№ 22919
гр. София, 17.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20211110140702 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 250 ГПК и е образувано по подадена от
ответника Д. Л., чрез процесуалния й представител адв. И. М., молба за допълване на
постановеното по делото решение 19009/22.10.2024г. Сочи се в молбата, че с
решението е допусната делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.513.328.1.2 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-53/23.11.2011г. на
Изпълнителния директор на АГКК, представляващ ап. 2, находящ се в гр. София,
/адрес/, с площ от 80.14кв.м., ведно с прилежащите 41.3% идеални части от общите
части на сградата при съседи на същия етаж няма, под обекта 68134.513.328.1.1, но
в описанието липсват прилежащите мазе и таван.
В срока по чл. 250, ал. 2 ГПК, ищецът П. Л. е депозирала молба, с която сочи, че
искането за допълване е основателно.
Съдът като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира от фактическа и правна страна следното:
В процесуалноправната разпоредба на чл. 250, ал. 1 ГПК е законоустановено, че
страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл
по цялото й искане. Молбата за това може да се подадена в едномесечен срок от
връчването на решението или от влизането му в сила.
Молбата за допълване е подадена в срок, поради което същата се явява
допустима.
Разгледана по същество молбата е неоснователна.
Допълване на постановеното решение се налага тогава, когато същото не
обхваща целия спорен предмет, т.е. когато: съдът не се е произнесъл по цялото спорно
право, в частност по един от съединените искове (Решение № 1065/08.04.82 г., по гр. д.
№ 615/82 г., на I г.о.; Решение № 247/09.09.94 г., по гр. д. № 139/94 г., на 5-чл. с-в;
Решение № 37/22.02.99 г., по гр. д. № 462/98 г., на 5-чл. с-в; Решение № 109/26.10.2010
г., по т.д. № 799/2009 г., на II т.о.; Решение № 39/30.06.2011г., по гр. д. № 486/2009 г.,
на I г.о.) или по други искания, които са свързани с главния предмет на делото
/съдебни разноски или на законна лихва – Решение № 110/08.09.55 г., по гр. д. № 93/55
г., на ОСГК на ВС; Решение № 1944/14.08.65 г., по гр. д. № 1195/65 г., на I г.о.;
1
Решение № 48/13.11.97 г.,по н.д. № 56/97 г.; Решение № 95/11.04.2011 г., по гр. д. №
1625/2009 г., на I г.о.; Опр. № 331/31.05.2010 г., по ч. гр. д. № 474/2009 г., на IV г.о.,
постановено по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК). Така изложеното обуславя извода, че на
допълване подлежи диспозитивът, който обективира волята на съда, а не мотивите на
съдебния акт (Решение № 53/21.02.2012 г., по гр. д. № 546/2011 г., на IV г.о.,
постановено по реда на чл. 290 ГПК; Опр. № 219/23.03.2011 г., по ч. т. д. № 886/2010
г., на I т.о.).
В ТР №34 от 15.08.83г. по гр.д.№11/83г. на ОСГК на ВС е прието, че когато
таванът в сграда - етажна собственост представлява общ незастроен обем между
последната етажна плоча и покривната конструкция, той е обща част. Ако няма
нужната височина, площ, обем и достъп по нормална стълба, и от него не могат да се
обособят отделни помещения, той е обща част по естеството си и не може да бъде
предмет на прехвърлителна сделка или делба.
Вещото лице по изготвената повторна СТЕ /заключение л. 410/, в отговор на
задача втора / л. 438/, е посочило изрично, че процесното подпокривното пространство
не притежава необходимите характеристики за обособяването му като самостоятелен
обект в сграда, респективно подпокривното пространство има характер на обща част
на сградата.
На следващо място в практиката си ВКС последователно и непротиворечиво
приема, че доколкото складовите обекти са принадлежност към жилищните обекти,
като такива те съгласно разпоредбата на чл.98 ЗС следват главната вещ и по
изключение могат да бъдат придобивани отделно от жилищните обекти в сграда в
режим на етажна собственост чрез правни сделки или по давност единствено от лица,
които притежават жилищни обекти в сградата /решение №207/16.06.2011г. по гр.д.
№867/2010г. на Второ ГО на ВКС; решение №45/04.05.2012г. по гр.д.№482/2011г. на
Второ ГО на ВКС; решение №172/12.10.2015г. по гр.д.№1167/2015г. на Първо ГО на
ВКС/.
От материалите по делото се установява, че няма обособени отделни избени
помещения. Този извод намира опора в приложените по делото писмени
доказателства. В приложеното на л. 20 копие на решение от 1975 г. процесният
апартамент е индивидуализира, ведно с 41.3/100 идеални части от общите части на
сградата. По идентичен начин имотът е индивидуализиран и в приложеното на л. 21 по
делото копие на решение от 1975г.
От приложеното на л. 23 копие на решение от 1968г. , с което е извършена
делба, в дял на наследодателя на страните по настоящото дело е поставен процесният
апартамент, като същият е поставен в дял, ведно с прилежащите му се 41.3/100
идеални части от общите части на сградата.
Изводът, че няма обособени отделни избени помещения намира опора и в
заключението на вещото лице по повторната СТЕ /л. 438/, доколкото в отговор на
задача 6 експертът е посочил, че няма обособени отделни избени помещения /стр. 417
по делото, стр. 8 от заключението/.
По изложената аргументация следва извода, че избеното помещение обслужва
двата жилищни етажа в процесната сграда.
С оглед изложеното следва извода, че с процесното решение е допусната делба
на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.513.328.1.2, представляващ
ап. 2, находящ се в гр. София, /адрес/, ведно с прилежащите 41.3% идеални части от
общите части на сградата, в които 41.3% идеални части от общите части на
сградата са включени и таван и избеното помещение.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 250 ГПК, съдът
РЕШИ:
2
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозираната от Д. Л. Л., ЕГН **********, чрез
процесуалния й представител адв. И. М., Молба вх. № 366882/14.11.2024г., с правно
основание чл. 250 ГПК за допълване на постановеното по делото Решение №
19009/22.10.2024г., като неоснователна.
Решението, по аргумент от чл. 250, ал. 3 ГПК, подлежи на обжалване, в
двуседмичен срок от връчването му на страните, пред СГС.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3