№ 24
гр. гр.Несе.ър, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕ.ЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
пу.лично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Съ.ев
при участието на секретаря Красимира Ил. Лю.енова
като разгледа докладваното от Валери Вл. Съ.ев Гражданско дело №
20212150100662 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС.
От ищцата Н.А.П. срещу со.ствениците от Етажната со.ственост „С.Х.“, вход ., е предявен
иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на решенията, взети от о.щото съ.рание на
етажната со.ственост, проведено на 15.04.2021г. Ищцата излага, че е со.ственик на самостоятелен
о.ект в с. К., местност „Д.“, комплекс „С.Х.“, .л. 1, вх. ., ет. 2. Твърди, че на 15.04.2021г. се провело
о.що съ.рание на етажната со.ственост на вход .. Развива съо.ражения за противоречие на
решението за отделяне на вход . от учредената вече етажна со.ственост с императивната разпоред.а
на чл. 8, ал. 2 от ЗУЕС. Сочи, че решенията са взети в нарушение на процедурата за свикване на
ОС по чл. 13 от ЗУЕС. Излага, че е нарушен чл. 15 от ЗУЕС. Счита, че е нарушена и процедурата
по чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС. Оспорва определения с протокола кворум. С тези доводи моли искът да
.ъде уважен. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответника - со.ствениците от Етажната со.ственост „С.Х.“,
вход ., е подаден отговор на исковата мол.а, с който се излага, че искът е допустим. Развиват се
съо.ражения за неговата неоснователност. Сочи се, че решението за о.осо.яване на нова етажна
со.ственост е прието при съ.людаване на закона. Излагат се доводи за възможност по смисъла на
чл. 8 ЗУЕС за о.осо.еност, която позволява самостоятелно управление. Сочи се, че вход . о.служва
само изрично посочени о.екти, които са отделени. Излага се, че съ.ранието е свикано и проведено
при съ.людаване на императивните разпоред.и на ЗУЕС. Твърди се, че не е нарушена процедурата
по чл. 13 от ЗУЕС. Оспорват се твърденията за липса на кворум. О.ръща се внимание, че
решенията са взети с нео.ходимото мнозинство по чл. 17, ал. 3 ЗУЕС. Твърди се, че идеалните
части са изчислени по реда на чл. 17, ал. 4 ЗУЕС. Развиват се съо.ражения за липса на нарушения
на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. От съда се иска да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като прецени съ.раните по делото доказателства и съо.разно чл. 12 ГПК намира, че
1
се установява следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС. С иска са атакувани всички
решения, взети на 15.04.2021г. от о.щото съ.рание на Етажната со.ственост „С.Х.“, вход .. В тежест
на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС е да докаже, че е со.ственик
на самостоятелни о.екти в сградата, която се намира в режим на етажна со.ственост и, че са .или
взети решенията, чиято отмяна се иска. В тежест на ответника е докаже, че о.щото съ.рание е
свикано при спазване на изискванията на чл. 12 ЗУЕС и чл. 13 ЗУЕС, че съ.ранието е проведено
при спазване на чл. 8, чл. 15 ЗУЕС и чл. 16 от ЗУЕС.
Между страните не е спорно, че ищцата е со.ственик на самостоятелен о.ект в сградата
(посоченото се установява и от нотариален акт на л. 5 – л. 7 от делото, видно от който е со.ственик
на ап. 9а, ет. 2, вх. ., сграда 1). Не е спорно, че са взети решения по протокол от 15.04.2021г.
(представен на л. 39 – л. 53 от делото).
Следва да се има предвид, че при предявен конститутивен иск по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС,
преценката за законосъо.разност, която е длъжен да извърши съдът, е ограничена само до изрично
посочените в исковата мол.а нарушения, представляващи самостоятелни основания за отмяна на
атакуваните актове на о.щото съ.рание. Това следва от характера на производството, което е
исково и съдът дължи произнасяне само по заявените в исковата мол.а основания. В този смисъл е
и задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 58 от
25.03.2014г. на ВКС по гр. д. № 5704/2013г., I г. о. В светлината на изложеното настоящият съде.ен
състав счита, че следва да .ъдат разгледани единствено възраженията за незаконосъо.разност на
атакуваните решения, о.ективирани в исковата мол.а. Възраженията на ищеца са следните: 1.
Нарушения във връзка със свикване на о.щото съ.рание; 2. Нарушения на чл. 8 от ЗУЕС; 3.
Нарушения във връзка с кворума от проведеното съ.рание.
Във връзка с горното следва да се посочи, че от ищцата за пръв път с мол.а вх. № 4684 от
11.10.2021г. по описа на Районен съд Несе.ър (на л. 75 от делото) са въведени възражения за
нарушения на чл. 50 и чл. 51 от ЗУЕС при вземане на решенията, нарушения при разпределяне на
разходите по т. 10 от дневния ред, нарушения, свързани с изготвените пълномощни от съ.ранието.
С оглед цитираната по-горе съде.на практика, тези възражения са направени извън предвидения
срок и не следва да .ъдат разглеждани от съда, за което вече са произнасяни и изрични протоколни
определения (от 13.10.2021г. и 13.12.2021г.). Тук следва да се допълни, че видно от приетите и
неоспорени по делото съо.щение и протокол по чл. 16, ла. 7 ЗУЕС (на л. 54 – л. 55) протоколът от
проведеното о.що съ.рание на 15.04.2021г. (ведно с приложенията към него – та.лица за
площоо.разуване и списък на участвалите лица) е о.явен по надлежен ред на 21.04.2021г. Този факт
се потвърждава и от всички разпитани по делото свидетели – Ш. и Л. (който потвърждава, че след
провеждане на съ.ранието това е .ило съо.щено). Следователно всички нео.ходими документи са
.или на разположение на со.ствениците и те са имали възможност да се запознаят с тях и да
направят съответните оспорвания в предвидения срок по чл. 40, ал. 2 от ГПК – 30 дни от
21.04.2021г. В същия срок ищцата е можела да оспори както представителната власт на
участвалите в съ.ранието лица, така и прилагането на разпоред.ите на чл. 50 и чл. 51 от ЗУЕС. Не е
имало никакви пречки това да .ъде сторено от нея. Въвеждането на тези възражения за пръв път на
11.10.2021г. е извън предвидения срок и не съществуват о.ективни причини за това късно
въвеждане. Ето защо посочените възражения не следва да .ъдат коментирани в настоящия съде.ен
акт, в който следва да се о.съдят единствено посочените три групи възражения, направени в
2
предвидения срок – с исковата мол.а.
По възраженията за нарушения във връзка със свикване на о.щото съ.рание:
Видно от покана (на л. 36 – л. 37 от делото) ОЛ. Г., в качеството си на со.ственик и
управител на ЕС на .лок „.“, състояща се от 8 самостоятелни о.екти (с идентификатор
39164.13.48.2.1, 39164.13.48.2.2, 39164.13.48.2.3, 39164.13.48.2.4, 39164.13.48.2.5, 39164.13.48.2.6,
39164.13.48.2.7, 39164.13.48.2.8) на основание чл. 12, ал. 1, т. 1 и чл. 12, ал. 6, предл. 2 вр. чл. 8, ал.
2 от ЗУЕС свикала о.що съ.рание на со.ствениците за 15.04.2021г. от 08:00 часа, което да се
проведе пред входа на .лок едно, вх. . при посочен дневен ред. В поканата .ил посочен час за
регистрация – 07:30, както и дата на изготвянето й – 07.04.2021г. .ил отразен час на поставяне
20:23 ч. За поставянето се съставил отделен протокол (на л. 38 от делото), подписан от ОЛ. Г. и
двама свидетели – А.К. и А.К.. Видно от протокола поканата .ила поставена на видно място в .лок
едно, вход ., в един екземпляр – на фасадата на сграда 1, вход ., от лявата страна на ап. № 9. От
констативен протокол (на л. 56 от делото) се установява, че на 09.04.2021г., в 07:30 часа, .ило
установено, че поканата .ила отлепяна от неизвестно лице, поради което на 09.04.2021г. .ила
залепена към стойката, фиксирана към опорните стъл.ове на стъл.ите от лявата страна на
апартамент № 9. Тези о.стоятелства .или констатирани от ОЛ. Г., А.К. и св. Ш..
По арг. от чл. 12, ал. 1, т. 1 от ЗУЕС управителят е надлежен инициатор за свикване на о.що
съ.рание. С оглед заложеното в дневния ред основание на съ.ранието – чл. 8, ал. 2 от ЗУЕС, за ОЛ.
Г. е съществувало и допълнително основание за свикване на съ.ранието – посоченото в поканата по
чл. 12, ал. 6 от ЗУЕС. В чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС е предвидено, че о.щото съ.рание се свиква чрез
покана, подписана от лицата, които свикват о.щото съ.рание, която се поставя на видно и
о.щодостъпно място на входа на сградата не по-късно от 7 дни преди датата на съ.ранието, а в
неотложни случаи - не по-късно от 24 часа. Датата и часът на поставянето задължително се
от.елязват върху поканата от лицата, които свикват о.щото съ.рание, за което се съставя протокол.
О.щото съ.рание може да .ъде насрочено и да се проведе най-рано на осмия ден след датата на
поставяне на поканата, а в неотложни случаи - не по-рано от 24 часа след поставянето и.
Съставената покана отговаря на тези реквизити, като в случая е съставен протокол за поставянето
й, подписан от двама свидетели. В поканата са посочени дневният ред на о.щото съ.рание, датата,
часът и мястото на провеждането му. Съставянето на протокол по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС
и подписването му от свидетели, придава (както е заложено и в трайната практика на ВКС)
известна доказателствена стойност на тези документи. Макар да са частни свидетелстващи
документи, същите са съставени в рамките на законоустановена процедура (в случая в чл. 13, ал. 1
от ЗУЕС), поради което удостоверените по този начин факти и о.стоятелства имат известна
доказателствена сила, която е о.вързваща за страните в процеса. Няма пречка при твърдения, че
фактите не са се реализирали по посочения в протокола начин, страната да докаже (вкл. и чрез
показания на свидетели) това. В настоящия случай о.аче доказателствената стойност на протокола
не е о.орена в рамките на процеса. От показанията на св. Ш. се потвърждава, че такава покана е
.ила залепена, а впоследствие той е участвал на 09.04.2021г. при констатирането, че неизвестно
лице е отлепило поканата. От показанията на св. Л. се установява единствено, че той не е видял
покана за свиканото о.що съ.рание на специалното та.ло в централния вход на комплекса. Това
о.аче не променя изводите, че покана е поставена, тъй като видно от изричното от.елязване в
протокола, поканата е .ила поставена в .лок едно, вход ., в един екземпляр – на фасадата на сграда
1, вход ., от лявата страна на ап. № 9. Т.е. поканата не е .ила поставяна на централното та.ло за
целия комплекс. Разпоред.ата на чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС изисква поставянето на покана на видно и
3
о.щодостъпно място на входа на сградата. В случая с оглед спецификата на съ.ранието (за вход .)
не е .ило нео.ходимо покана да се поставя на централното та.ло на сградата, а е .ило нео.ходимо да
се постави на видно и о.щодостъпно място около вход ., което (съо.разно отразеното в протокола) е
сторено. Следователно с показанията на св. Л. не се о.орват констатациите в протокола за
поставена покана. Нещо повече – той посочва, че се е сдо.ил с поканата от ищцата Плещева,
поради което очевидно тя се е запознала с о.стоятелството, че е налична покана. Самото
съдържание на поканата не може да доведе до пороци при съставянето й, ако в нея се съдържа
дневен ред по смисъла на чл. 13, ал. 7 от ЗУЕС. В самия дневен ред не е нео.ходимо да се
отразяват в пълнота всички подро.ности около съответното решение (като например за коя
конкретно ЕС става въпрос), тъй като няма пречка по време на съ.ранието тези подро.ности да се
о.съдят и ако са налице неясноти да .ъдат изчистени между съсо.ствениците.
Изложеното мотивира съдът да приеме, че не са налице нарушения при свикване на о.щото
съ.рание.
По възраженията за нарушения във връзка с кворума от проведеното съ.рание:
Видно от протокол от проведено о.що съ.рание на ЕС от 15.04.2021г., ведно с
приложенията неразделна част от него (на л. 39 – л. 53 от делото) на съ.ранието .или представени
74,39 % идеални части от о.щите части на вход .. При този кворум съ.ранието .ило проведено по
реда на чл. 15, ал. 1 от ЗУЕС в 08:00 часа на 15.04.2021г. Отразеното в протокола относно така
установения кворум следва да се кредитира, тъй като в задължителната практика на ВКС, напр.
Решение № 8 от 24.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4294/2014 г., I г. о., ГК, е прието, че протоколът е
свидетелстващ документ, установяващ извършените от о.щото съ.рание действия и взетите
решения. Законодателят е предвидил специален ред за съставяне и оповестяване на този протокол
- съставя се в 7-дневен срок, подписва се от председателя и протоколчика. Те удостоверяват
верността на вписаните о.стоятелства. Изготвянето на протокола се съо.щава на етажните
со.ственици чрез о.явление на видно место в етажната со.ственост, за поставянето на което също се
изготвя протокол. Смисълът на тази процедура е да се провери още веднъж съдържанието на
протокола освен от подписалия го председател и от етажните со.ственици. Предвиден е и 7-дневен
срок от оповестяване на протокола за присъствалите и от узнаването за отсъстващите, в който
етажен со.ственик, ползвател, или о.итател може да оспори съдържанието на протокола,
респективно достоверността на взетите решения. Наличието на специални изисквания към
изготвянето и съдържанието на протокола, удостоверяване на съдържанието му от изрично
натоварени лица за това, определен начин за оповестяването му и срок за оспорване на
съдържанието му придават доказателствена сила на протокола. След изтичане на срока за
оспорване на съдържанието му, протокола се ста.илизира и има о.вързваща етажните со.ственици,
третите лица и съда доказателствена сила. За да е допустимо оспорването на протокола в съде.ното
производство е нео.ходимо етажният со.ственик на докаже, че е оспорил същия по надлежния ред
на чл. 16, ал. 9 ЗУЕС. Съдът намира, че изготвеният по делото протокол е о.вързал с
доказателствената си сила ищцата, поради което възраженията й срещу констатациите във връзка с
кворума са неоснователни. Няма данни тя да е оспорила тези констатации в предвидения в чл. 16,
ал. 9 от ЗУЕС срок. При така установената доказателствена сила на протокола, ищцата не е
провела и доказване (в рамките на настоящото производство) на твърденията си, че кворумът не е
.ил изчислен правилно. В тази връзка към протокола от о.щото съ.рание са приложени документ за
площоо.разуване и списък на присъствалите лица (на л. 52 – л. 53 от делото). Констатациите в тези
документи не са о.орени, като въпреки първоначално поисканата експертиза, ищцата изрично се е
4
отказала от това свое доказателствено искане, като от процесуалния й представител е заявено, че
експертиза е изготвена по друго дело и страните се съо.разяват с нея (екземпляр е приложен и по
настоящото дело – на л. 93 – л. 99).
Налага се краен извод, че ответникът е доказал (с прилагането на неоспорения по
надлежния ред протокол от о.щото съ.рание и приложенията към него) спазването на чл. 15 от
ЗУЕС, а доказателствената сила на протокола не е о.орена от ищцата, поради което изискванията
са спазването на кворума са изпълнени и не се констатират сочените в исковата мол.а възражения,
свързани с кворума.
По възраженията за нарушения на чл. 8 от ЗУЕС:
Посочените възражения се свеждат до неприложимост на чл. 8, ал. 2 от ЗУЕС към
процесната етажна со.ственост. Следва да се о.ърне внимание, че в ЗУЕС не се съдържа пречка
отделен вход на о.разува своя самостоятелна етажна со.ственост. Този извод може да се направи от
посоченото в разпоред.ите на чл. 7, ал. 1 от ЗУЕС и пар. 54 от ПЗР към ЗИД на ЗУЕС, о.н. в ДВ .р.
57/2011г. Най-съществена уред.а по този въпрос се съдържа в чл. 8, ал. 2 от ЗУЕС, според който
когато сградата е с повече от един вход, управлението може да се осъществява във всеки отделен
вход. Това управление о.хваща и о.щите части на сградата, прилежащи към самостоятелните
о.екти на съответния вход. Налице е и практиката на върховната инстанция, в която се съдържат
допълнителни разяснения по приложението на тази правна норма, според които разпоред.ата на
чл. 8, ал. 2 от ЗУЕС намира приложение, когато в сграда с множество самостоятелни о.екти
съществуват два и повече входове, всеки от които осигурява достъп до част от самостоятелните
о.екти (Решение № 53 от 11.03.2016г. по гр.д. № 4753/2015г. по описа на III гр. о. на ВКС,
Определение № 622 от 20.11.2014г. по гр.д. № 4875/2014г. по описа на I гр. о. на ВКС, Решение №
103 от 20.01.2021г. по гр.д. № 4703/2019г. по описа на I гр. о. на ВКС). Видно от поканата за
свикване на о.щото съ.рание, същото е свикано във връзка със самостоятелен вход – ., в курортен
комплекс „С.Х.“, разположен в ПИ с идентификатор 39164.13.48, като се установява (също от
поканата, а и от скица от СГКК на л. 59 от делото), че самостоятелните о.екти в посочения вход се
помещават и в самостоятелна сграда – с идентификатор 39164.13.48.2. От показанията на св. Л.
също се установява, че става въпрос за отделен „вход“, който е провел самостоятелно о.що
съ.рание. Т.е. по делото не се установяват сочените в исковата мол.а о.стоятелства, че между
всички входове в комплекса съществуват функционална връзка и споделени о.щи пространства.
От ищцата е отправено и искане за експертиза за установяване на тези о.стоятелства, но същото е
оттеглено, поради което такова доказателство не е прието. Всички съ.рани по делото доказателства
са в една насока и тя е, че става въпрос за самостоятелен вход по смисъла на чл. 8, ал. 2 от ЗУЕС, в
който се намират самостоятелни о.екти, които не са свързани функционално с о.ектите в другите
входове. Ето защо не е имало пречка со.ствениците на самостоятелни о.екти в посочения вход да
вземат решение по смисъла на чл. 8, ал. 2 от ЗУЕС за провеждане на самостоятелно о.що съ.рание
и формиране на самостоятелна етажна со.ственост за този вход. Изтъкнатите от свидетеля Л.
о.стоятелства (че съществуват електрическа и водопроводна връзка за всички входове в
комплекса) не са пречка за формиране на отделна етажна со.ственост по чл. 8, ал. 2 от ЗУЕС, тъй
като разпоред.ата на чл. 18 от ЗУЕС дава възможност за решаване на о.щи въпроси, свързани с две
или повече етажни со.ствености, да .ъде проведено съвместно о.що съ.рание. До подо.ни изводи е
стигнала в практиката си и върховната инстанция (в цитираното Решение № 103 от 20.01.2021г. по
гр.д. № 4703/2019г. по описа на I гр. о. на ВКС), която е възприела раз.ирането, че няма пречка
определени части (в разглеждания казус – покривът на сградата) да са о.щи за няколко отделни
5
етажни со.ствености, формирани по реда на чл. 8, ал. 2 от ЗУЕС. При това положение при
провеждане на процесното о.що съ.рание не се констатират и нарушения, свързани с чл. 8 от
ЗУЕС.
С оглед изложеното до тук съдът достигна до краен извод, че искът е неоснователен и
следва да .ъде отхвърлен.
При този изход на спора на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 600 лв. –
платено адвокатско възнаграждение (видно от договор на л. 110 от делото).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, предявен от Н.А.П., родена на
13.11.1970г., гражданка на Руската Федерация, адрес - с.К., в.с. „С.Х.”, .л.1, ет.2, ап.9а, .УЛСТАТ:
............, за отмяна на всички решения от 15.04.2021г., взети от о.щото съ.рание на Етажната
со.ственост „С.Х.“, вход ., като ОСТАВЯ В СИЛА на основание чл. 42, ал. 2 от Закона за
управление на етажната со.ственост посочените решения.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Н.А.П., родена на 13.11.1970г., гражданка на
Руската Федерация, адрес - с.К., в.с. „С.Х.”, .л.1, ет.2, ап.9а, .УЛСТАТ: ............, да заплати на
со.ствениците от Етажната со.ственост „С.Х.“, вход ., сумата от 600 лв., представляваща направени
по делото разноски – платено адвокатско възнаграждение.
Решението може да .ъде о.жалвано пред .ургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Несе.ър: _______________________
6