РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 102
гр. Пловдив,15.01. 2021 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІХ касационен
състав, в публично
съдебно заседание на седемнадесети декември през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДИЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ТАТЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Б.К. и участието
на прокурора ГИНКА ЛАЗАРОВА, като разгледа
докладваното от член съдията МАРИАНА МИХАЙЛОВА касационно АНД № 2148 описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета
от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от
Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано
е по касационна жалба, предявена от ЦУ на НАП против Решение № 1169/22.07.2020
г. на Районен съд Пловдив, VІIІ
н. с., постановено по АНД № 1661 по описа на същия съд за 2020 г., с което е
отменено Наказателно постановление (НП) № 489714– F510706/14.01.2020 г. на
началник на отдел "Оперативни дейности" – Пловдив при ЦУ на НАП, с
което на "Хепи 2“ ЕООД, с ЕИК по булстат *********, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, бул. "Цар освободител" № 25, представлявано
от управителя Е.А.Е., на основание чл.185 ал.2
във връзка с ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 600 лв. за извършено нарушение по чл.33 ал.1
от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл.118 ал.4
т.1 от ЗДДС .
Поддържаните
касационни основания се субсумират в твърдението, че атакуваният съдебен акт е
неправилен, тъй като първоинстанционния съд неправилно е приел, че процесното
деяние представлява маловажен случай по смисъл на чл.28 от ЗАНН
(действаща разпоредба, ДВ, бр.105 от 1991 г.). Иска се обжалваното решение да
бъде отменено, а процесното НП да бъде изцяло потвърдено. Претендира се
съответното юрисконсултско възнаграждение.
В
съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител. Депозирана е молба, с която моли съда да даде ход на делото,
сочи, че поддържа жалбата и претендира разноски за двете инстанции.
Ответникът
по касационната жалба - "Хепи 2" ЕООД, редовно призован, не се явява,
не изпраща представител и не изразява становище по основателността на жалбата.
Участвалият
по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава
заключение, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Касационната
жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при
наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Пловдивският
районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от "Хепи 2" ЕООД против
НП № 489714– F510706/14.01.2020 г. на началник отдел "Оперативни
дейности" – Пловдив при ЦУ на НАП.
Обжалваното
НП е издадено въз основа на АУАН № F510706 от 30.09.2019 г., съставен от Д. П.Х. – инспектор по приходите в ЦУ на НАП.
Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:
При
извършена проверка на 25.09.2019 г. в 12:20 ч. в обект – ресторант
"Хепи-Лендмарк", находящ се в гр. Пловдив, ул. "Менделеев"
№ 2б и стопанисван от "Хепи 2“ ЕООД, с ЕИК по булстат *********, е
констатирано, че дружеството в качеството му на задължено лице по чл.3 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ, е допуснало
нарушение на същата, като не е регистрирало чрез операцията "служебно
изведени суми" промяна на касовата наличност в размер на 376.00 лв. от
наличното в обекта фискално устройство "DATЕСS FP 1000 – 02 DV" с
индивидуални номера DТ 335062 и ИН на ФП 02663686. По време на проверката са
били взети обяснения от управителя на обекта, който е заявил, че сумата от
установената разлика се дължи на извършено в същия ден плащане на стоки по
фактури в размер на 376.00 лв., неизведени чрез операцията „служебно изведени
суми“ на фискалното устройство.
В
АУАН е посочено още, че нарушението е констатирано и документирано с ПИП сер. АА
№ 0029927/25.09.2019 г. и доказателствата към него и не води до неотразяване на
приходи. Горното е квалифицирано като нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС.
Процесното
административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка,
която е възприета и възпроизведена в спорното НП, в което е посочено, че
нарушението е за първи път.
За
да отмени процесното НП, Районен съд – Пловдив е приел, че макар дружеството
формално да е осъществило състав на вмененото му административно нарушение по
чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, същото се явява маловажно по
смисъл на чл.28 от ЗАНН. Преценката за "маловажност" е
посочено, че следва да се прави на база фактическите данни за всеки конкретен
случай - вид на нарушението, начин на извършването му, вида и стойността на
предмета му, вредоносните последици, степента на обществена опасност и т. н.,
при съобразяване характера и целите на административно-наказателната
отговорност. Съдът е приел, че констатираното нарушение не води до индиция за
системно неизпълнение на задължението по чл.33 ал.1 от горепосочената наредба,
а се касае до инцидентно такова. Още повече, че нарушението е извършено за
първи път, както е отбелязано в НП. Следвало е да не се налага административно
наказание, а дружеството да бъде предупредено, че при повторно нарушение ще му
бъде наложено административно наказание, и като не е сторил това,
административнонаказващият орган е постановил акта си в противоречие с
приложимите разпоредби на материалния закон в каквато насока е и съдебната практика.
Като
е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен
акт. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа
на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи
относно приложението на процесуалния и материален закон. Фактическите
констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят
напълно от настоящата инстанция. Мотивите на решението са изключително подробни
и на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно АПК не е необходимо да
бъдат повтаряни.
С
оглед доводите в касационната жалба е необходимо да се посочи, че за маловажен
случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, следва да се приеме това административно нарушение, което с
оглед липсата на вредни последици или незначителността му и с оглед другите
смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид (арг. чл. 93, т. 9 НК във връзка с чл. 11 ЗАНН).
Настоящият
случай е именно такъв, като макар и формално да е осъществен съставът на
административно нарушение, с оглед наличието на смекчаващи обстоятелства,
деянието разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид. Както правилно е посочил
първоинстанционния съд, касае се за първо по ред нарушение, извършено
инцидентно, а и не са настъпили вреди за фиска, което сочи на по-ниска степен
на обществена опасност на деянието и дееца в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от съответния вид. Достатъчно при това положение е било нарушителят
да бъде предупреден, че при следващо констатирано нарушение, ще се пристъпи към
налагане на санкция, така, както указва разпоредбата на чл.28 б.“а“ от ЗАНН
(действаща разпоредба, ДВ, бр.105 от 1991 г.).
Ето
защо, налагането на имуществена санкция, макар и в минималния предвиден размер,
се явява несъразмерно тежка спрямо степента на обществената опасност на
деянието и дееца.
Следва
да се посочи, че административнонаказващият орган е игнорирал задължението си
за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност
на конкретното деяние и на конкретния нарушител. Процесният случай, както се
посочи, разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с другите
такива нарушения, и очевидно е маловажен случай на нарушение по чл.33 ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Като не го е квалифицирал като такова,
административнонаказващият орган е приложил неправилно материалния закон, тъй
като са били налице всички предпоставки за прилагането на чл.28 б.“а“
от ЗАНН (действаща разпоредба, ДВ, бр.105 от 1991 г.).
Изложеното
до тук налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение
на районния съд е валидно и допустимо. При постановяването му не се констатират
нарушения нито на материални, нито на процесуалния закон. То ще следва да бъде
оставено в сила.
При
този изход на спора и предвид претенциите на касатора за присъждане на разноски
по делото, съдът намира, че такива не се следват.
Мотивиран от горното и на основание
чл.221 ал.2 изр.първо от АПК, Административен съд – Пловдив, ХIХ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1169/22.07.2020 г. на
Районен съд Пловдив, VІIІ
н. с., постановено по АНД № 1661 по описа на съда за 2020 г.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.