Решение по дело №759/2018 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 177
Дата: 7 март 2019 г. (в сила от 19 февруари 2020 г.)
Съдия: Десислава Динкова Динкова Щерева
Дело: 20182100100759
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 май 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

 

76                                    07.03.2019 година                    гр.Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаски окръжен съд                                        Първо гражданско отделение

в публичното заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                      

Окръжен съдия: Десислава Динкова

 

секретар Жана Кметска

прокурор

като разгледа докладваното от съдията Динкова

гр.дело № 759 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид  следното:

            Производството е образувано по искова молба от В.Н.Т., с ЕГН **********, с адрес: ***, против Прокуратура на Република България с административен адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2 с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 70 000лв. – обезщетение за причинените неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконно обвинение за извършено престъпление по чл.206 ал. 1 от НК за което е оправдан с влязло в сила решение от 25.10.2017 год. по ВНОХД № 1002/2017 год. по описа на ОС Бургас, и сумата от 30 955,96 лв„ представляваща размера на претърпените имуществени вреди от същото незаконно обвинение, а именно неполучено възнаграждение за времето, през които ищецът е бил без работа, заедно със законната лихва от 25.10.2017 год., до окончателното изплащане на главницата.

            Твърди се в исковата молба, че на 26.07.2013 г. ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем по следствено дело №131/2012 г. по описа на ОСО при ОП-Бургас и му било повдигнато обвинение за извършено в Република Косово престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК. Към този момент заемал длъжността „старши полицай“ при РД ГП Аерогара Бургас. Заявява се, че впоследствие Районна прокуратура гр. Бургас внесла обвинителен акт, с който му било повдигнато обвинение, че в периода 22.02.2012г.- 28.02.2012 г. на неустановено място в Република Косово, противозаконно присвоил чужда вещ, а именно джип „Тойота Ланд Круизър“ с peг. № А0383КР, с номер на рама JTEBZ298J200023409 и с номер на двигател 1KD1041792, на стойност 18 000 лева, собственост на Юлияна Милчева Маринова, което представлява престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК. С присъда № 130/03.07.2017 год. постановена по НОХД № 3989/2016 год., PC Бургас го признал за невиновен и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по повдигнатото му обвинение по чл.206 ал. 1 от НК. Сочи се от ищеца, че присъдата била протестирана от прокуратурата и било образувано ВНОХД № 1002/2017 год. С решение №237/25.10.2017 год. постановено по ВНОХД № 1002/2017 год., Бургаският окръжен съд потвърдил присъда № 130/03.07.2017 год., постановена по НОХД № 3989/2016 год. по описа на PC Бургас. Решението влязло в сила на датата на постановяването му.

Ищецът твърди, че поради незаконното наказателно преследване претърпял значителни имуществени и неимуществени вреди. Самият факт на повдигнато спрямо ищеца обвинение в извършване на тежко престъпление, както и вземането на мярка за неотклонение, „подписка“ и „забрана за напускане пределите на РБ“, засегнали личната му чест и достойнство, ограничили гражданските му права при реализирането на съответната мярка за неотклонение, ищецът претърпял стрес, притеснение и напрежение, свързани с последиците от незаконното обвинение. Твърди се, че ищецът е прослужил в МВР 19 години, като за този период от време многократно бил награждаван. От 2008 до 2011 година бил командирован като национален експерт от МВР в мисиите на ООН и ЕС в Косово, където успешно изпълнявал служебните си задължения, за което бил награден с медали от командващите на Полицейските компоненти на ООН, както и от Комисаря по външната политика и сигурност на ЕС Н.Пр. Хавиер Солана.  Твърди се, че вследствие на повдигнатите му обвинения и поради отнемането на достъпа му до класифицирана информация през м. август 2014 год., ищецът бил повикан на разговор с прекия си началник и му било предложено, за да не бъде уволнен, да бъде преназначен на длъжност водач на служебно куче. Ищецът сам подал молба за напускане на системата на МВР.

Твърди се,  че по време на проведеното досъдебно и съдебно производство претърпял унижения, страдания, притеснение. Като дългогодишен служител на закона изведнъж се оказал обвиняем, а впоследствие подсъдим. Сочи се, че действията на органите на досъдебното производство го шокирали, огорчили и разстроили. Почувствал се предаден от хората, с които работил до тогава, загубил вяра в системата. Изпитвал чувство на срам и унижение, бил публично опозорен, загубил доброто си име. Ищецът твърди, че  след като бил привлечен като обвиняем, голяма част от приятелите, познатите и колегите му от МВР променили отношението си към него, започнали да го избягват, някои дори заявили, че за в бъдеще не желаят да имат нищо общо, тъй като не могат да му имат доверие. Особено унизителен бил моментът, в който обвинителният акт бил внесен в Районен съд - Бургас . След първите действия на разследващите органи започнал да изпитва страх за бъдещето си, въпреки че бил сигурен в невинността си. Заявява се, че нестабилното му психическо състояние се отразило на семейството му. Отношенията с дъщеря му били разстроени, престанал да общува с близките и семейството си, изпитвал постоянна тревожност и напрегнатост, влошило се емоционалното му състояние. Вследствие на тревожността и страха за бъдещето  се появили симптоми на депресивна реакция - нарушения на съня, повишено кръвно налягане и негативни мисли. Влошило се и здравословното състояние на ищеца - повишили се стойностите на артериалното му налягане, получил есенциална хипертония, което довело до постоянен прием на лекарства за регулирането му.

Заявява се, че след като ищецът напуснал системата на МВР, до постановяване на влязлата в сила оправдателна присъда, нямал възможност да работи по специалността си и следвало да се преквалифицира. Не можел да работи дори като охранител, тъй като за този вид работа се изисква чисто свидетелство за съдимост. Твърди се , че от 16.07.2014 г. до 17.07.2017 год. ищецът не е работил никъде, от тогава досега работи в “Ей Ай Джи Юръп Лимитид“ и получава месечно възнаграждение в размер на 1875лв. Претендира се присъждане на обезщетение за имуществени вреди – неполучено възнаграждение в размер на 30 955,96 лв.

В съдебното заседание ищецът поддържа претенцията си лично и чрез упълномощен адвокат. Ангажира доказателства.

В дадения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез прокурор от Окръжна прокуратура Бургас, с който претенциите се оспорват по основание и размер.

Оспорват се като неоснователни твърденията на ищеца за влошено здравословно състояние, за злепоставяне и накърняване на доброто му име и авторитет пред работодатели и кръга от познати, за публично опозоряване, влошено здравословно състояние и влошени отношения в семейството. Ответникът заявява, че липсват каквито и да било доказателства, че Прокуратурата на Република България е разпространявала информация по обвинението срещу Т.. Съгласно нормата на чл.198 НПК разгласяването на факти, свързани с воденото срещу ищеца наказателно производство, може да стане единствено с разрешение на прокурора, а по горепосоченото дело органите на Прокуратурата не са давали разрешение за това, нито са извършвали действия, чрез които обвинението срещу ищеца да е станало достояние на лица, извън страните по делото. Твърди се, че най-вероятно широкият кръг от лица, посочени в исковата молба, които познават ищеца, е узнал за обвиненията от самия ищец, т.е. същият сам е допринесъл за разгласяване на това обстоятелство, съответно е предизвикал интереса на широк кръг от лица - положение, кореспондиращо с уредената в чл.5 ал.2 от ЗОДОВ хипотеза на съпричиняване на вредоносния резултат.

Сочи се, че обвинението, повдигнато срещу ищеца Т., по което впоследствие е бил оправдан, не е било свързано с работата му като полицай и не е станало причина за освобождаването му от длъжност. Последното е станало по негово собствено желание.

Ответникът заявява, че не става ясно по какъв начин е формирана исковата претенция за имуществените вреди. Твърди, че като основание и база за определянето й не може да послужи получаваното от ищеца трудово възнаграждение на длъжността „старши полицай“, тъй като той е напуснал работата си в системата на МВР по собствено желание, а не е бил отстраняван от длъжност по реда на НПК. Искът за имуществени вреди също е недоказан по основание и размер, тъй като освобождаването от работа на ищеца не е в пряка причинна връзка с повдигнатото му обвинение. Заявява се, че видно от заповед №5159/16.07.2014г. на МВР, ГД „ГП“, ищецът е получил всички дължими му обезщетения. От друга страна, липсват доказателства относно това, че в периода от 16.07.2014г. до 17.07.2017г. ищецът не е работел по причина на обвинението, респективно, че му е отказана конкретна работа по същата причина.  Сочи се, че ищецът е започнал работа на 17.07.2017г. , а към този момент наказателното производство не е било приключило, т.е. същото не е било пречка за намиране на работа. Заявява се, че на компенсация по реда на ЗОДОВ подлежат само действително претърпени вреди, а заявените от ищеца като пропуснати полза вреди нямат сигурен характер и не са неизбежна последица от обвинението.

Ответникът прави възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение на адвокат, ако се представят доказателства за реално заплащане.

Моли претенциите да бъдат отхвърлени изцяло, но ако съдът ги намери за основателни, да присъди обезщетение, съобразено с изпълняваната най-лека мярка за неотклонение – „подписка“, разумния срок, в който е протекло наказателното производство, броя и интензитета на извършените процесуално-следствени действия с участието на ищеца.

В съдебно заседание оспорването се поддържа от ответника.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, представените доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори между страните, че срещу ищеца е имало образувано наказателно производство, по което е бил привлечен в качеството на обвиняем и е бил признат за невиновен и оправдан с присъда № 130/03.07.2017 год., постановена по НОХД № 3989/2016 год. по описа на PC Бургас, влязла в сила на 25.10.2017 год.

В резултат на безспорните факти, изложени по-горе, следва да се приеме, че се е осъществил фактическия състав на чл.2  ал.1 т.3 от ЗОДОВ - по отношение на ищеца е повдигнато обвинение в извършване на престъпление, по което е оправдан, с което е ангажирана отговорността на ответника за репарация на търпените от Т. неимуществени  и имуществени вреди от деликта.

На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията. Неимуществените вреди включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята цялост представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само негативно отражение в психиката, но и социален дискомфорт в определен период от време (така решение № 391 от 28.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2899/2015 г., IV г. о., ГК ВКС).

Ищецът е бил привлечен като обвиняем с постановление за привличане на обвиняем и вземане мярка за неотклонение от 26.07.2013г. по  сл.д.№131/2012 год. на ОСО при ОП Бургас. Взета му е мярка за неотклонение „подписка“. С прокурорско постановление от 26.07.2013 год. е наложена мярка „Забрана за напускане пределите на РБългария“.

По делото не се спори, че ищецът работи в МВР от 2000 година и че към момента на повдигане на обвинението е заемал длъжност „старши полицай“ при РД ГП Аерогара Бургас. Не се оспорва от ответника, че по време на службата си в МВР ищецът е бил многократно награждаван за отлично изпълнение на работата си, а за установяване на тези факти по делото са приложени множество заповеди на преките му началници. Не се оспорва също, че ищецът е бил командирован на международни мисии в Косово, където постиженията му също са били оценявани високо.   

От показанията на св.Тончев се установява, че ищецът му споделил за тревогите си и опасността да бъде уволнен поради воденето срещу него дело. В края на 2013 год. двамата коментирали, че ищецът е разстроен психически и здравословно, че му е болно и е разочарован. Свидетелят сочи, че ищецът се ползвал с безупречна репутация сред колегите си, подготвял се непрекъснато, за да бъде във форма, бил уважаван в професионалните среди. Свидетелят изнася, че ищецът споделил за отдръпване на колегите след като започнало разследването. Не си спомня кога ищецът напуснал и не знае за какво е било обвинението. Сочи, че негативното отношение на колегите е още едно огорчение за ищеца, освен това, че се наложило да напусне МВР.

Свидетелят Зафиров познава ищеца от момента на преместването му в Аерогара Бургас като граничен полицай. Сочи, че ищецът изпълнявал образцово задълженията си, помагал на свидетеля в качеството му на ръководител на смяна, тъй като свободно владеел английски език. Бил комуникативен, лесно се сприятелявал. Свидетелят заявява, че отначало чул за проблемите на ищеца с правосъдието от други колеги. Попитал го за това, но ищецът не му споделил. По-късно му казал, че му е повдигнато обвинение  и се притеснява да не бъде уволнен.  Свидетелят заявява, че след началото на разследването ищецът продължил да изпълнява служебните си задължения добре, но се променила комуникацията с колегите му. Сочи, че от колеги узнал, че има опасност да бъде отнет допуска на ищеца до класифицирана информация. Това се случило през 2014 год. и на ищеца било предложено да стане водач на служебно куче. Свидетелят сочи, че ищецът отказал с мотив, че за него това е унизително, тъй като е участвал в мисии и идва от националната полиция.  

Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства съдът приема за доказани твърдените от ищеца неимуществени вреди, пряка последица от обвинението, за което е бил оправдан. Свидетелките показания следва да бъдат ценени като обективни и безпристрастни, тъй като и двамата свидетели са имали единствено професионални отношения с ищеца до момента на напускане на работата му и след това не поддържат никакви близки контакти. Гласните доказателства установяват, че за воденото срещу ищеца разследване се е разчуло сред колегите му и това е довело до промяна на отношението им към ищеца. Видно е от приложените документи по сл.д.№131/12 год., че от началниците на ищеца многократно са искани справки във връзка с разследването, искани са трудови договори, длъжностна характеристика, заповеди за наложени наказания, дори графиците на смените в Първо РУП –Бургас – напр. л.53, том І, л.72, том ІІ, листи 1-41 от том ІІІ, което е довело до разгласяване на воденото разследване сред широк кръг от колегите на ищеца. Отделно от това, негови колеги са били разпитвани като свидетели по време на следствието  и дори по време на съдебното производство. Този широк отзвук сред колегите на ищеца неминуемо е довел до уронване на доброто му име, авторитета му, професионалния му престиж, до унижение от разгласената информация. Както се установява от показанията на св.Зафиров, проблемите на ищеца с правосъдието станали достояние на всички и дори свидетелят провел разговор с ищеца по този въпрос.        

Незаконното обвинение е причинило на ищеца стрес, страх от изхода на наказателното производство и от евентуално осъждане. Тези негативни емоции са присъщи на всеки човек с необременено съдебно минало и отлична репутация, особено на полицай с висок професионализъм. Той споделил със св.Тончев, че се страхува да не бъде уволнен дисциплинарно и така да не може да получи обезщетението за прослужени години.

Представена е медицинска документация, от която се установява, че в периода 2016 – 2017 год. ищецът е развил хипертонична болест. Действително този период е отдалечен от момента на повдигане на обвинението, но към 2016 – 2017 год. делото се е намирало в съдебната си фаза, когато е нормално ищецът да е изпитвал най-големи притеснения и страхове за бъдещето си. Отделно от това, ищецът споделил на св.Тончев, че делото му причинило здравословен проблем, ето защо следва да се приеме за доказано твърдението в исковата молба за неимуществени вреди под формата на влошаване на здравословното състояние.  

Не се доказа безспорно, че на ищеца е бил отнет допуска до класифицирана информация, което е станало причина да му бъде предложена друга, според него унизителна работа. Не се доказаха също така твърденията му, че незаконното обвинение е довело до влошаване на отношенията в семейството.

Коментираните до тук стрес, страх от бъдещо осъждане и от дисциплинарно уволнение, професионален дискомфорт, уронване на доброто име и репутация, влошаване на здравословното състояние, се явяват пряка последица от незаконното обвинение – те не биха били преживени от ищеца без наказателната репресия срещу него.

По материалноправният въпрос за прилагането на чл. 52 ЗЗД при определянето на парично обезщетение за неимуществени вреди по  чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ има постановена обилна практика от Върховния касационен съд по реда на 290 от ГПК  - решение № 532/24.06.2010 г. по гр. дело № 1650/2009 г., III г. о.; решение № 439/14.12.2012 г. по гр. дело № 1730/2011 г., IV г. о., решение № 149 от 02.05.2011 г. по гр. д. № 574/2010 г. на III г. о., решение № 391 от 13.01.2012 г. по гр. д. № 201/2011 г. на III г. о., решение № 335 от 10.01.2012 г. по гр. д. № 296/2011 г. на III г. о. и др. С решение № 223 от 4.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 295/2010 г., IV г. о., ГК се приема, че п 

 

 

 

ри определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, съдът следва да прецени характера на обвинението, осъществени ли са спрямо обвинения мерки на принуда, продължителността на наказателното преследване, данните за личността на подсъдимия с оглед доколко повдигнатото обвинение за деяние, което лицето не е извършило, се е отразило негативно на физическото здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението му в обществото, работата, в т.ч. върху възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план, както и всички обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания, преценявани с оглед конкретиката на случая.

В настоящия случай се установява, че на 26.07.2013 год. на ищеца е било повдигнато обвинение за тежко по см.на НК престъпление, за което законът предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 до 6 години. Обвинението е поддържано в период от почти четири години и три месеца, който според съда надхвърля разумния по см.на  чл. 6 от КЗПЧОС предвид липсата на фактическа и правна сложност и на други обвиняеми лица по същото дело. Проведени са били пет редовни съдебни заседания с участието на ищеца пред първоинстанционния съд. Оправдателната присъда е била протестирана от РП Бургас, което е довело до пренасяне на делото пред втората инстанция, но едва в съдебното заседание пред Бургаски окръжен съд прокурорът от ОП Бургас е заявил, че не поддържа протеста.

По отношение на ищеца  е била наложена най-леката мярка за неотклонение  „подписка“, която не е причинила ограничения в личния му живот, но едновременно с нея на 26.07.2013 год. е била наложена мярка „Забрана за напускане пределите на РБългария“, която съществено е ограничила правото му на придвижване извън страната и е отнела възможността му за професионални изяви зад граница с участие в бъдещи мисии.

Изцяло негативно отражение обвинението е дало и върху положението на ищеца в обществото, сред колегите му, уронило е името му, причинило му е заболяване.

По време на разследването е осъществена сериозна намеса в личния живот на ищеца. По следственото дело са изискани данни за проведените от него разговори по мобилен телефон, включително и за местоположението, от което са проведени.

Съобразявайки горните факти, възрастта на ищеца, която предполага утвърдено обществено положение и авторитет, както и обществено-икономическите условия на живот, съдът приема, че следва да бъде определено обезщетение в размер на 18 000 лв. за доказаните неимуществени вреди, търпени от ищеца, а за разликата до предявения размер претенцията следва да бъде отхвърлена.

Законна лихва върху обезщетението се дължи от влизане в сила на оправдателната присъда – т.4 на ТР №3/22.04.2005 год. на ОСГК на ВКС. Този момент в конкретния случай е 25.10.2017 год., тъй като решението на БОС, с което се потвърждава оправдателната присъда, е окончателно.

Втората претенция е насочена към репариране на претърпените имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи – неполучено възнаграждение за периода от 16.07.2014 год. до 17.07.2017 год.

От твърденията на ищеца, а и от приложените документи се установява, че той е прекратил служебното си правоотношение по собствено желание. Със заповед №5159/16.07.2014 год. на директора на ГД“Гранична полиция“ правоотношението е прекратено от датата на заповедта, като е разпоредено на ищеца да се изплатят всички дължими обезщетения по ЗМВР. Напускането по собствено желание изключва пряката причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и претърпените имуществени вреди. Ищецът не е бил уволнен, нито е бил отстранен от работа, за да се приеме, че неполучените възнаграждения се явяват следствие от незаконното обвинение. Действително е житейски оправдано и възможно именно опасността от дисциплинарно уволнение да е водила ищеца като мотив за доброволно напускане, но този мотив не е достатъчен, за да се приеме пряка (а не опосредствена) причинно-следствена връзка. Освен това не може да се приеме, че незаконното обвинение е станало причина ищецът да не може да си намери работа в периода от три години, за който се търси обезщетение. Липсват доказателства, че ищецът е полагал усилия да започне работа и такава му е била отказана, че се е наложило да се преквалифицира, а освен това е започнал да работи на 17.07.2017 год., когато делото все още не е било приключило, което опровергава твърденията му, че обвинението е било пречка за намиране на работа.  С оглед на изложеното по-горе претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.   

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да му бъдат присъдени направените разноски по делото съразмерно на уважената част от исковете. Такива той е направил в размер на  3 782,56 лв. по представен списък. От тях сумата от 3 530 лв. е заплатена като възнаграждение на адвокат, което не е прекомерно -  тя  не надвишава минималния размер, определен по реда на чл.7 ал.2 т.5 от Наредба №1/07.07.2004 год. на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения върху интереса от 100 955,96 лв. след  намалението на претенцията за обезщетяване на имуществени вреди. Съразмерно на уважената част от исковете в тежест на ответника следва да бъде възложена сумата от 674,41 лв.

Мотивиран от така изложените съображения Бургаският окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Прокуратура на Република България с административен адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, да заплати на В.Н.Т., с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 18 000 (осемнадесет хиляди) лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконно обвинение за извършено престъпление по чл.206 ал. 1 от НК, за което е оправдан с влязла в сила в сила присъда по НОХД №3989/2016 год. на БРС, ведно със законната лихва върху тази сума от 25.10.2017 год. до окончателното ѝ изплащане, като в останалата част до предявения размер от 70 000 лв. ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение на неимуществените вреди.

ОТХВЪРЛЯ претенцията на В.Н.Т., с ЕГН **********, с адрес: *** против  Прокуратура на Република България с административен адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, за осъждане на ответника да заплати сумата 30 955,96 лв., ведно със законната лихва, считано от 25.10.2017г., като обезщетение за претърпени имуществени вреди от неполучени възнаграждения за периода от 16.07.2014 год. до 17.07.2017 год.

ОСЪЖДА Прокуратура на Република България с административен адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, да заплати на В.Н.Т., с ЕГН **********, с адрес: ***, разноски по делото съобразно уважената част от исковете в размер на 674,41 (шестстотин седемдесет и четири 0.41) лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: