Р Е Ш Е Н И Е
гр. Г.Т., 24. 10.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД Г.Т.,
в публично заседание на
двадесети и трети
октомври две хиляди и
седемнадесета година
в състав:
Районен съдия: Петър Петров
при секретаря
Димитричка Иванова…………………….
и в присъствието на прокурора…………………………..
като разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 00231 по
описа на Районен съд Г.Т. за
Постъпила е
искова молба от П.Г.Ж. от гр. Г.Т. срещу „ С.П.„ ООД гр. С., с която се твърди
следното :
През 2015 год.
ищцата започнала работа като куриер при ответника към офиса му в гр. Г.Т., като
задълженията си изпълнявала на територията на община Г.Т.. Работата се състояла
в предаване на адресатите на предоставените й от офиса в гр. Д. пратки, както и
да приема пратки от податели, които пратки да предава на служител в ответното
дружество. При приемане на пратките следвало да ги описва, подрежда и съхранява
до тяхното пренасяне и доставяне на клиентите. Пратките обикновено били със
срок за доставка. Ищцата за тези си действия следвало да се отчита пред
мениджъра на офиса в гр. Д..
При запознаване
с условията за работа ищцата твърди, че й било обяснено, че първоначално с нея
ще бъде сключен граждански договор, тъй като била нов служител и трябвало да се
види дали ще се справя с работата, защото трябвало всекидневно да се обикалят
клиентите и понякога това да става на по- големи разстояния. Относно
възнаграждението й било казано, че поне в началото няма да може да й се плаща
минималната заплата, но щяла да получава по 200 лева, за което ищцата се
съгласила и на 01. 10. 2015 година подписала граждански договор № 28951 от
същата дата със срок за 3 месеца. При подписването на договора й било обяснено,
че заплащането ще бъде според извършената работа и че не трябва да се
притеснява за парите си. Разяснено й било в какво се състои работата и че
работното й време ще бъде от около 9. 00 часа до към 17. 00 часа. Получаването
и предаването на пратките се извършвало от служител на ответника на ищцата
всекидневно през работните дни пред магазин „ Астра „ в гр. Г.Т. първоначално
около 15. 00 часа, а впоследствие около 17. 00 часа.
През първите
два- три месеца ищцата не получила заплащане, като й било обяснявано, че парите
били дошли, но нямало достатъчно и за нея, а само на служителите по трудови
договори към офиса в гр. Д.. На 01. 01. 2016 година на ищцата бил предложен нов
договор, като й било казано, че било добре да го подпише за да си получи вече
дължимите й възнаграждения. Новият договор бил за срок от 3 месеца. Отново не й
било заплатено нищо. На 01. 07. 2016 година бил подписан трети договор отново
за 3 месеца по време на който на ищцата се налагало да носи пратките в офиса на
ответника в гр. Д. поради липса на достатъчно служители.
За времето на
трите договора на ищцата било изплатено само веднъж сумата от 100 лева.
Предвид
изложеното, ищцата твърди, че независимо, че трите договора били определени
като граждански, то всъщност тя е изпълнявала функции на куриер, присъщи на
трудово правоотношение. Престирала е работна сила, а не конкретен резултат.
Иска се съдът да
признае наличие на валидно възникнало трудово правоотношение между ищцата и
ответното дружество за периода 01. 10. 2015 год. до 30. 09. 2016 год., по
силата на което ищцата е била назначена на работа като „ куриер „ при условията
на пълно работно време с основно трудово възнаграждение от 200 лева.
Претендират се и
разноските по делото.
Искът е по чл.
357, ал.1 КТ вр. чл. 405а КТ, вр. чл. 124, ал.1 ГПК.
С отговора си на
исковата молба ответникът оспорва фактическите твърдения на ищцата, като
възразява, че обема на изпълняваната от ищцата работа е бил много малък, не е
имала обособено работно място, определено работно време, както и подчиненост на
мениджър или друг ръководител на дейността й от ответното дружество, поради
което и не са налице белезите на трудово правоотношение. Моли се иска да бъде
отхвърлен като неоснователен. Претендират се и разноските по делото.
С депозирано
становище по отговора на исковата молба ищцата е доразвила правните си доводи за
основателността на иска.
От събраните по
делото писмени и гласни доказателства се установява следното :
От приетите като
писмени доказателства по делото- 3 броя граждански договори, сключени между
страните по делото, се установява, че за времето от 01. 10. 2015 год. до
31.12.2015 год., от 01. 01. 2016 год. до 31. 03. 2016 год. и от 01. 07. 2016
год. до 30. 09. 2016 година ищцата е работила като куриер в предприятието на
ответника. С оглед липсата на представен от страните по делото граждански
договор за периода между втория и третия цитирани договори, именно от 01. 04.
2016 год. до 30. 06. 2016 година, независимо от твърдението на ответника, че
такъв договор при него липсва, съдът като взе предвид приетите като
доказателства справки за разпределени на ищцата пратки за този период, приема
за установено, че такъв договор е бил сключен и за този период.
Срокът на
действие за всеки един от четирите граждански договора е бил за по 3 месеца.
Видно от
съдържанието на трите представени еднотипни договора, същите са били договаряни
като граждански такива- за извършване от ищеца в полза на ответника куриерски
услуги по получаване на изпращани от ответника чрез негови служители от офис в
гр. Д., съхранение, разпределение и доставяне на получени от възложителя-
ответника и от насрещни клиенти пощенски пратки, водене на точен отчет на
пратките, за което ответникът, като възложител, се задължавал да заплаща
на ищеца- като куриер, възнаграждение по
0. 04 лева за доставка до пощенска кутия и по 0.10/0.15 лева за доставка лично
на адресат, за което пък било уговорено, че изпълнението на работата ще става
помесечно с протокол за приемане извършената работа. Въпреки, че липсват по
делото представени от ответника такива констативни ежемесечни протоколи за
отчитане на приетата за извършена работа от куриера, то по делото ищецът е
представил само един РКО от 29. 08. 2016 година, т.е. за периода, за който
липсва представен писмен договор от страните, и съдът приема, че на практика
ответникът е заплащал работата на куриера без да се интересува от конкретния
брой на получаваните, доставяни и изплащани пощенски пратки. Т.е. извършил е
плащане за престирана работна сила, а не конкретен трудов резултат.
Видно от
показанията на разпитаните по делото свидетели и от приетите като доказателства
по делото писмени справки за получавани и предавани на ищцата като куриер
пощенски пратки, се установява, че за периода на четирите граждански договора
тя е извършвала достатъчна по обем работа, свързана с изпълнение на куриерските
си задължения по договора и в тази връзка не може да се сподели твърдението на
ответника, че се касаело до инцидентно извършвана такава работа от ищцата.
Ищцата като
куриер не е била свободна и в изпълнението на задълженията си, тъй като
доставките на пратките от ответника се осъществявали всеки ден на конкретно
уговорено място- „ пред магазин „ Астра „ в гр. Г.Т.” и във времето от 09 часа до 16 часа е следвало
да разнася пратките по фирмите адресати.
С оглед
изложеното сключените между страните граждански договори са симулативно
сключени и прикриват трудови договори между страните, за които липсва
предписана от КТ писмена форма.
Съгласно чл. 1,
ал.2 КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като
трудови правоотношения.
При извършване на
работа по трудово правоотношение при липса на сключен между страните трудов
договор работникът или служителят на основание чл. 405 а КТ има право да поиска
от органите на инспекцията по труда да бъде констатирано съществуването на
такова правоотношение, а при прекратен договор- на основание чл. 357, ал.1 вр.
чл. 124, ал1. ГПК- да поиска от съда да признае за установено, че такова
трудово правоотношение за минал период е имало валидно настъпило между
страните.
В настоящия
случай съдът приема за доказано по делото, че между страните за времето от 01.
10. 2015 год. до 30. 09. 2016 год. е съществувало трудово правоотношение, по
силата на което ищцата е полагала труд като куриер в предприятието на ответника
при условията на пълно работно време- 8 часов работен ден при петдневна работна
седмица и с установено по делото ежемесечно основно трудово възнаграждение от
100 лева.
3
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцата сторените от нея разноски. Съдът констатира, че по делото
липсват доказателства за сторени от ищцата разноски, поради което не й присъжда
такива.
На
основание чл. 77 от ГПК, ответникът следва за бъде осъден да заплати по сметка
на съда държавна такса от 30 лева.
Воден от
мотивите, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено спрямо
ответника „ С.П.„ ООД гр. С., Район Витоша, ул. „ Околовръстен път „ № 106 В,
ЕИК *********, със законен представител Д.Д.В., че ищцата П.Г.Ж. ЕГН **********
***, за времето от 01. 10. 2015 година до 30.09. 2016 година е работила в
предприятието на „ С.П.„ ООД гр. С., Район Витоша, ул. „ Околовръстен път „ №
106 В, ЕИК *********, на длъжност „ куриер „ с месторабота – територията на гр.
Г.Т., на петдневна работна седмица, при пълно работно време- 8 часов работен
ден и при месечно основно трудово възнаграждение от 100 лева.
ОСЪЖДА „ С.П.„
ООД гр. С., Район Витоша, ул. „ Около връстен път „ № 106 В, ЕИК ********* със
законен представител Д.Д.В. да заплати по сметка на съда държавна такса от 30
лева.
Решението подлежи на въззивна жалба в
двуседмичен срок за страните чрез Районен съд Г.Т. до Окръжен съд Д..
РАЙОНЕН СЪДИЯ :