О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 186
гр. Шумен,14.04.2020г.
Шуменски
окръжен съд, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди и
двадесета година година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Маринов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Р. Хаджииванова
2. С. Стефанова
като разгледа докладваното от окръжния съдия М. Маринов,
в.ч.гр.д. № 82 по описа за 2020г. на ОС - Шумен, за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по частна жалба
с вх. № 772/27.01.2020г. депозирана от „Ч. Б.“ АД с ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: с. К., обл. С., ул. С. С. № *** представлявано от
управителя С. Т. и А. Д., действащи чрез адв. П.Г. ***, срещу определение № 31/14.01.2020г. по ч. гр.
д. № 18/2020г. на РС – Нови пазар, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск
чрез налагане на обезпечителна мярка запор на банковите сметки на дружеството
до размера от 40000 лева. Жалбоподателят твърди, че постановеното определение е
недопустимо, неправилно и незаконосъобразно и иска неговата отмяна. Излага, че
определението е недопустимо, поради неспазване на разпоредбата на чл. 390, ал.
1 от ГПК, която предвиждала изборна местна подсъдност за разглеждане на молбата
за обезпечение на бъдещ иск по постоянния адрес, съответно седалището на ищеца
или по местонахождението на имота, който ще служи за обезпечение. Твърди, че
адресът, който работника е декларирал пред тях и който е записан в личното му
трудово досие е гр. Е. П., ул. П. С. № ***, като нямало данни същия да го е
променял, нито да е декларирал пред работодателя друг адрес, поради което, ако
съда прецени, че това е действителния му постоянен адрес моли определението да
бъде обезсилено, като недопустимо, доколкото за родовата и местната подсъдност,
съда следи служебно. Алтернативно моли съда да го отмени като неправилно и
незаконосъобразно, тъй като не били налице предпоставките за допускането му. От
представените доказателства не можело да се направи извод за вероятната
основателност на иска, както и за наличие на обезпечителна нужда, а наложената
от съда обезпечителна мярка се явявала неподходяща и не следвало да бъде
допускана. Сочи, че дружеството е в добро финансово и икономическо състояние,
като разполага и със значителни материални активи и молителят не би бил
затруднен да получи дължимата сума, при евентуално решение в негова полза, за
което прилага писменни доказателства – финансов отчет за 2018г. Също така, с оглед твърдението за липса на
обезпечителна нужда, прилага и застрахователна полица, от която било видно, че
всички работници са застраховани срещу трудова злополука по Групова
застраховка „Злопулука“ за служителите в
„Ч. Б.“ АД от *****г. сключена със застрахователя „К. И. Е. Е.„ – клон Б..
Сключената застраховка покривала имуществени и неимуществени щети от евентуална
трудова злопулука и гарантирала обезщетяването на работниците и служителите, вкл.
и на молителя, поради което счита, че бъдещия иск, чието обезпечаване е
допуснато, ще се окаже вероятно неоснователен. Въз основа на издадената обезпечителна
заповед били блокирани сметките на дружеството в три различни банки, което
правело и иска преобезпечен, като тези действия освен, че препядствали
нормалното опериране с авоарите по сметките и обективно затруднявали дейността
на дружеството, имали и отрицателен имиджов ефект.
Ответникът по жалбата е депозирал
отговор, в който оспорва представените доказателства, с твърдението, че
финансовият отчет е до 31.12.2018г. и не отразявал актуалното финансово
състояние на дружеството към настоящия момент, а по отношение на
застрахователната полица сочи, че посочената в нея сума покриваща отговорността
на работодателя вследствие на трудова злопулука била изключително занижена, с
оглед дължащото се обезщетение.
Съдът, след като се запозна с
доводите изнесени в жалбата и с материалите по делото, приема за установено
следното:
Частната жалбата е подадена в срок, от надлежно
легитимирано лице, срещу акт подлежащ на обжалване и е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна, поради следното:
Производството пред първата инстанция е
образувано по молба на Р.П.С. с ЕГН **********
*** чрез адв. Н.Д. с искане да бъде
допуснато обезпечение на бъдещ осъдителен иск, с правно основание чл. 200 от КТ, предявим от него срещу работодателя „Ч. Б.“ АД чрез налагане на запор върху
банковите му сметки, за сума в размер на 40 000,00 лева, представляваща
½ от бъдещата му искова претенция в размер на 80 000.00лева за
неимущественни вреди, вследствие на претърпяна трудова злопулука, призната за
такава с разпореждане № ****** на НОИ. Първоинстанционния съд е приел, че
молбата е подкрепена с убедителни писмени доказателства, обосноваващи
вероятната основателност на бъдещия иск и, че е налице обезпечителна нужда за
молителя, а сочената от молителя обезпечителна мярка, предвид търсената защита,
за допустима и съответстваща на обезпечителната нужда и е допуснал исканото
обезпечение чрез налагане на обезпечителна мярка запор върху банковите сметки
на ответника „Ч. Б.“ АД с ЕИК *******, до размера на сумата от 40 000,00 лева. На осн. чл. 390, ал. 3 от ГПК
е определил едномесечен срок за предявяване на иска, който срок молителя е
спазил, като е предявил така обезпечения иск и е представил по делото
доказателства за предявяването му.
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите
констатации и правните изводи на първоинстанционния съд. Съгласно закона,
обезпечение на иск се допуска, когато същият е допустим и е подкрепен с
убедителни писмени доказателства, от които би могъл да се направи евентуален
извод за вероятната му основателност или при представена парична гаранция за
ответника. В настоящия случай са налице кумулативно дадените предпоставки за
допускане на исканото обезпечение. Искът е допустим и подкрепен с достатъчно
писменни доказателства, водещи до вероятната му основателност, поради което
правилно съдът е допуснал исканото обезпечение. Налице е и обезпечителна нужда
за молителя, тъй като няма спор, че без налагането на обезпечение, по така
предявимия бъдещ иск, би се затруднило осъществяването на правата на молителя,
при едно евентуално позитивно решение в негова полза. Също така е видно, че
молителят е изпълнил и указанията на съда и е представил по делото,
доказателства за предявяването на обезпечениия иск в даденият му срок. Неоснователно
е възражението на жалбоподателя, за недопустимост на обжалвания акт, предвид
неспазване на местната подсъдност. От материалите по първоинстанционното дело (епикриза
л. 12-13, болничен лист л. 14, фактура л.17 ) е видно, че молителят е с
постоянен адрес *** и правилно при
спазване на разпоредбата на чл. 390, ал. 1 от ГПК е подал молбата си за
допускане на обезпечение пред местнокомпетентния РС –Нови пазар, в чийто
съдебен район попада постоянният му адрес. Останалите доводи и възражения са
такива по съществото на спора, касаещи представените доказателства и същите са
неотносими към настоящото производство
по обжалване на допуснатото обезпечение, а са предмет на разглеждане в
бъдещия исков процес. В това производство, въззивния съд не извършва решаваща
материално – правния спор дейност, а следва да осъществи само преценка на
вероятната основателност на претенцията, въз основа на представените
доказателства, каквато е констатирана на настоящия етап. В обезпечителното
производство, не могат да се обсъждат по - подробно представените доказателства
или събирането на нови, доколкото ще се навлезе в съществото на спора, което е
недопустимо. Представените писмени доказателства, вкл. и относно характера на
злополуката, не е необходимо, дори е недопустимо да бъдат обсъждани в това
производство, тъй като техният анализ следва да се съдържа в решението по
съществото на спора и въз основа на този анализ, но на по следващ етап при
решаване на делото по същество, съдът ще се произнесе по основателността и
доказаността на предявения иск и по евентуално направените от ответника по
делото възражения по повод на същия иск. Също така в обезпечителното
производство не могат да се разглеждат и обсъждат направените от жалбоподателя възражения
по отношение на наличието на сключена застраховка покриваща трудовите злопулуки
на работниците и служителите, без по нея да е осъществено реално плащане. Няма
пречка в хода на исковото производството, съдът да вземе предвид и да съобрази
евентуално изплатеното от застрахователя обезщетение, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 3 от ГПК, но на този етап и то в обезпечителното производство,
същото не е от значение за правилното решаване на настоящия спор.
Ето защо и предвид всичко изложено по - горе,
настоящият съдебен състав намира, че така депозираната жалба е неоснователна и
следва да се остави без уважение, а обжалваното определение, с което е
допуснато обезпечение на бъдещ иск, който вече е и предявен, като правилно и
законосъобразно, следва да се потвърди.
Водим от горното, Шуменският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 31/14.01.2020г. по ч. гр. д. № 18/2020г.
на РС – Нови пазар, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск, чрез налагане
на обезпечителна мярка запор на банковите сметки на „Ч. Б.“ АД с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: с. К., обл. С., ул. С. С. № *** до размера
от 40 000.00лева.
Определението e окончателно и неподлежи на обжалване.
Председател:
.................. Членове:
1......................
2.......................