Р Е Ш Е Н И Е
№............/............2021 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ касационен състав, в открито заседание на двадесет и осми октомври 2021 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
1. М. ДАСКАЛОВА
2. МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при секретар
Галина Владимирова и с участието на прокурор Силвиян Иванов от Варненска
окръжна прокуратура изслуша докладваното от съдия-докладчик МАРИЯНА БАХЧЕВАН касационно
административно-наказателно дело № 1944/2021 г. по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл. 208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е
образувано въз основа на касационна жалба от Регионалната дирекция за областите
Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра на Комисията за защита на
потребителите /наричана за краткост РД на КЗП/ срещу решение №407/26.07.2021г.
по н.а.х.д. №1434/2021г. на Варненския районен съд, с което е отменено
наказателно постановление №В-0050641/10.02.2021г. на директора на РД на КЗП, с
което на „Раяленд“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева на
основание чл.212 от ЗЗП за нарушение на чл.72 от същия закон.
Касаторът
твърди, че решението на ВРС е неправилно поради нарушение на материалния закон,
поради неправилно тълкуване на чл.69 ал.2 т.2 от Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/ и наказания търговец е субект на нарушението по чл.72 от
ЗЗП във връзка с чл.212 от ЗЗП, защото е „производител“ по смисъла на чл.69
ал.1 от ЗЗП. Иска отмяна на решението и
потвърждаване на наказателното постановление, както и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар с оглед на фактическата и правна сложност на делото.
Ответникът „Раяленд“
ООД в писмено възражение оспорва касационната жалба и иска решението на ВРС да
бъде оставено в сила. Намира за правилен извода на съда, че дружеството не е
субект на задължението по чл.72 от ЗЗП, защото няма качеството на производител.
Подчертава, че е представил надлежно сертификат за изпитване. Претендира
присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 463.92 лева във връзка с
изготвяне на възражение по касационната жалба и процесуално представителство по
настоящото дело, за чието плащане е представена фактура.
Представителят
на контролиращата страна – ВОП, изразява становище за неоснователност на касационната
жалба. Счита, че решението на районния съд е правилно, постановено при спазване
на процесуалните правила и закона и няма основание за отмяна.
Касационната
жалба е подадена в предвидения за това преклузивен срок и при наличието на
правен интерес от страна в административно-наказателното производство, за която
решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.
Обжалваното
решение е валидно, като постановено в необходимата форма и от съдията,
разгледал делото. Правният спор е подсъден на районния съд и местно подсъден на
Районен съд – Варна, като първа съдебна инстанция, а решението е постановено от
едноличен съдебен състав, съгласно правилата на ЗАНН. Проверяваният съдебен акт
е и допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба
срещу подлежащ на обжалване акт на правораздаване.
Административен
съд – Варна, като разгледа делото по реда на чл.217 и следващите от АПК, прецени
събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след
извършената на основание чл. 218 от АПК служебна проверка за валидност,
допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, и
предвид посочените в касационната жалба пороци на решението, намира същата за
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Настоящата
касационна инстанция намира за правилен крайния извод на Варненския районен
съд, но не споделя основанията за отмяна на наказателното постановление.
Съгласно
посочената като нарушена разпоредба на чл.72 от ЗЗП, „Производителите
на стоки и лицата, предоставящи услуги, предлагат стоки и услуги на
потребителите след извършване на дейностите по оценяване и удостоверяване на
съответствието им с нормативно установените изисквания за безопасност.
Разходите за оценяване и удостоверяване на съответствието са за сметка на
производителите на стоки и лицата, предоставящи услуги.“. Видно от разпоредбата
на чл.69 ал.2 т.2 от ЗЗП, приравнени на производителите са и вносителите на
стоки /какъвто безспорно е наказаното юридическо лице/, когато
производителят няма представител в Европейския съюз или в държава, страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство. В тази връзка, за
неизпълнение на задължението по чл.72 от ЗЗП, на доставчика на стоки може да се
налага административно наказание по реда на чл.212 от ЗЗП.
Варненският
административен съд намира, че в случая е приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като в хода на проверката „Раяленд“ ООД е представило сертификат от
изпитване на процесните стоки „Standart 100“ от производителя
OEKO-TEX и това изрично е отбелязано в
наказателното постановление. На 22 февруари 2021г. наказаното дружество е
изпратило по ел.поща на проверяващите органи от КЗП поискания от тях сертификат за изпитване по стандарт EN 16781:2018, което е отразено в протокол за проверка
на документи №К-0134735 от 22.02.2021г.
Следователно,
нарушението е маловажно по смисъла на чл.93 т.9 от Наказателния кодекс, тъй
като се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид и не е довело до вредни последици.
Неприемайки
случая за маловажен, въпреки наличните предпоставки, наказващият орган е издал
незаконосъобразно наказателно постановление, което правилно е било отменено в
хода на въззивното производство. Няма касационни основания за отмяна на
обжалваното решение на Варненския районен съд и същото трябва да бъде оставено
в сила.
Съдът
намира за неоснователно възражението на касатора за прекомерност на
претендираното от дружеството адвокатско възнаграждение, предвид разпоредбата
на чл.18 ал.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения във връзка с чл.7 ал.2 от същата наредба. При наложена
имуществена санкция от 5000 лева, минималният размер на адвокатското
възнаграждение е 300 лева + 7% върху горницата над 1000 лева или 580 лева,
което е повече от поисканото за възстановяване адвокатско възнаграждение от 463.92 лева.
По
изложените съображения, на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо,
предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Шести касационен
състав на Административен съд – Варна
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 407/26.07.2021 г. на Варненския районен
съд, постановено по НАХД № 20213110201434/2021 година.
ОСЪЖДА Регионалната
дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра на
Комисията за защита на потребителите да заплати на „Раяленд“ ООД с ЕИК
********* адвокатско възнаграждение в размер на
463.92 /четиристотин шестдесет и три лева и 92 стотинки/ лева.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.