РЕШЕНИЕ
№ 4471
гр. София, 06.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20231110201762 по описа за 2023
година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. К. М. срещу Наказателно постановление (НП) № 22-
4332-019375 от 03.10.2022г., издадено от Началник Сектор към Отдел „Пътна полиция” при
СДВР (ОПП - СДВР), с което за нарушение по чл.103 от ЗДвП на основание чл.175, ал.1, т.4
от ЗДвП са му наложени „глоба” в размер на 200 (двеста) лева и „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 3 месеца, а за нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП на основание
чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП му е наложена „глоба” в размер на 50 (петдесет) лева. Освен
това – на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР на М. са отнети и 6
контролни точки.
В жалбата се твърди, че Наказателното постановление е незаконосъобразно,
неправилно, нарушаващо формалните изисквания на закона и поради това се иска то да бъде
отменено изцяло, както и да се присъдят на жалбоподателя направените по делото разноски.
Посочва се, че е нарушен чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като не било ясно конкретизирано
мястото на нарушението. Жалбоподателят твърди, че не е забелязал да му е бил подаден
сигнал от полицаи. Заявява, че ситуацията на пътя е следвало да бъде записана, но
видеофайлът не бил приложен по делото. Твърди се, че описаната в НП обстановка е
невярна. В жалбата се посочва още, че водачът на моторното превозно средство (МПС) е с
„тежка форма на параноидна шизофрения“. Освен това се твърди, че НП съдържа формални
противоречия с чл.57 от ЗАНН.
1
Пред СРС – 10 състав в съдебно заседание на 25.04.2023г. не се явяват нито
жалбоподателят, нито неговият процесуален представител – адв. К.. В съдебно заседание
пред СРС на 05.07.2023г. жалбоподателят М. се представлява от адв. К., който по време на
съдебните прения пред СРС заявява, че от съдебно – психиатричната експертиза на д-р С. се
установява, че жалбоподателят не може да носи административно – наказателна отговорност
за извършеното правонарушение, тъй като е с диагноза „параноидна шизофрения“ и не е
разбирал свойството и значението на действията – предмет на настоящото производство.
Адвокатът твърди, че по делото има обективна информация, че М. е бил настанен за дълъг
период от време в психиатрично заведение по Закона за здравето по предложение на СРП.
Поради това се иска жалбоподателят да бъде освободен от отговорност, а Наказателното
постановление да бъде отменено.
Въззиваемата страна Началник Сектор в ОПП – СДВР не изпраща представител пред
СРС – 10 състав и не взема становище по спора.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите
на страните, приема за установено следното
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :
Жалбоподателят К. К. М. има издадени през 2022г. Епикриза от ДПБ „Св. Иван
Рилски“ – гр. Нови Искър и Епикриза от „Център за психично здраве – София“ ЕООД.
Лицето е с поставена диагноза „параноидна шизофрения“; „вредна употреба на ПАВ и
алкохол“. М. е бил настанен в „Център за психично здраве – София“ ЕООД на 23.09.2022г. и
е бил изписан от там на 28.10.2022г., след което е бил настанен в ДПБ „Св. Иван Рилски“ –
гр. Нови Искър от 28.10.2022г. до 12.12.2022г.
М. е неосъждан (към 25.10.2022г.), но има множество предишни нарушения по ЗДвП,
отразени в справка картон на водача.
На 14.09.2022г. в гр. София на бул. „Владимир Вазов“ жалбоподателят К. М.
управлявал лек автомобил „Мерцедес” с рег. № с посока на движение от ул. „Александър
Екзарх“ към бул. „Ботевградско шосе“. Около 11.55 часа срещу магазин „ЗОРА“ на бул.
„Владимир Вазов“ Р Л и С С изпълнявали служебните си задължения като полицаи от ОПП
– СДВР. Любомиров подал сигнал със стоп – палка за спиране на МПС-то, тъй като бил
свален предния номер на лек автомобил „Мерцедес“ и бил поставен на стъклото на
автомобила. Водачът на МПС-то не спрял на подадения му сигнал, а се опитал да избяга
посока кв. „Враждебна“. Полицаите тръгнали след лек автомобил „Мерцедес” с рег. № СА
2453 ТС, като били включени лампите и сирените на служебния полицейски автомобил. При
ул. „Поп Грую“ и бул. „Владимир Вазов“ лек автомобил „Мерцедес“ почти бил настигнат от
полицейския автомобил. Тогава К. М. предприел маневра „обратен завой“ с управлявания от
него автомобил. При бензиностанция „ШЕЛ“ МПС-то отново било настигнато от
полицейския автомобил и на близката автомивката (на бул. „Владимир Вазов“ № 25)
полицаите принудително спрели лек автомобил „Мерцедес” с рег. № и установили, че
водачът е сам в МПС-то и е без обезопасителен колан, с какъвто бил оборудван
автомобилът. На място било установено, че водачът се казва К. К. М.. Полицаите
изпробвали М. за алкохол и наркотици. Пробите били отрицателни.
2
Р Л, в присъствието на св. С С, съставил срещу К. К. М. Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) Серия GA № 680423 от 14.09.2022г. - за нарушения по
чл.103 от ЗДвП и по чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Срещу подпис М. получил препис от този Акт на
14.09.2022г.
Въз основа на този АУАН и при същата фактическа обстановка като описаната в него
е издадено атакуваното Наказателно постановление № 22-4332-019375 от 03.10.2022г., с
което Д Д - Началник Сектор в ОПП – СДВР е наказала К. К. М. на основание чл.175, ал.1,
т.4 от ЗДвП за нарушение по чл.103 от ЗДвП с „глоба” в размер на 200 (двеста) лева и
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца; на основание чл.183, ал.4, т.7,
пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП М. е наказан с „глоба” в размер на 50
(петдесет) лева, а на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са му отнети и 6
контролни точки.
Наказателното постановление е получено от К. М. срещу подпис на 12.01.2023г. и е
обжалвано с жалба, подадена на 23.01.2023г., по повод на която на 06.02.2023г. е образувано
НАХД № 1762/2023г. по описа на СРС, НО, 10 състав.
За нуждите на настоящото производство СРС, НО, 10 състав е назначил съдебно-
психиатрична експертиза на жалбоподателя М.. Според заключението на тази експертиза,
приложена на лист 150-177 от делото, К. К. М. страда от параноидна шизофрения, което
заболяване е същинско психично – ендогенна психоза и се приравнява към продължително
разстройство на съзнанието по смисъла на закона. Заболяването е възникнало през 2020г. на
фона на вредна употреба на психоактивни вещества, поведението му е било неадекватно и
се е наложило да бъде хоспитализиран в Психиатричната клиника на МБАЛНП „Свети
Наум“. В последствие лицето е спряло поддържащата терапия и при него отново е
възникнал психотичен епизод с крайно неадекватно и агресивно поведение, което е
наложило хоспитализирането му в психиатрично заведение съгласно разпоредбите на чл.155
от Закона за здравето. От приложените медицински документи се вижда, че този епизод е
възникнал при М. доста време преди хоспитализацията и д-р С. приема, че към момента на
административното нарушение на 14.09.2022г. е бил налице, поради което вещото лице
приема, че поведението на жалбоподателя е било болестно /психотично/ повлияно.
Експертът приема, че към момента на нарушението М. не е могъл да разбира свойството и
значението на постъпките си и да ги ръководи. Поради същата причина д-р С. приема, че
лицето не може да носи административно – наказателна отговорност за извършеното
правонарушение.
В съдебно заседание на 05.07.2023г. пред СРС, НО, 10 състав д-р С. заявява, че
поддържа заключението си и допълва, че както по повод на това дело, така и във връзка с
друго дело психиатърът е преглеждал и наблюдавал К. М.. Експертът пояснява, че
заболяването на М. е хронично и след няколко психотични епизода, дори да настъпи
ремисия, вече е налице промяна на личността, която говори за трайно, необратимо
състояние на разстройство на съзнанието. Уточнява се, че към момента лицето е по-добре,
но заболяването му не е изчезнало. Експертът констатира наличие на известна промяна на
личността от шизофренен тип и въпреки, че може да се постигнат добри ремисии, доколкото
заболяването е хронично, дори при провеждане на непрекъснато поддържащо лечение, може
да възникнат психотични епизоди и да се оформи трайна промяна на личността, което е
необратимо. Вещото лице заключава, че към момента на деянието М. е бил невменяем.
Посочва, че въпросното заболяване по принцип е наследствено и генетично обусловено,
понякога възниква без провокация, от различни външни фактори, но при лица,
употребяващи психо-симуланти много често се отключва шизофрения. Дали ще се появи
заболяването зависи от външни фактори, един от които е употребата на психоактивни
вещества. В тази връзка вещото лице споменава, че дядото на жалбоподателя по майчина
3
линия е болен от шизофрения.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА :
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства : показанията на св. С; АУАН Серия GA № 680423 от 14.09.2022г.;
Епикриза от ДПБ „Св. Иван Рилски“ – гр. Нови Искър; разписка за получаване на НП;
справка картон на водача; Заповед № 513з-5073 от 21.07.2015г. на Директора на СДВР;
Заповед № 8121К-13318 от 28.10.2019г. на Министъра на вътрешните работи; Заповед №
8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи; писмо от ДПБ „Св. Иван
Рилски“ – гр. Нови Искър с изх. № 1280/22.11.2022г.; Етапна епикриза от ДПБ „Св. Иван
Рилски“ – гр. Нови Искър; изследване, наблюдение и терапия от ДПБ „Св. Иван Рилски“ –
гр. Нови Искър; Епикриза от „Център за психично здраве – София“ ЕООД; отбелязване от д-
р Х на лист 107 от делото; справка за съдимост; писмо от „Център за психично здраве –
София“ ЕООД с изх. № 719/28.10.2022г. и съдебно-психиатрична експертиза, изготвена от
д-р С..
Съдът остави извън доказателствената съвкупност и съответно не анализира съдебно-
психиатричната и психологична експертиза на д-р Екова, д-р Вълчева и психолог Монева
(приложена на лист 5-7, лист 41-46 и лист 126-134 от делото), тъй като тя е била назначена
от друг съдебен състав и е изготвена за нуждите на друго производство, водено срещу М..
Съдът не подложи на анализ и Постановлението на СРП от 05.12.2022г. (приложено
на лист 8 и лист 77 от делото), Решение № 5740/11.04.2023г. (на лист 37-40 и лист 48-49 от
делото), писма до ДПБ „Св. Иван Рилски“ – гр. Нови Искър (на лист 65-66 от делото),
Протокол на СРС, НО, 13 състав от 12.10.2022г. (на лист 73-76 и лист 135-138 от делото),
справка от 01 РУ – СДВР (на лист 80 и лист 84 от делото), Постановление на СРП от
17.10.2022г. (на лист 81 от делото), Разпореждане на СРП от 21.09.2022г. (на лист 85, лист
94 и лист 95 от делото), жалба от С Й М (на лист 87-89 и лист 98-100 от делото), справка от
СРП за образувани преписки (на лист 90-93 от делото), Постановление на СРП от
21.09.2022г. (на лист 96 и лист 102 от делото), Постановление за възлагане на проверка от
21.09.2022г. (на лист 104-106 от делото), писмени сведения (на лист 108 и лист 109 от
делото), писма (приложени на лист 111-123 от делото) и удостоверение от Началник на 04
РУ – СДВР (на лист 124 от делото), тъй като тези документи касаят друго производство и се
явяват неотносими към предмета на доказване по настоящото дело. Освен това жалбата на
лист 87-89 и лист 98-100 от делото, както и писмените сведения на лист 108 и лист 109 от
делото не представляват нито писмени, нито гласни доказателства, тъй като по същество
съдържат свидетелски показания, но доколкото са дадени в писмен вид, нямат процесуална
годност.
При така направеното уточнение, останалите приложени по делото и приобщени на
основание чл.283 от НПК писмени доказателства (цитирани по-горе) се явяват относими,
достоверни, непредубедени и обективни. Поради това съдът ги кредитира. Приложените по
делото Епикриза от ДПБ „Св. Иван Рилски“ – гр. Нови Искър, писмо от ДПБ „Св. Иван
Рилски“ – гр. Нови Искър с изх. № 1280/22.11.2022г., Етапна епикриза от ДПБ „Св. Иван
Рилски“ – гр. Нови Искър, изследване, наблюдение и терапия от ДПБ „Св. Иван Рилски“ –
гр. Нови Искър, Епикриза от „Център за психично здраве – София“ ЕООД, отбелязване от д-
р Христова на лист 107 от делото и писмо от „Център за психично здраве – София“ ЕООД с
изх. № 719/28.10.2022г. са еднопосочни, взаимно се подкрепят и имат доказателствена сила
4
за посочените в тях обстоятелства. Поради това съдът им се доверява и приема, че през
2022г. спрямо жалбоподателя са били издадени Епикриза от ДПБ „Св. Иван Рилски“ – гр.
Нови Искър и Епикриза от „Център за психично здраве – София“ ЕООД, като на М. е била
поставена диагноза „параноидна шизофрения“; „вредна употреба на ПАВ и алкохол“.
Установява се също така, че М. е бил настанен в „Център за психично здраве – София“
ЕООД (за времето от 23.09.2022г. до 28.10.2022г.) и в ДПБ „Св. Иван Рилски“ – гр. Нови
Искър (за времето от 28.10.2022г. до 12.12.2022г.).
Приложените на лист 11-13 и лист 110 от делото справки, както и Заповедите на лист
14-19 от делото са официални свидетелстващи документи, издадени от държавен орган и
разполагащи с доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това СРС ги
кредитира. Въз основа на справките се доказва, че М. е неосъждан (към 25.10.2022г.) и има
множество предишни нарушения по ЗДвП. От съвкупната преценка на Заповед № 513з-5073
от 21.07.2015г. на Директора на СДВР и Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на
Министъра на вътрешните работи се доказва, че Р Л е имал правото да съставя АУАН, вкл. и
процесния. Въз основа на Заповедите на Министъра на вътрешните работи с № 8121К-13318
от 28.10.2019г. и с № 8121з-1632 от 02.12.2021г. се установява, че Д Д – като Началник на 03
Сектор „Административно обслужване“ към ОПП – СДВР е била оправомощена да издава
Наказателни постановления, вкл. и това от 03.10.2022г. Поради това съдът приема, че
конкретните АУАН и НП са издадени от компетентни лица.
Съдът дава вяра изцяло на показанията на св. С, тъй като думите му са
непротиворечиви, последователни, звучат достоверно и житейски логично. Свидетелят има
съхранен спомен за случая, а освен това думите му намират изцяло опора в АУАН.
Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставеният АУАН има доказателствена сила
до доказване на противното. В случая фактическите положения, отразени в Акта, не се
опровергават от събраните по делото доказателства и дори се потвърждават от показанията
на св. Стефанов. Поради това СРС кредитира и АУАН Серия GA № 680423 от 14.09.2022г.
Разписката за получаване на НП има достоверност на датата. От нея се установява, че
НП е връчено на жалбоподателя на 12.01.2023г.
Като компетентно и безпристрастно изготвено при използването на специални знания
съдът кредитира и заключението на съдебно-психиатричната експертиза, както и
направените от д-р С. разяснения пред СРС в съдебно заседание на 05.07.2023г. От
експертизата става ясно, че към датата на процесните деяния М. не е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, т.е. жалбоподателят
е бил невменяем към 14.09.2022г.
ОТ ПРАВНА СТРАНА :
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите пред съда
административни актове. Жалбата е депозирана в преклузивния (към месец януари 2023г.)
процесуален срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което се явява
процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
След служебна проверка на материалите по делото съдът прие, че АУАН и НП са
съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН и чл.52, ал.1 от ЗАНН. Те изхождат от
компетентни лица съгласно направения по-горе анализ на приложените по делото Заповеди
на Министъра на вътрешните работи и на Директора на СДВР.
5
Неоснователно е твърдението, релевирано с жалбата, за неяснота на мястото на
нарушението, тъй като е посочена улицата и посоката на движение на МПС-то, а освен това
мястото на извършване на нарушението по чл.103 от ЗДвП е конкретизирано и със
задаването на два ориентира - „срещу магазин ЗОРА“ (за подаването на сигнала за спиране и
неспиране на водача на автомобила) и „бул Вл Вазов 25“ (за принудителното спиране на
МПС-то).
Съдът не констатира в случая да са допуснати съществени процесуални нарушения,
които да съставляват формално основание за отмяна на Наказателното постановление. И в
Акта, и в Наказателното постановление пълно и точно са описани процесните нарушения,
датата и мястото на извършването им, обстоятелствата, при които са реализирани и
законовите норми, които са били нарушени. Правната квалификация и на двете нарушения е
прецизна и в съответствие с текстовото описание в Акта и в НП. Съдът не констатира
нарушения на изискванията на чл.42, респ. чл.57 от ЗАНН. Поради това СРС счита, че не са
допуснати процесуални нарушения при съставянето на АУАН и при издаването на
оспорваното Наказателно постановление, поради което спорът следва да бъде решен по
същество.
Съгласно събраните, обсъдени по-горе и кредитирани от съда писмени и гласни
доказателства СРС установи, че жалбоподателят е управлявал лек автомобил на 14.09.2020г.
около 11.55 ч. по бул. „Владимир Вазов” с посока на движение от ул. „Александър Екзарх“
към бул. „Ботевградско шосе“ и срещу магазин „ЗОРА“ не е спрял на подаден му сигнал от
полицай Л със стоп – палка, след което е имало преследване на лек автомобил „Мерцедес“ с
рег. № от полицейски автомобил с включени лампи и сирени по бул. „Владимир Вазов“ до
автомивка на бул. „Вл. Вазов“ № 25. Използването на стоп – палка, както и светлинен и
звуков сигнал от страна на полицаите дават основание на съда да приеме, че сигналът за
спиране на лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № е бил видим и разпознаваем. Това означава,
че от обективна страна административно – наказателното обвинение по чл.103 от ЗДвП е
доказано.
От показанията на св. Стефанов и АУАН се доказва по безспорен начин, че водачът
на лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № на 14.09.2022г. е бил без обезопасителен колан, с
какъвто е било оборудвано МПС-то. Това означава, че от обективна страна е доказано и
нарушението по чл.137а, ал.1 от ЗДвП.
От заключението на д-р С. съдът прави извод, че К. К. М. е бил към 14.09.2022г.
невменяем и по силата на чл.11 от ЗАНН, вр. чл.33, ал.1 от НК жалбоподателят се явява
административно – наказателно не отговорен за нарушенията по чл.103 от ЗДвП и чл.137а,
ал.1 от ЗДвП. Поради това и двете административни обвинение се явяват недоказани от
субективна страна.
Водим от изложеното и доколкото К. К. М. не може да носи административна
отговорност за деянията от 14.09.2022г., тъй като тогава не е разбирал свойството и
значението на извършеното и не е можел да ръководи постъпките си, издаденото срещу него
Наказателно постановление № 22-4332-019375 от 03.10.2022г. следва да бъде отменено
изцяло.
Въпреки изхода на делото и нормите на чл.63д, ал.2, вр. ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143,
ал.1 от АПК, настоящият съдебен състав счита, че следва да остави без уважение искането
6
на М. (инкорпорирано в жалбата) за присъждане на разноски, тъй като нито от
пълномощното на лист 36 от делото, нито от друг документ, приложен по делото, може да се
установи дали има извършено плащане на адвокатско възнаграждение от страна на
жалбоподателя и ако да – в какъв размер. Поради липса на доказателства за реално сторени
от жалбоподателя разноски по делото, искането за присъждане на такива следва да бъде
оставено без уважение.
На основание чл.84 от ЗАНН, вр. чл.190, ал.1 от НПК направените по делото
разноски за вещо лице в размер 327.60 лева (видно от лист 186 - гръб от делото) следва да се
поемат от държавата в лицето на СДВР, тъй като бюджетът на съда (от който са били
изплатени разноските за вещо лице) не е тъждествен с бюджета на органа, издал процесното
Наказателно постановление. Освен това – според чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени
обжалвания административен акт (както в случая : СРС е приел, че Наказателното
постановление следва да се отмени) - разноските по производството се възстановяват от
бюджета на органа, издал отменения акт. Това означава, че органът, издал отмененото НП (в
случая СДВР като първостепенен разпоредител с бюджетни средства, към чиято структура
принадлежи ОПП - СДВР) следва да възстанови по сметка на СРС направените по делото
разноски за вещо лице в размер на 327.60 лева. Доколкото при липса на доброволно плащане
за тази сума следва да се издаде изпълнителен лист, то на основание чл.11 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК органът, издал отмененото НП
(СДВР) следва да плати и 5.00 лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен
лист за присъдената в полза на СРС сума за направени по делото разноски за вещо лице.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-4332-019375 от 03.10.2022г.,
издадено от Началник Сектор към Отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на К. К. М. на
основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП за нарушение по чл.103 от ЗДвП са наложени „глоба” в
размер на 200 (двеста) лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца, на
основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП му е
наложена „глоба” в размер на 50 (петдесет) лева и на основание Наредба № Iз-2539 от
17.12.2012г. на МВР са му отнети 6 контролни точки.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на К. К. М. за пръсъждане на разноски.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на СРС за направени по делото разноски за вещо лице
сумата от 327.60 лева, както и сумата от 5.00 лева - държавна такса за служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда на
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8