№ 700
гр. Б., 25.06.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Вера Коева
Емилия Дончева
като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно гражданско дело
№ 20241200500659 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по делото е образувано по въззивна жалба, депозирана от Л.
И. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ж.к. “Е.“ ****, чрез адв. Е. А., адрес за
призоваване и съобщения: гр. Б., ул. „Б.“ № **** против Решение №
415/31.05.2024 г., постановено по гр.д. № 889/2024 г. по описа на РС -Б..
Във въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение, поради
нарушение на материалния и процесуалния закон.
Сочи се, че в обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че в
предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение в действителност
има посочени две различни основания за прекратяване- чл. 328, ал. 1, т. 10 и т. 10
б КТ, но неправилно е преценил, че в конкретния случай от съвкупната преценка
на съдържанието, както на предизвестието, така и на заповедта за прекратяване,
следва изводът, че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328,
ал. 1, т. 10б КТ.
Твърди се, че основанието за прекратяване следва да се посочи с
характеризиращите го по закон признаци, които го отличават от другите
прекратителни основания, за да има работникът яснота за уволнението и да може
да се защити срещу незаконността му, както и поради различие в правните им
последици. Законосъобразното упражняване от работодателя на правото на
уволнение подлежало на контрол от съда, в случаите, когато било оспорено от
работника или служителя чрез иск по чл. 344, ал. 1 КТ. За извършването му обаче
трябвало да съществува яснота, на което от предвидените в закона основания
работодателят е упражнил правото си. Това налагало изискването във всички
случаи на прекратяване на трудовия договор, работодателят да излага мотиви за
основанието, на което извършва прекратяването. Доколкото изложените към
заповедта за прекратяване на трудовия договор мотиви били именно във връзка с
осъществяване на правото на защита на работника или служителя, то ясното им
1
цитиране и цифром, и словом, а именно, че трудовото правоотношение е
прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, поради придобиване право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст, било основание за незаконност на
прекратяването.
Сочи се, че при прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие,
отправено от работодателя до работника или служителя, противоречието между
основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, визирано в
предизвестието и посоченото в заповедта за уволнение основание, също
обуславяло незаконосъобразност на извършеното уволнение, доколкото за
работника и служителя не съществува яснота на какво основание договора му е
бил прекратен, за да защити правата.
Твърди се, че оспореното уволнение е незаконно, тъй като не са посочени с
необходимата конкретност, в предвидената за това писмена форма, фактическите
му предпоставки в определена от закона хипотеза, съответни и на отразеното във
връченото предизвестие.
Първоинстанционният съд не бил разгледал посочените в иска мотиви за
основанието, посочено в оспорената Заповед № РД-06-6/26.02.2024 г. на
Директора Ю. Б., с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ се прекратява
трудовият договор на ищеца, считано от 16.02.2024 г. В настоящия случай
правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст било придобито и упражнено
от ищеца още преди сключване на трудовия договор, така че не би могло да се
поддържа, че основанието по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ е било налице към момента на
прекратяване на правоотношение.
Прави се искане за постановяване на решение, с което да бъде отменено
обжалваното решение и постановено решение, с което да бъдат уважени изцяло
предявените искове.
Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови
доказателства при въззивната проверка.
Препис от въззивната жалба е връчен на ответната страна на 18.06.2024 г.,
която в предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок, е депозирала
отговор.
С отговора въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна.
Сочи се, че правилно районният съд е преценил, че в конкретния случай от
съвкупната преценка на съдържанието както на предизвестието, така и на
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, следва изводът, че
трудовото правоотношение е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б
КТ. В самото предизвестие било посочено това основание, като и че въззивникът
има придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, което
предизвестие било подписано без възражения. Правилно първостепенният съд бил
отбелязъл, че предизвестието и заповедта не следва да се разглеждат отделно едни
от други, а трябва да бъдат тълкувани съвместно, като от тях се извлича, че
основанието за прекратяване на процесния трудовия договор е именно чл. 328, ал.
1, т. 10б КТ.
По подробно изложени съображения се прави искане за постановяване на
решение, с което да бъде потвърдено решението на РС- Б..
С оглед изложеното настоящата инстанция намира, че въззивната жалба е
подадена в срока по чл. 259 ГПК, поради което е процесуално допустима и делото
2
следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото за 11.07.2024 г. от 09:00
часа, за която дата да се призоват страните: жалбоподателят Л. И. М., чрез адв. Е.
А., адрес за призоваване и съобщения: гр. Б., ул. „Б.“ № **** и въззиваемото „Ю.“
ДП, адрес за призоваване: гр. Б., ул. „З.“ № 18.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3