквания на закона, гарантиращи тяхната
законосъобразност. Ето защо съдът не използва при формиране на вътрешното си
убеждение протоколите за разпознаване.
На
следващо място съдът се довери на изложеното от свидетелите С. и П., с
изключение на опосредената информация относно броя
нападатели. За да се довери на показанията на полицейските служители –
свидетелите С. и П., съдът констатира, че същите са обективни и последователни
при депозиране на показанията си. Липсата на конкретни спомени е житейски
правдива и обоснована поради трудовата ангажираност на свидетелите, както и
взимайки предвид изминалия период от време. Поради това показанията на
свидетеля П. са приобщени на основани чл. 281, ал. 4, вр.
ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК. Изложеното от свидетелите напълно кореспондира с показанията
на свидетеля Л..
От
показанията на свидетеля Б. се установява начина на работа в заложната къща, находяща се на бул. „*******, където е бил заложен мобилен
телефон от подсъдимия М.. От изготвената по делото графическа експертиза
безспорно се установява, че подсъдимият М. се е подписал в графите за „Заемател“ и „Декларатор“ съответно в заложен билет № 100079
от 05.03.2016 г. и в декларация по чл. 14, ал. 3 от НДЗК от 05.03.2016 г.
Вещото лице е изследвало положените подписи, като е имал необходимите
сравнителни образци от обясненията на М. от 05.04.2016 г. (л. 32, л. 34, т. 1
от ДП) и от постановление на СГП от 05.04.2016 г. (л. 3-4, т. 1 от ДП). При
изследването са установени съответствия не само по отношение на общите
графически признаци, но и на частни такива, а именно – количество, форма,
последователност продължителност и относително разположение на движенията и на
точките на начало и край на същите при изписване и свързване на елементите. Въз
основа на така установената еднаквост на признаците в изследваните подписи и
тези от сравнителните образци, е направен категоричен извод относно лицето,
което ги е поставило. Съдът се довери изцяло на заключението на графическата
експертиза с оглед нейната обоснованост, поради което възраженията на защитата,
че подсъдимият не е имал основание именно в тази заложна къща да заложи
апарата, тъй като е отдалечена от инкриминираното деяние, е неоснователно.
Въпреки това обстоятелството, че подсъдимият М. е заложил мобилен апарат марка
„Леново” модел „А 536” с имей № 866161029106872, с имей № 866161029106880 не води до автоматичен извод за
идентичност между заложения телефон и отнетият от владението на свидетеля Л..
Свидетеля Б. сочи, че работното време на заложната къща е от 8:30 часа до 23:00
часа, като по делото не може да се установи точния час, когато телефонът е бил
заложен от подсъдимия М.. Нито в заложния билет, нито в декларацията е посочен
час. С оглед изложения дотук доказателствен
анализ не може да се установи, дали
подсъдимият М. е бил в кв. „Ботунец“, дали е
осъществил грабеж спрямо свидетеля С., дали отнетият от Л. мобилен телефон му е
предаден от друго неустановено лице. Липсват каквито и да е било доказателства,
въз основа на които да се приеме, че заложеният от подсъдимия М. мобилен
телефон е отнетият от владението на свидетеля Л.. Видно от заложния билет е
заложен мобилен телефон марка „Леново” модел „А 536” е с имей
№ 866161029106872 и с имей № 866161029106880. По делото
е налична справка за период от 6 месеца (с начална дата септември 2016 г.)
относно имей № 866161029106880, от която е видно, че
под този имей са регистрирани два телефонни номера – *********
и ********* за периода 13.06.2016 г. – 25.01.2017 г. на лицето И. М..
Последната разпитана в съдебното следствие заявява липса на спомени, поради
което са приобщени показанията ѝ от досъдебното производство, в които
заявява, че единият от номерата е бил използван от съпруга ѝ, а другият –
като стационарен телефон в дома ѝ. Същата отрича да е ползвала мобилен
апарат „Леново“, въпреки това установеният имей към
номера съответства на заложения от М. мобилен телефон. Тези данни се отнасят до
период извън инкриминирания, поради което не могат да допринесат съществено за
разкриване на обективната истина. Така единствените източници относно
инкриминирания телефон „Леново“ остават показанията на свидетелите Л. и С..
Нито един от тях обаче не може да индивидуализира телефона с конкретен модел
и/или имей. Така С. в разпитите си посочва
единствено, че е подарил стария си телефон на свидетеля Л., а той, от своя
страна, посочва пред съда, че телефонът е марка „Леново“ с две СИМ карти. Това
твърдение само по себе си не е достатъчно, за да се приеме, че заложеният
телефон е именно отнетият от свидетеля Л.. По делото не може да бъде
установено, че подсъдимият М. е участвал в инкриминираното деяние, нито че е
бил на местопроизшествието поради други причини. Затова и твърдението, че е
заложил отнетият от свидетеля Л. мобилен телефон остава недоказано.
Показанията
на свидетеля А.П. не съдържат съществена информация относно предмета на
доказване. Същият е работил по случая, като е анализирал телефонни разпечатки,
но въпреки това не са установени релевантни за делото факти. Поради това не е
необходимо по-подробно обсъждане на неговите показания.
Не на
последно място, съдът дължи отговор на наведеното възражение за проведено
тенденциозно разследване от страна на органите на досъдебното производство. В
действителност са налице съществени пропуски във воденото разследване, но
въпреки това централна фаза на наказателното процес е съдебното производство.
Именно по време на съдебното следствие се събират и проверяват доказателства, относими към предмета на доказване, и в най-пълна степен се
разкрива състезателността на процеса. В конкретния случай държавното обвинение
не успя да докаже обвинителната си теза, което в голяма степен е обусловено от
начина на провеждане на самото разследване. Що се отнася до възраженията във
връзка с неповдигане на обвинение на лицето Р. Л. – съдът ще отбележи
единствено, че прокуратурата има изключителното правомощие да повдига обвинения,
в това число е и решението на кои лица да бъдат привлечени към наказателна
отговорност и за какво деяние, което не подлежи на съдебен контрол.
ПРАВНА
СТРАНА
При така установеното от фактическа страна съдът призна
подсъдимите А.Н.М., М.М.М.
и В.К.Б. за невиновни по повдигнатите им обвинения с обвинителния акт.
По отношение обвинението по чл.199, ал.1, т.3, пр.2
във връзка с чл.198, ал.1 от НК срещу подсъдимия В.К.Б. и по чл.198, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 от
НК срещу подсъдимите А.Н.М. и М.М.М.
По делото по безспорен начин се установява, че
свидетелите Л. и С. заедно с лицата Р. Л. и Н.П. на 05.03.2016 г. около 21:30
часа в гр. София, кв. „Ботунец“, в близост до
стадиона се срещнали с три непознати за тях лица, които ги нападнали и
ограбили. Липсват както преки, така и верига от косвени доказателства, въз
основа на които може да се направи еднозначен извод относно авторството на така
извършените деяния.
По делото не се събраха доказателства, които да сочат, че
именно подсъдимият Б. е отнел от владението на свидетеля Л. инкриминираните
вещи, употребявайки за това сила, изразяваща се в удар с юмрук в челюстта на Л..
Самият свидетел Л. заявява, че не може да разпознае нападателя си, нито посочва
Б. в съдебна зала като лицето, което го нападнало в инкриминираната нощ.
Свидетелят Л., както бе многократно посочено не може да
разпознае нападателите, като съдът прие, че за свидетеля С. са били налице
същите обективни пречки да възприеме отличителните черти на нападателите си, за
да ги разпознае, което е видно от противоречивостта на показанията му. Доказателствената съвкупност не може да обезпечи единствен
и категоричен извод, че подсъдимите М. и М. в условието на съучастие са отнели
от владението на свидетеля С. инкриминираните вещи, употребявайки за това сила,
изразяваща се в нанасяне на удари с крак по тялото, удари с юмруци в гърдите,
дърпане на дрехите и чантата на свидетеля. Нито свидетелят Л. сочи подсъдимите
като извършители на деянието спрямо пострадалия С., нито последният е
последователен и категоричен относно лицата, които са го нападнали и са му
отнели вещите.
Допълнителен аргумент към недоказаност на авторството се
явява обстоятелството, че лицето Р. Л. се обърнало към непознатите за С. и Л.
лица с името и въпроса: „В.е, ти ли си?“. Липсват каквито и да е било доказателства,
въз основа на които да се приеме, че въпросът е бил отправен към подсъдимия М.
и че под името „В.“ лицето Р. Л. е имал предвид „А.“. Двете именна са коренно
различни дори за да се говори за някакво объркване при споменаването им. В
същото време Л. и С. са категорични, че Р. Л. е познавал тези три лица, поради
което основателно е той да се обърне към тях с реалните им имена. От друга
стана, името „В.“ е собствено име, като не са налице индикации, че същото е
някакъв вид прякор, поради което да се приеме, че е отправено към подсъдимия М..
При
липса на доказателствена обезпеченост досежно авторството на деянията, безпредметно се явява
обсъждането на останалите елементи от обективна и субективна страна.
По отношение
обвинението по с чл. 313, ал. 3, вр. ал. 1 от НК
срещу подсъдимия М.М.М.
Съдът
прие за безспорно установено, че подсъдимия М. на 05.03.2016 г. е заложил
мобилен телефон марка „Леново“, модел „А 536” с имей
№ 866161029106872 с имей № 866161029106880 в заложна
къща, находяща се на адрес гр. София бул. „*********По
делото не може да бъде установено по категоричен начин, че заложеният от
подсъдимия М. мобилен телефон е този, отнет от владението на свидетеля Л.. Отнетият
от Л. телефон не е идентифициран чрез имей, който да
бъде съпоставен със заложения от подсъдимия М.. Приемането, че става въпрос за
един и същи телефон лежи върху разбирането, че подсъдимият М. е осъществил
грабежа, за който е привлечен към наказателна отговорност. В същото време
липсват всякакви други доказателства, чрез които да бъдат свързани двата
телефона и да се приеме за доказано, че подсъдимият М. е заложил точно отнетия
телефон. Не е установено по делото и точния час, когато подсъдимият М. е бил в
заложната къща. Видно от заложния билет мобилният апарат е бил заложен на
05.03.2016 г., но не е записан час. Следователно това може да се е случило през
цялото работно време, което е от 8:30 до 23:00 часа. Единствено съвпадение в
марката на заложения мобилен телефон и отнетия от свидетеля Л. е крайно
недостатъчно, за да бъде признат подсъдимият М. за виновен, че в писмена декларация
е потвърдил неистина, заявявайки че е собственик на мобилен апарат „Леново”
модел „А 536” с имей № 866161029106872 с имей № 866161029106880.
Недоказаност
на елементите от обективна страна води до безпредметно обсъждането на
субективната страна на деянието.
С оглед
на изложеното, съдът прие, че обвиненията срещу всеки един от подсъдими не се
доказа по нужния за осъдителна присъда безспорен и недвусмислен начин, поради
което и на основание чл. 304 НПК ги оправда по повдигнатите им обвинения.
Така
мотивиран съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ: