Р Е
Ш Е Н
И Е №
Град Тетевен,22.07.2019 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД-първи състав ,в публично заседание на десети юли ,през две хиляди и деветнадесета година,в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНИ ГЕОРГИЕВА
При секретаря: ВИОЛЕТА МОНОВА
Като разгледа докладваното от
Председателя гр.дело № 1108 по описа на Районен съд-Тетевен за 2018 година,със
страни:
Ищец: „К.П.”ЕООД ЕИК ........
–със седалище ...................
Ответник : „М“ ЕООД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление:................... И
за да се произнесе,взе предвид следното:
Предявен установителен иск с правно
основание чл.422 ГПК във вр. с чл.415 ал.1т.1 от ГПК и чл.86 от ЗЗД , претендират се и разноски по
реда на чл.78 ал.1 от ГПК от ищеца
„К.П.”ЕООД ЕИК 1........ –със седалище ...................против „М“ ЕООД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление:гр....................,
с цена на иска : 4.17 лв. (четири
лева и седемнадесет стотинки), представляващи незаплатена законна лихва върху закъснели плащания по спедиторски
услуги за периода от 10.06.2018 г. до 20.08.2018 г.. както
и 481 лв. (четиристотин
осемдесет и един лева) разноски по заповедното производство - ч.гр.д, № 794/2018 г.
В исковата молба се твърди ,че „М”
ЕООД и „К.П.”
ЕООД имали
договорни отношения, по силата на които моят ищеца - „К.П.” ЕООД се е съгласил да извърши
спедиторска услуга по поръчка от „М” ООД. Основните елементи на сключения
договор за спедиция били следните:Със своя заявка-договор от 07.05.2018 г. „П.С.“
ООД възлага на „К.П.” ООД организирането и извършването на транспорт от А,В., с
изпращач: ......................,
склад на „К.П.“ на една бака, поставена върху Евро палет с размери 120/120/120
см и бруто тегло от 1000 кг. Уговореното
спедиторско възнаграждение било в размер на 192,08 лева без ДДС или
230 лева с ДДС.Датата на натоварване е уговорена да е 07.05.2018 г. Ищецът
организирал и изпълнил транспорта качествено, точно и в срок. Съставена е и е
подписана чисто ЧМР товарителница за извършения превоз на посочената по-горе
стока. Получаването на стоката е удостоверено и с подписан от получателя
протокол за доставка. Във връзка с извършената услуга ищеца е издал за плащане
фактура **********/10.05.2018 г. с падеж за плащане 09.06.2018 г. на стойност
230 лв. Въпреки настъпилия падеж длъжникът не е платил дължимата сума и
понастоящем. За забавата в плащането ищеца претендира лихва за забава по чл. 86
от ЗЗД в размер на 4,67 лева, изчислена върху главницата по фактура
**********/10.05.2018 г. на стойност 230 лева за периода от 10.06.2018 г.
(денят, следващ падежа на задължението по фактура) до 20.08.2018 г.С оглед на
дължимите, но неплатени суми ищецът е завел заповедно производство със
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, образувано ч.гр.д. № 794/2018 г. по описа на PC - Тетевен. След завеждане на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение,
длъжникът „М“ ЕООД е извършил плащане на сумата от 230,50 лева , тоест плащането, посочено по-горе е извършено след
завеждане на заповедното производство. С извършеното плащане, в което като
основание е посочено „фактура 535053/10.05.2018 г.е погасена стойността на
главницата от 230лв . Останали дължими 4.17 лева законна лихва за периода от
10.06.2018 г. до 20.08.2018 г. както и разноските по делото, а именно: 25 лева
държавна такса и 456 лева адвокатски хонорар или общо разноски в размер на 481
лева. Претендират се разноски по настоящото производство.
В срока и по реда на чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника по иска от ответника
„М”ЕООД. В отговора се твърди ,че не признават исковата претенция.Твърди се ,че
е изплатена сумата от 4,17лв лихва по
банков път ,което е било видно от приложеният платежен документ.Не отрича ,че
плащането било извършено след завеждане на иска , но ищецът по никакъв начин не
бил уведомил ответника за размера на законната лихва, нито е изпратил покана за
плащането и.Твърди ,че не дължи сумата от 481лв разноски по заповедната производство., тъй като сумата
не била присъдена по ч. гр.д.№794/18г. на Р.С.Тетевен и ищецът 2 пъти
претендирал по различен процесуален ред
една и съща сума.
В съдебно заседание
ищецът не се явява , представил е писмена молба по чл.102 от ГПК/ л.60/ , в
която се заявява ,че поддържа изцяло исковата молба , претендира
разноски,ответника не се явява постъпила е писмена защита.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Касае се за договор за
спедиторска услуга
по поръчка от „М” ООД извършена от „К.П.”
ЕООД. Със своя заявка-договор от 07.05.2018 г. „П.С.“ ООД възлага на „К.П.” ООД
организирането и извършването на транспорт от А,В., с изпращач: ......................,
склад на „К.П.“ на една бака, поставена върху Евро палет с размери 120/120/120
см и бруто тегло от 1000 кг и уговорено спедиторско възнаграждение от 230 лв. с
ДДС. Издадена е фактура Тъй като
ответника по настоящото дело не е заплатил задължението си в срок , т.е след
падежа на ф.№ **********/10.05.2018 г. на стойност 230 лева, не са заплатени и
лихви след падежа на задължението , тоест след деня следващ падежа на
задължението . Предвид на това настоящият ищец е подал заявление изпратено по
пощата на дата 17.08.2019г по чл.410 от ГПК образувал ч. гр.д.№794/2018г на
Р.С.Тетевен , по което е издадена заповед за изпълнение за сумата от 230 лв.
главница в едно със законната лихва начиная от 20.08.2018г , сумата от 4,67лв
лихва за периода 10.06.2018г до 20.08.2018г. , разноски за 25лв за държавна
такса и 456 лв адвокатско възнаграждение . В законоустановеният срок е
постъпило възражение от „М”ЕООД , в което твърди ,че е заплатил главницата от
230,50 лв. и е приложил и платежно нареждане от дата 21.08.2018г. С
разпореждане №1891/14.09.2019г.съдът е изпълнил процедурата по чл.414а ал.1 от ГПК.По делото е постъпило становище от заявителя , че длъжникът е изпълнил част
от вземането ,но оставала незаплатена лихва от 4,17лв за периода 10.06.2018г до
20.08.2018г. и разноски от заповедното
производство. Подадена е искова молба , като с разпореждане №2625/17.12.2018г.
съдът е оставил без уважение искането на настоящия ищец за заплащане на част от
разноските от 472,43лв , потвърдено с определение №210/13.03.2019г по ч. гр.д.№114 /19г. на ЛОС .
По делото не е спорно ,че страните са
имали търговски отношения и че ответникът е дължал на ищеца сумата от 230 лв.
за спедиторски услуги, които в хода на образуваното заповедно производство по
ч. гр.д. № 794/2018г е заплатил . Спори се за сумата от 4,17лв лихва за периода
10.06.2018г. до 20.08.2018г. и се претендират разноски от заповедното
производство. Видно от представената по
делото фактура №
*********/10.05.2018г. същата е с падеж
09.06.2018г.
По делото е изготвена и съдебно
счетоводна експертиза съобразно която общото парично задължение на „М”ЕООД към
„К.П. ”ЕООД по фактура №
*********/10.05.2018г. към часа и датата
на завеждане на заявлението в съда е в
размер на 235,11лв ,в която сума влиза паричната сума от 230,50лв , 4,61 лв.
изтекла законна лихва за периода 10.06.2018 до 20.08.218г, точния размер на
лихвата от датата следващ падежа на фактура № *********/10.05.2018г. е 4,61лв ,
като процесната фактура е отразена в дневника за продажбите на „Карго Партнир
”ЕООД и в дневника за покупките „М”ЕООД
за м. май 2018г. Експертизата е приета от съда и неоспорена от страните по
делото .
Приетото за установено от фактическа страна, обуславя следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно
основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1,
т. 1, от ГПК вр. с чл.86 от ЗЗД същия е
допустим - предявен от лице - заявител, разполагащо с правен интерес
да установи със сила на пресъдено нещо съществуването, респ.
дължимостта на вземането си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.С определението си по чл.140 от ГПК съдът е разпределил доказателстваната
тежест на страните като е указал ,че ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на заявените в
исковата молба факти и обстоятелства, в негова тежест е да установи наведените от него твърдения, обуславящи допустимостта
на исковата претенция, а именно: учредено по негова инициатива заповедно
производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за
изпълнение; депозирано от длъжника възражение и спазване на срока по чл. 415,
ал. 1 от ГПК; съществуването на твърдяното вземане в негова полза по основание
и размер , изправността на първия по
същото, както и по размер и по длъжник;факта и момента на настъпилата
изискуемост на вземанията. В тежест на
ответника по делото е да установи всички евентуално наведени от него
положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които
черпи благоприятни за себе си правни последици. Разгледани
по същество иска е основателен до размера на установеното със
С.Сч.Е. , а именно за дължима лихва от ответника №
*********/10.05.2018г. в размер на 4,61лв за периода 10.06.2018 до 20.08.218г.,
но тъй като не е направено изменение на иска то съдът следва да осъди ответника
за заплати претендираната с исковата
молба сума от 4,17лв.
При
този изход на делото съдът следва да се произнесе по направените разноски.Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС,
т.12. Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415,
ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително
и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Съдът като
съобрази задължителната тълкувателна практика на ВКС и основателността на
предявените обективно кумулативно съединени искови претенции в предявения си
размер, ответника „М“ ЕООД
следва следва да бъде осъден да заплати направените разноски от
ищеца по делото в заповедното производство в общ размер от 481лв ,от които 25 лв. за държавна такса и 456 лв.
с ДДС за адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.1
от ГПК, ответника„М“ ЕООД следва да бъде осъден да заплати на
ищеца, направените от него разноски в настоящото производство за ДТ 25 лв. ,за експертиза 250 лв. и за
адвокатско възнаграждение сумата от 480 лв. с ДДС съобразно представената
сметка по чл.80 от ГПК .
Мотивиран от изложеното Тетевенският
районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по иска с правно
основание чл.422 във вр. с чл. 415 ал.1 т.1 от ГПК във вр. с чл. 86 от ЗЗД ,
че „
М “ ЕООД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление:гр.......................,представлявано
от Н.П.Н. дължи на „К.П.”ЕООД
,ЕИК........ –със седалище ......................представлявано
от А.И.С. сумата от 4,17/четири
лева и седемнадесет ст./ лева за периода
10.06.2018г до 20.06.2018г-. дължима лихва от
ответника върху закъсняло плащане по
спедиторско възнаграждение, за което е издадена фактура № **********/10.05.2018г.
ОСЪЖДА М“ ЕООД, ЕИК ........,
със седалище и адрес на управление:гр...................., представлявано от Н.П.Н.
да заплати на „К.П.”ЕООД ЕИК 1........ –със седалище ...................представлявано
от А.И.С. сумата
от 25лв за държавна такса , сумата от
250 лв. за експертиза и за и
сумата от 480 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение , както и разноските
по заповедното производство по ч. гр.д. № 794/2018г на Р.С.Тетевен от в общ размер от
481лв ,от които 25 лв. за държавна такса
и 456лв с ДДС за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи
на въззивно обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред ОС-Ловеч .
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :