СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш Е Н И Е
23.02.18г.
Софийски
градски съд І-12 състав с:
Председател:
Г. Иванов
Разгледа
в съдебно заседание на 25.01.18г. /с участието на секретаря М. Димитрова/ гражданско дело № 2050/15г. и констатира следното:
Предявени
са искове от ДФ „З.“ против С. В. с правно основание чл. 79,
ал. 1, предл. 2-ро от ЗЗД за сумата 457 017, 01 лева чл. 86 от ЗЗД за сумата
127 136, 8 лева.
Съображенията
на страните са изложени по делото.
Представените
по делото доказателства /преценени в контекста на твърденията и възраженията на
страните/ удостоверяват, че – главният иск е основателен:
На
основание договор от 01.10.07г. /сключен между страните по делото/ ответникът /в
качеството си на „ползвател“/ е получил целева безвъзмездна финансова помощ в
размер на сумата общо 457 017, 01 лева – с оглед /с цел/ реализиране на стопанска
дейност: „създаване на 210 дка. лозово насаждение с подпорна конструкция и
закупуване на специализирана земеделска техника“.
В
тежест на ответника е /съобразно правилото на чл. 154 от ГПК/ да установи, че е
изправна страна по договора /в рамките на процесното правоотношение/. С други
думи – ответникът следва да докаже, че е изпълнил надлежно /по смисъла на чл.
63 от ЗЗД/ задълженията си в рамките на учредената договорна връзка /а именно в
случая, че е – реализирал предмета на правоотношението, визиран в разпоредбата
на чл. 1 от договора и в приложеният към договора „бизнес план“/. Доказателства
в тази насока не са ангажирани от С. В.. Напротив – представените
от ищеца по делото писмени доказателства /преценени в контекста и на
показанията на разпитания по делото свидетел/ удостоверяват, че ответникът е
нарушил /не е изпълнил/ договорни клаузи, а именно:
Ползвателят
/С. В./ е започнал да извършва процесната земеделската дейност в имоти,
собственост на Община Т. /предоставени му за ползване по договор за аренда/.
Последният договор обаче е бил прекратен „предсрочно“ на 07.05.12г. /и това на
практика е лишило С. В. от основанието да стопанисва земите, в които са били
разположени процесните лозови масиви/.
Придобитата
от ответника специализирана земеделска техника /с предоставените безвъзмездно
средства по договора/ е била отчуждена през 13г. в полза на трето лице.
Посочените
две правни и фактически действия на ответника /изрично посочени в исковата
молба, с които действия на практика ищецът обосновава неизправността на
ползвателя/ представляват пряко нарушение на клаузата по чл. 4.18 от договора,
която забранява отчуждаването /или преотстъпването/ на придобитите масиви и
техника в полза на трети лица за срок от 5 години /считано от усвояването на
средствата по договора, което е било сторено на 08.05.09г./. В такава хипотеза
/при такова нарушение на договорната връзка/ е предвидено /в разпоредбата на
чл. 8.1 от договора/ право на ищеца – да претендира връщане на цялата
предоставена финансова помощ. Посоченото обстоятелство съставлява директно
основание за уважаване на главният иск по чл. 79, ал. 1, предл. 2-ро от ЗЗД
/чрез осъждане на ответника да върне получената субсидия/. От друга страна /ако
горните доводи не бъдат споделени/:
По
делото е удостоверено /с писмени доказателства и свидетелски показания/, че към
25.03.14г. /т.е. – отново преди изтичане на срока по чл. 4.18 от договора/
процесните насаждения /обектът на инвестицията, находящи се в землищата на с.
Дражево и с. Хаджи Димитрово/ не се стопанисват според уговореното
предназначение. Напротив – извършената на тази дата фактическа проверка е
констатирала, че лозовите насаждения или са изкоренени или са в лошо
агроекологично състояние, че процесните подпорни конструкции изобщо не са
изградени, че земеделската техника не е налична на място /последната, както е
посочено по-горе към този момент вече е била отчуждена в полза на трето лице/. Посочените
факти не са опровергани в процеса от ответника /което, съобразно изложеното
по-горе е в тежест именно на С. В./. Същите факти свидетелстват /сами по себе
си/ за принципна невъзможност за реализиране на предназначението на целево
учредената договорна връзка, за невъзможност за осъществяване на предмета на
договора /и на приложеният към същия бизнес план/ - поради неизправност на
ответника. Това обстоятелство също съставлява принципно /самостоятелно/ основание
за ангажиране на имуществената отговорност на ответника при условията на чл. 79,
ал. 1, предл. 2-ро от ЗЗД.
Акцесорният
иск е основателен частично:
На
ищеца следва да бъде присъдена законна лихва върху горната главница, но в
хипотезата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД /за периода от 11.09.14г. – когато
ответникът е получил при условията на чл. 47 от ГПК покана за връщане на
главницата до 13.02.15г. – когато е заведено делото/. За такъв период дължимата
законна лихва възлиза на сума в размер на 19 852 лева.
Съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
С.Ц.В. ЕГН **********
да
плати на Д. Ф. „З.“ сумите: 457 017,
01 лева – главница /на основание чл. 79, ал. 1, предл. 2-ро от ЗЗД/;
19 852 лева – мораторна лихва /на основание чл. 86 от ЗЗД/; законната
лихва върху главницата от 13.02.15г. до цялостното й изплащане; 20 324 лева –
съдебни разноски /съразмерно на уважените искове/ и 300 лева – юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и Наредбата към него.
ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 86 от ЗЗД за сумата над 19 852 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: