№ 56
гр. Л., 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Л., III СЪСТАВ, в публично заседание на осми
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ПЛАМЕН ПЕНОВ
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно гражданско дело
№ 20214300500586 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 -273 ГПК.
С решение № 293/11.11.2021 г., постановено по гр.д. № 973/2021 г. на
РС – Л., Т. В. СТ. е осъден на основание чл. 45 ЗЗД да заплати на Й. К. Г.
сумата от 1000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от непозволено
увреждане – болки и страдания от причинена на 29.12.2019 г. лека телесна
повреда, изразяваща се в болки и страдание без разстройство на здравето,
ведно със законната лихва от 29.12.2019 г. до окончателното му изплащане,
като искът е отхвърлен за разликата до пълния му претендиран размер. Със
същото решение съдът се произнесъл по отговорността за разноските и
дължимата държавна такса, осъждайки Т. В. СТ. да заплати на Й. К. Г.
разноски в размер на 95 лв., а по сметката на РС Л. да заплати държавна такса
в размер на 50 лв.
Против осъдителната част на решението е постъпила въззивна жалба от
Т. В. СТ., подадена чрез пълномощника адв. СТ. Г.. Във въззивната жалба се
оправят оплаквания за неправилност на обжалваното решение, свеждащи се
до съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост
и противоречие с материалния закон, както следва: липса на доказателства за
наличие елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане, в
частност настъпване на неимуществени вреди – болки и страдания от
твърдените травматични увреждания; необоснованост при формиране на
изводите относно наличието на поддържаните от ищеца обстоятелства, въз
основа на които е присъдено обезщетение в размер на 1 000 лв. Във
въззивната жалба е направено искане отмяна на решението в атакуваната
1
част, за отхвърляне на иска, респ. присъждане на обезщетение в по-нисък от
претендирания размер, и за присъждане на разноските по делото.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемата Й. К. Г. е постъпил
писмен отговор на въззивната жалба, в който се дава становище за
неоснователност на въззивната жалба и е изведено искане за потвърждаване
на съдебното решение и за присъждане на разноските по делото за въззивната
инстанция.
Въззивникът взема участие в съдебното заседание чрез процесуалния
представител по пълномощие адв. СТ. Г., който поддържа жалбата, а в хода
на устните състезания изразява подробни съображения за нейната
основателност, моли за отмяна на решението в обжалваната му част, за
отхвърляне на предявения иск, респ. намаляване размера на присъденото
обезщетение, както и за присъждане на разноските за двете инстанции.
Въззиваемата Й. К. Г. взема участие в съдебното заседание чрез
пълномощника адв. Х.Н., който оспорва жалбата, а в хода на устните
състезания изразява подробни съображения за правилност на обжалваното
решение, моли за неговото потвърждаване и за присъждане на разноските по
делото.
Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
приема следното:
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, а в атакуваната
част и допустимо, поради което настоящият състав следва да обсъди неговата
правилност по оплакванията, посочени във въззивната жалба (чл. 269 ГПК).
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от Й. К.
Г. против Т. В. СТ. иск с правна квалификация чл. 45 ЗЗД, с който е поискано
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000 лв.,
ведно със законната лихва от датата на вредоносното деяние. В исковата
молба се поддържа, че ищцата е пострадала от престъпление лека телесна
повреда, за което с влязло в сила решение ответникът е признат за виновен и
освободен от наказателна отговорност, че от това престъпление са причинени
болка и страдание без разстройство на здравето.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника Т. В. СТ. е постъпил писмен
отговор, в който не отрича на споразумение, с което е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 129 ГПК, но счита за необходимо
изясняване на обстоятелствата, при които са действали страните и са
получени сочените телесни увреждания.
Като обсъди събраните пред първата инстанция доказателства по
отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
С решение № 260038/23.03.2021 г., по а.н.д. № 1042/2020 г. на РС – Л.,
2
Т. В. СТ. е признат за виновен за това, че на 26.12.2019 г.,в с. Д., ул. „Г.Б.“,
пред дом № 16, по хулигански подбуди, чрез нанасяне на удари с ръце и
крака по главата и левия крак на Й. К. Г. лека телесна повреда, изразяваща се
в болка и страдание без разстройство на здравето, поради кръвонасядания в
областта на главата и лявата подбедрица, поради което и на основание чл.
131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 2 НК и чл. 78а НК същият е освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в
размер на 1000 лв. Решението е влязло в законна сила на 08.04.2021 г., видно
от направеното върху него удостоверяване.
От показанията на свидетелите се Т.Г.Х. и П.С.С. се установява, че
двамата нямат впечатления за побой над ищцата и причинени травматични
увреждания. Двамата свидетели не са от приближения кръг на ищцата, поради
което не би могло да се приеме, че имат лични впечатления за нейното
състояние, непосредствено след инцидента или известено време след това.
Непосредствени впечатления на нанесеният побой има свидетелката И.М.А.,
от чиито показания се установява, че освен нанесените на ищцата удари, Т. В.
СТ. блъснал и нея, при което тя бутнала налична на масата чаша. От
показанията на същата свидетелка не се установява продължителността на
страданията на ищцата от нанесените ѝ удари/.
Детайлните характеристики на травматичните увреждания се
установяват в медицинската експертиза по писмени данни – кръвонасядане на
кожата в областта на лявата лицева половина и в областта на челото с размери
около 5-6 см, както и кръвонасядания по предната повърхност на лявата
подбедрица,с болезненост и оточност, с размери 7-8 см.,
При така установените факти настоящата инстанция прави следните
правни изводи:
Предявеният иск по чл. 45 ЗЗД е основателен до размера от 1000 лв., в
който е и присъденото от районния съд обезщетение за неимуществени вреди.
Установените по делото факти осъществяват фактическия състав на чл. 45
ЗЗД.
С влязлото в сила решение № 260038/23.03.2021 г., по а.н.д. №
1042/2020 г. на РС – Л., Т. В. СТ. е признат за виновен за това, че умишлено
причинил на ищцата лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание
без разстройство на здравето, поради кръвонасядания в областта на главата и
лявата подбедрица, като за това престъпление същият е освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба.
Влязлото в сила съдебно решение, с което ответникът е освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказания глоба, има
последиците на влязла в сила присъда е задължително за гражданския съд по
въпроса за съставомерността на деянието и за вината на извършителя (чл. 413,
ал. 3, вр. ал. 2 НПК). От това следва, че признаването на ответника за виновен
3
в извършване на престъпление по чл. 130, ал. 2 НК обвързва съда относно
въпросите по чл. 300 ГПК, респ. 413, ал. 2 НПК, включетелно и за
съставомерние вреди. Като елемент от обективна страна на престъплението
телесна повреда, причинените от деянието травматични увреждания
съставляват съставомерни вреди, установени от наказателния съд с влязлата в
сила присъда, поради което те не подлежат на повторно установяване от
гражданския съд. Последният следва да зачете присъдата и в тази част,
защото не би могъл да приеме за установено нещо различно от приетото в
присъдата – че от подсъдимия е извършено престъпление по чл. 130, ал. 2 НК,
изразяващо се в причиняване на в болка и страдание без разстройство на
здравето, поради кръвонасядания в областта на главата и лявата подбедрица.
В тази връзка не би могло да се сподели оплакването във въззивната жалба,
че ищцата не е изживявала болки и страдания.
Извън тях, на установяване подлежат травматични увреждания,
необхванати от присъдата, както и причинените на пострадалия болките и
страданията, настъпили от травмите. На установяване подлежи и засягане на
други блага, причинено с престъпното деяние, установено с влязла в сила
присъда, с което също би могло да се реализира гражданската отговорност на
деликвента – напр. морални вреди, засягане на добро име, чест достойнство.
По изложените съображения съдът приема, че са налице всички елементи по
чл. 45 ЗЗД за ангажиране гражданската отговорност на ответника, за когото
се поражда задължение да заплати на ищцата обезщетение за причинените
неимуществени вреди.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост
(чл. 52 ЗЗД). Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано
с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението (П-6-68, Пленум, т. II). С оглед на това настоящият състав
съобразява естеството, интензитета и продължителността на травматичните
увреждания и причинените чрез тях боли и страдания. Същите не са
застрашаващи живота на ищцата, не биха могли да доведат до трайни
неблагоприятни последици за нейното здраве, като болките и страданията
отшумяват окончателно за около десетина дни. Съдът отчита, че
травматичните увреждания са нанесени от ответника умишлено, на
обществено място, по хулигански подбуди, че те по необходимост
съставляват унизително към ищцата отношение. Изброените обстоятелства са
рамката на чл. 52 ЗЗД и обуславят определяне на справедливо обезщетение за
неимуществни вреди в претендирания размер от 1000 лв. В този размер то е
присъдено от районния съд, наред със законната лихва от деня на
увреждането (чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД). По тези въображения
въззивната инстанция намира за неоснователно и оплакването за неправилно
определяне на обезщетението в присъдения размер.
Предвид гореизложеното, въззивната жалба се явява неоснователна по
посочените в нея оплаквания (чл. 269 ГПК), а решението на
4
първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде потвърдено, доколкото
направените от настоящия състав изводи по основателността на предявения
иск съвпадат с крайните такива на районния съд.
С оглед неоснователност на въззивната жалба на въззивнка не следва да
се присъждат разноски за настоящата инстанция. Такова следва да се
присъдят в полза на въззиваемия, които са доказани в размер на 100 лв. -
заплатено адвокатско възнаграждение(чл. 78, ал. 1 ГПК).
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 293/11.11.2021 г., постановено по гр.д. №
973/2021 г. на РС – Л..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Т. В. СТ., с ЕГН **********, с
адрес с. Д., обл. Л., ул. „Г.Б.“ № 44 да заплати на Й. К. Г., с ЕГН **********, с
адрес: с. Д., ул. „В.Л.“ № 1 сумата от 100,00 лв., представляваща сторени във
въззивното производство разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5