Р Е Ш Е Н И Е
Номер 15.07.2019
г. Град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 28.05. 2019 г.
В публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР
ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ:
АННА ТРИФОНОВА
РУМЯНА ТАНЕВА
Секретар: ДИАНА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдията ТРИФОНОВА
в.т.д. № 1186 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 676/04.12.2018г., постановено по
гр.д. № 1233/2018г. по описа на Районен съд – гр. К., с което ответникът „Д.“
ЕООД е осъден да заплати на ищеца „П.“ ЕООД сумата 12 816 лв. на основание
чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД - заплатена цена/аванс/ на отпаднало основание - развален
договор за покупко-продажба на 4000 метра плат „НИЯНГ БЛАК“, на цена 42 720 лв.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска -
15.05.2018г., до окончателното изплащане и „Д.“ ЕООД е осъдено да заплати на „П.“ ЕООД направените по делото разноски в
размер на 2 232, 64 лв.
Във въззивната жалба въззивникът „Д.“ ЕООД излага
съображения за незаконосъобразност и неправилност на постановеното решение.
Развити са подробни съображения във връзка с направените оплаквания. Направено
е искане да се отмени решението на РС и да се постанови друго, с което да се
отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Претендират се разноските пред
двете инстанции. Няма направени доказателствени искания.
В законния срок е
постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия „П.“ ЕООД, с който се взема
становище, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Изложени са
съображения по направените във въззивната жалба оплаквания. Моли съда да
потвърди обжалваното решение като законосъобразно и правилно. Няма направени
доказателствени искания. Претендират се разноските по делото, като е представен
договор за процесуално представителство.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като
обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за
установено следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно
основание чл.55, ал.1, предл. 3-то от ЗЗД.
Ищецът „П." ЕООД твърди, че осъществява търговска дейност по производство и търговия
на текстилни изделия, включително работни облекла и средства за
защита. На 09.01.2018 г. получил поръчка от „Т." ЕАД за
производство и доставка на 2 000 бройки дънкови панталони и 1 000
бройки дънкови поли в срок до 30.04.2018 г. За изработката на тези изделия
възложителят направил специални изисквания, като по отношение на
плата трябвало да се използва вид „НИЯНГ БЛАК". Тъй като дружеството - ищец не разполагало с такъв сключило с ответното
дружество договор за доставка на 4000 метра от процесния плат за сумата от 42 720 лв.. Срокът на доставката бил до 30.03.2018г., а на плата за
мострите ръстови комплекти до 20.03.2018г. На 06.02.2018г.
ищцовото дружество превело на ответника 30% авансово плащане на цената в размер
на 12 816 лв.. На 13.04.2018 г., след направено запитване от ищеца
до производителя на процесния плат „Ю."- И., Т. било получено съобщение по електронната поща, че ответникът водил преговори за поръчка на
процесния плат, но не бил платил капаро за поръчката и поради тази причина такъв не му бил изпращан. Твърди, че ответното дружество не е изпълнило
в срок задължението си за доставка на поръчания плат и плата за мостри ръстови комплекти. В резултат на това неизпълнение и липсата на плат ищцовото дружество изпаднало в забава спрямо „Т." ЕАД за изработка на ръстови комплекти
и съответните бройки от всеки размер на модела. Поради което
развалил договора за доставка с ответника чрез уведомление от 20.04.2018г., получено на
23.04.2018г., с което е поискал и връщане на платения аванс. С писмо от
30.04.2018г. ответникът отказал да върне
платената в аванс по разваления договор сума. Според ищеца страните не били договаряли неустойки и даването
на задатък по това правоотношение, за да можел ответника едностранно да
упражни правото на задържане върху предварително платени по договора суми. Ищецът
твърди, че по този договор ответникът „Д."
ЕООД не е изпълнил нищо - не бил доставил и един сантиметър от поръчания плат,
а искал да задържи сумата от 12 816 лв.. От съда се иска да постанови решение,
с което да осъди „Д." ЕООД, ЕИК ***
да плати на „П." ЕООД, ЕИК *** сумата от 12 816 лв., представляваща платен на 06.02.2018 г. аванс за доставка на плат, ведно със законната лихва от датата на
завеждане на иска до окончателното
плащане на дълга. Претендира за заплащане на всички разноски в процеса.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответното дружество
е депозирало писмен отговор, в който оспорва иска като
неоснователен. Твърди, че неизправна страна по процесния
договор за покупко- продажба е „П." ЕООД, поради което му дължал или изпълнение,
или обезщетение, съгласно разпоредбата на чл. 79 от ЗЗД. Твърди, че на
27.03.2018 г. в късния следобед, Е.Р. се
обадила по телефона и съобщила, че „П." ЕООД се отказвали от плата, защото възложителят „Т."
ЕАД им отказал поръчката. Оспорва
твърдението, че на 13.04.2018 г., след направено запитване от ищеца до производителя на процесния плат „Ю."-И., Т. било получено съобщение по електронната
поща, че ответникът водил преговори за поръчка на процесния плат, но не
бил платил капаро за поръчката и поради тази
причина такъв не му бил изпращан. Предвид наличието на договор за продажба с
писмена (по електронната поща) клауза
за авансово плащане на част от цената, то на основание чл. 334 от ТЗ, във връзка с чл.93 от ЗЗД „Д." ЕООД
имало право да се откаже от договора
и да задържи платения задатък. В този смисъл, с отговора прави изричното
изявление, че се отказва от процесния договор
и задържа авансово платената цена като обезщетение, дължимо на горепосоченото
правно основание. Ако съдът приеме, че не са налице законовите предпоставки на
чл. 334 от ТЗ твърди, че ищецът му дължи на основание чл. 79 от ЗЗД обезщетение за неизпълнен договор в размер на исковата
сума - 12 816 лв. и прави възражение за прихващане на това обезщетение от
авансово получената по договора цена. Счита, че обезщетение му се дължи, тъй
като от една страна не реализирал очакваната печалба от процесната сделка - 25%
от стойността на сделката, в която вложил много усилия, време и средства, а от
друга страна незакупуването на плата по процесния договор довело до
прекратяване на отношенията с турския доставчик на плат, с който имал регулярни
взаимоотношения и от който получавал добри търговски печалби. Претендира за
присъждане на сторените по делото разноски.
Представено е заверено копие на Договор за
изработка № РLА
15125/17.05.2017 г., сключен между „Т." ЕАД, в качеството на възложител и
„П." ЕООД, в качеството на изпълнител. Възложителят възложил на изпълнителя да изработи и достави, срещу определено възнаграждение,
униформено облекло с материали, качество и дизайн в съответствие с предписаните
от изпълнителя и одобрени от възложителя мостри, които представляват завършени
облекла, съхранявани от възложителя, описание на които съставлява Приложение №1
към Договора.
В изпълнение на договора, изпълнителят „П."
ЕООД сключил договор за търговска продажба с „Д." ЕООД с предмет 4000
метра плат „НИЯНГ БЛАК” за сумата от 42 720 лв., което се установява от
водената между страните имейл кореспонденция.
На 15.01.2018 г. управителят на дружеството
ответник - А.Я. заявила, че може да изпълни поръчката за плат „НИЯНГ
БЛАК", с ширина 1,50 метра и дължина 4000 метра, в срок до 28.02.2018 г.,
при поръчка до 18.01. и 30% авансово плащане.
На 15.01.2018 г., в отговор на предходния имейл, ищцовото
дружество заявило, че не може да направи поръчка на плата до 18.01, тъй като
следва да бъдат ушити и одобрени мостри от плата. Сочи, че евентуалната дата за
поръчка е 30.01, като отправя запитване за срок за доставката.
На 16.01.2018 г. ответникът е уточнил, че срока за
доставка ще бъде осем седмици от датата на поръчката. Посочил е, че ако
поръчката бъде направена в следващите дни, срокът за доставка бил 28.02.2018
година.
На 22.01.2018 г. ищцовото дружество поръчва на
ответника плат „НИЯНГ БЛАК" - 4000 метра, като очаква да му бъде изпратена
фактура за аванс. Моли за максимално къс срок за изработка и доставка техен
склад.
На 23.01.2018 г. ответникът изпраща на ищцовото
дружество проформа фактура № **********/23.01.2018 г. на стойност 42 720 лв. с
включен ДДС, от които ищцовото дружество трябва да извърши 30% авансово плащане
за плата.
На 26.01.2018 г. ответникът потвърждава, че е водил
разговори с производителя и може да изпълни поръчката ако бъде платен аванса,
като приложено изпраща документ с характеристиките на плата.
Видно от Преводно нареждане на кредитен превод от
06.02.2018 г. ищцовото дружество превело сумата от 12 816,00 лв. - аванс по
проформа фактура № 233 по сметката на ответника,
На 09.02.2018 г. ответникът, „Д." ЕООД е издал
фактура № **********/09.02.2018 г. на стойност 12 816,00 лв., представляващи
аванс за доставка на плат.
На 18.02.2018 г. ответникът уведомява ищцовото
дружество, че поради забавяне на авансовото плащане, очакваната дата за
производство на плата е около 20-23.03.2018 г. и до седмица за транспорт, т.е.
края на месец март.
На 21.02.2018 г. ответникът заявява на ищеца, че
няма възможност да получи плата на части. Първия топ от производството ще бъде
изпратен веднага за ръстови мостри. След това се спазвали предварително
договорените срокове за доставка.
На същата дата, 21.02.2018 г., ищцовото дружество е
изпратило запитване към ответника, относно срока за получаване на плат за
ръстовия комплект в количество 50 метра.
На 06.03.2018 г. ответникът е уведомил ищцовото
дружество, че е възможно 40-50 метра плат за ръстовите мостри да се достави до
20.03.2018 г. Забавянето се дължало на неплащането на аванса на време от страна
на ищцовото дружество.
На 12.03.2018 г., ищцовото дружество е изпратило
запитване към ответника относно производството на плата и има ли възможност да
бъдат доставени 40 метра до 19.03.2018 година.
На 13.03.2018 г. ответникът е изпратил отговор, че
ще има информация до края на деня.
На 14.03.2018 г. ответникът е уведомил ищцовото
дружество, че няма възможност да получи един топ от плата по-рано от края на
месеца. Плата бил в производство и цялото количество щяло да бъде
транспортирано до гр. И..
На същата дата, 14.03.2018 г. ищецът е отговорил,
че желае да знае конкретна дата на доставката. Посочил е, че се нуждае от
количество от произведения плат, за да направи мостри за свиваемост и да
провери качеството. Заявява, че на 01.04.2018 г. трябва да започне
производството на облеклата.
На 19.03.2018 г. ищцовото дружество отправя
запитване към ответника относно движението на поръчката и кога се очаква да
пристигне.
На 20.03.2018 г. ответникът съобщава на ищцовото
дружество, че плата ще бъде в гр. И. на 29-30.03.2018 г. и веднага ще се натовари
за Б.. Обичайният срок за доставка до митница П. бил три-четири дни.
Видно от Уведомление за изпълнена поръчка от
28.03.2018 г., ответникът е информирал ищеца, че поръчката за доставка на плат
„НИАНГ БЛАК" е изпълнена. Заявява, че за да получи поръчаното ищецът
трябва да доплати остатъка по проформа фактура № ********** от 23.01.2018 г, в
размер на 29 904,00 лв. в срок до три работни дни от получаване на съобщението.
На 30.03.2018 г. ищцовото дружество е уведомило
ответника, че според негов имейл от 18.02.2018 г. плата трябва да е пристигнал
до края на месец март. Сочи, че към днешна дата няма доставено количество,
което е нужно за изработка на ръстов комплект, преди да започне производството
на облеклата. Заявява, че още не е представен ръстов комплект на клиента и тъй
като излиза от сроковете това може да доведе до отказ на клиента от поръчката.
По делото е приложено Придружително писмо от
04.04.2018 г., с което ответникът уведомява ищцовото дружество, че към дата
04.04.2018 г. няма постъпил банков превод за остатъка от проформа фактура №
********** от 23.01.2018 г. в размер на 29 904 лв. с ДДС. Сочи, че от телефонен
разговор с Е.Р. от 03.04.2018 г. разбрал, че ищцовото дружество отказва да получи
наличния и доставен от „Д." ЕООД плат. Заявява, че дружеството „Д."
ЕООД ще компенсира загубите си от неизпълнение на споразумението за доставка на
плат, съгласно проформа фактура № ********** от 23.01.2018 г., чрез неустойка в
размер на получения аванс, представляващ капаро за доставка на плат „НИАНГ
БЛАК" - 4000 метра.
Към придружително писмо са приложени Кредитно
известие към фактура № **********/09.02.0218 г. с № **********/04.04.2018 г. в
размер на минус 12 816,00 лв. с ДДС и Дебитно известие към фактура №
**********/09.02.0218 г. с № **********/04.04.2018 г. в размер на 12 816,00 лв.
на основание чл. 92 от ЗЗД.
На 13.04.2018 г., производителят на плата „Ю."
изпраща имейл на ищцовото дружество, с което уведомява, че преди два месеца от
фирма „Д." ЕООД са поръчали за изработка дънков плат „NIANG 105 VВL SТR ВLАСК" с метраж 4000 метра. По неизвестни за тях причини не било
заплатено капаро за плата и съответно от „Ю." не доставили пратката. Сочи,
че плата е наличен и готов за изпращане и при интерес от „П." ЕООД могат
да се свържат с представителя на „Ю." в Б..
Видно от писмо от 20.04.2018 г. ищцовото дружество
уведомява ответника, че предвид липсата на доставка и противоправните действия
от негова страна, „П." ЕООД разваля договорката за доставка на плат, за
която е заплатил авансово сумата от 12 816,00 лв.. Предоставя седемдневен срок
от получаване на съобщението, ответника да възстанови пълния размер на сумата
по това плащане. Видно от товарителница № 1 -00060561579719-0210211032314 на
куриерска фирма „Спиди", писмото е получено на 23.04.2018 г. от г-жа
Радева.
Видно от писмо с изх. № 32/30.04.2018 г. ответникът
изпраща на ищцовото дружество уведомление относно писмо от 20.04.2018 г. и
коригирана фактура-кредитно известие № **********/04.04.2018 г.
Изслушана в съдебно заседание, управителката на
ответното дружество - А.Я., заявява, че „Ю.", Т. прекратили търговските
отношения с тях и не желаели повече да работят заедно. Принципът на доставка на
плат на ответника винаги бил един и същ, 30 или 50% авансово плащане, като
остатъка се доплащал преди доставката. Първоначално доставили 18 метра от
договорения плат, който бил специфичен деним. Янева предполага, че ответното
дружество не се било справило с поръчката, поради спецификите на този деним,
който изисквал специфично третиране в специализирани перални и сушилни. Заявява,
че след дадената поръчка турският производител започнал производството на
плата. Нямало възможност „Ю." - И., Т. да достави 50-60 метра плат, за да
изготви ищеца ръстови комплекти. Янева предложила на „П." ЕООД да
изработи, независимо от какъв плат, ръстовите мостри за „Т." ЕАД. „Ю.",
Т. произвели плата и на 25-26.03.2018 г. и ответникът уведомил „П." ЕООД,
че плата бил наличен. Твърди, че имало организиран транспорт, за което имало
издадена проформа фактура от транспортна фирма. Заявява, че от м. януари до м.
март е работено по договора, което представлявали разходи за ответното
дружество. Изработеният плат останал невзет от фабриката в Т. и поради тази
причина „Д." ЕООД вече нямало договорни отношения с „Ю." - И., Т..
В съдебно заседание от 03.10.2018 г. съдът, на
основание чл. 194 от ГПК е открил производство по оспорване на истинността (автентичността)
на имейл от 13.04.2018 г. с издател Ю.. Назначена е съдебна
компютърно-техническа експертиза, която е потвърдила автентичността му. Видно
от нея, след направени проверки и анализи на хедърите на електронните
съобщения, вещото лице е дало заключение, че електронният адрес на процесния
имейл е ***, като от този адрес е изпратено електронното съобщение.
Електронното съобщение било изпратено „до" и получено „от" ***, копие на писмото било изпратено и до ***. Вещото лице е дало заключение, че процесното съобщение,
имейл, е автентичен. Видно от предоставената информация, писмото било изпратено
от *** и получено от потребител с електронен адрес ***. Писмото било изпратено от сървър *** и получено от *** /сървъра на получателя/)
със закъснение от 1 минута и 8 секунди. Сървърите за изпращане и получаване на
съобщението били същите, като времето за доставяне било 1 минута и 14 секунди.
Анализирайки двете писма приема забавянето в доставянето на писмата за нормално
явление. Вещото лице заявява, че не се забелязват никакви допълнителни поправки
и добавки в електронното съобщение.
По делото е представен легализиран превод от
английски на български език на проформа фактура № 00000064/24.01.2018 г. с
издател „Ю.", Т. и получател ответника - „Д." ЕООД. Видно от него, в
графа наименование на стоките и услугите е записано: NIANG 105 VВL SТR черно, с количество 4 000 метра и обща цена 17 000 щатски долара със срок
за плащане 25.01.2018 година.
От заключението на съдебно-икономическата експертиза
се установява, че счетоводната печалба за „Д." ЕООД при реализиране на
процесния договор би била в размер на 7823,20 лв.. През последните три години
имало само една сключена сделка между „Д." ЕООД и „Ю.". Предвид нея,
средногодишната печалба за „Д." ЕООД от сделките с този доставчик била
5065,60 лв. или 20,89% от прихода. За периода от 30.03.2018 г. до 18.09.2018
г., датата на проверката, нямало сключени търговски сделки между “Д.” ЕООД и „Ю.".
По делото са събрани гласни доказателства.
Свидетелката Е.М.Р., заявявя, че била служител на „П." ЕООД, като работила
по Рамков договор за изработка и доставка на работни облекла за служители в Т..
Нейните задължения били да контролира поръчката. Заявява, че по този договор
няколко пъти били издавани облекла. През 2018 г. не е имало заявка за
изпълнение от Т., тъй като по предишна заявка поискали ръстов комплект, който
ищцовото дружество не могло да изработи поради липса на необходимото количество
плат. Уточнява, че на Т. били представени мостри от облеклата, но не били
представени ръстови комплекти. Заявява, че мостра и ръстов комплект са различни
неща. Мострата представлявала модел на мъжки панталон, дамски панталон и пола.
Изработвали се с цел клиентът да одобри новия дизайн. След одобряване на
дизайна се изисквал ръстов комплект, на базата на който се заявявала цялата
поръчка за всички облекла. Уточнява, че ръстовият комплект представлявал всеки
един модел от облеклото във всичките му размери. Заявява, че ответникът
предоставил 15 метра плат за изработка на мострите. За ръстовите комплекти били
необходими 40-50 метра, като ищцовото дружество заплатило аванс за цялото
количество. Заявява, че договорът с Т. бил прекратен едностранно от тяхна страна.
Направили опити да спасят поръчката, но от Т. отказали. Заявява, че
производителят от Т. се свързал с тях относно плата и казал, че разполага с
този плат, но вече всички срокове били изтекли.
По делото е представена кореспонденция от електронната
поща на ищцовото дружество с „Т." ЕАД от 21.02.2018г. Видно от нея,
представител на Т. е изпробвал предоставената мостра и я е одобрил. Отправил е
запитване към “П.” ЕООД в какъв срок могат да получат по един ръстов комплект
от дамска пола, дамски и мъжки панталон.
Видно от представеното Писмено предизвестие за
прекратяване на договорни отношения от 30.03.2018г., „Т." ЕАД е прекратило
договорните отношения с ищцовото дружество „П." ЕООД.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Въззивният съд намира, че между страните е сключен неформален договор за
търговска продажба по смисъла на чл. 318, ал. 1 от ТЗ, съгласно който
ответникът се е задължил да достави на ищеца 4000 метра плат „НИЯНГ БЛАК",
за сумата от 42 720 лв., в срок както следва: 40-50 метра плат за ръстови мостри до 20.03.2018 г. и до края на месец
март останалите метри плат, при
заплащане на аванс от 30 % от цената. В този смисъл настоящата съдебна
инстанция не възприема изложените от “Д.”
ЕООД възражения, че между страните е сключен договор за продажба
с предварително плащане на цената по смисъла на чл. 334 от ТЗ. За да бъде
налице хипотезата на чл. 334 от ТЗ уговорката за предварително плащане на
цената следва да е обективирана в писмена форма, отразяваща ясно и
недвусмислено волята на договарящите. В настоящия случай по делото не са
представени доказателства, че страните са сключили договор за продажба с
предварително плащане. Правилно първоинстанционният съд е приел, че
представената по делото проформа
фактура № **********/23.01.2018 г. не
обвързва купувача по никакъв начин, тъй като не съдържа негов подпис.
От
представените доказателства е видно, че на 06.02.2018 г. ищцовото дружество
е изпълнило задължението си като е превело на “Д.” ЕООД
сумата от 12 816 лв., представляваща аванс по договора. От
разменената кореспонденция между страните е видно, че в уговорените срокове от
страна на “Д.” ЕООД не е доставен нито плата за ръстови мостри,
нито останалото количество от поръчката. Освен това от представеното съобщение по електронната поща от 13.04.2018 г. от производителя на плата „Ю." до ищцовото
дружество се установява, че преди два месеца от фирма „Д." ЕООД са
поръчали за изработка дънков плат „NIANG 105 VВL SТR ВLАСК" с метраж 4000
метра, но по неизвестни за тях причини не било заплатено капаро за плата и
съответно от „Ю." не са доставили пратката. Това доказателство оборва
твърдението на ответното дружество изложено в изпратено писмо до ищеца по
електронната поща от 20.03.2018 г., в което “Д.” ЕООД съобщава на ищцовото дружество, че
плата ще бъде в гр. И. на 29-30.03.2018 г. и веднага ще се натовари за Б. и че
обичайният срок за доставка до митница П. бил три-четири дни. Видно от протокола от съдебно заседание на 03.10.2018г. самата управителка
на ответното дружество А.Я. е заявила, че дружеството не е извършило авансово
плащане към “Ю.”, нито е направило транспортни разходи и такива за мита и
такси, които факти, съдът е приел за безспорно установени между страните по
делото.
Предвид
гореизложените съображения въззивният съд намира, че от страна на ответното
дружество е налице неизпълнение на поетите задължения по сключения договор за
доставка с “П.” ЕООД на 4000 метра плат „НИЯНГ БЛАК",
за сумата от 42 720 лв., в срок както следва: 40-50 метра плат за ръстови
мостри до 20.03.2018 г. и до края на месец март останалите метри плат.
Поради това за ищцовото дружество е възникнало
правото да упражни
потестативното си право едностранно да развали договора по чл. 87, ал. 2 от ЗЗД без да се предоставя подходящ срок за изпълнение,
тъй като изпълнението е
станало безполезно за ищеца, с оглед прекратяването на договорните
отношения между него и „Т." ЕАД с писмено предизвестие от 30.03.2018г. Така с писмо от 20.04.2018 г. ищецът “П.”
ЕООД уведомил ответника, че предвид липсата на доставка и противоправните
действия от негова страна, „П." ЕООД разваля договорката за доставка на
плат, за която е заплатил авансово сумата от 12 816,00 лв. и предоставя
седемдневен срок от получаване на съобщението, ответника да възстанови пълния
размер на сумата по това плащане. Развалянето на договора има
обратно действие съгласно разпоредбата на чл. 88, ал. 1 от ЗЗД и страните по
него са длъжни да възстановят състоянието, предхождащо сключването на договора
и да върнат разменените престации. Ако след развалянето на договора страните не
върнат полученото по него, те се обогатяват неоснователно, съгласно
разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. В тежест на ищеца е да докаже
факта на плащането, а в тежест на ответника е да установи наличието на
основание за получаване на това плащане. От събраните по делото доказателства
се установи, че в изпълнение на договора на 06.02.2018 г. ищцовото дружество е изпълнило задължението си като е превело на “Д.” ЕООД сумата от 12 816 лв., представляваща аванс по договора. От страна на
ответника не са представени доказателства, установяващи наличието на основание
за получаване на това плащане. Поради това въззивният съд счита, че с разваляне
на сключения между страните договор, с обратна сила е отпаднало основанието, на
което “Д.” ЕООД е получил
от “П.” ЕООД сумата в
размер на 12 816 лв., поради което дължи връщането й. Ето защо предявеният
иск от “П.” ЕООД против “Д.”
ЕООД за заплащане на сумата от 12 816 лв., представляваща заплатена цена/аванс/ на отпаднало основание - развален
договор за покупко-продажба на 4000 метра плат „НИЯНГ БЛАК“, на цена 42 720
лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска
- 15.05.2018г., до окончателното изплащане е
основателен и следва да бъде уважен.
Предвид
гореизложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Въззивникът “Д.” ЕООД
следва да заплати на “П.” ЕООД направените във въззивното производство
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 750 лв. Претендираното
адвокатско възнаграждение не е прекомерно съгласно чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба
№ 1/2004г., поради което не следва да бъде намалявано, каквото искане е
направено в процесуално становище вх. № 6909/27.05.2019г. от страна на
въззивника по делото.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 676/04.12.2018г., постановено по
гр.д. № 1233/2018г. по описа на Районен съд – гр. К..
ОСЪЖДА „Д." ЕООД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: с. Е., област С.З., ул. ***, да
заплати на „П." ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: в С., кв. *** А направените във въззивното производство
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 750 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.