Р Е Ш
Е Н И Е № 911
гр. Пловдив 07.07.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд Х-ти граждански състав в публичното заседание на
двадесет и осми юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател:
Пламен Чакалов
Членове: Бранимир Василев
Пламена Славова
при
секретаря Бояна Гълъбова като разгледа докладваното от съдия Чакалов гр. д.
№1362/17г. за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е
решение №1124/12.04.17г. на Пловдивския районен съд, ХV-ти гр. с.
постановено по гр. д. №14958/16г., с което се отхвърля предявеният от Н.Д.И., ЕГН **********, с адрес ***, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ №
1 иск за заплащане на сумата от 60 000 лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди - болки и
страдания, вследствие на ексцес от настъпила на 14.08.2006 г. трудова
злополука, изразяващ се в усложнение на заболяването и влошаване на
здравословното състояние на дясното око, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 12.09.2016 г. до окончателното й изплащане и се осъжда Н.Д.И.,
ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Община Пловдив, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ № 1, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 260 лв., представляваща разноски по
делото.
Жалбоподателят Н.Д.И. моли съда да отмени
обжалваното решение и постанови друго, с което уважи предявения иск.
Въззиваемата страна Община Пловдив счита жалбата за
неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Предвид доказателствата
съдът установи следното:
С Решение по в. гр. д. №
1082/12г. на Пловдивския окръжен съд на жалбоподателят Н. Д. И. е присъдено
обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука претърпяна от него на
14.08.2006г.
В исковата молба Н.И.
твърди, че е налице ексцес на тази трудова злополука, тъй като още на
09.11.2012г. почувствал болки в дясното око и след преглед при очен лекар му
била назначена лазертерапия. За проведеното лечение представя богата медицинска
документация.
За установяване твърденията
на ищеца, тук въззивник, са приети две заключения на съдебно медицински
експертизи. Първата по ред експертиза е изпълнена от д-р Г. и от нея се
установява, че Н. И. и насочен към извършване на лазертерапии поради съмнения
за нови руптури, т.е. разкъсвания на ретините, а основания за тези съмнения са
дали оплакванията на пациента за движещи се повлекла и светкавици и пред двете очи. Този експерт сочи, че не може се
установи със сигурност какво е предизвикало провеждането на лазертерапиите.
Като най - вероятна причина вещото лице сочи анамнезата на пациента за усещане
за светкавици, което обикновено е индикация за дърпане върху ретината и
опасност от скъсване, но няма данни за такива разкъсвания. При прегледа на И.
от д-р Г. обаче не са установени дори и индикации за
влошаване на състоянието на дясното му око.
За още по - пълното
изясняване на делото е назначена и друга съдебно - медицинска експертиза,
изпълнена от вещото лице представило заключение за здравословното състояние на
Н. И. при постановяване на решението по в. гр. д. № 1082/12г. на ПдОС, а именно
д-р М. След анализ на данните в дванадесет амбулаторни листа и още един преглед
на Н.И. тази експертиза категорично установява, че няма нови руптури на
ретината нито обостряне на възпалителните огнища на двете очи. Извършвана е
лазер обработка на вече налични стари огнища. Няма нови увреждания на ретината
и на двете очи. И най - същественият извод относим към предмета на спора е, че
от медицинска гледна точка няма влошаване на състоянието на жалбоподателя от
2012г. до 2017г.
Доколкото жалбоподателят
прави оплакване за неправилна преценка от районния съд на представеното ЕР на
ТЕЛК от 22.03.2017г., като твърди, че това е довело до нарушение на основен
процесуален принцип, според който е
недопустимо да се влошава положението му следва да се посочи, че такова
процесуално нарушение първоинстанционният съд не е допуснал.
Посоченото Експертно решение
не може да установи твърдения ексцес от трудовата злополука. Вярно е, че има
увеличение на процента неработоспособност в резултат на трудова злополука от
15% по ЕР на ТЕЛК № 3045/09.09.13г. на 30% по ЕР на ТЕЛК № 3947/12.09.16г, но в
последното по време ЕР на ТЕЛК от 22.03.2017г. процентът неработоспособност в
резултата на трудова злополука отново е определен на 15%, като общия процент
трайно намалена работоспособност не е променен във всички посочени експертни
решения и всъщност предстои да се установява какъв е относителния дял на
трудовата злополука към общия процент трайно намалена работоспособност. Към
настоящия момент няма влязло в сила експертно решение, което да установява
увеличение на дела на трудовата злополука спрямо останалите общи заболявания.
Всичко изложено дотук налага
извода, че предявения иск е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
Като е достигнал до същия
извод и е отхвърли иска районният съд е постановил правилно и законосъобразно
решение, което следва да се остави в сила.
С оглед изхода на делото
жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата стана разноски в размер на 100лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното съдът
Р Е Ш
И:
ПОСТВЪРЖДАВА решение
№1124/12.04.17г. на Пловдивския районен съд, ХV-ти гр. с.
постановено по гр. д. №14958/16г.
-стр.3 от решение по гр. д . № 1362/17г.
на ПдОС-
ОСЪЖДА Н.Д.И., ЕГН **********, с адрес *** да
заплати на Община Пловдив, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ № 1 сумата от 100 (сто) лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде
обжалвано пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: Членове:1.
2.