Р Е Ш Е Н И Е
Гр.Никопол, 24.02.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Никополски районен съд, в публичното заседание на двадесет и пети
януари през двехиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛЯ НАУМОВА
при секретаря Поля Видолова като разгледа докладваното от съдията НАУМОВА гр. д. № 386 по описа за 2020 година, и
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството пред НРС е образувано по иск с правно основание чл.439 ГПК вр. чл.124 ГПК на М.М. В. ***, чрез
адв.И.С. от САК срещу „К.И.И. БГ“ЕАД,
ЕИК ********* гр.София, за приемане за установено в отношенията между страните,
че ищецът не дължи на ответника следните суми: сумата от 1 238.24лв.,
главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 27.01.2014г.,
такса за обработка на кредит в размер на
297.18лв., мораторна лихва в размер на 154.47лв., и съдебни разноски по
делото 33.80лв., такси и 100лв. юрисконсултско възнаграждение или общо сумата
от 1 823.64 лв., за което е издаден изпълнителен лист на 25.02.2014г., по частно гр.дело № 33/2014 г. на РС Никопол.
В
исковата молба ищецът твърди, че на 30.05.2020г., е получил покана за
доброволно изпълнение по изп.д. № 20208150400614 на ЧСИ Т.Кирилова, с което е
уведомен да заплати на ответното дружество, сумите по ИЛ от 25.02.2014, по
ч.гр.№ 33/2014г. на НРС. Твърди, че
задължението по посоченото изпълнително дело е погасено по давност, т.к. същото
е образувано през м.05.2020г., въз основа на ИЛ от 25.02.2014г., издаден в полза на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД.Твърди, че по така издаденият ИЛ е било ообразувано изп.д. със
взискател „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД пред 2014г., при същият ЧСИ, което
е било прекратено. Образуваното през 2020г., друго изп. производство въз основа
на същият ИЛ е с взискател „Кредит Инкасо Инвенстмънтс БГ“, който се позовава
на цесия, за която ищеца никога не бил уведомяван. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД. Твърди, че от
датата на образуване на изп.д. № 790/2014г. на ЧСИ Т.Кирилова - 29.04.2014г. до датата на влизане в сила на
ТР от 26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира приложение
постановление № 3/18.11.1980г. на ПВС, поради което погасителна давност не
тече, независимо дали има извършения изпълнителни действия. Твърди, че 5-годишният давностен срок, тече от
26.06.2015г., поради което и вземането се погасява по давност едва на
26.06.2020г. Твърди, че по изп. д. от 2014г. са били предприети множество
действия, които са прекъснали погасителната давност.Твърди, че вземането е
придобито въз основа на договор за цесия през 2016г. Твърди, че изпратеното до
длъжника уведомление за това не е било потърсено на адреса.Моли, да бъде прието
по настоящото дело, че приложените уведомления за прехвърляне на вземания, са
уведомления по смисъла н чл.99 от ЗЗД.В заключение се сочи, че общата
погасителна давност не е изтекла. По изложените съображения претендира
отхвърляне на иска и разноски.
Съдът, като съобрази становището на страните, на основание закона и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 439,
ал. 2 от ГПК, с който длъжникът оспорва задължението въз основа на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. Като средство за защита на длъжника по висящ
изпълнителен процес с иска се дава право да се установи, че изпълняемото право
е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му
установяване, но имащи правно значение за неговото съществуване. В настоящия
случай ищцата твърди погасяване на изпълняемото право на основание изтекла
абсолютна петгодишна погасителна давност
на 25.02.2019г.
От приложеното като доказателство по делото ч.гр.д. №33/2014г. по описа
на РС Никопол се установява, че е издадена Заповед №15/27.01.2014г. по чл.410 ГПК с която е разпоредено на длъжника М.М.В.
да заплати на кредитора “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД следните суми:
1 238.24 лв., за неиздължената главница по сключения между страните
Договор за покупка на стоки или услуги № CREX– 02897819 от 22.08.2012г.; ведно с такса обработка по кредита – 297.18лв.,
мораторна лихва – 154.47лв. от
19.10.2012г. до 03.01.2014г. и законна лихва от датата на постъпване на
заявлението в съда – 27.01.2014г., до окончателното изплащане на
вземането, както и съдебни разноски –
33.80лв. такси и юрисконсултско възнаграждение в размер на
100лв.
От изисканото в преписка изпълнително дело № 20148150400790/2014г. по
описа на ЧСИ Татяна Кирилова се установява, че на 29.04.2014 г. взискателят е
подал молба за образуване на изпълнително дело, въз основа на ИЛ от
25.02.2014г.
Установява се също,
че ЧСИ е отбелязал- л.46, че т.к. взискателя не е поискал извършване на
изпълнителни действия в продължение на две години, изп. производство е прекратено на основание
чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК.
По делото се установява също, че въз основа на договор за цесия от 22.04.2016г., между „БНП Париба Пърсънс Файненс“ ЕАД , като цедент, е прехвърлил на ответника по делото „Кредит Инкасо Инвенстмънтс“ ЕАД, като цесионер, вземания по договори за потребителски кредит, подробно описани в Приложение №1, сред които е и задължението на ищеца Установява се също, че цесионерът е упълномощен от страна на цедента, да уведоми длъжниците за станалата цесия. По делото се установява също, съобразно представените с отговора на ИМ писмени доказателства, че до ищеца е било изпратено уведомление за станалата цесия, върнато в цялост като невръчено, с отбелязване, че пратката е останала непотърсена.
Видно от изисканото и прието заверено копие от изп. дело
№202028150400614/2020г. по описа на ЧСИ Татяна Кирилова, се установява, че същото е образувано по
молба на ответника „Кредит
Инкасо Инвенстмънтс“ ЕАД от 24.03.2020г. въз основа на същият ИЛ от 25.02.2014г.;
с молбата е поискано извършването на опис на движими вещи, находящи се в дома
на длъжника. До ищеца в качеството
му на длъжник по образуваното изп.д е
изпратена ПДИ, връчена на 02.06.2020г.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено
от правна страна следното:
С
оглед разпределената доказателствена тежест в настоящото производство, по
предявен отрицателно установителен иск, в тежест на ответника-кредитор е да
докаже, че вземането му съществува и не е погасено по давност.
В случаят съдът прием, че давността по вземането за главница и за
лихви е пет годишна.
Съдът, приема също, че ищецът-
като длъжник, е уведомен за станалата цесия, най- късно с получаване на ПДИ по
посоченото изп. дело и ответникът в настоящето производство има качеството на
кредитор спрямо ищеца – длъжник.В случаят, според съда, без значение
за основателността на иска по чл.439 ГПК срещу
конституирания в изпълнителното производство нов кредитор- цесионер, е установяване
на надлежното уведомяване на длъжникът по смисъла на чл.99, ал.4 ЗЗД, за
извършена цесия, тъй като този факт не рефлектира върху дължимостта на
вземането, то съществува и следва да бъде удовлетворено принудително от
съдебния изпълнител, като не освобождава длъжника от отговорност за
погасяването му./ Решение № 209/28.11.2018г. по т.д.№ 2350/2017г. на ВКС, І
т.о. , постановено по реда на чл. 290 от ГПК./
Както бе посочено по- горе, по
делото бе установено, факта на образуване на изп. дело №790/2014г. по описа на
ЧСИ Татяна Кирилова въз основа на
издадения ИЛ от 25.02.2014г., по молба на
кредитора БНП Париба Пърсинъл Файненс ЕАД от 29.04.2014г.
Безспорно е установено и факта на прекратяване на изп. производство, на
23.03.2020г., е на основание чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК.
С
молба от 24.03.2020г. е образувано ново изп. дело №614/2020г по описа на същият
ЧСИ, въз основа на същият ИЛ от 25.02.2014г., с която е поискало извършване на действия по
изпълнението.
Спорен по делото е въпросът, налице ли е
погасяване на вземането по ИЛ, по давност, с изтичане на 5 години, считано от
издаването му- 25.02.2014г.
По
отношение на материалноправните последици от образуването на изпълнително
производство са постановени ППВС № 3/18.11.1980 г. и ТР № 2/26.06.2015 г. по
тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, с т. 10 на което е обявено, че
предходното постановление е изгубило действие. Поради съществуващата колизия
между двете разрешения по отношение на това спира ли изпълнителното
производство теченето на погасителна давност на вземането, следва да се
отговори на въпроса ползва ли се тълкувателното решение с обратно действие или
действа занапред единствено за периода след постановяването му, съответно преди
отмяната на постановлението действа именно то.
С оглед принципите на правна сигурност и
предвидимост следва да се приеме, че на последващата промяна на тълкуването на
определена правна норма не може да се придаде обратно действие, доколкото
правните субекти са били длъжни и са съобразявали поведението си с едно
предходно дадено, също задължително тълкуване, което се ползва с
действие занапред. Установеното с новото ТР тълкуване на
правната норма ще може да бъде прилагано от съответните органи, за които то е
задължително, по случаите които са от тяхната компетентност, когато въпросът е
отнесен за разрешаване до тях, след приемането на новото ТР или по такива,
които са били заварени към този момент. В тези случаи, ако преди постановяване
на новото ТР са се осъществили факти, които са от значение за съществуващото
между страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези
последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното ППВС или ТР,
което е било действащо към момента на настъпването на последиците – така
Решение № 170/17.09.2018 г. по гр.дело № 2382/2017 IV г.о. на ВКС.
Доколкото изпълнителното производство е
образувано при действието на ППВС № 3/18.11.1980 г., именно задължителното
тълкуване на чл. 116 от ЗЗД дадено с него е било приложимо в отношенията между
страните и съдебния изпълнител до последващата му отмяна с тълкувателното
решение от 26.06.2015г. С оглед даденото разрешение в цитираното постановление
погасителната давност се прекъсва с предприемане на действия за принудително
изпълнение, а докато трае изпълнителното производство същата се спира.
В случаят, погасителната давност е
започнала да тече от влизане в сила на заповедтта на изпълнение по чл.410 от ГПК – 17.02.2014г., но тя изначално е била прекъсвана, съгласно изложеното по
–горе на ооснование чл.116, б.“в“ от ЗЗД и многократно с предприемане на всяко
отделно изпълнително действие по молба на взискателя или служебно от ЧСИ.
От горното следва, че с подаването на
молбата от 29.04.2014 г. взискателят е прекъснал теченето на давностния
срок, като същият е спрян до постановяването на ТР № 2/26.06.2015 г.
по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, с т. 10 на което е обявено, че
предходното постановление е изгубило действие, респективно от 26.06.2015г.
започва да тече давност по материалното правоотношение, т.е. към датата на депозиране на молбата
за образуване на изп. дело 614/2020/2020г. по описа на ЧСИ
Т.Кирилова, а именно 24.03.2020г., в която е посочен и изпълнителен способ, от
страна на взискателя – ответник, давностният срок не е бил изтекъл.
На основание гореизложеното, съдът намира,
че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
В полза на ответника следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски, в размер на 100лв. за юрк.
възнаграждение, определено от съда в минимален размер, на основание чл. 78,
ал.8 от ГПК, съгласно приложеният списък по чл.80 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.М.В.
с ЕГН ********** иск с правно основание чл.439, ал.2, вр. чл. 124,
ал.1 от ГПК, ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ответника „К.И.И.БГ.”
ЕАД с ЕИК ********* гр.София, , ЧЕ НЕ ДЪЛЖИ сумата от 1 238.24 лв., за неиздължената главница по сключения между страните
Договор за покупка на стоки или услуги № CREX– 02897819 от 22.08.2012г.; ведно с такса обработка по кредита – 297.18лв.,
мораторна лихва – 154.47лв. от
19.10.2012г. до 03.01.2014г. и законна лихва от датата на постъпване на
заявлението в съда – 27.01.2014г., до окончателното изплащане на
вземането, както и съдебни разноски –
33.80лв. такси и юрисконсултско възнаграждение в размер на
100лв. по ИЛ от 25.02.2014г. издаден по ч.гр. № 33/2014г. на РС Никопол, поради
изтекла погасителна давност на задължението, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3, вр. ал.8
от ГПК М.М.В. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА „К.И.И.БГ.”
ЕАД сумата от 100лв. - разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок от съобщението до страните, пред ПлОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: