Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 13.12.2021
г. гр.
Асеновград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав на тринадесети октомври две
хиляди двадесет и първа година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ТЕРЗИЕВА
секретар
Йорданка Тянева
като
разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ТЕРЗИЕВА гражданско дело №
342 по описа за 2020 г. и като обсъди:
Иск с правно основание чл. 124 от ГПК във връзка с чл. 22
от ЗПК.
Ищцата Н.С. твърди, че на
19.02.2019 г. между нея и ответника „Ай Ти Еф Груп“ АД е сключен договор за потребителски кредит №
271788, по силата на който й е предоставена в заем сумата от 600 лева. В него
се предвиждало заплащането на неустойка в случай на неизпълнение на
задължението за представяне на обезпечение – двама поръчители или банкова
гаранция в размер на 664.40 лева. Общо дължимата сума следвало да бъде върната
на 10 равни месечни вноски по 138.28 лева за периода от 21.03.2019 г. до
16.12.2019 г. Ищцата твърди, че така сключеният договор е недействителен на
няколко основания: шрифтът, на който е изготвен е под 12; в него не се съдържат
условията за прилагане на договорения лихвен процент, не е посочен размерът на
възнаградителната лихва и как тя се разпределя в погасителните вноски;
уговорената в договора възнаградителна лихва надхвърля трикратния размер на
законната лихва, поради което клаузата за заплащане на такава е нищожна, а това
води до наличие на предходното основание за недействителност на договора; не е
посочена общата дължима сума, съответно от кои разходи се формира; в
погасителния план не се съдържа
разпределението на дължимите по договора суми; не се съдържа информацията по
чл.11, ал.1, т. 12 от ЗПК, общите условия не са подписани на всяка страница. Твърди,
че клаузата за неустойка е недействителна, противоречи на материалния
закон и императивните разпоредби, същата
е прекомерна. Ето защо моли да се постанови решение, с което да се признае за
установено, че предвидената в договора неустойка в размер на 664.40 лв. е
недължима и договора да бъде обявен
за недействителен. Ангажира доказателства, претендира направените по делото
разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е
постъпил отговор, с който ответникът „Ай Ти Еф Груп“ АД оспорва изцяло
предявения иск. Признава, че между страните е сключен посоченият в исковата
молба договор за кредит, по силата на който е предоставил на ищцата сумата от
600 лева, а тя се е задължила да я върне ведно с договорна лихва в размер на
118.40 лева на десет вноски по 71.84 лева. Твърди, обаче, че той отговоря
изцяло на изискванията на ЗПК – шрифтът е еднакъв по вид, форма и размер, не е
по-малък от 12; в него е посочен годишния лихвен процент, как се прилага, спазено
е ограничението на чл. 19, ал.4 от ЗПК относно неговия размер, поради което няма
противоречие на добрите нрави; общо дължимата сума е посочена в погасителния
план, съдържа информация относно разпределението на дължимите суми в
погасителните вноски, в т. 9.1 от Общите условия се съдържа и информацията по
чл. 11, ал.1, т.12 от ЗПК, общите
условия са подписани на всяка страница. Оспорва твърденията на ищеца, че
уговорената между страните неустойка е нищожна, недействоителна на осн чл.21
ал.1 от ЗПК, че същата надвишава материално-правните изисквания на чл.19 ла.4 от ГПК, както и че същата противоречи на чл.33 от ЗПК и чл.71 от ЗЗД, за което
излага подробни съображения. Ето защо твърди, че предявеният иск е
неоснователен, тъй като договорът за кредит, сключен между страните на
19.02.2019 г. е действителен.
Ответникът твърди, че ищцата е
заплатила само две от уговорените погасителни вноски общо в размер на 276.56
лева. Поради това същата е неизправна страна по него и дължи 495.57 лева
главница, 79.15 лева договорна лихва и 531.52 лева неустойка. Предявява
насрещен иск за присъждане на тези суми. Евентуално в случай, че се приеме, че
договорът за кредит е недействителен, то същата се е обогатила неоснователно с
получената от нея главница, поради което дължи сумата от 323.44 лева главница и
19.23 лева законна лихва за периода от 19.02.2019 г. до датата на завеждане на
исковата молба и в размер на законната лихва от тази дата до окончателното
заплащане на сумата.
След
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено следното:
На 19.02.2019 г. между “Ай Ти Еф Груп” АД и ищцата Н.С.
е сключен договор за потребителски кредит № 271788, по силата на който на ищцата
е предоставена сумата от 600 лева, а тя се е задължила да я върне в срок до 16.12.2019
г. на 10 месечни вноски от 138.28 лева, в които е включена главница и договорна
лихва в размер на 41 % годишно, като общо дължимата сума е
2998.92 лева, а годишния процент на разходите – 49.64 %. Освен това
кредитополучателят е поел задължение в тридневен срок от подписване на договора
да предостави обезпечение, но не е направил това. В този случай е предвидено, че
се дължи неустойка в размер на 664.40 лева, като страните са постигнали
съгласие да бъде заплатена на 10 равни вноски, заедно с погасителните вноски.
Съгласно чл. 6.1
от Договора в срок до края на следващия ден, считано от деня на предоставяне на
сумата по кредита, кредитополучателят е длъжен да учреди обезпечение съгласно
договора, както следва: поръчителство на две физически лица, или банкова
гаранция в размер на 718.40 лв. със срок на валидност от 30 дни след крайния
срок за погасяване на всички задълженият по договора, като в случай на
неизпълнение на това задължение, кредитополучателят дължи неустойка в размери,
посочени в погасителния план. Страните са договорили, че с изтичане срока на
договора същият се удължава автоматично с допълнителна една година, ако в 30
дневен срок преди изтичане на първоначалния или на всеки последва едногодишен
период нито една от страните не изрази писмено желание за прекратяване на договора.
Не се спори и относно обстоятелството, че
кредитодателят е изпълнил задължението си да предаде на
кредитополучателя заемната сума, както и по отношение на останалите описани в
ИМ условия по договора за кредит.
Безспорно е също, че така
сключеният между ищеца и ответника договор е потребителски договор, поради
което съдържанието и формата му следва да отговарят на нормативно установените
условията за действителност, предвидени в ЗПК. Договорът е представен в
оригинал от ответника.
От приетата по делото СГр.Е на вещото лице М.С., която съдът кредитира като
компетентно изготвена се установява, че шрифтът и размера, на които е изготвен
представения за изследване договор е Deja vu Sans
Condersed 9 пункта.
Или безспорно по делото с така приетото заключение на вещото лице С. се
установява, че шрифтът, на който е изписан процесният договор за кредит е
по-малък от 12. Поради това и сключеният между страните договор не е в
съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, съгласно който договорът
за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят
с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12, в два екземпляра -
по един за всяка от страните по договора. Тъй като размерът на шрифтът е
по-малък от 12, на основание чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗПК,
договорът е недействителен само на това основание.
По твърдението за недействителност/нищожност на неустойката, поради:
прекомерност и нарушаване на добрите нрави, надвишаване на максимално
установения по чл.19 ал.4 от ЗПК вр.чл.21 ал.1 от ЗПК размер на ГПР,
противоречие с чл.71 от ЗЗД и противоречие с чл.33 от ЗПК.
Възражението за нищожност на уговорката за заплащане на неустойка при
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение е основателно. В
чл. 6, ал. 1 от договора е предвидено, че заемателят се задължава в срок до
един ден, считано от деня, на които кредитодателят е превел/предал сумата по
кредита по уговорения между страните начин, да предостави на заемодателя едно от
следните обезпечения: поръчителство на две физически лица или банкова гаранция
в размер на 718.40 лв. На първо място следва да се отбележи, че нито едното,
нито другото съставлява обезпечение само по себе си по смисъла на закона. В
първата хипотеза вероятно се има предвид поръчителство, което е договор между
кредитора и трето лице, което отговаря за изпълнение на задълженията на
длъжника. Поради това няма как заемателят да носи отговорност за сключването
или не на такъв договор. Сключването на договор за банкова гаранция по принцип
зависи от волята на ответника, но той не съставлява обезпечение на вземанията,
тъй като уредбата му не е посочена в глава VІІ от ЗЗД. По така изложените
съображения се налага изводът, че в същност уговорената неустойка е част от възнаграждението за предоставения кредит, но е
обособена отделно със
цел заобикаляне ограничението на чл. 19 ал.4
от ЗПК,
установяващ лимит на годишния процент на разходите. Поради това съдът намира, че уговорката за заплащане на
неустойка е нищожна.
След като посочените клаузи на договора са
нищожни, то следва, че договорът за потребителски кредит не отговаря на
изискванията на чл 11, ал.1, т. 9 и т. 10 от ЗПК.
Поради това и съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК той е недействителен, а съгласно чл. 23 от ЗПК в този случай
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита.
Отделно от горното разпоредбата на чл.26, ал. 4
от ЗЗД предвижда, че нищожността на отделни части не влече нищожност на
договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или
когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без
недействителните й части. В настоящия случай липсват повелителни норми на
закона, които уреждат размера на възнаградителната лихва, като същевременно
сделката не би била сключена без недействителните й части – клаузата за
заплащане на възнаградителна лихва. Ето защо и по аргумент за противното
договорът, сключен между страните е нищожен.
От ответника по делото е представено сключено писмено споразумение между
страните - извънсъдебна спогодба (която
представят в писмен вид).
Ответникът е депозирал молба, с която на осн.чл.233 от ГПК се отказва от предявените насрещни искове
срещу Н.С., с оглед постигнатото споразумение, като моли същите да бъдат
прекратени.
От съдържанието на споразумението се установява, че страните уреждат
отношенията помежду си, във връзка със заведени дела в РС Асеновград: №
341/2020 г. и № 342/2020 г. Ищцата Н.С. се е
задължила да иска прекратяване на всички образувани срещу “Ай Ти Еф Груп” АД производства
(включително и гр.дело № 342/2020 г.), а страните са се задължили да подадат
молби за прекратяване на заведените между тях дела (включително и настоящото),
както ищцата Н.С. се откаже от заведените искове срещу ответника. Страните са
се съгласили, че нямат претенции по отношение на стари кредити и към Договор за
кредит № 271788/19.02.0219 г. (включващо: главница, лихва, неустойка, такси,
законна лихва и разноски), а подписаното споразумение влиза в сила от датата на
подписването му – 03.06.2021 г.
Копие от постъпилата молба, ведно със
споразумението са връчени на ищцата за становище и възражение в едноседмичен
срок от получаване на съобщението, с указание същата да заяви дали: поддържа
предявения иск, дали прави отказ от иска или оттегля същия. В определения от
съда срок становище от ищцата не е постъпило. Въпреки това, след като не е
оспорена от ищцата сключената извънсъдебна спогодба между страните, това
представлява признание на факт от същата. Но тъй като в определения от съда
срок ищцата не е депозирала становище, то съдът следва да се произнесе по
предявения иск, като уважи същия като основателен и доказан по изложените по
горе съображения.
А с оглед постъпилата молба от
ответника “Ай Ти Еф Груп” АД, с която на осн.чл.233 от ГПК същия се отказва от
предявените насрещни искове, то съдът не дължи произнасяне по същия, а следва
да прекрати производството по него с решението, тъй като е пропуснал да направи
това в съдебно заседание.
Ищцата е била освободена от внасяне
на такси и разноски в производството. Поради което на осн.чл.78 ал.6 от ГПК
следва ответникът да бъде осъден да заплати по сметка на РС Асеновград, сумата
50 лв. дължима държавна такса и сумата 150 лв. изплатен депозит по приетата
СГр.Е (от бюджета на съда).
От представения от ищцата договор за правна защита и съдействие е видно, че
е уговорено същата да бъде оказана безплатно на основание чл. 38, ал.1 от ЗА. В
случаите, когато адвокатската защита се предоставя на лица от кръга на тези по
чл.38, ал.1,т.1 - т.3 ЗА и има основание за присъждане на деловодни разноски в
полза на безплатно представляваната страна, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, което се определя от съда съобразно Наредба № 1/2004 г. на ВАС
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Но тъй като в процеса на
производството договора за правна защита и съдействие по делото е прекратен, то
съдът не следва да присъжда адвокатски хонорар.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Александър Стамболийски“ № 84-86, представлявано от Ф.Д. и С.А., че Н.Т.С.,
ЕГН ********** ***, не дължи на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД сумата от 664.40 лева (шестотин шестдесет и
четири лева и четиридесет стотинки), представляваща неустойка, поради нищожност
на клаузите за неустойка по договор за потребителски кредит № 271788 от
19.02.2019 г.
ОСЪЖДА “АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Александър Стамболийски“ № 84-86, представлявано от Ф.Д. и С.А., да
заплати по сметка на Районен съд Асеновград държавна такса в размер на 50 лева (петдесет лева), както и сумата
150 лева (сто и петдесет) депозит за
вещо лице.
ПРЕКРАТЯВА
производството по предявените насрещни искове от “АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Александър Стамболийски“ №
84-86, представлявано от Ф.Д. и С.А., против Н.Т.С., ЕГН ********** ***, за
заплащане на следните суми по Договор за
потребителски кредит № 271788/19.02.0219 г.: главници в размер на:
495.57 лева, 323.44 лева и 394.68 лева, законните лихви върху тези главници в
размер на: 12.25 лева, 35.06 лева и 9.76 лева, както и за неустойка в размер на
531.52 лева, поради отказ.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: