Р Е Ш Е Н И Е 394/17.7.2020г.
№ 17.07.2020
година град
Ямбол
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Ямболският районен съд, ХV - ти граждански състав
На 14.07
2020 година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Марина Христова
при секретаря Й.П.
като разгледа докладваното от съдия Христова
гражданско дело №4006 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба на „АКПЗ“ООД, с която се
претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника П.В.П., че
дължи на ищцовото дружество част от сумите, за които
е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №*** г. на ЯРС, като в частта относно сумата 43,88
лв. – мораторна
лихва за забава, претенцията е оттеглена
с молба от 06.12.2019 год., като производството по делото е прекратено в посочената част.
В исковата молба се посочва, че на 31.08.2017 год. между праводателя
на ищеца – „Аксес Файнанс“ООД и ответника бил сключен договор за кредит –
бяла карта с максимален размер 500 лв. разрешен кредитен лимит. Заедно с
подписване на договора на кредитополучателя била предоставена кредитна карта,
като последният усвоил сумата от 499 лв. от предоставения кредитен лимит.
Поради изпадането на ответника в забава
на 06.09.2019 год. задължението станало предсрочно изискуемо. На 11.11.2016 год. бил
сключен рамков договор за прехвърляне на парични задължения и Приложение 1 към
него от 27.03.2019 год., по силата на които ищецът придобил вземането срещу
ответника с всичките му привилегии и обезпечения.Претендира се длъжникът да
бъде уведомен за извършената цесия с връчване на преписа от исковата молба и
доказателствата. Иска се уважаване на иска, както и присъждане на разноски.
Отговор не е депозиран.
В
съдебно ищецът не изпраща представител. С писмена молба моли за уважаване на
претенцията.
Ответникът
, не се явява.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че по
заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. №*** год. на ЯРС, по което съдът е издал заповед
за изпълнение, с която е разпоредено длъжникът да
заплати на заявителя исковите суми. Предвид
постъпило в срока по чл. 414 възражение и в едномесечния срок от уведомяването
си за това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.
Приложен е договор за кредит „***“от
31.08.2017 год., сключен между праводателя на ищеца и
ответника, по силата на който на последния е предоставена заемна сума в размер
на 500 лв., под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява
посредством международна кредитна карта- ***. С подписване на договорът
кредитополучателят е удостоверил получаването на карта и плик, съдържащ
съответния ПИН-код.Уговорен е срок на кредита – неопределен срок, фиксиран
лихвен процент, годишен процент на разходите и др.. В чл. 15 от договора е
посочено, че в случай, че кредитополучателят не заплати текущото си задължение
на падежа, същият се задължава в срок от три дни да предостави на кредитодателя допълнително обезпечение – поръчител,
отговарящ на посочени условия. При нарушаване на посоченото задължение, чл. 20
от договора предвижда начисляване на неустойка в процентен размер- 10 % от усвоената и
непогасена главница. В чл. 21 са предвидени основанията за обявяване предсрочна
изискуемост на кредита, като начините за връчване на кореспонденция са
уговорени в чл. 27. Чл. 9 предвижда такси за сметка на кредитополучателя,
уговорени в тарифа.Представено е още Приложение 1 към договора, както и ОУ,
съдържащи Тарифа за дължими такси.
С договор за прехвърляне на парични
задължения от 11.11.2016 год. „Аксес
Файненс“ООД е прехвърлило на ищеца посочени в
Приложение 1 вземания, като в същото под *** фигурира вземането срещу ответника
по процесния
договор.Цесията е потвърдена. В чл. 4.5. от договора за цесия е
предвиден начин за уведомяване на длъжниците, като в
изпълнение на същия цедентът е упълномощил изрично цесионера за извършва уведомления по реда на чл. 99 от ЗЗД.
Към исковата молба е приложено
изходящо от цесинера, в качеството му на пълномощник
на цедента уведомление, адресирано до ответника.
Приети са и справки за уведомяване
посредством текстови съобщения, включително справка – извлечение за транзакции
по карта.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Правното
основание на предявения иск е чл. 422 ГПК, вр. чл. 86,ал.1 ЗЗД.
Така предявения иск съдът намира за
допустим, т.к. е предявен от легитимна страна – заявител в заповедното
производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването на
заявителя по реда на чл. 415 ГПК. В
настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и
главно доказване дължимостта на вземането си по
оспорената заповед за изпълнение, а в тежест на ответника, извършено плащане,
респ. наличие на предпоставки за недължимост на
сумата.
В процесния
случай според съда безспорно се установи наличието на валидно сключен договор
за револвиращ кредит „***“ между ответника и „Аксес файненс“ООД. В първото по
делото с.з. ответникът не е оспорил, че сумата е усвоена посредством
предоставената карта.
Освен
изложеното съдът намира, че между стария кредитор на ответника и ищеца е
сключен валиден договор за цесия, които е надлежно съобщен на длъжника.Според
Решение №123 / 24.06.2009г. по т.д. №12/2009 год., 2 т.о. на ВКС, законът не поставя изрично изискване за
начина, формата и момента на съобщаването на цесията, затова съобщаването може
да се извърши и в хода на съдебното производство по предявен иск за прехвърлено
вземане/ какъвто е настоящия случай/ и няма как да бъде ингорирано
като по правилата на чл.235 ал.3 от ГПК следва да се вземе предвид като факт, настъпил след предявяване на иска,
който е от значение за спорното право.
Характер на такова съобщаване в хода на висящ процес няма самата искова
молба, а връченото със самата искова молба уведомление за извършена цесия,
изходящо от цедента и адресирано до длъжника. Такова
уведомление, изходящо от цесионера, в качеството му
на пълномощник на цедента
е приложено към исковата молба, като препис от същото, ведно с препис от
исковата молба са връчени на ответника. При това положение съдът намира, че
изискванията на закона за съобщаване на цесията са спазени.
Действително
в процесния случай ищецът не е оспорил размерът на
претенциите.Липсват и доказателства за извършени плащания на процесните суми. Същевременно съдът намира уговорената в договора неустойка за неизпълнение на договорно задължени за
недействителна по арг.
от чл.26, ал.1 ЗЗД, предвид следното:Неустойката обезпечава изпълнението и
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението без да е нужно да се
доказват по размер. Със задължителна практика в ТРОСТК №1/09г., с т.3, е дадено
разяснение, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка
произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в
гражданските и търговски правоотношения. Преценката за нищожност на
неустойката, поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки
отделен случай към момента на сключване на договора, като могат да бъдат
използвани някои от следните примерно изброени критерии- естеството им на
парични или непарични и размерът на задълженията, на които се обезпечаван с
неустойка, дали изпълнението е обезпечено с други правни способи, вид на
уговорената неустойка и на неизпълнението, съотношение на размера на
уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди. Процесната неустойка по своя характер е санкционна
доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, но същата не
зависи от вредите от това неизпълнение и по никакъв начин не кореспондира с
последиците от неизпълнението. Следва да се отбележи още, че изискване на
обезпечение на задължение за всяка закъсняла вноска с поемане на поръчителство
от физическо лице, което да отговаря на изисквания създаващи значителни затруднения
за изпълнението им, противоречи на принципа на добросъвестността и цели да
създаде предпоставки за начисляване на неустойката. Това е така, защото изискванията към
поръчителя са многобройни, като за част от тях длъжникът не би могъл да получи
в определения тридневен срок информация. Такива са например изискванията
свързани с кредитната история на поръчителя и данните за това има ли сключени
други кредити. Тази информация заемателят би могъл да
получи много по-трудно от заемодателя, който предоставя кредитни услуги по
занятие и има необходимите знания и умения за да извърши и сам проверка на
сочените обстоятелства. Прехвърлянето на тези задължения на заемополучателя,
съчетано с определянето на кратък срок – 3 дни за изпълнението им води до
извод, че клаузата е предвидена по начин, който да възпрепятства длъжника да я
изпълни. Съдът намира, че поради тези особености на договора, клаузата за
неустойка е уговорена в отклонение от функциите й предвидени в чл. 92 ЗЗД,
което я преви нищожна поради противоречие с добрите нрави, по смисъла на чл.26,
ал.1 ЗЗД / в този смисъл Тълкувателно решение №1/2009г. ОСТК/.
С оглед на всичко изложено до тук искът се явява
основателен относно претендираната главница,
договорна лихва, разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането и
неоснователен в частта относно претендираната
неустойка.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва
да присъди разноските по заповедното производство в исковото производство.
В заповедното производство са дължими разноски съразмерно на уважената част от
иска и предвид частичното му предявяване в размер на 61, 80 лв. На осн. чл.
78,ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски за настоящата инстанция в размер на
185, 37 лв.- заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, определено в минимален размер по чл. 25 от НЗПП.Разноски от
страна на ответника не са претендирани.
Водим от гореизложеното, Я Р С
Р Е
Ш И :
Приема за установено, че П.В.П., ЕГН ********** дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ЕООД, *** сумата от 499 лв. - главница, 88, 71 лв. –
договорна лихва за периода 02.09.2017 – 09.06.2018 год., 200 лв. – разходи и
такси за извънсъдебно събиране на вземането, ведно със законната лихва върху
нея от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-07.08.2019 г. до окончателното плащане, като претенцията за сумата 124, 50 лв. – неустойка, като
неоснователна - ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА
П.В.П., ЕГН ********** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ЕООД, *** направените по заповедното производство разноски в размер
на 61, 80 лв. и направените по
делото разноски в размер на 185, 37 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: