Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр.
Варна, 10.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII състав,
в
открито публично заседание на десети май две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при участието на секретаря Антоанета Д. сложи за
разглеждане гр. дело № 13764 по описа за 2014 година, докладвано от
съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по исковете на М.А.Ф., ЕГН
********** и Р.П.Ф., ЕГН ********** ***, СО ******срещу Т.Д.И., ЕГН **********,
постоянен адрес ***, П.Т.М., ЕГН ********** *** и В.И.М., ЕГН **********,
постоянен адрес ***, с правно
основание чл. 45 от ЗЗД, както следва:
1.
за осъждане на Т.Д.И.,
ЕГН **********, постоянен адрес ***, да заплати общо на ищците М.А.Ф., ЕГН **********
и Р.П.Ф., ЕГН **********, сумата от 1800лв., обезщетение за пропуснати ползи
от неползване на притежавания от ищците апартамент №**, находящ
в жилищната сграда в гр.******, в поземлен имот с площ 302 кв.м. с
идентификатор ******, за периода от 31.10.2009г. до 31.10.2014г., и сумата от 1800лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от
неползване на притежавания от ищците апартамент №**, находящ
в жилищната сграда в гр.******, в поземлен имот с площ 302 кв.м. с
идентификатор ******, за периода от 31.10.2009г. до 31.10.2014г., ведно със
законната лихва, считано от предявяване на иска -31.10.2014г. до окончателно
изплащане на главницата
2. за осъждане на П.Т.М., ЕГН ********** *** да заплати
общо на ищците М.А.Ф., ЕГН ********** и Р.П.Ф., ЕГН **********, сумата
от 1800лв., представляваща
обезщетение за пропуснати ползи от неползване на притежавания от ищците
апартамент №**, находящ в жилищната сграда в гр.******, в поземлен имот с площ 302 кв.м.
с идентификатор ******, за периода от 31.10.2009г. до 31.10.2014г., и сумата от 1800лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от
неползване на притежавания от ищците апартамент №**, находящ
в жилищната сграда в гр.******, в поземлен имот с площ 302 кв.м. с
идентификатор ******, за периода от 31.10.2009г. до 31.10.2014г., ведно със
законната лихва, считано от предявяване на иска -31.10.2014г. до окончателно
изплащане на главницата.
3. за осъждане на В.И.М.,
ЕГН **********, постоянен адрес ***, да заплати общо на ищците М.А.Ф., ЕГН **********
и Р.П.Ф., ЕГН **********, сумата от
1800лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от
неползване на притежавания от ищците апартамент №**, находящ
в жилищната сграда в гр.******, в поземлен имот с площ 302 кв.м. с
идентификатор ******, за периода от 31.10.2009г. до 31.10.2014г., и сумата от 1800лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от
неползване на притежавания от ищците апартамент №**, находящ
в жилищната сграда в гр.******, в поземлен имот с площ 302 кв.м. с
идентификатор ******, за периода от 31.10.2009г. до 31.10.2014г., ведно със
законната лихва, считано от предявяване на иска -31.10.2014г. до окончателно
изплащане на главницата.
В
исковата молба се твърди, че ищците са съсобственици на недвижими имоти:
апартаменти №** и №**, находящи в жилищната сграда в гр.******, в поземлен имот с площ 302 кв.м.
с идентификатор ******. Собствеността е придобита както следва:
С нотариален акт № **, т.И,
рег.№ **** г. на ВН, ЕТ"******е прехвърлил на ищцата М.А.Ф. правото на строеж
върху апартамент №** с площ 72.55 кв.м., находящ се на четвърти етаж в сградата, която ще се
построи в гр.******в парцел ***в квартал *** по плана на *** микрорайон
на гр.Варна, състоящ се от входно антре, дневна-трапезария, кухненски бокс,
спалня, две складови помещения, баня, тоалет, балкон, маза"**" с
площ 9.94 кв.м. и 7.84% идеални частни от общите части на сградата и от правото
на строеж.
С
нотариален акт №**, т.**, рег.№ *****г. на ВН, ЕТ"******е прехвърлил на ищцата М.А.Ф. правото
на строеж върху апартамент №** с площ 68.45 кв.м., находящ се на четвърти етаж в
сградата, която ще се построи в гр.*****в парцел *** в
квартал *** по плана на *** микрорайон на гр.Варна, състоящ се от входно антре, дневна-трапезария,
кухненски бокс, спалня, две складови помещения, баня, тоалет, балкон,
маза"**" с площ 7.40 кв.м. и 7.40% идеални частни от общите части на сградата
и от правото на строеж.
С изграждане на сградата в груб строеж през м.април
2000г. прехвърленото на ищцата М.Ф. по време на брака й с втория ищец Р.П.Ф.
право на строеж се е трансформирало в право на собственост върху апартаменти №** и №** в сграда
с идентификатор ****** по КККР, които са придобити от тях в СИО.
Ищците притежават в СИО и общо 20.50 кв.м. от правото
на собственост върху поземления имот, целият с площ 305 кв.м., находящ се в гр.****,
съставляващ парцел *** в квартал *** по плана на *** микрорайон на гр.Варна, който имот по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-98/10.11.2008г. на ИД на АГКК
представлява поземлен имот с идентификатор ******, придобити от М.Ф. чрез
договори за покупко-продажба, обективирани в нотариален акт № **, том **, д.№ *****г.
на ВН /10.55 кв.м. от недвижимия имот/ и в нотариален акт № **, том **, д.№ *****г.
на ВН /9.95 кв.м. от недвижим имот/.
Твърди се още, че ответниците са съсобственици с
ищците в поземления имот, находящ се в гр.*****, целият с площ 302.00 кв.м.,
находящо се в гр.*****, съставляващо УПИ *** в кв. *** на **-ти
микрорайон по плана на града, а по одобрени КККР поземлен имот с площ 302 кв.м.
с идентификатор ******, като първата от тях е собственик на 14 кв.м. идеални
части, П.Т.М. и В.И.М. са собственици по на 74 кв.м. идеални части от дворно
място, цялото с площ 302.00 кв.м., находящо се в гр.*****, съставляващо УПИ *** в кв. *** на **-ти
микрорайон по плана на града, а по одобрени КККР поземлен имот с площ 302 кв.м.
с идентификатор ******.
Твърди се, че ответниците
са извършили действия и бездействия, с които пречат на ищците да упражняват
правото си на собственост върху посочените самостоятелни обекти от сградата. В
резултат на тези неоснователни действия
и бездействия, представляващи виновно противоправно поведение на ответниците,
ищците са претърпели вреди (пропуснати ползи), изразяващи се в неползване
на притежаваните от тях в собственост самостоятелни обекти от жилищната сграда
- апартаменти №** и №**.
От писмо с изх.№ Ж-**/19.11.2002г.
на РДНС -Варна се установява, че с констативен акт №***/20.03.2001г.
РДНСК-Варна е констатирала, че части от сградата, находяща се в гр.***** са
изцяло завършени и се ползват по предназначение.
Със заповед № С-15**/18.11.2002г.
Началникът на РДНСК-Варна е спрял изпълнението на строително-монтажните работи
на строежа и разпоредил да бъде спряно захранването на строежа с ел.енергия и
вода.
Апартаменти №** и №** от
жилищната сграда, находяща се в гр.******са били напълно завършени и обзаведени
с мебели и с монтирани стабилни железни врати, като ищците са ги владели, макар
сградата да не е била въведена в експлоатация.
От края на 2002г. ищците
не ползват същите имоти единствено поради неоснователните действия и
бездействия на ответниците. Обезщетение се претендира за периода от
31.10.2009г. до 31.10.2014г.
Най-общо се твърди, че ответниците,
макар и участвали в процедурата по узаконяване на сградата, в хода на същата са
се отказали и са поискали започване на процедура по премахването й.
По конкретно твърденията
за осъществени неоснователни действия/бездействия са следните:
1. Със заявление с вх.№ АГ2 9400- Т-50 от 15.06.2009г.
ответницата Т.И. е изразила несъгласие с искането да се узакони сградата и е
поискала да бъде задействана процедура по премахването й.
2. Със заявление с вх.№ АГ2 9400- Т-50 от 22.07.2009г.
ответницата Т.И. е заявила, че желае премахване на сградата, която е могла да
бъде приведена в съответствие с одобрени инвестиционни проекти и узаконена в
образуваното производство по § 184 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ по молба -заявление на
ищците с вх.№ АГ2 9400(Н-25) от 26.01.2004г.
3. Със заявление с вх.№ АГ2 9400- Т-71 от 18.08.2009г. (т.12, 13
и т.14) ответницата Т.И. е поискала да не се допуска ползване на сградата от
съсобствениците преди издаване разрешение за нейното ползване, при установено
от ищците през 2001г. владение върху описаните самостоятелни обекти.
4. След изразено съгласие и участие в административното
производство по §184 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ, с искане с вх.№АГ2-9400-Т-7 от
07.02.2011г. до кмета на район"***" ответниците са заявили
оттегляне на подписите си по искане с вх.№ЗАО-13**/14.04.2010г.
до главния архитект на Община Варна, подписано от всички етажни собственици,
между които и ответниците Т.Д.И. лично за себе си и като пълномощник на
ответника В.И.М. и П.Т.М., както и са поискали връщане на внесените със същото
документи, подробно описани в приложението му – 3 броя папки част архитектура
-предварителен проект за обект „Жилищна сграда", находяща се в гр.*****, с
цел изследване на възможността за узаконяване във връзка с §184 от ПЗР към ЗИД
на ЗУТ; копие на ЧКЗСП/ГГУП за кв.325 по плана на ** м.р. на
гр.Варна; копие на разрешение за строеж №216/1999г. на главния архитект на
район „Одесос"; копие на заповед №272/09.03.2001г, издадена от Началника
на ДНСК-София; копия на съдебни решения относно процесния имот; копие на писмо
с изх.№ЗАО-35271/17.02.2010г. от гл.архитект на Община Варна за откриване на
процедурата за изследване възможността за узаконяване; копие на нотариален акт
№2, том 28, дело №8445/1995г. на ВН за учредяване право на строеж.
Извършеното с искане с
вх.№АГ2-9400-Т-7/07.02.2011г. до кмета на район "Одесос" - Община
Варна и главния архитект на район "Одесос" за оттегляне на подписите
и внесените документи е с копие до Началника на ДНСК-София, Началника на
РДНСК-СИР, Началника на РДНСК сектор Варна, с което Т.И. е заявила, че оттегля
внесените от нея с искане № ЗАО-13641 от 14.04.2010г. документи и подписи,
положени от нея в лично качество и като пълномощник на В.И.И. (М.).
5. След дадено от ответниците съгласие за участие в процедурата
по узаконяване на сградата и участие в административното производство (подаване
на искания, декларация относно момента на извършване на строителството на
сградата, подписване на предварителни инвестиционни проекти) и след отправена
покана до ответниците да подпишат изискани от административния орган и
необходими за довършване на процедурата по §184 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ за
узаконяване на сградата последващи инвестиционни проекти и документи,
ответниците са бездействали и не са подписали тези документи. Това
бездействие на ответниците е дало основание на административния орган (
РДНСК-Варна) да откаже захранване на сградата с ел.енергия и вода.
6. След предписание от 31.10.2011г. на главния архитект на район
„Одесос" до всички заинтересовани лица (включително ответниците) за
привеждане на сградата в съответствие със съгласуваните проекти, което да се
извърши в шестмесечен срок от получаване на съобщението, ответниците са бездействали и не са дали на останалите
етажни собственици необходимото съдействие за привеждане на строежа в
съответствие. Нещо повече ответницата Т.И. не само не е съдействала на етажните
собственици, но е извършвала действия по препятстване изпълнението на
предписанието.
7. При висяща процедура по изследване възможността за узаконяване
на сградата и преди одобряване от РЕСУТ при район „Одесос" с протокол №
06/21.10.2011г. на внесените от всички етажни собственици инвестиционни
проекти, с жалба-възражение с вх.№ АГ2-0800-25/2/ от 1.03.2011г. и с жалба с
вх.№ ТУ1-9400-Т-38/14.07.2011г. до кмета на район "Одесос"
ответницата Т.И. е изразила несъгласие за узаконяване на сградата и е поискала
да бъде задействана процедура по премахването й.
8. Неоказване на съдействие
на етажните собственици за извършване на необходими работи по сградата до
издаване на акт за узаконяването й, по съхраняване и запазване на конструкцията
на сградата и за изпълнение на всички довършителни работи, включително с
хидроизолирането й след привеждането й в съответствие с одобрените проекти.
В резултат на тези
неоснователни действия на ответниците ищците търпят вреди от неползване на
самостоятелните си обекти.
Претендира се от всеки от
ответниците по 1800лв. обезщетение за вреди (пропуснати ползи) за всеки
апартамент по отделно, определено в месечен размер от по 30лв. на апартамент от
всеки от ответниците.
Моли се и за разноски.
В срока
по чл.131 от ГПК НЕ е постъпил писмен отговор от ответника В.И.М..
В срока
по чл.131 от ГПК Е постъпил писмен отговор от ответниците Т.Д.И. и П.Т.М..
В него се сочи, че исковете по чл. 45 от ЗЗД са
допустими, но неоснователни.
Твърдят, че не ответниците, а ищците са извършили и
извършват противоправни действия, считано от 1999г. до момента, а именно са
построили и държат незаконен строеж в техния имот. За да не загубят парите,
които дали на ЕТ „*****", ищците заедно с останалите купувачи извършили многожество притивоправни действия, с които блокирали
имота на ответниците, който поради незаконния строеж бил неизползваем вече 20
години.
Оспорват, че да е налице виновно поведение от тяхна
страна. Сочат, че не са налице конкретни доказателства за наличие на пропуснати
ползи у ищците. Твърдят, че те не са имали реална възможност за осъществима
полза, доколкото строежът няма разрешение за въвеждане в експлоатация и
следователно не може да се ползва от никого. Сочат, че строежът е незаконен, с
отменено разрешение за строеж и с отказ за узаконяването му. Има Заповед на
РДНСК Варна от 2002 г., която е в сила към момента и с която достъпа до строежа
е забранен, забранено е и захранването с ел.енергия и вода. Друга причина
строежа да не може да се ползва е че той е на етап „груб строеж“, към нито един
от обектите в него няма и няма как да има отделни партиди за ел.енергия и вода.
Съгласно чл. 178 от ЗУТ не
се разрешава да се ползват строежи или части от тях, преди да са въведени в
експлоатация от компетентния орган по чл. 177. Със Заповед № С-152/18.11.2002г.
на Началника на РДНСК Варна, е забранен достъпа до сградата и извършването на
СМР. Тази заповед е оставена в сила с Решение от 20.02.2015г. по адм.дело № 28**/2014г.
на Административен съд Варна. Никой от собствениците няма право на достъп до
строежа да ползва обекти в незаконния строеж.
Освен
това въпросните ап.** и ап.**, се намират на последния жилищен етаж. Общите части са само на груб
строеж, стълбището е опасно, без осветление, без парапети. Освен това самите
ищци твърдят, че строежа вече се саморазрушавал.
Твърдят, че незаконният
строеж е построен като такъв от ищците, като същите са извършили противоправни
действия, довели до настоящото състояние на строежа, както следва:
1. През месец юли 1999 г. М.Ф. подава Искане вх. № АГ-2-940**0(П-89)от
21.07.1999г. за издаване на разрешение за строеж от името на ответниците, на
което е подправен подписа на П.М. и без тяхно знание и съгласие прилага към
него копия на нотариалните им актове, с които се сдобила от Служба по
вписванията. Район Одесос към Община Варна издава разрешение за строеж № 216
/22.07.1999г., което М.Ф. получава.
2. Ищците и останалите купувачи сключват Договор за групов строеж
от 23.08.1999г. и допълнително споразумение към него от 25.08.1999г., като тези
договори са съставени без знание и съгласие на ответниците и видно не са
подписани от нас.
3. М.Ф. и Н.Г.с Договор за строителство от 27.07.1999г. възлагат
извършване на строителството на лицето З.М.М.. Този договор също е подписан без
знание и съгласие на ответниците. Така „нахлуват“ в имота на ответниците да
строят без тяхно знание и съгласие. За това е подадена жалба.
4. Със Заповед № 272/09.03.2001г на ДНСК - София е отменено разрешението
за строеж на жилищната сграда, като издадено незаконно в нарушение на клаузите
за разрешаване на строителство в съсобствен имот (чл.56,ал.З ЗТСУ отм.). След
обжалването й от ищците в настоящото производство, заповедта е потвърдена с
окончателно Решение № 10287/23.10.200бг. на Върховен административен съд.
5. Сочат, че фактически
сградата е построена в условия на „ексцес" от одобреното по одобрения
арх.проект. Построеното повече касае процесиите ап.** и ап.** и е
довело до реално увеличение на техните жилищни площи, съответно с 13.54кв.м. и
25.54кв.м. Това било установено и по гр.д.№5611/2000г. на ВРС и Решение от
05.08.2004г. по в.гр.д № 232/2004г. на ВОС.
6. С Констативен акт № ***/***.**.2002г.
на район Одесос, се констатира незаконно строителство повече от разрешеното
извършено от М.А.Ф.. Въз основа на това целия незаконен строеж е забранен за
извършване на СМР и запечатан за достъп от РДНСК Варна с тяхна Заповед №
С-152/18.11.2002г., която е оставена в сила и с Решение от 20.02.2015г. по
адм.дело № 2829/2014г. на Административен съд Варна, т.к. причините за спиране
на строителството и запечатване на незаконния строеж не са отпаднали.
7. Издаден е Отказ за узаконяване № 03/02.05.2012г. на Главен
архитект на район Одесос, с който се отказва узаконяване на незаконния строеж.
Заповедта за отказа за узаконяване е потвърдена
с Решение № 396/24.02.2014г. и Решение № 2539/06.11.2014г. на
Административен съд Варна. В решението се сочи, че „към датата на приключване
на устните състезания - 14.10.2014 г.строежът все още не е приведен в
съответствие с проектите и плана“.
Сочат още, че ищците се
позовават на Предписание от 31.10.2011г. на Главен архитект на район Одесос, но
това предписание не се обжалва самостоятелно, тъй като е част от процедура, а
на обжалване подлежи крайния акт по § 184,ал.4 ЗИД на ЗУТ. Това е постановено
по адм.дело №4118/2011г. на Административен съд Варна - Определение №
6383/28.11.2011г. Крайният постановен акт е Отказ за узаконяване №
03/02.05.2012г. на Главен архитект на район Одесос.
8. Оспорват, че
адм.процедура по узаконяването на сградата е започнала с искане вх.№
13641/14.04.10г до Гл.Архитект на Община Варна подписано от всички етажни
собственици.
Началото на протеклото
адм.производство е започнало с молба-заявление вх.№ АГ-2-9400/Н-25/26.01.2004г.
на Н.Г.и П.Г.до Кмета на Район „Одесос"-Община Варна с искане за
узаконяване на строежа на осн. § 184 от ПЗР на ЗУТ. Заявлението изхожда само от
Н.Г.и П.Г., т.е. само от част от собствениците и носителите на вещни права
върху имота.
Още към него момент има
многобройни постъпвали молби/жалби по отношение на строежа от ответниците. С
жалба вх.№ АГ-2-9400/П-1/06.01.00г. Т.И. и П.М.
са възразили срещу извършващото се строителство. Жалба от Т.И. и П.М., с
вх.№ Ж-31/17.02.00г на РДНСК-Варна, също е депозирана по време на извършването
на строежа. Има и множество други жалби от ответниците, депозирани след м.април
2000г., в хода на производството по узаконяване на строежа.
На 27.10.10г.
собственичката П.Г.внася заявление до Гл.Архитект на Община Варна с вх.№
ЗАО-38309/27.10.10г. за съгласуване и одобряване на инвестиционен
проект-заснемане за узаконяване и издаване на акт за узаконяване. Заявлението е
внесено в 6-месечния срок, даден на собствениците от Гл.Архитект с писмо изх.№
ЗАО-35271/27.04.10г. и всъщност представлява първото и единствено депозирано от
собствениците /т.е. от само един от тях/ заявление за издаване на акт за
узаконяване на строежа.
С уведомление вх.№
АГ2-9400-П-132/20.10.11г на района, П.Г.оттегля входираните документи/проекти/
и представя за разглеждане и одобряване други, посочени под опис
документи/проекти. Същите отново не са подписани от ответниците.
Гл. Архитект на Район
„Одесос"-Община Варна се е произнесъл с Решение за отказ №3/02.05.2012г.
За да откаже на основание § 184, ал.4 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ узаконяване на
строежа, Гл. архитект приел, че строежа не е приведен в съответствие с
одобрените проекти, с оглед констатациите от извършения оглед, обективирани в
Констативен протокол от 27.04.2012г.
Твърдят, че П.Г.еднолично
е оттеглила представените от всички съсобственици проекти за узаконяване, като
на тяхно място е приложила проекти, които не са подписани и одобрени от
ответниците. Цялата фактическа обстановка по издаване на Отказа за узаконяване
е подробно обследвана и описана и в Решение по адм.д. 1406/2014 г. на ВАдмС,
влязло в законна сила на 06.11.2014 г.
9. След издаване на Отказ
за узаконяване № 03/02.05.2012г. на Главен архитект на район Одесос, е
недопустимо да се продължава изпълнение на предписанието и да се извършват
каквито и да е СМР по незаконния груб строеж, тъй като документът разрешаващ
СМР по незаконния строеж е акт за узаконяване.
Сочат, че представеното
Удостоверение за търпимост № 34/04.07.2014г., е незаконосъобразно и не създава
права. Процесното удостоверение е издадено без знание и съгласие на
ответниците. Напротив с Искане вх. № АГУП 13002271ОД/ 18.06.2013г. ( една
година преди издаването на удостоверението) Т.И. от свое име и от името на П.М.
и В.И. е заявила, че настоява да не се издава удостоверение за търпимост и не
иска незаконния строеж да бъде обявяван за търпим. В § 127 ал.1 от ЗУТ изрично
е посочено за кои сгради е визираната разпоредба, а именно - от разпоредбата на
§ 127 ал.1 на ЗУТ може да се ползват само вече изградени /завършени/ строежи.
От тази разпоредба не могат да се ползват тези, които са на етап „груб
строеж" и подлежат на доизграждане. Това е потвърдено и в Решение №
332/20.02.2015г. по адм.дело № 2829/2014г. на Административен съд Варна.
Макар и ищците да са се
снабдили с удостоверение за търпимост на сградата, то същото не може нито да я
узакони, нито да създаде материални права за тях. То не е индивидуален
административен акт, който да засяга законните права на ответниците и да им
създава задължения. Съгласно ЗУТ Удостоверението за търпимост е АДМИНИСТРАТИВНА
УСУГА, която се извършва само за лицето, което я е поискало. Администрацията
няма право по никакъв начин да налага УСЛУГА, която ответниците не са поискали.
В този смисъл е и трайната съдебна практика на Върховен административен съд
(Определение № 5892/17.05.201бг. по адм.дело № 5142/201бг. на ВАС, Определение
№ 7892/10.06.2014г. по адм.дело № 6795/2014г. на ВАС, Определение №
10430/28.07.2014г. по адм.дело № 7515/2014г. на ВАС, Определение №
12942/30.11.201бг. по адм.дело № 12957/2016г. на ВАС и много други). Не е
допустимо издаването на удостоверение за търпимост по подадено заявление само
от един от съсобствениците на сградата.
В допълнение сочат, че
ищците са предявили същите претенции за причинени вреди спрямо Община Варна. С
Решение № 1696/29.06.2012г. по адм. дело № 3730/2011г. на Административен съд
Варна, потвърдено с Решение № 8640/2013г. на ВАС, съдът отхвърля претенцията им
като неоснователна и недоказана и по размер, като съгласно мотивите на съда
ищците не може да черпят права от собственото си неправомерно поведение.
Сочат още, че са правени
опити за постигане на споразумение между страните и уреждане на спора
извънсъдебно, но същите са се провалили по вина на ищците, които поставяли
неизпълними условия, несъобразени с интереса на ответниците, нито със закона.
Предлагат варианти на споразумение.
С оглед настъпилата в хода на процеса смърт на Р.П.Ф.,
ЕГН **********, и конституиране на неговите наследници, както и направените
уточнения на исковете, ПРЕДЯВЕНИТЕ ИСКОВЕ са както следва:
за осъждане на Т.Д.И., ЕГН **********, постоянен адрес
***, да заплати на ищцата М.А.Ф.,
ЕГН ********** сумата от 2400 лв.,
представляваща съответно на притежаваните от нея 4/6 идеални части от
апартаменти №** и №**, находящи в
жилищната сграда в гр.******, в поземлен имот с площ 302 кв.м. с идентификатор ******,
обезщетение за пропуснати ползи от неползването им за периода от 31.10.2009г.
до 31.10.2014г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска -
31.10.2014г. до окончателно изплащане на главницата.
за осъждане на Т.Д.И., ЕГН **********, постоянен адрес
***, да заплати на ищеца П.Р.Ф., ЕГН
**********,***, сумата от 600 лв.,
представляваща съответно на притежаваните от него по наследство 1/6 идеални
части от апартаменти №** и №**, находящи в жилищната сграда в гр.******, в
поземлен имот с площ 302 кв.м. с идентификатор ******, обезщетение за
пропуснати ползи от неползването им за периода от 31.10.2009г. до 31.10.2014г.,
ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска - 31.10.2014г. до
окончателно изплащане на главницата.
за осъждане на Т.Д.И., ЕГН **********, постоянен адрес
***, да заплати на ищцата А.Р.Ф.,
ЕГН **********,*** сумата от 600 лв.,
представляваща съответно на притежаваните от нея 1/6 идеални части от
апартаменти №** и №**, находящи в
жилищната сграда в гр.******, в поземлен имот с площ 302 кв.м. с идентификатор ******,
обезщетение за пропуснати ползи от неползването им за периода от 31.10.2009г.
до 31.10.2014г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска -
31.10.2014г. до окончателно изплащане на главницата.
за осъждане на П.Т.М., ЕГН ********** *** да заплати
на ищцата М.А.Ф., ЕГН **********
сумата от 2400 лв., представляваща
съответно на притежаваните от нея 4/6 идеални части от апартаменти №** и №**, находящи в
жилищната сграда в гр.******, в поземлен имот с площ 302 кв.м. с идентификатор ******,
обезщетение за пропуснати ползи от неползването им за периода от 31.10.2009г.
до 31.10.2014г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска
-31.10.2014г. до окончателно изплащане на главницата.
за осъждане на П.Т.М., ЕГН ********** *** да заплати
на ищеца П.Р.Ф., ЕГН **********,***,
сумата от 600 лв., представляваща
съответно на притежаваните от него по наследство 1/6 идеални части от
апартаменти №** и №**, находящи в
жилищната сграда в гр.******, в поземлен имот с площ 302 кв.м. с идентификатор ******,
обезщетение за пропуснати ползи от неползването им за периода от 31.10.2009г.
до 31.10.2014г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска -
31.10.2014г. до окончателно изплащане на главницата.
за осъждане на П.Т.М., ЕГН ********** *** да заплати
на А.Р.Ф., ЕГН **********,*** сумата
от 600 лв., представляваща съответно
на притежаваните от нея 1/6 идеални части от апартаменти №** и №**, находящи в
жилищната сграда в гр.******, в поземлен имотс площ 302 кв.м. с идентификатор ******,
обезщетение за пропуснати ползи от неползването им за периода от 31.10.2009г.
до 31.10.2014г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска -
31.10.2014г. до окончателно изплащане на главницата.
за осъждане на В.И.М., ЕГН **********, постоянен адрес
*** да заплати на ищцата М.А.Ф., ЕГН
********** сумата от 2400 лв.,
представляваща съответно на притежаваните от нея 4/6 идеални части от
апартаменти №** и №**, находящи в
жилищната сграда в гр.******, в поземлен имот с площ 302 кв.м. с идентификатор ******,
обезщетение за пропуснати ползи от неползването им за периода от 31.10.2009г.
до 31.10.2014г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска -
31.10.2014г. до окончателно изплащане на главницата.
за осъждане на В.И.М., ЕГН **********, постоянен адрес
*** заплати на ищеца П.Р.Ф., ЕГН **********,***,
сумата от 600 лв., представляваща
съответно на притежаваните от него по наследство 1/6 идеални части от
апартаменти №** и №**, находящи в
жилищната сграда в гр.******, в поземлен имот с площ 302 кв.м. с идентификатор ******,
обезщетение за пропуснати ползи от неползването им за периода от 31.10.2009г.
до 31.10.2014г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска -
31.10.2014г. до окончателно изплащане на главницата.
за
осъждане на В.И.М., ЕГН **********,
постоянен адрес *** заплати на А.Р.Ф.,
ЕГН **********,*** сумата от 600 лв.,
представляваща съответно на притежаваните от нея 1/6 идеални части от
апартаменти №** и №**, находящи в
жилищната сграда в гр.******, в поземлен имот с площ 302 кв.м. с идентификатор ******,
обезщетение за пропуснати ползи от неползването им за периода от 31.10.2009г.
до 31.10.2014г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска -
31.10.2014г. до окончателно изплащане на главницата.
В
съдебно заседание ищците поддържат предявените искове и молят за уважаването им,
а ответниците молят за отхвърляне на исковете.
Ответната страна чрез
процесуалния си представител, моли за отхвърлянето му.
Въз основа на събраните доказателства преценени в
тяхната съвкупност и в съответствие с ГПК, съдът намира следното за установено
от фактическа и правна страна:
По делото не се спори по
фактите, а същите се установяват от събраните по делото писмени доказателства, а
именно:
М.А.Ф. и наследодателят Р.Ф.,
починал в хода на делото, са били собственици в СИО на обекти от сграда,
находяща се в гр.*****, а именно апартаменти №** и №**, за процесния
период 31.10.2009г. - 31.10.2014г.
Строителството на сградата е
започнало по одобрени проекти и издадено от главен архитект на район Одесос -
Община Варна разрешение за строеж № 216/22.07.1999г.
Сградата е била завършена на
етап груб строеж през м.април 2000г. Няма спор, че за процесния период 31.10.2009г.
- 31.10.2014г. и към настоящия момент за сградата липсва разрешение за
ползване.
Строителството е осъществявано
въз основа на Договор за групов строеж по чл. 192 от ЗТСУ от 23.08.1999г.,
неподписан от ответниците /л. 183 от делото/. Въз основа на Допълнително
споразумение към договора за групов строеж от 25.08.1999г. ищцата и останалите съсобственици
поемат ангажимент да финансират изцяло изграждането на сградата до ниво груб
строеж, като поемат разходите за изграждане на обектите на ответниците
съобразно ид. им част от правото на собственост.
Констативния протокол за
откриване на строителна линия от 22.07.1999г. е подписан от М.Ф..
Приложено по делото са жалби
от 2000г. от ответниците по делото във връзка с осъществяване на строителство
на сграда в съсобствения им парцел на ул."*****, от лице, което не е
фирмата, с което имат сключен договор за строителство.
Със Заповед №
272/09.03.2001г. на Началника на ДНСК-София, на основание чл. 154, ал. 1 от
ЗТСУ (отм.) и чл.229, ал.2, т.2 и т.З от ППЗТСУ(отм.) е отменено издаденото
разрешение за строеж № 216/22.07.1999г. на Община Варна район Одесос за
построяване на жилищна сграда на ул."*****, поради незаконосъобразност –
постъпилото искане за издаване на разрешение за строеж е било без нотариално
заверени подписи на собствениците. Заповедта е влязла в сила след
двуинстанционен съдебен контрол.
Съгласно констативен акт № *** от ****.2002г.,
съставен от длъжностни лица при Район Одесос - Община Врана - актът е съставен на М.Ф., в качеството й на
инвеститор на строежа, същата при извършване на строителство на ул."*****,
за периода 07.1999-03.2000г. е допуснала изграждане на трети и четвърти етаж с
1,15м. над одобрения проект, както и надвишаване с 0,95м. в подпокривното
пространство.
Със Заповед №
С-152/18.11.2002г. на началника на РДНСК – Варна, е спряно изпълнението на СМР
на незаконен строеж - жилищна сграда на
ул."*****.
Представени по делото са
заявления от Т.И. *** от 15.06.2009г. и 22.07.2009г. и до Кмета на район „Одесос“ – Варна от
18.08.2009г., в които се сочи, че е налице незаконен строеж в съсобствения й
имот, същата не е съгласна да бъде обект на процедура по узаконяване и моли за започване
на процедура по премахване на незаконния строеж.
С искане от инж. Т.Д.И., вх, №13641/14.04.2010г., подписано от Т.И., П.М., В.И., /подписа положен за същия е видно, че принадлежи на Т.И., макар да липсва означение, че същата се подписва в качеството й на пълномощник/, М.Ф. и още 4 лица, адресирано до Главния Архитект на Община Варна, е внесен от нея инвестиционен проект част архитектура - предварителен проект за обект „Жилищна сграда", находяща се в гр.*****, с цел изследване на възможността за узаконяване на сградата във връзка с §184 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ.
На 27.10.2010г. е подадено
заявление за съгласуване и одобряване на инвестиционен проект с оглед издаване
на акт за узаконяване за строежа, подписано само от П.Г..
На 07.02.2011г. с искане,
подписано от Т.Д.И.,***, Главния архитект на район Одесос - Община Варна,
Началника на РДНСК – Североизточен район, Началника на РДНСК – Варна и Главния
архитект на Община Варна, е поискала изтегляне на внесените от нея архитектурни
проекти, и е направила изявление за „оттегляне на подписите“, положени от нея и
от името на В.И., на когото същата е пълномощник. В искането е посочено, е
архитектурния проект е неверен, с невярно съдържание и строежът не отговаря на
изискванията на закона.
На 01.03.2011г. Т.Д.И. е отправила и жалба-възражение до Министъра на РРБ, Началника на ДНСК – София, Началника на РДНСК – Североизточен район, Главния архитект на Община Варна и Главния архитект на район Одесос - Община Варна, с което е поискала да започне процедура по премахване на незаконния строеж на ул."*****. Със заявление от същата дата до Главния архитект на Община Варна и Главния архитект на район Одесос - Община Варна, е „оттеглила подписите“, положени от нея и от В.И. в Констативен акт №**.
На 14.07.2011г. Т.Д.И. е
подала жалба до Кмета на район Одесос - Община Варна срещу бездействието на
Главния архитект на район Одесос - Община Варна да се произнесе с акт за
узаконяване или отказ за узаконяване.
На 29.07.2011г. Т.Д.И. с
искане с вх.№ АГ2-9400-Т-51/29.07.2011г. до кмета на район "Одесос"-Община
Варна е поискала спиране на процедурата по узаконяване на сградата до
приключване на гр.д. №5791/2011г. по описа на ВРС.
С протокол №06/21.10.2011г.
на РЕСУТ при район „Одесос" е приет представения инвестиционен проект на
арх.В.П. заснемане за узаконяване и обемно-пространствено изследване в
съответствие с ПУП, одобрен със заповед №Г-72/01.03.1994г. на Кмета на Община
Варна със забележки и указания за допълване на проектите в срок до 24.10.2011г.
На 31.10.2011г. Главният
архитект на район „Одесос"- Община Варна е дал предписание в шестмесечен
срок от получаване на предписанието, строежът да бъде приведен в съответствие
със съгласувания проект.
С нотариални покани,
отправени до ответниците, същите са поканени да окажат съдействие за привеждане
на сградата в съответствие с
предписанието на Главният архитект на район „Одесос"- Община Варна
от 31.10.2011г., като в противен случай са предупредени, че действията ще бъдат
извършени вместо тях и ще бъдат претендирани вреди.
Безспорно между страните е
обстоятелството, че в предписания от главния архитект шестмесечен срок сградата
не е била приведена в съответствие.
Отново на 13.12.2011г. е
подадена жалба от ответниците до Началника на ДНСК София, с която се иска
произнасяне по отказ за узаконяване на сградата.
С решение за отказ №
03/02.05.2012г. главният архитект на район „Одесос"-Община Варна е отказал
да узакони сградата, поради непривеждането й в съответствие с одобрените
инвестиционни проекти в дадения на собствениците шестмесечен срок.
С решение №
2539/06.11.2014г. по адм.дело № 1406/2014г. на Административен съд-Варна е
отхвърлено оспорването на заповед № ДК-10-СИР-12/25.03.2014г. на Началника на
РДНСК-СИР по жалбите на П.С.Г., Н.И.Г., В.А.Д., Г.Г.П.и М.А.Ф., с което
постановеният от главния архитект на район „Одесос"-Община Варна отказ от узаконяване
на сградата е останал в сила.
Съгласно удостоверение за
търпимост № 34/04.07.2014г., издадено от Главния архитект на район
„Одесос"-Община Варна, по заявление от 19.06.2014г., подадено от М.Ф., е
прието, че строежът, находящ се в гр. *****, е приведен в съответствие с
действащия за имота ПУП, ЗРП и ЧКЗСП, строежът попада в обхвата на пар. 127 ал.
1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, същият е търпим и като такъв не подлежи на премахване и
на забрана за ползването му.
С решение за отказ № 1/18.08.2015г.,
издадено от Кмета на район „Одесос" - Община Варна, е отказано да бъде
издадена заповед за премахване на процесния строеж на същото основание – строежът
е приведен в съответствие с действащия за имота ПУП, ЗРП и ЧКЗСП.
Отново на 23.01.2017г. е
постъпило искане от Т.И. и П.М., подписано само от първата, отправено до Кмета
на Община Варна, за премахване на незаконен строеж, находящ се в гр. *****.
Разпитани по делото са
свидетели относно степента на завършеност на обектите, както и е изготвена
съдебно оценителна експертиза за размера на вредите.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
За да бъде уважен предявения
иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД е необходимо да е налице следния
фактически състав: противоправно поведение, вреди, причинна връзка между
вредите и противоправното поведение и вина. Вината, съгласно нормата на чл. 45
ал. 2 от ЗЗД, се предполага до доказване на противното. Въведената оборима
презумпция по чл. 45 ал. 2 от ЗЗД, подлежи на оборване от ответника.
В настоящото
производство ищецът на първо място като първа и
главна предпоставка на иска, следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване, че са му нанесени вреди по вид и размер,
съгласно наведените от него твърдения.
Безспорно
по делото е, че ищците /първоначалните/ са били съсобственици на апартаменти №** и №**,
находящи в жилищната сграда в гр.******, в поземлен имот с площ 302 кв.м. с
идентификатор ******, в режим на СИО за периода на исковите претенции, като
след смъртта на Р.П.Ф., съсобственици са настоящите ищци при посочените квоти в
следствие на прекратяване на СИО и на наследяване. Безспорно е и, че същите не
се ползват към настоящия момент и не са били ползвани за периода, за който се
претендира обезщетението, макар че са изградени в груб строеж, т.е. са
възникнали като самостоятелни обекти на правото на собственост.
По
въпроса дали същите да били годни за ползване, съдът намира следното:
За да е
възможно и допустимо по закон ползването на един самостоятелен обект в сграда,
същият следва не само да бъде приведен в състояние, годно да бъде ползван /да
са извършени реално на място съответните довършителни работи в обектите/, но и
сградата да е получила разрешение за ползване от компетентните административни
органи. В противен случай обектът не може да бъде валидно и законосъобразно ползван,
тъй като все още представлява строеж по смисъла на закона, а не жилище, и не
подлежи на ползване /налице е забрана за ползване на такъв обект/.
Съгласно
чл. 177 ал. 2 от ЗУТ, строежите от първа, втора и трета категория се въвеждат в
експлоатация въз основа на разрешение за ползване, издадено от органите на
Дирекцията за национален строителен контрол, при условия и по ред, определени в
наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Съгласно
чл. 178 ал. 1 от ЗУТ, не се разрешава да
се ползват строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация от
компетентния орган по чл. 177.
Правото
на собственост се състои от три отделни правомощия: право на владение /като
част от правото на собственост/ - това правомощие включва правото на
собственика да осъществява фактическа власт върху имота, право на ползване - правото
на собственика да извлича ползи от собствеността си, и правото на разпореждане –
правото на собственика да прехвърли обекта на друго лице или да се откаже от
собствеността си. Отделните правомощия,
съставящи правото на собственост, са относително самостоятелни и могат при
определени предпоставки да бъдат отделени едно от друго, както и могат да
възникнат по различно време и на различно основание.
В
конкретния случай с изграждане на сградата до ниво груб строеж, правото на
строеж се трансформира в право на собственост. От този момент нататък е
допустимо разпореждане с обекта /третото правомощие/, както и осъществяване на
владение върху обекта /първото правомощие/. В този смисъл е и цитираната
практика в писмените бележки на ищците – Решение № 117 от 26.04.2011 г. по гр.
д. № 718/2010 г. I г.о. ВКС, където е даден положителен отговор на въпроса може
ли да се установи фактическа власт върху недвижим имот, като един от елементите
на владението, преди да е въведен в експлоатация. Прието е, че забраната на чл.
178, ал. 1 ЗУТ да се ползва строеж или част от него преди да са въведени в
експлоатация от компетентния орган по чл. 177 ЗУТ не е пречка за установяване
на владение.
Същата
разпоредба обаче Е пречка за осъществяване на правото на ползване като елемент
на правото на собственост и това произтича пряко от посочената разпоредба на
ЗУТ. Не е разрешено по закон /чл. 178 ал. 1 от ЗУТ/ ползването на обекти, които
не са били въведени в експлоатация. Следователно не биха могли да произтекат
вреди от неползване на обект, който все още не е въведен в експлоатация, тъй
като не е допустимо /не е разрешено по закон/ ползването му. Правомощието право
на ползване като елемент от правото на собственост възниква с издаване на
разрешение за ползване на обекта от административния орган. До този момент, то
не може да бъде упражнявано валидно, т.е. от неупражняването му не могат да
произтекат вреди. А вредите в хипотезата на непозволено увреждане следва да са
реални, а не хипотетични вреди /ако биха били въведени в експлоатация обектите/.
На второ
място съдът намира, че не е доказана пряката причинно-следствена връзка между твърдяното
противоправно поведение на ответниците – бездействие да бъде осъществен строежа
и действия – подаване на жалби, и вредите – невъзможността за ползване на
обектите на ищците.
От всички
представени по делото писмени доказателства е видно, че невъзможността за
ползване на обектите на ищците за периода, е пряк резултат от издадените от
компетентните административни органи актове във връзка със строителството.
Липсата на въвеждане на обекта в експлоатация се дължи на установената от
административните органи незаконност на строежа и издадените във връзка с това
административни актове за отмяна на разрешението за строеж, спиране на
строителството, отказ за узаконяване. Провеждани са множество административни
процедури, издадени са няколко индивидуални административни акта, всички те,
влезли в сила след потвърждаването им от съд в административно
съдопроизводство, т.е. невъзможността да бъдат ползвани обектите от ищците се
дължи /като пряк резултат/ на влезли в сила законосъобразни административни
актове.
Подаването
на жалби, от страна на ответниците, не е в пряка причинно-следствена връзка с
вредите, тъй като връзката е опосредена от издаването на индивидуалния
административен акт от съответния административен орган. Административният
орган не действа при условията на обвързана компетентност /да бъде задължен да
издаде акта, за който е сезиран/, а действа при условията на оперативна
самостоятелност, т.е. същият може да издаде или да откаже да издаде съответния
акт. Нещо повече – право и задължение на органа е да направи самостоятелни
проверки по твърденията, да установи сам наличието или липсата на
предпоставките за издаване на акта, като по административен ред събере необходимите
доказателства, вкл. като състави сам констативни протоколи. Поради това се
разкъсва причинно-следствената връзка между подаването на жалбите и вредите,
изразяващи се в невъзможност да се ползват обектите, тъй като е опосредена от
действията и актовете на компетентните административни органи.
Отделно
от това подаването на жалби е право, признато на всеки български гражданин от
чл. 45 от КРБ. Същото поведение не може да бъде окачествено като неправомерно. Упражняването
на права не може да бъде неправомерно поведение, неправомерна може да бъде само
злоупотребата с право. Такава не се твърди от ищците, но съдът счита за нужно
да наведе мотиви, че в настоящия случай не може да има злоупотреба, тъй като ответниците
чрез подадените от тях жалби търсят защита на собствените си права – правото на
собственост върху терена, в който се осъществява строителството. Злоупотреба с
право има едва когато се установи при условията на пълно и главно доказване, че
правата, дадени на едно лице, се ползват от него за цели, различни от тези, за
които са предоставени, т.е. че единствена причина за употреба на правото е да
се нанесе вреда другиму. Едва тогава е налице нарушаване на принципа да не се
вреди другиму и привидната употреба на право става неправомерна – злоупотреба. В
настоящия случай обаче не само, че не се твърди злоупотреба с право, но не се и
установява от събраните по делото доказателства. Във всички случаи ответниците
търсят защита на собствените си абсолютни права – правото на собственост върху
терена. Те защитават собствения си интерес, така както го разбират. Обективния
факт, че това влиза в противоречие с интересите на ищците, не е достатъчно
основание да се приеме, че е налице неправомерно поведение от страна на
ответниците.
Следва да
се посочи още, че макар и квалифицирани като противоправни, ищците сочат, че
действията или бездействията на ответниците са неоснователни. Неоснователни
обаче не означава противоправни. За да бъдат противоправни същите следва да
противоречат на конкретна правна норма или на общото правило да не се вреди
никому. В конкретния случай няма наведено твърдение за противоречи на конкретна
правна норма. Не се установи и нарушение на принципа да не се вреди никому. А
дали са основателни или не е въпрос на гледна точка и на преценка на най-добрия
собствен интерес.
Що се
отнася до бездействието на ответниците, разбирано от ищците като отказ на
ответниците да участват в процедурата по узаконяване и по довършване на
сградата, съдът намира следното:
Както
активните действия, така и избора на пасивно поведение – бездействие при защита
на собствени права, не представлява неправомерно поведение.
Отказът
да подпишат документи, на първо място не е бездействие, тъй като се осъществява
чрез активно поведение - изразяване на отказ да се извърши искано действие,
активно противопоставяне, изразяване на собствена позиция. Освен това отказът
да бъде подписан документ е право на всеки един от съсобствениците, доколкото
защитава собствените си права.
Отделно
се установи от доказателствата по делото, че активни действия от страна на
ответниците във връзка със реално осъществяване на строителство не са били
необходими с оглед постигане на целения от ищците резултат – издаване на
необходимите в хода на строежа административни актове по строителството /което
се явява предпоставка за довършване на строителството и въвеждане на сградата в
експлоатация/. Установи се, че строителство е осъществявано до ниво груб строеж
и без участието на ответниците /договор за групов строеж и допълнително
споразумение към договора за групов строеж, безспорен факт между страните/. Установи
се още, че задължението за привеждане на сградата в съответствие с
предписанието от 31.10.2011г. на Главният архитект на район „Одесос"-
Община Варна /без посочване на адресат/, е било изпълнено и без участието на
ответниците /безспорен между страните факт/, макар и не в посочения шестмесечен
срок, в резултат на което първоначално е издадено решение за отказ №
03/02.05.2012г. от Главният архитект на район „Одесос"-Община Варна, с което
е отказал да узакони сградата, поради непривеждането й в съответствие с
одобрените инвестиционни проекти в дадения на собствениците шестмесечен срок, а
в последствие е издадено Удостоверение за търпимост № 34/04.07.2014г., от
Главния архитект на район „Одесос"-Община Варна, в което е прието, че
строежът, находящ се в гр. Варна, ул."*****, е приведен в съответствие с
действащия за имота ПУП, ЗРП и ЧКЗСП, и е търпим. Поради това съдът приема, че
отново не се доказва пряка причинно-следствена връзка между твърдените
бездействия и вредите.
В
заключение съдът намира, че поради липса на всички необходими за уважаване на
исковете предпоставки – вреди, противоправно поведение и причинна връзка между
двете, предявените искове се явяват
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Предвид
изхода на спора, съдът намира, че на ответниците се следват разноски за
производството. Искане за разноски е направил и доказателства за сторени
разноски е представил само ответникът П.Т.М., като в негова полза следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 700лв. – заплатено адвокатско възнаграждение,
съгласно списъка по чл. 80 от ГПК и доказателствата.
Мотивиран от гореизложените съображения,
съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на М.А.Ф., ЕГН **********,***, СО „****“ № ****, против Т.Д.И., ЕГН **********, постоянен адрес
***, за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата от 2400 лв., представляваща съответно на
притежаваните от нея 4/6 идеални части от апартаменти №**
и №**, находящи в жилищната сграда в гр.******, в
поземлен имот с площ 302 кв.м. с идентификатор ******, обезщетение за
пропуснати ползи от неползването им за периода от 31.10.2009г. до 31.10.2014г.,
в резултата от осъществени от ответницата неправомерни действия/бездействия по
препятстване на строителството на сградата, ведно със законната лихва, считано
от предявяване на иска - 31.10.2014г. до окончателно изплащане на главницата,
на основание чл. 45 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ иска на П.Р.Ф., ЕГН **********,***, против Т.Д.И., ЕГН **********, постоянен адрес ***, за осъждане на
ответницата да заплати на ищеца сумата от 600
лв., представляваща съответно на притежаваните от него по наследство 1/6
идеални части от апартаменти №** и №**, находящи в жилищната сграда в гр.******, в
поземлен имот с площ 302 кв.м. с идентификатор ******, обезщетение за
пропуснати ползи от неползването им за периода от 31.10.2009г. до 31.10.2014г.,
в резултата от осъществени от ответницата неправомерни действия/бездействия по
препятстване на строителството на сградата, ведно със законната лихва, считано
от предявяване на иска - 31.10.2014г. до окончателно изплащане на главницата,
на основание чл. 45 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ иска на А.Р.Ф., ЕГН **********,***, против Т.Д.И.,
ЕГН **********, постоянен адрес ***, за осъждане на ответницата да заплати на
ищцата сумата от 600 лв.,
представляваща съответно на притежаваните от нея 1/6 идеални части от
апартаменти №** и №**, находящи в
жилищната сграда в гр.******, в поземлен имот с площ 302 кв.м. с идентификатор ******,
обезщетение за пропуснати ползи от неползването им за периода от 31.10.2009г.
до 31.10.2014г., в резултата от осъществени от ответницата неправомерни
действия/бездействия по препятстване на строителството на сградата, ведно със
законната лихва, считано от предявяване на иска - 31.10.2014г. до окончателно
изплащане на главницата, на основание чл. 45 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ иска на М.А.Ф., ЕГН **********,***, СО „****“ № ****, против П.Т.М., ЕГН ********** ***, за осъждане
на ответника да заплати на ищцата сумата от 2400 лв., представляваща съответно на притежаваните от нея 4/6
идеални части от апартаменти №** и №**, находящи в жилищната сграда в гр.******, в
поземлен имот с площ 302 кв.м. с идентификатор ******, обезщетение за
пропуснати ползи от неползването им за периода от 31.10.2009г. до 31.10.2014г.,
в резултата от осъществени от ответника неправомерни действия/бездействия по
препятстване на строителството на сградата, ведно със законната лихва, считано
от предявяване на иска -31.10.2014г. до окончателно изплащане на главницата, на
основание чл. 45 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ иска на П.Р.Ф., ЕГН **********,***, против П.Т.М., ЕГН ********** *** за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 600 лв.,
представляваща съответно на притежаваните от него по наследство 1/6 идеални
части от апартаменти №** и №**, находящи в жилищната сграда в гр.******, в
поземлен имот с площ 302 кв.м. с идентификатор ******, обезщетение за
пропуснати ползи от неползването им за периода от 31.10.2009г. до 31.10.2014г.,
в резултата от осъществени от ответника неправомерни действия/бездействия по
препятстване на строителството на сградата, ведно със законната лихва, считано
от предявяване на иска - 31.10.2014г. до окончателно изплащане на главницата,
на основание чл. 45 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ иска на А.Р.Ф., ЕГН **********,*** против П.Т.М., ЕГН ********** *** за осъждане на ответника да заплати на
ищцата сумата от 600 лв.,
представляваща съответно на притежаваните от нея 1/6 идеални части от
апартаменти №** и №**, находящи в
жилищната сграда в гр.******, в поземлен имот с площ 302 кв.м. с идентификатор ******,
обезщетение за пропуснати ползи от неползването им за периода от 31.10.2009г.
до 31.10.2014г., в резултата от осъществени от ответника неправомерни
действия/бездействия по препятстване на строителството на сградата, ведно със
законната лихва, считано от предявяване на иска - 31.10.2014г. до окончателно
изплащане на главницата, на основание чл. 45 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ иска М.А.Ф., ЕГН **********,***, СО „****“ № ****, против В.И.М., ЕГН **********, постоянен адрес
*** за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 2400 лв., представляваща съответно на
притежаваните от нея 4/6 идеални части от апартаменти №**
и №**, находящи в жилищната сграда в гр.******, в
поземлен имот с площ 302 кв.м. с идентификатор ******, обезщетение за
пропуснати ползи от неползването им за периода от 31.10.2009г. до 31.10.2014г.,
в резултата от осъществени от ответника неправомерни действия/бездействия по
препятстване на строителството на сградата, ведно със законната лихва, считано
от предявяване на иска - 31.10.2014г. до окончателно изплащане на главницата,
на основание чл. 45 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ иска на П.Р.Ф., ЕГН **********,***, против В.И.М., ЕГН **********, постоянен адрес ***, за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 600 лв.,
представляваща съответно на притежаваните от него по наследство 1/6 идеални
части от апартаменти №** и №**, находящи в жилищната сграда в гр.******, в
поземлен имот с площ 302 кв.м. с идентификатор ******, обезщетение за
пропуснати ползи от неползването им за периода от 31.10.2009г. до 31.10.2014г.,
в резултата от осъществени от ответника неправомерни действия/бездействия по
препятстване на строителството на сградата, ведно със законната лихва, считано
от предявяване на иска - 31.10.2014г. до окончателно изплащане на главницата,
на основание чл. 45 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ иска на А.Р.Ф., ЕГН **********,*** против В.И.М., ЕГН **********, постоянен адрес
***, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 600 лв., представляваща съответно на
притежаваните от нея 1/6 идеални части от апартаменти №**
и №**, находящи в жилищната сграда в гр.******, в
поземлен имот с площ 302 кв.м. с идентификатор ******, обезщетение за
пропуснати ползи от неползването им за периода от 31.10.2009г. до 31.10.2014г.,
в резултата от осъществени от ответника неправомерни действия/бездействия по
препятстване на строителството на сградата, ведно със законната лихва, считано
от предявяване на иска - 31.10.2014г. до окончателно изплащане на главницата, на основание чл. 45 от ЗЗД.
ОСЪЖДА М.А.Ф., ЕГН **********,***, ** „****“ № ****, П.Р.Ф., ЕГН **********,***, и А.Р.Ф., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТЯТ НА П.Т.М., ЕГН **********
***, сумата от 700лв. /седемстотин
лева/, представляваща разноски по делото за заплатено адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Варненски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните
решения по чл.235, ал.5 от ГПК.На страните да се връчат преписи от решението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: