Р Е Ш Е Н И Е № …….
11.06.2021 г.,
град Свиленград
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - СВИЛЕНГРАД, I граждански състав,
в открито съдебно заседание на единадесети май две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
СЪДИЯ: ЖИВКА ПЕТРОВА
При съдебен секретар: Жаклин Арнаудова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 9 по описа на съда за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск е с
правна квалификация чл.92, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.309 от ТЗ.
Ищецът „СЕРЕНИТИ
ЕНТЪРПРАЙСИЗ“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***,
Стопански двор, иска от съда да осъди ответника „ВЕСИЛИЯ 2012“ ЕООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление:***, да му заплати сумата 6 120
лева, представляваща част от неустойка, цялата в размер на 18 360 лева, дължима
по т.7.1. от Договор за производство и изкупуване на нахут срещу предоставяне
на семена на отложено плащане чрез прихващане, сключен между страните на
13.02.2018 година, ведно със законна
лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда до датата на окончателното плащане на задължението.
Ищецът твърди, че
на 13.02.2018г. страните са сключили Договор за производство и изкупуване на
нахут срещу предоставяне на семена на отложено плащане чрез прихващане, по
силата на който „СЕРЕНИТИ ЕНТЪРПРАЙСИЗ“ ЕООД, като Възложител, възложило на
„ВЕСИЛИЯ 2012“ ЕООД, като Производител, през стопанската 2017 г./ 2018 г., да
засее и отгледа 100 дка посеви от нахут от сорта „Жълт 98“, калибър 8+, в
землища на общ. Свиленград, а цялата получена продукция нахут от реколта 2018
г. „ВЕСИЛИЯ 2012“ ЕООД се задължило да продаде на „СЕРЕНИТИ ЕНТЪРПРАЙСИЗ“ ЕООД.
В изпълнение на
задължението си по чл.2 от договора, „СЕРЕНИТИ ЕНТЪРПРАЙСИЗ“ ЕООД продало на
„ВЕСИЛИЯ 2012“ ЕООД необходимите за производството семена, с общо тегло 1 500
кг., с единична цена от 3,40 лв./кг. без ДДС, на обща стойност 6 120 лв. с ДДС. Предаването на процесното количество семена нахут се извършило с подписан
между страните приемо-предавателен протокол на 13.02.2018г.
За продажбата на
семената ищецът издал фактура № ********** от 05.02.2018г. за сумата от 6 120
лв., а ответникът погасил това си задължение, макар и със забава, с три банкови
превода, както следва: 2 550 лева - на 13.02.2018 г.; 1 700 лева - на
09.04.2019 г; 1 870 лева - на 19.04.2019 г.
Въпреки че
„СЕРЕНИТИ ЕНТЪРПРАЙСИЗ“ ЕООД изпълнило точно и пълно задълженията си по
Договора, „ВЕСИЛИЯ 2012“ ЕООД не изпълнило основното си задължение - да продаде
на ищеца цялото произведено количество нахут реколта 2018 година, получено след
засяване и отглеждане на тази култура в поземлени имоти с площ от 100 дка,
находящи се в землищата на община Свиленград. Ищецът не получил от ответника
никакво количество нахут.
Страните провели
множество разговори, в които ответникът не отричал задължението си, напротив -
признавал го и обещавал изпълнение, но тези обещания останали напразни.
Изпълнение не последвало, такова нямало и към момента на подаване на исковата
молба.
Съгласно т.7.1. от
Договора, при неизпълнение на задължението на Производителя по т.4.1. (т.е. да
не прехвърли произведения нахут), той дължал неустойка на Възложителя в
трикратен размер на предадените му фактурирани семена, както и всички понесени
щети от нереализираната продукция. Размерът на дължимата от ответника неустойка
бил 18360 лв., но ищецът предявявал претенцията си частично, а именно - за
размера от 6120 лева.
Предвид изложеното,
от съда се иска да уважи предявения иск и да присъди на ищеца направените по
делото разноски.
В срока по чл.131,
ал.1 от ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва предявения иск като
неоснователен, с твърдение, че не дължи на ищеца претендираната сума от 6 120
лв., представляваща част от неустойка, цялата от 18 360 лв., ведно със
законната лихва за забава.
Ответникът не спори,
че с ответника са сключили процесния договор и че по него е заплатил на ищеца,
по посочения в исковата молба начин, сумата 6 120 лв., представляваща остатък
от продажната цена на семената от нахут по фактурата № ********** от
05.02.2018г. Оспорва обаче твърдението на ищеца, че между страните били
проведени множество разговори, в които ответникът не отричал задължението си за
неустойка към ищеца, а напротив - признавал го и обещавал да го изпълни.
Ответникът твърди,
че „ВЕСИЛИЯ 2012“ ЕООД не е в неизпълнение на договорните си задължения към
ищеца, произтичащи от сключения между тях договор и не дължи претендираната от
ищеца неустойка. Съгласно сключения между страните договор, задължението за
неустойката по т.7.1 от договора възниквало само, ако производителят произведе
и получи продукция от реколта 2017/2018г. от продадените му от ищеца семена -
нахут и не продаде на ищеца добитата реколта от нахут. В случая, в резултат на
лошите метеорологични условия за стопанската година 2017/2018г. - липса на
валежи през месеците март и април 2018г., когато били засети закупените от
ищеца семена от нахут, и/или в резултат на недобрите семена, продадени от ищеца
на ответника, последният не произвел и не добил никаква реколта от засетите
площи – 100 дка, с продадените му от ищеца семена. Ответникът, в качеството си
на производител, положил всички усилия и грижата на добрия стопанин да
произведе продукция от продадените му от ищеца семена, но те не покълнали.
Според ответника, закупените
от него от ищеца семена по фактура № ********** от 05.02.2018г. били засети
върху 100 дка земеделски земи, приети от ищеца за подходящи, съгласно
отразеното в чл.3.1. от договора. Засяването на семената и създаването на
условия за покълването им и придобиване на реколта били извършени в
съответствие с дължимите технологични и производствени правила в земеделието.
За избягване на плевели, които се явявали потенциални унищожители на реколтата
от засетия нахут, почвата била третирана с препарата „Мерлин Флекс”, закупен от
ищеца. Засетите площи с нахут били декларирани в ДФЗ - Разплащателна агенция.
Въпреки положените усилия от ответника, от засетите семена нахут не била
получена реколта. Такава не получили и останалите земеделски производители в
района, които през стопанската 2017/2018г. засели площи с нахут. В тази връзка,
ответникът провел множество разговори с ищеца, в които го информирал за това,
че от засетите семената нахут не се е получила никаква реколта, че това се
дължи не само на лошата стопанска година - силно засушаване и липсата на
дъждове в периода м.март - м. април 2018г., но вероятно и на лошото качество на
семената, заради което поискал отбив от продажната им цена. Ищецът не се
съгласил и настоял, че след като не е произведена реколта, която да му бъде
продадена, ответникът следва да му заплати оставащата част от продажната цена
на семената. Точно при тези обстоятелства и причини, остатъкът от продажната
цена на семената нахут, равняваща се на 2550 лв. била платена от ответника и
получена от ищеца по посочения в исковата молба начин и време.
Ответникът не
отговарял за неизпълнение на задължението за продажба на продукция от нахут -
реколта 2017/2018г., поради ненастъпване на условието за това - получаването на
такава, за което той нямал вина. Несбъдването на условието за продажба на
произведен нахут - добиването на реколта от засетия нахут, което е извън волята
на производителя, било предвидима предпоставка за евентуално безвиновно
неизпълнение, рисът от която бил приет от възложителя още при сключване на
договора. Затова, неустойката по т.7.1
от договора била предвидена само, ако е произведен нахут - реколта 2018г., добит
от засетите площи със семената, предоставени от ищеца и така произведеното
количество не бъде прехвърлено от производителя в собственост на ищеца. При
липса на добив от засетите семена, ответникът нямал продукция, която да може да
прехвърли в собственост на ищеца, в която хипотеза в договора не била
предвидена неустойка.
Ответникът не
отговарял за неизпълнение на задължението за продажба на продукция от нахут
реколта 2017/2018г., поради непроизвеждането на такава, дължащо се на непреодилима сила - силно
засушаване и продължителната липса на валежи, след засяването на семената от
нахут в началото на м.март 2018г., когато според технологичните правила в
земеделието се дължало засяване на семената, представляващо обстоятелство,
което следвало да бъде квалифицирано, като непреодолима сила, довела до
обективна невъзможност за изпълнение на задължението на ответника.
Ответникът прави и
възражение за недължимост на претендираната част от неустойка, тъй като
клаузата за неустойка в уговорения размер била нищожна, поради накърняване на добрите нрави, тъй като
същата била уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Размерът на уговорената неустойка многократно надвишавала
печалбата от продажбата на добива от нахут от 100 дка. Като размер тази
неустойка се равнявала на стойността на целия среден добив нахут от 100 дк.
Предвид изложеното,
ответникът моли съда да отхвърли иска и да му присъди разноски по делото.
В съдебно заседание ищецът не изпраща
представител, но депозира молба, с която оспорва въведените с отговора
възражения. От своя страна се позовава на разпоредбата на чл.194, ал.1 от ЗЗД,
с твърдение, че ответникът е приел семената нахут без забележки, ползвал ги е и
в нито един момент не е уведомил ищеца за проявени от тях недостатъци. Отделно
от това, ответникът не уведомил ищеца, нито писмено, нито устно за твърдяната
от него непреодолима сила – липсата на валежи, поради което не можел да се
позовава на непреодолима сила, съгласно чл.306, ал.3 от ТЗ.
В съдебно заседание ответникът, чрез
упълномощен процесуален представител, поддържа отговора и въведените с него
възражения, като оспорва иска като неоснователен.
Съдът,
като съобрази доводите и възраженията на страните, и прецени събраните
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 от ГПК, намери за установено от
фактическа страна следното:
На основание чл.146, ал.1, т.3 и т.4
от ГПК, по делото са приети за безспорни
и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 13.02.2018г. страните са
сключили представения с исковата молба Договор за производство и изкупуване на нахут срещу предоставяне на семена на
отложено плащане чрез прихващане; че ищецът е изпълнил
задължението си по този договор да предостави на ответника договореното
количество семена нахут; че ответникът не е предал на ищеца никакво количество произведен
нахут по същия договор.
Видно от процесния договор, задълженията
на ищеца („възложител“ по договора) се свеждат до тези: 1/. Да продаде на
ответника („производител“ по договора) „Нахут за посев от сорта Жълт 98, общо
тегло 1500 кг., с единична цена от 3,40 лв./кг. без вкл. ДДС, на обща стойност
5100 лв.“ или за 6 120 лв. с ДДС, при разсрочено плащане – на две вноски: I вноска – 50% от стойността,
платими в 5-дневен срок от получаване на семената и II вноска – 50% от стойността,
платими чрез прихващане от стойността на произведения нахут, заплатен от
„възложителя“ на „производителя“, но не по-късно от 15.08.2018г; 2/. Да изкупи
от ответника произведения от него нахут (добив от продадените със същия договор
семена), при уговорени в т.5 от договора условия на плащане.
Както се посочи, безспорно е, че при
сключване на договора - 13.02.2018г. ищецът е изпълнил първото си задължение,
като е предал на ответника договорените семена. Това се установява и от
представения с исковата молба приемо-предавателен протокол от 13.02.2018г. За
продажбата ищецът е издал фактура №
********** от 05.02.2018г. на стойност 6120 лв. с ДДС, получена от ответника на
същата дата. По фактурата, на 13.02.2018г. е извършено частично плащане – на
сумата 2550 лв., т.е. на 50% от договорената цена. Безспорно
е също, а и това се установява от представените с отговора писмени
доказателства, че ищецът е получил от ответника и останалите 50% от цената на
семената, но не по договорения начин и срок, а по банков път - на 19.04.2019г.
Основните задължения на ответника по
процесния договор са следните: 1/. Да закупи от ищеца договорени семена нахут,
в т.ч. да заплати продажната цена по уговорения начин; 2/. Да засее и отгледа
100 дка посеви от семената нахут, продадени му от ищеца, в землищата на общ.
Свиленград през стопанската 2017/2018г.; 3/. След реализиране на продукция от
засетите семена, да продаде на ищеца цялата получена продукция от реколта 2017/2018г.
– т.4.1 от договора; Не се спори, че ответникът не е предал на ищеца никакво количество
произведен нахут по процесния договор.
От показанията на
разпитаните по делото свидетели се установява, че през м.март 2018г. ответникът
е засял продадените му от ищеца семена нахут, но не е добил реколта от тях.
Обстоятелството, че ответникът не е реализирал никаква реколта от нахут през
стопанската 2018/2019 година, се потвърждава и от заключението на назначената
съдебно-счетоводна експертиза, видно от което през 2018г. и 2019г. не са били
извършени продажби нахут от „ВЕСИЛИЯ 2012“ ЕООД, отразени в счетоводството на
дружеството.
Видно от
показанията на свидетеля Илия Минчев (зет на управителя на дружеството –
ответник), който има непосредствени впечатления за разговорите между страните,
относно процесния договор, доколкото е „присъствал на всички разговори“ между
управителя на „ВЕСИЛИЯ 2012“ ЕООД и представители на „СЕРЕНИТИ ЕНТЪРПРАЙСИЗ“
ЕООД, ответникът е уведомил ищеца, че не е получил добив от нахут от
продадените му семена: „Управителят на „Весилия 2012“ звънеше на фирмата със
семената, защото видяхме, че няма нищо да излезе, че няма да има добиви. Те, в
началото казаха: „Ще си платите каквото е по договор“ и това беше, и после
вече... Искаха да си платим семената, но в един момент започнаха да търсят
продукция, но ние нямахме никаква продукция.“. Според показанията на св.
Минчев, след като е станало ясно, че нама да се реализира реколта от нахут, ответникът
е поискал от ищеца отбив от цената на семената, но последният не се е съгласил.
Затова, ответникът е превел на ищеца остатъка от продажната цена на семената
(50%). По делото не са събрани доказателства, които да поставят под съмнение показанията
на св. Минчев, а напротив – подкрепят се от събраните доказателства, поради
което и предвид разпоредбата на чл.172 от ГПК, съдът ги кредитира с доверие.
От свидетелските
показания става ясно също, че ответникът е положил грижата на добър стопанин,
като е изпълнил всички необходими изисквания за отглеждане на нахут, за да
получи продукция от продадените му от ищеца семена. Това обстоятелство се подкрепя
и от заключението на приетата съдебно-агрономическа експертиза. Видно от
заключението, „напълно провалилия се добив“ от продадените на ответника семена
от нахут е в резултат на некачественото семе, предоставено му от ищеца. В
обясненията си пред съда вещото лице обстойно е обосновало извода си. Изяснило
е, че макар влажността да е един от основните фактори за получаване на добив и
в случая да е възможно сушата да е причина за липсата на добив, проблемът е не
във влагата, а в некачествените семена. Този извод на вещото лице не се
опровергава от други доказателства по делото, в т.ч. от постъпилата справка от
Национален институт по метрология и хидрология – Филиал Пловдив, относно количеството
валежи за процесния период.
От показанията на разпитаните
по делото свидетели Георги Георгиев и Динко Милев (съответно агроном и
земеделски производител от района) става ясно още, че през 2018г., както
ответникът, така и останалите земеделски производители в района, които са засели
нахут, не са получили добиви. Според свидетелите, причина за това била и
липсата на достатъчно валежи. Последното се потвърждава от заключението на
съдебно-агрономическата експертиза и от горепосочената справка, удостоверяваща
количеството на валежите в района.
От заключението на
съдебно-агрономическата експертиза е видно също, че средният добив от 1 декар
нахут сорт „Жълто 98 калибар 8+“ при нормални условия и правилна технология на
отглеждане е 140 – 160 кг., а средната изкупна цена за 1 кг. от този сорт, при
калибър 7 мм. стига до 2,50 лв. за първо качество, а при по-голям калибър стига
до 2,80лв.
Съгласно т.7.1 от Договора, при
неизпълнение на задължението на „производителя“ по т.4.1, същият дължи
неустойка на „възложителя“ в трикратен размер на предадените му фактурирани
семена по т.2, както и всички щети от нереализираната продукция. Задължението
по т.4.1 от договора се състои в следното: „производителят“ да прехвърли на
„възложителя“ правото на собственост върху цялото произведено количество
реколта 2018г., добито от засетите площи с предоставените от „възложителя“ на
„производителя“ семена, при ниво на чистота от 98% по действащата пазарна цена
на вътрешен пазар към датата на доставката, но не по-малко от 1500 лева за един
тон продукция, без ДДС …“.
Така
установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявеният иск е неоснователен, поради
липса на виновно неизпълнение от страна
на ответника, при което да дължи на ищеца предвидената в т.7.1 от договора
неустойка. Съгласно тази
договорна клауза, такава неустойка се дължи само, ако е произведен нахут
реколта 2018г., добит от засетите площи със семената, предоставени на ответника
от ищеца и така произведената продукция не бъде прехвърлена от ответника в
собственост на ищеца. При липса
на добив от засетите семена, ответникът няма продукция, която да може да
прехвърли в собственост на ищеца, в която хипотеза в договора не е предвидена
неустойка.
От събраните по
делото доказателства категорично се установи, че ответникът няма вина за това,
че не е добил реколта от продадените му от ищеца семена нахут, поради което не отговаря
за неизпълнение на задължението си да продаде на ищеца добита продукция от
нахут. Установи се, че липсата на добив от нахут се дължи на некачествените
семена и/или продължителната липса на валежи в района, след засяването на
семената в началото на м.март 2018г. Т.е. налице е обективна невъзможност за
изпълнение на задължението на ответника да изпълни задължението си да продаде
на ищеца произвидин нахут реколта 2018г.
Възражението на
ищеца за това, че ответникът не може да се позовава на скрити недостатъци, при
условията на чл.194, ал.1 от ЗЗД, е несъотносимо в настоящата хипотеза. Такова
възражение е относими към запазване правата на купувача, който може да иска
връщане или намаляване на цената на семената. В случая, купувач на семената е
ответникът, който е платил изцяло тяхната цена, и то след като му е станало
ясно, че няма да получи добив нахут. Отделно от това, установи се от показанията на св. Минчев,
че ответникът е уведомил ищеца за липсата на добив от продадените му семена,
т.е. би могло да се приеме, че е възразил за лошото качество на семената, в
случай, че възражението за скрити недостатъци по чл.194, ал.1 от ЗЗД беше
относимо в разглеждания случай.
Доколкото се
установи, че възможна причина за липсата на реколта от нахут е и сушата, то
основателно се явява и възражението на ответника за наличие на непреодолима
сила, по смисъла на чл.306, ал.1 от ТЗ,
съгласно която разпоредба длъжникът по търговска сделка не отговаря за
неизпълнението, причинено от непреодолима сила. Длъжникът не може
да се позовава на непреодолима сила единствено ако е бил в забава – изр.2 на
чл.306, ал.1 от ТЗ. Липсата на писмено уведомяване на кредитора за наличието на
непреодолима сила е ирелевантно за освобождаването на длъжника от отговорност
за неизпълнение поради непреодолима сила. Разпоредбата на ал.3 на чл.306 от ТЗ,
на която се позовава ищецът, гласи: „Длъжникът, който не може да изпълни
задължението си поради непреодолима сила, в подходящ срок уведомява писмено
другата страна в какво се състои непреодолимата сила и възможните последици от
нея за изпълнението на договора. При неуведомяване се дължи обезщетение за
настъпилите от това вреди.“. Т.е. законът свързва неуведомяването с удължаване
на сроковете за изпълнение за периода на непреодолимата сила и отлагане на
изпълнението след отпадане на възпрепятстващото събитие, което в настоящия
казус е безпредметно поради естеството на договорената престация - при
непокълване на семената няма реколта и няма как да има след евентуални валежи.
Изложеното налага
категоричния извод, че неизпълнението на задължението на ответника да продаде
на ищеца реколта нахут 2018г., добита от закупените по процесния договор семена
нахут, не може да се вмени във вина на ответника, поради което същият не следва
да плаща предвидената в т.7.1 от договора неустойка.
Извън горното, въпреки че се установява
недължимост на неустойката, поради което не необходимо да се коментира и
възражението за нищожност на неустоечната клауза, за пълнота на изложеното
следва да се отбележи следното:
Съдът намира за основателно релевираното
от ответника възражение за нищожност на процесната договорна клауза за неустойка,
поради накърняване на добрите нрави.
За да достигне до този извод, съдът
съобрази установените по делото факти и задължителните разрешения в ТР № 1/09 от 15.06.2010г. по т.д. №
1/ 2009г. на ОСТК на ВКС, съгласно които нищожна, поради
накърняване на добрите нрави, е всяка неустойка, уговорена извън присъщите й
функции /обезпечителна, обезщетителна и санкционна/ и нарушаваща принципа за
справедливост в гражданските и търговските право-отношения. Съгласно ТР и
установената съдебна практика, преценката за нищожност следва да се прави за
всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, като се
съобразяват специфичните факти и обстоятелства, включително примерно посочени
критерии като естеството и размера на задълженията, изпълнението на които се
обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други
правни способи - поръчителство, залог, ипотека и др.; вида на уговорената
неустойка /компенсаторна или мораторна/ и вида на неизпълнение на задължението -
съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера на
уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди.
В конкретния случай, договорената
неустойка за неизпълнение на задължението на ответника – да не продаде на ищеца произведената продукция от
получените от последния семена нахут - излиза извън присъщите на неустойката
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, доколкото е нееквивалентна
на размера на очакваните вреди, т.е. на вредите, които могат да настъпят
вследствие на неизпълнение на посоченото задължение, преценени към момента на
сключване на договора. Преценено към този момент, евентуалното неизпълнение на
задължението на ответника, за което е предвидено неустойка, би могло да доведе
до следните вреди: неплащане на 50% от продажната цена на семената нахут (2250
лв.) и нереализиране на печалба от закупената реколтата нахут.
Няма спор в
теорията и съдебната практика, че една от основните функции на неустойката е да
обезщети кредитора за вредите от неизпълнение на договора, като размерът на
тези вреди не е нужно да се доказва. Когато неустойката надвишава вредите тя
има и санкционна функция, като този й характер не я прави a priori
противоречаща на добрите нрави, като съвкупност от морални правила и принципи,
вкл. принципа на справедливост в търговските и гражданските право-отношения. В
настоящия случай обаче договорената неустойка прекомерно надвишава стойността
на очакваните от неизпълнението вреди за ищеца, каквито между впрочем не се
твърди и не се установява да са понесени от ищеца. Несъответствието на размера
на уговорената неустойка, многократно надвишаваща обичайната търговска печалба
от продажбата на добива от нахут от 100 дка., и размера на „обезпечените“
вреди, е значително. Затова то не може да бъде оправдано със санкционната
функция на неустойката, тъй като последната цели да санкционира неизправния
длъжник в случай на виновно неизпълнение на договора, но не следва да създава
предпоставки за неоснователно обогатяване на насрещната страна, каквото в
случая е налице.
Предвид изложеното, предявеният иск е
неоснователен и следва се отхвърли.
С оглед изхода на спора и на основание
чл.78, ал.3 от ГПК на ответника следва да се присъдят направените разноски,
които се установиха в размер на 1909,17 лв. и за които е представен списък по
чл.80 от ГПК.
Водим от горното, Съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „СЕРЕНИТИ ЕНТЪРПРАЙСИЗ“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление:***, Стопански двор, срещу „ВЕСИЛИЯ 2012“ ЕООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление:***, иск за заплащане на сумата 6
120 лева, представляваща част от неустойка, цялата в размер на 18 360 лева,
дължима по т.7.1. от Договор за производство и изкупуване на нахут срещу
предоставяне на семена на отложено плащане чрез прихващане, сключен между страните
на 13.02.2018 година, ведно със законна
лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда до датата на окончателното плащане на задължението.
ОСЪЖДА
„СЕРЕНИТИ ЕНТЪРПРАЙСИЗ“ ЕООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление:***, Стопански двор, да заплати на „ВЕСИЛИЯ
2012“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, сумата 1
909, 17 лева – разноски по делото.
Решението може да
се обжалва пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: