РЕШЕНИЕ
№ 16
гр. Белоградчик, 01.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Кайтазка
при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова
като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно
наказателно дело № 20231310200295 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. А. И. от гр. Б., обл. В., ул. ”А.М. ” № ..., с
ЕГН **********, срещу НП № 23-0242-000535/27.11.2023 г. на ВПД Началник
Група ОД-МВР-Видин, РУ-Белоградчик, с което е санкциониран за извършено
нарушение: по чл.104 Б т.2 от ЗДвП, като е наказан с “глоба” в размер на
3000,00 лв. и „лишаване от правото да управлява МПС“ за срок то 12 месеца -
на осн. чл.175 А ал.1 предл.3 ЗДвП.
В жалбата принципно е заявено оплакване за не законосъобразност на
НП, отрича се неправомерното поведение от страна на жалбоподателя, твърди
се, че при изготвяне на АУАН и НП не са спазени изискванията на закона,
респ. са допуснати съществени нарушения, обуславящи пороци и в самото
НП. Иска се отмяна на НП. В с. з. се явява процесуален представител на
жалбоподателя, който подържа жалбата и моли съда да отмени НП, като също
твърди недоказаност на деянието – както досежно авторство, така и липса на
елементи от състав на такова, като вмененото нарушение – по повод
1
осъществявано движение на МПС с „дрифт“. Претендират се разноски по
делото.
Въззиваемата страна, редовно призована за с. з. не изпраща
представител и не изразява становище по жалбата. В писмото до съда,
съпровождащо преписката, въззиваемата страна моли НП да бъде потвърдено,
а при отмяна на същото – се прави възражение за прекомерност на разноските,
претендирани от насрещната страна.
Съдът, след като обсъди изложеното в жалбата и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна
следното:
На 16.10.2023 г., около 13.59 ч., жалбоподателят И. А. И., управлявал л.
а. м. ”БМВ 535 Д” с рег. № WA54RUC /регистрация в чужбина -
Великобритания/, по ул. “Т. м.“ в гр. Б., обл. В., движейки се към ул. „К. Б. I“.
Автомобилът не бил негова собственост, а на трето лице – А. И. А., негов
баща, който му бил предоставил автомобила в същия ден, сутринта. До Иб. И.,
като пътник, на предна седалка седял свид. Р. К.. При управлението на
автомобила по посочената улица, в района срещу дом № 41, Иб. И. умишлено
рязко увеличил оборотите на двигателя, с цел и постигнато като резултат -
превъртане на задвижващите колела на автомобила /задни/, което довело до
занасяне и поднасяне на МПС по надлъжната ос на пътя, няколко пъти. Така
автомобилът се завъртял настрани на самото пътно платно / или бил извършен
„дрифт“/, от което имало опасност от, или предизвикване на - ПТП. В този
момент обаче, свид. Г. Г., който живеел в къща на същата улица, забелязал
описваната ситуация, като чул и форсирането на двигателя. Той излязъл на
улицата от двора си, където работел, и видял автомобила на жалбоподателя и
седящия на мястото на водача – именно жалбоподателя.
Свид. Г. имал монтирана на къщата си камера, насочена към улицата,
която работела и той снел от нея осъществения видеозапис. Записът от
камерата, ведно с устен сигнал – предал в полицията – РУ- Белоградчик.
По повод постъпилата информация в полицията, била отпочната
проверка на случая, като в сградата на управлението в града, били повикани
самия И. И., Р. К. и свид. Г. Г.. На тримата било снето писмено обяснение /
„сведение“/. Установен бил и собственика на МПС – бащата на И. И. – А. И.
А.. Той попълнил и оставил в полицията декларация по чл.188 от ЗДвП,
2
относно предоставяне на неговото МПС на друго лице – сина му, на
16.10.2023 г. И. И. и Р. К. излагали в обясненията си, че първият не умишлено
е форсирал автомобила, а колата била с проблеми, поР. което се е стигнало до
поднасянето й на пътя.
Свид.Т. Т. и В. В. – полицейски служители при РУ-Белоградчик, мл.
автоконтрольори, повикани да вземат отношение по случая, след като се
запознали с обясненията на Г., Иб. И., Р. К., декларацията на А. А. и
видеозаписа, предоставен на CD от камерата на Г. Г., решили на И. И. да бъде
съставен АУАН за нарушение на ЗДвП.
Така на 16.10.2023 г., свид. Т. Т. в присъствието на двамата свидетели -
очевидец – Г. Г., и такъв на съставяне на акта само – В. В., съставил АУАН AД
№ 241080, на И. А. И. за нарушение по ЗДвП - на чл.104 Б т.2 – поР. това, че не
използвал обществените пътища в страната по тяхното предназначение - за
превоз на пътници и товари, изразено в умишлено рязко увеличаване
оборотите на двигателя, с цел превъртане задвижващите колела, занасяне и
поднасяне автомобила по цялата надължна ос на пътя / дрифт/. В акта, В.
изрично посочил, че е позовава на свидетел-очевидец и видеозаписа от
охранителната камера.
Нарушителят подписал съставения му акт и приел копие от него.
На 23.10.23 г. в РУ-Белоградчик при ОД-МВР-Видин било депозирано
писмено възражение от И. И. по акта, в което се отричала изложената в него
фактическа обстановка, респ. вината и авторството на деянието, без да отрича
че той е бил водача на МПС – твърдяло се на първо място, че на пътя имало
чакъл и пясък, които намалявали нужното сцепление с гумите на МПС,
последното имало и техническа неизправност – отказ на системата за
стабилизация на автомобила, който бил с автоматична скоростна кутия, задно
предаване, а водача му – самия И. И., бил с малък опит като шофьор, от друга
страна – се възразявало на основанието за ползване, като доказателство, на
запис от камера, за която нямало изрични указания, че е поставена на дадено
място и осъществява записи, респ. че позоваването на подобно доказателство
е незаконосъобразно. Нарушителят молел да се прекрати образуваното админ.
нак. производство.
По повод възражението, била изготвена докладна записка от служител
на РУ - Белоградчик, в която се изразявало мнение за неоснователност на
3
възражението и правилност и законосъобразност на издадения АУАН.
Въз основа на акта е издадено и обжалваното НП № 23-0242-000535/
27.11.2023 г. на ВПД Началник Група към ОД-МВР-Видин, РУ-Белоградчик.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
прие:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
При съставянето на акта и издаването на НП не са допуснати
съществени нарушения на ЗАНН и ЗДвП, които да налагат отмяната на
наказателното постановление.
При събраните в хода на съдебното следствие доказателства, съдът
намира, че в случая се доказа безспорно и категорично жалбоподателят И. И.
да е извършил вмененото му административно нарушение - по чл.104 Б т.2 от
ЗДвП , като около 13.59 ч., в гр. Б., по ул. „Т. м.“, срещу дом № ..., движейки се
към ул. „Кн. Б. I “, при управление на л. а. "БМВ 535 Д“ с рег. № WA54RUC /
великобритански/, е използвал пътя за други цели, освен по предназначението
му за превоз на пътници и товари, а именно – извършва демонстративна
маневра "дрифт", чрез извъртане на автомобила, поднасяне, занасяне на
пътното платно /увеличавайки оборотите на двигателя, при изключена ел.
система за контрол върху поднасянето, което предизвикало превъртане на
задвижващите колела на МПС, занасяне и поднасяне на автомобила/, от което
е било възможно предизвикване на ПТП.
Съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез
допустимите от закона доказателства, дали има извършено нарушение, което
следва да се докаже по един безспорен и несъмнен начин.
В настоящия случай АУАН е съставен съгласно изискванията на ЗАНН,
при двама свидетели – единият очевидец на случая, а именно св. Г. Г. , а
другият – само на съставяне на акта / В. /, като актосъставителят, а след това и
АНО, са се позовали и на запис от видеокамера, предаден им доброволно от
трето лице – свид. Г..
Съдът, на първо място, се съгласява с аргументите на представителя на
жалбоподателя – че даваните обяснения/сведения, от лица, пред полицейски
служители, в рамките на извършваната от тях проверка по казус, нямат
4
стойността на “показания“ по см. на НПК, тъй като самите даващи ги нямат
качеството на “свидетели“, фигура, която възниква единствено при
образувано наказателно производство по смисъла на закона. А не
притежавайки посоченото качество, тези лица не са и длъжни да говорят
истината, респ. не могат да носят отговорност за верността на думите си по
см. на чл.290 от НПК, поР. което и такава не им е разяснявана. Техните думи,
могат само да ориентират проверяващите контролни органи за фактите, които
са се случили според лицата, но самите контролни органи и в частност накрая
и наказващия такъв - АНО, следва да са събрали и други, безспорни
доказателства вече, за фактическата обстановка, която изясняват. Или –
казаното от Иб. И., Р. К. и Г. Г., пред полицейските служители в рамките на
проверката им, не може да бъде ползвано от съда, като доказателства в
процеса. Като писмено доказателство би могла да се ползва единствено
декларацията, изготвена и подписана от третото лице – Асен И. А., собственик
на ползвания автомобил. Както и докладната записка на полицейския
служител, съставена след подадените възражения срещу АУАН. Не те обаче,
доказват по безспорен начин елементите на админ. нарушение, и в частност
автора на такова. От декларацията може да се направи извод, че А. А., в ден
16.10.23 г., е предоставил на сина си – И., своя автомобил. В документа се
сочи дори, че това е станало сутринта в 08.00 ч. , а МПС е върнато обратно на
собственика – вечерта в 17.30 ч. Заявеното в същата декларация от А., че И. И.
е ползвал автомобила в 12.59 ч. на 16.10.23 г. може да се подложи на съмнение
/респ. подлежи на общо доказване/ – т. к. според съда, собственик не може с
тази само декларация да установи обстоятелството – че в точно този час /
различен дори от часа на нарушението – което е вменено, като извършено
един час по-късно – в 13.59 ч.!!!/, колата е управлявана от сина му / респ. след
като последния я е взел сутринта, през деня той също може да я е предоставял
на други лица, до връщането й на баща си/. Докладната записка от 23.11.23 г.
също не установява факти и обстоятелства, случили се в момента на
приписаното нарушение, тя съдържа изводи на друг полицейски служител,
базирани на чужди думи и видеозапис, от който не се установява самоличност
на водач на МПС. С докладната се изразява само мнение на същия полицейски
служител – за основателността на писмени възражения на едно обвинено / с
акта / лице.
Разпитаните в с. з. свидетели – актосъставител Т. и свидетеля на
5
съставяне на АУАН В. В., сами заявиха, че не са присъствали на
местонарушението, а са констатирали такова – само по сведения на Г. Г. и
предоставения от него видеозапис, както и след това са получили обяснения и
от самия И. И. и лицето, придружавало го в колата /К./. И. не бил отрекъл
тогава, че е шофирал в момента, т. е. налице са признания от него пред
свидетелите Т. и В.. Думите на свид. Т. и В. – съдът приема за истинни,
отразяващи обективно заявеното пред тях самите.
Съдът на следващо място няма причина, да не кредитира и показанията
на свидетеля по делото Г. Г.. Той е трето лице, без никакъв интерес да
свидетелства по начина, по който изложи възприятията си. Другият свидетел.
К., въпреки, че също е очевидец, според съда има интерес да не е обективен,
поР. познанството му с жалбоподателя и родителя му. ПоР. това и съдът не
кредитира думите му в цялост и не се позовава на тях – относно фактите, че И.
не е управлявал автомобила в указаната в АУАН и НП посока, че не е
извършвал описваните в тези два документа маневри с МПС, а то било
повредено и му предстоял ремонт. Показанията на свид. К. очевидно се
опитват да разколебаят фактическата обстановка, приета от съда, в интерес на
приятеля му. Но съдът не може да приеме за истинни излаганите от него
факти, тъй като не се подкрепят от други доказателства. Думите на този
свидетел в посочената насока остават изолирани, единствено те -
противоречащи на останалите доказателства по делото и не разколебават
решението на съда. Тези двама свидетели - Г. и К., дават иначе идентични
показния, относно фактите : кога, къде и какво МПС е управлявано, както и че
К. се е намирал в същия автомобил, като пътник. И докато според съда, свид.
К. гР. защитна версия на жалбоподателя, съобщавайки, че не той /Иб. И./, а
баща му е карал в посока към автогарата в града / ноторно известно на съда,
че движейки се по ул. „Трети март“ в посока „Княз Борис I „ – се отива към
въпросната автогара/, то в показанията си свид. Г. категорично заяви в с. з., че
на мястото на водача на автомобила е видял именно И. И.. С показанията си, Г.
абсолютно подкрепи обстоятелствата, касаещи състава на извършеното
административно нарушение по чл. 104 Б т. 2 от ЗДвП. Той, като свидетел -
очевидец, независим при това, както се посочи и по-горе, е наблюдавал
непосредствено движението на МПС, извършващо „дрифт“-а, и свидетелства
за тези наблюдавани факти. Сочи дори, че неколкократно се е случвало
същото в рамките на ок. половин час, което е и привлякло вниманието му – а
6
именно по-силния шум при управлението на автомобила, форсирането на
двигателя и свистенето на гуми, завъртане МПС на двете стани – ляво,
надясно. Св. Г. указа, и че конкретно това управление е създало и опасност от
настъпване на ПТП с пешеходци. Такова не се е случило, но не оправдава по
никакъв начин поведението на водача на неправилно управлявания автомобил.
Доводите от страна на жалбоподателя за незаконосъобразно ползване на
записа от видеокамера съдът намира за частично основателни по принцип, и
изцяло основателни – по същество в случая. Какво има предвид по-конкретно
съдът. Съгласно съдебната практика в страната, подобни записи, от ел.
устройства, които са монтирани в частни обекти и не предупреждават за
извършвано заснемане, не са средства /записите/ по см. на НПК за събиране на
доказателства сами по себе си, самостоятелно. Няма пречка обаче, съдът да ги
допусне като такива в провеждания процес, и да съпостави заснетото с други
доказателства във всеки един конкретен случай, да ги оцени и да си направи
обективни изводи от такава съвкупна оценка за цялостната фактическа
обстановка, за да разкрие обективната истина. Затова и съдът прие като
веществено доказателство компакт диска, предоставен от АНО със записа на
него, тъй като свид. Г., под страх от наказателна отговорност, разказа по какъв
начин и защо е изготвил записа. Но съдът отчита факта, в конкретния случай
вече, че в този запис е заснето движение на МПС в час от денонощието, много
преди извършеното нарушение - както сочи записа 12.59 ч., и нито една
страна в процеса, нито свидетелите, установиха, на какво се дължи тази
разлика. Или съдът следва да приеме, че отразеното в записа няма отношение
в крайна сметка към обвинението, отправено към жалбоподателя, тъй като
визира друг времеви период, макар и в същия ден – на извършеното
нарушение. Отделно от това, действително от записа не е видно, кое е лицето,
управлявало МПС. Ето защо съдът, при вземане на решението си, изключва от
доказателствената съвкупност това доказателство – заснетото във записа от
камерата на Г. и не се позовава на него при решаване на казуса. Респ. приема,
че за доказване обвинението към Иб. И., както актосъставителят, така и АНО
не е следвало да ползват / да се аргументират/ с него, като доказателство.
Предвид всичко изложено до тук, съдът базира решението си на
показанията на свидетеля Г. и думите на свид. Т. и В. – за направени
„самопризнания“ пред тях от Иб. И. , относно съставомерните обстоятелства –
къде, по кое време от деня, самия ден, как е управлявано процесното МПС, и
7
разбира се – най-вече от кого.
Съдът не намира за основателно възражението от страна на
жалбоподателя, за „поднасяне“ на управляваното от И. МПС, поР. не
упражнен от него контрол върху автомобила. Дори и по пътното платно да е
имало някакви вещи /пясък/, намаляващи сцеплението на гумите на МПС с
пътната настилка, то описваните от свид. Г. движения на самото превозно
средство и звуците, които той е чул – форсиране на двигателя, неколкократно,
при неколкократни преминавания на автомобила в същия участък, при което
МПС се е обръщало надлъжно в двете посоки – наляво, надясно, на платното,
не може да се окачестви като обикновено „поднасяне“, а говори за умишлено
предизвикване от водача такова поведение на колата.
Така по делото се установи безспорно и категорично, чрез допустимите
от закона доказателства, че жалбоподателят И. И. е извършил
административното нарушение по чл.104 Б т.2 от ЗДВП, като няма допуснати
съществени нарушения водещи до нарушаване правото му на защита,
правилна е квалификацията на деянието, наказанията са правилно определени
и са в съответствие със закона. Чл. 175 А ал.1 предл. 3 ЗДвП предвижда
санкции : "глоба" от 3 000,00 лв. и "лишаване от право да управлява МПС" за
срок от 12 месеца, за нарушението по чл.104 Б т.2 от ЗДвП , т.е. законова
възможност да бъдат коригирани няма.
По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление, като правилно и законосъобразно, следва да се
потвърди.
С оглед решението на съда по същество на казуса – да потвърди
Наказателното постановление, и искането, направено от страна на
жалбоподателя - въззиваемата страна да бъде осъдена да заплати направените
от първия разноски за адвокатско възнаграждение в процеса, при отмяна на
НП, то това искане се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено - като
такова.
Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 23-0242-000535/
8
27.11.2023 г. на ВПД Началник в ОД-МВР-Видин, РУ-Белоградчик, с което И.
А. И. от гр. Б., обл. В., ул. ”А. М. ” № ..., с ЕГН **********, е санкциониран за
извършено нарушение: по чл.104 Б т.2 от ЗДвП, като е наказан с “глоба” в
размер на 3000,00 лв. и „лишаване от правото да управлява МПС“ за срок то
12 месеца - на осн. чл.175 А ал.1 предл.3 ЗДвП.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователно искането на И. А. И. от гр. Б., обл. В.,
ул. ”А. М. ” № ..., с ЕГН **********, да бъде осъдена ОД-МВР-Видин / към
която е РУ-Белоградчик/ с адрес гр. Видин, обл. Видин, ул. „Цар Симеон
Велики” № 87, ДА МУ ЗАПЛАТИ направените от него по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 450,00 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Видин в 14-
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
9