РЕШЕНИЕ
№857/20.11.2018г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на осемнадесети октомври, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Съдия: И. Байнова
при секретаря Дорета Атанасова…….........……………………………..и в присъствието на прокурор………………………………………………………………......................като разгледа докладваното от съдия Байнова Адм. дело №775 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 10, ал. 6 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД).
Образувано е
по жалба от И.Т.Г. ***, с посочен адрес за получаване на съобщения ул.***, против
Заповед № ЗСПД/Д-Х-Х/1876 от 01.08.2018г. на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане” (ДСП) – Харманли.
Жалбоподателката
счита заповедта за незаконосъобразна, поради
издаването ѝ в нарушение на материалния закон и в несъответствие с
целта му. От изложените в жалбата
съображения и с оглед отправеното до съда искане е видно, че заповедта се
оспорва в частта относно началния момент на отпускане на месечната помощ по
чл.8д ал.1 от ЗСПД.
Жалбоподателката твърди, че началната дата на отпускане на месечната помощ по чл.8д от ЗСПД е неправилно определена. Излага съображения, че с ЕР на ТЕЛК при МБАЛ – Хасково №1709/03.07.2018г. след преосвидетелстване, по отношение на детето ѝ Б. Г. е определена 100% степен на увреждане с чужда помощ, каквато е и определената и с предходно ЕР на ТЕЛК при МБАЛ – Хасково №857/25.03.2016г. Сочи, че и в дете ЕР на ТЕЛК е отразена еднаква диагноза, еднаква дата на инвалидизиране – 12.10.2012г. и еднакви вид и степен на увреждане. В тази връзка счита, че неправилно месечната помощ по чл.8д от ЗСПД е отпусната от 01.07.2018г., а следва да се отпусне съобразно чл.24б ал.4 от Правилника за прилагане на ЗСПД (ППЗСПД) – от първо число на месеца, през който е отпаднало основанието за отпускането ѝ т.е. с изтичането на срока на предходното освидетелстване в случая определен до 01.03.2018г. Сочи също, че в случая заявлението-декларация е подадено в срока по чл.24б ал.4 от ППЗСПД като не са налице предпоставките по ал.6 на тази разпоредба, изключваща прилагането на реда по ал.4 от същата, а именно преосвидетелстването да е извършено със закъснение по вина на родителя. Счита, че такава вина в случая липсва, доколкото законът не предвижда краен срок, в който да се подаде молба за преосвидетелстване , а единственото изискване е заявлението – декларация да се подаде в 3-месечен срок от издаване на новото решение на ТЕЛК, който бил спазен. Счита, че след като срокът, определен с предходното ЕР на ТЕЛК е до 01.03.2018г., то логично молбата за преосвидетелстване следва да се подаде след изтичането му, тъй като подаването ѝ преди това би било преждевременно. В случай, че съдът счете за налично виновно поведение на родителя, моли да се приеме, че вината е до момента на подаване на молбата за преосвидетелстване – 20.03.2018г., тъй като след този момент вината е единствено на ТЕЛК, поради късното насрочване на преосвидетелстването. Твърди също, че посочената в заявлението до ДСП – Харманли вина на родителя е в резултат на указанията в самото заявление, касаещи посочване на причината така, както е отразена в самото ЕР. Жалбоподателката счита също, че определянето на началния срок за получаване на месечни помощи от 01.07.2018г. не съответства на целта на закона, тъй като препятства и значително затруднява задоволяването на основните и специфични потребности на детето, както и осигуряване на адекватна и навременна грижа и подкрепа в домашна и семейна среда съгласно чл.8д ал.5 от ЗСПД.
По изложените съображения моли да се отмени оспорената заповед и преписката да се върне на ДСХП-Харманли за ново произнасяне относно началния момент на отпускане на месечната помощ.
Ответникът - Директор на Дирекция „Социално подпомагане” – Харманли в депозирано по делото писмено становище оспорва жалбата и моли бъде отхвърлена като неоснователна. Сочи, че оспорената заповед съответства на всички изисквания за законосъобразност като счита, че в случая не са изпълнени условията по чл.24б ал.4 от ППЗСПД и тази разпоредба не намира приложение.
Административен съд - Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
С Експертно решение на ТЕЛК – Хасково II при МБАЛ – Хасково №857/25.03.2016г. на детето Б. Н. Г., след преосвидетелстване са определени вид и степен на увреждане 100% с чужда помощ, от дата 12.10.2012г. (за която се установява от Удостоверение №**********/02.11.2012г., издадено от длъжностно лице по гражданско състояние при Община Пловдив, че е датата на раждане на детето) и срок на определния %, вид и степен на увреждане, съотв. на чуждата помощ 2 години - до 01.03.2018г. посочени са водеща диагноза „Синдром на РЕТТ” и общо заболяване „Синдром на РЕТТ. Тежка умствена изостаналост. Хиперметропия”.
С Експертно решение на ТЕЛК II – ри състав при МБАЛ – Хасково №1709/03.07.2018г. , след преосвидетелстване на детето Б.Н.Г. са определени 100% вид и степен на увреждане с чужда помощ, със срок на определения % вид и степен на увреждане и срок на чуждата помощ - 01.07.2021г., с дата на инвалидизиране 12.10. 2012 г., при водеща диагноза „Синдром на РЕТТ” и общо заболяване „Синдром на РЕТТ. Тежка умствена изостаналост. Хиперметропия”.
От И.Т.Г. *** е подадено Заявление –декларация за отпускане на месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл.8д от ЗСПД с вх.№ЗСПД/Д-Х-Х/1876/31.07.2018г. Със Заповед № ЗСПД/Д-Х-Х/1876 от 01.08.2018г. на Директора на ДСП - Харманли, на основание чл.8д ал.1 и ал.7 от ЗСПД на И.Т.Г. е била отпусната месечна помощ като родител на дете с трайно увреждане, в размер 930.00 лв, считано от 01.07.2018г. до 31.07.2018г. Заповедта е съобщена на И.Г. на 01.08.2018г., видно от направеното в същата отбелязване и положен подпис. Жалбата срещу заповедта е подадена на 10.08.2018г. чрез куриер, директно пред Административен съд – Хасково.
При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и е насочена срещу годен за обжалване административен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.
В чл.2 от ЗСПД са изброени изчерпателно видовете семейни помощи, като същите са разграничени на еднократни и месечни. В месечните семейни помощи са включени и тези за отглеждане на дете с трайно увреждане – чл.2 ал.3 т.3 от ЗСПД. Съгласно разпоредбата на чл. 8д ал.1 от ЗСПД , месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане до 18-годишна възраст и до завършване на средното образование, но не по-късно от 20-годишна възраст, се предоставят на родители (осиновители), когато отглеждат деца с трайни увреждания, независимо от доходите на семейството, при условие че детето живее постоянно в страната и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.
Предмет на оспорване в настоящия случай е заповед на Директора на ДСП –Харманли за отпускане на месечна помощ по чл.8д ал.1 от ЗСПД за дете с трайно увреждане на възраст под 18 години, в частта й на определената начална дата на отпускане на помощта.
Между страните не е спорно, че жалбоподателката има право на поисканата месечна семейна помощ. Спорният в случая въпрос касае началната дата на отпускане на помощта (месечна - за отглеждане на дете с трайно увреждане) като се претендира отпускане на същата при наличие условията на чл.24б ал.4 от ППЗСДП, а именно от първо число на месеца, през който е отпаднало основанието за отпускането им т.е. от 01.03.2018г., когато е изтекъл срокът на определения %, вид и степен на увреждане по ЕР на ТЕЛК – Хасково II при МБАЛ – Хасково №857/25.03.2016г.
С оспорената заповед месечната помощ по чл.2 ал.3 т.3 от ЗСПД е отпусната, считано от 01.07.2018г. до 31.07.2021г. Административният орган в депозираното по делото писмено становище счита, че в случая не са изпълнени условията по чл.24б ал.4 от ППЗСПД и тази разпоредба не намира приложение като посочва, че по молбата за преосвидетелстване пред ТЕЛК и относно вината на майката компетентна да се произнесе е ТЕЛК, а не ДСП.
Съдът не споделя становището на административния орган относно неприложимостта в случая на разпоредбата на чл.24б ал.4 от ППЗСПД, респ. относно началния момент на отпускане на поисканата помощ.
Съгласно чл.8д ал.7 от ЗСПД месечните помощи по ал. 1 и 2 се отпускат от началото на месеца, през който е подадено заявлението-декларация, до изтичането на срока, определен в експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК. В случаите на преосвидетелстване, какъвто е и настоящият, началната дата на отпускане на месечната помощ по чл. 8д ал.1 от ЗСПД се определя по реда на чл. 24б, ал. 4 ППЗСПД. Разпоредбата предвижда, че в случаите на преосвидетелстване на дете с трайно увреждане месечните помощи се отпускат от първо число на месеца, през който е отпаднало основанието за отпускането им, но не повече от една година назад, считано от месеца на подаване на заявлението декларация, при условие че няма промяна във вида и степента на трайното увреждане или в степента на трайно намалената работоспособност, които да водят до отпадане на правото, когато заявлението декларация е подадено в тримесечен срок от датата на издаване на новото експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК. Размерът на помощта за периода преди подаването на заявлението декларация се определя по реда на чл. 8д, ал. 3 от Закона за семейни помощи за деца.
Разпоредбата на чл.24б ал.4 от ППЗСПД въвежда условие заявлението-декларация за отпускане на помощта да е подадено в тримесечен срок от датата на издаване на новото експертно решение на ТЕЛК и това условие в случая е спазено – новото ЕР на ТЕЛК е издадено на 03.07.2018 г., а заявлението-декларация е подадено на 31.07.2018 г. Спазено е и условието при преосвидетелстването да няма промяна във вида и степента на трайното увреждане, определени с предходното решение на ТЕЛК, по което обстоятелство няма спор между страните. Същевременно периодът между момента на подаването на заявлението-декларация за отпускане на помощта – 31.07.2018г. и датата, на която е отпаднало основанието за отпускането ѝ – 01.03.2018г., е по-малък от една година. При спазване на тези условия изцяло неоснователно е становището на административния орган, че разпоредбата на чл. 24б, ал. 4 от ППЗСПД не е приложима.
В оспорената заповед не е посочено изрично, но от депозираното по делото писмено становище на ответника е видно, че последният приема наличието на вина у родителя за закъсняло преосвидетелстване, поради закъсняло подаване на молбата за преосвидетелстване пред ТЕЛК т.е. позовава се на обстоятелство по чл.24б ал.6 от ППЗСПД, изключващо прилагането на реда по чл.24б ал.4 от ППЗСПД.
В случая се установява от вписаното в ЕР на ТЕЛК №1709/03.07.2018г., че заявлението-декларация за преосвидетелстване на детето е подадено в РКМЕ на 20.03.2018г. – след срока на определените вид и степен на трайното увреждане съгласно предходното ЕР на ТЕЛК №857/25.03.2016г. , изтекъл на 01.03.2018г. Според настоящия състав това обстоятелство не игнорира приложението на чл.24б ал.4 от ППЗСПД, доколкото не обосновава извод, че е налице вина у родителя за закъсняло преосвидетелстване на детето.
Редът и условията за извършване на експертиза на работоспособността (временна неработоспособност или трайно намалена работоспособност), на вида и степента на увреждане (вкл. на деца под 16 години), са установени в чл. 101 –чл.113 от Закона за здравето, Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на (ПУОРОМЕРКМЕ) и в Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ). Следва да се посочи, че нито един от тези нормативни актове не съдържа регламентация на срока, в който следва да се подаде молба за преосвидетелстване, нито е предвидено задължение за подаването ѝ преди изтичане на крайния срок на предходното решение на ТЕЛК (с изключение на случаите по чл.56 ал.1 т.4 от ПУОРОМЕРКМЕ, какъвто не е настоящият), поради което единствено логичното поведение е тази молба да се подаде след изтичането му без ограничение във времето. В тази връзка няма как закъснялото преосвидетелстване – в случая, извършено след срока по по чл.32 ал.3 от ПУОРОМЕРКМЕ, да се обвързва с момента на подаването на молбата за това, нито е законово оправдано да се приема, че молбата е подадена със закъснение и поради тази причина да се прави извод, че преосвидетелстването е извършено със закъснение по вина на родителя. ЗСПД и ППЗСПД не определят какво означава забавяне на преосвидетелстването по вина на родителите/лицата, полагащи грижи за детето. Според настоящия състав такава би била налице само, ако след надлежно определена от органите на медицинската експертиза дата за насрочен преглед и то в рамките на 3-месечния срок по чл.32 ал.3 от ПУОРОМЕРКМЕ, родителите/лицата, полагащи грижи за детето не са осигурили явяването му пред органите на медицинската експертиза. В случая такива обстоятелства не се твърдят от административния орган, а посоченото, че закъснялото преосвидетелстване е поради закъсняло подаване на молба за извършването му, по никакъв начин не може да обоснове вина на родителя по смисъла на чл.24б ал.6 от ППЗСПД, респ. да доведе до извод, че редът по чл.24б ал.4 от ППЗСПД е неприложим.
Предвид гореизложеното и доколкото в случая са спазени условията на чл.24б ал.4 от ППЗСПД, началната дата, от която е следвало да се отпусне исканата помощ е 01.03.2018г., когато е отпаднало основанието за отпускането ѝ по предходното ЕР на ТЕЛК №857/25.03.2016г. Определяйки тази дата от първо число на месеца, през който е подадено заявлението-декларация, административният орган е издал оспорената заповед в противоречие с материалния закон.
Оспорената заповед е издадена и в несъответствие с целта на закона - да се осигури навременна помощ на родителите, които се грижат непосредствено за деца с увреждания. Уредбата в ЗСПД е насочена към това да осигури непрекъснатост на подпомагането от съответния вид за целия период на съществуване на правото на такова, защото само в този случай помощта би била реална, навременна и полезна.
По изложените съображения, процесната заповед в частта относно началната дата на отпускане на исканата помощ е незаконосъобразна по смисъла на чл.146 т.4 и т.5 от АПК и следва в тази ѝ част да се отмени. Преписката следва да се върне на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с дадените с настоящото решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
Водим от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № ЗСПД/Д-Х-Х/1876 от
01.08.2018г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Харманли в
частта относно началния момент на отпускане на месечната помощ по чл.8д от
ЗСПД.
ВРЪЩА ПРЕПИСКАТА на административния орган за ново произнасяне относно началния момент на отпускане на поисканата месечна помощ, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение, като определя 14-дневен срок за произнасянето, считано от влизане на решението в сила.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия: