РЕШЕНИЕ
№ 183
гр. Перник, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20221700500274 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба рег. № 1526/18.04.2022г. от длъжника С. Г. Д. против
постановление от 04.04.2022г. на ДСИ по изп. д. № 134/2022г. по описа на СИС при ПРС в
частта за присъждане в полза на взискателя Д. С. И. на адвокатско възнаграждение в размер
на 1200 лв., с твърдения, че същият е прекомерен, тъй като единствените изп. действия от
проц. представител на взискателя се изразяват в подаване на молба по образец за образуване
на изп. дело, както и предвид липсата на фактическа и правна сложност и липсата на
предпоставки за извършване на голям брой действия относно проц. представителство на
взискателя по делото. Моли съда да намали адв. възнаграждение за проц. представителство
по изп. дело от 1200 лв. на посочения размер в чл. 10, т. 1 и т. 4 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. от 200 лв. Претендира разноски в настоящото производство от 200 лв. – адв.
възнаграждение.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК, взискателят Д. С. И. излага подробни доводи и
съображения, че жалбата е неоснователна като твърди, че атакуваният адв. хонорар в изп.
производство не е прекомерен и за неприложимост на чл. 10, т. 1 и т. 4 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. Претендира разноски в настоящото производство.
Съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е изложил мотивите си по
обжалваните действия.
1
Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на
страните, както и служебно всички правно релевантни факти, съгласно ТР № 6/15.01.2019 г.
на ОСГТК на ВКС, приема следното:
Жалбата като подадена в срока по чл. 436, ал.1 ГПК от легитимирана страна –
длъжник по изп. дело /чл. 435, ал.2 ГПК/, и срещу акт на съдебния изпълнител, който
подлежи на обжалване /чл. 435, ал.2, т.7 ГПК/ е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
От данните по изп. дело се установява, че единствените усилия на представляващия
взискателя адвокат са сведени до подаване на молбата за образуване на изп.дело, част от
съдържанието на която съгласно чл. 426 ГПК и без да представлява отделно действие по
защита, е и посочването на способ за принудително изпълнение, което е част от законовите
изискванията за редовност на молбата и обуславящо за допустимостта на изпълнителното
производство съгласно чл. 426 от ГПК. Ето защо, съдът приема, че не са били осъществени
значими процесуални действия по защита и съдействие, респ. не са извършвани действия с
цел удовлетворяване на парични вземания, посочени в чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. Следователно при наличието само на подадена от взискателя молба за
образуването на изп. производство и за посочване на изп. способ за принудителното
реализиране на вземанията по изп. лист, посочването на който предпоставя допустимост на
процесното изп. производство, заплащането на адв. възнаграждение към този момент за
осъществената от представителя на взискателя защита в по-голям размер от 200 лева до
общо възложения размер от 1200 лв. за процесното изпълнение е прекомерно по смисъла на
чл. 78, ал. 5 от ГПК. Предвид изложените мотиви настоящият съдебен състав намира, че
адвокатското възнаграждение в полза на взискателя следва да бъде намалено от приетия от
СИ размер от 1200 лв. до минимума по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. в размер
на 200 лева - за подаване на молбата за образуване на изпълнително дело.
Произнасянето на съда по размера на дължимото адв. възнаграждение, не се ползва
със сила на пресъдено нещо, които тепърва ще бъдат начислявани до приключване на
изпълнителното дело. За всяко следващо изпълнително действие, извършено след влизане в
сила на настоящото решение, включително и за действия по процесуално представителство
на взискателя по смисъла на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г., при надлежно
направено изрично искане от взискателя, СИ може да начислява съответните суми и същите
ще подлежат на събиране от длъжника, на осн.чл. 79 ГПК.
По изложените съображения, жалбата е основателна, като атакуваното с нея
постановление от 04.04.2022г. в частта за адв. възнаграждение следва да се отмени за
размера над сумата от 200 лв.
По разноските в настоящото производство
На жалбоподателя се дължат претендираните и доказани разноски по делото от 200
лв. - заплатено адв. възнаграждение, което е в минималния размер по чл. 11 от Наредба №
1/09.07.2004 г. и предвид основателността на жалбата и съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК и по
2
аргумент от чл. 79 ГПК се дължат изцяло от противната страна по жалбата – взискателят Д.
С. И., и при положение, че е дал повод с поведението си за депозирането й и е възразил
срещу нея.
С оглед основателността на жалбата, на ответника по нея не се дължат разноски.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба рег. № 1526/18.04.2022г. от длъжника С. Г. Д., съдебен адрес:
***, постановление от 04.04.2022г. на ДСИ по изп. д. № 134/2022г. по описа на СИС при
ПРС, в частта за присъждане по изпълнителното дело в полза на взискателя Д. С. И. на
адвокатско възнаграждение за сумата над 200 лева до приетата от СИ сума от 1200 лв., като
НАМАЛЯВА на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК разноските за дължимо на взискателя Д. С. И.,
ЕГН ********** от длъжника С. Г. Д. по изп. д. № 134/2022г. по описа на СИС при ПРС,
адвокатско възнаграждение от 1200 лв. на 200 лв.
ОСЪЖДА Д. С. И., ЕГН ********** от *** да заплати на С. Г. Д., съдебен адрес:
***, сумата 200 лв. – разноски за производството пред ОС - Перник.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 437, ал.4, изр. второ ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3