РЕШЕНИЕ
№ 1379
гр. Варна, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивалена Димитрова
при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело №
20243110104820 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на предявени от „А. С. В.” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. ...., офис-сграда ...., ет. ...,
офис ...., срещу Д. Н. Д., ЕГН **********, с настоящ адрес: с. Т., общ. В., обл. В., ул. .... №
..., обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 422 от ГПК, вр. чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за приемане на установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: сумата
от 6232,77 лева, представляваща непогасена главница по Договор за потребителски кредит
№ PLUS-14265325 от 06.12.2016 г., сключен между ответника и „БНП П. П. Ф.“ ЕАД,
вземането по който е прехвърлено на ищеца по силата на Приложение № 1 от 12.02.2019 г.
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410
от ГПК в съда – 26.02.2024 г., до окончателното изплащане на задължението, сумата от
449,34 лева, представляваща договорна лихва по Договор за потребителски кредит № PLUS-
14265325 за периода от 20.03.2021 г. до 20.12.2021 г., сумата от 2077,09 лева, представляваща
обезщетение за забава по Договор за потребителски кредит № PLUS-14265325, начислено за
периода от 27.02.2021 г. до 25.02.2024 г., за които суми е издадена Заповед № 1067/28.02.2024
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 2257/2024 г. по
описа на РС - Варна, 52-ри състав.
В исковата молба се излага, че въз основа на Договор за потребителски кредит №
PLUS-14265325 от 06.12.2016 г. кредиторът „БНП П. П. Ф.“ ЕАД е предоставил на
1
ответника сумата от 8000 лева; застрахователната премия била в размер на 2688 лева. С
Договора било договорено, че кредитополучателят ще извърши плащания по кредита в общ
размер на 20 592,60 лева в срок до 20.12.2021 г., на 60 броя равни месечни погасителни
вноски, всяка по 343,21 лева, включващи част от задължението за главница, ведно с
надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на кредита, и
определена добавка, съставляваща печалбата на кредитора, като лихвеният процент бил
фиксиран в размер на 36,99% на годишна база. От изложеното следвало, че договорната
лихва по кредита била в размер на 9904,60 лева. Съгласно условията на договора, при забава
в плащането на една или повече погасителни вноски кредитополучателят дължал
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху неизплатената главница.
Сочи, че по Договора ответникът е извършил плащания в общ размер на 5399,24 лева, с
които били погасени част от главницата – в размер на 837,25 лева, и договорна лихва в
размер на 4561,99 лева. Договорът за кредит съдържал изрична клауза, уреждаща правото на
кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
На 12.02.2019 г. между кредитора и настоящия ищец било подписано Приложение №
1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г., по силата на
който вземанията на „БНП П. П. Ф.“ ЕАД, произтичащи от Договор за потребителски кредит
№ PLUS-14265325, били прехвърлени в полза на ищцовото дружество изцяло, с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и с всички лихви. Твърди, че
съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, длъжникът бил уведомен за извършената продажба на
вземането от страна на „БНП П. П. Ф. С.А., клон България“, чрез уведомително писмо,
изпратено с известие за доставяне и получено от длъжника. В случай че съдът счете
извършеното уведомяване за ненадеждно, представя Уведомително писмо с изх. № УПЦ-С-
БНП/ PLUS-14265325 от 16.04.2024 г., което да бъде връчено на ответника с исковата молба.
Сочи, че за вземанията, произтичащи от Договор за потребителски кредит № PLUS-
14265325, от „А. С. В.” ЕАД е входирано заявление по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №
2257/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, въз основа на което е издадена Заповед №
1067/28.02.2024 г. за изпълнение на парично задължение. Срещу издадения съдебен акт
длъжникът е подал възражение по чл. 414 от ГПК, което обусловило правния интерес на
ищеца от завеждане на настоящото дело за установяване на вземанията си.
Настоява за уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените съдебно-
деловодни разноски в заповедното и исковото производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д. Н. Д. депозира отговор на исковата молба, в
който изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове.
Оспорва същите по основание и размер. Счита сключения между него и „БНП П. П. Ф.“
ЕАД Договор за потребителски кредит № PLUS-14265325 за недействителен поради наличие
на неравноправни клаузи, съответно нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД поради
противоречие с добрите нрави. Излага, че съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20, договорът за потребителски кредит е
недействителен. От горното следвало, че след като клаузите, с които са договорени ГЛП и
2
ГПР, са нищожни, същите не пораждат правно действие, като недействителността им водела
до недействителност на целия договор. Релевира възражение за изтекла погасителна
давност.
Настоява за отхвърляне на исковите претенции и присъждане на сторените по делото
разноски.
В съдебно заседание ищецът „А. С. В.” ЕАД не се представлява. С молба вх. №
23438/14.03.2025 г. процесуалният му представител поддържа исковата молба.
В съдебно заседание ответникът Д. Н. Д. не се явява лично, не се представлява. С
молба вх. №24630/18.03.2025 г., чрез процесуалния си представител адв. Г. З. от АК – Варна,
поддържа представения писмен отговор на исковата молба.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въз основа на Разпореждане № 8719/28.02.2024 г. по ч. гр. д. № 2257/2024 г. по
описа на Районен съд - Варна, 52-ри състав, съдът е издал Заповед № 1067/28.02.2024 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредил Д. Н. Д., ЕГН
**********, да заплати на „А. С. В.” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 7162,75 лева,
представляваща непогасена главница по Договор за потребителски кредит № PLUS-
14265325 от 06.12.2016 г., сключен между длъжника и „БНП П. П. Ф.“ ЕАД, вземането по
който е прехвърлено в полза на заявителя по силата на Приложение № 1 от 12.02.2019 г, към
Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 26.02.2024 г., до
окончателното изплащане на задължението, сумата от 5342,61 лева, представляваща
договорна лихва по Договор за потребителски кредит № PLUS-14265325 за периода от
20.04.2018 г. до 20.12.2021 г., сумата от 6443,26 лева, представляваща обезщетение за забава
по Договор за потребителски кредит № PLUS-14265325, начислено за периода от 21.04.2018
г. до 25.02.2024 г., както и сумата от 428,97 лева, представляваща разноски в заповедното
производство, включващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Срещу издадената заповед длъжникът е депозирал възражение по чл. 414 от ГПК вх.
№ 22413/19.03.2024 г.
В едномесечния срок е депозирана исковата молба по реда на чл. 422, ал. 1 от
ищеца.
За успешното провеждане на предявените искове ищецът следва да установи
твърденията си, че между „БНП П. П. Ф.“ ЕАД и ответника е валидно сключен Договор за
потребителски кредит № PLUS-14265325 от 06.12.2016 г. за предоставяне в заем на
кредитополучателя на сума в размер на 8000 лева при сочените условия; съответствието на
Договора с императивните разпоредби на ЗПК; усвояването на сумата по кредита; размера
на погасените задължения по кредита; прехвърлянето на непогасените вземания в полза на
ищцовото дружество по силата на Приложение № 1 от 12.02.2019 г. към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г., сключен между кредитора като
продавач и ищеца като купувач; надлежното уведомяване на ответника за цесията; размера
на исковите претенции.
Видно от Договор за потребителски кредит № PLUS-14265325, същият е сключен на
06.12.2016 г. между „БНП П. П. Ф.“ ЕАД и Д. Н. Д. – кредитополучател, за предоставяне на
3
сумата от 8000,00 лева при следните условия: фиксиран годишен лихвен процент - 36,99%,
ГПР - 46,77%, застрахователна премия – 2688,00 лева, такса ангажимент – 280,00 лева; брой
погасителни вноски – 60, месечна погасителна вноска – 343,21 лева, обща стойност на
плащанията – 20 592,60 лева; краен срок на погасяване – 20.12.2021 г.
Съгласно чл. 2 на Условия по договора, размерът на кредита за покупка на
застраховка „Защита на плащанията“ ще бъде платен директно на застрахователния агент,
като сумата е разделена на равен брой вноски и е част от всяка месечна погасителна вноска
по кредита; дължимата от кредитополучателя такса ангажимент се удържа от кредитора от
предоставената кредитна сума, срещу което последният фиксира лихвения процент за срока
на договора. В чл. 3 е посочено, че началната дата за изчисляване на ГПР е датата на
подписване на договора, като се приема, че годината има 365 дни и договорът е валиден за
целия срок, като страните изпълняват точно задълженията си по него. С чл. 5 е уговорено,
че при забава на една или повече погасителни вноски кредитополучателят дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата.
С подписването на Договора и Условията към него между страните е възникнало
валидно облигационно правоотношение, за което, доколкото едната страна по договора е
потребител по смисъла на §13, т. 1 от ДР на ЗЗП, относими са императивните разпоредби на
Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите, за чието спазване
съдът следи служебно.
С Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г., сключен
между „А. С. В.” ЕАД – купувач, и „БНП П. П. Ф.“ ЕАД – продавач, страните се
споразумяват, че продавачът прехвърля на купувача всеки месец потребителски кредити,
които към датата на съответното портфолио не се изпълняват от заемополучателите. С
Допълнително споразумение от 11.06.2018 г., сключено между „А. С. В.” ЕАД – купувач, и
„БНП П. П. Ф. С.А., клон България“, универсален правоприемник на „БНП П. П. Ф.“ ЕАД –
продавач, срокът на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г.
е удължен до 26.07.2019 г.
Видно от Приложение № 1 от 12.02.2019 г., със същото между страните е
прехвърлено вземане по Договор № PLUS-14265325 с длъжник Д. Н. Д., в размер на 7162,75
лева – остатък главница, 5342,61 лева – остатък договорна лихва, 343,52 лева – остатък
лихва за просрочие към 12.02.2019 г.
За да произведе цесията действие спрямо длъжника, на основание чл. 99, ал. 3 и ал. 4
ЗЗД предишният кредитор трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането,
като целта на разпоредбата е последният да бъде защитен при изпълнение на неговото
задължение - да изпълни задължението си точно, като плати на надлежно легитимирано
лице, което е носител на вземането.
С Пълномощно № 3230/2018 „БНП П. П. Ф. С.А., клон България“, упълномощава „А.
С. В.” ЕАД да уведомява, съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, всички длъжници за
сключения Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г. и всички
допълнителни споразумения и приложения към него, по силата на които вземанията на
дружеството към конкретните длъжници се прехвърлят към „А. С. В.” ЕАД.
4
Представено е уведомително писмо от 16.04.2024 г. за извършената цесия, отправено
от „БНП П. П. Ф. С.А., клон България“ чрез „А. С. В.” ЕАД до длъжника Д. Н. Д., като
съдът приема, че уведомлението е достигнало до същия с получаването на исковата молба и
приложенията към нея.
С оглед на горното, за цесионера „А. С. В.” ЕАД надлежно е възникнало правото да
претендира от ответника всички възникнали за него задължения по Договор за
потребителски кредит № PLUS-14265325.
По силата на чл. 99, ал. 2 от ЗЗД прехвърленото вземане преминава върху новия
кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с
изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Съдебната теория и практика приема, че
заедно с това вземането преминава върху цесионера и с всичките си недостатъци, като
длъжникът може да прави срещу новия кредитор всички възражения, които има по
отношение на стария кредитор, включително тези за нищожност на договора, от който
произтича вземането (Решение № 60256 от 07.03.2022 г. по гр. д. № 3590 /2020 г., ВКС, IV
ГО; Решение № 195 от 28.05.2019 г. по търг. д. № 2393/2017 г., ВКС, I ТО).
В настоящия казус възражението на ответника за недействителност на договора за
кредит е основателно - при проверка за съответствието му с императивните норми на ЗПК,
съдът намира същия за недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В практиката на СЕС трайно
се поддържа, че изискването за посочване на ГПР е нарушено не само когато величината не
е посочена в точен процент, но и когато не са посочени основните данни, които са
послужили за неговото изчисляване (Решение от 20.09.2018 г. по дело C 448/17 на СЕС).
Видно от Договор за потребителски кредит № PLUS-14265325, в същия ГПР е посочен в
цифрово изражение - 46,77%, посочена е и общо дължимата от кредитополучателя сума по
договора - 20 592,60 лева, но липсва ясно разписана методика за формиране на ГПР, както и
посочване кои компоненти точно са включени в него, което е достатъчно основание за
формиране на извод за недействителност на договора. Отделно съдът намира, че посоченият
в договора ГПР не е действителният, тъй като при изчислението му не е взета предвид
договорената застрахователна премия. Съгласно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, по смисъла на този
закон „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора
и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
5
и условия. В случая сключването на застраховка „Защита на плащанията“ е именно
изискване на търговеца в неговите Условия по договора, с оглед на което включването на
застрахователната премия в ГПР е задължително. Предвид нейния размер - 2688,00 лева, с
включването й ГПР възлиза на над 75%, в нарушение на императивната разпоредба на чл.
19, ал. 4 от ЗПК. В съдебната практика се приема, че непосочването на действителния
размер на ГПР е равносилно на непосочване на ГПР, което, по силата на чл. 22 от ЗПК, води
до недействителност на договора за потребителски кредит.
Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита.
По изложените съображения предявените искове по отношение на вземанията за
договорна лихва за периода от 20.03.2021 г. до 20.12.2021 г. и обезщетение за забава за
периода от 27.02.2021 г. до 25.02.2024 г. се явяват неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
По отношение на вземането за главница съдът следва да съобрази както
възражението на ответника за изтекла погасителна давност, така и вече извършените от него
погасявания по недействителния договор.
Установява се от заключението на вещото лице Р. С. по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно дадено и обективно, че
усвоената от кредитополучателя заемна сума по процесния договор за кредит е 7720 лева –
разликата между договорената главница от 8000 лева и удържаната от кредитора такса
ангажимент в размер на 280 лева. Размерът на неплатената главница е 6893,95 лева, като
видно от Приложение 1 към ССчЕ, частично погасена е вноската с падеж 20.07.2018 г. и
изцяло непогасени са вноските с падеж от 20.08.2018 г. до 20.12.2021 г. Предвид
разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД обаче, при направеното от ответника възражение, недължими
в случая поради изтекла погасителна давност са сумите по вноските с падеж до 26.02.2019 г.
– 5 години преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда (ТР № 3/2023 от
21.11.2024 г. по ТД № 3/2023 г. на ОСГТК на ВКС). Общата сума на вноските с падеж след
посочената дата, съгласно данните в Приложение 1 към ССчЕ, възлиза на 6232,05 лева. От
тази сума следва да бъдат приспаднати платената от кредитополучателя сума от 4561,99
лева, отнесена за погасяване на недължимата по недействителния кредит договорна лихва,
както и сумата от 280 лева, удържана от кредитора като такса ангажимент, която, предвид
установената недействителност на договора за кредит, също е недължима, на основание
цитирания по-горе чл. 23 от ЗПК. Не следва да бъде приспадана платената застрахователна
премия в размер на 851,20 лева, тъй като въпреки че плащането й е извършено чрез
кредитора, получател е друго лице, на основание отделен договор.
Така размерът на непогасената главница по Договор за потребителски кредит №
PLUS-14265325 възлиза на 1390,06 лева, до която сума и се явява основателен предявеният
по отношение на главницата иск. Същият следва да бъде уважен до тази сума, като за
разликата над 1390,06 лева до пълния претендиран размер от 6232,77 лева подлежи на
6
отхвърляне.
С оглед основателността на главния иск, основателен е и акцесорният такъв за
установяване дължимостта на непогасената част от главницата ведно със законната лихва
върху нея, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 в съда – 26.02.2024 г.,
до окончателното изплащане на задължението.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора, разноски се следват и на двете страни, съразмерно
съответно с уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищецът претендира такива за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за
заповедното и исковото производство, както и за внесения депозит за съдебно-счетоводна
експертиза. Неоснователно е възражението на ответната страна, че разноски не следва да
бъдат присъждани поради непосочване на стойността им в списъка по чл. 80 от ГПК.
Действително, с оглед непосочването на тази стойност, следва да се приеме, че списък по чл.
80 от ГПК не е представен, но липсата на списък не е основание за неприсъждане на
разноски, а единствено лишава страната от правото да обжалва размера, в който са
присъдени.
Със Заповед № 1067/28.02.2024 г. за заповедното производство на ищеца са
присъдени съдебно-деловодни разноски в размер на 428,97 лева, включващи държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение. Респективно, съразмерно с уважената част от исковете,
на страната се дължат разноски за това производство в общ размер на 68,05 лева.
За исковото производство внесената държавна такса е в размер на 378,97 лева; внесен
е и депозит за съдебно-счетоводна експертиза в размер на 300 лева. По отношение на
юрисконсултското възнаграждение, съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, същото
следва да бъде определено в размер на 200 лева. Съразмерно с уважената част от исковете
на страната следва да бъдат присъдени разноски за исковото производство в размер на
139,49 лева.
Ответникът със списък по чл. 80 от ГПК претендира платено в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 2105 лева, съгласно Договор за правна защита и съдействие от
21.01.2025 г. Направеното от насрещната страна възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът
намира за неоснователно, доколкото възнаграждението е съобразено с претендирания
материален интерес и фактическата и правна сложност на делото. Съразмерно с
отхвърлената част от исковете, на страната следва да бъдат присъдени разноски в размер на
1770,94 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, на осн. чл. 422, ал. 1,
вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, че Д. Н. Д., ЕГН **********, с настоящ адрес: с.
7
Т., общ. В., обл. В., ул. .... № ..., дължи на „А. С. В.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. ...., офис-сграда ...., ет. ..., офис ...., сумата от 1390,06 лева
(Хиляда триста и деветдесет лева и 06 ст.), представляваща непогасена главница по
Договор за потребителски кредит № PLUS-14265325 от 06.12.2016 г., сключен между
ответника и „БНП П. П. Ф.“ ЕАД, вземането по който е прехвърлено на ищеца по силата на
Приложение № 1 от 12.02.2019 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от
27.07.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 26.02.2024 г., до окончателното изплащане на
задължението, за която сума е издадена Заповед № 1067/28.02.2024 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 2257/2024 г. по описа на РС - Варна,
52-ри състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения от „А. С. В.” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. ...., офис-сграда ...., ет. ..., офис ...., срещу Д. Н.
Д., ЕГН **********, с настоящ адрес: с. Т., общ. В., обл. В., ул. .... № ..., иск с правна
квалификация чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за приемане на
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца непогасена
главница по Договор за потребителски кредит № PLUS-14265325 от 06.12.2016 г., сключен
между ответника и „БНП П. П. Ф.“ ЕАД, вземането по който е прехвърлено на ищеца по
силата на Приложение № 1 от 12.02.2019 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 27.07.2017 г., в частта за разликата над 1390,06 лева до пълния претендиран
размер от 6232,77 лева, за която сума е издадена Заповед № 1067/28.02.2024 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 2257/2024 г. по описа на РС - Варна,
52-ри състав.
ОТХВЪРЛЯ, на основание чл. 23, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, предявения
от „А. С. В.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. ....,
офис-сграда ...., ет. ..., офис ...., срещу Д. Н. Д., ЕГН **********, с настоящ адрес: с. Т., общ.
В., обл. В., ул. .... № ..., иск с правна квалификация чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 449,34 лева, представляваща договорна лихва за периода от
20.03.2021 г. до 20.12.2021 г. по Договор за потребителски кредит № PLUS-14265325,
сключен между ответника и „БНП П. П. Ф.“ ЕАД, вземането по който е прехвърлено на
ищеца по силата на Приложение № 1 от 12.02.2019 г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г., за която сума е издадена Заповед №
1067/28.02.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №
2257/2024 г. по описа на РС - Варна, 52-ри състав.
ОТХВЪРЛЯ, на основание чл. 23, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, предявения
от „А. С. В.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. ....,
офис-сграда ...., ет. ..., офис ...., срещу Д. Н. Д., ЕГН **********, с настоящ адрес: с. Т., общ.
В., обл. В., ул. .... № ..., иск с правна квалификация чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за приемане на установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2077,09 лева, представляваща
8
обезщетение за забава, начислено за периода от 27.02.2021 г. до 25.02.2024 г. върху
главницата по Договор за потребителски кредит № PLUS-14265325, сключен между
ответника и „БНП П. П. Ф.“ ЕАД, вземането по който е прехвърлено на ищеца по силата на
Приложение № 1 от 12.02.2019 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 27.07.2017 г., за която сума е издадена Заповед № 1067/28.02.2024 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 2257/2024 г. по описа на
РС - Варна, 52-ри състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 от ГПК, Д. Н. Д., ЕГН **********, с
настоящ адрес: с. Т., общ. В., обл. В., ул. .... № ..., да заплати на „А. С. В.” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. ...., офис-сграда ...., ет. ..., офис
...., сумата от 207,54 лева (Двеста и седем лева и 54 ст.), представляваща съдебно-
деловодни разноски съразмерно с уважената част от исковете, от които 68,05 лева - за
заповедното производство, включващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, и
139,49 лева - за исковото производство, включващи държавна такса, внесен депозит за
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза и юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „А. С. В.” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. ...., офис-сграда ...., ет. ..., офис ...., да заплати на
Д. Н. Д., ЕГН **********, с настоящ адрес: с. Т., общ. В., обл. В., ул. .... № ..., сумата от
1770,94 лева (Хиляда седемстотин и седемдесет лева и 94 ст.), представляваща съдебно-
деловодни разноски, включващи платено в брой адвокатско възнаграждение, съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9