Номер 313323.09.2020 г.Град София
Софийски градски съдНО II възз. състав
На 23.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Иван Коев
Членове:Стефан М.в
Натали Генадиева
като разгледа докладваното от Натали Генадиева Въззивно частно
наказателно дело № 20201100603390 по описа за 2020 година
Производството е по реда на Глава XXII от НПК.
Образувано е по частна жалба от адв. М.А. процесуален представител на частния тъжител
М.И.Б. срещу определение на Софийски районен съд, НО, 122-ри състав, постановено по
НЧХД № 2236 по описа на СРС за 2017 год., с което първоинстанционният съд, в
производство по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК, на основание чл. 190, ал. 1 от НПК е осъдил
частния тъжител Б. да заплати на подсъдимия И.К.Г. сумата от 1200 лева, представляващо
направените в производството пред СРС разноски за адвокатско възнаграждение.
С депозираната частна жалба се излагат съображения в насока, че производството по делото
е прекратено поради неявяване на подсъдимия и на защита провокирано от действия на
дъщерята на подсъдимия Б., като се прави възражение за прекомерност на присъденото
адвокатско възнаграждение. Подържа се, че въпреки липсата на изрична уредба в НПК,
изхождайки от разпоредбата на чл. 36,ал. 1 от Закона за адвокатурата, според защитата
следва да се приложи по аналогия разпоредбата на чл. 78,а л. 5 от ГПК, позовавайки се на
решение № 163/2010г. по н.д. №14/10г. на I-во НО, ВКС. По изложените доводи се иска
адвокатското възнаграждение да бъде намалено до определение минимум съгласно Наредба
№ 1 за минималните адвокатски възнаграждения.
По делото е постъпил отговор от подсъдимия И.Г. срещу частната жалба, с който се
оспорват твърденията, че е бил в близки отношения с дъщерята на подсъдимия. Твърди, че
адвокатския хонорар е съответен на този на договорения между подсъдимия и защитника
му. Отправя искане за увеличаване на размера на адвокатското възнаграждение с още 350
лева, които са разноски по дело пред Софийски административен съд, представя и договор
за правна защита и съдействие.
1
Въззивният съд, като взе предвид депозираната частна жалба и изложените в нея
съображения и материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството по НЧХД № 2236/2017 година по описа на СРС, НО, 122 състав, е
образувано по тъжба от М.И.Б. срещу И.К.Г.. С разпореждане от 19.11.2019г. на съдията –
докладчик е даден ход на тъжбата и делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание. В проведеното на 17.12.2019г. съдебно заседание, подсъдимия И.Г. се е явил
лично, заедно с упълномощения си защитник, адв. З.В.. Производството по делото е
прекратено, поради неявяване, въпреки редовната процедура по призоваването на частния
тъжител и неговия повереник на основание чл. 271, ал. 4 вр. с чл. 24, ал. 5, т. 5 от НПК.
Определението не е обжалвано и е влязло в сила на 06.02.2020 година.
Предвид изхода на делото и с оглед постъпила молба от подсъдимия чрез неговия защитник
адв. В., първостепенния съд в производство по чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК се е произнесъл с
определение от 14.07.2020г., с което но основание чл. 190, ал.1 от НК е осъдил частния
тъжител М. Б. да заплати на подс. И.К. сумата от 1200 лева, представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение, видно от Договор за правна защита, приложен на стр. 26 от
съдебното производство пред първостепенния съд.
Настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е подадена в законоустановения 7-
дневен срок и в надлежна форма и срещу акт, подлежащ на въззивна проверка. Разгледана
по същество същата се явява неоснователна, поради което обжалваното определение следва
да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано. Съображенията за това са следните:
Съдът се произнася по разноските с присъдата /арг. от чл. 301, т. 12 НПК/ или с определение
по чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК, ако е пропуснал да се произнесе с нея. В разпоредбата на чл. 190
НПК е дадено нормативно разрешение на въпроса в чия тежест остават разноските по дела
от общ и от частен характер, в случаите на прекратяване на наказателното производство или
оправдаване на подсъдимия.
Същата норма предвижда, че по делата от частен характер, когато наказателното
производство бъде прекратено, разноските се възлагат в тежест на частния тъжител.
Присъждането на разноски в наказателното производство е допустимо само когато същите
са действително направени. В настоящия случай видно от представения договор за правна
защита и съдействие от 12.12.2019г. за процесуално представителство пред първостепенния
2
съд между подсъдимия и защитника му е уговорено възнаграждение в размер на 1 200.00
лева. Видно от отбелязването в договора (който в тази част има характера на разписка)
сумата е заплатена в брой на защитника, поради което следва да бъде възложена в тежест на
частния тъжител, в какъвто смисъл е и определението на първата инстанция.
По отношение на възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
направено от частната тъжителка Г., настоящият състав споделя становището, че
разпоредбата на чл. 78 ал. 5 ГПК не намира приложение в наказателното производство
Визираната норма предвижда възможност в гражданското съдопроизводство, ако
заплатеното от страната възнаграждение е прекомерно с оглед действителната правна и
фактическа сложност на делото, по искане на насрещната страна съдът да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част. В този смисъл е и Решение № 38 от 03.02.2017 г.,
постановено по н.д. № 39/2017 г., по описа на ВКС, І н.о.
Тезата за приложимост по аналогия на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК в наказателното
производство не може да бъде споделена. Това е така, тъй като в НПК не е предвидена
такава възможност, а регламентацията на отговорността за разноските в наказателното
производство е ясна и изчерпателна в глава XV, раздел I НПК, където законодателят не е
предвидил възможност заплатеното възнаграждение за адвокат да бъде намалявано при
релевирано възражение за прекомерност. Настоящата въззивна инстанция намира, че не се
касае за законодателен пропуск, който да бъде преодолян чрез приложение на разпоредби,
които се отнасят до подобни случаи, а напротив - липсата на възможност за намаляване на
сторените в хода на наказателното производство разноски поради прекомерност, е следствие
на характера и ценността на защитаваните блага. Така, докато в гражданския процес,
основната част от исковите претенции касаят спор досежно оценимо благо, то е възможно да
се преценява съотношението между защитавания материален интерес и договорения и
заплатен адвокатски хонорар. В наказателния процес обаче, където обект на защита са
неоценими субективни права като свободата на личността, нейната чест и добро име,
подобен паритет не може да бъде търсен. С оглед изложеното възражението за
прекомерност е недопустимо в наказателния процес и не следва да бъде разглеждано.
Разноските, сторени в наказателното производство, следва да бъдат присъдени в пълния
размер, в който са уговорени, при условие, че се установи действителното им заплащане.
На следващо място и с оглед изричното позоваване в частната жалба на размерите на
адвокатските възнаграждения, предвидени в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, следва да бъде отбелязано, че цитираната наредба
урежда единствено минималните размери на адвокатските възнаграждения, под които за
адвокатите се предвижда дисциплинарна отговорност, но не визира максималния размер на
възнаграждението, което страните могат да уговорят. В този смисъл не съществуват
основания за ограничаване на договорната свобода между страните, различни от
повелителните норми на закона и добрите нрави. Страните по договора за правна помощ са
свободни да договорят такъв размер на дължимото възнаграждение, какъвто според
3
субективната им преценка е адекватен на фактическата и правна сложност на делото,
ценността на защитаваното благо и финансовите им възможности и изисквания. Така
съгласуваната воля на страните не следва да бъде подменяна с нарочен съдебен акт или с
предвидения в Наредбата минимален размер. Противното би представлявало нарушение на
принципа на договорната автономия.
Настоящия състав намира искането на подсъдимия И.Г. изложено в молба от 13.08.2020г. за
увеличи присъдените му разноски с още 350 лева неоснователно, тъй като представения от
него договор за правна защита и съдействие от 28.01.2020г., не касае настоящото
производство, а друго пред Софийски административен съд.
Така мотивиран и на основание чл. 341, ал. 2, вр. чл. 345, ал. 3, вр. чл. 306, ал. 3, вр. ал. 1, т.
4 НПК, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение 14.07.2020г. постановено по НЧХД №
2236/2017г. по описа на Софийски районен съд, НО, 122-ри състав., с което
първоинстанционният съд, в производство по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК, на
основание чл. 190, ал. 1 от НПК е осъдил частния тъжител Б. да заплати на подсъдимия
И.К.Г. сумата от 1200 лева, представляващо направените в производството пред СРС
разноски за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4