Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Асеновград, 15.06.2021 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен състав в публично съдебно заседание
на двадесет и първи април през две хиляди двадесета и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН
БЕДАЧЕВ
с
участието на секретаря Ася Иванова, като
разгледа НАХД № 99 по описа на Асеновградския районен съд – ІІ н.с. за 2021 година,
докладвано от съдията, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите
от ЗАНН.
С наказателно постановление № 20-0239-000775/05.08.2020
г. на Началника на РУ-Асеновград – Петър Костадинов Бабугеров, на М.М.А. ЕГН:**********,
с адрес: *** на основание чл. 175А ал.1 пр.3 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 3000 лв.и Лишаване от право да управлява МПК за
срок от 12 месеца за нарушение по чл. 104Б т.2 от ЗДвП.
Недоволен от горното
постановление е останал М.А. и чрез пълномощника си адв. М. е депозирал жалба
срещу него пред АРС в законоустановения 7-дневен срок. В жалбата се сочи, че
наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно, навеждат се
твърдения изключващи факта на нарушението, сочат се съществени нарушения на
административно-производствените правила и неправилно приложение на материалния
закон. Алтернативно са излага тезата за маловажност на нарушението и
несъразмерна тежест на санкцията, като се моли за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Искането към съда е за пълна отмяна на атакуваното
наказателното постановление.
Въззиваемата страна РУ-Асеновград
не изпраща представител, но в писмено становище моли за потвърждаване на НП,
като законосъобразно, обосновано и правилно.
Асеновградският районен
съд, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните
по делото доказателства и взе в предвид доводите, изложени в жалбата и в
съдебно заседание намери следното:
Жалбата е подадена в
срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално
ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество същата е
ОСНОВАТЕЛНА.
От събраните по делото
доказателства се установява следното:
С акт за установяване на
административно нарушение от 25.05.2020 г. е било констатирано, че на същата
дата около 13.45 часа жалбоподателят М.А. е управлявал лек автомобил „БМВ 328И“
с рег. № РВ 6861 СХ в гр.Асеновград,
като на кръстовището на ул. „Васил Левски и ул. Захари Стоянов, извършил рязка
маневра –
дрифтиране, свързана с поднасяне
на задницата на автомобила, с което е използвал път отворен за обществено ползване
за други цели , освен в съответствие с неговото предназначение – за превоз на
стоки и товари. Действията на водача били забелязани от непосредствена близост
от полицейски патрул, в който били свидетелите Д.З. и А.З.. Те настигнА. и
спрели автомобила, управляван от жалбоподателя, след което му било разпоредено
да откара автомобила пред районното управление. Актосъставителят А.Б. приел, че
е налице извършено административно нарушение, което квА.фицирал по чл. 104Б т.2
от ЗДвП, за което в негово присъствие съставил акт на водача А.. При
предявяването на акта, същият го подписал без възражения. Такива не били
депозирани и в срока по чл. 44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на АУАН от компетентния за това орган било издадено и атакуваното
НП, с което за горното нарушение на жалбоподателя са наложени съответните
административни наказания – глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца.
След като анализира горните факти и взе в предвид възраженията и
аргументите изложени в жалбата и в съдебно заседание, съдът провери изцяло
законосъобразността на обжалваното наказателно, при което намери от правна страна, че същото е
незаконосъобразно, поради неправилно приложение на материалния закони и следва да бъде отменено по следните съображения:
На първо място нормата
на чл. 104Б т.2 от ЗДвП, по която е квалифицирано нарушението въвежда обща
забрана за водача на моторно превозно средство, а именно: използва пътищата,
отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. Санкционната разпоредба на чл. 175А
ал.1 от ЗДвП,въз основа на която е наложено административното наказание
предвижда административно наказание лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който oрганизира
или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено
ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. В конкретния случай от събраните гласни
доказателства – показанията на свидетелите очевидци – полицейските служители Б.
и З. става ясно, че изпълнителното деяние,
с което е реализиран състава на нарушението се е изразило в рязко потегляне на водачът М.А. ***, по ул. „Васил Левски“ при което той е извършил
маневра десен завой. При потеглянето на автомобила гумите се превъртели и
изсвирили, а при десния завой в резултат на по- рязкото потегляне задницата му поднесла
и за кратко автомобилът бил изваден от сцепление. От показанията на посочените
свидетели обаче се установява, че въпреки че автомобилът е поднесъл, водачът
бързо го е овладял, а задницата съвсем леко е навлязла в лентата за насрещно
движение. Там обаче по това време е нямало автомобили и в крайна сметка не се е
създала опасност за движението, а маневрата не е била прекалено драстична. При
това положение и при строго формалистичен подход съдът намира, че съставът на административното
нарушение е реализиран и от обективна и субективна страна, тъй като в крайна
сметка водачът умишлено е потеглил рязко, като е извършил по-рязка маневра, с
поднасяне на задницата на автомобила, която не е необходима с оглед позволените
от закона цели, с които се използва пътното платно. Независимо от това, Съдът
намира, че в случая нарушението извършено от жалбоподателя, с оглед неговите
обективни характеристики, следва да се квалифицира като маловажен случай и по
отношение на него е следвало да се приложи
разпоредбата на чл. 28, б. А от ЗАНН. В ЗАНН няма легално определение на
понятието “маловажен случай”, но предвид препращащата норма на чл.11 от ЗАНН,
следва да намери приложение легалната дефиниция на това понятие, дадена в чл.
93, т. 9 от НК, тъй като разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към общата
част на НК, а именно извършеното административно нарушение, с оглед липсата на
вредни последици или незначителността им и с оглед другите смекчаващи
отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.
Настоящият
случай е именно такъв, тъй като деянието разкрива по–ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. При
преценката на тежестта на нарушението и съответно степента на
обществена опасност на нарушението, следва да се
съобразят във всички случаи конкретните обстоятелства по неговото извършване, а
именно краткото време, през което
е продължила маневрата, незначителното
отклонение от нормалната траектория на автомобила и липсата на конкретно
създадена опасност за движението, поради което и от деянието не са
настъпили никакви вредни последици. В този контекст същото на практика и не се отличава
с висока степен на обществена опасност и съответно висока тежест. При това положение,
предвидените за нарушението кумулативни наказания, а именно лишаване от
правоуправление за срок от 12 месеца и глоба в размер на 3000 лева, които са наложени на жалбоподателя М.Али се явяват
несъразмерно тежка санкция, която не съответства на тежестта на нарушението и
степента на обществена опасност на същото. При наличието на описаните по-горе
факти, административно-наказващият орган е следвало да извърши преценка за
наличие на маловажен случай. С разпоредбата на чл.28 от ЗАНН несъмнено е дадена
възможност на административно-наказващия орган да освобождава от
административно-наказателна отговорност, когато приеме, че случаят е маловажен.
Преценката за “маловажност на случая” подлежи и на съдебен контрол, и когато
съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият
орган не ги е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление,
като в този случай преценката на съда е преценка за законосъобразност
/ТР №1/12.12.2007 г. на ОСНК - ВКС/.
Процесният случай, с оглед посочените
по-горе обстоятелства е типичен маловажен случай на административно нарушение.
Като не го е квалифицирал като такова, административно-наказващият орган е
приложил неправилно материалния закон, тъй като са били налице всички
предпоставки за прилагането на чл. 28, б. “а” от ЗАНН, и не може да се приеме,
че налагането на толкова тежко административно наказание е в съответствие с
целта на закона.
По
отношение на разноските. Съгласно нормата на чл. 63, ал.3 ЗАНН страните имат
право на разноски. Такива обаче не се претендират от страните и не са
удостоверени като размер, поради което и съдът не следва да се произнася по
този въпрос.
От изложените съображения следва, че наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, поради
което и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № 20-0239-000775/05.08.2020 г. на Началника на РУ-Асеновград
– Петър Костадинов Бабугеров, на М.М.А. ЕГН:**********, с адрес: *** на
основание чл. 175А ал.1 пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба
в размер на 3000 лв. и Лишаване от право да управлява МПК за срок от 12 месеца
за нарушение по чл. 104Б т.2 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО не е окончателно и подлежи на обжалване пред
Административен съд – гр. Пловдив в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: