Р Е Ш Е Н И Е № 186
гр. Търговище, 03.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Търговище,
втори състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети ноември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЦВЕТКОВА
при секретаря Стоянка Иванова и с
участието на прокурор при ОП – Търговище Николай Казаков, като разгледа
докладваното от председателя адм. д. № 219 по описа на АС – Търговище за
2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по иск с
правно основание чл. 1 от ЗОДОВ, предявен чрез пълномощника адв. С.Д. от името
на „Хоспис Свети Никола Мирликийски“ ЕООД - гр. Попово, ж.к. „Русаля“, бл. 11,
вх. А, ет.4, ап. 10, представлявано от Д. Х. срещу РЗИ - Търговище при МЗ за
сумата в размер на 300лв. Ищецът твърди, че по НАХД № 102/2019г. по описа на РС
– Попово са направени разноски за адвокатски хонорар в размер на 300лв. С
влязло в сила решение по посоченото дело по негова жалба е отменено наказателно
постановление, издадено срещу него. Поради тези обстоятелства ищецът иска
ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 300лв., представляващи
обезщетение за направените имуществени вреди, ведно с направените по делото разноски
– държавна такса за образуване на дело, държавна такса за снабдяване със
заверен препис от влязло в сила решение и адвокатско възнаграждение.
Ответникът – РЗИ – Търговище - юридическо лице на бюджетна издръжка, второстепенен разпоредител с бюджет към
министъра на здравеопазването (съгласно чл. 3 от УСТРОЙСТВЕН ПРАВИЛНИК на
регионалните здравни инспекции), чрез директора си, а в съдебно заседание -
чрез процесуален представител, оспорва основателността на жалбата. Счита, че
направените разноски за адвокатски хонорар в производството по ЗАНН не
представляват вреда и не подлежат на обезвреда. Правят искане съдът да отхвърли
жалбата.
Представителят на Окръжна Прокуратура – Търговище застъпва становище, че
исковата молба е основателна. Искът бил доказан по основание и следвало да се уважи
в размер съобразно представените по делото доказателства.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
С решение № 89 от 10.06.2019г. на РС
– Попово, постановено по НАХД № 102/2019г. по описа на РС – Попово, в сила от 02.07.2019г.,
е отменено наказателно постановление № 25 от 11.04.2019г. на зам. директора на
РЗИ - Търговище, с което на
„Хоспис
Свети Никола Мирликийски“ ЕООД - гр. Попово на основание чл. 212а, ал. 3 от
Закона за здравето е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 1000
лв.
За осъщественото процесуално
представителство по НАХД № 102/2019г. по описа на РС – Попово, ищецът е платил 300лв.
в брой на адв. Д., видно от приложения по НАХД № 102/2019г. в оригинал писмен
договор за правна защита и съдействие, който според удостовереното от страните
има роля и на разписка между тях. В рамките на производството пред РС разноски
не са присъждани. В договора е посочено, че неговият предмет е изготвяне на жалба
и процесуално представителство по НАХД № 102/2019г.
Въз основа на установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата на чл. 1
от ЗОДОВ урежда отговорността на държавата и общините за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразните актове, действия или
бездействия на техните органи и длъжностни лица при или по повод на изпълнение
на административна дейност.
Съгласно тълкувателно
постановление № 2 от 19.05.2015 г.
на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния
административен съд, „дейността по административно наказване по
естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към
разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при
спазване на състезателно производство в условията на независимост и
самостоятелност на решаването. Тя е свързана със защитата на реда в областта на
държавното управление по аргумент от чл. 6 от Закона за
административните нарушения и наказания и представлява
санкционираща управленска дейност. Наред с другите правни форми на изпълнителна
дейност - правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани
според предметното им съдържание и цел, тя представлява форма на
административна /изпълнителна/ дейност, извършва се по административен ред чрез
властнически метод, въз основа на законово предоставена
административнонаказателна компетентност. Наказателното постановление, като
резултат от упражнената дейност по административно наказване, също представлява
по естеството си правораздавателен акт, той не се издава по реда на АПК и не
носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно
наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с
административното наказване не дава основание разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се ограничи до
административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните
наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат
изключени от предметния обхват на закона.
За квалифициране на иска
като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на
дейността на органа, негов издател. Независимо че наказателното постановление
не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган,
представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици,
е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е
последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена
административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в
рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност.
Законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата
по ЗАНН. Доколкото искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно
наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на
административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски
в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред“.
С оглед задължителния характер на тълкувателните постановления,
регламентиран в чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, се налага извод,
че предявеният иск е допустим - основава се на отменено по съдебен ред
наказателно постановление.
По отношение преценката за основателността на иска:
По делото безспорно се установи
отмяната по съдебен ред на наказателното постановление, издадено от орган на РЗИ
– Търговище поради неговата незаконосъобразност. Съдът намира, че основанията
за отмяна на наказателното постановление не са релевантни за възникване на
отговорността на държавата за вреди, доколкото законът в чл.1, ал.1 не ги
разграничава и респ. урежда като предпоставка за възникване на отговорността на
държавата, както е направено например в хипотезите на чл. 2, т. 3 от ЗОДОВ,
затова те не следва да бъдат обсъждани.
На следващо място по делото се
установи наличие на реална имуществена вреда за ищеца в размер на 300лв.,
платени за адвокатско възнаграждение в производството по обжалването и отмяната
на наказателното постановление, които вреди съставляват пряка и непосредствена
последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ, съгласно Тълкувателно решение
№ 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., което
е задължително за съда. По изложените съображения съдът приема, че искът е
доказан по основание и размер изцяло.
С оглед
изхода на делото претенцията на ищеца за заплащане на разноските, направени в
настоящото производство следва да се постави на обсъждане. По делото са
представени доказателства за направени разноски за платена държавна такса в
размер на 50лв. за образуване на дело, 4лв. за снабдяване със заверен препис от
влязло в сила съдебно решение на РС – Попово и 300лв. за адвокатски хонорар,
платени в брой. Съдът намира, че следва да се присъдят само разноските, които
не само са действително направени, но са били и необходими. Дължимата държавна
такса за образуване на дело по ЗОДОВ от ЮЛ с регистрация по ТЗ е 25лв. (на
основание чл. 9а от ЗОДОВ във връзка с чл. 2а. от ТАРИФАТА за държавните такси,
които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс). Обстоятелството,
че дружеството е платило повече по своя преценка, не следва да се възлага в
тежест на ответника. Съдът не намира за необходими и направените разноски за
снабдяване със заверен препис на съдебното решение на РС – Попово, тъй като по
искане на ищеца цялото дело е прието като доказателство по делото. На основание
чл.10, ал. 3 от ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца сумата
в размер на 325лв. – 25лв. за платената дължима държавна такса и 300лв. за
адвокатски хонорар. В останалата си част – за разликата от 29лв., искането за
присъждане на разноски е неоснователно и следва да се отхвърли.
По
изложените съображения и на основание чл. 1, ал. 1, чл. 4, чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА
РЗИ – Търговище да плати на „Хоспис Свети Никола Мирликийски“ ЕООД - гр. Попово, ж.к. „Русаля“, бл.
11, вх. А, ет.4, ап. 10, представлявано от Д. Х., сумата в размер на 300лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатено
адвокатско възнаграждение по НАХД № 102/2019г. по описа на РС – Попово.
ОСЪЖДА РЗИ – Търговище да плати на
„Хоспис Свети Никола Мирликийски“ ЕООД - гр. Попово, ж.к. „Русаля“, бл. 11, вх.
А, ет.4, ап. 10, представлявано от Д. Х. направените по делото разноски в размер на 325лв.,
от които 25лв. за
държавна такса и 300лв. за адвокатски хонорар. Отхвърля искането за присъждане
на разноски в останалата му част, за разликата над 325лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 –дневен срок от
съобщаването на страните, че решението е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: