Р Е Ш Е Н И Е № 1477
Пловдивският окръжен съд, гражданско
въззивно отделение – девети състав, в закрито заседание на втори септември две
хиляди и петнадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Радостина Стефанова
Ели Анастасова след като
разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 2305 по описа за 2015 година,
за да се произнесе, приема следното:
Производство по чл. 437 вр. чл. 435 ал. 2 предл. първо от ГПК.
Жалбоподателят Г.П.П., с ЕГН **********,
с адрес ***, моли да бъде отменено като незаконосъобразно Постановление на ДСИ
по изп.дело № 5048/2015г., връчено й на 23.07.2015г., с което й е наложена
глоба в размер на 200 лева, както и моли ако съдът прецени, че постановеният
акт е законосъобразен, моли да бъде намалена глобата й в размер на 50 лв, тъй
като е непосилна за нея. Жалбоподателката твърди, че не отказвала да предаде
детето на взискателя, негов баща Б.д. Т., по образуваното изп. дело, но искала
да бъде в нейно присъствие на срещите, за да може да реагира, ако детето им М.
се резстрои, или това да бъде сторено в присъствието на СИ, но отговорът бил,
че дСИ не работи в събота и неделя. ДСИ не кредитирал представените медицински
документи по изп. дело, касаещи здравето на детето, нито фактът, че от 19.06.
до 23.06.2015г. детето било с остра вирусна инфекция. Твърди, че детето
проявявало сериозни поведенчески отклонения, свързани със силна привързаност
към нея, и по този повод била и образувала гр.д. № 5293/15г. по описа на ПРС,ІІ
бр.с. , в което жалбоподателката искала промяна на режима на лични отношения с
бащата, а влязлото в сила решение, по силата на споразумение между родителите
по гр.д. № 18299/2013г. по описа на ПРС не било в интерес на здравето на
детето.
Освен това, жалбоподателката твърди, че
на посочените дати взискателят не дошъл да вземе детето, а представя декларации
от негови приятели, които не са доказателство по ГПК. Въпреки, че детето било
болно и били в къщи, /отново, представя същата медицинска бележка от
19.06.2015г., издадена от личния лекар на М., която била представена и с
предходно становище/, това не било взето предвид от ДСИ.
Жалбоподателката и твърди, че била
изпълнила задължението си по чл. 528 ал. 2 от ГПК в срок; подала становище, в
което обяснила от какво естество са пречките за предаване на детето самостоятелно.
Счита, че разпоредбата на чл. 528 ал. 3 от ГПК не била принудителен способ, а
санкция за неизпълнеие на задължението на единия родител, за неоказване
съдействие на СИ чрез предоставяне на информация за обстоятелствата, описани в
чл. 528 ал. 2 от ГПК. Моли и на осн.чл. 438 от ГПК съдът да спре действията на
ДСИ по изп.д. № 5408/2015г., поне докато решаващият съд във връзка с подадената
искова молба на осн.чл. 51 ал. 4 от СК по образуваното гр.д. №
5293/2015г.,ПРС,ІІбр.с. не постанови съдебния си акт, тъй като счита, че
изпълнението на режима на лични отношения на бащата, по силата на който е
образувано изп. дело не било в интерес на детето.
Прилага: формуляр за психологичен преглед
за детето, с дата на изследване 23.06.2015г., консултация на детето, издадена
на 02.07.2015г. от детски невролог, медицинска бележка амб. № 5708, че детето М.
Т. е боледувало от ОВИ за периода 19.06.-23.06.2015г., амб. лист от
30.03.2015г. и др. относно образувано гр.д. № 5293/15г.,ПРС,ІІбр.с.- за
постановяване на нов режим на лични отношения на бащата с детето, което е
насрочено в с.з. на 17.09.15г.
С писмени възражения ответникът по
подадената жалба Б.Д.Т., баща на детето М. Т., оспорва жалбата като
неоснователна, както и направеното искане за спиране на изпълнителното
производство като неоснователно; евентуално, прави искане за събиране на
доказателства относно състоянието на детето и връзката му с всеки от
родителите, ако съдът намери необходимо събирането на доказателства в тази
насока. Прилага и вл. в сила Решение №
2056/10.06.2015г. по гр.д. № 4576/2015г. по описа на ПРС,ХІХ гр. състав.
С писмени мотиви по чл. 436 ал. 3 от ГПК
от страна на Б. П., ДСИ при ПРС, се взема становище, за неоснователност на
подадената жалба.
ПОС след като констатира, че жалбата е
допустима – подадена от надлежна страна по делото- длъжник по изп. дело № 5048/2015г.
по описа на ДСИ при ПРС,Vгр.с., в законния срок по чл. 436 ал. 1 от ГПК, срещу
подлежщо на обжалване действие на съдия-изпълнителя-Постановление за глоба,
съгласно чл. 435 ал. 2 предл. първо от ГПК, разгледа жалбата по същество.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна, поради следните съображения:
Изпълнителното производство по ч.изп. дело
№ 5048/15г. е образувано при ДСИ при ПРС,V район, по молба на взискателя Б.Д.Т.,
с ЕГН **********,***, срещу длъжника Г.П.П., с ЕГН **********,***, за
осъществяване на режим на лични контакти на бащата Б.Т. с детето М. Б. Т., с
ЕГН **********, въз основа на издаден на 21.4.2015г. изпълнителен лист на
основание влязло в сила на 21.03.2014г. Решение № 871/28.02.2014г. постановено
по дело № 18299/2013г. по описа на ПРС,ІV бр. състав.
В изпълнение на молбата на взискателя и на
основание чл. 426 ал. 1 вр. чл. 427 ал. 1 т. 3 от ГПК, ДСИ при СИС при ПРС, с
Разпореждане от 15.05.2015г. образува
изпълнително производство по изп. дело № 5048/2015г. по описа на V-ти район,
СИС при ПРС. Изпратена е на 21.5.2015г. до длъжника Г.П.П. Покана за доброволно
предаване на дете, редовно получена от длъжника – лично срещу подпис, на дата
25.05.2015г., с копие от изп. лист, съгласно разпореждането на ДСИ от
15.05.15г.
В Поканата за доброволно предаване на
дете, /приложена-лист 24 от копие на изп. дело №5048/15г.,Vрайон/, длъжника е
поканен на основание чл. 528 ал. 1 изр. първо от ГПК да предаде детето. В
същата покана, е посочено, че длъжника в тридневен срок от връчване на поканата
трябва да съобщи на съдебния изпълнител: 1. готов ли е да предаде детето в
определеното място и време; 2. какви пречки за своевременното изпълнение на
задължението съществуват; 3. в кое място и време е готов да предаде детето.
Изрично е посочен в поканата, че ако длъжникът не изпълни това задължение, ще
му бъде наложена глоба по чл. 527 ал. 3 от ГПК в размер до 400 лева и при
необходимост ще бъде постановено принудителното довеждане. Посочено е и, ако не
бъде изпълнено доброволно задължението, детето ще бъде отнето принудително и
предадено взискателя със съдействието на полицейските органи и кмета на
общината, района или кметството.
ПОС констатира, че в тридневния срок от
получаване на поканата, от страна на длъжника е постъпила при ЧСИ на 26.05.15т.
молба, с която СИ се уведомява, че длъжникът Г.П. желае да изпълнява
определения в съдебно решение по гр.д. № 18299/13г. по описа на ПРС режим на
лични отношения на М. Т. с взискателя Т., но в нейно – на майката присъствие,
като излага причини, във връзка, че настоящият режим на лични отношения с
бащата дял да повлияе стресиращо на детето. Прилага: амб. лист от 30.03.2015г.,
/представен и към настоящата жалба/, амб. лист от 24.03.2015г., заповед за
незабавна защита от 20.04.15г. по гр.д. № 4576/15г.,ПРС,ХІХ гр.с., становище за
детето от проведена с него консултация на 15 май 2015г., от психолог-***”,
искова молба от Г.П. против Б.Т., на осн.чл. 51 ал. 4 от СК, постъпила в ПРС на
30.04.2015г.
След молбата на длъжника, е потърсена от
ДСИ консултация от Дирекция „Социално подпомагане” гр. П., респ., за даване на
доклад относно има ли пречки за осъществяване на режима на лични отношения
между бащата Б.Т. и детето М. Т., както е по изп. лист, изд. от РС Пловдив по
гр.д. № 18299/13г.. От постъпил в отговор социален доклад с изх. №
3Д-11/754/04.06.15г. на АСП- Дирекция социално подпомагане Пловдив, е видно, че
е направено в същия заключение, респ., че не е необходимо при срещите между
детето и бащата да присъства социален работник; родителите на детето отричат
между М. и баща й да съществува отчуждение; към момента от страна на ОЗД гр.
Пловдив не може да бъде предприето осъществяване на среща между детето и
бащата, тъй като спрямо последният има издадена заповед за незабавна защита от
20.04.2015г.. Копие от доклада е изпратен на страните за сведение, съответно,
получено от взискателя лично срещу подпис на 05.06.2015г..
Постъпила е при ДСИ на 12.06.15г. молба от
взискателя Б.Т., по чл. 528 от ГПК. В същата моли за следващия полагащ му се
ден за свиждане с детето-20.06.15г. и 21.06.15г. да му бъде оказано съдействие
като се пристъпи към принудително изпълнение срещу Г.П.,***,отдел”Закрила на
детето” за действията на майката. Като в тази насока се твърди, че за пореден
път длъжницата отказала да му предаде дъщеря им за осъществяване на режим на
свиждане на дата 06.06.15г.,07.06.15г., за което отново сигнализирал в
полицейското управление; счита, че явно длъжницата няма намерение за доброволно
изпълнение на задължението си по представения изп. лист. Моли и да бъде
изискана и справка от ІІ РУП-Пловдив за описаните обстоятелства. В молбата
изразява искане, че желае да види детето си, независимо по какъв начин ще се
осъществи това. Доколкото последните пъти заварвал заключена врата и празно
жилище, моли да бъде изискана и справка за последния известен адрес на лицето Г.П.П..
Моли и за спешно съдействие,тъй като твърди, че вече близо три месеца е лишен
от правото си да вижда дъщеря си. Представена е и предходна молба от
взискателя, от дата 08.06.2015г., в която са посочени съответно датите,
07.06.15г.,06.06.15г.,16.05.2015г.,17.05.2015г.,02.05.2015г.,03.05.2015г.,18. 04.2015г.,
19.04.2015г., на които длъжницата не е оказвала съдействие за изпълнение на
задължението за предаване на детето на баща му; като или жилището й е било
празно, или изрично длъжницата е заявявала, че няма да му даде детето.
С разпореждане от 16.06.2015г., отново,
ДСИ постановява да се изпрати до длъжника Покана
за доброволно изпълнение на задължението да изпълни определения режим на
лични отношения между бащата Б.Т. и детето М. Т. за датите 20.06.2015г. и 21.06.2015г.-събота
и неделя, за времето от 13.00 до 18.00 часа без преспиване в дома на
бащата; като длъжникът да представи писмени доказателства дали е изпълнил
задължението за осъществяване режима на свиждане, като в противен случай следва
налагане на глоба на длъжника по чл. 527 от ГПК. Посочено е, че ДСИ няма законова
възможност да предаде детето от майката на бащата за неработни за него дни,
поради което взискателят следва да се яви
на адреса на майката и да поиска от нея да се осъществи режима на лични
отношения по изп. лист по гр.д. № 18299/2013г. по описа на ПРС. При отказ
на майката да го предаде, взискателят следва да представи по изп. дело писмена
декларация от свидетел, който е бил с него на адреса на майката, с която да
подкрепи твърденията си. Посочено е, че принудителното изпълнение при отказ на
длъжника да предаде детето се осъществява от ДСИ, само, чрез глоби съгласно чл.
527 от ГПК. Поканата за доброволно предаване на дете е изпратена от ДСИ на
17.6.2015г., като е редовно получена от длъжника срещу подпис на дата
19.06.2015г.
По изп. дело на 22.06.2015г. е постъпила,
отново, молба от длъжника Г.П., в
която сочи, че основната причина, поради която майката желае да присъства на
срещите между бащата и детето е здравословното състояние на детето. Същата
твърди, че взискателят не дошъл да вземе детето на посочените дни предвидени за
лични контакти с М.; детето било болно, но тя била готова да му го предаде,
като нейното присъствие щяло да бъде съвсем дискретно, а взискателят не можел
да успокои детето, защото не познавал реакциите му. В представените медицински
документи препоръчвали срещите да се осъществяват в присъствие на майката.
Предлага на съответните дни за лични контакти с детето, СИ да присъства за да
установи лично факта на хипер реакции и възбудимост на детето при отделяне от
нея-майка му. Към тази молба прилага: амбулаторен лист от 609/28.05.2015г.,
копие медицинска бележка № 5708/19.06.2015г.
С резолюция от 23.06.16г. ДСИ оставя без
уважение искането на длъжника за присъствие на ДСИ и социален работник в
съботно-неделния режим на лични отношения между баща и дете като неоснователно,
т.к. работното време на ДСИ е в рамките на работната седмица, а социалният
работник няма задължението да присъства в почивния ден.. Отново уведомява
длъжника, на 23.06.15г. Постъпили са по изп. дело на 23.06.15г. два броя
писмени декларации до ДСИ, съответно, от лицата Ж. Д.Д., с ЕГН **********, за
дата 07.06.2015г., както и И. И. Г., с ЕГН **********, за дати
19.04.2015г.,17.05.2015г., 06.06.2015г., 20.06.2015г.,
21.06.2015г. В същите се удостоверява, че длъжницата Г.П. или не е
отговаряла на телефона, и не е отваряла на адреса, на който живее с дъщерята М.-П.,
бул.”***, или открито е заявявала, че
няма да му даде детето /на дата 19.04.2015г./.
На 09.07.2015г. е постъпила при ДСИ и
писмена молба от взискателя Б.Д.Т., за налагане на глоба на Г.П., тъй като за
пореден път свиждането не е могло да се осъществи на датите: 04.07.15г. и
05.07.2015г., защото Г. не отговаряла на мобилния си телефон и не отваряла на
адреса, на който живее. Прилага декларации от 09.07.2015г., съответно, от
лицето Е. Г. Т., с ЕГН **********, както и от лицето Ж. С. Д., с ЕГН **********,
за посочените обстоятелства в молбата на взискателя.
Изпратено е копие от молбата на взискателя
на длъжника с указание за посочване в едноседмичен срок от получаването на
причините за непредаване на детето М. Т. на баща й Б.Т. на 04.07.2015г. и на
05.07.2015г. за осъществяване на режима на лични отношения по изп. лист, издаден
на 21.04.2015г. по гр. дело № 18299/2013г. на РС Пловдив, като съобщението е
редовно получено от длъжника срещу подпис на 23.07.2015г./лист 61 по изп.
дело/.
На 28.07.2015г. е постъпило при ДСИ
писмено становище от длъжника Г. П., от дата 28.7.2015г, /лист 62 по изп.дело/.
В същото длъжникът твърди, че цял ден на дата 03.07.2015г. пред трима свидетели
и в следващите дни се опитала по мобилния си телефон да потърси Т. за да види
детето, но той й изключвал сигнала и не вдигал телефона. Твърди, че била решила
да заведе детето до работното му място, като посочва, че Т. работел в автосалон
в началото на с. Т., вкл. и в събота, но така и не й вдигнал телефона, както на
03.07., така и преди и след тези дати. Никой от нейните близки, с които П.
живеела, не е видял Т. да идва до адреса й на датите определени за виждане.
Представя декларации, съответно, от лицето П. Т., с ЕГН **********, от лицето Н.
А., с ЕГН **********, и от лицето Г. А., с ЕГН **********; като и тримата
заявяват в декларациите си, че на дата 03.07.2015г. Г. звъннала на Б. няколко
пъти, Т., но телефонът му отговарял с тон „заето”.
Следва издаване на обжалвания акт-
постановление за налагане на глоба по чл. 527 ал. 3 от ГПК, за неизпълнение на
задълженията за предаване на детето на дати 04.07.15г. и 05.07.2015г., който
акт не е предмет на настоящата жалба.
Предвид изложените обстоятелства, събрани
с допустими доказателствени средства, ПОС приема следните правни изводи:
Налице е редовно получена от длъжника
Покана за предаване на дете на 20.06.2015г. и 21.06.2015г.- събота и неделя,
съгласно режим на лични отношения между взискателя Т. и детето М. определен с
решение по гр.д. № 18299/2013г., ПРС. Предварително е съобщено на длъжника Г.П.,
че ДСИ, както и социален работник не може да присъства на предаване на детето,
тъй като това е в почивни дни, в които ДСИ и социалната служба не работят; като
в тази насока, няма постановено и съдебно решение, а присъствието на ДСИ и на
социален работник при осъществяване на режима на лични отношения между бащата и
детето е само поискано от длъжника по изп. дело Г.П.. Независимо, че в указания
тридневен срок от получаване на поканата, длъжника е изпратил до ДСИ писмено
становище, то сочените от него причини за неосигуряване на детето и предаването
му на бащата за осъществяване на съдебно предвидения режим на лични отношения,
освен, че сочат на причини, които са посочени от длъжника като перманентни
такива, но същевременно, и се базират на медицински документи констатиращи
състояние на детето при инцидентни прегледи, извършени значително преди
процесните дати 20.06.2015г. и 21.06.2015г. Същевременно, независимо, че
сочените от длъжника причини не могат да се приемат като доказани за обективни
такива към последно посочените дати, то и самия длъжник не е оказал съдействие
при изпълнение на задължението си, тъй като на процесните дати, изобщо, не е
отворил на взискателя, респективно, не е отговарял и на телефонните му
обаждания.
Предвид гореизложеното и настоящият
състав на ПОС приема, че на правно основание длъжникът е глобен, предвид предпоставките
на разпоредбата на чл. 528 ал. 3 вр. чл. 527 ал. 3 от ГПК, с налагане на глоба
до 400 лева. В случая, конкретният размер е в рамките на законно предвиденият,
и е от 200 лв, за който размер ПОС констатира, че по делото няма данни, че
длъжникът Г.П. няма възможност да го заплати, тъй като към жалбата, отново, не
са представени никакви доказателства в тази насока, респ. за доходи на лицето,
имуществено състояние, и др.п. Поради което и ПОС приема, че постановеното
постановление за налагане на глоба на длъжника в размер на 200 лева, следва да
бъде изцяло потвърдено, при което и жалбата като неоснователна следва да бъде
оставена без уважение.
Само за пълнота на изложението, следва да
се отбележи, че дори жалбата да би била основателна, то отново в настоящето
производство ПОС не би следвало да спира изпълнението по процесното
изпълнително дело, тъй като спирането е поискано като обезпечителна мярка с
оглед изхода от друго исково дело, което дело, обаче, не е делото, по чието
решение е издаден изп. лист, по който е изпълняемото право, оспорено в
настоящата жалба. В случая, липсва т.н. функционална връзка между предмета на
настоящата жалба и предмета на изпълняемото право, за което е издаден
изпълнителния лист, въз основа на който е започнало изпълнението по изп. дело №
5048/15г. по описа на ДСИ при ПРС,V район.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 437 ал. 4 от ГПК, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ като неоснователна, постъпила чрез ДСИ при ПРС,V район, с
вх. № 1206/28.07.2015г. ЖАЛБА до Окръжен съд-Пловдив с вх. № 24561/25.08.2015г.,
подадена от Г.П.П., с ЕГН **********, с адрес ***, против Постановление на ДСИ по изп.дело № 5048/2015г., връчено й на
23.07.2015г., с което й е наложена глоба в размер на 200 лева.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/