№ 3
гр. С., 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на осми ноември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Галина Хр. Нейчева
Пламен Д. Стефанов
при участието на секретаря Пенка Сп. И.а
в присъствието на прокурора Ив. К. Ив.
като разгледа докладваното от Галина Хр. Нейчева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20212200600356 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 313 и следващите от НПК. Образувано е по
въззивен протест от РП – С. срещу присъда № 260070 / 07.07.2021г. по НОХД
№ 1713 / 2019г. на Районен съд – С., с която подс. М. КР. Й. е признат за
невиновен в това, че на 07.11.2018г. в землището на с. М. общ. С., в поземлен
имот с идентификатор 67338.871.31, в точка с координати № 4717814;
Е0439222, собственост на ЛРД гр.С., в границите на две защитени зони по
смисъла на Закона за биологичното разнообразие (защитена зона BG0000192
„Peкa Тунджа 1“ и защитена зона BG0002094 „Адата-Тунджа“), чрез
използване на пътни превозни средства - багер /драглайн/ „КОВРОВЕЦ“ и
самосвал „КАМАЗ“ с рег. № СН8864СС, с посредственото извършителство на
Богдан Георгиев П., от рибарник, стопанисван от ЛРД С., извършил добив
(параграф 1 т. 4 от ДР на Закона за подземните богатства) на подземни
богатства – 508 (петстотин и осем) кубични метра баластра, държавна
собственост, на стойност 3352,80лв. без ДДС или 4023лв. с ДДС, без
предоставена концесия по реда на Закона за подземните богатства и е
оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.
240а, ал. 3, т. 2 и т. 3, вр. ал. 1 от НК.
Със същата присъда на основание чл. 305, ал. 6, вр. чл. 301, ал. 4 от
НПК, вр. чл. 93, ал. 2, т. 1 от Закона за подземните богатства на подс. Й. е
наложено административно наказание глоба в размер на 5 000лв. за
извършено административно нарушение на чл. 4, ал. 2 от Закона за
1
подземните богатства, а именно, че на 07.11.2018г. в землището на с. М. общ.
С., в поземлен имот с идентификатор 67338.871.31, в точка с координати №
4717814; Е0439222, собственост на ЛРД гр.С., в границите на две защитени
зони по смисъла на Закона за биологичното разнообразие (защитена зона
BG0000192 „Peкa Тунджа 1“ и защитена зона BG0002094 „Адата-Тунджа“),
чрез използване на пътни превозни средства - багер /драглайн/ „КОВРОВЕЦ“
и самосвал „КАМАЗ“ с рег. № СН8864СС, с посредственото извършителство
на Богдан Георгиев П., от рибарник, стопанисван от ЛРД С., извършил добив
(параграф 1 т. 4 от ДР на Закона за подземните богатства) на подземни
богатства – 13 (тринадесет) кубични метра баластра, държавна собственост,
на стойност 102,96лв., без предоставена концесия по реда на Закона за
подземните богатства.
Срещу така постановената присъда е подаден въззивен протест от РП –
С., в който се твърди, че по безспорен начин било доказано от
доказателствата, събрани и проверени в хода на досъдебното производство и
в хода на съдебното следствие, че подс. Й. е осъществил състава на
престъплението по чл. 240а, ал. 3, т. 2 и т. 3, вр. ал.1 от НК. Доказано било по
делото по безспорен начин, че Й. никога не е имал действащ концесионен
договор за добив на подземни богатства и въпреки това, на 17.10.2018г. е
сключил договор за услуга с „ВДХ“ АД за преработка на суров баластров
материал, собственост на Й., като възложител по договора. Съгласно чл. 2, ал.
1, т. 5 от Закона за подземните богатства, баластрата била подземно
богатство, а съгласно чл. 3, ал. 1 от същия закон – тя била изключителна
държавна собственост. Безспорно по делото било доказано, че именно Й.
възложил на свид. П. да извърши изкопни дейности - добив на баластра, която
извозвал до базата на „ВДХ“ АД, с които подсъдимият имал договор за
обработка на баластра. Освен това, участъкът, от който била добита
процесната баластра бил в границите на две защитени зони по смисъла на
Закона за биологичното разнообразие, което квалифицирало деянието по
чл.240а ал.1 от НК като по-тежко от обикновените случаи на престъплението,
което от своя страна правело и престъплението немаловажно. С оглед
постигане целите на наказанието, а именно осъществяването както на
специалната, така и на генералната превенция, прокурорът счита, че подс. Й.
следва да бъде признат за виновен и моли на основание чл. 334, т. 2, във вр. с
чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК, въззивният съд да отмени първоинстанционната
присъда, с която подс. Й. е признат за невиновен за извършено престъпление
по чл. 240а, ал. 3, т. 2 и т. 3 вр. ал.1 от НК и му е наложена административна
санкция и да го признае за виновен, като му наложи съответното наказание.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция прокурорът поддържа
протеста на РП – С. макар и не на основанията, посочени в него. Счита, че
при престъпленията по чл. 240а, ал. 3 от НК изпълнителното деяние е
„извършва добив на подземни богатства”, а не „извършил добив на
определено количество подземни богатства” и количеството на придобитите
подземни богатства – за ирелевантно за съставомерността на деянието. Смята
2
още, че неправилно и прокуратурата при формулиране на обвинението и
съдът при формулиране на изводите си са се насочили към количеството на
придобития материал като критерий за обществената опасност на деянието. В
случая били налице безспорни доказателства, че на посочената дата е бил
извършван добив, като без значение било дали са били извозени 1, 2 или 10
камиона. Според прокурора, когато ставало дума за добив от защитена зона,
не можело да намери приложение чл. 9 ал. 2 от НК, тъй като тук сама по себе
си обществената опасност била достатъчно голяма, защото се засягали и
други обществени отношения. Счита, че се касае за неправилно приложение
на закона от първоинстанционния съд, поради което предлага въззивната
инстанция да отмени присъдата и да постанови такава, с която да осъди
подсъдимия и да му наложи съответно наказание.
Защитникът на подс. Й. счита първоинстанционната присъда за
правилна и законосъобразна. Изразява становище, че не споделя изводите на
представителя на прокуратурата, тъй като независимо, че количеството
придобити подземни богатства не било елемент от фактическия състав на
престъплението, имало разлика между добива на една кофа подземни
богатства с подръчни средства и на 508 куб.м., както било посочено в
обвинението. Отделно от това счита, че по делото останало категорично
недоказано какво е било състоянието на терена към момента когато се твърди,
че е извършено деянието, което също пряко се отразявало върху съответното
количество добити подземни богатства. Не било доказано и че на
непосредствения извършител Б.П. изрично било възлагано добиването на
подземните богатства, в случая баластра и извозването й до пресевна. По
отношение на твърдението в протеста, че въпреки, че подсъдимият нямал
съответната концесия, бил сключил договор за добив на подземни богатства и
извършването на промиване на добита баластра, то според свидетелските
показания на представляващия рудника, промиването на баластра било
приключило няколко дни преди твърдението в обвинението за начало на
извършване на инкриминираното деяние, тъй като машината се развалила.
Счита, че обвинението не е доказано по категоричен начин, а присъдата
намира за правилна и законосъобразна и моли за потвърждаването й.
Подс. Й. се присъединява към казаното от защитника си. Твърди, че е
невинен и иска съда да го потвърди.
СлОС, след преценяване на доводите и възраженията на страните и след
обсъждане на събраните по делото доказателства, в рамките на предвидените
му по чл. 313 и сл. НПК правомощия, намери протеста за допустим като
подаден в законовия срок и от надлежна страна, но за неоснователен.
Първоинстанционният съд правилно е установил фактическите
обстоятелства, относими към предмета на доказване. По делото е безспорно
установено, че на 05.11.2018г. в Министеството на енергетиката бил получен
сигнал за незаконен добив на баластра в района на землището на с. М., обл.
С.. Във връзка с получения сигнал с посочени географски координати, на
3
07.11.2018г. свидетелите Димитър Д. и Лазар Х. – служители в отдел
„Контрол“ на Дирекция „Природни ресурси, концесии и контрол“ към
Министерството на енергетиката, посетили мястото, където според сигнала
бил извършван незаконният добив - поземлен имот с идентификатор
67338.871.31, в точка с координати №4717814; Е0439222 – рибарник,
стопанисван от ЛРД С.. На място, свидетелите видели свид. Б.П., който
посредством багер – драглайн „Ковровец“ без регистрационни номера
извършвал изкопни работи – добивал баластра, която товарил на
тежкотоварен автомобил „Камаз“ с рег. № СН 8864 СС. Свидетелите Д. и Х.
проследили натоварения с баластра „Камаз“, управляван от свид. Б.П., като
последният разтоварил добитото на площадка на „ВДХ“ АД. На връщане от
втория му курс, Д. и Х., придружени и от представител на РУ С., спрели за
проверка свид. П.. Той им обяснил, че бил нает от подсъдимия да подравни с
изкопната машина дъното на рибарника. На място пристигнал и подс. Й.,
който представил на проверяващите договор с „ВДХ“ АД, сключен на
17.10.2018г., съгласно който на дружеството било възложено от Й.
извършването на пресевнопромивна и сортировъчна дейност на суров
баластров материал. Служителите на Министерство на енергетиката
установили, че Й. няма предоставена концесия за добив на природни
богатства.
По случая било образувано досъдебно производство, в хода което е
изготвена строително техническа оценителна експертиза, заключението на
която сочи, че стойността на 100 куб. м баластра е 792 лева с ДДС, а на 750
куб. м. баластра - 5940 лева с ДДС, като стойността на 1 куб. м. баластра е
6.60 лева без ДДС. Назначена е и допълнителна строително техническа
оценителна експертиза, видно от която стойността на 508 куб. м. баластра е
4023 лева с ДДС.
Предвид разпоредбата на чл. 240а, ал. 7 от НК, в хода на съдебно
следствие е назначена съдебна автооценителна експертиза, заключението на
която сочи, че справедливата пазарна стойност на товарен автомобил „Камаз
5410“ с ДК № СН 8864 СС към дата 07.11.2018г. е 6 611 лева.
Подс. Й. е на 45 години, български гражданин, със средно образование,
женен, не е осъждан.
Тази фактическа обстановка въззивният съд прие за безспорно
установена въз основа на събраните по делото доказателства. Същата е
възприета по идентичен начин и в протестираната присъда, не се оспорва от
страните и кореспондира с наличните по делото доказателствени материали,
събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд, а пред настоящата съдебна инстанция не бяха
представени и събрани нови доказателства и доказателствени средства.
Първоинстанционният съд е изложил последователни съображения защо
кредитира доказателствените източници. Обосновано съдът се е доверил на
показанията на свидетелите Х., Д., Аврамов, Стоянов, Друмев и П., както и на
писмените доказателства, всичките безпротиворечиви, взаимнодопълващи се
4
и относими към предмета на делото; на заключенията на строително
техническа оценителна експертиза и на съдебно-автооценителна експертиза,
които допринасят за изясняване конкретни обстоятелства по делото.
Настоящата съдебна инстанция изцяло подкрепя направения от
първостепенния съд анализ на доказателствената съвкупност и не намира за
необходимо да го преповтаря. В дейността на първостепенния съд по оценка
на доказателствата и доказателствените средства не се забелязват нарушения.
Налице е коректност, правилност и последователност в разсъжденията.
Районният съд не е надценил едни доказателства за сметка на други, не е
пропуснал да извърши проверка на достоверността на гласните и писмените
доказателствени средства, а осъществената от него интерпретация на
доказателствения обем е според действителното му съдържание. Изводите за
релевантните обстоятелства и факти са формирани в точно съответствие с
информацията от събраните доказателства, а аргументите на съда обхващат
всички доказателства и доказателствени източници, като не е допуснато
избирателно третиране на фактически обстоятелства или едностранчивост в
подхода. Прегледът на доказателствената съвкупност не дава повод да се
стигне до извод за незаконосъобразен анализ, повлиял върху неправилно
формиране на съдебната воля. Следователно присъдата на районния съд не е
необоснована.
Въззивната инстанция намира, че присъдата на СлРС не само, че не е
необоснована, но не е и материално незаконосъобразна. Въз основа на
напълно изяснената фактическа обстановка районният съд е направил
законосъобразен правен извод, че на 07.11.2018г. в землището на с. М. общ.
С., в поземлен имот с идентификатор 67338.871.31, в точка с координати №
4717814; Е0439222, собственост на ЛРД гр.С., в границите на две защитени
зони по смисъла на Закона за биологичното разнообразие (защитена зона
BG0000192 „Peкa Тунджа 1“ и защитена зона BG0002094 „Адата-Тунджа“),
чрез използване на пътни превозни средства - багер /драглайн/ „КОВРОВЕЦ“
и самосвал „КАМАЗ“ с рег. № СН8864СС, с посредственото извършителство
на Богдан Георгиев П., от рибарник, стопанисван от ЛРД С., подс. Й. е
извършил добив (параграф 1 т. 4 от ДР на Закона за подземните богатства) на
подземни богатства – 13 (тринадасет) кубични метра баластра, държавна
собственост, на стойност 102,96лв., без предоставена концесия по реда на
Закона за подземните богатства, както и че по делото не са събрани
доказателства на инкриминираната дата добитото от подс. Й. чрез
посредственото извършителство на свид. П. количество баластра да е 508 куб.
м.
По делото не се спори, че подс. Й. не е имал предоставена концесия за
добив на баластра. Правилно районният съд е приел за безспорно
установено, че подс. Й., с посредственото извършителство на свид. П. е
извършвал именно добив по смисъла на параграф 1, т.4 от ДР на ЗПБ, тъй
като: - дейността, възложена от Й. на П. отговаря на определението, дадено в
цитираната разпоредба, съгласно която „добив“ е цялостният технологичен
5
процес на извличане на твърди, течни и газообразни полезни изкопаеми от
земните недра, включително и чрез преобразуване на естественото им
състояние; - целта на възложената от подс. Й. дейност е била именно добив, а
не подравняване на рибарник (като двете дейности разбира се не са
взаимноизключващи се), предвид факта, че двадесет дни преди процесната
дата – на 17.10.2018г. подс. Й. сключил договор с „ВДХ“ АД именно за
извършването на пресевнопромивна и сортировъчна дейност на суров
баластров материал, а не са събрани доказателства по делото той да е смятал
да изпълни договора друг начин, тъй като не е имал предоставена концесия за
добив на баластра; - от показанията на свидетелите Д., Х. и П., се установява,
че добитото количество баластра е извозвано именно до площадката на
дружеството, с което подсъдимият е сключил договора за услуга – „ВДХ“ АД,
а обстоятелството дали машината за обработка на баластра на това
дружеството е функционирала или не, е ирелевантно. Безспорно е, че именно
подс. Й. е възложил на свид. П. да добива баластра и правилно районният съд
е приел, че е налице посредствено извършителство, тъй като видно от
събрания доказателствен материал П. не е бил наясно с фактическите
обстоятелства от състава на престъплението, действал е със съзнанието, че
извършва подравняване на рибарник, какъвто действително представлява
процесния имот и е действал в състояние на „грешка“ по смисъла на чл. 14,
ал.1 от НК, обстоятелство изключващо вината и съответно наказателната
отговорност за извършеното.
Въззивният съд споделя изцяло правните изводи на
първоинстанционния съд и за наличието на останалите елементи от състава
на престъплението: - за това, че добиваният материал баластра е строителен
материал и като такъв предвид разпоредбата на чл. 2, ал.1, т. 5 от ЗПБ е
подземно богатство, а съгласно чл. 3, ал.1 от ЗПБ е изключителна държавна
собственост; - за добива на процесната баластра са използвани пътни
превозни средства — багер /драглайн/ "КОВРОВЕЦ" и самосвал "КАМАЗ" с
рег.№СН8864СС; - добивът е извършван в границите на две защитени зони по
смисъла на Закона за биологичното разнообразие - защитена зона BG0000192
"Peкa Тунджа 1" (включена в списъка от защитени зони, приет с Решение №
122/02-903.2007г. на МС, обн. в ДВ, бр.21/2007г. , изменено с Решение №
811/16.11.2010г. на МС обн. ДВ, бр. 96/2010г.) и защитена зона BG0002094
"Адата-Тунджа" (обявена за такава със Заповед № РД -556/05.09.2008г. на
Министъра на околната стреда и водите, обн. в ДВ бр. 84/2008г. и изменена
със Заповед № РД – 85/28.01.2013г. ).
Окръжният съд споделя правните изводи в мотивите на атакуваната
присъда и досежно явно незначителната степен на обществена опасност на
деянието, вследствие на което на основание чл. 9, ал. 2 от НК е прието, че
стореното от подс. Й. не е престъпно и той е признат за невиновен и
оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 240а, ал. 3, т. 2 и т. 3, вр. ал. 1
от НК, но следва да ги допълни. Доказателствата и възприетата въз основа на
тях фактическа обстановка сочат на извода, че обществените отношения,
предмет на защита от нормата на чл. 240а, ал. 3, т. 2 и т. 3, вр. ал. 1 НК, са
били засегнати в минимална степен. Освен посочените от районния съд
6
изключително малко доказано като добито количество баластра и неговата
изключително ниска стойност, засягането на обществените отношения с
процесното деяние се преценя като явно незначително и предвид личността
на подс. Й., който не е осъждан, има добри характеристични данни и добро
процесуално поведение, а инкриминираното деяние се явява изолирана
проява в живота му. Преценявайки комплексно посочените фактори,
приложени към конкретния случай, се налага безспорния извод за явно
незначителна степен на обществена опасност на деянието и поради това
подсъдимия обосновано и законосъобразно е оправдан по повдигнатото
обвинение за извършено престъпление по чл. 240а, ал. 3, т. 2 и т. 3, вр. ал. 1 от
НК, при спазване разпоредбата на чл. 305, ал. 6 във вр. с чл. 301, ал. 4 НПК.
Настоящият съдебен състав не споделя възражението на прокурора, че в
случая не може да намери приложение чл. 9 ал. 2 от НК, тъй като когато
добивът бил от защитена зона, обществената опасност била достатъчно
голяма, защото се засягали и други обществени отношения. Извършването на
добив на подземни богатства в защитена територия е взето в предвид от
законодателя и квалифицира извършеното от подсъдимия по т. 2 на чл. 240а,
ал. 3 от НК, а разпоредбата на чл. 9, ал.2 НК е приложима към всички състави
на престъпления по НК.
Преценявайки конкретната обществена опасност на извършеното от
подс. Й., СлРС на основание чл. 301, ал. 4 НПК е приел, че е налице
извършено административно нарушение от подсъдимия на чл. 93, ал. 2, т. 1 от
ЗПБ и му е наложил предвиденото в същия законов текст административно
наказание глоба, като е определил нейния размер в границите между средния
и минималния, а именно 5 000 лв.
Съпоставяйки тази санкционна норма с нормата на чл. 27 ЗАНН за
начина на определяне на административно наказание и визираните в нея
обстоятелства относно личността на дееца и условията, при които е
извършено процесното административно нарушение, въззивният съд прие, че
наложената на подс. Й. глоба в размер на 5 000 лв. е законосъобразно и
справедливо определена, съответства в пълна степен на вида и тежестта на
извършеното нарушение.
При служебната проверка на присъдата извън оплакванията в
протеста, въззивният съд не намери основания за нейното изменение или
отмяна, поради което като правилна и законосъобразна тя следва да се
потвърди, включително и в частта относно разноските по делото, за които на
основание чл. 190 от НПК е постановено да останат за сметка на държавата.
Подс. Й. е наказан с налагане на наказание по административен ред, но е
признат за невинен по обвинението за престъпление от особената част на НК.
Разпоредбата на чл. 190 от НПК е императивна и според нея, когато
подсъдимият бъде признат за невинен разноските по дела от общ характер
остават за сметка на държавата. Разпоредбите, определящи реда за възлагане
на разноските в наказателния процес, не може да се тълкуват разширително,
особено когато се касае за утежняване правното положение на гражданите.
7
Няма основание да се приложат и разпоредбите на ЗАНН относно
присъждане на разноски, тъй като производството не е административно и
подобна аналогия не може да се направи в конкретния случай.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 338 НПК, С.ският
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260070 / 07.07.2021г. по НОХД № 1713
/ 2019г. на Районен съд – С..
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8