Р Е Ш Е Н И Е
№ 184 31.05.2018 г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, І-ви въззивен състав,
в открито
съдебно заседание, проведено на втори май две хиляди и осемнадесета година,
в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА - ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
Секретар:
Пенка Василева
като разгледа
докладваното от съдия Атанас Атанасов в.гр.д. № 1128 по описа на съда за 2018
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се води по реда на чл.258 от Граждански
процесуален кодекс /ГПК/ и сл.
Образувано е по въззивни жалби съответно на Р.Ц.Ж. *** и на Р.В.Ж.
*** против решение № 43/15.01.2018 г., постановено по гр.д.№ 1276/2017 г. по
описа на Районен съд – Стара Загора /СтЗРС/ в частта му, в която съдът е уважил
частично предявените от “Тоби - Автотранс” ООД, ЕИК № *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Стара Загора, ул.”Свещеник Георги Клисаров” бл.5, ет.2,
ап.2, представлявано от законен представител : Т.Д.Д.-управител против Р.Ц.Ж. и В.Г.Ж.,*** и Р.В.Ж. *** пасивно
субективно съединени искове по чл.135 от ЗЗД, като е обявил за относително
недействителен по отношение на “Тоби - Автотранс” ООД сключеният на 01.06.2016
г. между Р.Ц.Ж. и В.Г.Ж. като продавачи и Р.В.Ж. като купувач договор за
покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в н.а. № ...от
С
въззивната жалба на Р.Ц.Ж. решението на СтЗРС в посочената му част се обжалва
като неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с
материално-правните норми, процесуалните правила и задължителната съдебна
практика на ВКС.
Излагат се съображения, че при
неспазване на процесуалните разпоредби първоинстанционният съд неправилно е
отложил разглеждането на делото в първото открито съдебно заседание, вместо да
прекрати производството или да постанови неприсъствено решение при условията на чл.238, ал.2 от ГПК, въпреки
че са били налице процесуалните предпоставки за това.
По отношение на материалната
незаконосъобразност на решението се развиват съображения, че то е неправилно,
т.к. нито един от елементите на фактическия състав на нормата на чл.135 от ЗЗД
не е бил доказан, предвид, че ищецът не е доказал качеството си на кредитор на
ответницата Р.Ц.Ж.; не е установил наличието на увреждането си от процесната сделка,
доколкото Р.Ц.Ж. притежавала друго
имущество, което да обезпечи евентуалното й задължение, както и липсвало знание
от нейна страна, че със сделката уврежда интереса ищцовото дружество.
Излагат се и доводи, че законовата
презумпция за знание по отношение на ответницата - купувач по договора също е
била надлежно оборена.
Претендира се отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната му част и постановяването на ново
решение от въззивния съд, с което предявените искове да бъдат изцяло отхвърлени
като неоснователни.
Претендира се и присъждането на
направените от страната съдебно-деловодни разноски по делото.
В
законоустановения срок въззиваемото дружество е депозирало отговор на
въззивната жалба, с което я е оспорило като неоснователна.
Развити са
доводи, че решението на СтЗРС в обжалваната му част е правилно и
законосъобразно и е постановено при спазване на процесуалните правила.
Сочи се,
че при разглеждането на делото съдът не е допуснат твърдените процесуални
нарушения, като именно ответниците всячески шиканирали процеса и не желаели
съдът да се произнесе по съществото на спора.
По
отношение на материалната законосъобразност на решението се излагат подробни
съображения за доказаност на всеки един от елементите на фактическия състав на
чл.135 от ЗЗД, обусловила от своя страна и уважаването на предявените искове.
Претендира
се потвърждаване на обжалваното решение и присъждането на разноски за
въззивното производство.
С
въззивната жалба на Р.В.Ж. решението се обжалва като неправилно,
незаконосъобразно и нищожно, поради постановяването му от незаконен състав.
Развиват
се идентични доводи като изложените в жалбата на Р.Ц.Ж. доводи, че при
неспазване на процесуалните разпоредби
първоинстанционният съд неправилно е отложил разглеждането на делото в първото
открито съдебно заседание, вместо да прекрати производството или да постанови
неприсъствено решение при условията на
чл.238, ал.2 от ГПК, въпреки че са били налице процесуалните предпоставки за
това.
Излагат се и твърдения, че
съдия-докладчика от СтЗРС е нарушил изискването за безпристрастност на съда
като в съдебното заседание на 27.06.2017 г. е демонстрирал съпричастност към
процесуалната позиция на ищцовото дружество, а по отношение на процесуалните
искания на ответниците е бил безкрайно критичен и в крайна сметка е отхвърлил
исканията им за постановяване на съдебен акт по реда на чл.238, ал.2 от ГПК.
Сочи се, че в нарушение на правилата за
процесуална преклузия първоинстанционният съд е уважил доказателствени искания
на ищцовото дружество, без за това да бъдат уведомени ответниците, а в
противовес на това на ответника В.Ж. било отказано събирането на допуснати от
съда гласни доказателства чрез разпит на един свидетел.
Всички тези процесуални нарушения били
от категорията на съществените, поради което била налице хипотезата на
незаконен състав на съда.
Развиват се доводи за неправилност на
решението и от материално-правна гледна точка поради недоказаност на елементите
от фактическия състав на нормата на чл.135 от ЗЗД, т.к. ищцовото дружество не
доказало качеството си на кредитор, наличието на увреждането му чрез процесната
сделка и знанието на третото лице.
Претендира се отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната му част и постановяването на ново
решение от въззивния съд, с което предявените искове бъдат изцяло отхвърлени
като неоснователни, както и и присъждането на направените от страната съдебно-деловодни
разноски по делото.
В законоустановения срок въззиваемото
дружество е представило отговор на жалбата, с който я е оспорило като
неоснователна.
Развити са идентични доводи с изложените в отговора на въззивната жалба
на Р.Ц.Ж.
доводи, че решението на СтЗРС е правилно и
законосъобразно и е постановено при спазването на процесуалните правила, т.к.
при разглеждането на делото съдът не е допуснал твърдените процесуални
нарушения, а по отношение на материалната законосъобразност на решението са
изложени подробни съображения за доказаност на всеки един от елементите на
фактическия състав на чл.135 от ЗЗД, обусловила от своя страна и уважаването на
предявените искове.
Претендира
се потвърждаване на обжалваното решение и присъждането на разноски за
въззивното производство.
С писмено становище, именовано „писмен
отговор“, на основание чл. 265, ал.2 от ГПК В.Г.Ж. се е присъединил към жалбите
на другите съответници и е заявил, че изцяло ги поддържа, като е отправил
искане за отмяна изцяло на постановеното от СтЗРС решение.
Изложил е идентични на изложените в
двете жалби съображения за постановяването на решението при допуснати
съществени процесуални нарушения при отлагане на разглеждането на делото и при
недопускането на гласните показания чрез разпит на един свидетел.
След
запознаване със становищата на страните и въз основа на събраните
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от представената пред СтЗРС като доказателство фактура № 33/01.03.2011
г., с издател „Тоби – Автотранс” ООД – гр.Стара Загора и получател ЕТ
„Радоцвет-Р.Ж.”***, с документът е обективирана доставка на транспортна услуга
- превоз на фракция по опис и товарителница, на обща стойност от 10 994,17 лв.
с ДДС.
За получател във фактурата е посочен и е подписал документа В.Ж., който
съгласно дадените от самия него по реда на чл.176 от ГПК обяснения и от
вписванията в ТР, е бил прокурист на едноличния търговец към посочения момент и
към 25.02.2014 г.
От приетата от СтЗРС като доказателство фактура № 10160/28.02.2011 г., с издател ЕТ „Радоцвет-Р.Ж.” и получател „Тоби –
Автотранс” ООД е обективирана доставка на дизелово гориво – общо
От представеното пред СтЗРС извънсъдебно споразумение от 25.02.2014 г.,
сключено между „Тоби – Автотранс” ООД и ЕТ „Радоцвет-Р.Ж.”***, се установява,
че страните по същото са се договорили за размерът на задължението на ЕТ
„Радоцвет-Р.Ж.”***/01.03.2011 г., за което е образувано ч.гр.д. № 25/2014 г. на
СтЗРС, ведно с разноските, а именно 6 992,56лв.
Кредиторът е приел, че с изплащането на сумата от 3 300 лв. в
договорените в споразумението срокове съответно до 30.08.2014 г., 30.09.2014 г.
и 30.10.2014 г., на три равни вноски, се погасяват всички негови вземания от ЕТ
„Радоцвет-Р.Ж.”, възникнали въз основа на фактура № 33/01.03.2011 г., за които
е образувано ч.гр.д. № 25/2014 г. по описа на СтЗРС.
Със споразумението страните са договорили, че при неизпълнение на задълженията от страна на
ЕТ „Радоцвет-Р.Ж.”, „Тоби – Автотранс” ООД може да претендира цялото установено
вземане в размер на 6 992,56 лв.
В развитото пред първоинстанционния съд производство по чл.193 от ГПК и
сл. е установено, че документът е автентичен и за ЕТ „Радоцвет-Р.Ж.” е бил
подписан от прокуриста В.Ж..
От приложеното ч.гр.д. №25/2014 г. по описа на СтЗРС се установява, че по
заявление на „Тоби – Автотранс” ООД съдът е издал заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК № 15/06.01.2014 г., с която е разпоредил
длъжникът ЕТ „Радоцвет-Р.Ж.” да заплати на кредитора „Тоби – Автотранс” ООД
сумата от 5309,91 лв., представляваща неизплатена част от задължение по фактура
№ 33/01.03.2011 г. на обща стойност от 10 944,17 лв., ведно със законната
лихва от 30.12.2013 г. до окончателното изплащане на вземането, 1545,54 лв. - мораторна лихва за периода
01.03.2011 г. до 29.12.2013 г. и разноски от 137,11 лв.
В срока за възражение длъжникът е възразил, че не дължи вземането по издадената
заповед за изпълнение, а в указания му срок заявителя е предявил иск за
установяване на вземането си, за което е било образувано гр.д. № 872/2014 г. по
описа на СтЗРС.
Производството по посоченото дело е било прекратено с влязло в сила
определение от 24.03.2014 г., поради неотстраняване в срок на констатирани
нередовности на исковата молба, а с влязло в сила определение от 10.04.2014 г.,
постановено по ч.гр.д. № 25/2014 г. по описа на СтЗРС, съдът е обезсилил
издадената по делото заповед № 15/06.01.2014 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК.
От показанията на свидетелите Ж.Ж. и Б.Н. се установява, че са
дългогодишни приятели на семейството на Р. и В. Ж. и поддържат близки отношения
с тях. Знаят, че съпрузите са имали транспортна фирма „Радоцвет“, с която се занимавал
В.Ж., т.к. Р.Ж. ***. Познават дъщерята на Р. и В. – Р., която работела в ТЕЦ
„Марица - Изток 2“. Семейство Ж. живеели в с.Хрищени, където имали къща, която
понастоящем била собственост на Р.Ж.. Причината за продажбата на къщата бил
дългосрочен банков кредит, който към края на
Свидетелят Н. сочи в показанията си, че е бил запознат с проблемите на Р.
и В. Ж. с „Тоби – Автотранс“ ООД и в частност за издадената през 2014 година
заповед за изпълнение на парично задължение. Пред свидетелят Р.Ж. заявила, че
не дължи сумата по заповедта и той я посъветвал да възрази. Тя последвала
съвета му и възразила, а след предявяването на установителния иск съдът
обезсилил заповедта за изпълнение поради невнасянето на такса. След 2014 година
този въпрос повече не бил повдиган.
От показанията на свидетелката Н.Д. се установява, че съпругът й има
фирма „Тоби-Автотранс“ ООД, която в момента не функционирала, но преди имала
камион и с него извършвала услуги. Във фирмата съпругът на свидетелката бил
съдружник с Б.Ж. и така се стигнало до създаването й, т.к. Б.Ж. имал брат, който се занимавал с
транспортна дейност и искал да се включи, но нямал средства да купи камион.
Така била създадена фирмата – съпругът на свидетелката купил камион, а ролята
на Б. била да осигури лиценз и работа за камиона. Камионът работел с лиценз на
фирмите на брата на Б. – В., като за търговските им взаимоотношения се пускали
фактури на техните фирми за извършените услуги, а те издавали фактури на
фирмата на съпруга на свидетелката за гориво. Свидетелката сочи, че лично
познава Б.Ж. и е присъствала на разговорите му със съпруга й преди основаването
на фирмата, а В.Ж. познавала само визуално и не била присъствала на разговори
между него и съпругът й.
От показанията на свидетелката М.Г. се установява, че има счетоводна
къща и е обслужвала счетоводно „Тоби – Автотранс“ ООД. Осчетоводявала издадени
от ЕТ „Радоцвет“ фактури за транспортни услуги и горива, като горивата, с които
камионът работел, били фактурирани от ЕТ „Радоцвет“ към „Тоби-Автотранс“ ООД и
съответно имало протоколи за прихващане между покупко-продажните фактури и
разликата се заплащала по банков път. Фактурите били носени на свидетелката от
Т.Д., но през летните месеци й ги носел Б.Ж.. „Тоби-Автотранс“ ООД спряло да работи
през 2011 година, като не било извършвало друга дейност освен транспортната.
Свидетелката сочи, че към 2011 година е имало неуредени отношения между ЕТ
„Радоцвет“ и „Тоби-Автотранс“ ООД, като знае за сключено между тях споразумение
за разсрочване на задължение, но не го била виждала, т.к. във връзка с него
нямало какво да осчетоводява.
От показанията на разпитания пред настоящата съдебна инстанция свидетел
Б.Ж. се установява, че е бил съдружник в „Тоби-Автотранс“ ООД от
Пред СтЗРС е представено уведомление от ИА „Автомобилна администрация“
от 13.07.2017 г., от което се установява, че на „Тоби-Автотранс“ ООД не е
издаван лиценз за извършване на транспортна дейност.
Видно от н.а. № ...от
Представен е и договорът за кредит, от който се установява сключването
на посочения договор за банков кредит между купувача Р.В.Ж. и и „Сосиете
Женерал Експресбанк“ АД за сумата от 68 000 лв., представляваща 75,56 % от
цената за закупуване на процесния недвижим имот.
Със сумата от 23 361,92 лв., наредена от Р.В.Ж. по сметката в „Сосиете Женерал
Експресбанк“ АД на ЕТ „Радоцвет – Р.Ж.“,
е било извършено пълно погасяване на кредит на едноличния търговец.
От представената епикриза на МБАЛ „Медлайн Клиник“ – гр.Пловдив,
отделение по ендокринология се установява, че Р.В.Ж. страда от метаболитен
синдром – обезитет, артериална хипертония, дислипидемия, инсулинова
резистентност.
При разглеждане на делото от СтЗРС, след насрочването му за разглеждане
в открито съдебно заседание за 27.06.2017 г., съдебното заседание е било
отложено по искане на пълномощник-адвокат на „Тоби-Автотранс“ ООД, поради
невъзможност да се яви предвид отсъствие от страната, удостоверено с електронен
самолетен билет.
Ответниците по исковете / понастоящем въззивници/ са възразили срещу
отлагане на съдебното заседание предвид липсата на всички предпоставки по
чл.142 , ал.2 от ГПК и са поискали
прекратяване на производството или постановяване на неприсъствено решение по
чл.238, ал.2 от ГПК.
Същите искания са изложили и устно пред съда на 27.06.2017 г., но СтЗРС
е приел искането на ищцовото дружество за отлагане на съдебното заседание за
основателно и го е отложил за 19.09.2017 г.
В проведеното на 19.09.2017 г. открито съдебно заседание съдът се е
произнесъл по направените от „Тоби-Автотранс“ ООД процесуални и доказателствени искания, касаещи възраженията
и оспорванията на ответниците, направени с отговорите на исковата молба.
При така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав намира, че двете въззивни жалби са редовни,
т.к. всяка една от тях отговаря на законовите изисквания за съдържание и
приложения и е допустима, т.к. е подадена от процесуално легитимирано лице с
правен интерес от въззивно обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол
съдебен акт в съответната му част, и в предвидения в закона срок за обжалване.
В рамките на правомощията си при извършената въззивна проверка на
обжалваното решение, настоящият съдебен състав намира същото за валидно и допустимо,
а по същество за правилно, по следните съображения:
На първо място неоснователни са доводите за
нищожност или недопустимост на обжалваното решение, основани на твърдения за
допуснато съществено процесуално нарушение при разглеждането му от СтЗРС и
неприлагането на разпоредбата на чл.238, ал.2 от ГПК.
Първоинстанционното решение не е нищожно, т.к. е постановено в предвидената
от закона писмена форма, от законен състав на съда, в рамките на
правораздавателната му компетентност.
Решението не е и недопустимо, т.к. е
постановено по предявения за разглеждане иск от компетентния съд, а формалното
неприлагане от страна на СтЗРС на разпоредбата на чл.142, ал.2 от ГПК при
отлагането на откритото съдебно заседание, насрочено на 27.06.2017 г., не е
довело до постановяването на недопустимо решение.
Това е така, т.к. по реда на чл.238,
ал.2 от ГПК неприсъствено решение срещу ищеца, съответно прекратяване на
производството по искане на ответника се постановяват, когато предявеният иск
не се поддържа, макар и формално да не е оттеглен.
За целта е необходимо с призовката за
първото съдебно заседание на ищеца надлежно да е връчен препис от отговора на
исковата молба, с който са направени възражения и оспорвания от ответника
/напр. за давност или за опрощаване или е направил оспорване на представен с
исковата молба документ/, но ищецът не е взел становище, нито се явява в
първото заседание, без да е направил искане за гледане на делото в негово
отсъствие.
Не може да бъде постановено
неприсъствено решение срещу ищеца нито може да бъде прекратено производството
по искане на ответника, когато ищецът има поведение, което е несъвместимо с
неподдържане на предявения иск. /виж опр.№ 259/25.05.2017 г. по ч.гр.д.№
1436/2017 г. на ІV-то г.о. на ВКС/.
В конкретния случай след получаване на
призовката за първото съдебно заседание, респ. отговорите на исковата молба
ищецът, чрез своя пълномощник – адвокат е поискал отлагане на съдебното
заседание по повод отсъствие на пълномощника от страната.
Това действие обаче по никакъв начин не
разкрива поведение на ищеца по неподдържане на иска, а напротив - само по себе
си искането цели обезпечаване възможността на страната да бъде представлявана
от доверения си адвокат при разглеждане на делото.
Дори възражението на ответниците да бе
уважено, то първоинстанционният съд не би могъл да уважи искането за приключване
на делото по реда на чл.238, ал.2 от ГПК, т.к. при неуважаване на искането на
ищеца за отлагане на съдебното заседание, би следвало да приеме, че е налице
изразена от страна на ищеца воля за гледане на делото в негово отсъствие, а при
липсата на всички процесуални предпоставки на разпоредбата на чл.238, ал.2 от ГПК съдът следва да продължи разглеждането на делото и да постанови решение.
Тук е мястото да се отбележи, че при
отлагането на разглеждането на делото в съдебното заседание на 27.06.2017 г. СтЗРС
не е допуснал процесуално нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.2
от ГПК съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът й не могат да се явят
поради препятствие, което страната не може да отстрани.
Разбирането, че обективна пречка за
явяване в съдебното заседание следва да съществува кумулативно и за страната, и
за пълномощникът й, може да се изведе от буквалното тълкуване на законовата
норма, но това разрешение не съответства на разпоредбата на чл.6 §1 от
Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи /ЕКПЧОС/,
съобразно който всяко лице, при решаването на правен спор относно неговите
граждански права и задължения има право на справедлив процес.
В гражданските съдопроизводства правото
на справедлив процес се осъществява посредством гарантиране на правото на
страната на лично участие в процеса и посредством гарантиране на правото й на
адвокатска защита, доколкото правото на справедлив процес следва да се тълкува
в светлината на върховенството на правото, което изисква страните да разполагат
с ефективно средство за съдебна защита, позволяващо им да отстояват своите
граждански права.
Стриктното
прилагане на разпоредбата на чл.142, ал.2 от ГПК, изискваща като основание за
отлагане на делото кумулативно наличие на препятствие за явяването и на
страната и на пълномощника й, би довело или до нарушаване на правото на лично
участие на страната в процеса /ако основанието е налице спрямо нея, но липсва
по отношение на адвоката й и съдът откаже да отложи делото/, или до нарушаване
на правото й да ползва адвокатска защита /ако основанието е налице спрямо
адвоката, но липсва по отношение на страната, представлявана от него, и съдът
откаже да отложи делото/.
ЕКПЧОС е ратифицирана от Република
България на 07.09.1992 г. и по силата на чл.5, ал.4 от Конституцията на
Република България съставлява част от вътрешното ни право, а разпоредбите й, в
това число и чл.6 §1, следва да се прилагат с предимство пред вътрешноправните
норми, които им противоречат.
Именно поради това в хипотезата, когато
страната в процеса е възложила защитата на своите права на адвокат, който при
наличието на възникнала пречка да представлява доверителя си в съдебно
заседание своевременно е уведомил съда за това и е заявил искане съдебната
процедура да протече с негово участие, процесуално задължение за съда е да
гарантира правото на справедлив процес и да отложи разглеждането на делото.
В конкретния случай ищцовото дружество,
сега въззиваем, “Тоби - Автотранс” ООД е възложило защитата си в гражданското производство
по разглеждане на исковата му претенция по чл.135 от ЗЗД срещу ответниците на
адвокат, който преди разглеждането на делото в откритото съдебно заседание е
поискал отлагането му, поради невъзможността си да присъства.
Удостоверил
е пред съда, че невъзможността му да присъства се дължи на отсъствие от
Република България във връзка с предварително планирана туристическа почивка в
чужбина, поради което следва да се приеме, че за него е налице препятствие,
което не може да отстрани по смисъла на чл.142, ал.2 от ГПК и искането му не
съставлява злоупотреба с право.
Ето защо
при наличието на тези обстоятелства СтЗРС правилно е отложил разглеждането на
делото в открито съдебно заседание за друга дата, като не е допуснал твърдяното
от въззивните жалбоподатели съществено процесуално нарушение.
Предвид
липсата на допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на
съдо-производствените правила изцяло неоснователни се явяват възраженията във
въззивните жалби за неправилност на обжалваното решение, основани на
твърденията за събрани и кредитирани доказателства в нарушение на процесуалните
правила за преклузиите.
В този
смисъл допуснатите и приети от СтЗРС доказателства в проведените след
27.06.2017 г. съдебни заседания се явяват надлежо събрани, поради което и
въззивният съд ги кредитира и обсъжда в настоящото производство.
От анализа
на всички събрани доказателства настоящият съдебен състав намира, че е доказан
фактическият състав на нормата на чл.135 от ЗЗД, обуславяща уважаването на
предявения Павлов иск.
Разпоредбата на ал.1 на чл.135 от ЗЗД
предвижда възможността кредитор да поиска обявяване спрямо него за
недействително на действие, с което длъжникът му го уврежда, ако длъжникът при
извършването му е знаел за увреждането.
Когато действието е възмездно, лицето,
с което длъжникът е договарял също трябва да е знаело за увреждането, но
разпоредбата на ал.2 от посочения законов текст въвежда оборима презумпция за
знание, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на
длъжника.
При този иск доказателствената тежест при условията на пълно и пряко доказване се
носи от ищеца, който следва да докаже качеството си на кредитор, извършената от
длъжника му увреждаща сделка, чрез която имуществото на последния се намалява,
а оттам се затруднява и удовлетворението на кредитора-ищец.
Основателността на отменителния иск по
чл.135, ал.1 от ЗЗД е обусловена от съзнанието у длъжника, че с процесното
разпоредително действие уврежда кредитора си.
Качеството си на кредитор въззиваемото
дружество обосновава със сключена с действащата като ЕТ „Радоцвет – Р.Ж.“
въззивница Р.Ц.Ж. сделка, по силата на която е извършило в полза на едноличния
търговец превоз на товар.
От анализа на всички събрани
доказателства настоящият въззивен състав намира, че между “Тоби - Автотранс” ООД и ЕТ „Радоцвет – Р.Ж.“ е била сключена твърдяната
сделка, по която първото дружество е изпълнило задължението си, а едноличният
търговец не е заплатил договорената цена.
Установи се по делото, че двата
търговеца са работили съвместно, т.к. “Тоби - Автотранс” ООД не е разполагало с лиценз
за извършване на транспортна дейност, но пък е имало товарен камион, поради
което при намирането на подходяща работа дейността е била извършвана от името и
за сметка на ЕТ „Радоцвет – Р.Ж.“, а за
извършваните с камиона на “Тоби - Автотранс” ООД превози, едноличният търговец е
следвало да му заплаща съответното възнаграждение.
От
показанията на свидетеля Б.Ж. се установи също така, че в началото на
За
извършената от последното работа е била издадена процесната фактура № 33/01.03.2011 г. за сумата от 10 994,17 лв.
с ДДС, по която не се спори между страните, че ЕТ „Радоцвет – Р.Ж.“ е извършил
частично плащане.
Освен това със споразумението от 25.02.2014 г. ЕТ „Радоцвет
– Р.Ж.“ е направил признание на дълга, като прокуристът на едноличният търговец
е потвърдил съществуването на вземането на “Тоби - Автотранс” ООД по
фактурата, за частта, която не е била платена.
Ето защо
съдът приема за доказано наличието на първия елемент от фактическия състав на
нормата на чл.135 от ЗЗД, а именно че към момента на сключване на атакуваната
сделка Р.Ж. е имала качеството на длъжник.
Вземането
на “Тоби - Автотранс” ООД не е било погасено изцяло чрез плащане, а не е било
погасено и по давност предвид направеното през 2014 година признание на дълга,
което по силата на чл.116, б. А” от ЗЗД е прекъснало давността.
Налице са
и следващите елементи от фактическия състав на чл.135 от ЗЗД, а именно
увреждането на кредитора с атакуваната сделка и знанието на длъжника за
увреждащия й характер.
В случая е
налице увреждане, т.к. с договора за покупко-продажба Р.Ж. се е разпоредила със
свое имущество, което по силата на чл.133 от ЗЗД служи като общо обезпечение на
всичките й кредитори, в това число и на “Тоби - Автотранс” ООД.
Знанието
на Р.Ж. за увреждането на кредитора е налице, т.к. към момента на сключване на
атакуваната сделка тя е знаела, че има непогасена част от задължение към “Тоби
- Автотранс” ООД, което не е било надлежно обезпечено по никакъв начин.
Неоснователни
са възраженията за липсата на знание, предвид обезсилването на издадената по
ч.гр.д.№ 25/2014 г. по описа на СтЗРС заповед за изпълнение на парично
задължение, т.к. в рамките на заповедното производство и в последствие в
исковото производство, прекратено поради неотстраняване на нередовности на
искова молба, въпросът за съществуването на вземането не е бил решен със сила
на пресъдено нещо.
На
последно място настоящит съдебен състав намира, че е доказано и знанието на
приобретателя по сделката за увреждащия й характер.
Разпоредбата
на ал.2 на чл.135 от ЗЗД въвежда оборима презумпция за знание, когато третото
лице – приобретател е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.
В случая
приобретател по атакуваната сделка е именно дъщерята на длъжника Р.Ж. – Р.Ж.,
поради което законът въвежда презупцията
че тя е знаела за увреждането на кредитора на своя родител при сключване
на сделката.
В нейна
доказателствена тежест е оборването на законовата презумпция при условията на
пълно и главно доказване.
Въззивният
съд счита, че посредством ангажираните пред първата инстанция доказателства не
е била оборена презумпцията за знание, като в тази насока намира, че
свидетелските показания на свидетелите Ж.Ж.
и Б.Н. се явяват недостатъчни, т.к. не доказват по несъмнен начин незнанието на
Р.Ж..
Показанията на тези свидетели се
отнасят до конкретен случай след образуването на делото, на който те са
присъствали, но възприетите от тях факти, касаещи проведения между Р.Ж. и
родителите й разговор, не изключва категорично възможността тя да е знаела от
по-рано за съществуването на задължението към
“Тоби
- Автотранс” ООД.
В
значителна степен защитната теза на въззивниците, че заради влошено
здравословно състояние Р.Ж. е била държана настрана от дейността на фирмата на
родителите си и от финансовите им проблеми се компрометира от обстоятелството,
че процесният договор за покупко-продажба на къщата е бил сключен с цел да бъде
погасено задължение на ЕТ “Радоцвет – Р.Ж.” по договор за банков кредит, т.е.
наличието на финансови проблеми, приозтичащи от развиваната от Р. и В. Ж. търговска
дейност е било известно на дъщеря им.
С оглед на
всички изложени съображения настоящият съдебен състав намира, че решението на
СтЗРС в обжалваната му част е валидно, допустимо, правилно и законосъобразно,
поради което следва да бъде потвърдено.
Относно
разноските:
При този
изход на делото на основание чл.78, ал.3
от ГПК въззиваемото дружество има право на разноски, като съобразно
представените доказателства за направени такива в негова полза следва да се
присъдят разноски в размер на 720,00 лв., дължими поравно от всяка от
въззивниците Р.Ц.Ж. и Р.В.Ж..
Водим от изложените мотиви и на
основание чл.272 от ГПК Окръжен съд –
Стара Загора
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 43/15.01.2018 г.,
постановено по гр.д.№ 1276/2017 г. по описа на Районен съд – Стара Загора
/СтЗРС/ в частта му, в която са уважени частично предявените от “Тоби -
Автотранс” ООД, ЕИК № *********, със седалище и адрес на управление: гр.Стара
Загора, ул.”Свещеник Георги Клисаров” бл.5, ет.2, ап.2, представлявано от
законен представител : Т.Д.Д.-управител против
Р.Ц.Ж., ЕГН - ********** и В.Г.Ж., ЕГН – **********, и двамата от от
с.Хрищени, общ.Стара Загора, обл.Стара Загора, ул.”Тракия” № 31 и Р.В.Ж., ЕГН - ********** *** пасивно
субективно съединени искове по чл.135 от ЗЗД, като е обявил за относително
недействителен по отношение на “Тоби - Автотранс” ООД сключеният на 01.06.2016
г. между Р.Ц.Ж. и В.Г.Ж. като продавачи и Р.В.Ж. като купувач договор за
покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в н.а. № ...от
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Р.Ц.Ж., ЕГН - **********
*** да заплати на “Тоби - Автотранс” ООД,
ЕИК № *********, със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора,
ул.”Свещеник Георги Клисаров” бл.5, ет.2, ап.2, предстанвлявано от законен
представител : Т.Д.Д.-управител сумата от 360,00
лв. /триста и шестдесет лева/ - съдеблно-деловодни разноски пред настоящата
съдебна инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Р.В.Ж., ЕГН - **********
*** да заплати на “Тоби - Автотранс” ООД,
ЕИК № *********, със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора,
ул.”Свещеник Георги Клисаров” бл.5, ет.2, ап.2, предстанвлявано от законен
представител : Т.Д.Д.-управител сумата от 360,00
лв. /триста и шестдесет лева/ - съдеблно-деловодни разноски пред настоящата
съдебна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховен Касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.