РЕШЕНИЕ
№ 10418
гр. София, 26.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20221110110784 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от ЕС на жилищна сграда,
находяща се в АДРЕС срещу Л. С. А., ЕГН **********, с адрес:, с която се иска да бъде
признато за установено, че ответника дължи
- сумата от 525,80 лева- неплатена вноска за полагането на настилка на наземен
паркинг,
- лихва за забава от 75,95 лева за период от 01.08.2017 г. до 08.11.2021 г. и лихва за
забава, считано от 09.11.2021 г. до окончателното изплащане на задължението,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №63759/2021
г.
Твърди се, че ответникът е собственик на ателие 15-16 по адреса на ЕС.
Излагат се съображения за представителната власт на „***********" ЕООД,
представляващо етажната собственост.
Твърди се, че вземанията произтичат от решение на Общото събрание на ЕС.
посведено на 07.06.2017 г., отразено в протокола от същото по т.1 от дневния ред. съгласно
което е одобрено полагането на настилка на наземен паркинг, по одобрена оферта от около
24 000 лева, като също така е предвидено дължимата на изпълнителя сума да бъде
разпределена за събиране между собствениците, въз основа на притежавания от тях процент
идеални части от общите части. Същото Общо събрание приема датата 31.07.2017г. за краен
срок за събиране на сумата от собствениците в ЕС.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който иска се
оспорва по основание и размер.
На първо място се излагат съображения против надлежното представителство на
„***************“ ЕООД, като се сочат пороци при провеждането на общо събрание на ЕС
на 23.02.2020 г. и се твърди нищожност на договора с професионалния домоуправител.
1
Излагат се съображения, че няма никакви доказателства за реалната цена на която е
заплатен асфалта и колко е струвало полагането му, както и за това от кого, кога и с какви
гаранции е изпълнено решението на Общото събрание на ЕС. Твърди се, че няма договор,
фактура или каквато и да било отчетност от управляващата и поддържаща тогава
„***********“ ЕООД, както и от представител на ЕС. Сочи се, че няма протокол за
приемане на извършеното, от който да е видно кой, кога и какво е приел като
„асфалтиране“.Твърди се, че ОС на 07.06.2017 г. е проведено без да е имало покани до
всички собственици, в изпълнение на чл. 16 от ЗУЕС, няма и протоколи за връчването на
тези покани, не е ясно и как собствениците са получили и са се запознали с направените
оферти.
Ответникът твърди, че е заплатил дължимите суми за допълнителен ремонт на
настилка и хидроизолация в зоните, съединяващи надземния паркинг и стените на блока.
Оспорва се дължимостта на процесните суми и се сочи, че не се дължи лихва върху
претендираните суми, тъй като за изпадането в забава е необходимо вземането да е станало
изискуемо, а доказателства за изразходване на суми за асфалтиране няма.
Като прецени събраните по делото доказателства, съдът намери от фактическа и
правна страна следното:
Правната квалификация на предявените искове е чл.38 във вр. чл. 6, ал. 1, т. 8 и т. 9
във врл. чл. 11, т. 10 ЗУЕС и чл. 86 ЗЗД.
Още с определението по чл. 140 ГПК съдът е приел, че главният иск е облигационен и
е насочен единствено и само срещу Л. С. А.. Не са налице предпоставки за служебно
конституиране на Донка Николова А.а, като същата няма качеството на необходим или
задължителен другар в процеса по иска по чл. 38 ЗУЕС.
Не се спори, а и се установява от приложените от ответника Нотариален акт за
покупко-продажна на недвижим имот №**, рег. №**, дело №**от 2014 г. на Нотариус ММР
Нотариален акт за покупко-продажна на недвижим имот №**, рег. №**, дело №**от 2014 г.
на Нотариус М* М*Р*, че ответникът Л. С. А. е етажен собственик, като притежава Ателие
№***и Паркомясто №***в жилищна сграда с адрес: ул. „********“ №**,
С Решение № 39 по гр. д. №657/2012 г. на I ГО на ВКС е посочено, че извън реда и
определените срокове по чл.40 ЗУЕС, е изключена възможността етажния собственик да се
позовава на нищожност или незаконосъобразност на прието решение на ОС, включително и
на такова за разходите за ремонт, обновяване и реконструкция на общите части /чл.48 ЗУЕС/
и за разходите за поддържане и управление на общите части /чл.51 ЗУЕС/. Основанието за
задължението на етажните собственици да плащат тези разходи е установено в закона - чл.6,
ал.1 ЗУЕС. Ето защо съдът не може да осъществява контрол в настоящото производство за
незаконосъобразност на взетото решение на ОС на ЕС от 07.06.2017 г., както и не следва да
обсъжда възраженията касаещи ОС на ЕС от 23.02.2020 г.
Съгласно Решение № 8/24.02.2015 г. по гр.д.№ 4294/14 г. І г.о. на ВКС, за провеждане
на общото събрание на етажната собственост се води протокол от избран от него
протоколчик – чл.16, ал.4 ЗУЕС. Изискуемото се съдържание на протокола е нормативно
установено в следващата ал. 5 на същия текст - дата, място на провеждане, дневен ред,
присъстващите лица и идеалните части от общите части, които представляват, същността на
изявленията, предложенията и взетите решения. С това съдържание протокола е
свидетелстващ документ, установяващ извършените от общото събрание действия и взетите
решения. Наличието на специални изисквания към изготвянето и съдържанието на
протокола, удостоверяване на съдържанието му от изрично натоварени лица за това,
определен начин за оповестяването му и срок за оспорване на съдържанието му придават
доказателствена сила на протокола, подобна на официалните свидетелстващи документи. От
оповестяването на протокола на ОС на ЕС на 07.06.2017 г., за ответника е възникнала
възможността в срока по чл.16, ал.9 ЗУЕС да оспори писмено съдържанието му,
включително достоверността на отразените в него решения. Не се твърди, а и не се установи
по делото ответникът да е направил такова оспорване, поради което, протоколът се е
стабилизирал като съдържание и доказва с обвързваща етажните собственици и съда
доказателствена сила, че отразените в него действия на ОС и взети решения са извършени
съобразно отразеното в него, в който смисъл е отново Решение № 8/24.02.2015 г. по гр. д. №
2
4294/2014 г., I г. о., ГК на ВКС.
По делото е представен препис от протокола на ОС на ЕС на 07.06.2017 г., като т. 1 от
дневния ред е била с предмет „Обсъждане на оферти за полагане на настилка за подземен
паркинг“. Взето е следното решение: „Общото събрание избира за изпълнител за полагане
на настилка на надземен паркинг офертата на Д Я на стойност около 24 000 лева. Тази сума
да бъде разпределена за събиране между собствениците на процент идеални части
притежаван имот. Краен срок за събиране на сумата31.07.2017г. Стартиране на ремонтни
дейности м. август.
Върховният касационен съд с Определение № 124 от 17.02.2020 г. по гр. д. № 3130 по
описа за 2019 г. е приел, че когато се събират авансово такси за поддръжката на общите
части на етажната собственост, не може да се обсъжда дали тези такси са послужили по
предназначение, тъй като се касае за бъдеща дейност. Когато периодът на поддръжка вече е
отминал, трябва да се изясни дали реално е извършена дейност, дали и на кого е заплатена.
Ако такава дейност не е извършена, осъждането на етажния собственик да заплати таксата
би довело до неоснователно обогатяване на лицата, които не са извършили възложената им
работа. Ето защо съдът счита, че такова възражение на още по-голямо основание може да се
повдигне за разходите за извършване на ремонти дейности и да се вземе предвид при
решаване на делото, като настоящата инстанция следва да се произнесе по него, още повече,
че дори в самото решение на ОС на ЕС е предвидено ремонтните дейности да започнат през
месец август 2017 г. -отминал към настоящия момент период.
С определението по чл. 140 от ГПК съдът е възложил в тежест на ищцовата ЕС да
докаже реалното извършване на дейността по полагане на асфалт. Такова доказване не е
проведено, като не са ангажирани никакви доказателства.
Ето защо искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Ответникът има правно на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, и такива следва и
да бъдат присъдени в размер на 350 лева- заплатен адвокатски хонорар съгласно
представения на л. 81 договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на ЕС на жилищна сграда, находяща се в АДРЕС за признаване
за установено спрямо Л. С. А., ЕГН **********, с адрес: ****************, че дължи на
ищеца на основание чл. 38 ЗУЕС сумата от 525,80 лева- неплатена вноска за
полагането на настилка на наземен паркинг, лихва за забава от 75,95 лева за период от
01.08.2017 г. до 08.11.2021 г. и лихва за забава, считано от 09.11.2021 г. до окончателното
изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. №63759/2021 г.
ОСЪЖДА ЕС на жилищна сграда, находяща се в АДРЕС да заплати на Л. С. А.,
ЕГН ********** сумата от 350 лева-съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3