Р Е Ш Е Н И Е
№ 157, 13.01.2020 г., гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.
На 02.12.2020 г. в публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при
участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 11126 по описа за 2018
година и за да се произнесе взе предвид следното :
Ищецът „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище в гр. София и адрес на управление – район Оборище, бул. „Княз
Александър Дондуков” № 19, ет. 2 представляван от пълномощника му ......
А.-К.Р., твърди, че на 29.10.2012 г. между третото лице ............ и П.П.П. е
сключен Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит на физически лица, по който на последния е
отпуснат кредитен лимит в размер на 1500 лева, за което му е издадена кредитна
карта .........., като същият е следвало да бъде усвояван и обслужван чрез
разплащателна сметка № ..................
Неразделна част от договора
представляват и Условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти с
револвиращ кредит на ............ и Общи условия за
издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ
кредит на ............, съобразно които : усвоената част от кредитния лимит се
олихвява с лихвен процент, който към датата на сключване на договора е 17.95%
годишно, като лихвата се начислява ежедневно върху фактически ползваната сума,
а при забава в плащанията се дължи добавка за забава с размер на 5 процентни
пункта; падежната дата за погасяване на задължението е 20-число на месеца;
минималната сума за револвиране на кредита 3%, а срокът
на валидността на картата е 3 години, който е изтекъл на 29.10.2015 г., след която
дата картата не е преиздавана от ............ поради настъпване на основание за
прекратяване на договора по чл. 74 от Общите условия, а именно - неизпълнение
на задължението на кредитополучателя да погасява усвоения от него кредит. Тъй
като ответникът е усвоил изцяло предоставения му кредитен лимит и не го е
върнал, както и поради обстоятелството, че ............ е прехвърлило на ищеца
вземанията си по процесния договор за кредит посредством
сключен помежду им на 16.09.2014 г. Договор от за цесия, за което ответникът е
уведомен, то с настоящата искова молба ищецът моли съда да го осъди да му
заплати сумата от 1500 лева ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда – 04.07.2018 г., до окончателното й изплащане. Претендира
присъждане на разноски и на възнаграждение за защита от юрисконсулт.
Продължение на решение по
гр. д. № 11126/18 г. на РСПд – стр. 2/5
Иск с правно основание чл. 430, ал. 2 Търговски
закон.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът П.П.П.
с ЕГН **********,***, не е депозирал отговор на исковата молба, като в първото
по делото открито съдебно заседания пълномощникът му адвокат Д.И.Г. признава,
че П. е сключел с третото лице ............ процесния
договор за кредит, но същият заяви, че няма информация дали кредитната карта е
била предоставена на ответника и съответно с нея са извършвани транзакции,
както и дали има подпис на ответника върху известието за доставяне на писмото –
уведомление за извършената цесия.
Съдът като обсъди твърденията на ищеца и изявленията
на пълномощника на ответника във връзка със събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност приема следното :
Ищецът основава претенциите си на частен диспозитивен
документ, заверен препис на който е приет като доказателство по делото, наименуван
: „Договор за издаване и обслужване на кредитни карти револвиращ
кредит за физически лица“ от дата 29.10.2012 г., който ответникът не оспори, че
е подписал в качеството му на „клиент“ с ..............., имащ за предмет
уреждане на взаимоотношения между ....... и клиента във връзка с издаването и
ползването на кредитна карта .......... с кредитен лимит в размер на 1500 лв., а също и на
твърдението си, че вземанията по договора за кредит са му прехвърлени от .......
посредством сключен от тях на 16.09.2014 г. Договор за покупко-продажба на
вземания /цесия/, заверен препис на който е представен с исковата молба, имащ
за предмет продажба и прехвърляне от страна на .........., в качеството му на
продавач, на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, в качеството
му на купувач срещу покупна цена на вземания посочени в Приемо-предавателен
протокол, заверен препис на който също бе приет като доказателство по делото
/лист 10/ и не бе оспорен от ответника, в който
фигурират и вземанията по процесния договор
под № .....
Изхождайки от предмета на договора за кредит -
предоставяне на кредит, чиято стойност е
не по-малка от 400 лв. и не е по-голяма от 147 000 лв., а също и от страните по
него - банка и физическо лице, което не действа в рамките на своята
професионална или търговска дейност, то при уреждане на отношенията между
страните следва да намери приложение както уредбата на договора за банков
кредит, съдържаща се в чл. 430 – 432 ТЗ, така и действащият Закон за
потребителския кредит /ЗПК/.
В закона липсва забрана за банките да прехвърлят
вземанията си, произтичащи от договори за потребителски кредити на трети лица,
включително и на такива, които не отговарят на предвидените в закона изисквания
за банките, като в чл. 26, ал. 1 ЗПК е предвидено едно допълнително условие за
действителността на договора за цесия – възможността за прехвърлянето на
вземането – предмет на договора за цесия, да е предвидена в договора за потребителски
кредит.
Продължение на решение по
гр. д. № 11126/18 г. на РСПд – стр. 3/5
А такава възможност е предвидена в раздел ХVІІ, чл. 72
от Общите условия по договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на ......... /наричани по-долу в
настоящото изложение ОУ/ – неразделна част от процесния
договор за кредит съгласно чл. 1, ал. 1 от него, като очевидно възползвайки се
от нея третото лице ............... е сключило на 16.09.2014 г. с ищеца Договор
за покупко-продажба на вземания /цесия/, имащ за предмет продажба на вземания,
посочени в гореспоменатия Приемо-предавателен
протокол, в който са описани и следните вземания на ....... по сключения с
ответника на 29.10.2912 г. договор за издаване и обслужване на кредитна карта :
1500 лв. – главница; 366.05 лв. – присъдена лихва; 90.64 лв. – законна лихва; 75.62
лв. – такси.
Според постигнатите договорености в § 5, т. 5.3 от
договора за цесия продавачът е поел задължение в срок от 3 работни дни от
датата на прехвърляне да предостави на купувача писмено потвърждение за
настъпилото прехвърляне на вземанията, като изявление на законните
представители на ......... за потвърждение за настъпилото прехвърляне на
вземанията по Договора за цесия от 16.09.2014 г. се съдържа в приетия като
доказателство и неоспорен заверен препис на ненаименуван документ, приложен на
лист 11 от делото.
Освен това видно от приетия като доказателство заверен
препис на Пълномощно с нотариална заверка на подписите рег. № ...../18.11.2014
г. на Нотариус рег. № ....– ............., с район на действие – РС - ....
/лист 9 от делото/ законните представители на ....... са упълномощили „ОТП Факторинг България“ да уведоми от името на ....... всички
длъжници /кредитополучатели, съдлъжници и поръчители/
по вземанията по кредити, предоставени на физически лица, необезпечени с
ипотеки, които ....... му е цедирала.
В действителност съобразно чл. 99, ал. 4 ЗЗД, за да
има действие спрямо длъжника прехвърлянето на вземането следва да му бъде
съобщено от предишния кредитор, но в закона липсва забрана уведомяването за цедирането на вземането да бъде извършено от цесионера въз
основа на дадено му пълномощие за това от цедента,
като трайно в съдебна практика се наложи и разбирането, че уведомяването на
длъжника за извършената цесия може да бъде направено и в хода на висящо съдебно
производство и същото следва да бъде взето предвид от съда на основание чл.
235, ал. 3 ГПК /в този смисъл Решение № 123/24.06.2009 г. на ВКС на РБ по т. д.
№ 12/09 г. и в Решение № 3/16.04.2014 г. на ВКС на РБ по т. д. № 1711/13 г./
За установяване на твърдението на ищеца, че ответникът
е уведомен за извършената цесия с исковата молба същият е представил и бяха
приети като доказателства по делото заверени преписи на : писмо /лист 12 от делото/, подписано от изпълнителния директор на „ОТП
Факторинг България“ ЕАД /наричано за краткост в
писмото ОФБ/, чийто адресат е ответникът ............, в което се съдържа
уведомление, че ОФБ е придобило от ............... вземанията й по сключения с П.
договор за кредит от 22.10.2012 г., възлизащи към 15.10.2015 г. в общ размер на 2171.14
Продължение на решение по
гр. д. № 11126/18 г. на РСПд – стр. 4/5
лв.,
в това число : 1500 лв. – главница, 366.05 лв. – присъдена лихва; 90.64 лв. – законна
лихва и 214.45 лв. – разноски, а също и покана за плащането на тези суми в срок
от 14 дни от получаването на това писмо; Известие
за доставяне ИД ............. /лист 13 от делото/, в което връчителят е удостоверил, че е
връчено лично на получателя, т. е. на П., а срещу израза „Подпис на получателя“
е изпълнен подпис, авторството на който в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не бе
оспорено, с оглед на което противно на изразената от процесуалния представител
на ответника колеблива позиция, че доколкото му било известно на обратната
разписка нямало подпис на ответника, настоящият състав приема, че известието е
подписано от последния, а от тук и че ответникът е надлежно уведомен за
извършената цесия.
Ето защо и предвид направената по-горе констатация, че
вземанията по процесния договор за издаване на кредитна
карта фигурират в приемо-предавателния протокол към договора
за цесия от 16.09.2014 г., следва да се направи и правният извод, че ищецът се
легитимира като частен правоприемник на ............... по отношение на
вземанията на последното, произтичащи от сключения на 29.10.2012 г. с ответника
Договор за издаване и обслужване на кредитни карти револвиращ
кредит за физически лица.
Съобразно постигнатите по последния договорености : .......
е отпуснала на клиента револвиращ кредит под формата
на кредитен лимит в размер на 1500 лв., който се усвоява чрез кредитна карта .........., като срокът за ползване на кредита съвпада със срока
на валидност на картата /раздел VІІ, чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ОУ, раздел ІІІ,
чл. 1, ал. 2 от договора/; за усвоената част от кредитния лимит клиентът
заплаща различни видове лихва в зависимост от начина, по който е усвоен
кредитния лиминт /раздел VІІ, чл. 26/; клиентът
следва да внася минимална сума за револвиране в
рамките на определен срок след падежната дата - гратисен период, в рамките на
който той трябва да внесе и месечните вноски за погасяване на частта от
кредита, усвоена чрез инстолмънт транзакции, като в
случай, че четири поредни месеца, считано от месечната падежна дата клиентът не
револвира кредита си или револвира
със суми по-малки от минималните суми за револвиране
за съответния период, правото на ползване на кредита се преустановява /раздел
ІХ, чл. 30, ал. 3 ОУ/; след изтичане на срока на валидност на картата се издава
нова карта с нов срок на валидност, но ....... не преиздава картата, когато е
налице някое от основанията за прекратяване на договора по чл. 74, в това число
и при нарушаване от страна на клиента на условията на договора и ОУ /раздел V,
чл. 17, ал. 2 и ал. 3 ОУ и раздел ХVІІІ, чл. 74, т. 3, б. „б“/.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не оспори,
също така, че по договора за кредит му е била предоставена кредитна карта .......... със срок на валидност 3 години, като установява се от
неоспореното заключение на вещото лице по допуснатата по делото
съдебно-счетоводна експертиза, че : сумата по кредитния лимит от 1500 лв. е
усвоена на 20.11.2012 г.; по договора клиентът е извършил само три вноски на
минимална сума за револвиране, като последната от тях
е с дата 06.02.2013 г., след което плащанията са
Продължение на решение по
гр. д. № 11126/18 г. на РСПд – стр. 5/5
преустановени,
като към датата на изготвяне на експертизата – 19.11.2019 г., няма извършени погашения по главницата, а револвирането на кредитната карта е прекратено на
20.07.2013 г.
В обобщение въз основа на събраните по делото
доказателства съдът намира, че по силата на сключения на 29.10.2012 г. между ответника
и третото лице ............... договор за издаване на кредитна карта в правната
сфера на всяка от страните по него са възникнали редица права и задължения, в
това число и визираното в раздел VІІ, чл. 25, ал. 2 ОУ задължение на ответника
да върне кредита с изтичане на срока на валидност на картата. И тъй като
последният е изтекъл много преди датата на образуване настоящото дело в съда, а
ответникът не установи да е върнал усвоения посредством картата кредитен лимит
в размер на 1500 лв., то искът за реалното изпълнение на това задължение
предявен от частния правоприемник на ....... като доказан по основание и размер
следва да бъде уважен.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 240 лв. разноски по производството, в
това число 60 лв. държавна такса и 180 лв. депозитни разноски, а на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК сумата от 150 лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт
определено в съответствие с чл. 25, ал. 1 от Наредба за плащането на правната
помощ.
По изложените съображения съдът :
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П.П.П. с ЕГН **********,***, да заплати на „ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на
управление – район Оборище, бул. „Княз Александър Дондуков” № 19, ет. 2, сумата
от 1500 лв. – главница, дължима по Договор за издаване и обслужване на кредитни
карти револвиращ кредит за физически лица, сключен на
29.110.2012 г. между П. и ..............., вземанията по който са прехвърлени
от последното на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД по силата на сключен помежду им
на 16.09.2014 г. Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 04.07.2018 г.,
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА П.П.П. с ЕГН **********,***, да заплати на „ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на
управление – район Оборище, бул. „Княз Александър Дондуков” № 19, ет. 2 :
сумата от 240 лв. разноски по производството и сумата от 150 лв. възнаграждение
за защита от юрисконсулт.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд –
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п./ Таня Букова
Вярно с оригинала!
ММ