Р Е
Ш Е Н
И Е №123
Град Несебър, 27.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети
състав, в открито съдебно заседание на двадесети февруари, през две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЪР П.
с
участието на секретаря Радостина Менчева, като разгледа докладваното от
районния съдия гр.д.№ 791/2018г. по описа на Несебърския районен съд, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.9, ал.1 от
Закона за потребителския кредит, във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите и по чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и
договорите.
Ищецът “Т.Б.А.Б.” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителните
директори В.А.Г.и А.Ч.Д., твърди, че на 20.09.2016г. е сключен Договор за
потребителски кредит с ответника В.Д.П. с ЕГН **********, постоянен и настоящ
адрес: ***, според който на последния е предоставен кредит в размер на
1 450 лева, която сума банката-кредитор e превела по банковата сметката на
потребителя, който от своя страна се е задължил да върне обща сума по кредита в
размер на 1 981,02 лева, включваща освен главница по кредита, така и
еднократната такса за оценка на риска в размер на 183,50 лева, застраховка в
размер на 79,17 лева, платена от кредитора на застрахователя, и уговореният
между страните лихвен процент, с който се олихвява предоставеният кредит,
изразен като годишен лихвен процент в размер на 24,04%. Изплащането на кредита
е следвало да стане на 14 равни месечни вноски, всяка от които в размер на
141,50 лева, с изключение на последната, изравнителна вноска в размер на 141,52
лева. Ответникът е преустановил плащанията по кредита на 25.12.2016г., към
която дата не е изплатил повече от три месечни погасителни вноски съгласно
погасителния план, а именно вноските с падежи 25.12.2016г., 25.01.2017г. и
25.02.2017г. Въпреки това той е бил уведомен за настъпилата предсрочна
изискуемост, чрез изпращане на писма, които не са потърсени от адресата.
Предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на 26.02.2017г. Ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, когато и
срокът на договора за кредит е изтекъл, и въз основа на което е било образувано
ч.гр.д.№ 684/2017г. по описа на Несебърския районен съд. Съдът е предоставил на
длъжника едномесечен срок за предявяване на установителен иск за вземането си,
а съобщението за това е получено на 13.08.2018г. Моли съдът да постанови
решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът му дължи
следните суми: сумата в размер на 1 605,48 лева, представляваща главница
по кредита, сумата в размер на 234,12 лева, представляваща договорна лихва за
периода от 25.12.2016г. до 25.12.2017г., сумата в размер на 68,18 лева, представляваща
обезщетение за забава, дължима за периода от 25.12.2016г. до 05.07.2017г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.07.2017г. до
окончателното й изплащане. При условията на евентуалност моли отвеникът да бъде
осъден да му заплати сумите. Претендира разноски в заповедното производство и в
настоящото производство.
В отговора на исковата молба,
подаден от особения представител на ответника, се изразява становище за
неснователност на иска при условие, че ищецът не докаже валидно възникнало и
съществуващо облигационно отношение между страните, изпълнение на поетите от
него задължения и размерът на претенциите си. Оспорва и твърдението за
настъпилата предсрочна изискуемост на кредита предвид, че писмата за нейното
настъпване не са получени от длъжника и не са използвани други способи за
уведомяването му за това обстоятелство. По делото не са представени
доказателства, че кредиторът е предоставил на кредитополучателя сумата по кредита
по начина, уговорен в договора.
В едно от проведеното по делото
съдебно заседание ищецът се представлява от процесуален представител, който
заявява че поддържа предявените искове и моли същите да бъдат уважени като
основателни и доказани в претендираните размери предвид, че от събраните по
делото доказателства е установено по категоричен начин дължимостта на сумите от
страна на ответника.
Ответникът не се явява в съдебно
заседание, представлява се от особен представител, който поддържа довода, че
предсрочната изискуемост на кредита не е надлежно обявена от страна на
кредитора, но срокът на договора е настъпил след подаване на заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение.
Въз основа на събраните по делото
доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 20.09.2016г. е сключен Договор
за потребителски кредит № ********** между кредитора “Т.Б.А.Б.” ЕАД и
потребителя В.Д.П.. Размерът на кредита е 1 450 лева. Предвидена е
еднократна такса за оценка на риска в размер на 183,50 лева, с оглед изразеното
искане от потребителя, дължима в деня на подписване на договора, и която се
възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски. Кредиторът е заплатил
на застрахователя и сумата в размер на 79,17 лева. В чл.9 от договора е
уговорен размера на лихвения процент, с който се олихвява предоставения кредит,
изразен като годишен лихвен процент, а именно 24,04%, и се изчислява ежемесечно
по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата по кредита на
база 30 дни в месеца и 360 дни в годината, а лихвеният процент за ден се
изчислява като 1/360 – та част от лихвения процент. Годишният лихвен процент на
разходите е 44,74 %, по който начин общата сума, дължима от потребителя,
възлиза в размер на 1 981,02 лева, която е следвало да бъде заплатена от
потребителя до изтичане срока на договора за кредит – 25.12.2017г., чрез
заплащането на 14 равни месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на
141,50 лева (с изключение на последната, която е 141,52 лева), дължими на 25-о
число на съответния месец за периода от 25.11.2016г. до 25.12.2017г., съгласно
погасителния план според чл.11.2 от договора за кредит. В чл.9.4 от договора за
кредит е уговорено при просрочие потребителят да дължи лихва за просрочие в
размер на законната лихва (основния лихвен процент плюс 10 пункта) върху
просрочената сума за периода на просрочието, като в в чл.15.1 от договора за
кредит е уточнено, че в случай, че потребителят е допуснал просрочие на
дължимите от него плащания, той дължи на кредитора и законната лихва върху
цялата просрочена сума за целия период на просрочието – от датата на падежа до
датата на ефективното изплащане на сумата. В чл.16.2 от договора за кредит е
предвидено, че в случай, че потребителят допусне просрочие при изплащането на
три поредни месечни вноски, цялото му непогасено задължение съгласно
погасителния план става предсрочно изискуемо, считано от датата на падежа на
последната от трите поредни просрочени месечни вноски.
По този начин правоотношението
между страните, основано на сключения между тях договор за кредит, е валидно
възникнало, с оглед обстоятелството, че договорът е подписан лично от ответника
В.Д.П., в качеството й на кредитополучател, която е подписала и
искането-декларация за потребителски кредит от 20.09.2016г., както и на
застрахователното удостоверение, в качеството й на застрахован, според което
сумата по застраховката по договора за кредит в размер на 79,17 лева, е
заплатена от кредитора, и която сума е включена в месечните погасителни вноски.
Полагането на подписите от страна на потребителя върху изброените документи се
доказва от заключението на съдебно графичната експертиза (експертиза на
подпис), което вещото лице заяви в съдебно заседание, че поддържа, и която
експертиза е извършена във връзка с откритото производство по оспорване на
истинността на документите, като оспорването е направено от страна на особения
представител.
Сумата по кредита в размер на
1 450 лева е преведена по банковата сметка на потребителя на 20.09.2016г.
– в деня на сключването на договора и по уговорения в него начин, което се
установява от заключението на извършената по делото съдебно-счетоводна
експертиза, по който начин същият е усвоен. От заключението по същата тази
експертиза, която вещото лице заявява в съдебно заседание, че поддържа, се
установява, че потребителят е извършил плащане, като е платил само една от
месечните погасителни вноски в размер на 141,50 лева, от които 107,19 лева
главница и 34,31 лева договорна лихва. Размерът на останалите неизплатени
месечни вноски по договора за кредит към 19.07.2017г. по компоненти и периоди,
както и към датата на изготвяне на заключението – 11.02.2020г., са както
следва: главница – 1 605,48 лева, договорна лихва – 234,12 лева,
обезщетение за забава за периода от 25.12.2016г. до 19.07.2017г. – 68,18 лева,
обезщетение за забава за периода от 20.07.2017г. до 11.02.2020г. – 413,27 лева.
През 2017г. от страна на “Т.Б.А.Б.”
ЕАД е изготвено уведомление до В.Д.П. за настъпване на предсрочна изискуемост
на целия непогасен остатък по кредита, считано от 26.02.2017г. в резултат на
просрочие в изплащането на вноските с падежи 25.12.2016г., 25.01.2017г. и
25.02.2017г. Това уведомление е изпратено на адреса на потребителя, но не е
връчено, като е отбелязано, че пратката не е потърсена от получателя.
На 18.07.2017г. “Т.Б.А.Б.” ЕАД е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, въз
основа на което е било образувано ч.гр.д.№ 684/2017г. по описа на Несебърския
районен съд, който е уважил искането и е издал Заповед № 374/20.07.2017г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, по силата
на която длъжникът В.Д.П. следва да заплати на “Т.Б.А.Б.” ЕАД, сумата в размер
на 1 605,48 лева, представляваща дължима главница по договор за
потребителски кредит № ********** от 20.09.2016г., ведно със законната лихва
върху тази сума от 19.07.2017г. до окончателното изплащане на вземането, сумата
в размер на 234,12 лева, представляваща договорна лихва за периода от
25.12.2016г. до 26.12.2017г., сумата в размер на 68,18 лева, представляваща
лихва за забава за периода от 25.12.2016г. до 05.07.2017г., както и сумата в
размер на 88,16 лева, представляваща направените по заповедното производство
разноски, от които 38,16 лева за платена държавна такса, и 50 лева –
юристконсултско възнаграждение. За сумите по заповедта за изпълнение е издаден
изпълнителен лист от 21.07.2017г. по заповедното производство, въз основа на
който е било образувано изпълнително дело № 20188050400207 по описа на ЧСИ
Станимира Николова с рег.№ 805 на КЧСИ и район на действие Окръжен съд –
Бургас.
С Разпореждане №
1454/25.06.2018г., постановено по ч.гр.д.№ 25.06.2018г. по описа на Несебърския
районен съд, е констатирано, че заповедта за незабавно изпълнение е връчена от
съдебния изпълнител на длъжника по горепосоченото изпълнително дело – В.Д.П.,
по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което на основание чл.415, ал.1, т.2, вр.
ал.3 от ГПК е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на
вземането си за сумите по заповедта за изпълнение в едномесечен срок от
получаване на съобщението, а на основание чл.415, ал.2 от ГПК изпълнителното
производство е било спряно. Съобщението с указанията съгласно разпореждането е
връчено на заявителя “Т.Б.А.Б.” ЕАД на 13.07.2018г.
Установителният иск по чл.422 от ГПК, въз основа на който е образувано настоящото производсто, е предявен на
26.07.2018г.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Към датата на подаване на
заявлението – 18.07.2017г., погасителните вноски с настъпил падеж са били осем,
първата от които е заплатена от кредитополучателя. По отношение на останалите
шест погасителни вноски, дължими през периода от 25.07.2017г. до 25.12.2017г.,
предсрочната изискуемост не е настъпила.
Предсрочната изискуемост
представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а,
ал.2 от ЗЗД настъпва с волеизявление само на едната от страните. Датата на
настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на падеж и представлява
различен юридически факт. Това е моментът, от който кредитът се счита за
предсрочно изискуем. Съобразно т.18 на ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, ако предсрочната
изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства
или се обявява по реда на чл.60, ал.2 от ЗКИ, правото на кредитора следва да е
упражнено, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита. Предсрочната изискуемост има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективни факти, обуславящи настъпването й (Решение №
64/09.02.2015г. по гр.д.І 5796/2014г. на ВКС, ІV г.о.).
Фактическият състав на предсрочната
изискуемост включва два елемента: 1) настъпване на фактическите обстоятелства,
водещи до изменението на срока на договора и даващи право за обявяването на
договор за предсрочно изискуем, и 2) уведомяването на длъжника за това след
като тези фактически обстоятелства са настъпили. Моментът, в който настъпва
предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението на
банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника –
кредитополучател, и то само ако към този момент са били налице обективните
предпоставки за изгубване на преимуществото на срока.
В Решение № 180 от 23.11.2016г.
по т.д.№ 2400/2015г., І г.о. на ВКС и в Решение № 148 от 02.12.2016г. по т.д.№
2072/2015г., № г.о. на ВКС, е даден отговор на въпроса относно надлежното
връчване на длъжника на волеизявлението на банката, че счита кредита за
предсрочно изискуем. Прието е, че начинът на удостоверяване на връчването е
поставен в зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване, като в
производството по чл.422 от ГПК при оспорване на връчването на документа,
преценката за редовността на връчването се извършва от съда след обсъждане на
въведените конкретни възражения при тълкуване на договорните клаузи. Посочено е
и в двете решения, че кредиторът не е ограничен относно избора на способ за
връчване на съобщения, като възможни способи са нотариалната покана и връчване
по възлагане от частен съдебен изпълнител съгласно чл.43 от ЗЧСИ. Разгледана е
хипотезата на връчване чрез пощенска пратка и е прието, че когато пратката не е
доставена на адреса и е върната на подателя, то удостовереното от пощенския
оператор отсъствие от адреса и неявяване в пощенската служба за получаване на
пратката, не презюмира недобросъвестно поведение на
получателя – укриване, отказ от получаване, уведомяване за съдържанието на
пратката.
В съответствие с така
създадената практика по релевирания за настоящото
дело въпрос следва да се приеме, че не е надлежно връчено уведомление за
предсрочна изискуемост, което е изпратено до длъжника с писмо с обратна
разписка и е върнато на подателя като непотърсено, ако по делото не са налице
други обстоятелства, от които може да се направи извод за недобросъвестно
поведение на получателя.
След като изпратеното писмо с
обратна разписка до В.Д.П. е върнато в цялост като непотърсено, то липсва
надлежно уведомяване на кредитополучателя за волеизявлението на банката, с
което кредитът се обявява за предсрочно изискуем. Вярно е, че писмото е
изпратено на посочения в договора адрес на страната, но неявяването в пощата за
получаване на пратката не обосновава извод, че страната се укрива или по
някакъв начин действа недобросъвестно.
При тези обстоятелства не се
установява преди подаването на заявлението по чл.417, т.2 от ГПК до длъжника да
е достигнало волеизявлението на банката, че е упражнила правото си да обяви
предоставения кредит за изцяло и предсрочно изискуем.
Следва да се има предвид, че
след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК непадежиралите дотогава погасителни вноски са
станали изискуеми след като падежът им е настъпил, а към датата на предявяване
на иска по чл.422 от ГПК срокът на договора е изтекъл.
С оглед на това и съгласно т.1 на
ТР № 8/02.04.2019г. по тълк. дело № 8/2017г. на ОСГТК
на ВКС няма пречка съдът да се произнесе по основателността на иска относно
погасителните вноски, чиято предсрочна изискуемост не е настъпила към датата на
подаване на заявлението по чл.417 от ГПК, но са били изискуеми към момента на
предявяване на иска по чл.422 от ГПК и/или до формиране на сила на присъдено
нещо.
Ищецът твърди, че ответникът е
погасил само първата вноска по договора за кредит, като е останала дължима
главница в размер на 1 605,48 лева. В тежест на ответника е да докаже
плащане на така претендираната сума. В тази насока
доказателства не са ангажирани. Ето защо в полза на банката съществува вземане
за главница в размер на 1 605,48 лева, поради което искът следва да бъде
уважен изцяло, ведно със законната лихва от датата настъпване на окончателната
изискуемост на главницата, което станало след изтичане срока на договора –
25.12.2017г., като искът за заплащане на законната лихва за периода от подаване
на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение – 19.07.2017г., до 25.12.2017г.,
следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Следва да се присъдят и акцесорните претенции, а именно тази за договорната лихва в
размер на 234,12 лева за периода на действие на договора, а именно от
25.12.2016г. до 25.12.2017г., и тази за обезщетението за забава в размер на
68,18 лева за периода от 15.12.2016г. до 05.07.2017г., които претенции са
доказани освен по основание, така и по размер от доказателствата по делото.
Съгласно правилата на процеса в
полза на ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да се присъдят
направените от него разноски по настоящото исково производство, съгласно
списъка на разноските по чл.80 от ГПК, включващи държавна такса в размер на
204,22 лева, юристконсултско възнаграждение в размер
на 300 лева, държавна такса за частна жалба в размер на 15 лева, депозит за
особен представител в размер на 942,38 лева и депозит за вещо лице в размер на
350 лева за извършената съдебно-счетоводна експертиза, или общо сума по
разноските в размер на 1 811,60 лева, която сума ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца.
Предвид
разясненията, дадени в ТР № 4/2013г. на ОСГК на ВКС, т.12, съдът следва да се
произнесе с осъдителен диспозитив по направените в
заповедното производство разноски, които съдът намира за доказани в присъдения
със заповедта за изпълнение размер от 88,16 лева, включваща разноски за платена
държавна такса в размер на 38,16 лева, както и юристконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева, поради което и претенцията за заплащане на юристконсултско възнаграждение над присъдения размер от 50
лева до пълния претендиран размер от 150 лева, следва
да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Ответникът не
е направил разноски, а и с оглед изхода на делото такива не му се следват на
основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на съда направените разноски в размер
на 200 лева, платени на вещото лице по извършената съдебно графична експертиза.
Мотивиран от
гореизложеното, Несебърският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАВОНЕНО по отношение на В.Д.П.
с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***, ЧЕ ДЪЛЖИ на “Т.Б.А.Б.” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
изпълнителните директори В.А.Г.и А.Ч.Д., сумата в размер на 1 605,48 лв. (хиляда шестстотин и
пет лева и 48 ст.), представляваща дължима главница по Договор за потребителски
кредит № ********** от 20.09.2019г., ведно със законната лихва, считано от 26.12.2017г. до окончателното й
изплащане, сумата в размер на 234,12 лв.
(двеста тридесет и четири лева и 12 ст.), представляваща договорна лихва за
периода от 25.12.2016г. до 26.12.2017г., сумата в размер на 68,18 лв. (шестдесет и осем лева и 18 ст.),
представляваща обезщетение за забава за периода от 25.12.2017г. до
05.07.2017г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 374/20.07.2017г.
в заповедно производство, развило се по ч.гр.д.№ 684/2017г. по описа на
Несебърския районен съд, като искът за заплащане на законна лихва върху
главницата за периода от 19.07.2017г. до 25.12.2017г., ОТХВЪРЛЯ претенцията
като неоснователна.
ОСЪЖДА В.Д.П. с ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на “Т.Б.А.Б.” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителните
директори В.А.Г.и А.Ч.Д., сумата в размер на 1 811,60 лв. (хиляда осемстотин и шестдесет лева),
представляваща направените по делото разноски.
ОСЪЖДА В.Д.П. с ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на “Т.Б.А.Б.” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителните
директори В.А.Г.и А.Ч.Д., сумата в размер на 88,16 лв. (осемдесет и осем лева и 16 ст.), представляваща
направените в заповедното производство разноски, като за разликата над
присъденото юристконсултско възнаграждение в размер
на 50 лева до пълния претендиран размер за юристконсултско възнаграждение за заповедното производство
в размер на 150 лева, ОТХВЪРЛЯ претенцията като неоснователна.
ОСЪЖДА В.Д.П. с ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт по сметка
на Несебърския районен съд, сумата в размер на 200 лв. (двеста лева), представляваща направени по делото разноски
за платен депозит на вещо лице за извършена съдебно графична експертиза.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Бургаския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: