№ 439
гр. Пловдив, 12.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Радка Д. Чолакова
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело
№ 20235001000494 по описа за 2023 година
С решение № 226/30.05.23 г., постановено по т.д. № 443/21 г. по
описа на Окръжен съд Пловдив, „ЗК "Л. *"“АД ЕИК ********* е осъдена да
заплати на С. В. Д. ЕГН ********** сумата 40 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност”,
сключена със застрахователна полица № ******************, с период на
покритие 07.09.2020 г. - 06.09.2021 г., за претърпени от ищеца неимуществени
вреди - болки, страдания и неудобства вследствие на получени увреждания,
изразяващи се в счупване на гръдната кост, кръвонасядания в лявата и
дясната ингвинални области, охлузвания по челото вдясно и по дясната
ингвинална област, причинени при пътнотранспортно произшествие, станало
на 30.11.2020г., предизвикано противоправно и виновно от С. Х. С., при
управление на лек автомобил „А. **“, рег. № *******; сумата 9 269 лв.-
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди- увреждане
на собствения на ищеца С. В. Д. товарен автомобил „Ф. Т.“, рег.№ ********,
в резултат на пътнотранспортното произшествие, настъпило на 30.11.2020г.,
ведно със законната лихва върху присъдените обезщетения, считано от
11.01.2021 г. до окончателното им изплащане , като е ОТХВЪРЛЕН
1
предявения иск за неимуществени вреди за разликата над присъдените 40
000 лв. до претендираните 80 000 лв.- част от вземане с общ заявен размер
от 120 000 лв., както и искането за присъждане на лихва за забава върху
обезщетенията за периода от 30.11.2020г. до 11.01.2021г., като
неоснователни.
„ЗК Л. *“ АД е осъдена да заплати на адвокат М. И. Б. от АК -
П. 4 751,90 лв. - адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ на
ищеца, на В. Г. С. - 210 лв., завишен хонорар за работата му като вещото
лице по допуснатата САТЕ, както и 1 970,76 лв.- държавна такса за
първоинстанционното производство и 391,86 лв. – разноски, направени от от
бюджета на съда за възнаграждения за вещи лица.
С. В. е осъден да заплати на „ЗК Л. *“ АД 260 лв. - разноски за
производството, изчислени съобразно отхвърлената част на исковете.
Въззивна жалба против горното решение е подадена от „ЗК Л.
*“ АД, което го обжалва в частта, с която е присъдено обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над 20 000 лв. до пълния уважен
размер от 40 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 11.01.2021 г. до
окончателното плащане. Излагат се доводи за неправилно прилагане на
принципа на справедливост при определяне на размера на дължимото
обезщетение във връзка с конкретно доказаните вреди, претърпени от ищеца,
практиката на съдилищата в аналогични случаи, както и икономическата
обстановка към датата на настъпване на увреждането. Иска се в обжалваната
част решението да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което
исковата претенция за неимуществени вреди за разликата над 20 000 лв. до до
40 000 лв. бъде отхвърлена ведно със законните последици от това.
Претендират се разноски.
Насрещна въззивна жалба против решението е подадена от
противната страна С. В. Д., който го обжалва в частта му, с която е
отхвърлен искът за неимуществени вреди за разликата над 40 000 лв. до
65 000 лв. Излагат се съображения за необоснованост и незаконосъобразност
на решението в тази му част, като се иска в същата да бъде отменено и вместо
него се постанови друго, с което искът за неимуществени вреди се уважи до
размер на 65 000 лв. ведно със законните последици от това. Претендира се
присъждане на възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в полза на
процесуалния му представител адв. Б..
Пловдивски апелативен съд, като прецени събраните по делото
2
доказателства във връзка с наведените от страните оплаквания и доводи,
намира за установено следното:
Съдът е бил сезиран с искове по чл.432 от КЗ, предявени от С.
В. Д. против „ЗК Л. *“ АД за присъждане на обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди вследствие на ПТП, виновно причинено от водач на л.
а. „А. **“, рег. № *******.
Прието е, че в случая са налице условията за ангажиране
застрахователната отговорност на „ЗК Л. *“ АД предвид наличието на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „ГОА“ по
отношение на увреждащия автомобил, както и на виновно и противоправно
поведение на водача С. С.. В тази връзка е зачетена задължителната сила на
сключено споразумение по нохд № 313/2021г. на РС- Б., с което С. се е
признал за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.3, пр.3, б.“а“,
пр.2, вр. с ал.1, б.“б“, пр.2, вр. с чл.342, ал.1 от НК: водачът на МПС- „А. **“,
рег. № *******, е нарушил правилата за движение по пътищата и по-
конкретно разпоредбата на чл.15, ал.1 от ЗДвП, според която „на пътя
водачът на пътно превозно средство следва да се движи възможно най-вдясно
по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна
маркировка, следва да използва най- дясната свободна лента”, както и на чл.
16, ал. 1, т. 1 ЗДвП - „на пътно платно с двупосочно движение на водача на
пътно превозно средство е забранено: 1. когато платното за движение има две
пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен
при изпреварване или заобикаляне“ и по непредпазливост е причинил телесна
повреда на повече от едно лице, включително средна телесна повреда на
ищеца С. Д., изразяваща се в трайно затруднение на снагата за повече от
тридесет дни поради охлузване на челото, счупване на гръдната кост,
кръвонасядания двустранно ингвинално и охлузвания вдясно
ингвинално.
Горните обстоятелства са установени със задължителна сила с
одобреното споразумение в наказателното производство и не се оспорват от
страните в настоящето въззивно производство.
Посочените увреждания са подробно описани и в заключение на
СМЕ, като вещото лице е посочило, че същите са съпроводени с изпитване на
болка, която след ПТП е била умерена на моменти до значителна по сила и
интензитет и постепенно в хода на оздравителния процес е затихвала;
оздравителният процес е с продължителност 2-3 месеца при благоприятен
ход, без настъпване на усложнения, за каквито липсват доказателства по
делото; към момента на изготвяне на експертизата получените телесни
увреждания са зараснали напълно; след инцидента пострадалият е приет за
болнично лечение в гр. Р., като по време на престоя в болничното заведение
- 30.11.2020 г.- 03.12.2020 г. е проведено стационарно лечение с водно-солеви
разтвори и болкоуспокоителни, направени са множество образни изследвания
3
и консултации; в периода 21.12.2020 г.- 23.12.2020 г. е последвало лечение в
болнично заведение в гр. П.. При преглед на представената по делото
медицинска документация експертът е констатирал, че освен горепосочените
увреждания, в същата се съдържат данни и за следните увреди - увреждане на
междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия, костна стеноза
на спиналния канал, статична аномалия на сегмента и дискова херния на ниво
С 5-6. Според вещото лице, описаната в амбулаторен лист № ****/17.12.2020
г. рецидивираща болка във врата е отпреди ПТП и няма пряка причинна
връзка с инцидента и увреждането на междупрешленните дискове в шийния
отдел с радикулопатия. Направен е извод, че първоначалните болки са били
от травматичните увреждания, а след това другите болки,световъртежът,
гаденето, са в резултат на дисковата херния и костна стеноза на спиналния
канал.
В открито съдебно заседание вещото лице д-р Б. е дал
обяснения, че изтръпването на ръцете се свързва с увреждане в шийната
област с дисковите хернии, които има и от притискане на тези коренчета,
които хранят и нервират ръцете; в данните за ПТП няма отбелязване да има
травма в областта на шията и главата, а само в областта на гръдния кош.
Прието е и допълнително заключение на СМЕ със същото вещо
лице, според което на ищеца са проведени изследвания през м. март 2021 г.,
при които са установени: статична аномалия на сегмента, дискова херния на
ниво С 5-6, камъни в жлъчката, конкременти в двата бъбрека. Според вещото
лице така описаните диагнози нямат пряка причинноследствена връзка с
процесното ПТП.
Прието е и заключение на СМЕ с вещо лице – неврохирург, в
което се сочи, че въз основа на медицинската документация и проведения
преглед се установява състояние след травма от ПТП с високоскоростен
механизъм, причиняващ т.нар. камшичен удар, който се дължи на
фиксираното по време на движението тяло и внезапното спиране на
ускорението; от натрупаните от медицинската теория и практика знания е
добре известно, че този механизъм обикновено причинява болки във врата и
подлежащия гръбнак, болки в раменете, изтръпване и слабост на ръцете;
самият механизъм на травмата е напълно възможно да причини увреди по
шийните прешлени и дискове, включително и дискова херния, но се знае, че
при по-голяма част от пострадалите, независимо от силните болки и
страдания, не се откриват травматични промени дори на
компютъртомография и магнитен резонанс, както и че такива пациенти
продължават да се лекуват с години за тези постравматични оплаквания.
Вещото лице посочва три възможни хипотези за възникване на
дисковата херния, видяна на КТ и МРТ изследване: първата, тя да се дължи
на посочения механизъм на травмата; втората, да е било налице увреждане на
междупрешленния диск, при което травмата да е допринесла за допълнително
херниране на пулпозното ядро на диска; третата, дисковата херния да е
4
съществувала преди ПТП, като в тази ситуация, поради относителното
стеснения на гръбначно-мозъчния канал и междупрешленните отвори, през
които излизат нервните коренчета, е възможно тези коренчеви нерви да се
травмират по посочените механизми, което да обуслови дълготрайни
оплаквания. Т.е. не може да се даде категоричен отговор на въпроса дали
травмата е причинила дисковата херния на ниво С 5-6, като е налице много
голяма вероятност и в трите хипотези оплакванията на ищеца да имат
причинно-следствена връзка с ПТП. Няма медицинска документация, която
да съдържа данни за такива увреждания на лицето отпреди ПТП.
По делото са събрани и гласни доказателства - показанията на
свидетелите В. С.ов Д. – баща на ищеца и К. П. Д.а – негова съпруга.
Според показанията на свид. Д. след ПТП синът му бил приет за
лечение в болница в гр. Р., състоянието му било тежко; свидетелят бил
информиран от началника на отделението, че синът му има има гръдна
травма, вътрешно нараняване на органи, нараняване на главата, шийните
прешлени; престоял в болницата между 5 и 8 дни, нямали връзка с него, тъй
като не можел да си движи ръцете, комуникирали чрез съобщения; видял го
за пръв път при изписването и тогава С. бил с яка на врата, от травмата, която
има на врата; след изписването изпитвал силни болки и придвижването му до
П. било невъзможно, поради което се установил за няколко дни при близки в
с. Д. м., Р., като свидетелят останал при сина си, тъй като той не бил в
състояние да се придвижва самостоятелно, да се храни и обслужва в
санитарно-хигиенно отношение, бил безпомощен; имал болки в областта на
врата, стомаха, болели го ръцете; възстановяването му продължило и след
като се прибрал в П., в продължение на три-четири месеца ищецът имал
нужда от чужда помощ при извършване на различни дейности, защото
изпитвал болки и слабост в ръцете; освен това, бил в невъзможност да се
грижи за децата си и да изпълнява работата си на земеделски производител,
доброто било, че болничните били през зимата, когато не е активен период;
инцидентът се отразил негативно на психиката му, нарушил се сънят му,
стряскал се вечер, при пътуване в кола се стряскал при насрещно движение;
около пет - шест месеца изпитвал страх да шофира.
Според показанията на свид. К. Д.а след ПТП С. Д. бил
настанен по спешност в Р. болница в тежко състояние; заявява, че когато го
видяла гледката била отвратителна: кръв, синини, отоци, огромна шина на
врата, целият закачен за системи, не можел да си движи главата; връзката
била осъществена по „вайбър“ с помощта на медицинската сестра; С. не
можел да говори, тъй като всяко поемане на въздух му причинявало болка и
създавало голям дискомфорт; видимо бил наранен – главата му била
бинтована отгоре, по челото имал голям оток, тъмносин; след катастрофата
бил обездвижен, нуждаел се изцяло от чужда помощ при обличане, къпане,
хигиенни нужди; едва към петия месец вече бил отказал тяхната помощ в
5
тази насока, но все още не може да се включи в къпането на малката им
дъщеря; не можел да се грижи за децата си , не могъл дори да вдигне един
път дъщеря си, когато била паднала, което много го разстроило; след
инцидента станал потиснат, сприхав, изнервен, раздразнителен, изпитвал
панически страх при пътуване, затворил се в себе си, ограничил социалните
си контакти; получавал атака, че не може да диша от счупената гръдна кост,
като се налагало да му дават успокоителни; имал ясно изразена синина от
предпазния колан, която във времето постепенно избледнявала; преди
инцидента С. нямал здравословни проблеми в шията и в ръцете, не е лежал в
болница, спортувал, хранел се здравословно; все още не се бил възстановил
напълно от травмите, имал проблеми с жлъчката, в областта на шията, леко
треперене на ръката, смущения в съня.
Предвид така събраните доказателства въззивния състав не
споделя извода на първоинстанционния съд, че по делото не е проведено
пълно доказване по отношение на твърдението, че вследствие процесното
ПТП пострадалият е получил увреждане и областта на междупрешленните
дискове в шийния отдел, което е довело до болки в тази област, дължащи се
именно на инцидента. По отношение на този въпрос няма основание да не се
даде вяра на допълнителното заключение на СМЕ, което изготвено от
специалист – неврохирург. Вярно е, че според това заключение не може да се
даде категоричен отговор на въпроса дали именно травмата е причинила
дисковата херния на ниво С 5-6, като в тази насока са описани три възможни
хипотези, включително и хипотезата увреждането да е съществувало отпреди
инцидента. Но същевременно една от възможните хипотези е дисковата
херния да е причинена именно вследствие на инцидента. Тези изводи обаче
следва да се обсъждат съвкупно със събраните по делото свидетелски
показания, които няма основание да бъдат дискредитирани въпреки че са
дадени от близки и роднини на пострадалия. Показанията са изключително
конкретни, дадени са убедително, основават се на непосредствени
впечатления от преживяванията на ищеца, не съдържат вътрешни
противоречия, както и няма съществени противоречия между тях и други
събрани по делото доказателства. Същите не се оспорват и във въззивната
жалба на застрахователното дружество. Според тези показания преди
инцидента ищецът не е имал оплаквания в областта на шията и ръцете, не е
имал здравословни проблеми, здравословното му състояние е било отлично;
след приемането му в болницата в гр. Р. му е била поставена яка / шина на
шията - в този смисъл са изричните показания и на съпругата, която го е
видяла чрез осъществена връзка по „вайбър“, както и на бащата, който го е
видял при изписването от болницата. Обстоятелството, че е бил налице и
удар в областта на главата, се подкрепя и от данните в одобреното по
наказателното дело споразумение, в което изрично като увреждане е
посочено „охлузване на челото“, както и от свидетелските показания – бащата
бил уведомен от началника на отделението, че има гръдна травма,
нараняване на главата, както и шийните прешлени, като състоянието му се
6
следи и ще се прецени има ли нужда от операция; съпругата заявява, че при
осъществения контакт по „вайбър“ главата му била бинтована, на челото имал
тъмносин оток, както и шина на врата. Показанията на свидетелите за това,
че вследствие на инцидента пострадалият е получил и силни болки в шийния
отдел, както и проблеми с ръцете, кореспондира изцяло и с посоченото в
заключението на вещото лице – невролог, че се касае за травма, получена
вледствие високосторостен механизъм, причиняващ т.нар. „камшичен удар“,
който обикновено води до болки във врата и прилежащия гръбнак, болки в
раменете, изтръпване и слабост в ръцете, като тези оплаквания много често са
налице дори и когато не се установяват травматични промени на
компютъртомография и ЯМР.
При съвкупната преценка на горните доказателства въззивният
съд намира, че по делото е доказано, че като пряка и непосредствена
последица от процесното ПТП ищецът е търпял и болки и страдания в
областта на врата и прилежащия гръбнак, болки в раменете, изтръпване
и слабост в ръцете, които следва да се вземат предвид при определяне
размера на дължимото обезщетение. Такива болки и оплаквания
пострадалият не е имал преди инцидента; същите са характерни за травма с
високоскоростен механъзим /„камшичен удар“/; на пострадалия е била
поставена яка на шията при приемането му спешност в болница след ПТП -
всичко това сочи еднозначно, че коментираните болки и страдания
представляват пряка и непосредствена последица от пътния инцидент.
С оглед прилагане критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД
при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да
се съобразят вида и характера на причинените увреждания съобразно
посоченото по-горе, които са довели до рязко влошаване на здравословното
състояние на лицето, като в началото болките са били значителни, а с течение
на времето са затихвали; възстановяването му е продължило в период до пет
месеца /в какъвто смисъл са конкретните показания и на двамата свидетели/;
през този период съществено е бил нарушен установеният му ритъм на
живот, тъй като пострадалият е имал нужда от чужда помощ за
осъществяване на елементарни битови нужди / обличане, къпане, хигиенни
нужди/, изпаднал е в невъзможност да се грижи за близките си, включително
и за децата си; претърпял е силни негативни емоционални и психически
преживявания, които са се отразили съществено на психичната му сфера –
станал раздразнителен, сприхав, затворил се е в себе си, ограничил е
социалните си контакти, изпитвал панически страх при пътуване,
притеснение да шофира, като в тази насока е налице постепенно подобрение,
7
без пълно възстановяване към настоящия момент; към датата на ПТП
пострадалият е бил на 34 години, т.е. в млада и активна възраст, в добро
здравословно състояние, като случилото се рязко е променило цялостния му
начин на живот за посочения период.
Не на последно място, следва да бъдат съобразени и
икономическите условия в страната към момента на настъпване на ПТП -
30.11.2020 г., показател за която са например: нивата на застрахователно
покритие по застраховка "ГО" за неимуществени и имуществени вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт - 10 420 000 лв. за всяко събитие,
независимо от броя на пострадалите лица /чл. 492,т.1 от КЗ/ ; размер на
средна работна заплата за този месец по данни на НСИ - 1437 лв.; общ
доход средно на лице от домакинство - 1805 лв., общ разход средно на лице
от домакинство - 1681 лв. Посочените данни от реалната икономическа
обстановка в страната следва да бъдат съобразени в съвкупност с нивата на
застрахователно покритие; във въззивната жалба на застрахователното
дружество се излагат доводи, че същите са по-скоро израз на задълженията на
държавата по Договора за присъединяване към ЕС, но именно това
обстоятелство сочи, че така определените лимити не могат да бъдат
игнорирани при определяне размера на дължимото обезщетение. Без значение
в случая е дали тези лимити са приложими към вреди от телесни увреждания
или смърт, които не са получени от застрахователни събития /напр. трудови
злополуки, други деликти и т.н./, в какъвто смисъл се правят доводи от
застрахователя. Нормата на чл. 492,т.1 от КЗ безспорно е част от
действащото материално право, с която е имплементирана директива от
правото на ЕС, относимо към казуса, и несъобразяването й от съда би било
противоречащо на закона.
Като неоснователни се преценяват оплакванията във въззивната
жалба на застрахователя за изключителна завишеност на определеното от
първоинстанционния съд обезщетение във връзка с конкретната
икономическа обстановка в страната към правнорелевантния момент.
Предлаганият от застрахователя размер от 20 000 лв. не е приемлив, тъй като
не съответства на конкретно установените обстоятелства по казуса, подробно
посочени по-горе и не отговаря на критерия за справедливост по чл. 52 от
ЗЗД. Цитираното решение № 54/23.04.19 г. по гр.д. 3649/2018 г. на ВКС не
8
касае аналогичен казус /същото е по отношение на счупване на две кости на
десен крак, което е осъществено четири години и половина по-рано спрямо
процесния инцидент, на 29.03.2016 г./, поради което не може да служи за
ориентир по отношение на релевантната съдебна практика.
Съобразно конкретно установените обстоятелства, относими
към прилагане на критерия за справедливост, настоящият въззивен състав
намира, че дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди в
случая възлиза на 40 000 лв., включително и при преценка на
обстоятелството, че в случая възстановителният период е бил по-дълъг от
обичайния 2-3 месечен такъв, посочен в заключението на вещото лице, както
и обстоятелството, че в обхвата на обезщетението се включват и
претърпените болки в шийната и раменна област. Неоснователни са
оплакванията в насрещната въззивна жалба, че този размер не е достатъчен,
за да компенсира справедливо съгласно чл. 52 от ЗЗД претърпените болки и
страдания, както и че не е съобразен с установена съдебна практика по
посочени в същата жалба решения. Констатира се, че цитираните решения
касаят казуси, при които има съществени различия с настоящия, изразяващи
се в наличие на далеч по – тежки увреждания, поради също не представляват
релевантна съдебна практика. Решение № 605 04.11.2019 г. по т.д. № 512/18
г. на ОС Пловдив касае счупване на три десни и три леви ребра, и счупване на
гръдната кост, което е с разместване, довели до трайно затрудняване на
движенията на снагата, паралелно с травматично наличие на въздух в дясната
гръдна половина и контузия на белия дроб, довели до разстройство на
здравето, временно опасно за живота, като уврежданията са настъпили през
2016 г., като освен това, няма данни решението да е влязло в сила.
Цитираното решение № 10016/8.1.21 г. по гр.д. № 4531/19 г. е влязло в сила,
недопуснато до касационно обжалване с определение № 60614 от 15.11.2021
год. по т.д. № 620/21 г. на ВКС, І т.о., като по този казус става дума за
множествени и тежки за лечение увреждания, настъпили през 2017 г.: счупена
лява раменна кост, наместена оперативно с костна пластика и
остеосинтезиране чрез пирон с паралелно проведено медикаментозно
лечение; фрактура на лявата тазобедрена ямка, за която също е проведено
оперативно лечение - наместване под анестезия и поставяне на левия крак на
екстензия; счупване на гръдна кост в горната й част; фрактури на 11-ти
гръден и 3 -ти поясен прешлен, по повод на които е поставен поясен корсет;
счупвания на 4,5 и 6 -то ребро в ляво, причинили трайно затруднение на
движението на тялото за 2 месеца, но зараснали без остатъчни усложнения;
охлузванията по кожата на лявата гръдна област.
Предвид посоченото ПАС намира, че първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено в обжалваните му от страните части.
Съобразно неоснователността на въззивната жалба на
9
застрахователното дружество на адв. М. Б. следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, изчислено по
правилото на 7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в размер на 2200 лв. /върху обжалваем интерес
от 20 000 лв./
ЗК „Л. *“ АД претендира разноски по представен списък на
разноските единствено за платена ДТ по подадената въззивна жалба. Тъй като
същата е неоснователна, разноски в полза на страната не се следват.
Предвид посоченото съставът на ПАС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА 226/30.05.23 г., постановено по т.д. № 443/21
г. по описа на Окръжен съд Пловдив,
В ЧАСТТА МУ, с която „ЗК "Л. *"“АД ЕИК ********* е
осъдена да заплати на С. В. Д. ЕГН ********** сумата 20 000 лв.,
представляваща разлика над 20 000 лв. до присъдения размер от 40 000
лв., както и
В ЧАСТТА МУ, с която е ОТХВЪРЛЕН предявения иск за
разликата над присъдените 40 000 лв. до 65 000 лв.
които сумите представляват застрахователно обезщетение по
застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица №
****************** за претърпени от ищеца неимуществени вреди - болки,
страдания вследствие на увреждания от ПТП, станало на 30.11.2020г.,
предизвикано противоправно и виновно от С. Х. С., при управление на лек
автомобил „А. **“, рег. № *******;
ведно със законната лихва върху сумите , считано от
11.01.2021 г. до окончателното им изплащане.
В необжалваната си част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА „ЗК "Л. *"“АД ЕИК ********* да заплати на адв. М. Б. на
осн. чл. 38, ал.2 от ЗА 2200 лв. - адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ.
10
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11