О п
р е д
е л е
н и е
№ 260030
гр.Добрич 14.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание
на четиринадесети октомври две хиляди и двадесета година
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА ДИМИТРОВА
След като се
запозна с материалите
по ч.н.д. № 256/2020г.
по описа на
ДОС и за
да се произнесе
взе предвид следното :
Производството е
по реда на
чл.243 ал.4 и ал.5 от
НПК.
С постановление от 28.08.2020г. Окръжна прокуратура гр.Добрич е
прекратила на осн. чл.199 вр. с чл.243 ал.1 т.1 вр. с чл.24 ал.1 т.1 от НПК
наказателното производство по досъдебно производство № 1202/2018г. по описа на
Първо РУ на МВР гр.Добрич водено за престъпление
по чл.149 ал.5
вр. ал.1 от НК.
Срещу така постановения
прокурорски акт е
постъпила жалба от М.С.К. от гр.Д.,
като родител и законен представител на малолетните си деца М. А. К. и А. А. К..
Навеждат се доводи за допуснати съществени процесуални нарушения както по време
на воденото разследване, така и с процесното постановление на ДОП в което имало
необосновани и незаконосъобразни изводи. Твърди се, че фактическата обстановка
по делото не е изяснена всестранно, пълно и обективно,
а отправеното до съда
искане е цитираното по-горе постановление да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на производството,
като бъдат дадени указания на разследващия орган.
Добричкият окръжен съд като прецени жалбата
и представените доказателствата, както и след
цялостна служебна проверка
на постановения прокурорски
акт, прие за
установено следното:
Досъдебното производство е образувано от прокурор при ДРП
на осн. чл.199 ал.1 вр. с чл.212 ал.1 вр. с чл.207 ал.1 и чл.196 ал.1 т.2 от НПК, за извършено престъпление по чл.149 ал.1 от НК. В последствие,
наблюдаващият делото прокурор е констатирал, че са налице доказателства за
престъпление по чл.149 ал.5 от НК, поради което го е изпратил по компетентност
на Окръжна прокуратура гр.Добрич предвид разпоредбата на чл.35 ал.2 от НПК. В
резултат на горното, с постановление от 09.01.2019г. ДОП е приела наблюдението
и ръководството върху досъдебното производство.
След приключване на разследването, Окръжна прокуратура гр.Добрич, въз основа на правилни анализ и преценка на събраните по делото доказателства е приела за установено от фактическа страна следното:
Свидетелката М.С.К. и свидетелят А. И. К. сключили граждански брак през
месец август 2011г., като от този брак се родили двете им деца – М.А. К. родена
през 2013г. и А. А. К. родена през 2015г. В началото на съвместния им живот
двамата живеели много добре и в разбирателство, като живеели в гр.В., гр.Д., гр.С.и гр.К.й. В
последствие обаче отношенията им се влошили и започнали семейните им проблеми. В резултат на тези проблеми, през
месец март 2018г. М.К. заедно с двете деца се преместила да живее в гр.Д., а през
лятото – месец юли на 2018г. А. К. подал молба за развод до съда. С определение
№ 281 от 13.09.2018г. по гр. д. № 3489/2018г. на ДРС са определени привременни
мерки, като е постановен режим на лични контакти на бащата А. К. с двете деца. На
20.10.2018 г. било първото свиждане на децата с баща им с преспиване. Тогава те
прекарали време с баща си, който бил придружен от неговата майка - св.Е. А. Л.. Следващото свиждане на
децата с баща им било на 3 и 4. 11.2018г. След като децата се върнали в дома им
на 04.11.2018г. и когато дошло време майка им да ги къпе й направило впечатление,
че когато къпела детето М. и стигнала до половите му органи, детето започнало
по нейни думи „да пищи и реве от болка“. Детето обяснило, че сапунът щипе
много. Тогава М.К. погледнала към половите органи и дупето на детето й
направило впечатление, че те били зачервени и подути. След това М.К. съблякла
детето А. за да я изкъпе и забелязала, че тя също имала зачервявания в областта
на дупето и половите органи. М.К. си помислила, че баща им не ги е изплакнал,
поради което и децата са получили възпаления в областта на половите органи и дупето. Следващата среща на децата с баща им
била на 9 и 10 ноември 2018г., като когато се върнали при майка си тя отново
забелязала, че имат зачервявания.
На 30.11.2018г. М. К. взела дъщеря си М. от училище и се прибрали
в дома им. Сложила детето А. на гърнето. След това я почистила с мокра
кърпичка. Тогава детето й казало: „Духай ми на шушулката“, като според М.К.
детето под шушулка имало предвид половия си орган. Тя попитала детето „кога
баща й е духал на шушулката“ и тогава М. обяснила с ръце като направила „знак,
че отваря срамните й устни на Санди“. М.К. попитала дъщеря си М. дали и на нея
баща й е правил това. М. й отговорила, че когато е заспала усетила, че татко й
й бърка в дупето с пръст, като М. показала средния си пръст и разказала, че
тогава се разплакала, тъй като много я
боляло, а пък той й държал устата да не вика и да не плаче, като й казал „тихо,
тихо, това е полезно за коремчето и за червата и, че много лесно ще се изакаш
после, няма да имаш проблеми с акането“. Детето разказало, че много я боляло и
баща й я попитал дали му дерат ноктите. М. отговорила положително и тогава той
станал, изрязал си ноктите и се върнал при нея и продължил. На въпроса на майка
си дали баща й „я е пипал отпред“ М. отговорила положително, като казала, че я
е пипал. След това детето А. казало „и на мен ми правеше така“. М.К. попитала М. защо
не й е разказала до този
момент за случилото. Детето обяснило, че баща и е казал
да пази в тайна това.
Вечерта на 30.11.2018 г. били в дома на родителите на М.К., пред които
децата разказали без подробности, че баща им им бърка в дупетата. В показанията
си С. Х. Т. - майка на М.К. посочила, че на 30.11.2018г. след работа, дъщеря й
и двете деца отишли в дома й. При това посещение дъщеря й споделила, че двете
деца в разговор й разказали, че баща им бъркал в дупето им и в „шушулката“,
като им обяснявал, че това е нормално защото ги обичал. Малко по-късно М. се
обърнала към баба си и казала: „Бабо, ти знаеш ли, че тати ми бърка в дупето и
шушулката“. Тогава А. казала: „И на мене, и на мене“. В показанията си С. Г. Т.
- баща на М.К. заявил, че един ден, когато отишъл да вземе дъщеря си с децата
за да им дойдат на гости, М. му казала, че баща й им „бъркал в дупето и
шушулката“. М.К. разказала за случилото се с децата и на приятелката си Х. Ю. Х..
В показанията си Х. Ю.Х. е посочила, че през есента на 2018г. М.К. й се обадила
по телефона и й разказала, че докато преоблича А. детето казало „Ще ми духнеш
ли в шушулката?“. След известно време, докато била на гости в дома на
родителите на М.К., М. казала: „Хриси, а пък ти знаеш ли, че тати ни бърка в
дупетата и шушулките?“. Хр.Х.а не знаела как да реагира на казаното и
замълчала. При тази среща обаче, не видяла децата да са травмирани.
На 04.12.2018г.
М.К. завела децата при личния им лекар д-р З. Г. и поискала направления за
гинеколог. Такива били издадени и на 04.12.2018г. децата били прегледани от д-р
М. Д.. В показанията си на д.п. М.К. е посочила, че след прегледа д-р Д. и
казала, че няма нарушение на химена или девствената ципа и, че е констатирала
слабо зачервяване при М.. В показанията си на д.п. д-р М. Д. заявила, че е
извършила прегледа на двете деца в присъствието на д-р М. Н.и, че при прегледа
на децата е установила спокойна кожа и лигавици, спокойно перианално
пространство, запазена цялост на химена
и хименалния пръстен. Преди прегледа, майката на децата изразила съмнения за
непозволени действия от страна на бащата, но не била сигурна и затова довела
децата на преглед. Децата не изглеждали стресирани, не се разплакали и не били
разстроени. В показанията си д-р М. Н. също е посочила, че е присъствала на
прегледа на децата и, че се е съгласила с констатациите на колежката си д-р М.Д.,
както и, че нямало данни за нарушения на хименалния пръстен и при двете деца и
няма данни за полова игра, като и двете деца не били стресирани. В показанията
си З. К. Г.а - личен лекар на децата посочила, че на 04.12.2018г. по искане на
майката М.К. е издала две направления на децата за акушер – гинеколог, като майката
споделила, че има съмнение, че бащата на децата им е посегнал по някакъв начин.
Разпитана на д.п. М. К. посочила, че след като били изкъпани със сестра й А.
от баща им: „Баща ми като заспах дълбоко за мъничко, ..бъркаше ми в дупето и
шушулката и сега имам червена шушулка.“ М. заявила, че тя не е видяла това,
което баща й прави със сестра й А., но тя й е казала, че е правил с нея всичко това, което се случило и на М..
В показанията си А. К. сочи, че от 13.09.2018г. имал право на свиждане с
децата с преспиване. Взел децата с преспиване на 03 срещу 04 ноември 2018г. и
на 09 срещу 10 ноември 2018г. Тогава нощували в хотел „Изида 2“ в гр.Д..
Съгласно определения от съда режим бил с децата от 09.15 часа на 03.11.2018г.
до 18.00 часа на 04.11.2018г. Имал уговорка с психоложката Б. Г. която работила
по бракоразводното дело, като вземе децата на 03.11.2018г. веднага да ги заведе
при нея. Пристигнали с децата при Б. Г. около 09.00 часа на 03.11.2018г. и
останали при нея до около 11.00 часа. След това отишли на гости у негови
приятели – В. и Т., които имат дете С.я. Децата поиграли, обядвали там около
13.30 часа, след което си тръгнали и се върнали в хотела. Там тримата се смели
и играли. Около 16.30 часа отишли да пазаруват в „Лидъл“. Около 17.30 часа се прибрали в хотела. В хотела
живеели техни приятели – А.и и С.о. А. имала рожден ден и ги поканила на рожден
ден, като вечеряли навън. Около 22.30 часа се прибрали в хотела. А.К. изкъпал
децата и ги сложил да спят. Сутринта децата се събудили. Преди обяд останали в
хотела, после излезли да пазаруват и обядвали в заведение „Лайф“, намиращо се
на входа на градския парк в гр.Д.. След това се прибрали в хотела, където децата заспали за
следобедния си сън. Събудили се около 16.00 часа. После си поиграли малко. Напазарували
в „Била“ и малко след 18.00 часа ги върнал при майка им заедно с покупките. На
08.11.2018г. се уговорили със М.К. да вземе децата вместо на 17 и 18 ноември
2018 г. на 09 и 10 ноември 2018г. На 09.11.2018г. взел А. от дома, в който
децата живеели с майка си около 12.15 часа и заедно с нея отишли да вземат М. от училище. След това взели храна и отишли в
хотел „Изида 2“, където К. бил отседнал. Вечерта гостували на А. и С. и децата
си играли с тяхното дете И.. На 10.11.2018г. по уговорка с Б. Г. трябвало да
заведе децата на втора консултация с нея. Завел децата около 16.30 часа на
консултацията, която продължила до 17.50ч., след което върнал децата на майка
им. На 04.12.2018г. часа бил уведомен от директорката на Регионална дирекция
„Социално подпомагане“ И.Б., че срещу него е бил подаден сигнал от М.К. за
блудство с децата. А. К.в в показанията си заявил, че твърденията на М.К., че е
осъществил сексуално посегателство спрямо двете си деца са измислица, като е
посочил, че сигналът й има за цел да очерни морални му облик пред съда,
прокуратурата и полицията, за да извлече тя дивиденти в своя полза по
бракоразводното дело за упражняване на родителските права.
А. Г. Г. посочила в показанията си, че вечерта на 3 срещу 4 ноември 2018г.
празнувала рождения си ден. Поканила А. К. заедно с децата му М. и А. в
заведение „Марко Поло“. На следващата сутрин А. Ка. отишъл заедно с децата в
техния апартамент в хотел „Изида 2“. Тя приготвила закуска и всички закусили. М.
и А. играли с нейната дъщеря, като децата били спокойни и усмихнати, като А.
седяла в скута на баща си както винаги. Според нея А. бил изключително грижовен
баща и не допускала да има и грам истина в твърдението на М.К. за посегателство
срещу децата му. При разпита си Т. Р. Х. посочила, че на 03.11.2018г. А. К.
отишъл в дома й заедно с двете си деца, за да си поиграят с нейната дъщеря. Останали
там няколко часа и обядвали спаначена супа, като и двете деца се радвали на
баща си и били спокойни. А. К. помагал в храненето на малкото дете. Прекарали
часове заедно, като Т.Х. не забелязала каквато и да била негативна промяна в
поведението на децата или в отношенията с баща им.
Б. Г., в качеството си на психолог
била назначена като вещо лице по
бракоразводното дело на А. и М. К.и. При
срещите си с децата на 03.11.2018г., на 10.11.2018г. и на 14.11.2018г., когато
била проведена последната среща, тя не видяла никаква негативна промяна у децата или каквато и да е промяна, която да
я наведе на мисълта, че те са преживели
някаква травма. Напротив децата били много лъчезарни,
докато майка им М.К. говорела студено, апатично, все едно разказва какво си
е напазарувала.
В хода на разследването била разпитана Р. С. С. - социален работник в отдел
„Закрила на детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Д.. Тя разказала, че
през месец юли 2018г. на нея и на колежката й З. С. било възложено от началника
на отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Д. да
изготвят социален доклад във връзка с определение на Районен съд гр.Добрич по повод
бракоразводното дело между родителите на децата М. и А. К., както и
определянето на родителските права. Водещ социален работник по случая била Р.С..
В тази връзка те са посещавали адреса, на който живее М.К. заедно с децата. На
03.12.2018г. М.К. я уведомила по телефона за упражнено сексуално насилие от
страна на бащата на децата към тях по време на срещите му с тях в утвърдения
режим на свиждане от съда, като обяснила, че „им е бъркал в дупетата“. Във връзка с това, на следващия ден в Регионална дирекция „Социално
подпомагане“ бил внесен сигнал от М.К., който веднага е бил препратен в
прокуратурата. На 06.12.2018г. е свикан Координационен механизъм за
взаимодействие при работа със случаи на деца жертви на насилие и взаимодействие
при кризисна интервенция. Целта била набелязване на мерки на всички
заинтересовани институции в случая на евентуално извършено сексуално
престъпление по отношение на две малолетни деца. Регионална дирекция „Социално
подпомагане“, отдел „Закрила на детето“ и учебното заведение на по-голямото
дете били уведомени за
набелязаните неотложни процесуално-следствени действия с двете деца. Проведени
са разпити на двете деца в Районен съд Добрич, на които присъстват трите вещи
лица, на които е възложено изготвяне на комплексни психиатрични и психологични
експертизи на децата и на родителите им. Социалният работник Р.С. обаче е заявила, че след
провеждане на координационния механизъм М.К.
не е търсила нея и колегите и от отдела, както и, че имала проблеми с
контактите си с майката на децата. Другият социален работник работещ по случая
била З. А. С., която в своя разпит на д.п. заявява, че от срещите си с М.
установила, че тя е спокойно дете и не е наблюдавала тревожност или някакви други симптоми за това, че може да
е в риск или за
упражнявано насилие върху нея. Такъв извод е съставила и за малкото дете, като
потвърдила, че и двете деца не са в риск.
В показанията си И.Р. Б. - Директор на Регионална дирекция „Социално
подпомагане“ гр.Добрич е заявила, че познава М.К. от началото на месец август
2018г., когато Регионална дирекция „Социално подпомагане“ гр.Добрич и Дирекция
„Социално подпомагане“ гр.Д. били ангажирани за изготвяне на социални доклади
във връзка с подаден сигнал от А. К. срещу М.К.. Един ден М.К. я посетила в
кабинета й. Оставила при техническия сътрудник Ф. К. документ който носела, за
да бъде входиран и влязла в кабинета й. Обяснила, че депозира сигнал за
блудство от страна на бащата спрямо двете им деца. М.К. разказала всичко
спокойно, информативно и без грам емоция, не изглеждала разтревожена или гневна,
както и не показала каквото и да било вълнение или някакви чувства. И. Б. не
повярвала на чутото, но в изпълнение на служебните си задължения разпоредила на
техническия сътрудник да препрати получения сигнал в Дирекция „Социално
подпомагане“ гр.Добрич. Според И.Б. майка, имаща такива съмнения за извършени
блудствени действия по отношение на двете и малолетни деца, не би се държала така спокойно и безизразно, напротив, нито гласа,
нито тялото на М.К. потрепнали докато разказвала изложеното в сигнала. Ф. С. К.
технически сътрудник в Регионална дирекция „Социално подпомагане“ гр.Д. обяснила,
че при това посещение в дирекцията К. й е подала документа, за да го входира,
като едновременно с това заявила желание да разговаря с директора на Регионална
дирекция „Социално подпомагане“ гр.Д.ч. Вратата на кабинета на директора била
отворена. Ф.К. започнала да чете документа, за да види за какво се отнася, за
да може да напише анотация при регистрацията му. Направило й впечатление, че К.
разказва пред Б. едно към едно написаното в жалбата. К. обяснявала всичко с
изключително спокоен тон и безизразно. Ф.К. не повярвала на разказаното от М.К.
заради тона й, държанието й и спокойствието, с което разказала цялата история. В
показанията си К. е заявила, че не мисли, че К. е била откровена, дори напротив
възприела сигнала и чутото от М. К., като опит за
някаква
манипулация.
Д. М. М. -
управител на Център за обществена подкрепа при Областен съвет на БЧК гр.Д.,
разпитана като свидетел по делото посочила, че работят с М. и А. К. от месец
февруари 2019г. във връзка със заповед на Дирекция „Социално подпомагане“ за предоставяне на социална услуга за срок
от 12 месеца. При подписването на договора, майката на децата - М.К. заявила,
че е подала сигнал за извършено сексуално престъпление от страна на бащата спрямо двете деца. Д.М. заявила, че нито тя,
нито колегите й са забелязали ясен сигнал или какъвто и да е знак, че децата са
преживели сексуално насилие, като майката от самото начало заявила и
демонстрирала явното си нежелание да оставя децата сами на консултация, което
противоречало на правилата за работа с тях, а именно децата трябвало да остават
насаме с психолога. Основният проблем възниквал от това, че майката се държала
грубо, арогантно, намесвала се в работата на специалистите, без това да е
нужно, като коментирала кое е правилно и кое не, вдигала скандали във връзка с
методите на работа, оспорвала професионализма, методите на работа и изобщо
начина на работа, като това се случвало пред децата. По този начин уронвала
престижа на служителите пред децата, което се отразявало на тяхната работа.
Според Д.М.а, децата били като всички останали и нямало нищо притеснително в
поведението и държанието им. Специалистите не видели и
най-малък знак за преживени травми в резултат от евентуално упражнено сексуално
насилие. Децата не били свикнали да изпълняват правила и указания, като майка
им нямала авторитет да възложи задача и тя да бъде изпълнена, а голямото дете М.
следвало явно поведението на майка си. Били проведени две или три контролирани
срещи на децата с двамата родители, водещия социален работник и специалистите
работещи с децата, като на тези
срещи било установено, че
поведението/държането на двете деца било коренно различно. Играели, забавлявали
се и била наблюдавана емоционална топлина която изпитвали към баща си, като се
гушкали в него и му се радвали, а той успявал да ги увлече в игра. Децата били
спокойни, усмихнати, ведри, като нямало никакъв страх, притеснение и нервни
кризи. По отношение на родителския капацитет на двамата родители е установено,
че спрямо майката е налице дефицит по отношение на подсигуряване на
психо-емоционален комфорт и развитие
на децата, а за
бащата няма отчетен
дефицит.
В
показанията си С. И. Т. /психолог/ посочила, че като служител в Център за
обществена подкрепа при Областен съвет на БЧК гр.Д. е работила с децата от
месец януари 2019г. до месец юни 2019г. Още в началото майката на децата
споделила с нея, че бащата им е блудствал с тях. На една от първите срещи с децата
детето М. казало: „А пък тати ми бърка в дупето“. Казала това просто от
вратата. Св.Тодорова попитала детето дали може да покаже какво е направил баща
й. Детето отговорило „Ми като ме мие тате прави така“ и показало с ръка жест
на миене на тяло. Тя попитала детето, а как я мие майка й, на което то
отговорило „Ами и мама ме мие така“. Детето казало всичко това абсолютно спокойно
и повече не повторило казаното. На Св.Т. е направило впечатление, че дете на
такава възраст среща непознати за първи
или втори път и от вратата започва с
думите „Тати ми бърка в дупето“. Според нея това е нетипична детска реакция,
освен ако преди това някой не го е научил какво да каже, като думите не били
типични за дете на тази възраст. Така също, самият факт, че детето използва
думи нетипични за възрастта му, навели С.Тодорова на мисълта, че майката има
влияние върху поведението на детето, предвид и обстоятелството, че на
провежданите със специалистите срещи с децата, майката много често отговаряла
на поставените въпроси вместо децата. При проведен разговор с класната на М.,
същата я описала като много спокойно, общително и помагащо на другите дете,
вземащо активно участие в дейностите в детската градина, докато в Центъра М.
винаги била резервирана, негативно настроена и трудно започваща дейностите които и се предлагат. В работата си с двете
деца като специалист, С.Тодорова не е установила обективни данни за каквито и
да е травматични увреждания върху тях, в резултат от евентуално упражнено към
тях сексуално насилие. Така също не е установила децата да изпитват страх или
каквото и да е притеснение от баща си или напрежение въобще. Напротив, децата
играели с баща си, гушкали се и изглеждали в нормални отношения на дете с
родител. При една от срещите на децата с двамата родители и двете деца били
хванати за ръцете на баща си, били щастливи, като бащата бил активния в игрите.
По отношение на родителския капацитет на майката на децата, който бил изготвен
от С.Т., същата препоръчала да се работи с майката за повишаването на този
капацитет.
В тази насока са показанията и на други лица работили по този случай, а
именно М. Е. М. /служител в отдел „Закрила на детето“ в Д“СП“ – Добрич, Е. И. Н.
/психолог в ЦОП при ОС на БЧК/, Е. А. П. /педагог в ЦОП при ОС на БЧК – Д./ и Т.
К. Б. /психолог в Дом за медико-социални грижи за деца гр.Д./. Във връзка с
работата по случая М.М. и Р.С. направили планово посещение на адрес на който
живеят децата с майка си. Децата изглеждали добре, видимо спокойни и показали
подаръците от баща си, като били и здрави. Попитали М.К. защо все още не е
подписала договор за ползване на социална услуга в общността, а именно
посещения от нея и децата в дневен център към дома за медико-социални грижи
гр.Добрич. К. отговорила, че не иска да ходи защото психолозите щели да работят
за родителско отчуждение с децата, а според нея такова нямало и щели да им
обясняват как те трябва да се срещат с бащата, за което тя била против.
Обяснено било на майката, че не трябва да ограничава контактите на бащата с
децата, на което М.К. отговорила, че А.К. твърде често звънял по телефона за да
разговаря с децата, което пречело на нормалното им съществуване, поради което
тя вече не отговаряла на обажданията му и се опитвала да блокира номера. Отново
и било обяснено, че поведението и не е разумно и следва да не ограничава, още
по-малко да прекъсва въобще контактите на двете деца с баща им. Психологът Е. Н.
заявява, че при работата си по случая констатирала, че М.К. е емоционално
нестабилна, на моменти дори истерична и с неподходящо поведение на обществени
места, арогантно и надменно държане. Децата използвали заучени фрази чути от
семейството, използвали думи и изрази които няма откъде да чуят и които са
неприсъщи за деца въобще. Децата нямали собствено мнение, като още с идването
си бързали да кажат това, което им е казано да кажат, за да не го забравят. Е.Н.
е категорична, че майката манипулира много умело двете деца, като нейното
неконтролирано поведение давало негативно отражение върху тяхното
психоемоционално развитие. Те правели и казвали това, което тя иска и се опитвали
да запомнят и възпроизведат правилно това, което им е казано да кажат или
направят. Когато знаели, че ще имат контролирани срещи, децата питали за баща
си, чакали го с нетърпение и били любвеобилни с него, както и той към тях.
Когато правели нещо нередно, бащата много тактично им обяснявал защо не трябва
да се държат по този начин, докато майката ги подстрекавала да се държат арогантно, а тя самата си позволявала да повишава тон, да
крещи, да търси сметка и да
обижда. По този начин майката влияела много лошо на децата, втълпявала им неща,
които не са за тях и те ставали още по-нестабилни. Всичко това, както и липсата
на адекватна социална комуникация и социализация, водело до негативни последици
в социално психологическо развитие на децата, т.е. те нямали детство. Според Е.
П.а, в поведението на двете деца имало
елементи наложени или копирани от майка им, както и думи и изразни средства,
като майката манипулирала децата. Като специалист, в работата си с децата не е
установила обективни данни за каквито и да е травматични увреждания върху
децата, в резултат от евентуално упражнено към тях сексуално насилие. Децата не
изпитвали нито страх, нито притеснение в присъствието на баща им, забавлявали
се с него, гушкали го и го прегръщали. Предвид на това и с оглед
обстоятелството, че майката не умее да възпитава, както и не желае да
социализира децата си се прави извод, че бащата на децата е с по-добър
родителски капацитет. Същото е мнението на двамата психолози работили с двете
деца поотделно, а именно Т. К. Б. /работила с детето М./ и С. Т. С./работила с
детето А./, като и двете са заявили, че като специалисти не са установили
обективни данни за каквито и да е травматични увреждания върху децата, в резултат
от евентуално упражнено към тях сексуално насилие. С двете деца е работила и Ю.
И. А. /социален работник в ЦОП при ОС на БЧК гр.Д./, според която двете деца си
позволяват да се държат неуважително и повтарят думите на майка си. В тяхното
поведение има наложени елементи копирани от майка им, както и думи и изразни
средства. Голямото дете М. копирало изцяло поведението на майка си, следвало
нейните настроения и действия дори, а малкото дете копирало кака си. Ю.А. е
категорична, че майката страшно манипулира децата, което е пагубно за тях. М.К.
често се обърквала в изказа си и се оплитала в лъжите си. Не била искрена, а
манипулативна, крещяла, обиждала и не се съобразявала пред кого, какво казва.
Ю.А. също не установила обективни данни за каквито и да е травматични
увреждания върху децата, в резултат от евентуално упражнено към тях сексуално
насилие. При проведени няколко контролирани срещи с двамата родители, децата се
радвали искрено на баща си, М. се хвърляла на врата му, радвала му се и му се
гушкала, а А.а стояла постоянно в скута му. В тези случаи майката стояла като
настръхнала и търсела конфликти. Според този специалист, майката използвала
много умело М. като „оръжие във войната, която води с бащата на децата“.
Майката изкривявала абсолютно всяка действителност, в резултат на което М. в
един момент изпадала в инфантилно състояние, а в друг момент ставала груба като
майка си. Майката под никаква форма и от никого не приемала съвет, помощ,
критика, съдействие, била много конфликтна, не възприемчива, поради което е
изведена препоръка за повишаване на нейния родителски капацитет. Бащата бил
авторитетен, възпитан, умеел да се контролира и бил добър пример за децата си,
докато майката винаги осуетявала нормалните им взаимоотношения, в резултат на
което децата станали социопати. В тази връзка, следва да бъде отбелязано, че по
време на работата на специалистите с децата, било установено, че майката се
опитва да препятства тяхната работа, като постоянно демонстрирала нежелание да
води децата и показвала негативно и неуважително отношение към специалистите.
Вследствие на това й отношение не били постигнати положителни резултати с
децата и майката, дори напротив забелязан е регрес в емоционалното им развитие
и отношенията в семейството. Съставен е акт за установяване на неизпълнение на
издадено задължително предписание по чл.21 ал.1 т.3 от Закона за закрила на
детето, а след това било издадено и наказателно постановление против М.С.К. за
нарушения от нейна страна на разпоредби от Закона за закрила на детето и
Семейния кодекс, като и е наложено наказание „Глоба“ в размер на 2 000лв.
По делото са изготвени няколко експертизи, а
именно:
От заключението на изготвената по делото съдебно медицинска експертиза по писмени данни се установява, че при извършените
прегледи от двама лекари специалисти акушер - гинеколози на М. А. К. и А.Ал. К. не са установени травматични или други
следи /увреждания/ по външни полови органи, говорещи за извършени с тях блудствени действия.
Назначената по делото комплексна СППЕ по отношение на М. А. К. установила, че към 03/04.11.2018г. и към
09/10.11.2018г. поради малолетната си възраст М. К. не би могла пълноценно да
разбира свойството и значението на извършеното спрямо нея и да ръководи постъпките си. М. К. може да участва в наказателния процес при спазване на изискуемите по
отношение на малолетната й възраст процедурни правила. Тя притежава достатъчна годност да възприема, запаметява
и възпроизвежда под формата на достоверни показания факти и обстоятелства,
имащи отношение към делото. Налице е изводима от възрастта повишена податливост на въздействие от
значими фигури. От направените изследвания се
установило, че общото интелектуално функциониране на малолетната М.А. е в рамките на възрастовата норма. Това позволява относително точно възприемане,
запаметяване и възпроизвеждане на информация за преживени, наблюдавани или
дочути факти и събития, особено, ако те са емоционално и смислово значими за
нея. Показанията на Марина К.
съответствали на интелектуалната й възраст. Налице е спонтанна речева продукция с богатство на
речника за съответната възраст. Откриват се отделни думи и изрази, които не са характерни за словесния
запас на дете в тази възраст. На този етап, социалният и емоционалният опит на
детето преобладаващо е свързан с интеракциите му с майката и родителите й. С оглед на сегашните интелектуални и психични възможности, тя би могла да усвои начина на мислене и възприемане на
нещата по подобие на близкото за нея обкръжение. Независимо от факта, че има много малко практически
изследвания относно степента, в която децата лъжат или фантазират при твърдения за
сексуална злоупотреба, виждането на научната общност, която се занимава с деца
- жертви на сексуално насилие е, че това рядко се случва. Децата в коментираната възраст са податливи на влияние от значими за тях
възрастни хора. В психичния свят на детето майката е
първият по значимост обект, даваща обич, близост, доверие, емоционално
най-близкия човек за нея. В интеракциите им се наблюдава симбиотичност. В контакта с бащата двамата са добре диференцирани. На въпроса в експертизата „Възможно ли е извършването на
неопитни и несръчни действия по къпане и хигиенно обслужване на М. А. от страна на баща й да е било възприето от нея като
неприемливо?“ експертизата е отговорила, че в показанията на М. А.ва
съществуват данни, които подкрепят възможност за такава интерпретация. В експертизата е посочено, че психотравматични увреждания не се установяват, но може да се
коментира емоционален дискомфорт, свързан с разстроените взаимоотношения между
родителите. Изследването не намерило данни за реално
преживяно психотравмено събитие и психотравматични преживявания. Отбелязано е, че децата във възрастта на Марина са податливи на манипулация от значими за тях личности.
От заключението на назначената по делото
комплексна СППЕ по отношение на А. А. К. се установява следното. Към 03/04.11.2018г. и към 09/10.11.2018г. А. К. не би могла пълноценно да
разбира свойството и значението на извършеното спрямо нея и да ръководи
постъпките си. А. К. няма годност за участие в
наказателния процес и е неспособна да дава достоверни показания по въпроси,
имащи отношение към делото. Не се наблюдават значими отклонения в интелектуалното й развитие. Способностите за възприемане, запаметяване и възпроизвеждане на преживени, наблюдавани или съобщени събития са неконсистентни. Децата на възрастта на А. К. не могат да създадат
подреден и адекватен разказ. Тя не притежава капацитет за съзнателно представяне
на невярна информация за преживени събития. Тя има възрастово обусловена податливост на влияние от
значими за нея хора. Възрастовият капацитет на детето не предполага способност за морални
квалификации на извършени спрямо нея действия. Направените изследвания не установяват данни за психотравмени
увреждания у А. К.. Изследването не намира данни за реално преживяно психотравмено събитие и
психотравматични преживявания. И по отношение на нея е отбелязано,
че децата във възрастта на А. са податливи на манипулация от значими
за тях личности.
Изготвена е и комплексна експертиза на предадените от всеки от родителите
преносими памети, като са изследвани аудио и видео записи. Още в първия файл, представляващ разговор между А. К. и М.К. се установява, че М.К. заплашва бившия си съпруг, като казва: „….аз ще подам в
прокуратурата някакви неща за тебе, от които ще пострада предприятието и ти.“.
По нататък А. К. я пита: „Кога ти посегнах бе М.? Кога съм
те пипнал с пръст? Ти нали много добре знаеш, че ако наистина ти посегна,
какви ще са последствията? Аз никога не съм си позволявал“. Показани са и разговори на А. К. с децата от 10.11.2018г., от които нищо
не свидетелства за влошена комуникация между тях в резултат от упражнено от
бащата сексуално насилие към децата. Анализираното е малка част от наличните в
експертизата данни, които потвърждават категорично, че няма никакви обективни
данни за извършено посегателство спрямо децата от страна на
А. К..
По делото е изготвена и СПЕ на цялото семейство, като част от заключенията
са: Двамата родители не страдат от психични заболявания, но при майката има
хистерионни личностни характеристики, а децата са с нормално неврофизиологично
и интелектуално-мнестично развитие. Децата изпитват и положителни и негативни
емоции, като са привързани и към двамата си родители. Не са налице нарушения на
привързаността и емоционалната връзка с родителя, при който не живеят, т.е.
баща им. Не са установени данни за шок и страх от преживения конфликт между
родителите, но М. ясно показва, че конфликтът е между родителите, а те със С.
/А./ са отделно от тях. Поведението на бащата не показва манипулация от негова
страна, но има данни, че майката не се съобразява какво говори пред децата,
като по този начин се опитва да ги настрои против бащата. В присъствието на
бащата двете деца демонстрират привързаност към него. Даже М. се е разсърдила
на баща си веднъж, тъй като той отказал да остане на вечеря, а друг път пък
искала той да остане за вечеря с тях и след като бащата и обяснил, че трябва да
пътува надалеко и ще стане много късно, Марина много се разочаровала. В децата
не са установени признаци на синдрома на родителското отчуждение спрямо някой
от двамата родители. Тази експертиза по категоричен начин е установила, че
двете деца не са били физически или психически малтретирани от баща си до
раздялата на родителите, предвид липсата у тях на прояви на плахост,
тревожност, недоверчивост, увредено его, чувство за вина, затруднени контакти,
агресивно-нападателно поведение, затруднена вербализация, емоционално оттегляне
и застинала бдителност.
Експертизите са изготвени въз основа на целия обем събрани доказателства,
след обстойното им изследване и съпоставка и при наличие на високи научни
познания, поради което и не се пораждат каквито и да е било съмнения в
обективността и безпристрастността на изнесеното от вещите лица, както и
липсват каквито и да е било основания заключенията на експертите да не се
кредитират. Изброените по-горе експертизи се кредитират изцяло от настоящата
съдебна инстанция, като изготвени напълно безпристрастно от компетентни лица притежаващи необходимите
умения и специални знания, в съответствие с изискванията в своята
област и при използване на съвременни научни методи, чиито знания
не се поставят
под никакво съмнение
На следващо място, от проведените разпити на служителките на Регионалната Дирекция
„Социално подпомагане“ гр.Д. приели подадения от М.К.
сигнал и беседвали с нея, както и на всички социални работници които са
работили с децата М. и А. К. от есента на 2018г. до настоящия момент се установява следното: Независимо от
специалността им и от периода на работа с децата, всички те свидетелстват, че в качеството си на
специалисти не са забелязали каквито и да било признаци у децата които да покажат, че те реално са преживели упражнено
върху тях сексуално насилие. Т. Б. дори посочва, че през времето от есента на
2018г. и следващите шест месеца до когато е било направлението за социална
услуга, тя не е разбрала, че е налице
сигнал за извършено сексуално насилие по отношение на двете деца от баща им А.
К.. Едновременно с това, на всички е направило впечатление
безизразното и без емоции предаване на сигнал за сексуално престъпление от
майката М.К.. В предоставените доклади и оценки за двете деца се проследява
поведението им през времето на предоставяните им социални услуги, като от тях е видно, че то се влошава - децата се показват като
по некомуникативни и отрицателно настроени. Ясно се виждало негативното отношение на майка им към структурите, чрез
които се предоставят социалните услуги, което отново рефлектирало и върху поведението на децата. Свидетелите директно
посочват, че според тях майката манипулира децата си и то много умело. Всички те заявяват, че у тях е останало
впечатление, че при информирането им от майката М.К. за извършени блудствени
действия от страна на бащата на децата към малолетните, им се казва нещо информативно, за сведение, без емоция,
без тревожна реакция от нея като майка.
Специалистите не посочват и не изразяват ни най-малко съмнение, че е
възможно двете деца да са били обект на престъпление по чл.149 от НК, като изразените от тях впечатления, напълно съвпадат с изложеното в изготвените от тях
доклади и оценки и се подкрепят от представените писмени доказателства и изготвените
експертизи цитирани по-горе. В такава насока са и заключенията на изготвените
експертизи, като вещите лица са категорични в заключението си, че не се
установяват факти и обстоятелства, които да показват, че двете малолетни деца
са били обект на сексуално посегателство. Посочват, че ако е била налице
сексуална злоупотреба, то тя би дала отражения върху поведението на децата
дълго време след акта на посегателството, отраженията биха били негативни и със
сериозни последствия за децата, а такива в случая не са установени. Така също,
установените негативни промени в поведението на двете деца и в частност
по-голямата М., са директен резултат от липсата на позитивна
връзка на децата с
двамата родители, независимо от
влошените им отношения.
По отношение направеното искане за назначаване на нови психологически експертизи на двете
деца от клиничен психолог, то това обстоятелство правилно е било преценено от водещия разследването полицай още при назначаване на
изготвените по делото СПЕ, като именно Е. Бе. е клиничен психолог и реално
работи по специалността си. Вещите лица са се срещали с децата, като са осъществили лично
среща с М. и А. К. на 18.12.2018г. На л.11 от том 2 в първи абзац са посочени използваните методики на работа. На л.12 от том
2 абзац 2 е посочено, че е проведен
рисувателен тест, което няма как да се осъществи без лична среща с детето. Както вече бе споменато по-горе, изброените експертизи, вкл. и изготвените
КСППЕ на двете деца, се кредитират изцяло от настоящата съдебна инстанция като
напълно обосновани, изготвени напълно безпристрастно от компетентни лица имащи специални
знания и в съответствие с изискванията в
своята област, поради което съдът
счита направеното с жалбата искане за назначаване на повторна СПЕ за
неоснователно.
По делото няма повдигнато обвинение
През целия този
период по делото
се е работило много активно, като са били извършени многобройни
действия по разследването, видно от представените пред настоящата съдебна инстанция
девет тома доказателства. В хода на цялостното разследване, с оглед
установяване и изясняване на фактическата обстановка са разпитани множество
свидетели, назначени са и изготвени съдебномедицински експертизи, СППЕ, както и
комплексни такива, приложени са множество социални доклади.
Това са фактите по делото
и те са безспорно установени. При така приетата за установена фактическа
обстановка, в съответствие със закона съдът счита, че правилно е прието, че в хода на разследването са събрани всички възможни доказателства за
разкриване на обективната истина и от същите не се установява, че спрямо децата М. и А. К. са били извършени
блудствени действия, т.е. не са събрани доказателства за извършено престъпление. От събраните при разследването доказателства, не може да се направи безспорен и категоричен извод, че
спрямо децата М. и .А. К.и са били извършени блудствени действия, както и, че спрямо тях е било упражнено сексуално насилие. В подкрепа на този извод са и заключенията на назначените
по делото КСППЕ по отношение на децата, в които е застъпено становище, че изследването не намира
данни за реално преживяно психотравмено събитие и психотравматични преживявания
от децата. Правилно е прието, че по делото не
са налице еднозначни, безспорни и категорични доказателства, от които да може
да се направи извод за осъществен от обективна и субективна страна състав на
престъпление, включително и на такова по чл.149 ал.5 вр. с ал.1 от НК, както и, че обвинението за
извършено престъпление не е доказано по несъмнен и категоричен начин, както
изисква НПК. При съпоставяне на данните, получени от всички доказателствени
източници и чрез комплексен анализ със способите предвидени в НПК, не са
преодоляни както фактическите, така и логическите противоречия в тях. От
анализираните по-горе доказателства не може да се направи обосновано заключение, което да води
до категоричния извод за виновността на А.К.в, поради което правилно окръжният
прокурор е приел, че след като има съмнение
относно извършителя на престъплението, то той не следва да
бъде предаван на съд.
Тези фактически положения са установени
въз основа на преценката на всички доказателства, събрани по
реда, предвиден в НПК и при спазване разпоредбите на чл.14 и чл.18 от НПК. Установени са всички обстоятелства,
имащи значение за предмета на доказване, съобразно чл.102 от НПК. Изложени са съображения на направените доводи, като не се установява по делото процесуалните права на участниците в
наказателното производство
да са нарушени
с факта на прекратяване на същото. Ето защо, Добрички окръжен съд намира, че правомощията
по чл.243 ал.1 от НПК, които в
рамките на приключилото разследване се ограничават до посочените оценка на
конкретизираното по време, място
и начин на извършване деяние,
както и до точната индивидуализация на дееца, във връзка с обстоятелствата по чл.102 т.1 от НПК, са правилно осъществени. Тука следва да бъде отбелязано и следното: по въпроси, свързани с възникване на основания за започване на разследване по отношение на извършени деяния и съответно повдигане на обвинение за тях, съдът не може
да измества прокурора. И
това е така, защото при съдебния контрол върху актовете на държавното обвинение с които се прекратява наказателното производство, следва да
се държи сметка освен за правилността и законосъобразността на прекратяването при предпоставките по чл.243 ал.1 т.1 и т.2 от НПК и за конституционно установените правомощия на прокурора да предприеме или да откаже
наказателно преследване срещу дадено лице. От това следва
извода, че в производството по чл.243 от НПК, съдът не е оправомощен да се произнася по въпросите от компетентността на прокурора, чрез собствена, различна от изложената в постановлението интерпретация на
доказателствата, събрани в досъдебната фаза.
Крайният извод на Окръжна прокуратура гр.Добрич е правилен и
законосъобразен, а жалбата е
неоснователна. Липсата на доказателства, че едно лице виновно е
допуснало настъпването на обществено опасен резултат изключва отговорността по така визираната
разпоредба в НК. Жалбата е неоснователна тъй като събраните в хода на
разследването доказателства изясняват в детайли фактическата обстановка по
случая. Липсата на вина по повод процесното събитие води до липса на
престъпление, като именно субективната несъставомерност на едно деяние се явява
законова предпоставка за прекратяване
на наказателното производство.
Ето защо съдът
счита, че първоначалните данни, послужили за образуване на досъдебното производство не
са били потвърдени в хода на разследването, поради което наказателното
производство по досъдебното
производство е било
прекратено.
По тези съображения Добрички окръжен съд намира постановлението на ДОП за
прекратяване на наказателното производство за правилно, обосновано и законосъобразно и като такова следва
да бъде потвърдено, а
жалбата оставена
без уважение.
Предвид гореизложеното и
на осн. чл.243 ал.5 т.1
от НПК
ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД
О П Р
Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло постановление от 28.08.2020г. на Окръжна прокуратура гр.Добрич, с което е прекратено наказателното производство
по досъдебно производство № 1202/2018г. по описа на Първо РУ на МВР гр.Добрич, водено за престъпление по чл.149
ал.5 вр. с ал.1 от НК..
Определението подлежи
на обжалване и
протест пред Апелативен съд гр.Варна
в 7-дневен срок
от съобщението на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: