Р Е Ш Е Н И Е
№ /03.08.2020г., гр. Провадия
В ИМЕТО НА НАРОДА
Провадийският районен съд
II състав
На двадесет и девети юли две хиляди и двадесета година
В открито съдебно заседание в състав:
Районен
съдия: Елена Стоилова
при секретар Нели Странджева
Като разгледа докладваното от съдията Е.Стоилова
гражданско дело № 1503 по описа за 2019г.
И за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
образуването по искова молба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.Париж с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, жк. Младост 4, Бизнес
Парк София, сгр. 14 срещу Г.Д.Д. ЕГН: ********** с адрес ***.
В исковата молба се твърди, че при сключване на договор за кредит за покупка
на стоки или услуги с номер CREX-15265292 ответницата е дала съгласието си, освен
посочения усвоен кредит, да и бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под
формата на кредитна карта MasterCard. На 27.11.2017г. ответницата е активирала, предоставената
и от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж per.N *********, чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България кредитната карта No CARD-15265305 , с максимален кредитен
лимит в размер 3000.00 лв.
Твърди се, че същият представлява револвиращ потребителски кредит който
кредитополучателят усвоява посредством всякакви транзакции - теглене в брой от
банкомати ATM плащания, чрез терминални
устройства (POS) и др., осъществени, чрез
издадената му кредитна карта. Върху усвоената сума се начислява годишна лихва и
такси за обслужване за използвания период. Съгласно чл.1 и чл.14 от договора за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, за кредитополучателя възниква
задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща
променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на
задължението.
Ответницата е преустановила редовното обслужване на кредитната карта на
01.01.2018г., когато е последното му плащане по нея, като балансът по същата е
в размер на минус 4247.30лв . Поради това кредитора е блокирал използването й.
Поради това ищецът подава заявление по чл.410 ГПК, по което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. 951/2019г.
по описа на РС Провадия.
Иска се да бъде прието за установено в отношенията между страните, че
ответницата дължи на ищеца следните суми по издадената заповед по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.951/2019г., а именно в размер на: 4094.73 лв., представляваща главница
по револвращ кредит; 152.57 лв., представляваща договорна лихва по кредита за
периода от 01.01.2018 до 06.12.2018; 213.55 лв., представляваща обезщетение за
забава, на основание чл. 76 от ЗЗД, за периода от 06.12.2018 до 11.06.2019, или
общо дължима сума 4460.85 лв., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното им изплащане.
В условията на евентуалност, в случай че установителният иск, бъде
отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по
кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение се
предявява осъдителен иск за сумите по издадената заповед по чл.410 ГПК.
В
срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от назначения на ответника особен
представител.
В него се твърди, че установителния
иск е недопустим, тъй като не е налице предсрочна изискуемост на задължението
по кредита. Твърди се, че последната вноска по описания договор за кредит е
била с падеж 1.10.2019г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
подадено на 11.06.2019г., т.е. преди настъпване на изискуемостта на последната
вноска. В случай, че съдът приеме, че този иск е допустим се заявява, че той е
неоснователен.
Относно предявения в евентуалност осъдителен иск се твърди, че той е
допустим, но неоснователен.
Твърди, че сключеният договор за покупка на стока с номер CREX15265292 и инкорпорирания в него
договор за кредитна карта CARD -15265305 са нищожни, доколкото са сключени при наличието
на множество клаузи, които са неясни, неравноправни или в съществено противоречие
с морала и добрите нрави.
Твърди, че ответницата при сключване на описаните договори е извършила
плащане по първия, използвайки кредитната карта, като е усвоила сумата от
2299,00 лв., по кредитната карта, с което изцяло е погасила задължението по първия
по ред договор с ищеца. Твърди, че по делото не са представени доказателства
какви плащания е извършила ответницата по кредитната карта и тъй като кредитния
лимит е 3000 лева, не е възможно да бъде усвоена главница в размер на 4094.73
лв. както се твърди в исковата молба.
Твърди се, че изтеглената от картата сума от 2299,00 лв. е била погасена от
ответницата и че тя не е правила последващи тегления, поради което ищеца е следвало да закрие кредитната
карта.
Заявява, че посочената
от ищеца сума по договора всъщност представлява начислени на ответницата лихви,
такси и разноски, които са й начислени на основание неравноправна клауза - „Всички дължими такси на
Кредитора и /или трети лица по повод или във връзка с извършване на транзакции
с кредитната карта ще бъдат удръжани от разполагаемия кредитен лимит.“
В последващи разпоредби на същия е предвидил, че от една страна е налице
месечна такса за обслужване от 4 лв., а от друга ГПР, а обезщетението за забава
е 10% + ОЛП на БНБ законна лихва. Всички тези плащания
са начислени на ответницата до периода на подаване на заявлението в съда и са
довели до това, тя да дължи описаната сума.
Счита клаузите относно процент на ГПР в размер на 44,90% и обезщетение за
забава в размер на 10% + ОЛП на БНБ за неравноправни и противоречащи на добрите
нрави и морала, тъй като определения лихвен процент е в размер надвишаващ
четири пъти размера на законната лихва при отпускане на кредита за сравнително
кратък период от време.
Ищецът е накърнил интересите на ответницата като не е блокирал кредитната
карта при неплащане на една или повече месечни вноски, което право е имал
съгласно чл.16 от договора, нито е закрил картата съгласно чл.11 от договора
при просрочие повече от 3 месеца. Твърди се неравноправност на тази клауза в
първата й част, според която по искане на кредитополучателя картата може да
бъде закрита, но ще дължи всички натрупани суми до момента плюс лихва, както и
ще се дължат всички други плащания по Договора, което обезсмисля закриването от
картодържателя на кредитната карта, долколкото той би дължал горепосочените
суми и без да иска да закрие същата.
Заявява, че ответницата е въведена в заблуждение по отношение на целта на
договора доколкото договор CARD 1265305
е сключен за усвояване на CREX-15265292,
а във връзка с изпълнението на задължението по същия са налице противоречиви
клаузи, доколкото по отношение на същия на стр. 1 от договора ГПР е в размер на
27,46 %, като е предвиден лихвен процент от 24,51 %, а на стр. 7 е определи ГПР
от 44,90% и Лихвен процент от 35%. Не
било ясно какви вноски по кой договор за кредит следвало да заплати ответницата
не е ясно върху каква сума е начислен ГПР и Лихвен процент, който в съвкупност
са равни на повече от 70% процента от задължението, независимо от неговата
стойност.
Твърди, че е налице неравноправна клауза и в чл. 15 от Договора, като
според същия кредиторът може едностранно да преразглежда лихвата по договора
като новите размери на лихви и такси влизат в сила след публикуването им на
интернет страница или съобщаването на кредитополучателя, но всяка транзакция
след промяната означава, съгласие на кредитополучателя, същото означава, че
дори и същия да не бъде редовно уведомен след първата транзакция се е съгласил
с увеличените размери, което го поставя в по-неблагоприятно положение спрямо
кредитора.
Счита, че изявлението за предсрочна
изискуемост е ненадлежно обявено на длъжника.
Твърди, че тъй като са налице неравноправни договорки за възнаградителната
лихва, ГПР и обезщетение за забава, договорът се явява недействителен на основание
чл. 143 от ЗЗП, вр. чл. чл. 24 от ЗПК. Поради това ответникът е длъжен да върне
само чистата стойност на кредита без да дължи лихва, което той е извършил,
доколкото твърдяната главница от ищеца е всъщност начисляваните от него ГПР,
Лихвен процент и други такси относно обслужване на кредитната карта,
надвишаващи лимита и усвоената от длъжника сума. Иска се отхвърляне на иска.
В проведеното открито
съдебно заседание по делото ищецът не се явява, в писмена молба моли за
уважаване на предявените искове, ответникът чрез назначения му особен
представител моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в
съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:
От приетите по делото писмени доказателства Договор за кредит от 16.09.2017 г.;
Кратък медицински въпросник за приемане за застраховане; Сертификат №CREX - 15265292; Общи условия; Сертификат № CARD
– 15265305; Общи условия
за застрахователна програма“Защита на плащанията по кредитни карти“ на
кредитополучателите по договор за потребителски кредити, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна линия;
Стандаратен европейски формуляр за представяне на информация за револвиращ
потребителски кредит за издаване и ползване на кредитна карта; Дубликат на
касов бон за сумата от 2299,00 лева се установява, че „БНП Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответникът на 16.09.2017г.
в гр.Бургас са сключили договор за потребителски кредит, по силата на който ответника е получил целеви кредит
в размер на 2299 лева – главница за закупуване на телевизор марка „Самсунг“,
който е на стойност 2299 лева. Уговорен е лихвен процент в размер на 24.51 %,
ГПР 27,46 %. Общо сумата, която е следвало да върне ответника е в размер на 3529
лева при заплащане в срок съобразно погасителния план по договора, а именно на 24
погасителни месечни вноски, всяка, от които в размер на 147,07 лева, като
падежа на първата погасителна вноска бил на 01.11.2017г., а на последната на 01.10.2019г.. Закупената
стока е застрахована.
Освен този договор на 16.07.2017г. страните са сключили и договор за
револвиращ потребителски кредит, с който ищецът е отпуснал на ответника револвиращ
кредит в размер на 3000 лева. По силата на този договор Кредиторът издава на
кредитополучателя кредитна карта Мастъркард, чрез която могат да бъдат
извършвани тегления в брой от банкомати, плащане чрез терминални устройства. Преди
началото на ползването на картата кредитополучателя е длъжен да я активира.
Погасителните вноски по картата се правят до 1-во число на месеца следващ
издаването на извлечението, което се издава до 15-то число на месеца. Лихвения
процент по картата е 35%, ГПР 44.90%, обезщетение за забава 10%+ОЛП на БНБ. По
този договор за револвиращ кредит със застраховка „Защита на плащанията по
кредитна карта“. Закупеният телевизор на стойност 2299 лева е заплатен с
издадената на ответницата кредитна карта на 16.09.2017г..
Съгласно чл.15 от договора кредитора може да преразглежда размера на
лихвите и таксите всеки месец, в случай, че кредитополучателя не е съгласен с
промените той трябва да блокира картата и да изплати задълженията си, в случай,
че продължи. Направената транзакция с картата след влизане в сила на новите
лихвени проценти и такси ще означава приемането им. Влизането в сила на новите
лихвени проценти става чрез обявяване на страницата на кредитора и съобщаването
им на кредитополучателя.
Във връзка със сключените договори за кредит ответникът е получил общи
условия, стандартен европейски формуляр. В стандартния европейски формуляр не е
посочен точно процента ГПР.
От Известие за доставяне
се установява, че ищецът е изпратил на ответницата документи на 21.11.2017г.,
които са получени от нея на 24.11.2017г..
От последна покана до Г.Д.Д.
се установява, че на 11.12.2018г. ищецът е изпратил на ответницата последна
покана, с която я уведомява, че е преустановила плащанията си по револвиращ
потребителски кредит на 01.01.2018г. и дължи сумите 4094.73 лева – главница,
152,57 лева – договорна лихва, 5,71 лева обезщетение за забава.
От изготвената по
делото ССчЕ, която съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена се
установява, че по Договор № CARD - 15265305 от 16,09,2017г. за покупка на
стоки, е издадена кредитна карта от дата 16,09,2017г. № 536543******008, по
която е издадена и банкова сметка № 12 BNPA 9440 1008 0081 11 в
«БНП Париба Пърсънъл Файненс» на титуляр Г.Д.Д., с която се е разпореждал
титуляра, като е извършвал плащания чрез ПОСТ устройства и е теглил суми чрез ATM.
На 16.09.2017г. е активиран
кредитът, като е извършена покупка на стоки: Телевизор LCD TV SAMSUNG UH на стойност 2 299 лв.
от магазин „Технополис България” ЕАД, за която покупка е издадена фактура №
**********/16,09,2017г. на клиент Г.Д. и вписано плащане „с кредитна карта БНП
Парибас Пърсънъл Файнанс” на обща стойност 2 299 лв. и по този начин кредитът
реално е бил усвоен.
На
18.09.2017г. е преведена сума в размер на 2 299 лв. от банкова сметка *** «БНП
Париба Пърсънъл Файненс» в полза на „Технополис България” ЕАД по кредит № CARD -15265305 по фактура
№ **********/16,09,2017г. от магазин на веригата в гр. Бургас, ул.
„Транспортна” № 53 на клиент Г.Д..
С пластичната карта титулярът е теглил от ATM на дата 27.11.2017г.
сума
в размер на 320 лв. и след тази дата е извършвал и други тегления и плащания
чрез ПОСТ устройства и по този начин е била активирана и самата пластична
карта.
По договора е
сключена застрахователна премия в общ размер на 441,41 лв., която е добавена
към главницата по кредита и така главницата по кредита се равнява общо на 2
740,41 лв..
Към дата 27,06,2019г.
(дата на завеждане на заповедното производство) задълженията по кредита са главница
3 009,87 лв., договорни лихви за периода от 01.01 до 06.12.2018г. вкл. - 497,60
лв., такси банка за периода 15.12.17-15.10.18г. - 53,20 лв., законната лихва
върху главницата в размер на 3 009,87 лв. за периода от 06,12,2018г. до
11,06,2019г. се равнява общо на 157,18 лв.
От ЧГД № 951/2019 г. по
описа на РС Провадия е видно, че ищецът е подал заявление по чл.410 ГПК и по
него е издадена заповед за изпълнение № 628/28.06.2019г.
за следните суми: в размер на 4094.73 лева (четири хиляди и деветдесет и четири
лева и седемдесет и три стотинки), представляваща главница, дължима по договор
за револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard /предоставената кредитна карта CARD – 15265305 е активирана на 27.11.2017
г. с максимален кредитен лимит в размер на 3000.00 лева, отпуснат със
съгласието на кредитополучателя при сключването на договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер
CARD – 15265305;
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда
– 27.06.2019 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от
152.57лева (сто
петдесет и два лева и петдесет и седем стотинки) възнаградителна лихва за периода от
01.01.2018 г. до 06.12.2018 г.; сумата от 213,55 лева (двеста и тринадесет лева и петдесет и
пет стотинки)
мораторна лихва за периода от 06.12.2018 г. до 11.06.2019 г., както и сумата от
139,22 лева (сто тридесет и девет лева и двадесет и две стотинки),
представляваща сторени в заповедното производство разноски за заплатена
държавна такса – 89,22 лева и юрисконсултско възнаграждение - 50 лв., на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 26 НЗПП.
Заповедта
е връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, като във връзка с дадените от съда указания и в едномесечния срок по чл.
415 от ГПК е предявен настоящия иск.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е установителен
иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.4, ал.1 от
Закона за потребителски кредит, да бъде прието за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите описани в издадената
Заповед по ч.гр.д. 951/2019г. на ПРС.
В условията на
евентуалност, в случай, че съда отхвърли предявения установителен иск поради
ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита се предявява
осъдителен иск с правно основание чл.79 ЗЗД,
Възражение за нищожност
на договорките за възнаградителната лихва, ГПР и обезщетение за забава на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, чл.24 от ЗПК.
Искът е допустим, доколкото е предявен по реда
на чл. 415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния едномесечен срок
от уведомяването му за подаденото възражение.
В тежест на ищеца е да
докаже, че между него и ответникът е бил сключен процесният договор за кредит,
с описания предмет, цена и срок, че е изпълнил задълженията си по него, че
ответникът е усвоил сума в размер на 4094.73 лв., представляваща главница по
револвращ кредит.
В тежест на ответника е
да докаже, да установи нищожността на договорките за възнаградителната лихва, ГПР и
обезщетение за забава
поради противоречие със закона като неравноправни клаузи.
От приетите по делото
писмени доказателства се доказа, че между ответницата и „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД, чиито правоприемник е ищцовото дружество са сключени на 16.09.2017г.
два договора единия за целеви кредит за закупуване на телевизор марка „Самсунг“
на стойност 2299 лева, с уговорен
лихвен процент в размер на 24.51 %, ГПР 27,46 %, който следва да се върне на 24 погасителни месечни вноски,
всяка, от които в размер на 147,07 лева, с падеж на първата погасителна вноска
бил на 01.11.2017г., а на последната на 01.10.2019г и договор за револвиращ кредит с
посочените в него параметри с главница 3000 лева, дължима договорна лихва в
размер на 35%, обезщетение за забава в размер на 10% + законната лихва, ГПР
44.90%.
От събраните по делото
доказателства се установи, че ответницата е заплатила сумата дължима по
договора за целеви кредит от издадената й кредитна карта по договора за
револвиращ кредит в размер на 2299 лева на 16.09.2017г., последната падежна
дата по целевия кредит е на 01.10.2019г. т.е. преди датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК в съда. Ищецът не доказа да е връчил на ответницата
предизвестието за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Въпреки това към
датата на приключване на устните състезания целевия кредит е с настъпил падеж и
това се взима предвид от съда на основание чл. 235, ал.3 от ГПК.
От изготвената по делото
ССчЕ се доказа, че на 18.09.2017г. ищецът е заплатил на „Технополис България“
ЕАД 2299 лева за закупения от ответницата телевизор, с което е изпълнил това
свое задължение по договора.
Съдът намира, за
основателно възражението на особения представител на ответницта за нищожност на
договорките за възнаградителната лихва, ГПР и обезщетение за забава на основание чл.24 от
ЗПК вр. с чл.143, ал.1, т.10, т.11 и т.19 вр. с чл.146, ал.1 и чл.147, ал.1
ЗЗП. Видно от представените договор за целеви кредит и договор за револвиращ
кредит уговорените договорна лихва, ГПР, обезщетение за забава са с различни
проценти. В договора за целеви кредит е уговорени лихвен процент в размер на 24.51
%, ГПР 27,46 %, а в договора за револвиращ кредит е уговорено дължима договорна лихва в размер на
35%, обезщетение за забава в размер на 10% + законната лихва, ГПР
44.90%. Освен това в
стандартния европейски формуляр по отношение на договора за револвиращ кредит
не е посочен точно процента на ГПР. В чл.15 на договора за револвиращ кредит е
предвидена нищожна клауза кредитора сам да променя лихвения процент по
договора, не е ясно по процесния договор какъв е размера на договорната и
мораторната лихва, по какъв начин е определен. Освен това видно от заключението
на вещото лице към главницата по процесния договор ищецът е начислил и
застраховка, чиито размер не е ясно определен в сключените между страните два застрахователни
договора, нито размерът на застраховката е посочен в договорите за кредит и в
стандартния европейски формуляр.
Поради гореизложеното и
нищожността на договорките за възнаградителната лихва, ГПР и обезщетение
за забава съдът намира, че ответницата не дължи сумите претендирани по тях от
ищеца.
Единственото което ответницата дължи по процесния кредит е главницата по
него в размер на 3009,87 лева съобразно изготвената и кредитирана по делото
ССчЕ.
Съобразно гореизложеното предявеният иск за главница следва да бъде уважен
в размер на 3009,87 лева и отхвърлен за разликата от този размер до
претендирания от 4094,73 лева, предявените искове за възнаградителна и
мораторна лихва следва да бъдат отхвърлени.
Предявените в
евентуалност осъдителни искове не следва да бъдат разглеждани, тъй като не е
настъпило условието за това, а именно отхвърлянето на установителните искове
поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита.
По
разноските
Ищецът е претендирал
разноски и такива му се дължат съобразно уважената част от исковете. Разноските,
които претендира ищеца, според списъка по чл.80 ГПК и доказателството за тях са
следните: 89,22 лева – държавна такса по заповедното производство,
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство в размер на 50 лева,
държавна такса в исковото производство в размер на 147,57 лева, юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство в размер на 100 лева, депозит за особен
представител в размер на 542,26 лева. Съдът определя на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. с чл.25, ал.1 от НЗПП юрисконсултското възнаграждение в исковото
производство в размер на 100 лева предвид ниската правна сложност по делото,
малкия материален интерес, неявяването на юрисконсулт на ищеца в единственото
съдебно заседание по делото и представеното писмено становище От тези разноски
съразмерно уважената част от исковете на ищеца следа да се присъдят 626,86
лева.
Воден от гореизложеното
Провадийският районен съдът
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 вр. 415 от ГПК
вр. с чл.9, ал.1 от Закона за потребителски кредит съществуването на вземането
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.Париж чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А. клон България с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, жк. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14 към Г.Д.Д. ЕГН: ********** с адрес
***, за което е издадена
Заповед № 628/28.06.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
по ч.гр.д. № 951/2019г. за дължимост на следните парични вземания в размер на 3009,87 лева, представляваща
главница, дължима по договор за револвиращ потребителски кредит под формата на
кредитна карта MasterCard
/предоставената кредитна карта CARD
– 15265305 е активирана на 27.11.2017 г. с максимален кредитен лимит в размер
на 3000.00 лева, отпуснат със съгласието на кредитополучателя при сключването
на договор за кредит за покупка на стоки
или услуги с номер CARD
– 15265305, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.06.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за разликата от уважения размер от
3009,87 лева до претендирания размер от 4094,73 лева, ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата от 152.57лева
(сто
петдесет и два лева и петдесет и седем стотинки) възнаградителна
лихва за периода от 01.01.2018 г. до 06.12.2018 г., както и за сумата от 213,55 лева (двеста
и тринадесет лева и петдесет и пет стотинки) мораторна
лихва за периода от 06.12.2018 г. до 11.06.2019 г.
ОСЪЖДА
Г.Д.Д. ЕГН:
********** с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
да заплати на „БНП Париба Файненс“
ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, жк. Младост
4, Бизнес Парк София, сгр. 14, сумата от 626,86 лв., представляваща
направени разноски в настоящото производство и по заповедното производство по
ч.гр.д. № 951/2019г. на ПРС.
Решението може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………..