№ 19170
гр. София, 21.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело
№ 20221110151700 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Н. Б. Д., ЕГН
**********, с адрес ..., чрез пълномощника адв. И. Д., със съдебен адрес ..., против ..., ЕИК
..., представляван от А.С.А.- изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление ....
В исковата молба ищцата излага твърдения, че срещу нея билo образувано
изпълнително дело № 20148440401918 при ЧСИ С.Я. с взискател ответното дружество за
вземания по изпълнителен лист от 05.06.2014 г., издаден по ч. гр. д. № 11799/2014 г. по
описа на СРС, 32-и състав, за заплащане на сумата от 2071,41 лв., представляваща главница
за доставена и потребена топлинна енергия за периода от 01.11.2011 г. до 30.04.2013 г.,
ведно със законната лихва 06.03.2014 г. до окончателното й изплащане, и на сумата от
253,16 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 31.12.2011 г. до 06.02.2014 г.,
както и сумата от 256,23 лв.- разноски по делото. Поддържа, че вземането по изпълнителния
лист била погасена по давност с изтичане на кратката 3-годишна погасителна давност.
Посочва, че последното извършено изпълнително действие, годно да прекъсне
погасителната давност, било предприето на 02.10.2014 г. с изпращане на запорни съобщения
до различни банки. Твърди, че в периода от 02.10.2014 .г до 02.10.2016 г. не били
предприемани други изпълнителни действия, поради което на 02.10.2016 г. изпълнителното
производство било прекратено ex lege. Сочи се, че последващите изпълнителни действия,
предприети от съдебния изпълнител, не пораждали правни действия като извършени по
прекратено изпълнително дело.
Като излага тези доводи, пълномощникът на ищцата обуславя правния интерес от
предявяването на отрицателен установителен иск за признаване за установено на
недължимостта на вземането в размер на 2580 лв., представляваща вземане по изпълнителен
лист от 05.06.2014 г., издаден по ч. гр. д. № 11799/2014 г. по описа на СРС, 32-и състав,
поради погасяване правото на принудително изпълнение върху същото като погасено по
давност.
С исковата молба ищцата моли за събиране на писмени доказателства.
За датата на откритото съдебно заседания процесуалният представител на ищцата
представя писмено становище, с което поддържа предявения иск и направените
1
доказателствени искания. Не сочи нови доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с която
оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че приложимия в случая давностен
срок е петгодишен съгласно разпоредбата на чл. 117 ал. 2 от ЗЗД. Сочи, че в хода на
образуваното през 2014 г. изпълнително производство са депозирани молби от взискателя
(ответното дружество) за предприемане на действия по принудително изпълнение на
следните дати: 23.05.2015 г., 03.02.2016 г., 28.12.2016 г., 13.03.2017 г., 19.11.2019 г.,
01.11.2021 г., 01.12.2021 г. и 13.04.2023 г. Твърди, също така, че по отношение на
имуществото на длъжника са предприети и действия по принудително изпълнение – запор
на банкови сметки, без да конкретизира датите и вземанията, предмет на запорите. С тези
съображения ответникът обосновава правния извод, че не са изтекли сроковете за
перемиране на изпълнителното производство и за погасяване на процесното вземане по
давност.
С отговора ответникът моли за събирането на писмени доказателства.
В съдебно заседание ... – София не изпраща законен или договорен представител.
Въз основа на събрания по делото доказателствен материал, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
С изпълнителен лист от 05.06.2014 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК по частно гражданско дело № 11799 по описа за 2014 г. на Софийски
районен съд, 32-ри състав Н. Б. Д. е осъдена да заплати на ... следните суми: сумата от
2 071,41 (две хиляди седемдесет и един лева и четиридесет и една стотинки),
представляваща главница за доставена и потребена топлинна енергия за периода от
01.11.2011 г. до 30.04.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата от 06.03.2014 г.
до окончателното й изплащане и сумата от 253,16 лв. (двеста петдесет и три лева и
шестнадесет стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 31.12.2011 г. до
06.02.2014 г., както и сумата от 256,23 лв. (двеста петдесет и шест лева и двадесет и три
стотинки) - разноски по делото.
Въз основа на така издадени изпълнителен лист, с молба от 18.06.2014 г. ... е
образувала изпълнително дело № 1918 по описа за 2014 г. на Частен съдебен изпълнител
С.Я., рег. № 844 и район на действие – Софийски градски съд. Изпълнителното
производство е образувано с постановление на съдебния изпълнител от 24.06.2014 г., с което
постановление е присъединено към изпълнително дело № 1959 по описа за 2011 г. на ЧСИ
С.Я.. С постановлението за образуване на изпълнителното производство е наложен запор
върху трудовото възнаграждение на ищцата, като запорното съобщение е връчено на
работодателя на 01.10.2014 г. Със запорни съобщения, получени на 04.05.2023 г. и на
05.05.2023 г. е наложен запор на вземанията на Н. Д. по банкови сметки, открити в ... и в ....
В периода от 27.10.2014 г. до 24.04.2023 г. Н. Д. е заплащала доброволно суми по сметка на
съдебния изпълнител, за което в кориците на изпълнителното производство са приложени
платежни документи и е извършено отбелязване върху изпълнителните листове.
При така установеното от фактическа страна съдът намира предявеният отрицателен
установителен иск за допустим, но неоснователен, предвид следните съображения:
Исковата претенция е допустима. За ищцата е налице правен интерес за
установяването на недължимостта на процесното парично вземане. Н. Д. е длъжник по
изпълнително дело № 1918 по описа за 2014 г. на ЧСИ С.Я., присъединено към
изпълнително дело № 1959 по описа за 2011 г. на ЧСИ С.Я.. В този смисъл правната й сфера
се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора изпълнителен
титул срещу нея – издадения изпълнителен лист, който материализира вземане, отричането
на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е
издадено изпълнителното основание, ищцата има интерес да установи, с оглед упражняване
2
на други свои имуществени или неимуществени права.
Разгледан по същество, искът е неоснователен.
Давностният срок, с изтичането на който се погасява вземането на ответното
дружество към длъжника е петгодишен, съгласно разпоредбата на чл. 117 ал. 2 от ЗЗД.
Приложението на чл. 117, ал. 2 ЗЗД по отношение на влезлите в сила заповеди за
изпълнение произтича от установителното им действие, предвидено с чл. 424 от ГПК, което
е аналогично на последиците от силата на пресъдено нещо на съдебните решения (в тази
насока решение № 476 от 22.07.2021 г. на САС по в. т. д. № 2250/2020 г.). Този срок започва
да тече от датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение. По делото не са представени
доказателства относно датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение по частно
гражданско дело № 11799 по описа за 2014 г. на Софийски районен съд, 32 състав, поради
което съдът приема за начална дата на давностния срок датата на издаване на изпълнителния
лист – 05.06.2014 г. Давностният срок е прекъснат с подаването на молбата за образуване на
изпълнително дело на 18.06.2014 г. От момента образуването на изпълнителното дело –
18.06.2014 г. до 26.06.2015 г. погасителната давност е спряна на основание чл. 115 ал. 1 б.
„ж“ от ЗЗД и с оглед задължителното тълкуване, дадено с ППВС № 3 от 1980 г., действало
до 26.06.2015 г., когато е обявено за изгубило значение с Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС (в тази насока са задължителните указания, дадени с
Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС). Погасителният давностен
срок е започнал да тече отново на 27.06.2015 г. След тази дата, съдът счита, че давността е
прекъсвана многократно с доброволните плащания, правени от ищцата през целия период на
висящността на изпълнителното дело и през периоди, не по-дълги от два месеца. Със
същите длъжникът признава вземането на кредитора, поради което е налице хипотезата на
чл. 116 б. „а“ от ЗЗД. Според съда, доброволното погасяване на дълга е пречка и за
приложението на разпоредбата на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК и прекратяването на
изпълнителното дело ex lege поради непредприемането на действия от страна на взискателя.
По гореизложените съображения съдът счита, че петгодишният давностен срок не е
изтекъл, поради което отрицателния установителен иск е неоснователен.
На основание чл. 78 ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответното дружество разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.
(двеста лева).
Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Б. Д., ЕГН **********, с адрес ... против ..., ЕИК ...,
седалище и адрес на управление в ..., представлявано от А.С.А. иск за признаване за
установено, че ищцата не дължи на ответното дружество следните суми: сумата от 2 071,41
(две хиляди седемдесет и един лева и четиридесет и една стотинки), представляваща
главница за доставена и потребена топлинна енергия за периода от 01.11.2011 г. до
30.04.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата от 06.03.2014 г. до окончателното
й изплащане и сумата от 253,16 лв. (двеста петдесет и три лева и шестнадесет стотинки),
представляваща мораторна лихва за периода от 31.12.2011 г. до 06.02.2014 г., както и сумата
от 256,23 лв. (двеста петдесет и шест лева и двадесет и три стотинки) - разноски по делото,
за които е издаден изпълнителен лист от 05.06.2014 г. издаден въз основа на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по частно гражданско дело № 11799 по описа за 2014 г. на
Софийски районен съд, 32-ри състав.
ОСЪЖДА Н. Б. Д., ЕГН **********, с адрес ... да заплати солидарно на ..., ЕИК ...,
3
седалище и адрес на управление в ..., представлявано от А.С.А. сумата от 200 лв. (двеста
лева) – разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски
районен съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4