Р Е Ш Е Н И Е
05.08.2021 год.
Номер
260074 Година 2021 Град
Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският районен съд първи
състав
На 01 (първи) юни Година 2021
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател Дияна Петрова
Секретар
Женя Проданова,
Прокурор
. . . . . . . . . . . . . . .,
като
разгледа докладваното от съдия Петрова
АН
дело номер 305 по описа за 2019 година,
за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от Х.М.М. с ЕГН **********, с адрес *** срещу
Наказателно постановление №19-0323-000714/13.09.2019 г., издадено от Началник РУ
гр.В.Преслав при ОД на МВР - Шумен.
В жалбата се съдържат доводи за неправилност
и незаконосъобразност на наказателното постановление, като издадено при
неправилно и необосновано прилагане на материалния закон. Жалбоподателят отрича
извършване на нарушението. Навеждат се доводи и за маловажност. Предвид
изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично
и се представлява от редовно упълномощен защитник. Защитникът поддържа изложеното
в жалбата допълва, че нарушението не е доказано, както от обективна, така и от
субективната страна, поради което моли НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна не се представлява в съдебно
заседание, в придружителното писмо на
основание чл.60 от ЗАНН, излага становище, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, не са допуснати нарушения на процесуалния и материалния
закон и моли съда същото да бъде потвърдено.
Съдът, като обсъди материалите по приложената
административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното
производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната
съвкупност, установи от фактическа страна следното: на 26.04.2019 г. в 17.08
часа в с.***, общ.*** на ул.“*** до дом №** в посока от гр.*** към гр.***, жалбоподателят
управлявал лек автомобил л.а.“***“ с рег.№***, собственост на Р. И. М..
Посредством мобилна система за видеоконтрол TFR1-М с фабр.№0553 бил заснет автомобила при движението му
на посоченото място. При проверката освен собствеността на автомобила и
самоличността на водача било установено че служебно била прекратена
регистрацията на автомобила служебно на осн. чл.143, ал.15 от ЗДвП, считано на
19.02.2019 г., поради нерегистриране на МПС в двумесечен срок от закупуването
му от Р.М.. За установеното св.М.В., въз основа на официални документи,
изготвени в хода на проверката, съставил на жалбоподателя АУАН за нарушение по чл.140,
ал.1 от ЗДвП. След постановяване на отказ за образуване на досъдебно
производство от РП-В.Преслав с постановление от 30.08.2019 г. и въз основа на
акта било издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателя за нарушения по
чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.3, пр.първо от ЗДвП от същия
закон са наложени административни наказания ”Глоба” в общ размер на 200.00 лева
и „Лишаване от право да управлява МПС“ за шест месеца.
Съдът кредитира показанията на св.М.М. изцяло. Същите са
последователни, логични и незаинтересовани и кореспондират с останалите събрани
в хода на административното производство доказателства.
При така установените фактически положения,
съдът намира от правна страна следното:
По
допустимостта на жалбата:
Последната
е подадена от надлежно лице, имащо качеството на нарушител в законоустановения
7-дневен срок, ето защо същата е допустима.
Относно
основателността на жалбата:
Разгледана
по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:
АУАН и НП са издадени от компетентни органи
по смисъла на чл.189 от ЗДвП съгласно Заповед №8121з-515/14.05.2018 г.
При съставянето на АУАН и издаване на НП не са допуснати
нарушения на процесуалния закон. При съставянето на акта
и издаването на наказателното
постановление са спазени сроковете по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения на административно
наказателнопроцесуалните правила, които да налагат отмяна на последните.
Наказващият орган е спазил задължението си по чл. 52 , ал. 4 от ЗАНН за преценка
на възраженията и представените по тях доказателства.
Безспорно
е установено от доказателствата по делото, че на процесната дата,
жалбоподателят е управлявал нерегистриран по надлежният ред за Р България лек
автомобил л.а.“Пежо 306“ с рег.№Н8354ВВ, тъй като същият бил със служебно
прекратена на 19.02.2019 г. регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.
Съобразно определението по § 6, т. 18а от ДР
на ЗДвП и § 2, т. 4 от ДР на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране,
отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства – "Регистрация" е административно разрешение
за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията
на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер. Съгласно
чл. 4, ал. 1 от Наредба № I-45 собственикът е длъжен да представи превозното
средство и необходимите документи в определения срок за извършване на
регистрация, промяна в регистрацията или прекратяване на регистрацията, а
според чл. 145, ал. 2 от ЗДвП приобретателят на регистрирано ППС е длъжен в
срок до 1 месец да регистрира придобитото ППС в службата по регистрация по
постоянен адрес. След валидно осъществена промяна на собствеността върху
превозното средство и непредприемане на действия от страна на новия собственик
в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в съответната
служба за регистрация, същото следва да бъде квалифицирано като моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, по смисъла на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП. Статуса "не регистрирано по надлежния ред моторно
превозно средство" е пряка последица от неизпълнение в срок на
задължението по 145, ал. 2 от ЗДвП. Нерегистрирането на превозното средство по
реда на 145, ал. 2 от ЗДвП само по себе си е пречка, то да бъде управлявано по
пътищата, отворени за обществено ползване.
Съдът намира, че в хода на съдебното производство
безспорно се установи, че нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя е
извършено от обективна страна.
За да бъде ангажирана административно –
наказателната отговорност на едно лице, нормата на чл. 6 от ЗАНН визира като
изискване наличието на вина. Последната, с оглед разпоредбата на чл. 7 може да
бъде проявена в двете форми – умисъл и непредпазливост. При последната деецът
макар да не е желал настъпването на вредоносен резултат, е могъл да знае и е
бил длъжен да знае, че върши нарушение и, че вредоносният резултат ще настъпи.
За да се приеме, че е извършено нарушението, а именно неизпълнение на
задължението да се управляват по пътищата, отворени за обществено ползване само
МПС, които са регистрирани, е необходимо да са налице и доказателства, от които
може да се направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно с
обстоятелството, че управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация.
В производството не се събраха доказателства, че преди да предприеме
управлението на автомобила жалбоподателят е знаел, че същият е с прекратена
регистрация, поради което не се касае за умишлено нарушение.
При
преценка на субективната страна на административното нарушение по чл. 140, ал.
1 от ЗДвП, съдът намира, че следва да се съобрази и обстоятелството, какво
качество има санкционираното лице. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП служебното прекратяване на регистрацията настъпва автоматично, ако новият
собственик не изпълни задължението си в двумесечен срок да пререгистрира
автомобила. За тези действия на контролните органи собственикът не се
уведомява. Т. е. задължението за регистрация на придобито МПС е на собственика.
В конкретният случай Р.М. е придобил собствеността върху процесния автомобил в
предвидената за това форма и не е изпълнил задължението си да го регистрира,
което довело и до служебно прекратяване на регистрацията. Приобретателят на
моторно превозно средство, което той не е регистрирал по реда и в срока по 145,
ал. 2 от ЗДвП, следва да знае, че това превозно средство не е регистрирано по
надлежния ред и съответно не е снабдено с административно разрешение да участва
в пътното движение. Доказателствата сочат, че към момента на проверката
жалбоподателят не е бил собственик на управлявания от него автомобил, тъй като
не е имал сключен писмен договор с нотариална заверка на подписите по чл. 144,
ал. 2 ЗДвП. Явява се единствено водач на МПС и за него няма задължение да
регистрира ППС и да знае за това задължение. М. е заблудил жалбоподателя, че
автомобила е с редовни документи и последния е искал да го закупи, но не е бил
направил това, към датата на административното нарушение, по предвидения в
закона ред за прехвърляне на собственост върху МПС. Управляваният от него
автомобил въпреки служебно прекратената регистрация бил с регистрационни номера
и притежавал съответните документи. Собственикът на автомобила Р.М. в
обясненията си заявява,че е закупил автомобила през 2018 г., но не го
пререгистрирал в КАТ, но отрича да е знаел, че регистрацията му е служебно
прекратена. Липсват доказателства собственикът да е уведомил жалбоподателя, че
МПС е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 ЗДвП. Не се
доказва това обстоятелство да е било известно на жалбоподателя, което изключва
субективния елемент на възведеното нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП,
задължаващо ползвателите на автомобили да ги управляват по пътищата за
обществено ползване след като са регистрирани. Административните нарушения могат
да бъдат извършени, както умишлено, така и по непрепазливост. За да е
непредпазливост е необходимо кумулативно деецът да е бил длъжен и да е могъл да
предвиди общественоопасния резултат, като възможността на лицето да предвиди и
предотврати резултата се преценява не изобщо, а конкретно за всеки отделен случай
и то в рамките на дължимото поведение. В конкретната ситуация жалбоподателя не
е могъл да предвиди неправомерния резултат, а именно – управлението на служебно
нерегистрирано МПС. Жалбоподателят не е получил информация от собственика на
автомобила, поради което вмененото нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП не е
извършено от жалбоподателя виновно по смисъла на чл. 6 ЗАНН, тъй като вината е
субективно отношение на дееца към извършеното от него нарушение. Незнанието на
фактическите обстоятелства принадлежащи към състава на вмененото нарушение по
чл. 140, ал. 1 ЗДвП изключват умисъла относно това нарушение – арг. от 14, ал.
1 НК вр. чл. 11 ЗАНН относно обстоятелствата изключващи отговорността. Предвид
конкретната ситуация предвидените наказания се явяват и несъразмерно тежки.
С оглед на събраните по делото доказателства,
съдът намира, че в хода на съдебното производство не се доказа наличието на
виновно поведение от страна на жалбоподателя, а в това производство наличието
на виновно поведение подлежи на доказване от страна на
административнонаказващия орган, а не се презюмира.
Отнемането на контролни точки не фигурира нито сред
принудителните административни мерки, нито сред наказанията по ЗДвП, което
означава, че отнемането на контролни точки не е санкция, която би подлежала на
самостоятелно обжалване, а фактическо действие с контролно – отчетен характер,
което изпълнява предупредителна и информационно – статистическа функция.
Контролните точки се отнемат само въз основа на влязло в сила наказателно
постановление, а единствената възможност за тяхното възстановяване е неговото
успешно обжалване и отмяна на наложеното наказание. При отнемане на контролни
точки съответния административен орган действа в условията на обвързана
компетентност, като поведението му се предопределя от факта на налагане на
наказание за извършеното нарушение.
Ето защо обжалваното НП следва да бъде отменено, като неправилно и
незаконосъобразно.
Съдът като съобрази изхода на спора и направеното изрично искане от
пълномощника на жалбоподателя за присъждани на разноски за адвокатско
възнаграждение, счита на осн.чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр. с чл.143, ал.1 от АПК, че
следва искането да бъде уважено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление
№19-0323-000714/13.09.2019 г., издадено от Началник РУ гр. В.Преслав при ОД на МВР -
Шумен, с
което на Х.М.М. с ЕГН **********, с адрес *** за нарушение по чл.140, ал.1 от Закона за движение по
пътищата и на основание чл.175, ал.3, пр.1 от същия закон са наложени
административни наказания ”Глоба” в размер на 200.00 лева и „Лишаване от право
да управлява МПС“ за шест месеца, като неправилно и незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР-Шумен със
седалище и адрес на управление *** да заплати на Х.М.М. с ЕГН **********, с адрес
*** направените в настоящото производство разноски за н размер на 300.00 лв.
Решението
може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба
пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от
Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в
НПК.
Районен съдия: