Гр. София, 14.05.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЖ, в закрито заседание на 14.05.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Костадинова О.М. ЧЛЕНОВЕ: Владимир Вълков
Радостина Данаилова
като разгледа докладваното от съдия Вълков гр.д. № 4044 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 435 и сл. ГПК.
Предмет на разглеждане е жалба от името на „Застрахователно акционерно дружество ОЗК - З.“ срещу постановление за разноските с изх. № 6589/01.02.2019 г. по изп.д. № 20198510400137 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851. В жалбата се твърди да са приети разноски в изпълнителното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 720 лв. Твърди се сумата да превишава предвиденото в Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба № 1), а конкретното дело не се отличава от обичайното. Застъпена е теза, че размерът следва да е съответен на усилията при упражняване на процесуалните права, поради което нормата на чл. 10 т. 2 от Наредба № 1 се прилага по-голяма фактическа и правна сложност на делото. Иска се размерът на адвокатското възнаграждение да бъде намален до предвиденото с чл. 10 т. 1 от Наредбата – 200 лв. Оспорва се и приложеният подход за определяне на таксата по чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ (Тарифата) с довод, че размерът на адвокатското възнаграждение не следва да се включва. Иска се постановлението в тази му част да бъде отменено, съответно възнаграждението да бъде намалено като съответно бъде редуцирана и определената такса по т. 26. Претендират се разноски.
В указания срок от името на взискателя в изпълнителното производство – „Г.-Б.Д.С.“ ЕООД се твърди преди иницииране на изпълнителното производство по искане на длъжника да му е предоставена банкова сметка, ***. Това не било направено, което и дало повод на взискателя на 16.01.2019 г. да сезира съдебен изпълнител. Длъжникът не платил и в срока за доброволно изпълнение. Твърди се, че в случая процесуалният представител на взискателя с две отделни молби е поискал различни действия в резултат на които и сумата била събрана. Твърди се, че признатата сума е под предвидения с Наредба № 1 минимум.
В мотивите досежно обжалваното действие частен съдебен изпълнител М.П. сочи, че сумата от 720 лв. касае действията на адвоката във фазата на принудителното изпълнение като признатата сума е в по-нисък размер от предвидения минимум.
Жалбата е подадена в предписания от закона срок от лице с признат интерес да инициира настоящото производство срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител – постановление за разноските. Следващата се държавна такса е внесена, което определя и правото на жалба като надлежно упражнено.
Като обсъди наведените в процеса доводи досежно подлежащото на обжалване действие настоящият състав намира следното.
На 17.01.2019 г. за ответника е получена покана за доброволно изпълнение за сума в общ размер от 40198,44 лв.
С молба, депозирана по изпълнителното дело на 01.02.2019 г. от името на взискателя е поискано събиране и на сумата от 720 лв. при твърдение да представлява заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство при водене на изпълнително дело. По делото не се спори, а и от доказателствата се установяват тези обстоятелства, както и че сумата е заплатена по банков път.
С постановление от 01.02.2019 г. сумата е приета за събиране в изпълнителното дело.
Установява се, че сумите
по изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното
производство са платени на 08.02.2019 г. въз основа на поискан от взискателя
начин на изпълнение – върху вземания на ответника от банковите сметки. Със
сметка № 185046 от 11.02.2019 г. ЧСИ е определил такса по т. 26 върху сумата от
36773,92 лв.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
Паричното задължение е носимо, поради което и надлежното му изпълнение изисква проявена инициатива от длъжника. Бездействието му го ангажира да възстанови направените от кредитора разноски за събиране на вземането – арг. от чл. 79 ГПК.
В рамките на изпълнителното производство на общо основание приложимо е правилото на чл. 78 ал. 5 ГПК, което овластява органа, осъществяващ ръководството на изпълнителния процес, да съобрази договорения размер на възнаграждението с правната и фактическа сложност на произтичащите от искането действия. Граница на тази власт се явява утвърденият размер на необходимо възнаграждение от Висшия адвокатски съвет, обезпечаващо надлежно осъществяване на квалифицираната услуга. Оспорваните в случая разноски сочат на адвокатско възнаграждение, договорено и заплатено за процесуално представителство след изтичане на срока за доброволно изпълнение.
Длъжникът е в състояние да ограничи отговорността си за разноски при извършено плащане в рамките на предоставения от закона срок за доброволно изпълнение. В случая това не се твърди, а и не се установява. Пропуснатият срок за доброволно изпълнение обуславя преминаване на изпълнителното производство в същинската му фаза – на принудително изпълнение. Нормата на чл. 10 т. 2 от Наредба № 1 определя механизъм за остойностяване на адвокатския труд в рамките на неопределено по съдържание и обем производство. От доказателствата се установява, че взискателят е договорил допълнително възнаграждение след откритата възможност за развитие на фазата на същинско принудително изпълнение при доказано по делото плащане на сума в размер от 1200 лв.. При все, че длъжникът не е оспорил размера на първоначално приетите разноски няма разумна причина тази сума, заплатена за осигуряване на квалифицирана услуга в рамките на изпълнителното производство, да бъде игнорирана. Предвид размера на неудовлетворения материален интерес за взискателя, подлежащ на събиране в тази фаза на изпълнителното производство минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 816,61 лв. С оглед гарантирания минимален размер и на адвокатското възнаграждение, осигуряващо съдействие за образуване на изпълнителното производство безусловно подлежащата на възстановяване сума възлиза на 1016,01 лв. С оглед изричното заявление в отговора, че взискателят не претендира разноски в настоящото, самостоятелно производство, съдът приема, делото за усложнено по смисъла на чл. 78 ал. 5 ГГПК, оправдаващо договореното и заплатено възнаграждение. Ето защо противопоставеното възражение е неоснователно.
По силата на законова
регламентация – чл. 78 ал. 2 ЗЧСИ, Тарифата регламентира механизма за
остойностяване на услугите, предоставяни от съдебния изпълнител. Съгласно т. 26
от Тарифата основа за определяне на тази такса е събраната сума. В случая основата, върху която е определена таксата
от ЧСИ не включва размера на адвокатското възнаграждение, поради което
безпредметно остава обсъждането на т. 26 от Тарифата.
По разноските
При достигнатия изход от спора безпредметно остава обсъждането на претенцията по разноските, заявена от името на жалбоподателя
Мотивиран от изложеното настоящият състав на Софийски градски съд
РЕШИ
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Застрахователно акционерно дружество ОЗК - З.“ срещу постановление за разноските с изх. № 6589/01.02.2019 г. по изп.д. № 20198510400137 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851
Решението не подлежи на обжалване - чл. 437 ал. 4 изр. второ ГПК.
Препис от решението да бъде изпратен на ЧСИ Попов за сведение и изпълнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
Особено
мнение:
Не
съм съгласна с мнението на мнозинството, че адвокатското възнаграждение,
дължимо на взискателя в изпълнителното производство при липса на погасяване в
срока за доброволно изпълнение, следва да се определи при кумулиране на сумите
по чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба 1/2004 г. Цитираните разпоредби са приложими
в различни хипотези на развитие на изпълнителното производство – 1). когато
вземането бъде погасено в срока за доброволно изпълнение (доброволно или в
резултат от посочения в молбата за образуване способ), взискателят има право на
разноски за адвокат по чл. 10, т. 1 от Наредбата; 2). когато изпълнение в срока
по чл. 428 ГПК не е налице, защитата на взискателя ще надхвърли подаването на
молбата за образуване на изпълнително дело. В този случай вече извършеното
действие по подаване на молбата ще изгуби своя относително обособен характер на
процесуално действие по т. 1 на чл. 10 от Наредбата и ще стане част от
поредицата действия по удовлетворяване на вземането по смисъла на ч. 10, т. 2
от Наредбата.
Съдия:
Татяна
Костадинова