Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Добрич, 13.10.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ШЕСТИ
СЪСТАВ на тридесети септември през две
хиляди двадесет и първа година в
публично съдебно заседание в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СОНЯ ДЖЕНКОВА
При
секретаря: Парашкева Х.
като разгледа
докладваното от районния съдия гр.д. №3881 по описа за 2019г. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е образувано по искова молба на И.В.Т. с ЕГН **********, с адрес ***, с която са предявени следните искове:
-съдът да прогласи като недействителен договор за
покупко-продажба, сключен с нот. акт № 151, т. X, per. № 8645, н.д. № 1027/2011г. на нотариус № 330 в НК, вписан с акт №
187, т. XXXIII, дело № 5151/2011г. на СВп-гр. Добрич, поради нарушение на
добрите нрави;
- в условие на
евентуалност спрямо първия иск - съдът да прогласи като недействителен договор за
покупко-продажба, сключен с нот. акт № 151, т. X, per. № 8645, н.д. № 1027/2011г. на нотариус № 330 в НК, вписан с акт №
187, т. XXXIII, дело № 5151/2011г. на СВп-гр. Добрич, като привиден - абсолютна симулация;
-В случай, че съдът
отхвърли първите два иска, да развали договор за покупко-продажба,
сключен с нот. акт № 151, т. X, per. № 8645,;н.д. №
1027/2011г. на нотариус № 330 в НК, вписан с акт № 187, т. XXXIII, дело № 5151/2011г. на
СВп-гр. Добрич поради неплащане на покупната цена;
-След като уважи
предявените искове, съдът да осъди ответницата да предаде
владението върху имотите, предмет на договор за покупко-продажба, сключен
с нот. акт № 151, т. X, per. № 8645, н.д. №
1027/2011г. на нотариус № 330 в НК, вписан с акт № 187, т. XXXIII, дело №
5151/2011г. на СВп-гр. Добрич.
Като ответници по исковете са конституирани М.С.С. с ЕГН ********** и С.М.С. с ЕГН **********.
С влязло в законна сила определение№
1306/04.06.2020г. производството по предявения евентуален иск за установяване
нищожност на продажбената сделка поради абсолютна привидност е прекратено.
ТВЪРДЕНИЯ НА ИЩЕЦА:
-Ищцата е наследник на В.С.В.,
дъщеря.
-Приживе В.С.В. продал на своята сестра, ответницата М.С.С. с ЕГН **********, по силата на
договор за -покупко-продажба, сключен с нот. акт № 151, т. X, per. № 8645, н.д. № 1027/2011г. на нотариус № 330 в НК, вписан с акт №
187, т. XXXIII, дело № 5151/2011г. на СВп-гр. Добрич, следните негови недвижими
имоти:
1./ 5/6 ид. части от
самостоятелен обект: жилище - апартамент № 4, находящ се в ***, с идентификатор
***, намиращ се в сграда с ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***,
целият с площ 84.70 кв. м, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения,
ведно с 5/6 ид.ч. от прилежащи части: избено помещение № 4 с площ 3.22 кв.м. и
6.759% ид.ч. от общите части на сградата;
2/ нива с площ от
9.999дка, четвърта категория, поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в
гр. Добрич, при съседи' ***;
3/ нива с площ 8.300дка, трета категория, поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. Добрич, при съседи: ***;
-Данъчната оценка на продадените
недвижими имоти възлизала на 16 449.80лв., а
имотите били продадени за сумата от 9
500лв. т.е. при цена близо два пъти по-ниска от данъчната оценка. В сравнение с реалната
пазарна цена разминаването в стойностите била повече от шест пъти;
-Към момента на
прехвърляне на имотите и месеци преди това бащата на ищцата бил в тежко душевно състояние
вследствие на настъпилата на 05.07.2011г. смърт
на родител. На 05.09.2011г. ищцата се върнала от Р Г., където работи. Посетила баща си. Жилището му и отворила
ответницата. В.ев бил много зле психически. Не бил на себе си. Когато
се поуспокои, бащата на ищцата споделил, че ответницата му давала някакви
хапчета, от които се чувствал много замаян и объркан. Чувайки това, ответницата казала на
ищцата, че няма повече работа в този апартамент и я изгонила, като я блъскала към входната врата.
- Въпреки че при
разговорите на ищцата с баща и той твърдо заявявал, че ще и остави
цялото свое имущество - земи, апартамент, В.ев извършил разпореждане с тези свои имоти,
седмици преди да настъпи леталният му изход. Той споделил пред трети лица, че няма средства
за съществуването си, че няма никакви пари, което означавало, че цена по
договора за продажба така и не е заплатена.
С определение№ 1306/04.06.2020г.
производството по предявения евентуалн иск за установяване нищожност на
продажбената сделка поради абсолютна привидност е прекратено.
В срока по
чл.131 от ГПК ответниците М.С.С.
с ЕГН ********** и С.М.С. с ЕГН ********** подават общ отговор, с който
оспорват заявените искове, кактои твърдяната фактическа
обстановка. Отношенията между В.С.В. и дъщеря му, ищцата по делото, били
относително хармонични до момента, в който той спрял да й дава пари и подаръци.
Ищцата живеела постоянно в Г., но при посещенията си в Б. през годините
непрекъснато искала пари от баща си. Той й давал, правел и подаръци с цел да я
подпомогне и да се сближат, а и имал материални възможности за това. С течение
на годините доходите му постепенно намаляли и му било трудно да задоволява
желанията й. В.ев не одобрявал и начина й на живот, свързан с нощни излизания
при повикване по телефона и прибиране в сутрешните часове. Това го мотивирало
да спре да я подпомага материално и от този момент ищцата по делото станала
агресивна към баща си, включително като осъществявала и физическо насилие. На
05.09.2011год., в 3 ч. през нощта по домофонната уредба се позвънило. Ищцата
поискала да се качи и още от вратата съобщила, че е с още няколко човека и че
искат да преспят в жилището. Обяснили и, че стаите са заети и не може да бъде
осигурен подслон на други хора. Тогава ищцата се насочила към стаята на баща
си, стигнала до него и започна да го удря с юмруци като го бутала към стената.
Непосредствено в дните след 5.09. 2011год. ищцата по делото направила опит да
отвлече баща си на публично място. Събитието се
развило в магазина в непосредствена близост до жилището, в което живели
ответниците с В.ев. Ищцата отишла до
баща си и започнала да го влачи към намиращия се наблизо лек автомобил.
Виждайки какво става, намиращите се около тях хора се намесили и са
предотвратили сцената на насилие. Около 10 дни след 5. 09. 2011 год. ищцата
отново отишла до апартамента, който обитавал баща и заедно с ответниците и
започнала да звъни на входната врата. Когато не и отворили започнала да блъска по
вратата. Наложила се намеса на органите на реда, които говорили с В.ев. Ищцата
подписала предупредителния протокол, от който момент престанала да безпокои
баща си. Поведението на И.Т. много разстроило В.ев и той коренно променил
отношението си към нея. Непрекъснато повтарял, че иска да се откаже от нея чрез
„Държавен вестник" и дори направил консултация с адвокат, като му било
обяснено, че няма такава процедура. Тогава той решил цялото имущество, което
притежава да бъде прехвърлено на сестра му, първата ответница по настоящия иск.
Така се стигнало до покупко-продажбата на имотите, предмет на настоящия иск.
Сделката била оформена като покупко-продажба, тъй като ответниците искали той
да разполага с известна сума гари, които да му осигурява сигурност и в тежки
моменти да може да разчита на тях. Споразумели се за сумата от 9 500. 00 лв.,
тъй като от една страна прехвърлителят си запазвал пожизнено правото на
ползване и върху трита имота, включително и правото да получава рентните
възнаграждения от земеделските имоти, а от друга, между В.ев и ответниците
съществувала силна емоционална връзка. Всички те живеели в едно жилище и в едно
домакинство и се подпомагали взаимно при посрещане на ежедневните си нужди.
Сумата от 9 500. 00 лв. била предадена от първата ответница на В.В.ев в брой
преди сключване и нотариалното оформяне на покупко-продажбата.
Ответниците сочат, че не са налице основанията за обявяване нищожност на
сделката в хипотезата на чл. 26, ал. I ЗЗД. В случаите на отклонение от
пазарната стойност и заплащането на цена на имота по данъчна оценка и под
данъчната оценка не се налага извод за такава неравностойност на престацията,
която да съставлява „нарушение на добрите нрави” и да води до нищожност на
сделката в хипотезата на чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Налице е ответна парична престация,
която макар да се отклонява от обичайната, не говори за такава недопустимост,
която да прави самата сделка нищожна. В решения на ВКС се приема, че само по
себе са несъответствието между пазарната цена на един недвижим имот и неговата
продажна цена не е достатъчно да обоснове извод за накърняване на добрите нрави
по см. на чл. 26, ал. 1, пр. З.от ЗЗД. В конкретния случай сключването на
сделката под пазарната и данъчна цена на имотите е обоснована от факта, че
прехвърлителят е запазил пожизнено ползването върху прехвърлените имоти,
близките родствени отношения между прехвърлителя и приобретателя по сделката и
факта, че същите са живели в едно жилище и едно домакинство като взаимно се
подпомагали.
По иска за разваляне на договора
поради неплащане на покупната цена: Твърдението на ищцата по делото, че цената
по сделката не е заплатена се опровергава от съдържанието на нотариалния акт.
Този иск, освен че е неоснователен е и погасен по давност. Искът за разваляне
на сключен договор се погасява с изтичането на 5 годишна давност, която в
случая започва да тече от сключването на договора 20.12.2011
год. и изтича на 20.12.2016 год., до който момент договорът е можел да бъде
развален от прехвърлителя, докато е жив , а след неговата смърт от неговите
универсални правоприемници. В рамките на 5-годишния давностен срок не е
предявен иск за разваляне на договора поради неплащане на продажната цена както
от прехвърлителя, така и от ищцата по него в качеството й на негова наследница.
По иска за предаване владението на имотите предмет на
сделката: Поради неоснователността на предявените предходни три иска е
неоснователен и този иск. Освен това, имотите предмет на процесния договор за
покупко -продажба са придобити от купувачите по давност, тъй като са владели
същите на валидно правно основание в продължение на повече от 5 години.
Доказателство за това е и факта, че апартамента, предмет на сделката е
деклариран от първата ответница по иска в Община, гр. Добрич.
Районният
съд, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните,
намира за установено от фактическа
страна следното:
Ищцата е наследник на В.С.В., починал на 15.12.2015г.,
видно от удостоверение за наследници № 5509/30.09.2019г. на община Добрич.
Приживе,
като си запазил правото на пожизнено ползване, В.С.В. продал на своята сестра, ответницата М.С.С. с ЕГН **********, по силата на
договор за -покупко-продажба, сключен с нот. акт № 151, т. X, per. № 8645, н.д. № 1027/2011г. на нотариус № 330 в НК, вписан с акт №
187, т. XXXIII, дело № 5151/2011г. на СВп-гр. Добрич, следните негови недвижими
имоти:
1./ 5/6 ид. части от
самостоятелен обект: жилище - апартамент № 4, находящ се в ***, с идентификатор
***, намиращ се в сграда с ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***,
целият с площ 84.70 кв. м, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения,
ведно с 5/6 ид.ч. от прилежащи части: избено помещение № 4 с площ 3.22 кв.м. и
6.759% ид.ч. от общите части на сградата;
2/ нива с площ от
9.999дка, четвърта категория, поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в
гр. Добрич, при съседи' ***;
3/ нива с площ 8.300дка, трета категория, поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. Добрич, при съседи: ***;
-Данъчната оценка на продадените
недвижими имоти възлизала на 16 449.80лв., а
имотите били продадени за сумата от 9
500лв. т.е. при цена близо два пъти по-ниска от данъчната оценка. В сравнение с реалната
пазарна цена разминаването в стойностите била повече от шест пъти;
Не е спорно
обстоятелството, че по време на сделката М.С.С. с ЕГН ********** е в брак с ответника С.М.С. с ЕГН **********.
По делото е допусната и приета като доказателство съдебно-оценъчна
експертиза, изготвена от вещото лице П.М.. Заключението по експертизата
определя стойността на имотите, предмет на разпоредителната сделка, като се
изчисли и приспадне оценката на правото на ползване. Вещото лице М. използва за
изчисленията си методите на вещната стойност и пазарни аналози за апартамента,
а за земята пазарни аналози и приходен
метод. За
пазарните аналози са ползвани сделки, осъществили се чрез ползване на банков
кредит, доколкото по- реално отразяват действителните продажни цени в периода.
Правото на ползване мещото лице М. изчислява на база формула от Наредбата за местните данъци и такси.
Така в първата оценъчна експертиза са определени
следните пазарни цени на процесните имоти към 20.12.2011г., след приспадане на
запазеното право на ползване:
-за 5/6 ид.ч от апартамент- 21788лв.;
-за нива с
площо от 9,999дка- 4929лв.;
-за нива от 8,300дка- 4123лв.;
Заключението по тази експертиза е оспорено и допусната
повторна експертиза със същите задачи, но с изрични указания да се ползват пазарни
аналози поне в три агенции за недвижими и моти и реални сделки със запазено
право на ползване.
Повторната експертиза е изготвена от вещото лице К. П..
В заключението са определени следните пазарни цени на процесните имоти към
20.12.2011г., след приспадане на запазеното право на ползване:
-за 5/6 ид.ч от апартамент- 32580лв.;
-за нива с
площо от 9,999дка- 5264лв.;
-за нива от 8,300дка- 4370лв.;
Вещото лице П. сочи, че е ползвало данните по реални
сделки, за които е осъществило посредничество като агенция. Освен метода на
аналозите вещото лице ползва и вещния метод, тъй като е с по-голяма тежест в сравнение с пазарните
аналози. Сочи, че когато пазарните аналози са с реалната цена, този метод натежава
при осредняване на цената. Сочи, че е констатирало грешка при прилагане на
относимата формула, което е довело до заключение за по-високи цени на
процесните имоти.
По искане на страните са събрани и гласни
доказателства. Изслушани са свидетелите В.Г.Ф.и Р.Г.И.за ищцовата страна и
свидтелите Е.С.К., Д.Р.Д.и В.С.Т., водени от ответницие.
Свидетелката
Ф.е майка на ищцата. Сочи, че през
годините И. не загубила връзка с баща си, заедно със свидетелката посещавали
дома на В.докато бабата била жива. Въпреки развода В.и свидетелката запазили
приятелските си отношения. Когато майка му починала през 2011година В.бил
разстроен, но се държал. Две години след смъртта и В.живял сам, след което С.
се прибрал в Б., а М.заминала сама за И.. В.сам се издържал.
След смъртта на баба си И. посетила баща си и видяла
някакви хапчета. На въпроса и В.й споделил, че му дават хапчета, като след като
ги вземе му става лошо. При следващото посещение леля и не я пуснала да влезе вътре при баща си. И. искала
да заведат В.на лекар за да видят какви хапчета взема.
Свидетелят Р.И.е чичо на ищцата.
Въпреки, че живее в Г., има къща в с. П.и си идва от време на време. През
2011г., В.живеел в апартамента с майка
си. Последния път, през 2012г. свидтелят
придружил И. до апартамента, но не слязъл
от колата. Тогава леля й изгонила И. от апартамента. Тя споделила на свидетеля,
че при баща си видяла някакви хапчета,
които нямали надпис.
След смъртта на майка си В.бил в нормално състояние, сам
се грижел за себе си, изкарвал си средства за препитание, дори през 2014г.
предлагал пари на майката на ищцата.
Свидетелката Т.е братовчедка на и. и
дъщеря на ответниците. Сочи, че отначало отношенията между В.и И. били много
добри. След смъртта на бабата на ищцата,
настъпила на 05.07.2011г., с която баща и живеел в процесния апратамент, отношенията
между В.и И. се влошили. Причина станали претенциите на И. за наследството и.
Последната дошла доста агресивно настроена и решена, че трябва да си вземе
своето. След това, през месец септември 2011г. имало инцидент пред магазина,
при който И. настоявала и дърпала баща си против неговата воля за да го заведе
на лекар. Свидетелката узнала за този инцидент от В.. И. преценила, че баща й
нещо не е добре.
След случката пред магазина В.бил изплашен. Много
дълго време, месеци, не излизал отвън. Казвал, че вижда колата на И. отвън да
обикаля. М.се прибрала от И. и той я
помолил със съпруга си да останат при него, защото се чувствал застрашен от
дъщеря си. Последната била агресивна спрямо него и спрямо леля си.
Преди това веднъж, със същия мъж И. посетила дома на
баща си и чукала на вратата. Тогава С. бил там, но В.помолил да не отварят
вратата. Детето на свидетелката било там
и се изплашило много, като извикало
полиция. Свидетелката също подала сигнал и дошла в апартамента. Тогава В.споделил
на свидетелката, че иска да се откаже от И. чрез държавен вестник, а полицаите
му дали съвет да си намери адвокат. След този случай И. преустановила
контактите с баща си. След този инцидент С. и М.останали при В., а по-късно,
след процесната сделка М.заминала отново за И.. Тя си идвала по един път през
годината.
В последствие свидетелката придружила *** си за
консултация с адвокат. Адвокатът консултирал В., че единственият начин е да
лиши дъщеря си от наследство е да прехвърли имотите си. В.сам проявил желание
да препише всичко на сестра си.
Свидетелката Т.твърди, че присъствала в момента,
когато родителите и дали на В.сумата от 9000лева. Предаването станало в дома на
В.. М.имала парите в брой. Т.споделя: „..не съм ги броила тези пари. Те си ги
бяха прочели. Аз видях 1 или 2 пачки по 20 лева една сума, но нататък не помня
какво беше. *** ми си имаше един метален шкаф и там си ги заключи в шкафчето.”.
Когато В.прехвърлил
апартамента, той живел със С., но нямал
нужда от грижи, не е бил лежащо болен. С. живеел при В.по желание на последния.
Финансово В.бил подпомаган от сестра си. Последната изпращала пари и свидетелката
за да плащала сметките за ток и вода, данъци. Остатъкът от тези пари свидетелката
предоставяла на баща си и *** си за други нужди.
Свидетелеката
К.е братовчедка на В.С. и през годините имала близки отношения с него
и родителите му, с ответниците. В.живеел
с родителите си в апартамента по ***, повече от 30 години. К.често посещавала
дома на братовчед си, познава бегло дъщеря му тъй като още от малка родителите
и се разделили и тя заминала с майка си в Г.. В.помагал на дъщеря си, но след
като тя излъгала баща си, че ще учи висше образование в Б. си развалили
отношенията. И. идвала в Б. с един сърбин, още когато баба и била още жива.
Като дошла втория път изминали вече четири, пет
години след съмъртта на баба и. Тогава имала разправии с баща си. Мъжът
на свидетелката и споделил, как е видял, че И. слиза от колата със сърбина и
задърпала баща си до го качи в колата. Искала да го отведе при лекар. Минали
по-малко от три месеца и В.се разболял, влязъл в болницата. М. си дошла от И.
да го гледа, защото съпругът и С.не можел сам да го гледа. Взели още една жена
да им помага. М. около 17-18 години
работила в чужбина. След като починала майката на В., тогава С.дошъл в
апартамента му да съжителстват, защото В.го
било страх от дъщеря му. И. искала от баща си апартамента и част от земята. В.казвал,
че иска да се откаже от дъщеря си чрез държавен вестник, защото била алчна и
само искала.
Към 2011г. В.работел в А., имал доходи, бил голям
специалист по ел. инсталациите на колите и си изкарвал допълнителни доходи. Той
работил до 2015г., до пенсионирането си.
Свидетелят Д.Д.познавал В.повече от 30 години. Той бил добър
електротехник, правил ремонт на моторетки, на коли. Знае къде живеел В.. Той
живел сам след смъртта на майка си, но след смъртта и съпругът на М.отишъл да
живее при него за да си готвят заедно, да си помагат. М.по това време не била в
Б.. После В.се разболял и М.се върнала от И.. Свидетелят разказва за инцидент
до магазина на ***”, случил се преди около десет години. В.и други хора стояли пред магазина на по бира. Една жена хванала В.за
ръката, започнала да го дърпа и му скъсала ръкава на якето. Искала да го води
на лекар. След време Д.разбрал, че това била дъщерята на В.. И.М.Х., майката на В.починала
през м.юли 2011г.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.26 ал.1 предл.
последно от ЗЗД. Съгласно чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, нищожни са договорите,
които накърняват добрите нрави. Според теорията и практиката, добрите нрави са
морални норми, етични възгледи и правила за поведение, които са установени в
обществото. Те съществуват като общи принципи или произтичат от тях и според
закона са критерий за оценка на сделките. Когато се преценява дали сделката
противоречи на добрите нрави, съдът не може да се ограничи само до нейното
формално съдържание, изразяващо се в случая до неравностойни по размер насрещни
престации, а следва да се съобрази дали нейният краен резултат е съвместим с
общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност. Уговорената
цена по процесната сделка, безспорно е по-ниска от пазарната цена. Съдът
кредитира втората изготвена по делото експертиза, която установява обща пазарна
стойност на имотите към датата на продажбата в размер на 42214лв., като
приспада стойността на запазеното право на ползване. Така установената пазарна
стойност надвишава продажната цена 4,4 пъти. В случая не е налице обаче
драстично разминаване в продажната цена и в пазарната цена на продадените
имоти. За този извод, съдът се съобрази с правната доктрина и трайната и
непротиворечива практика на ВКС. В решение № 1444 от 4.11.1999 г. по гр.д. №
753/1999 г. на Пето Г.О. на ВКС е посочена нееквивалентността на престациите
като конкретен пример за нарушение на добрите нрави, водещо до нищожност на
сделката по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД. В това решение липсват критериите,
по които съдът преценява кога престациите са нееквивалентни до степен,
предизвикваща нищожност на сделката. Такива критерии са необходими, тъй като в
противен случай преценката на съда би заменила волята на страните. По този
начин би се накърнил принципът на свободата на договарянето/чл.9 от ЗЗД/,
защото еквивалентността на престациите поначало се преценява от страните и се
съобразява с техния правен интерес. Затова като критерий в съдебната практика е
възприета изключително голямата разлика в престациите-в решение № 615 от
15.10.2010 г. на ВКС по гр.д. №1208/2009 г. на ІІІ Г.О. на ВКС например е
прието, че нищожност има поради дванадесет пъти по-ниската цена от пазарната, а
в решение 119 от 22.03.2011 г. по гр.д. № 485 по описа за 2010 г. на І Г.О. на
ВКС-при двадесет и осем пъти по-ниска цена. Във второто решение е подчертана
необходимостта от значителна липса на еквивалентност в насрещните престации. По
абстрактен и принципен начин е формулиран критерият за преценка на значителната
нееквивалентност в постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение № 452 от
25.06.2010 г. по гр.д. № 4277 по описа за 2008 г. на І Г.О. на ВКС. Според това
решение съгласно чл.9 от ЗЗД страните имат свобода на договарянето, която се
рамкира от приложимите към правоотношението законови разпоредби и от добрите
нрави. Законодателят допуска, че цената на недвижимия имот може да бъде
по-ниска от данъчната оценка. В същото време понятието добри нрави предполага
известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно
несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката.
ВКС счита, че тази неравностойност би следвало да е такава, че практически да е
сведена до липса на престация. Следователно значителна и явна нееквивалентност
на насрещните престации, която води до нищожност поради противоречие с добрите
нрави, е налице, когато насрещната престация е практически нулева. Когато
престацията не е толкова незначителна, съдът може само да извършва преценка
дали не е налице сделка при явно неизгодни условия, сключена поради крайна
нужда/унищожаемост по чл.33 от ЗЗД/, ако такъв иск е предявен.
Известна обективна
нееквивалентност е допустима, тъй като свободата на договаряне предполага
преценката за равностойността на престациите да се извършва от страните с оглед
техния интерес. В настоящия случай прехвърлителят и преобретателят са брат и
сестра, поддържали са близки отношения на доверие и взаимопощ, независимо, че М.С.
работела в И.. От последващото поведение
на ответницата С. да заплаща месечните разноски за жилището, данъците,
както и да подпомага финансово домакинството на брат си, а при влошеното му
здраве да се върне от И. и полага грижи за него свидетелстват, че помежду им е
изградена дълбока връзка. Напротив, установените факти на влошаване на
отношенията между В.С. и ищцата до степен С. да се плаши от нейното появяване в
дома му и около него обясняват желанието му да отчужди своето имущество, при
каквито условия намери за добре и в свой интерес.
При
тези доводи настоящият състав намира предявения иск за установяване нищожност
на процесната сделка за неоснователен. На разглеждане подлежи заявеният в
условията на евентуалност иск за разваляне на договора за покупко-продажба поради
неплащане покупната цена. Съобразно разпоредбата на чл. 87, ал. 1 и ал. 3 от ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си
поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора,
като по отношение на договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават
или прекратяват вещни права върху недвижими имоти развалянето става по съдебен
ред. Изрично се вменява на кредитора
задължението да даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение,
че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Предупреждението
трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма.
В конкретния случай е налице обективирано изявление от
страна на продавача, удостоверено от нотариус, че цената по сделката е изцяло
заплатена преди сключване на сделката. Нотариалният акт е официален
свидетелстващ документ в частта, в която е посочено, че страните по сделката са
се явили пред нотариуса, за да изразят волята си за разпореждане с имота. В частта,
в която страните по сделката са направили изявления за плащането и получаването
на цената, нотариалният акт има характер на частен свидетелстващ документ
изходящ от страните, на разписка. Тази
разписка носи подписа на наследодателя на ищцата, чиито права упражнява тя, при
което нейна е доказателствената тежест да опровергае верността на
удостовереното. Относно неплащането на продажната цена ищцовата страна не
представи доказателства. Единствено свидетелеката Тончева, водена от
ответниците, в показанията си съобщи данни, че присъствала на предаване на
сумата в дома на В.и той я поставил в касата си за съхранение.
На следващо
място правото да се развали процесният договор по съдебен ред е погасено по
давност.Съгласно разпоредбата на чл.87 ал.5 от ЗЗД правото да се развали
договор се погасява с изтичане на петгодишна давност. Давността започва да тече
от момента, в който правото на разваляне може да бъде осъществено,т.е. от
момента на неизпълнение на задължението. Доколкото от съдържанието на процесния
нотариален акт и от други доказателства по делото не се установява между
страните по сделката да е уговорен друг срок за изпълнение, следва да се
приеме, че задължението за заплащане на продажната цена е следвало да бъде
изпълнено в деня на изповядване на сделката-20.12.2011г. Петгодишният срок за
упражняване правото на разваляне по съдебен ред е изтекъл на 20.12.2016г. Исковата
молба е подадена в съда на 25.10.2019 г.,т.е. след изтичане на горния срок.
Изложеното обосновава извод за неоснователност на
предявеният иск, който подлежи на отхвърляне.
Последният иск на ищцовата страна е за предаване
владението върху процесните имоти, заявен в условията на евентуалност, при уважаване на исковете за нищожност, евентуално за разваляне на
процесния договор. С оглед несбъдването
на вътрешно-процесуалното условия на уважаване на единя от предхождащите
искове, съдът не дължи произнасяне по евентуалния иск за предаване на имотите,
предмет на атакуваната сделка.
Относно разноските: На осн.чл.78 ал.3 от ГПК и с оглед отправеното искане в заключителната пледоария на процесуалния
пълномощик на ответниците, ищецът следва да заплати на ответниците сторените
разноски за адвокат в размер на 720лв с ДДС и 150лева възнаграждение за вещо
лице.
Водим
от горното, районния съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.В.Т. с ЕГН **********, с адрес ***,
срещу М.С.С. с ЕГН ********** и С.М.С. с ЕГН ********** иск съдът да прогласи като недействителен договор
за покупко-продажба, сключен с нот. акт № 151, т. X, per. № 8645, н.д. № 1027/2011г. на нотариус № 330 в НК, вписан с акт №
187, т. XXXIII, дело № 5151/2011г. на СВп-гр. Добрич, поради нарушение на
добрите нрави;
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.В.Т.
с ЕГН **********, с адрес ***, срещу М.С.С.
с ЕГН ********** и С.М.С.
с ЕГН ********** иск съдът да развали договор
за покупко-продажба, сключен с нот. акт № 151, т. X, per. № 8645,;н.д. № 1027/2011г. на нотариус № 330 в НК, вписан с акт №
187, т. XXXIII, дело № 5151/2011г. на СВп-гр. Добрич
поради неплащане на покупната цена;
ОСЪЖДА И.В.Т.
с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на М.С.С. с ЕГН **********
и С.М.С. с ЕГН **********,***, сторените разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 720лв с ДДС и 150лева възнаграждение за вещо лице.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен съдия : .......................