РЕШЕНИЕ
№ 3590
гр. Пловдив, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Диляна В. Славова
при участието на секретаря Десислава В. Кръстева
като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело №
20215330100363 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от А. В. Л., ЕГН: ********** против „Форуком и
Компания“ ООД, ЕИК: ********* и „Гарант Къмпани“ ООД, ЕИК: *********, с която се
предявяват установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1
ЗЗД, за прогласяване на нищожността на договор за потребителски кредит № ***** г.,
сключен между ищеца и „Форуком и Компания“ ООД, както и нищожност на договор за
поръчителство от 19.11.2018 г., сключен с „Гарант Къмпани“ ООД и насрещен иск с правна
квалификация чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 19.11.2018г. ищецът сключил с „Форуком и
Компания“ ООД договор за потребителски кредит № 000-КН-50720389, по силата на който
ищецът усвоил 600 лв., при лихвен процент от 40 %, ГПР – 49.02 лв., със срок на кредита -
12 месеца и общ размер на всички плащания – 736,14 лв. На същата дата ищецът сключил и
договор за поръчителство с „Гарант Къмпани“ ООД. Ищцата заплатила една вноска по
кредита в размер на 113,85 лв., в която била включена и такса гарант.
Поддържа, че договорът за кредит бил нищожен, поради неспазване на изискванията
на чл.11, ал.1, т.9, т.10, т. 11 ЗПК, чл.11, ал.2 ЗПК, чл.11, ал.1, т. 7 и т.20 ЗПК. Твърди се, че
такса гарант е недължима на основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй като касаела услуги, свързани
с усвояване и управление на кредита, а в закона съществувала изричната забрана за
изплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. Същата не била включена в ГПР. Твърди се, че в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9
ЗПК, в договора не са посочени условията за прилагане на договорения лихвен процент от
40 %. Не е посочен размерът на възнаградителната лихва, като не била посочена и каква част
от месечната погасителна вноска представлява главница и каква - лихва. Липсвала и ясно
разписана методика на формиране на ГПР. В нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, не било
посочено в погасителния план разпределението на вноските измежду дължимите по
договора суми – лихви, такси, неустойка за непредоставяне на обезпечение, както и
последователността, в която същите следва да се погасят. Липсата на тази информация,
съгласно чл. 22 ЗПК, е санкционирано от закона с неговата недействителност. Навежда
1
самостоятелни доводи за нищожност на договора за поръчителство, поради противоречие с
добрите нрави. Поради това предявява настоящите искове, моли за тяхното уважаване и
присъждане на разноски.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК, ответното дружество „Форуком и Компания“ ООД е
депозирало писмен отговор със становище за неоснователност на предявените искове. Не
оспорва, че между страните е сключен процесният договор за потребителски кредит от
19.11.2018 г., по силата на който на ищцата е предоставена в заем сумата от 600 лв. Оспорва
наведените от ищцата доводи за нищожност на договора поради неспазване на изискването
за съдържание. Сочи, че сключването на договор с поръчител е предвидено като
възможност, а не като задължение. Счита, че сключения от ищеца договор за поръчителство
бил отделно съглашение, като сключването му не било поставено от заемодателя като
условие за отпускане на кредита. Предвид изложеното моли за отхвърляне на предявените
искове и за присъждане на разноски.
Депозиран е отговор и от ответника „Гарант Къмпани“ ООД, със становище за
неоснователност на исковете. Не оспорва, че е сключен договор за поръчителство от
19.11.2018 г., по силата който „Гарант Къмпани“ ООД се е задължило да поеме солидарно с
ищеца дълга му към „Форуком и Компания“ ООД съгласно процесния договор за
потребителски кредит. Счита, че възнаграждението по услугата не следва да бъде включено
в ГПР като разход по кредита. Сочи, че в чл. 4, ал. 1 от Договора за потребителски кредит за
ищцата не е съществувало задължение да сключи договора за поръчителство и последната е
имала възможност да избере да обезпечи вземането с поръчителство от най-малко две
физически лица или да представи банкова гаранция. Твърди, че кредитополучателят
доброволно избира услугата, която косвено е свързана с наличието на договор за
потребителски кредит, като информирано е взел решение за нейното ползване и за
дължимото възнаграждение. Освен това ищцата е имала възможността в 14-дневен срок от
сключването на договора за кредит да упражни правото си на отказ от него и да дължи
връщане само на главницата. Твърди се, че А. Л., не е изпълнила договорните си
задължения, поради което е ангажирана отговорността на поръчителя по кредита. Ето защо
и за ищцата е възникнало задължението да заплати уговореното възнаграждение по
договора за поръчителство. Моли за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на
сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК и на основание чл. 211, ал. 1 ГПК, „Форуком и Компания“
ООД, ЕИК е предявило против А. В. Л., ЕГН: ********** насрещен осъдителен иск, с
правна квалификация по чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
С насрещната искова молба е предявен иск, за осъждане на първоначалния ищец да
заплати на ответника чистата стойност на кредита, представляваща остатък от главница в
размер на 538,65 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната
исковата молба, до окончателното й погасяване.
Твърди се, че на 19.11.2018 г. между страните бил сключен договор за потребителски
кредит, с който дружеството е отпуснало на ответницата по насрещния иск сумата от 600
лева, със срок на кредита 12 месеца. В договора бил уговорен годишен лихвен процент по
кредита – 40 %. В Приложение № 1 към договора бил посочен крайният срок на договора,
брой и размер на погасителните вноски, ГПР, лихвен процент, както и общия размер на
плащанията. На 15.12.2018 г. ответницата била заплатила само една погасителна вноска по
кредита в размер на 63,15 лв. Крайният срок на договора е настъпил на 15.11.2019 г. Ето
защо ответницата по насрещния иск дължи на „Форуком и Компания“ ООД сума в размер
на 538,65 лева, представляваща остатък от непогасена главница, на отпаднало основание. По
изложените в насрещната искова молба съображения моли за уважаване на насрещния иск.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът по насрещния иск е подал отговор, с който
оспорва иска като неоснователен и недоказан. Оспорва да е получила сумата по сключения
между страните договор за потребителски кредит в размер на 600 лева, поради което моли
насрещния иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
2
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и с оглед наведените от
страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява,
че между ищцата и „Форуком и Компания“ ООД е сключен договор за потребителски
кредит №000-КН-50720389/19.11.2018г., по силата на който на ищцата е предоставена в
заем сумата от 600 лева, при уговорен лихвен процент от 40% и ГПР в размер на 49,02%,
която ищцата следвало да върне на 12 погасителни вноски в размер на 113,85 лева.
Безспорно е по делото също, че между ищцата и „Гарант Къмпани“ ООД е сключен договор
за поръчителство от 19.11.2018г., по силата на който ответното дружество се е задължило да
поеме солидарно с ищеца дълга му към „Форуком и Компания“ ООД по процесния договор
за потребителски кредит.
Като писмени доказателства по делото са приети Договор за потребителски кредит
№****г., Договор за поръчителство от 19.11.2018г., разписка за направена вноска по
кредита, разписка за изплатена сума по кредит, кредитно досие по процесния договор,
съдържащо извадки от системата за администриране на заявки за кредит и отпуснати
кредити на „Форуком и компания“ ООД, справка за валидност на лична карта, справка за
здравноосигурителен статус, справка в ЦКР за кредитна задлъжнялост, погасителен план
към договор за кредит и към договор за поръчителство, справка за извършени плащания към
договора за кредит.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Няма спор по делото, че между страните е възникнало правоотношение по договор за
потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума, като това се установява и от
приетата като писмено доказателство по делото разписка за изплатена сума по кредит.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като
дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е
физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е.
страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор
съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и
съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1
т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална
недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и
когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
В исковата молба е релевирано основание за недействителност на договора за
потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване на
общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по
какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР
представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на
кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната
лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да
заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на
договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР
е 49,02%, а възнаградителната лихва- 40 %, но от съдържанието на договора не може да се
3
направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР,
нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част
от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в
лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в
случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.
Отделно от това, в договора за кредит е посочено, че общият размер на дължимата
сума възлиза на 736,14 лева, включващ главница и лихва чиито месечен размер е посочен в
Приложение 1 към договора. В същото време обаче, към месечната сума е включено и
възнаграждение по договора за поръчителство в размер на 52,50 лева месечно за срока на
договора, платим на падежа на съответната погасителна вноска, с която сума се оскъпява
последната. Именно в тази връзка двата договора –за кредит и за поръчителство не само, че
са свързани, но възнаграждението по единия (за услугата), е предвидено да се заплаща с
погасителния план по другия (кредита). Принципно няма пречка за подобна свобода на
договаряне, но при това положение единият договор става част от съдържанието на другия
чрез включването на цената на услугата и оттук за договора за услуга също ще са
приложими правилата на ЗЗП, а по кредита следва се отчитат и договорките по договора за
услуга. Казано по друг начин, в договора за кредит има вписана уговорка за обезпечаване на
кредита и такса за допълнителна услуга, която макар и формално да е дължима (да
произтича) от друг договор, се явява част от договора за кредит, като включена в
съдържанието и в погасителния план. В този смисъл са абсолютно несъстоятелни
аргументите в отговора на ответника за това, че двата договора не били свързани, а всеки се
явявал самостоятелен без отношение към другия, защото именно от описанието на
дължимите по кредита суми се установява точно обратното.
Предвид горното, съдът намира, че с уговорката за заплащане на допълнителна
услуга, предвидена в договора за поръчителство, но включена във вноските по погасителния
план на кредита, се нарушава императивната норма на чл. 10а от ЗПК. Формално в договора
за кредит не е вписана такса за действия, свързани с усвояване или управление на кредита,
но реално тази допълнителна услуга по естеството си представлява именно заплащане на
разходи, свързани с отпускането и управлението на кредита.
По договора за поръчителство е предвидено заплащането на такса, платима по
погасителния план на кредита, по този начин въпросната такса се превръща в разход по
кредита по смисъла на чл. 19 ал. 1 от ЗПК и така се надвишава ограничението на чл. 19 ал. 4
от закона. Затова и тази клауза е нищожна на основание чл. 19 ал. 5 от ЗПК, защото общите
разходи на кредита, регламентирани в параграф 1 т. 1 от ДР на ЗПК, включват именно
разходи за допълнителни услуги. Така таксата за поръчителство прикрива разходи, които по
естеството си следва да са включени в ГПР. В тази връзка е и санкцията на нормата на чл.
21 ал. 1 от ЗПК, която предвижда, че всички клаузи, които имат за цел или резултат
заобикаляне на императивните изисквания на закона, са нищожни.
Именно затова клаузата от договора не отговоря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10
от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т. 10 от нея води до нейната
недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Тази норма от една страна е
насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия
за получаване на потребителски кредит, а от друга- към стимулиране на добросъвестност и
отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така,
че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна,
разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да
прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му
от законодателя съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен,
за да се приеме, че клаузата е недействителна, на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл.
26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД, без да е необходимо да се обсъждат останалите
4
аргументи на страните. Нищожността на договора за кредит влече след себе си и нищожност
на договора за поръчителство, доколкото същия е без предмет.
По гореизложените предявените от ищцата установителни искове ще се уважат.
По насрещния иск:
Няма спор по делото, че между страните е възникнало правоотношение по договор за
потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Макар в отговора на
насрещния иск ищцата да оспорва, че е получила главницата по кредита в размер на 600
лева, в исковата молба признава този факт и той е обявен за безспорен между страните.
Отделно от това, от приетата по делото разписка за изплатена сума по кредит е видно, че
сумата е получена и ищцата-ответник по насрещния иск не е оспорила положения от нея
подпис в заседанието, в което същата е приета като писмено доказателство. След като съдът
стигна до извод за недействителност на процесния договор за кредит, то съгласно ЗПК
ищцата ще дължи връщане само на чистата стойност на кредита, в случая- сумата от 600
лева. От приложената на л. 18 от делото разписка се установява, че на 18.12.2018г. А. В. Л. е
заплатила една вноска по кредита в размер на 113,85 лева, като след приспадане на сумата
остатъка от дължима главница възлиза на 486,15 лева, до който размер насрещния иск
следва да бъде уважен, а за разликата до претендираната сума от 538,65 лева искът ще се
отхвърли, като недоказан. Сумата е дължима, ведно със законната лихва, считано от
подаване на насрещната искова молба в съда- 05.03.2021г. до окончателното изплащане.
По отговорността за разноски:
По първоначално предявения иск:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноските за настоящото производство, които са направени и възлизат на сумата от
100 лева заплатена държавна такса.
Претендира се от пълномощника на ищцата- адв. С. П. и заплащане на адвокатски
хонорар на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. в размер на общо 900 лева –по 300 лева за
предявените обективно съединени установителни искове и в размер на 300 лева за
осъщественото процесуално представителство и защита по насрещния иск. Представени са
по делото отделни договори за правна защита, в които е отразено, че същата се предоставя
безплатно. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв., в случаите по ал. 1, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, поради което и същото ще се определи в размер на общо 900 лева,
изчислен в минималния, предвиден в Наредбата за адвокатски възнаграждения размер с
оглед цената на всеки от трите иска- по 300 лева.
По насрещния иск:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат в полза
на ищеца съразмерно с уважената част от иска и същите възлизат на сумата от 370,04 лева,
като заплащането им ще се възложи в тежест на ответника по насрещния иск.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между А. В. Л., ЕГН: **********, с
адрес в ************** и „Форуком и Компания“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, ул. „Фритьов Нансен“ 23А, ет. 2, представлявано от *****,
че Договор за потребителски кредит № *******г. е нищожен.
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между А. В. Л., ЕГН: **********, с
адрес в ***** и „Гарант Къмпани“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „Уилям Гладстон“, ет. 6, офис 18, представлявано от ******, че
Договор за поръчителство от 19.11.2018 г. е нищожен.
ОСЪЖДА „Форуком и Компания“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „Фритьов Нансен“ 23А, ет. 2, представлявано от ****** и
„Гарант Къмпани“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, ул. „Уилям Гладстон“, ет. 6, офис 18, представлявано от****** да заплатят на А. В.
Л., ЕГН: **********, с адрес в ******* сумата от 100 лева /сто лева/, представляваща
направени по делото разноски за заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА „Форуком и Компания“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „Фритьов Нансен“ 23А, ет. 2, представлявано от ***** и
„Гарант Къмпани“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, ул. „Уилям Гладстон“, ет. 6, офис 18, представлявано от***** на основание чл. 38,
ал. 2 от Закона за адвокатурата да заплатят на адв. С. Ж. П. от АК-П., с адрес на кантората в
******* сумата от общо 900 лева /деветстотин лева/, представляваща определено от съда
адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство по
предявените два обективно съединени установителни иска и защита по насрещния иск.
ОСЪЖДА А. В. Л., ЕГН: **********, с адрес в ****** да заплати на „Форуком и
Компания“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.
„Фритьов Нансен“ 23А, ет. 2, представлявано от ***** сумата от 486,15 лева /четиристотин
осемдесет и шест лева и петнадесет стотинки/, представляваща получена на отпаднало
основание главница по обявен за нищожен Договор за потребителски кредит № *****г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на насрещната искова
молба-05.03.2021г. до окончателното изплащане, като за разликата над уважения размер
до претендирания размер от 538,65 лева ОТХВЪРЛЯ предявения насрещен иск.
ОСЪЖДА А. В. Л., ЕГН: **********, с адрес в ****** да заплати на „Форуком и
Компания“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.
„Фритьов Нансен“ 23А, ет. 2, представлявано от ****** сумата от 370,04 лева /триста и
седемдесет лева и четири стотинки/, представляваща направени по делото разноски
съразмерно с уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
6