РЕШЕНИЕ
№ 12927
гр. София, 21.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20221110155914 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от П. П. П. срещу „ЕОС
Матрикс“ ЕООД /съгласно изменение на иска по реда на чл. 228 ГПК, допуснато с
определение от 11.11.2022г./, с която са предявени отрицателни установителни искове с
правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, за признаване за установено, че ищецът не дължи на
ответника поради изтекла погасителна давност следните вземания: сумата от 12 497,42 лева,
представляваща главница, сумата от 1072,10 лева, представляваща законна лихва за периода
от 08.09.2021г. до 14.07.2022г., сумата от 14 614,14 лева, представляваща присъдени
неолихвяеми вземания и сумата от 256,60 лева, представляваща присъдени разноски, за
които суми е издаден изпълнителен лист от 25.10.2011г. по ч.гр.д. № 853/2011г. по описа на
РС – гр. Пирдоп и е образувано изпълнително дело № 20219280400542 по описа на ЧСИ
Магдалена Стоянова с район на действие СОС.
Ищецът твърди, че на 03.10.2022г. получил съобщение за образуваното изпълнително
дело за посочените по-горе суми, както и за сумата от 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение в изпълнителното производство и сумата от 2562,67 лева – такси по
ТТРЗЧСИ. Твърди, че препис от заповедта за незабавно изпълнение, въз основа на която бил
издаден процесният изпълнителен лист, му бил връчен на 09.12.2011г. и от този момент не
били предприемани никакви действия по изпълнение. Позовава се на изтекла погасителна
давност за периода от 25.10.2011г. до 25.10.2016г. – преди образуване на процесното
изпълнително дело през 2021г. Моли съдът да уважи предявените искове. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД е подал отговор на
1
исковата молба, в който оспорва предявените искове. Твърди, че процесният изпълнителен
лист от 25.10.2011г. по ч.гр.д. № 853/2011г. по описа на РС – гр. Пирдоп бил издаден в
полза на „Банка ДСК“ ЕАД, който депозирал молба за образуване на изпълнително дело на
18.11.2011г. и въз основа на нея било образувано изпълнително дело № 8533/2011г. по описа
на ЧСИ Милен Бъзински. С договор за цесия от 16.08.2012г. „Банка ДСК“ ЕАД прехвърлила
вземанията си по изпълнителния лист на „ОТП Факторинг България“ ЕАД и последният бил
конституиран като взискател по изпълнителното дело с молба от 04.04.2013г. По време на
изпълнителния процес било в сила ППВС № 3/1980г., чието действие било отменено едва на
26.06.2015г. с постановяване на ТР № 2/2013г., поради което за този период от време не
била текла давност. Доколкото ответникът знае, изпълнителното дело било прекратено и
взискателят „ОТП Факторинг България“ ЕАД бил изтеглил изпълнителния лист. На
11.12.2017г. въз основа на същия изпълнителен лист било образувано изп.д. № 687/2017г. по
описа на ЧСИ Магдалена Стоянова и по него били извършени редица изпълнителни
действия, в това число възбрана върху поземлен имот и сгради и запор върху трудово
възнаграждение. С постановление от 23.06.2021г. изпълнителното дело било прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като било удостоверено, че последното изпълнително
действие датирало от 03.09.2018г. На 14.09.2021г. въз основа на същия изпълнителен лист
било образувано изп.д. № 542/2021г. по описана ЧСИ Магдалена Стоянова, като било
поискано предприемането на действия по изпълнение. С оглед на гореизложеното твърди,
че към датата на молбата за образуване на последното изпълнително дело – 14.09.2021г.
давността за вземанията не била изтекла. С договор за цесия от 19.04.2022г. „ОТП
Факторинг България“ ЕАД прехвърлил вземанията по изпълнителния лист на „ЕОС
Матрикс“ ЕООД и последният бил конституиран като взискател по молба от 03.10.2022г.
Моли съдът да отхвърли предявените искове. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищеца.
В частта относно иска за недължимост на сумата от 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение в изпълнителното производство, производството по делото е прекратено с
влязло в сила определение от 11.11.2022г.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Предмет на производството по чл. 439 ГПК е съществуването на изпълняемото
материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не законосъобразността на
провежданото изпълнение. Тъй като производството по така предявения иск се
характеризира с оспорване на изпълняемото право, правният интерес на ищеца е обусловен
от наличието на вземане срещу него, скрепено с изпълнителна сила, независимо дали това
вземане се изпълнява или не към датата на предявяване на иска. Ето защо в тежест на ищеца
е да докаже наличието на издаден срещу него изпълнителен титул.
В конкретния случай страните не спорят и с окончателния доклад по делото съдът е
обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК
следните обстоятелства: че в полза на „Банка ДСК“ АД срещу ищеца П. П. П. е издаден
2
изпълнителен лист от 25.10.2011г. по ч.гр.д. № 853/2011г. по описа на РС – гр. Пирдоп, въз
основа на който понастоящем е образувано изп.д. № 20219280400542 по описа на ЧСИ
Магдалена Стоянова, както и че вземанията са прехвърлени от „Банка ДСК“ АД на „ОТП
Факторинг България“ ЕАД с договор за цесия от 16.08.2012г., а „ОТП Факторинг България“
ЕАД е прехвърлил вземанията на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с договор за цесия от 19.04.2022г.
Освен безспорния им характер, тези обстоятелства се установяват и от приетите преписи от
изпълнителните дела.
От представеното с исковата молба съобщение за образувано изпълнително дело пък се
установява, че процесните по делото вземания представляват актуалния към датата на
исковата молба размер на задълженията по изпълнителния лист, като се вземе предвид
частичното погасяване, извършено в хода на производството по изпълнение, както и
изтеклите законни лихви. В настоящото производство ищецът предявява отрицателни
установителни искове именно за така удостоверените от съдебния изпълнител задължения.
При наличието на вземания, за които е издаден изпълнителен лист и образувано
изпълнително дело, както и при удостоверен от съдебния изпълнител актуален размер на
вземанията към датата на исковата молба, за ищеца е налице правен интерес от предявените
отрицателни установителни искове за тяхната недължимост.
При това положение и с оглед наведеното от ищеца възражение за изтекла погасителна
давност за вземанията, в тежест на ответника е да докаже наличието на обстоятелства,
водещи до спиране или прекъсване на давността.
В тази насока съдът намира следното:
Съгласно постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 3 от 04.02.2022г. по гр.д.
№ 1722/2021г. на ВКС, IV г.о., ГК, нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато
вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е
определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. В случая няма
спор и се установява, че заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден
изпълнителният лист е влязла в сила на 24.12.2011г. с изтичане на 14-дневния срок за
възражение считано от 09.12.2011г. Ето защо на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД приложима
към процесните вземания е общата петгодишна давност.
Съгласно задължителните указания, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение №
2/2013г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 3/2020г. на
ОСГТК на ВКС погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.
Съгласно утвърдилата се съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК, формирана след
постановяване на тълкувателното решение от 2015г., исканията на взискателя за
3
предприемане на изпълнителни действия след прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, също прекъсват давността на основание
чл. 116, б. „в“ ЗЗД, защото съдебният изпълнител е длъжен да ги предприеме /в този смисъл
Решение № 60282 от 19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 903/2021 г., III г. о., ГК, Решение №
127 от 12.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2884/2021 г., III г. о., ГК, Решение № 3 от 4.02.2022
г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о., ГК и Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по
гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК/.
От приобщения препис от изп.д. № 20118380408533 по описа на ЧСИ Милен Бъзински
с рег. № 838 в КЧСИ с район на действие Софийски градски съд се установява, че
производството по делото е образувано по молба от 18.11.2011г. на „Банка ДСК“ ЕАД
срещу ищеца П. П. П. и солидарния длъжник Лъчезар Валентинов Чолаков за събиране на
вземанията, за които е издаден изпълнителен лист от 25.10.2011г. по ч.гр.д.№ 853/2011г. по
описа на РС-гр. Пирдоп въз основа на издадена по същото дело Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. С молбата за образуване на
изпълнителното дело взискателят е направил искане за налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжниците, за извършване на опис на движими вещи, за изпълнение
върху движимо и недвижимо имущество, както и е възложил на съдебния изпълнител да
определя способа за изпълнение съгласно чл. 18 ЗЧСИ.
На 26.11.2011г. съдебният изпълнител е наложил запор върху трудовото
възнаграждение на ищеца в „Овердрайв“ АД, както и запори на вземания по банкови сметки
във всички банки и клонове на чуждестранни банки на територията на страната;
На 09.12.2011г. съдебният изпълнител е връчил на ищеца П. П. П. покана за
доброволно изпълнение с препис от заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК, поради което
последната е влязла в сила на 24.12.2011г.
На 03.02.2012г. съдебният изпълнител е вписал възбрана върху собствен на ищеца
недвижим имот – 300/408 ид.ч. от дворно място, заедно с първи етаж от построената в него
масивна жилищна сграда и две стопански сгради.
На 12.03.2012г. е наложен запор върху 4 броя автомобили на ищеца.
За периода до 25.10.2012г. по изпълнителното дело са постъпвали ежемесечни
плащания по наложен запор върху трудовото възнаграждение на солидарния длъжник.
С молба от 04.04.2013г. „ОТП Факторинг България“ ЕАД е поискал да бъде
конституиран като взискател по делото въз основа на сключен с „Банка ДСК“ ЕАД договор
за цесия за процесните вземания.
С молба от 14.09.2015г. новоконституираният взискател „ОТП Факторинг България“
ЕАД е поискал да бъдат наложени запори върху трудовите възнаграждения на длъжниците,
както и да бъде насрочен опис на движимо имущество, за която цел делото е следвало да
бъде прехвърлено на ЧСИ с район на действие, обхващащ гр. Пирдоп.
С протокол от 28.09.2015г. изпълнителното дело е прехвърлено на ЧСИ Янко Стоянов
с рег. № 940 в КЧСИ с район на действие СОС, където е образувано като изп.д. №
4
20157940400219.
След прехвърляне на архива на ЧСИ Янко Стоянов на ЧСИ Магдалена Стоянова с рег.
№ 928 в КЧСИ с район на действие СОС, делото е образувано като изп.д. №
20169280403229.
С постановление за прекратяване от 08.12.2017г. частният съдебен изпълнител е
констатирал настъпило на 25.10.2014г. прекратяване на изпълнителното дело на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Наложените обезпечителни мерки са вдигнати.
От приобщения препис от изп.д. № 20179280400687 по описа на ЧСИ Магдалена
Стоянова с рег. № 928 в КЧСИ с район на действие Софийски окръжен съд се установява, че
производството по делото е образувано по молба от 11.12.2017г. на „ОТП Факторинг
България“ ЕАД срещу ищеца П. П. П. и солидарния длъжник Лъчезар Валентинов Чолаков
за събиране на вземанията, за които е издаден изпълнителен лист от 25.10.2011г. по ч.гр.д.№
853/2011г. по описа на РС-гр. Пирдоп. С молбата е поискано налагане на възбрана върху
сгради и поземлен имот на ищеца в гр. Пирдоп и налагане на запор върху вземания за
трудово възнаграждение.
На 28.12.2017г. съдебният изпълнител е наложил възбрана върху недвижимите имоти
на ищеца в гр. Пирдоп.
С молба от 03.09.2018г. взискателят „ОТП Факторинг България“ ЕАД е поискал
налагане на запор върху банковите сметки на ищеца в „Банка ДСК“ ЕАД, какъвто е наложен
на 10.09.2018г.
С постановление за прекратяване от 23.06.2021г. съдебният изпълнител е констатирал
настъпило на 03.09.2020г. прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК. Наложените обезпечителни мерки са вдигнати.
От приобщения препис от изп.д. № 20219280400542 по описа на ЧСИ Магдалена
Стоянова с рег. № 928 в КЧСИ с район на действие Софийски окръжен съд се установява,
че производството по делото е образувано по молба от 14.09.2021г. на „ОТП Факторинг
България“ ЕАД срещу ищеца П. П. П. и солидарния длъжник Лъчезар Валентинов Чолаков
за събиране на вземанията, за които е издаден изпълнителен лист от 25.10.2011г. по ч.гр.д.№
853/2011г. по описа на РС-гр. Пирдоп. С молбата е поискано извършване на опис на
движимо имущество на длъжниците, както и изпълнение върху вземанията им.
На 27.09.2021г. съдебният изпълнител е наложил запор върху вземанията на ищеца в
„Банка ДСК“ ЕАД.
С молба от 29.09.2022г. ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД е поискал да бъде
конституиран като взискател по изпълнителното дело въз основа на сключен договор за
цесия на процесните вземания с „ОТП Факторинг България“ ЕАД. С молбата е поискано и
налагане на запор върху банковите сметки на ищеца в „Юробанк България“ ЕАД.
Ответникът е конституиран като взискател с разпореждане на съдебния изпълнител от
10.10.2022г.
На 10.10.2022г. съдебният изпълнител е наложил запор върху вземанията на ищеца в
5
„Юробанк България“ ЕАД.
С молба от 27.10.2022г. ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД отново е поискал налагане
на запор върху вземания на ищеца по банкови сметки.
С постановление от 14.12.2022г. производството по изпълнителното дело е спряно на
основание издадената по настоящото дело обезпечителна заповед.
Видно от гореизложената хронология, за периода от влизане в сила на заповедта за
изпълнение по чл. 417 ГПК /24.12.2011г./ до датата на спиране на изпълнението по
допуснатата по настоящото дело обезпечителна мярка /14.12.2022г./ не е налице период от
пет години, през който давностният срок за процесните вземания да не е бил прекъсван на
основание чл. 116, б. „в“ от ЗЗД. Първоначално образуваното изп.д. № 20118380408533 по
описа на ЧСИ Милен Бъзински е прекратено по силата на закона поради перемпция на
25.10.2014г., от която дата е започнала да тече погасителната давност съгласно постановките
на приложимото към този момент ППВС № 3/1980 г. Давността е следвало да изтече на
25.10.2019г., но преди това, на 14.09.2015г. тя е прекъсната по силата на подадената от
взискателя молба за предприемане на действия по изпълнение чрез опис на имущество на
ищеца. Давността е прекъсната и на 11.12.2017г по силата на подадената от взискателя
молба за образуване на ново изпълнително дело, с която е поискано налагане на възбрана на
имущество на ищеца, както и на запори. След тази молба, давността е прекъсната отново на
03.09.2018г. по силата на подадената от взискателя молба за налагане на запор върху
вземанията на ищеца по банкови сметки в „Банка ДСК“ ЕАД, а след това – на 14.09.2021г. с
молбата за образуване на ново изпълнително дело, с която отново са поискани конкретни
изпълнителни способи по отношение на ищеца. След тази дата давността е прекъсната
отново на 29.09.2022г и на 27.10.2022г. по силата на подадените от ответника „ЕОС
Матрикс“ ЕООД молби за предприемане на действия по изпълнение. Считано от датата на
последното прекъсване /27.10.2022г./ до датата на спиране на изпълнението /през време на
което не тече давност/ – 14.12.2022г., погасителната давност отново не е изтекла.
Ето защо предявените отрицателни установителни искове са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени изцяло.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ответникът, който, обаче,
не е направил искане за присъждане на разноски, нито е представил доказателства за сторени
такива, поради което разноски не следва да му се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П. П. П., с ЕГН: **********, с адрес: гр. З, в.з. „Ч“ № ,
срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК: , със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Р П-К“ № отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за
признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника поради изтекла погасителна
6
давност сумата от 12 497,42 лева, представляваща главница, сумата от 1072,10 лева,
представляваща законна лихва за периода от 08.09.2021г. до 14.07.2022г., сумата от 14
614,14 лева, представляваща присъдени неолихвяеми вземания и сумата от 256,60 лева,
представляваща присъдени разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от
25.10.2011г. по ч.гр.д. № 853/2011г. по описа на РС – гр. Пирдоп и е образувано
изпълнително дело № 20219280400542 по описа на ЧСИ Магдалена Стоянова с район на
действие СОС.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7