Решение по дело №84/2022 на Окръжен съд - Видин

Номер на акта: 91
Дата: 16 май 2022 г. (в сила от 16 май 2022 г.)
Съдия: Нина Донкова Николова
Дело: 20221300500084
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 март 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 91
гр. В. 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:С. Ж. С.
Членове:Г. П. Й.

Н. Д. Н.
при участието на секретаря Н. Ц. К.
като разгледа докладваното от Н. Д. Н. Въззивно гражданско дело №
20221300500084 по описа за 2022 година
Производството е въззивно.
С решение №473/08.12.2021г. постановено по гр. д. № 440/2021г. Районен
съд-В. е осъдил „Б. п.“ ЕАД ,ЕИК. със седалище и адрес на управление гр.С.,
да заплати на В. Й. М., ЕГН: ********** с адрес гр.Д., общ. В. сумата 540.00
лева, представляваща удържана сума членски внос ВСК от трудовото
възнаграждение за периода м.06.2015г.- м.11.2019г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба на 15.03.2021г.
до окончателното издължаване, както и да и заплати сумата 300.00 лева
разноски за адвокатско възнаграждение. „Б. п.“ ЕАД ,ЕИК . е осъдено да
заплати на ВРС и 50.00 лева ДТ и 60.00 лева възнаграждение на вещо лице.
Твърди се във въззивната жалба, че обжалваното решение е неправилно
, незаконосъобразно и необосновано. Излага се, че ВСК са юридически лица
към професионалните съюзи. Всяка ВСК има устав , в който са определени
статута, правата и задълженията на ВСК и има отделна банкова сметка в
ДСК. Касиер-платецът на ВСК към ОПС В. прави необходимите удръжки за
членски внос чрез отчисления от заплатите на работниците и служителите,
които са изразили съгласие за това, след което сумата от набрания членски
внос работодателят „БП“ЕАД-РУ „Западен регион“ превежда по съответната
сметка на ВСК-ОПС В. в ДСК.
Сочи се, че искът е насочен срещу ненадлежна страна, която не е
1
пасивно легитимирана да отговаря. Иска се да бъде отменено
първоинстанционното решение.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от въззиваемата по жалбата страна В. Й. М., в който се
излага, че именно работодателят е правил удръжките от трудовото
възнаграждение на служителя, поради което и дължи връщането на сумата.
Страните не са направили доказателствени искания и пред въззивната
инстанция не са събрани нови доказателства.
Между страните в първоинстанционното производство не е спорно, че
страните са били в трудово правоотношение, прекратено на основание чл.325,
ал.1, т.1 от КТ, считано от 07.12.2020г., както и че ищцата е член на ВСК към
Областна пощенска станция гр.В. за периода 06.2015-11.2019г. Липсва спор
между страните, и че процесната сума от 540.00 лева е удържана от трудовото
възнаграждение на ищцата като членски внос за посочения период, и че
същата не е получавала кредит от ВСК, за който да са превени удръжки за
погасителни вноски. С молба от 18.09.2019г., без посочен адресат на молбата,
ищцата е поискала да бъде прекратено участието във ВСК и да и бъде
изплатена внесената сума за членски внос до 01.10.2019г.С молба до
Председател и касиер на ВСК при ОПС гр.В. отново е поискано сумата,
натрупана от удръжки за членски внос. Такова заявление е входено и от
04.11.20 година.
При така установената фактическа обстановка Съдът намира са
установено от правна страна следното :
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по
всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност
на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в
случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната
правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и
възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в
жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата
процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически
констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената
задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния
касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от
12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по
гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. №
1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията относно
правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от
ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по
2
въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на
първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на
същото -само за приложението на императивни материално правни норми и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за
интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при
произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права,
личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното
жилище; като по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от
релевираните във въззивната жалба основания и в рамките на заявеното с нея
искане за произнасяне от въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и
допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е
подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в
преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес,
поради което е процесуално допустима.
Предявеният иск е с правна квалификация чл.55, ал.1, предложение 3
ЗЗД.
По конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които очертават
и предметния обхват на въззивната проверка, съдът намира за основателни,
поради следното:
Страните са били в трудово правоотношение за исковия период, което е
прекратено, считано от 07.12.2020г. Въззиваемата страна е член на ВСК към
Областна пощенска станция гр.В. за периода 06.2015-11.2019г., за който
период удържаният членски внос от трудовото възнаграждение на същата
възлиза на сумата 540.00 лева . Същата , видно от издадените удостоверения
от ОПС В. не е получавала кредит от ВСК, за който да са правени удръжки за
погасителни вноски. С молба от 18.09.2019г., без посочен адресат на молбата,
ищцата е поискала да бъде прекратено участието във ВСК и да и бъде
изплатена внесената сума за членски внос до 01.10.2019г.С молба до
Председател и касиер на ВСК при ОПС гр.В. отново е поискано сумата,
натрупана от удръжки за членски внос. Такова заявление е входено и от
04.11.20 година.
Съгласно чл. 8, ал. 4 от Типов устав за устройството и дейността на
Взаимоспомагателните каси при профсъюзните органи и организации издаден
от Централния съвет на Българските професионални съюзи /Обн. ДВ, бр. 95
от 16.12.1988г./, ВСК са юридически лица съгласно чл. 1, ал. 2 от Указа за
взаимоспомагателните каси и фондове /ДВ, бр. 197 от 1950г./Съгласно чл.8,
ал.3 от типовия устав, общинските съвети на БПС регистрират ВСК в
регистрационна книга(приложение № 2) и издават удостоверение в три
екземпляра (приложение № 3). Касите, съгласно чл.4, ал.1 от същия устав се учредяват
към основните профсъюзни организации, а по изключение и към първични профсъюзни
организации.
3
Членуването във ВСК се прекратява с писмена молба по собствено
желание или при прекратяване на членуването в профсъюзната организация,
към която е учредена ВСК. /чл.28, ал.1 от Типовия устав/ , Съгласно чл.15, ал.1, т.4
от типовия устав УС на ВСК разглежда заявленията и взема решения за
приемане и напускане на членовете на ВСК;
По делото няма представени доказателства за регистрацията на ВСК,
към коя професионална организация е, както и за взето решение на УС за
напускането на въззиваемата като член на ВСК съобразно посочените
разпоредби от типовия устав. При липса на взето решение от УС на ВСК за
напускане на член няма основание да се приеме, че членственото
правоотношение на въззивника е преустановено понастоящем, както и че на
това основание е възникнало правото му да получи личните средства.
Независимо от горното, установява се също, че средствата са
превеждани от касиер на работодателя – ответник по банкова сметка на ВСК
към ОПС В., която не е посочено към коя от професионалните организации е
учредена, която сметка е в Б. ДСК, като по сметката са постъпвали
удръжките за членски внос. Не се установява сумите да са постъпили в
патримониума на ответника, за да е налице неоснователното разместване на
блага в хипотезата на чл. 55, ал.1, предложение трето от ЗЗД, и същият да
дължи връщането на сумата от ответника.
Представената операционна бележка за плащане от 24.01.2022г. за
превод на сумата 540.00 лева от ВСК при ОПС В. по сметка на В. Й. М. е
неотносимо доказателство, тъй като наредител е лице, което не е страна по
спора.
В заключение, решението като неправилно следва да бъде отменено, а
предявеният иск като недоказан по основание се явява неоснователен и
следва да се отхвърли.
По разноските.
С оглед изхода на настоящото дело разноските следва да бъдат
присъдени на въззивника : за ДТ за обжалване в размер 25.00 лева, както и
юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в размер 200.00 лева на
основание чл.78, ал.8 ГПК във вр. с чл.23, т.1 от НЗПП.
Воден от горното, Видинският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №473/08.12.2021г. постановено по гр. д. №
440/2021г. Районен съд-В. изцяло, вместо него постанови:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от В. Й. М., ЕГН: ********** с адрес гр.Д., общ. В.
срещу „Б. п.“ ЕАД, ЕИК . със седалище и адрес на управление гр.С. иск за
заплащане на сумата 540.00 лева, представляваща удържан членски внос
ВСК от трудовото възнаграждение за периода м.06.2015г.- м.11.2019г., ведно
4
със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба
на 15.03.2021г. до окончателното издължаване.
ОСЪЖДА В. Й. М., ЕГН: ********** с адрес гр.Д. да заплати на „Б. п.“
ЕАД, ЕИК. със седалище и адрес на управление гр.С. разноски по делото в
общ размер 100.00 лева пред първата инстанция и 125.00 лева пред въззивната
такава.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от
ГПК.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5