Р Е Ш
Е Н И Е
№ 970
гр. Пловдив, 19.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение,
VІІ граждански състав в публичното
заседание на 01.07.2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
при участието на секретаря Ангелина
Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Илиев в. гр. д. №1103 по описа за 2019г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Делото
е образувано по въззивна жалба на В.
И. В., чрез пълномощника му
адв. К. К., против Решение №383/29.01.2019г., постановено по гр. д.
№16743/2012г. по описа
на РС- Пловдив, V бр.с., в
частите му, в които е прието,
че вина за разстройството на
брака има само съпругът;
определен е режим на
лични отношения между бащата
В. И. В.
и детето Д. В. В.; В.
И. В. е осъден
да заплати на Й.
В. В.
издръжка в размер на
240 лв. месечно
за периода 22.10.2012г.-12.05.2016г., както
и издръжка на Д. В. В. в
размер на 200
лв. месечно, считано
от датата на
подаване на исковата молба-
22.10.2012г. до настъпване на законоустановени причини
за нейното изменение
или прекратяване; В. И. В.
е осъден да
заплати на Г. К. В.
сумата от 2885
лв.- разноски по
делото, както и по сметка
на Районен съд- Пловдив
сумата от 633,60
лв.- държавна такса върху
присъдените издръжки. В. И. В. е
обжалвал и постановеното по същото дело
Решение №975 от 11.03.2019г.
в частта му, с
която е било допълнено първоначалното решение,
като определените в полза
на Й. В. В. и Д. В. В. издръжки
са присъдени „ведно със
законната лихва за забава
върху всяка просрочена
месечна вноска до
окончателното им плащане“.
С жалбата срещу основното решение са
иска: отмяна на решението
в частта му, с която е прието,
че вина за разстройството на
брака има само жалбоподателя
и постановяване, че
вина носи само съпругата Г. К. В.; отмяна
на решението в частта му за
определения режим на лични отношения между
бащата и детето
Д. В. В. и
постановяване на друг режим на лични отношения-
първите четири месеца
след влизане в сила на решението- всяка
първа и трета
неделя от месеца от
10,00 ч. до 16,00 ч.,а
след това- всяка
първа и трета седмица
от месеца- от 10,00ч.
в събота до 19,00 ч. в неделя с преспиване,
както и двадесет дни
през лятото, които да не
съвпадат с годишния отпуск
на майката; обезсилване или отмяна
на решението в частта
му, с която В. И. В.
е осъден да заплати на
Й. В. В. издръжка
в размер на
240 лв. месечно
за периода от
22.10.2012г. до 12.05.2016г.; отмяна
на решението в частта
му, с която В. И. В. е
осъден да заплаща на Й. В. В., чрез
нейната майка и
законен представител Г. К. В.,
издръжка в размер
на 200 лв.
месечно за периода
от 22.10.2012г. до настъпване
на законна причина
за нейното изменение или прекратяване
и отхвърляне на
иска за периода
до 31.12.2017г., и
присъждане на издръжка в
размер на 160
лв. месечно, считано от
приключване на делото; отмяна на
решението в частта
му, в която В. И. В. е
осъден да заплати на Г. К. В. сумата
от 2885 лв.- разноски и
осъждане на Г. К. В.
да му заплати направените по делото разноски, както
и отмяна на решението в
частта му, с която жалбоподателят е осъден да заплати
по сметка на Районен съд- Пловдив сумата
от 633,60 лв.-
държавна такса върху присъдените
издръжки. С жалбата срещу
допълнителното решение се иска
обезсилването му като
недопустимо в частта му, с
която е било допълнено първоначалното решение,
като определените в полза
на Й. В. В.
и Д. В. В.
издръжки са присъдени „ведно
със законната лихва
за забава върху всяка просрочена месечна вноска
до окончателното им
плащане“.
Постъпили са
отговори на въззивните
жалби от ответната
страни по тях- Г. К.В., чрез пълномощника й адв.
С. А., с
които същите се
оспорват, като се
иска потвърждаване на
обжалваните решения.
Предмет на разглеждане в
производството е и
частна жалба на Г. К. В.,
чрез пълномощника й адв. С.
А., против Решение
№975 от 11.03.2019г.
по гр. д. №16743/2012г. по
описа на РС- Пловдив, V бр.с., в частта
му, имаща характер на
определение, с която е
оставена без уважение молбата
й за изменение
на постановеното по делото Решение №383/29.01.2019г. в
частта му за разноските.
Постъпил е
отговор на частната жалба
от насрещната страна по нея
В. И. В.,
чрез пълномощника му адв. К.
К., с който същата се
оспорва.
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.
12 ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК намира следното:
Въззивните жалби са подадени в срок, от надлежна страна с
правен интерес от обжалване и са процесуално допустими.
Съгласно
чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта- в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата, като с
оглед задължителните указания, дадени
в Тълкувателно решение
№1/2013г. от 09.12.2013г. на
ОСГТК на ВКС
може да приложи императивна
материалноправна норма дори ако нейното нарушение не е въведено
като основание за
обжалване, и не
е ограничен от посоченото в жалбата, когато
следи служебно за интереса на
някоя от страните по делото
или за интереса
на родените от
брака ненавършили пълнолетие
лица при
произнасяне на мерките
относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката
на децата и ползването
на семейното жилище.
Първоинстанционният съд
е бил сезиран с иск за
развод, с който съгласно
разпоредбата на чл.322, ал.2, изр.2 от
ГПК са били съединени за разглеждане искове
за упражняване на родителските права, личните
отношения и издръжката
на роденото от брака
дете, ползването на семейното
жилище и фамилното име на съпругата.
По въпроса за вината:
С обжалваното
решение в частта
му за вината районният съд е
приел, че вина за разстройството на брака има само съпругът
В. В., тъй
като се е
държал неуважително, пренебрежително и
непристойно със съпругата си
и голямата си дъщеря Й. В. и
е упражнявал физическо
и психическо насилие
спрямо тях. Съдът
е приел, че по делото
не са установени
наведените от ответника
брачни провинения на съпругата
Г. В., а
именно, че е
имала извънбрачна връзка с
друго лице, започнала преди
фактическата раздяла между
тях.
Правилно първоинстанционният съд е
приел, че съпругът В. В. има
вина за разстройството на брака, за което по делото са
събрани множество гласни
и писмени доказателства. От
показанията на разпитаните
по делото свидетели Д. П. и М. Т. се установява, че съпругът В. В. се
е отделил в отделна стая от
съпругата си, използвал е често обидни
думи спрямо нея, както и
спрямо по- голямата си
дъщеря Й., а през
м. октомври 2012г. е извършил акт на
домашно насилие по отношение на съпругата
си, за което
е била издадена
заповед за защита
по реда на ЗЗДН. В тази насока са и
данните от изслушването
на децата Д.и Й., които споделят, че са
ставали свидетели на грубо
и агресивно отношение от
страна на баща
им спрямо майка
им, както и
спрямо самата Й.. Посочените
действия на ответника
съставляват брачни
провинения, които са
довели до дълбокото
и непоправимо разстройство на брачната връзка,
поради което следва
да се приеме, че същият има
вина за това.
Неправилно обаче
първоинстанционният съд е
приел, че по
делото не се
установяват твърденията на
жалбоподателя за противобрачно
поведение на съпругата
му, което да е
довело до дълбокото и
непоправимо разстройство на брака.
По делото е била
допуснат и извършен
оглед на компютърна система,
както и
съдебно- техническа експертиза на снимки и
видеофайл, намиращи се в
компютърна система и оптичен носител, заключението
на която е прието
от първоинстанционния съд в
съдебното заседание на 22.06.2015г. При
изпълнение на поставената задача
вещото лице е
изготвило и приложило
114 снимки, разпечатани
от папки „командировки“, и
61 снимки, разпечатани
от видеофайл, всяка
свалена през 6
сек., на които са отразени различни сексуални сцени с участието
на мъж и жена. От заключението на
експертизата се установява,
че файловете са създадени
на дати 25.11.2010г., 06.01.2012г.,
28.02.2012г.,15.03.2012г.,
28.03.2012г., 09.04.2012г., 31.07.2010г.,
07.08.2010г., 14.06.2012г., 02.07.2012г.,
19.07.2012г., 03.08.2012г.,
04.09.2012г., 05.09.2012г.,
30.04.2008г., 28.03.2012г., като
е посочено и
устройството, от което
са създадени. При направения анализ
вещото лице не е установило
манипулативна намеса относно
съдържанието на снимките и
видеофайла и според него качеството им е
достатъчно за лицева идентификация
на участващите в тях
лица. Снимките и
видеофайла са годно доказателствено средство
в гражданския процес,
тъй като съставляват
веществени доказателства- предмети,
които възпроизвеждат факти
от значение за делото или от
които могат да се направят доказателствени изводи
за тези факти, като
същите са представени
по начин и във
вид, в който могат да се възприемат непосредствено от страните
и съда /в този смисъл Решение №136 от 11.04.2011г. на ВКС
по гр.д.№602/2010г., ІV г.о./. При изслушването
си в съдебното
заседание на 22.06.2015г.
при приемане на заключението вещото
лице е заявило,
че жената на
снимките и видеозаписа е ищцата Г. В., а
мъжът на тях е
разпитания по делото свидетел Х. И.. При изслушването
й по реда
на чл.176 от
ГПК ищцата не е
отрекла, че жената
на част от
снимките е тя,
нито че мъжът на видеофайла не
е съпругът й,
като не е
дала логично обяснение
кога и при
какви обстоятелства са
създадени същите. При
така събраните по
делото доказателства би могъл
да се направи
извод, че по време
на брака си с ответника
и в периода преди
фактическата раздяла на страните
съпругата Г. В.
е поддържала интимни
отношения с друг
мъж, което съставлява брачно провинение, поради което
следва да се приеме,
че тя също
има вина за разстройството на
брака. При това
положение, доколкото е без значение кой от съпрузите има по – голяма вина за
разстройството на брака, следва да се
приеме, че същото
е настъпило по вина и
на двамата. По така изложените
съображения в частта му за вината обжалваното решение,
с което е прието,
че вина за разстройството на
брака има само съпругът В. В., следва
да бъде отменено, като
вместо това се постанови,
че вина имат
и двамата съпрузи.
По въпроса за личните отношения между
бащата В. В.
и детето Д.:
С решението
в необжалваната му част първоинстанционният съд
е приел, че
упражняването на родителските
права спрямо ненавършилото
пълнолетие дете Д. В. В. следва
да бъде предоставено на майката
Г. К. В..
Предмет на въззивната жалба е определеният режим на лични отношения
между детето и
бащата В. И. В.- в сградата на Отдел „Закрила на детето“ –
гр. Пловдив в присъствието на социален работник и психолог всеки втори и
четвърти петък от месеца за времето от 16.00 ч. до 17.00 часа, когато детето е
първа смяна на училище, както и когато е във ваканция, и всеки втори и четвърти
петък в месеца за времето от 10.00ч. до 11.00 ч., в случаите, когато детето е втора
смяна на училище. За да определи
посоченият режим на лични
отношения, съдът е
приел въз основа на
изслушването на детето,
както и
на заключението на
последната изготвена по делото съдебно- психологична експертиза,
че липсва връзка между бащата
и Д., детето
изпитва страх от баща си, породен
от спомените по време на съвместното им съжителство, както
и от особеностите на
личността му в нейните представи. Предвид горното съдът
е приел, че
личните отношения между
бащата и
детето следва да се
осъществяват в контролирана среда,
като с помощта на социален работник и
психолог се направи опит да
се изгради връзка между
тях.
По въпроса за мерките относно
личните отношения между децата и родителя, на когото не се предоставя
упражняването на родителските права, с Постановление на
Пленума на Върховния съд № 1/1974г. са дадени задължителни
указания до съдилищата, съгласно
които личните отношения между
родителя и детето трябва да се определят така, че да се създаде нормална
обстановка за поддържане на тези отношения, като се съобрази интереса на детето
от установяване и поддържане на близък контакт с родителя и неговите близки, а
също и от възможностите на този родител.
В съдебната практика
е трайно установено разбирането,
че чрез режима на лични отношения трябва да се
постигне възможност децата да
растат и се
развиват под грижата и с
подкрепата и на двамата родители, тъй като
право на всяко
дете , а и
негова естествена потребност
е да общува и с двамата родители
/ в този смисъл- Решение №243
от 08.07.2014г. на
ВКС по гр.д.№7289/2013г., ІV г.о., и цитираните
в него съдебни
актове/.
Родителят, който не упражнява
непосредствено родителските права, не е лишен от тях и също следва да има
възможност пълноценно да изразява своята родителска обич и да полага грижи, още
повече, когато този родител има желание и търси начини за контакти и сближаване
с детето. В настоящия
случай по делото е
безспорно, че бащата
В. В. има желание
да поддържа лични отношения с дъщеря
си Д., а от
събраните по делото доказателства се установява, че при
съвместното им съжителство той винаги е имал
добро отношение към нея. В същото
време по делото се
установява, че детето
не желае да се
среща с него, при изслушването си е
заявило, че изпитва страх от баща си,
породен от лошото отношение на последния към майка
й и сестра
й, като това е констатирано и в
заключението на последната изготвена
по делото съдебно- психилогична експертиза на детето,приета в съдебното
заседание на 05.12.2018г., която е установила
липсата на връзка между бащата
В. В. и
детето Д.. От показанията на разпитания
във въззивното производство свидетел
М. М.- психолог в
Комплекс за социални услуги за
деца и семейства при Община
Пловдив, която присъства
на срещите между бащата и детето,
които се организират от м.
декември 2018г. всеки втори
петък от месеца, се установява,
че по време на срещите
детето стои в мълчалива
позиция, с гръб и
със слушалки на ушите, и отказва да
комуникира с баща си. Според свидетелката детето
ясно показва, че не желае
да направи крачка
за промяна, но ако
родителите направят такава
и се появи комуникация между
тях, може да се
очаква промяна и у
детето. От събраните по
делото доказателства прави
впечатление обстоятелството, че
негативното отношение на
детето спрямо бащата и нежеланието
му да поддържа
лични отношения с
него имат възходящо
развитие във времето- докато
в началото на
бракоразводния процес детето не
се е противопоставяло на личните си
контакти с бащата
и такива са
се осъществявали, то
постепенно отчуждението му от бащата е
нараствало. Това обстоятелство
трудно може да се обясни със
спомените за лошото отношение
на бащата към майката
и по- голямата сестра,
на което детето
е ставало свидетел, тъй като
е логично тези спомени да са най- силни и да
провокират съответна реакция в
периода, който е най- близък
до тези събития, а
с времето постепенно
да избледняват.
Според настоящия състав
на съда в интерес на детето е да бъде определен такъв режим на лични
отношения, при който ще е възможно
пълноценно да контактува с баща
си, като влошените отношения
между бащата и майката не следва да се отразяват на връзката
между родител и дете и да водят до принудително
отчуждение между тях, тъй като
това е рисков фактори за емоционалното, физическо и психическо развитие на детето. Безспорно
в случая отношенията между родителите не
благоприятстват за нормалното развитие на детето и на
практика са довели до пълно изолиране на
бащата от живота му, което
е крайно обезпокоително.
Съгласно заключението на последната приета
от първоинстанционния съд съдебно- психологична експертиза на
детето за възстановяване на връзката с бащата са необходими системни, поетапни
и продължителни във времето контакти между
тях, като не би
следвало родителите, в ситуация на
влошени и ескалиращи конфликтни взаимоотношения, да проецират същите усещания
у детето. От
показанията на разпитаната
пред въззивната инстанция св. М.М. се
установява, че провеждането на
срещи един път в месеца
между бащата и
детето в присъствието на
психолог и социален работник не
е довело до съществено
подобряване на връзката родител- дете, като по мнението
на свидетелката по- добре е провеждане
на самостоятелни срещи между тях.
Предвид горното настоящият
състав на съда намира, че следва да
се определи режим на
лични отношения с по- чести
срещи между бащата и детето, които
да се провеждат
първоначално в контролирана среда,
а след определен период
от време- самостоятелно,
като се предвиди преходен
период- за периода
от първите три
месеца след влизане в сила
на решението в частта му за
личните отношения същите следва да
са в сградата на Отдел „Закрила на детето“ –
гр. Пловдив в присъствието на социален работник и психолог всяка седмица в петък за времето от 16.00 ч. до 17.00
часа, ако детето
е първа смяна на училище, както и ако
е във ваканция, и за времето от 10.00ч. до
11.00 ч., ако детето
е втора смяна на училище; през
следващите три месеца
бащата следва да има
право да вижда и взема детето всяка първа,
втора и четвърта събота от
месеца от 10,00 ч. до 18,00
ч.,
а след изтичане
на шестмесечния период- всяка първа и трета
седмица от месеца
от 10,00 ч. в
събота до 18,00
ч. в неделя с
преспиване в дома
на бащата, както и 10 дни през
лятото по споразумение с майката, а ако
такова не бъде постигнато- от 10,00 ч.
на десети юли до 19,00 ч. на деветнадесети юли всяка
година.
Така
определеният режим на лични отношения
между бащата и детето
не би могъл
да бъде изпълнен,
ако родителите и най- вече
майката, която има правата и задълженията по
чл.125 от СК за грижи, възпитание
и надзор на детето, не окажат
нужното съдействие. В интерес
на самото дете
е и двамата
родители да предприемат мерки за
подобряване на отношенията си,
включително като потърсят
услугите на Дирекция
„Социално подпомагане“, което
съдът намира за нужно да
им укаже.
Предвид
горното в частта
му за определения режим
на лични отношения на
бащата В. В. с
детето Д. В.
обжалваното решение следва
да бъде отменено,
като вместо него
се определи описания
по-горе режим на
лични отношения.
По въпроса за издръжката, дължима от
бащата В. В. на
ненавършилите пълнолетие деца Й. В. В. и Д. В. В.:
С обжалваното решение
първоинстанционният съд е
осъдил В. И. В.
да заплати на Й. В. В. издръжка
в размер на 240
лв. месечно за периода
22.10.2012г.-12.05.2016г.,
както и издръжка на
Д. В. В.
в размер на
200 лв. месечно,
считано от датата
на подаване на исковата
молба- 22.10.2012г. до настъпване
на законоустановени причини за
нейното изменение или прекратяване, ведно
със законната лихва за
забава върху всяка просрочена месечна вноска
до окончателното им
плащане.
С определение от 21.03.2013г.,
постановено по реда на
чл.323 от ГПК, първоинстанционният съд
е постановил като привременна мярка от датата на
влизане в сила на
определението до приключване на производството по делото
бащата В. И. В.
да заплаща на
детето Й. В. В. издръжка
в размер на 150
лв. месечно, а на
детето Д. В. В.
издръжка в размер на 120
лв. месечно. С така
постановения съдебен акт е
била определена дължимата
от бащата на
ненавършилите пълнолетие деца
издръжка за периода от
датата на постановяването му
до приключване на производството по
делото, като посоченото
определение е подлежало
на изменение при евентуално изменение
на обстоятелствата. При
наличието на произнасяне
на съда по реда
на чл.323 от
ГПК по въпроса за
издръжката, дължима от
датата на постановяване
на определението до
приключване на
производството по делото, при постановяване на
решението
първоинстанционният съд не
е следвало да се произнася повторно
по този въпрос
за същия период.
В този смисъл са задължителните указания, дадени в
Постановление №5 от
1970г. на Пленума
на Върховния съд, съгласно които
началният момент, от който следва
да се присъди издръжката е датата
на влизане в сила
на решението. Предвид горното
в частта му,
с която жалбоподателят В. И. В.
е бил осъден да заплати
на Й. В. В.
издръжка в размер на
240 лв. месечно
за периода от датата
на определението по чл.323
от ГПК- 21.03.2013г.
до датата, на която
тя е навършила
пълнолетие- 12.05.2016г., както
и издръжка на Д. В.В. в
размер на 200
лв. месечно за периода от 21.03.2013г.
до влизане в сила на
решението за издръжката, обжалваното
решение е процесуално
недопустимо и следва
да бъде обезсилено.
Доколкото съдът е
бил сезиран с
искова претенция за присъждане на
издръжка на двете деца,
считано от датата на
подаване на исковата молба- 22.10.2012г., то жалбоподателят следва
да бъде осъден да им заплати
такава за периода
от посочената дата
до датата, от която
им е била присъдена издръжка
по реда на чл.323
от ГПК- 21.03.2013г. Размерът на същата
следва да бъде
съобразен с нуждите
на децата и
възможностите на ответника, както
и със стандарта
на живот към този момент, като съобразявайки тези
обстоятелства, настоящият състав
на съда намира,
че за посочения период
издръжката следва да
бъде определена в размерите,
които първоинстанционният съд е
присъдил в определението по
чл.323 от ГПК
за периода след
21.03.2013г., а именно- 150
лв.- за Й. и
120 лв.- за Д.. Предвид горното
в частта му, с
която за периода
22.10.2012г.-21.03.2013г. жалбоподателят
В. В. е
бил осъден да
заплати издръжка на Й. В. за
разликата над 150
лв. до 240
лв. месечно и
на Д. В. за разликата над
120 лв. до 200 лв. месечно
обжалваното решение следва да бъде
отменено, като вместо това
се постанови отхвърляне
на претенциите. В частта
му, с която за
периода
22.10.2012г.-21.03.2013г.
жалбоподателят е бил
осъден да заплати
издръжка на Й. В. в размер
на 150 лв. месечно
и на Д.. В.
в размер на 120
лв. месечно, обжалваното
решение следва да
бъде потвърдено.
По отношение на издръжката, която бащата
В. В. следва
да заплаща на
ненавършилата пълнолетие Д. В.
за периода след влизане
в сила на съдебното
решение настоящият състав на съда намира
следното:
Съгласно
чл.142 от СК размерът
на издръжката се
определя съобразно нуждите
на лицето, което
има право на
издръжка, и възможностите
на лицето, което
я дължи, а
съгласно чл.142, ал.2 от
СК минималната издръжка
на едно дете
е равна на
една четвърт от
размера на минималната
работна заплата. Към настоящия момент детето Д.
е на 13 години, а
от събраните по делото
доказателства се установява,
че страда от бронхиална астма със
средно тежко протичане, което
изисква прилагане на
редовно лечение, за да бъде контролирано, както
и от повтарящи се пристъпи на бронхообострукция, които са целогодишни-
по 1-2
пъти месечно, От
заключението на приетата по делото съдебно- счетоводна експертиза
се установява, че
месечните разходи за лекарства
на Д. при
пристъп са в размер на 33,53
лв., а когато няма пристъпи- 10 лв.
По отношение на възможностите на бащата
В. В. по делото се установява, че
същият работи по трудово
правоотношение с осигурителен доход в размер
на 631,58 лв.,
има висше образование,
създател е на
сайт, в който
се предлагат курсове и
изготвяне на курсови и дипломни
работи, и е написал
и издал няколко
учебни помагала за ученици.
Същият няма задължения за
издръжка по отношение
на други лица. Майката Г. В. е
директор на училище,
като видно от приложената справка
от ТД на НАП
осигурителният й доход
за 2017г. е
в размер между
1181,59 лв. и
2224,09 лв. месечно.
Съобразявайки тези
обстоятелства следва да се приеме,
че за задоволяване на нуждите на детето
са необходими 400
лв. месечно, от които бащата
следва да поеме
200 лв., а
останалите 200 лв. следва
да бъдат поети от майката, която независимо от по-
високите си доходи осъществява
и непосредствените грижи за
отглеждането и възпитанието на детето. Предвид горното в
частта му, с която жалбоподателят е осъден
да заплаща месечна издръжка на детето
Д. за периода от влизане в сила
на съдебното решение до настъпване
на законоустановени причини за нейното изменение
или прекратяване обжалваното
решение следва да
бъде потвърдено.
Както
издръжката за периода от
датата на подаване
на исковата молба до датата
на постановяване на
определението за привременните
мерки- 21.03.2013г., така
и издръжката, дължима
за периода от влизане
в сила на
съдебното решение, следва
да бъде присъдена ведно
със законната лихва
за забава върху всяка
просрочена вноска до
окончателното й заплащане,
което следва от
разпоредбата на чл.146, ал.1, изр.2 от СК.
Неоснователни са доводите
на жалбоподателя срещу
присъждането на законна лихва
върху издръжката. Действително
подобна претенция не е
била формулирана изрично
в исковата молба, но
същата се съдържа в
молба за изменение на
иска, докладвана в
съдебното заседание на първоинстанционния съд
на 28.04.2016г., когато с
определение на съда е
било допуснато изменение
на исковете за издръжка,
като изменените размери
са приети за
разглеждане, ведно със
законната лихва върху главниците
до окончателното заплащане
на сумите. Независимо от
това доколкото съдът
е длъжен да следи служебно за
интересите на ненавършилите
пълнолетие деца, то той
следва да присъди
издръжката, ведно с дължимата
по силата на чл.146, ал.1, изр.2 от
СК законна лихва
и без да
е бил сезиран
с нарочно искане от
страна на ищеца. Предвид горното
жалбата на ищеца
срещу допълнителното решение
от 11.03.2019г., с което
е била присъдена
законна лихва върху
дължимата издръжка, е
неоснователна.
По разноските:
Доколкото
вина за дълбокото
и непоправимо разстройство
на брака имат и
двамата съпрузи, то съгласно
разпоредбата на чл.329, ал.2, изр.2 от
ГПК направените от
тях разноски по делото
следва да останат в тежест на
всеки от тях, така
както са ги направили.
Предвид горното в частта
му, с която
жалбоподателят В. В. е бил
осъден да заплати на Г. В.
сумата от 2885 лв.-
разноски по делото
обжалваното решение следва да
бъде отменено. Тъй като въззивната
жалба е частично основателна,
то направените от страните
разноски във въззивното производство
също следва да
останат за тяхна сметка, така както
са направени.
Всеки от съпрузите
следва да бъде осъден
да заплати по 25
лв. от определената от
първоинстанционния съд
окончателна държавна такса по
делото съгласно чл.6, т.2
от Тарифата за
държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК, поради което в
частта му, с която В. В.
е било осъден да
заплати по сметка на Районен
съд- Пловдив държавна такса
за разликата над 25
лв. до 50 лв.
следва да бъде отменено, като вместо
това се постанови Г. В. да
заплати по сметка на
Районен съд- Пловдив сумата
от 25 лв.-
държавна такса.
С оглед
произнасянето на въззивната
инстанция по въпроса
за издръжката дължимата
от жалбоподателя държавна
такса съобразно уважения размер
на исковете за
издръжка възлиза на 352 лв.,
поради което в частта
му, с която
е било осъден
да заплати по
сметка на Районен
съд- Пловдив разликата над
352 лв. до 633,60
лв. обжалваното решение
следва да бъде
отменено.
По тези съображения, ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ
Решение №383/29.01.2019г., допълнено с Решение
№975 от
11.03.2019г., постановено по гр.
д. №16743/2012г. по описа
на РС- Пловдив, V бр.с., в
частите му, в които е прието,
че вина за разстройството на
брака има само съпругът
В. И. В., определен е
режим на лични отношения между
бащата В. И. В. и
детето Д. В. В.;
В. И. В. е
осъден да заплати
на Й. В. В. издръжка
за разликата над
150 лв. до 240
лв. месечно за периода
22.10.2012г.-21.03.2013г.,
както и издръжка на
Д. В. В. за разликата
над 120 лв.
до 200 лв.
месечно за периода 22.10.2012г.-21.03.2013г., ведно
със законната лихва за
забава върху всяка просрочена месечна вноска
до окончателното им
плащане; В. И. В.
е бил осъден да заплати
на Г. К. В. сумата
от 2885 лв.- разноски
по делото; В. И. В. е бил
осъден да заплати
по сметка на Районен съд- Пловдив
окончателна държавна такса
за разликата над 25 лв. до
50 лв., както
и държавна такса върху присъдените издръжки
за разликата над
352 лв. до
633,60 лв., като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА,
че вина за разстройството на брака
имат и двамата
съпрузи.
ОПРЕДЕЛЯ следния режим на
лични отношения между
бащата В. И. В. и
детето Д. В. В.,
ЕГН **********: за периода
от първите три
месеца след влизане в сила
на решението в частта му за
личните отношения същите следва да
са в сградата на Отдел „Закрила на детето“ –
гр. Пловдив в присъствието на социален работник и психолог всяка седмица в петък за времето от 16.00 ч. до 17.00
часа, ако детето
е първа смяна на училище, както и ако
е във ваканция, и за времето от 10.00ч. до
11.00 ч., ако детето
е втора смяна на училище; през
следващите три месеца
бащата следва да има
право да вижда и взема детето всяка първа,
втора и четвърта събота от
месеца от 10,00 ч. до 18,00
ч., а след
изтичане на шестмесечния период- всяка
първа и трета седмица
от месеца от
10,00 ч. в събота
до 18,00 ч. в
неделя с
преспиване в дома
на бащата, както и
10 дни през лятото по споразумение с майката, а ако такова не бъде постигнато- от 10,00 ч. на десети юли до 19,00ч. на деветнадесети юли всяка година, като взема
детето от дома
на майката и го
връща там.
ОТХВЪРЛЯ исковете за осъждане
на В. И. В. да
заплати на Й. В.
В. издръжка за периода
22.10.2012г.-21.03.2013г. за
разликата над 150
лв. до 240 лв.
месечно , както и
издръжка на Д. В. В. за периода
22.10.2012г.-21.03.2013г. за разликата
над 120 лв.
до 200 лв.
месечно, ведно със
законната лихва за забава
върху всяка просрочена
месечна вноска до
окончателното им плащане.
ОСЪЖДА Г. К. В. да
заплати по сметка на
Районен съд- Пловдив сумата
от 25 лв.-
окончателна държавна такса.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №383/29.01.2019г., допълнено с Решение
№975 от
11.03.2019г., постановено по гр.
д. №16743/2012г. по описа
на РС- Пловдив, V бр.с.,в частите
му, с които В. И. В. е осъден да
заплати на Й. В. В.
издръжка в размер на
150 лв. месечно
за периода 22.10.2012г.-21.03.2013г., ведно
със законната лихва за
забава върху всяка просрочена месечна вноска
до окончателното им
плащане; издръжка на Д. В. В. в размер
на 120 лв.
месечно за периода 22.10.2012г.-21.03.2013г., и
в размер на
200 лв. месечно,
считано от датата
на постановяване на
настоящото решение до
настъпване на
законоустановена причина за
нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната
лихва за забава върху
всяка просрочена месечна
вноска до окончателното
им плащане.
ОБЕЗСИЛВА Решение
№383/29.01.2019г., допълнено
с Решение №975 от
11.03.2019г., постановено по гр.
д. №16743/2012г. по описа
на РС- Пловдив, V бр.с.,в частите
му, с които В. И. В. е
осъден да заплати
на Й. В. В.
издръжка в размер на
240 лв. месечно
за периода 21.03.2013г.-12.05.2016г., ведно
със законната лихва за
забава върху всяка просрочена месечна вноска
до окончателното им
плащане; както и издръжка
на Д.
В. В. в размер
на 200 лв.
месечно за периода от
21.03.2013г. до датата
на постановяване на настоящото
решение, ведно със
законната лихва за забава
върху всяка просрочена
месечна вноска до
окончателното им плащане.
ПОСТАНОВЯВА
направените от страните разноски за
първоинстанционното и въззивното
производство да останат за тяхна
сметка, така както
са направени.
В необжалваната
му част решението е влязло в сила.
В частта му, с
която е определен режимът на лични отношения
между бащата В. И. В.
и детето Д. В. В., решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния
касационен съд в
едномесечен срок от връчването
му на страните. В
останалата му част
решението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: