МОТИВИ
към присъда по НОХД № 28 по описа на Карловския районен
съд за 2017год.
Районна Прокуратура –
Карлово е повдигнала обвинение против подсъдимите:
А.С.М. за това,
че на 03.09.2016г. в гр.С., обл.П., в съучастие като съизвършител с А.П.М., ЕГН: **********, чрез използване на
техническо средство – ключ, е отнел чужди движими вещи – 1бр. високоговорител
марка „Босе“ на стойност 270лв., 3бр. твърди дискове
на стойност 598,35лв., 1бр. парфюм „Версаче Ерос“ на
стойност 77,50лв., 1бр. тонколона марка „Фреш ен ребъл“ със сериен номер
1RB200IN на стойност 77,50лв., 1бр. черно кожено портмоне на стойност 15лв. или
всичко на обща стойност 1038,35лв. от владението на Х.Н.Я., ЕГН: ********** без
негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по
чл.195, ал.1, т.4, предл.2-ро, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с
чл.20, ал.2, във вр. с ал.1 от НК;
А.П.М. за това, че на 03.09.2016г. в гр.С., обл.П.,
като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното
деяние и е могъл да ръководи постъпките си, в съучастие като съизвършител с А.С.М., ЕГН: **********, чрез използване на
техническо средство – ключ, е отнел чужди движими вещи – 1бр. високоговорител
марка „Босе“ на стойност 270лв., 3бр. твърди дискове
на стойност 598,35лв., 1бр. парфюм „Версаче Ерос“ на
стойност 77,50лв., 1бр. тонколона марка „Фреш ен ребъл“ със сериен номер
1RB200IN на стойност 77,50лв., 1бр. черно кожено портмоне на стойност 15лв. или
всичко на обща стойност 1038,35лв. от владението на Х.Н.Я., ЕГН: ********** без
негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по
чл.195, ал.1, т.4, предл.2-ро, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с
чл.20, ал.2, във вр. с ал.1, във вр.
с чл.63, ал.1, т.3 от НК.
Представителят на
Районна прокуратура – Карлово поддържа изцяло така повдигнатото обвинение и
предлага на подсъдимите да бъде определено наказание в минимален размер, като
се съобрази и непълнолетието на подсъдимия М..
В наказателния процес
няма конституиран граждански ищец.
Подсъдимите А.М. и А.М. са
се признали за виновни по обвинението, като при условията на чл. 371 т.2 от НПК
изцяло са признали фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и са заявили, че не желаят да се събират доказателства за тях. На основание
чл. 372, ал. 4 от НПК съдът е обявил, че така направеното самопризнание от
подсъдимите ще се ползва при постановяване на присъдата, без да се събират
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт. Изразяват пред съда съжаление и критичност, молят за минимални наказания.
Защитниците на подсъдимите пледират за
наказания в минимален размер.
Съдът като обсъди на
основание чл. 14 и чл. 373, ал. 2 и 3 от НПК всички събрани по делото
доказателства – самопризнанията на подсъдимите, дадени в съдебно заседание,
обясненията им от досъдебното производство, подкрепено от прочетените и приети
на основание чл. 283 от НПК протоколи за разпит на свидетелите Б.И.Д. и Х.Н.Я.,
информация за сметка, 2 броя протокол за доброволно предаване, справки за
съдимост и характеристични справки на подсъдимите, заключение на съдебно-
стокова експертиза, изготвена от вещото лице Р.М., заключение на съдебно-
психиатрична експертиза, изготвена от вещото лице д-р Р. Д., намери за
установено следното:
Подсъдимият А.С.М., ЕГН: ********** е роден
на ***г***, обл.П., ул.“И.В.“ № *, ет. *. **ученик
в **
клас. ***.
Подсъдимият А.П.М., ЕГН:
********** е роден на ***г***, обл.П., ул.“С.п.“ № **. *** ***.
Пострадалият Х.Я.
работел като механик на кораб и пътувал под чужд флаг. Негова приятелка била В. И.. Двамата живеели на
адрес гр. С., ул. „С.п.“ № **, т.нар. „М. К.“. На 03.09.2016г. вечерта двамата излезли на разходка
около 22:00ч. Заключили входната врата на къщата и стаите, като ключовете
оставили закачени на пирон на греда на верандата на къщата.
Около 23:00ч. оттам
минали подсъдимите А.М. и А.М.. Преди това били на центъра на града и решили да
се прибират. Пътят им минавал покрай М. къща. Тя се намирала в непосредствена близост до
църквата. Минавайки, двамата спонтанно взели решение
да влезнат в къщата и да извършат кражба. Прескочили оградата, която била доста
висока. Намерили ключовете за нея закачени на пирон на верандата. Подсъдимият А.М.
ги взел и отключил входната врата. След това двамата влезли в стаите. В едно от
чекмеджетата на шкаф намерили 2бр. музикални тонколони. Едната била
високоговорител марка „Босе“, другата – „Фреш ен ребъл“.
Взели ги. На стол намерили малка мъжка чанта, от която взели портмонето с 2бр.
дебитни карти, заедно с ПИН-кодовете. На друг шкаф намерили парфюм марка „Версаче“, както и 3бр. твърди дискове. Всички тези вещи
взели и излезнали, прескачайки оградата. Вещите
поделили.
Няколко дни по-късно на
17.09.2016г. пострадалият Х.Я. бил на верандата около 22:00ч. Чул звук от
музикална уредба, наподобяващ този на тонколоната, която му била отнета – марка
„Босе“. Носели я момчета от ромски произход. Той я
разпознал и веднага се обадил в полицията. Описал лицата. Полицай Б.Д. веднага се сетил, че
това са подсъдимите А.М. и А.М.. Пред него те признали за стореното.
С протокол за доброволно
предаване двамата предали на служител при РУ на МВР гр.К. следните вещи, както
следва:
- А.П.М. предал 1бр. тонколона марка „Босе“
модел ВЕ8 черна на цвят и 1бр. празно шише от парфюм „Версаче
ерос“ /л.51от досъдебното производство/;
- А.С.М. предал 1бр. тонколона марка „Фреш
ен ребъл“ със сериен
№RB200IN синя на цвят с размери 15,5см./5,5см./5см.
/л.52 от досъдебното производство/.
С постановление за връщане
на веществени доказателства /л.53 от досъдебното производство/ вещите са
върнати на собственика Х.Я..
Според заключението на изготвената и приета стоково-оценъчна
експертиза /л.37-40 от досъдебното производство/ пазарната стойност на отнетите
от владението на Х.Н.Я. *** вещи са в общ размер 1038,35лв., както следва: 1бр.
високоговорител „Босе“ – 270лв.; 3бр. твърди дискове
– 598,35лв.; 1бр. парфюм „Версаче ерос“
– 77,50лв.; 1бр. тонколона марка
„Фреш ен ребъл“ със сериен номер RB200IN синя на цвят – 77,50лв.; 1бр.
черно кожено портмоне – 15лв.
Според заключението на
изготвената и приета съдебно-психиатрична експертиза /л.45-47 от досъдебното
производство/ се установява, че А.М. не страда от психично заболяване и не се
води на учет към ЦПЗ гр.П.. Могъл е да разбира
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи действията и
постъпките си към момента на извършване на деянието. Могъл е да възприема
правилно и може да дава достоверни обяснения по факти, имащи значение по делото
и да участва пълноценно във всички стадии на наказателния процес.
С постановление от
02.11.2016г. са отделени материали от делото, касаещи данни за извършено
престъпление по чл.249, ал.1 от НК и са изпратени по компетентност на Окръжна
прокуратура - гр.П..
Така описаната фактическа обстановка съдът
намира за безспорно и категорично установена от събраните по делото в хода на
досъдебното производство доказателства, съгласно разпоредбата на чл.372, ал.4
от НПК, като на базата на тези доказателства съдът приема за напълно установени
изложените в обвинителния акт обстоятелства. Съдът кредитира напълно
свидетелските показания на свидетелите Б.Д. и Х.Я.. Показанията на
тези свидетели съдът възприема като логични, последователни и в съответствие
помежду си и със събраните по делото писмени доказателства. Между тях не
съществуват противоречия относно главния факт на доказване. Съдът възприема обясненията на подсъдимите от
досъдебното производство като съответни
на кредитираните от съдебния състав доказателства. В съдебно заседание правят
пълно признание на фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт, което
е съответно на цялата съвкупност от доказателства, събрани в рамките на
досъдебната фаза на процеса. Така признанието на подсъдимите намира опора,
както в гласните, така и писмени доказателства, информация за сметка, 2 броя
протокол за доброволно предаване от 21.09.2016г., справки за съдимост и
характеристични справки на подсъдимите, заключение на съдебно- стокова
експертиза, изготвена от вещото лице Румен Минков, заключение на съдебно-
психиатрична експертиза, изготвена от вещото лице д-р Райна Д., които
заключения съдът намира за изготвени с необходимите професионални знания и ги
кредитира. Съдът не ползва приложения снимков материал, доколкото не е изготвен
по реда и средствата на НПК.
В рамките на събрания доказателствен материал не се установяват такива
противоречия и непълноти, които да водят до извод, различен от този, който е
приет с внесения в съда обвинителен акт относно наличието на характеризиращите
деянието, за които е повдигнато обвинение, белези. Ето защо и съдебният състав напълно приема
фактическите констатации на същия, като обосновани и правилни. При тези
доказателства по делото съдът приема, че с деятелността си подсъдимият М. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.195,
ал.1, т.4, предл.2-ро, във вр.
с чл.194, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1 от НК. Същият на 03.09.2016г. в гр.С., обл.П., в съучастие като съизвършител
с А.П.М., ЕГН: **********, чрез използване на техническо средство – ключ, е
отнел чужди движими вещи – 1бр. високоговорител марка „Босе“
на стойност 270лв., 3бр. твърди дискове на стойност 598,35лв., 1бр. парфюм „Версаче Ерос“ на стойност 77,50лв., 1бр. тонколона марка „Фреш ен ребъл“
със сериен номер 1RB200IN на стойност 77,50лв., 1бр. черно кожено портмоне на
стойност 15лв. или всичко на обща стойност 1038,35лв. от владението на Х.Н.Я.,
ЕГН: ********** без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
Подсъдимият М. е осъществил престъплението по чл.195, ал.1, т.4, предл.2-ро, във вр. с чл.194,
ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр.
с ал.1, във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК- на
03.09.2016г. в гр.С., обл.П., като непълнолетен, но
като е разбирал свойството и значението на извършеното деяние и е могъл да
ръководи постъпките си, в съучастие като съизвършител
с А.С.М., ЕГН: **********, чрез използване на техническо средство – ключ, е
отнел чужди движими вещи – 1бр. високоговорител марка „Босе“
на стойност 270лв., 3бр. твърди дискове на стойност 598,35лв., 1бр. парфюм „Версаче Ерос“ на стойност 77,50лв., 1бр. тонколона марка „Фреш ен ребъл“
със сериен номер 1RB200IN на стойност 77,50лв., 1бр. черно кожено портмоне на
стойност 15лв. или всичко на обща стойност 1038,35лв. от владението на Х.Н.Я.,
ЕГН: ********** без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
Подсъдимите са извършвали
отнемане на вещи, върху които са установили своя трайна фактическа власт, като са
отнели възможността на владелеца да се
ползва от тях, отдалечавайки ги от местопрестъплението и са установили своя
такава. Налице е и квалификацията на деянието по т. 4 предл.2-ро
на ал.1 на чл.195 от НК тъй като за осигуряване достъп до инкриминираните вещи,
подсъдимите са използвали техническо средство – ключ.
Престъплението,
извършено от подсъдимите се квалифицира по чл. 20 ал. 2 вр.
ал. 1 от НК, тъй като всеки от тях е осъществявал действия по отнемане на
чуждите движими вещи. От субективна страна всеки от тях е съзнавал, че и другият
съучастник извършва такива действия, предвиждал е, че от тях ще настъпи
престъпния резултат и го е целял.
Престъплението за
подсъдимия А.М. е квалифицирано и по чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, тъй като към
момента на извършването му –подсъдимият е бил на ** г., но е можел да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
От субективна страна
престъплението подсъдимите са извършили умишлено със съзнавани и целени общественоопасни последици. Подсъдимите са съзнавали, че
движимите вещи, които отнемат са чужди, че за отнемането им използват
техническо средство - ключ, че действат съвместно, предвиждали са, че ще
прекъсне фактическата власт върху тях на лицето, което е оправомощено
да я упражнява и че ще осъществят своя такава и са целели този резултат.
Налице е и особения
субективен елемент на деянието – намерението у подсъдимите да своят предмета на
престъплението. Те са искали да се разпоредят с него в свой интерес, което са
сторили, като са си разделили вещите след отнемането им.
Предвид изложените
съображения съдът призна подсъдимите за виновни в извършване на престъплението,
в което са обвинени.
При индивидуализация
наказанието на подсъдимите съдът съобрази, че за престъплението по чл.195,
ал.1, т.4, предл.2-ро, във вр.
с чл.194, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, в което
е обвинен М. предвиденото наказание е лишаване от свобода от една до
десет години , а за престъплението, в което е обвинен М., който е непълнолетен,
по чл.195, ал.1, т.4, предл.2-ро, във вр. с чл.194,
ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр.
с ал.1, във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК предвиденото
наказание е лишаване от свобода до три години.
Относно определяне на
наказанието на подсъдимите, съдът, с оглед приложението на процедурата по
чл.372 ал.4 от НПК и предвид императивността на
разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, определи същото при условията на чл.58а. В
случая според съда следва да се прилага разпоредбата на чл. 58а ал. 4 от НК,
във вр. с чл.55 от НК. При индивидуализация
наказанието на подсъдимите съдът прецени, че са налице многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, при наличието на които и най – лекото предвидено в
закона наказание- от една година лишаване от свобода за М. и от три месеца
лишаване от свобода за М., се явява несъразмерно тежко, с оглед обществената
опасност и на деянието, и на дейците, поради което определи наказанието при
приложението на чл.55 от НК. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът
прецени чистото съдебно минало на подсъдимите, младата им възраст, добрите им
характеристични данни, признанието на вината още на фаза досъдебно
производство, съдействието им за разкриване на обективната истина и
добросъвестното им процесуално поведение. Тези обстоятелства мотивираха съда да
приложи разпоредбата на чл.55, ал.1 от НК, който в случая е и по-благоприятен
за дейците и да наложи на подсъдимия А.М. наказание, по т. 1 от разпоредбата, под
предвидения най-нисък предел от една година
в минималния предвиден размер за наказанието, а именно три месеца
лишаване от свобода, а на подсъдимия М. на основание чл. 55 ал. 1 т. 2 б. Б да
замени наказанието лишаване от свобода с наказание обществено порицание.
Така определените
наказания на подсъдимите съдебният състав счита за справедливи и способстващи
за изпълнение целите на наказанието, визирани в чл.36, ал.1 от НК и
по-специално ще се въздейства превъзпитателно и възпиращо спрямо подсъдимите
към извършване на престъпни деяния в
бъдеще.
По отношение
изтърпяването на така определеното
наказание на подсъдимия М. съдебният състав е на становище, че не следва да
постанови реалното изтърпяване за подсъдимия. Същият не е бил осъждан към
момента на извършване на престъплението и са налице формалните основания на
чл.66, ал.1 от НК, като съдът счита, че не се налага за поправянето му да се
постанови реално изтърпяване на наказанието. Ето защо и същото бе отложено с
изпитателен срок от три години. По отношение на наложеното наказание обществено
порицание на подсъдимия М. съдът постанови да се изпълни чрез поставяне на
извлечение от присъдата на информационното табло на кметството по местоживеене
на подсъдимия – Кметство гр. С., обл. Пловдив.
С оглед изхода на делото и на основание чл.
189 ал. 3 от НПК съдът осъди всеки от
подсъдимите да заплати в полза на държавата, по бюджетна сметка на ОД на МВР
Пловдив сумата от по 72.45 лева, представляващи разноски по делото, направени в
досъдебното производство.
По изложените
мотиви Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
П.В.