№ 12676
гр. София, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20241110100819 по описа за 2024 година
Предявен е от ищеца *******************, чрез ********************* срещу
С. Б. Д., ЕГН **********, осъдителен иск с правно основание чл. 16 ЗПФКПП за
заплащане на сума от 4000 лв., представляваща регресно вземане за изплатена
финансова компенсация на М. Р. Х.- наследник на Д. М. Х., починала в резултат на
извършено от С. Б. Д. престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 4, вр. чл. 115 НК,
която финансова компенсация е изплатена въз основа на Решение № 16/2023 г. на
Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления,
ведно със законната лихва от датата на изплащане на обезщетението- 07.12.2023 г., до
окончателното изплащане на сумата.
Ищецът *******************, чрез ********************* излага
твърденията, че с присъда от 28.10.2015 г., постановена по НОХД № 411/2015 г. по
описа на Окръжен съд П., подсъдимият С. Б. Д. бил признат за виновен в извършване
на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 4, вр. чл. 115 НК, извършено на 01.04.
срещу 02.04.2015 г. в село ******, община П., с пострадало лице Д. М. Х., като
присъдата влязла в сила на 12.06.2016 г. Поддържа, че през 2023 г. в Националния
съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления (НСПКПП)
постъпила молба от М. Р. Х.- наследник на починалата вследствие на престъпление Д.
М. Х., с искане да й бъде предоставена финансова компенсация на основание
ЗПФКПП. Твърди, че с Решение № 16/2023 г. НСПКПП разрешил предоставянето на
финансова компенсация в размер на 4000 лв. на М. Р. Х., която била изплатена на
07.12.2023 г. Поддържа, че съгласно чл. 16 ЗПФКПП министърът на правосъдието
незабавно след изплащане на финансовата компенсация предявява регресен иск срещу
извършителя на престъплението или неговите наследници за възстановяването на
изплатената парична сума. С оглед изложеното моли за уважаване на предявения иск.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, чрез адв.
К. Н., с който оспорва иска като неоснователен. Поддържа, че неправилно НСПКПП е
1
постановил решение за изплащане на финансова компенсация на М. Р. Х., доколкото
последната е била конституирана като граждански ищец в наказателното производство
и й е било присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв.
Част от сумата по обезщетението е била събрана и изплатена на М. Р. Х. по изп.д. №
************ по описа на ЧСИ С. Я.. Счита, че поради получаване на плащане на
претендирана сума по горепосоченото изпълнително дело е налице забрана за
получаване на финансова компенсация съгласно чл. 15, ал. 1, т. 4 ЗПФКПП. Също така
сочи, че молбата за получаване на финансова компенсация била подадена след
установения в чл. 18, ал. 3 ЗПФКПП срок. Моли за отхвърляне на исковете.
Претендира разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в
тяхната съвкупност във връзка с твърденията, възраженията и доводите на страните,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните е безспорно, а и това се установява от събраните по делото
писмени доказателства, че с присъда от 28.10.2015 г., постановена по НОХД №
411/2015 г. по описа на Окръжен съд- П., подсъдимият С. Б. Д. бил признат за виновен
в извършване на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 4, вр. чл. 115 НК,
извършено на 01.04. срещу 02.04.2015 г. в село ******, община П., с пострадало лице
Д. М. Х., като присъдата влязла в сила на 12.06.2016 г. Предявеният граждански иск по
чл. 45 ЗЗД от М. Р. М. срещу С. Б. Д. за претърпени неимуществени вреди, вследствие
смъртта на майка си Д. М. Х. е уважен за сумата от 100 000 лева, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 08.04.2015 г. – датата на смъртта, като са
присъдени и сторените разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на
4000 лева. Решението на ОС П. е потвърдено с решение от 23.01.2016 г. на Апелативен
съд П. по НОХД № 548/2015 г., както и с решение № 117 от 12.06.2016 г. по НОХД №
388/2016 г. на ВКС.
Въз основа на влязлата в сила присъда в полза на М. Р. М. е издаден срещу С. Д.
изпълнителен лист по НОХД № 411/2015 г. на ОС П. за сумите от 100 000 лева –
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на смъртта – 08.04.2015 г. до окончателното и изплащане, както и
сумата от 4 000 лева – сторени от частната обвинителка и граждански ищец М. Х.
разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Видно от писмо с вх. № от 20.05.2024 г. от ЧСИ М. К. по изп. дело № 407/2018 г.
по неговия опис, същото е образувано след като е изпратено от ЧСИ С. Я. изп. дело №
3074/2016 г. за продължаване на изпълнителните действия. Изп. дело № 3074/2016 г. по
описа на ЧСИ С. Я. е образувано въз основа на издаден в полза на М. Х. изпълнителен
лист от 20.07.2016 г. по НОХД № 411/2015 г. на ОС П. срещу С. Б. Д.. Докато е било
при ЧСИ Я., същият е възложил на Б. С.ов Д. след проведена публична продан ½
идеална част от апартамент № **** собственост на длъжника С. Б. Д., като е
извършено разпределение на сумите съгласно протокол за разпределение от 25.10.2017
г., видно от което в полза на взискателя М. Р. Х. е преведена сумата от 4000 лева –
съдебни разноски, които са изцяло погасени и 21 221,73 лева – законна лихва, която е
частично погасена. Видно от отбелязване на гърба на изпълнителния лист на
08.12.2017 г. в полза на М. Р. Х. е преведена сумата от 26620,51 лева.
Пред Националния съвет по ПКПП, М. Р. Х. е подала молба за финансова
компенсация по ЗПФКПП на 18.01.2023 г., с което претендира да и бъдат заплатени
понесените разходи за съдебни и деловодни разноски в размер на 4 000 лева разноски
за адвокатско възнаграждение, сторени от М. Р. Х. по НОХД 411/2015 г. на ОС П. /л.
94/. С декларация по чл. 18, ал. 7 от закона, М. Х. е декларирала, че не е получила
обезщетение по друг начин за причинените имуществени вреди, вследствие извършено
2
престъпление, като е приложила удостоверение от ЧСИ М. К. от 23.11.2022 г., с което
е посочено, че след пълно имуществено проучване, както и справка ГРАО за постоянен
и настоящ адрес на длъжника е установено, че С. Д. няма никакво имущество, спрямо
което да бъде предприето принудително изпълнение и да бъде удовлетворено
вземането на взискателя. Изискани е и писмена декларация за причините и
обстоятелствата, довели до неспазване на срока за подаване на молбата за финансова
компенсация по чл. 18, ал. 3 от закона. С Решение № 16/2023 г., Националният съвет
по ПКПП разрешил предоставянето на финансова компенсация в размер на 4000 лв. на
М. Р. Х., която била изплатена на 07.12.2023 г., като решаващият орган е възприел
изложеното от М. Г., че е подала молбата за финансова компенсация след
едногодишния срок, предвид факта, че първо се е обърнала към ЧСИ за събиране на
вземанията, и едва 2 месеца след като е получила отговор от ЧСИ, че вземанията не
могат да бъдат събрани е подала молба пред Националния съвет.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
За уважаване на исковете в тежест на ищеца е да докаже, че: с влязъл в сила
съдебен акт ответникът е признат за виновен в извършването на престъпление, което
попада в обхвата на чл. 3 ЗПФКПП; молбата за финансова компенсация е подадена от
наследниците на пострадалите от престъплението до НСПКПП в едногодишен срок от
влизането в сила на присъдата; взето решение на НСПКПП за предоставяне на
финансова компенсация, както и доказателства за извършено плащане на наследниците
на пострадалите. В тежест на ответника е да докаже, че е погасил задълженията си към
ищеца. В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава
изгодни за себе си последици.
По делото е установено наличие на влязла в сила присъда, с която ответникът е
признат за виновен в извършване на престъпление, попадащо в обхвата на чл. 3
ЗПФКПП, както и подаване на молба от наследник на пострадалото лице от
престъплението и плащането на сумата. В настоящото производство обаче следва да
бъдат разгледани възраженията на ответника за неспазване на срока за подаване на
молбата за компенсация и за извършено плащане на претендираната компенсация за
имуществени вреди в размер на 4000 лева – съдебни разноски по НОХД 411/2015 на
ОС П.. Съдът не възприема изложеното от ищеца, че решението на Националния съвет
по ПКПП не подлежи на косвен съдебен контрол. Действително, съдебната практика
този въпрос е противоречива.
Настоящият състав споделя актуалната съдебна практика, обективирана в
Решение № 264 от 26.04.2024 г. по гр.д. № 1004/2023 г., ВКС, с което е прието, че в
производството по ЗПФКПП Националният съвет по ПФКПП действа като
административен орган, който издава или отказва издаването на благоприятстващ
административен акт по искане на пострадалия от престъпление. Актът на
Националния съвет е индивидуален административен. Като предоставя паричната
помощ на пострадалия, държавата изпълнява чуждо задължение – това на дееца, като
законът признава правния интерес да стори това и затова тя има регрес срещу
причинителя на увреждането. Инцидентният контрол върху валидността и
законосъобразността на административните актове се осъществява, когато техните
правни последици променят правната сфера / нарушени или застрашени законни
интереси или пораждащи задължения/ на лица, които не са участвали в
административното производство по издаването и обжалването им. Преценка в тази
насока се прави от съда във всеки конкретен случай. Нормата на чл. 17, ал. 2 ГПК
задължава съда да се произнесе инцидентно по валидността на административен акт
без оглед на обжалваемостта му, и за законосъобразността му, когато той се
3
противопоставя на страна, която не е била участник в административното
производство по издаването и/или обжалването му. Така се определя и нормативно
предметът на косвения съдебен контрол. Той е не само за нищожност на
административния акт, но и за материална незаконосъобразност, когато актът се
противопоставя на трето лице, което не е участвало в административното производство
по издаването и по обжалването му. Срещу иска той може да се брани с възражение ,
че не отговаря пред пострадалия , че е платил задължението си към пострадалия или че
дължимото от него обезщетение е в по-малък размер.
В разглеждания случай, възражението на ответника, че молбата за компенсация
е подадена извън срока по чл. 18 от ЗПФКПП е неоснователно. Това е така, тъй като
законът урежда процедура за преодоляване на предвидения едногодишен срок,
доколкото с чл. 18, ал. 6 от ЗПФКПП е предвидено, че когато молбата за финансова
компенсация не е подадена в едногодишния срок, пострадалият или лицата по чл. 3, ал.
2 представят писмена декларация за причините и обстоятелствата за неспазването на
срока, която в случая е спазена/ видно от решението по чл. 16 ЗПФКПП/.
Основателно обаче се явява възражението на ответника, че сумата от 4000 лева
за съдебни разноски по НОХД 411/2015 г. на ОС П. е погасена преди подаване на
заявлението до Националния съвет. В разглеждания случай, ответникът
противопоставя възражение за плащане на сумата в резултат от предприето от М. Х.
принудително изпълнение срещу С. Д. чрез публична продан на ½ идеална част от
собствен на длъжника апартамент. Видно от протокола за разпределение сумата от
4000 лева е изцяло платена на взискателя М. Г. в края на 2017 г. Това се потвърждава и
от отбелязаното на гърба на изпълнителния лист плащане в полза на взискателя.
Следователно несъмнено сумата от 4000 лева – съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение, присъдени с решение по НОХД 411/2015 на ОС П. е платена в
рамките на изпълнителното производство № 3074/2016 г. по описа на ЧСИ С. Я. преди
подаване на заявлението от М. Х. до Националния съвет, поради което не са били
налице предпоставките за изплащане на компенсацията по смисъла на ЗПФКПП
предвид чл. 15, ал. 1, т. 4 от закона, съгласно който финансова компенсация не се
предоставя, ако е пострадалият е получил обезщетение по друг начин. Следователно,
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Предвид това, неоснователна е и
акцесорната претенция за изплащане на обезщетение за забава върху главницата.
По разноските:
С оглед изхода на спора, в полза на ответника следва да бъдат присъдени
сторените разноски, но доколкото такива не се претендират, не следва да му се
присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от *******************, чрез
********************* осъдителен иск с правно основание чл. 16 ЗПФКПП да бъде
осъден С. Б. Д., ЕГН ********** да заплати на *******************, чрез
********************* сумата от 4000 лв., представляваща регресно вземане за
изплатена финансова компенсация на М. Р. Х.- наследник на Д. М. Х., починала в
резултат на извършено от С. Б. Д. престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 4, вр. чл.
115 НК, въз основа на Решение № 16/2023 г. на Националния съвет за подпомагане и
компенсация на пострадали от престъпления, ведно със законната лихва от датата на
изплащане на обезщетението- 07.12.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.
4
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5