Р Е Ш Е Н И
Е № 211
гр.Стара Загора, 01.08.2016 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд в публичното заседание на седми юли
през две хиляди и шестнадесета
година в състав:
Председател:
БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
при секретаря С.Х.
и в присъствието на прокурора , като разгледа
докладваното от БОЙКА ТАБАКОВА адм.дело
№ 278 по описа
за 2016 год, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е с правно основание чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл.46а, ал.1 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/.
Образувано е по жалба от Н.А., гражданин на
Афганистан, уточнена с молба от 28.04.2016г, против Заповед № УРИ 5377р-11/
15.03.2016г на Началник група „Миграция”
при ОД на МВР Стара Загора в частта й относно принудителното му настаняване в
специален дом за временно настаняване на чужденци /СДВНЧ/. Направено е искане
за обявяване нищожност на заповедта поради противоречието й с императивните
разпоредби на чл.44, ал.9, предл.3 от ЗЧРБ и чл.44, ал.6 от ЗЧРБ. Според
подателя не са изпълнени изискванията на закона, установени в чл.44, ал.9,
предл.4 от ЗЧРБ във връзка с чл.25, ал.1 от ЗУБ и чл.15, ал.5, ал.6 и ал.8 от
Закона за закрила на детето. Твърди, че не му е осигурена правна помощ на нито
един етап от процедурата по налагане на принудителната административна мярка
/ПАМ/, което счита за съществено нарушаване на правото му на защита като
непридружен непълнолетен, който се намира извън държавата си по произход, не
говори езика и не познава законите в страната. По съображения за неотстраними
съществени пороци на административния акт моли да бъде прогласена нищожността
му.
Ответникът - Началник група „Миграция” към ОД на МВР
Стара Загора, редовно и своевременно призован, не изпраща представител и не
изразява становище по жалбата.
От събраните по делото доказателства съдът установи
следната фактическа обстановка:
Със Заповед № УРИ 5377р-11/ 15.03.2016г на Началник
група „Миграция” при ОД на МВР Стара Загора на основание чл.44, ал.6 от ЗЧРБ е
разпоредено принудителното настаняване на Есрар Караеченн /гражданин на
Афганистан, мъж, роден на ***г, без документи за самоличност /, придружаващ
жалбоподателя Н.А., гражданин на Афганистан, мъж, роден на ***г, без документи
за самоличност, в СДВНЧ към Дирекция
„Миграция”-МВР за срок до отпадане на пречките за изпълнение на заповедта за
принудително отвеждане и организиране извеждането на чужденеца от РБ, но не
повече от 3 месеца.
По отношение на Есрар Караеченн е издадена Заповед №
УРИ 5377р-09/ 15.03.2016г на Началник
група „Миграция” при ОД на МВР Стара Загора, с която на основание чл.41, т.1 и
чл.44, ал.1 от ЗЧРБ му е наложена ПАМ „Принудително отвеждане до границата на
Република България”. В заповедта е посочено, че придружава непълнолетни лица,
едно от които е Н.А.. На основание чл.60, ал.1 от АПК е допуснато предварително
изпълнение. Видно от приемо-предавателен протокол УРИ 537700-820 от 15.03.2016г
и Заповед УРИ 349з-848 от 15.03.2016г на Директора на ОД На МВР Стара Загора лицата
Есрар Караеченн и Н.А. са предадени в СДВНЧ гр.Любимец.
Така установената фактическа обстановка мотивира
следните правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена от лице с правен
интерес, за което оспореният административен акт е неблагоприятен. Макар в
случая жалбоподателят само да е посочен като придружено непълнолетно лице и
редакцията на разпоредителното волеизявление на Началника на група „Миграция”
при ОД на МВР Стара Загора относно
настаняването му в СДВНЧ да е непрецизна, съдът приема, че административният
акт засяга неговите права, тъй като именно въз основа на тази заповед е
настанен в СДВНЧ гр.Любимец. Доколкото оспорването е с искане за прогласяване
нищожността на административен акт, по аргумент от разпоредбата на чл.149, ал.5
от АПК, подаването на жалбата не е обусловено от преклузивен срок.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.
В производство, образувано по искане за прогласяване нищожността на
един административен акт, съдебната проверка за законосъобразност обхваща
единствено и само съществуването на правоизключващи юридически факти спрямо
разпоредените с акта правни последици. Следователно предмета на доказване
включва онези факти и обстоятелства, които могат да релевират наличието на съществени
пороци на административния акт, обуславящи неговата невалидност. В действащото
българско законодателство няма легална дефиниция и нормативно установени
критерии за разграничаване на незаконосъобразните административни актове като
нищожни и унищожаеми. Според константната съдебна практика основание за
обявяване на нищожност са такава съществени, основни недостатъци на
административните актове, които ги дисквалифицират като правопораждащи
юридически факти за разпоредените с тях правни последици. На първо място такова
основание би било издаването на административния акт от некомпетентен орган,
т.е в нарушение на нормативно установените изисквания за материална,
териториална или по степен компетентност. Нищожни са и актовете, постановени
при неспазване на изискуемата от закона съществена форма; издадените без
каквото и да е нормативно основание /т. е при пълна липса на условията и
материалноправните предпоставки, визирани в съответната правна норма/ или при
грубо нарушение на императивни норми с характер на основни правни принципи.
Съгласно чл. 44, ал.6 от ЗЧРБ в случаите, когато чужденецът, на когото е
наложена принудителна административна мярка по чл. 39а,
ал.1, т.2 и 3 ЗЧРБ,
е с неустановена самоличност, възпрепятства
изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органът, издал
заповедта, или директорът на дирекция "Миграция" може да издаде
заповед за принудително настаняване на чужденеца в специален дом за временно
настаняване на чужденци с цел организиране на принудителното отвеждане до
границата на Република България или експулсирането. Разпоредбата на чл.44, ал.9
от ЗЧРБ предвижда по изключение, при наличието на обстоятелствата по ал.
6 на придружените малолетни или непълнолетни лица да се издава заповед за
принудително настаняване в специален дом със срок до три месеца.
Следователно в
случая оспорената частично Заповед № УРИ
5377р-11/ 15.03.2016г е издадена от материално и териториално компетентният
административен орган - Началник група „Миграция” при ОД на МВР Стара Загора при
условията на делегация по чл.57 от ППЗЧРБ, съгласно представената Заповед №
349з-2976/ 07.10.2015г на Директора на ОД на МВР Стара Загора.
Не са налице и твърдените в жалбата съществени пороци,
обуславящи в своята съвкупност прогласяване на нищожност на решението.
С оглед данните по представената административна
преписка чужденецът Н.А. е с неустановена самоличност. Това обстоятелство не се
оспорва от него и съставлява елемент от фактическия състав на разпоредбата на
чл.44, ал.9 във връзка с ал.6 от ЗЧРБ, обуславящ прилагането на избраната от
ответния административен орган ПАМ. По делото не се представиха доказателства
за твърдяната с жалбата започнала процедура пред ДАБ при МС по предоставяне на
особена закрила на жалбоподателя въпреки дадените изрични указания с
разпореждане на съда от 20.06.2016г. Видно от приложеното по делото становище
на Директора на РДСП гр. Свиленград изх.№ 2603-11-00-0023 от 05.07.2016г,
такава информация липсва при него. Доказателствената тежест за установяване на
факта, от който жалбоподателят черпи благоприятни правни последици, е възложена
на него, а с оглед пасивното му процесуално поведение не може да се приеме, че
той е лице, търсещо закрила по смисъла на ЗУБ и като такова има право да се
ползва от предвидените в националното законодателство зашитни правила.
Действително по преписката няма данни Н.А. да е
ползвал правна помощ в хода на образуваното спрямо него административно
производство. Но предвид реално упражнената възможност да обжалва по съдебен
ред заповедта за налагане на ПАМ, от която се е
възползвал с адвокатско съдействие, това процесуално нарушение не е от
категорията на съществените, водещо до невалидност на крайния административен
акт.
Предвид изложените съображения и доколкото не са
налице основания за прогласяване нищожността на оспорената частично Заповед №
УРИ 5377р-11/ 15.03.2016г на Началник група „Миграция” при ОД на МВР Стара
Загора, съдът намира, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен
съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Н.А., гражданин на Афганистан, с адрес за призоваване гр.София,
ул.”Узунджовска” № 1, ет.3, БХК-Бежанци, с която е направено искане за
обявяване нищожността на Заповед № УРИ 5377р-11/ 15.03.2016г на Началник група „Миграция” при ОД на МВР Стара
Загора в частта й относно принудителното му настаняване в специален дом за
временно настаняване на чужденци, като
неоснователна.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: