О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 486
28.11.2019г., град Пловдив
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, втори граждански състав
На двадесет и осми ноември
през две хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТЕЛА ДАНДАРОВА
МАРИЯ ПЕТРОВА
Като разгледа докладваното от
съдия М.Петрова в.ч.гр.дело №581 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба вх.№25348/26.08.2019г. от Н.С.З. с
ЕГН:********** и съдебен адрес: ***, офис 5, против Разпореждане №5362 от
01.07.2019г., постановено по ч.гр.дело №700/2019г. по описа на Окръжен
съд-Пловдив, с което е върната подадената от него касационна частна жалба
вх.№16846/31.05.2019г. срещу постановеното по същото дело Определение №797 от
19.04.2019г. Жалбоподателят счита определението от 19.04.2019г. и определението
за издаване на изпълнителен лист да подлежат на касационно обжалване по смисъла
на чл.274,ал.3,т.2 от ГПК, тъй като се касае за въззивно определение, даващо
разрешение по същество на други производства, свързани със съответното основно
производство и обусловени от него. Счита, че в случая окръжният съд в едноличен
състав няма компетентността и правомощията, които са от ранга на ВКС, да решава
въпроси, свързани с развитието на правото и неговото приложение, а
допустимостта на жалбата следва да се разгледа от ВКС. Поддържа изложените в
касационната жалба въпроси да са такива, с които съдът се произнася по молба за
защита и съдействие на лично или имуществено право в самостоятелно производство
с обособен предмет, което се развива извън или в рамките на исковия процес и
няма привременен характер, което да е основание за допускане на касационно
разглеждане на жалбата срещу определението. По изложените съображения
жалбоподателят претендира за отмяна на обжалваното разпореждане.
Ответникът по частната жалба М.И.Т. е депозирала чрез
пълномощника си адв.С.А. писмен отговор със съображения за нейната недопустимост,
поради липса на предвидени в закона процесуални възможности и ред за обжалване
на Определение №797 от 19.04.2019г. като постановено в производство по
чл.407,ал.1 от ГПК и съгласно постановеното в т.3 на ТР №5 от 12.06.2018г. по
т.дело №5/2015г. на ОСГТК на ВКС. По същество счита, че ВКС не е компетентната
съдебна инстанция в настоящото производство, тъй като постановените от окръжния
съд като въззивна инстанция определения подлежат на обжалване пред съответния
апелативен съд, и оспорва възраженията в подадената касационна частна жалба.
Претендира за отхвърляне на частната жалба като недопустима и неоснователна и
за потвърждаване на обжалваното разпореждане.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 от ГПК,
изхожда от легитимирано лице – жалбоподателят-ответник; касае обжалваемо,
съгласно чл.274,ал.1 във връзка с чл.279 във връзка с чл.286,ал.2 във връзка с
чл.278,ал.4 от ГПК, разпореждане за връщане на касационна частна жалба, и откъм
съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима, противно на
доводите на ответника по нея, които касаят допустимостта на жалбата против
Определение №797 от 19.04.2019г., а не на настоящата, и са такива по същество
на повдигнатия за решаване пред настоящата инстанция въпрос.
Съдът намира частната жалба за неоснователна по следните
съображения:
С влязло в сила Решение №64 от 21.03.2008г., постановено по
бр.дело №1384/2007г. по описа на Районен съд-Пловдив, е прекратен брака между
М.И. З. и Н.С.З. и е утвърдено постигнатото помежду им споразумение по
чл.99,ал.3 от СК, включващо и задължение на бащата Н.З. да заплаща месечна
издръжка за децата в размер на 80лв. за С. и 60лв. за М., считано от датата на
споразумението – 25.02.2008г. Въз основа на молба от 14.05.2018г. с
Разпореждане от 16.05.2018г. районният съд е постановил да се издадат
поисканите с нея изпълнителни листове за определената за децата издръжка.
Против това разпореждане в частта му относно издадения изпълнителен лист за
издръжката на детето С.от страна на ответника Н.С.З. е подадена частна жалба
вх.№3047/15.01.2019г., по която е образувано в.ч.гр.дело №700/2019г. по описа
на Окръжен съд-Пловдив. С постановеното по него Определение №797 от
19.04.2019г. жалбата е оставена без уважение и е посочено, че то не подлежи на
обжалване. Против това определение е подадена от Н.З. касационна частна жалба
вх.№16846/31.05.2019г. С обжалваното Разпореждане №5362 от 01.07.2019г.
окръжният съд в едноличен състав е върнал жалбата на основание чл.286,ал.1,т.3
във връзка с чл.274,ал.4 от ГПК по съображения, че въззивните определения,
постановени по частна жалба срещу разпореждане на първоинстанционния съд по
молба за издаване на изпълнителен лист по чл.407,ал.1 от ГП, не подлежат на
касационно обжалване, съгласно задължителните разрешения, дадени с Тълкувателно
решение №5 от 12.07.2018г. по тълк.дело №5/2015г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящата инстанция намира обжалваното разпореждане да е
постановено от законен едноличен съдебен състав, противно на възраженията на
жалбоподателя. Според задължителните указания по т.10 от Тълкувателно решение
№1 от 09.12.2013г. по тълк.дело №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, разпорежданията, с
които въззивният съд връща касационната жалба на някое от основанията по
чл.286,ал.1 от ГПК, каквото е и обжалваното в случая, следва да бъдат
постановявани еднолично, както правилно е процедирано, тъй като разпореждането
се отнася до действия по администриране на касационната жалба, които не се
извършват в качеството на въззивна инстанция по спора.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя за липса на
компетентност на въззивния съд да преценява допустимостта на подадената срещу
постановеното въззивно определение касационна частна жалба. Разпоредбата на
чл.286,ал.1,т.3 във връзка с чл.278,ал.4 от ГПК вменява именно на въззивния съд
преценката за допустимост на касационната частна жалба, съобразно ограниченията
за касационно обжалване на въззивните определения, на каквото подлежат тези по
чл.274,ал.3,т.1 и т.2 от ГПК, въвеждайки основание тя да бъде върната от него
при необжалваемост на конкретното определение. Противно на застъпваното от
жалбоподателя, с обжалваното разпореждане окръжният съд не се е произнесъл
извън компетентността и правомощията си досежно това дали засегнатият от него в
касационната частна жалба въпрос е от значение за развитието на правото и
неговото приложение. Основанията по чл.280,ал.1 от ГПК за допускане на
касационно обжалване се преценяват от ВКС, но само в случай, че определението
подлежи на касационно обжалване.
Въззивното определение, постановено по частна жалба срещу
разпореждане на първоинстанционния съд по молба за издаване на изпълнителен
лист по чл.407,ал.1 от ГПК, каквото в случая е атакуваното посредством
подадената касационна частна жалба Определение №797 от 19.04.2019г., не подлежи
на касационно обжалване по реда на чл.274,ал.3,т.2 от ГПК, противно на доводите
на жалбоподателя. В тази насока изрични са задължителните указания по
Тълкувателно решение №5 от 12.07.2018г. по тълк.дело №5/2015г. на ОСГТК на ВКС.
Правилно,
с оглед на това, и на основание чл.286,ал.1,т.3 във връзка с чл.278,ал.4 от ГПК, с обжалваното разпореждане е постановено връщане на касационната частна
жалба, поради което същото следва да се потвърди.
Предвид изложените мотиви, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №5362 от 01.07.2019г., постановено
по ч.гр.дело №700/2019г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, с което е върната
подадената от Н.С.З. касационна частна жалба вх.№16846/31.05.2019г. срещу
постановеното по същото дело Определение №797 от 19.04.2019г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване,
съгласно чл.274,ал.4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: