Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр.С., 06.10.2021г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24
състав, в публичното заседание на десети февруари две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБКА ГОЛАКОВА
при секретаря Александрина Пашова, разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 10 705
по описа за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането /КЗ/.
Ищецът – П.Н.Ц.
твърди, че на 02.04.2019г., около 18:00 часа ищецът е управлявал мотоциклет „Хонда“ в с. Лозен, по ул. “Съединение“ в посока от ул.
“Зора“ към ул. “Извор“, когато в район на кръстовището с ул. „Преслав“ насрещно
движещия се лек автомобил „Тойота Корола Версо“ с per. № *****, управляван
от Н.К. внезапно предприел маневра завой на ляво, навлязъл в неговата лента за
движение и настъпил удар. Твърди, че в резултат на ПТП получил травматични
увреждания изразяващи се в фрактура IV-та и V-та метатарзални
кости на дясното ходило, както и голяма разкъсно-контузна
рана на дясното ходило. Приет е по спешност за лечение и е извършена операция,
като открито наместване на фрактурите и поставена вътрешна фиксация
с Киршнерови игли. Посочва, че поради засилване на
болките на 22.05.2019г. бил отново приет в болница, където установили, че киршнеровите игли вече пречат и следва да бъдат извадени,
тъй като те били причината за болките и възпалението в крака. Заявява, че на
същия ден била извършена операция и остеосинтедните
средства били отстранени. Твърди, че все още се възстановява вкъщи, движи се с
помощни средства, болките са силни, което налага приемането на обезболяващи.
Твърди, че към датата на процесното ПТП описания лек
автомобил има валидно сключена застраховка „гражданска отговорност" при
ответника. Моли да бъде постановено съдебно решение, с което се осъди
ответникът да му заплати:
-
40 000 лева - представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от процесното ПТП, заедно със законната лихва от датата на ПТП
- 02.04.2019г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по
делото разноски. В последното съдебно заседание процесуалният представител на
ищеца е депозирал списък на претендираните разноски
съгласно чл. 80 от ГПК /страница 185 от делото/.
Ответникът З. „А.” АД в
депозирания от него писмен отговор заявява, че не оспорва следните факти:
-
наличието на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ относно
описания в исковата молба лек автомобил. Оспорва механизма на ПТП и наличието
на противоправно поведение от страна на водача на
описания лек автомобил. Поддържа, че водачът на лекия автомобил няма вина за
настъпилото ПТП, а същото представлява случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК. Счита, че вината за настъпилото произшествие е единствено на ищеца. Твърди,
че ищецът е управлявал мотоциклета без регистрация, без да притежава
необходимата правоспособност за управление, без включени светлини, без да
съобрази поведението си останалите участници в движението, в частност с лек
автомобил „Тойота Корола“, навлязъл е в лентата за
насрещно движение, отнел е предимството, движел се е превишена за пътния
участък скорост, предприел е необезопасена и несигнализирана маневра, не е
предприел спиране при възникнала опасност, управлявал е МПС след употреба на
алкохол. Навежда възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца, като твърди, че не е успял да овладее
управлявания от него мотоциклет, в резултат на което е паднал. Твърди, че са
налице предшестващи травми и/или заболявания, които са оказали въздействие
върху вида, степента на увредите и продължителността на възстановителния процес.
Твърди, че продължителността на лечебния/възстановителен период се дължи и на
несвоевременна и неадекватна медицинска помощ и предприето лечение. Навежда
възражение за съпричиняване от страна на ищеца, като
твърди, че същият е управлявал технически неизправно МПС. Оспорва искането за
присъждане на законна лихва от датата на ПТП. Посочва, че на 26.04.2019г. е
заведена претенция за обезщетение на претърпените от ищеца неимуществени вреди
от процесното ПТП. С писмо от 11.05.2019г. ответникът
е изискал от ищеца представяне на допълнителни документи. Последният не е
изпълнил искането на ответника, поради което тази страна поддържа, че не е
налице забава от него. Моли да бъде постановено съдебно решение, с което се
отхвърли предявеният иск. Претендира разноски и юрисконсултско
възнаграждение. В последното съдебно заседание процесуалният представител на ответника
е депозирал списък на претендираните разноски
съгласно чл. 80 от ГПК /страница 186 от делото/.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид
доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
С определение постановено на основание
чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК съдът е отдели като безспорни между страните в настоящия
процес и ненуждаещи се от доказване следните факти:
- наличието на сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ относно описания в исковата молба лек
автомобил, който договор е валиден към датата на процесното
ПТП и
- настъпване на процесното
ПТП.
По делото на страница 4 е представен
Констативен протокол за ПТП № К-186 от 02.04.2019г. на мл. инспектор при
ПТП-О“ПП“-СДВР, от който се установява, че на 02.04.2019г., около 18:00 часа в
с. Лозен, по ул. „Съединение“ от ул. „Извор“ към ул. „Зора“ се е движил лек
автомобил „Тойота Корола Версо“,
с рег. № *****, управляван от Н.В.К. и в района на кръстовището с ул.
„Преслав“, извършвайки маневра ляв завой, участва в ПТП с насрещно движещия се
мотоциклет „Хонда ЦРФ“ с посока на движение от ул.
„Зора“ към ул. „Преслав“.
По
делото на страници 5 е представена eпикриза по ИЗ № 8095/2019
на УМБАЛ „СВЕТА АННА“ АД - С., Клиника по ортопедия и травматология, от която
се установява, че ищецът е постъпил в лечебното заведение на 02.04.2019г. с
окончателна диагноза: фрактура осис метатарзи IV ет V педис синистри.
Вулнус лацеро-контузум педис декстри. Счупване
на метатарзална кост, закрито. На 05.04.2019г. е
извършено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация
– тарзални и метатарзални,
счупването е фиксирано с две киршнерови игли. На
08.04.2019г. е изписан от болничното заведение, като е му е определен контролен
преглед на 12.04.2019г.
По
делото на страница 6 е представена и епикриза по ИЗ №
12059/2019г. на УМБАЛ „СВЕТА АННА“ АД, гр. С., Клиника по ортопедия и
травматология, от която се установява, че ищецът е постъпил в лечебното
заведение на 22.05.2019г. с окончателна диагноза: последици от други счупвания
на долен крайник. На същата дата е извършено отстраняване от костта на
имплантирани уреди – тарзални и метатарзални.
На 25.05.2019г. е изписан от лечебното заведение, като са определени два
контролни прегледа и дадени препоръки за ХДР. Пълната медицинска документация
във връзка с така описаните две епикризи е представена
на страници 89 – 150 от делото.
По
делото на страници 7-9 е представена писмена кореспонденция между страните
относно предявена претенция вх. № 100-1449 от 25.04.2019г., за изплащане на
претърпените от ищеца неимуществени вреди вследствие на процесното
ПТП. С писмо изх. № Л-3537 от 11.05.2019г. ответното дружество е поискало
ищецът да представи документи подробно описани /стр. 9/. С писмо изх. № Л-5484
от 19.07.2019г. ответното дружество е отказало изплащане на обезщетение /стр.
44/.
По
делото на страници 50-51 е представено постановление за прекратяване на
наказателното производство от 29.10.2019г. на Софийска районна прокуратура. От
същото се установява, че относно процесното ПТП е
образувано досъдебно производство № 11111/2019г. по описа на СРТП-ОР-СДВР,
пр.пр. № 12446/2019г. по описа на СРП,
по което са събрани следните доказателства: оглед на местопроизшествието,
разпит на двама свидетели, медицинска експертиза и авто
– техническа експертиза. В документа е посочено, че наказателното производство е
прекратено на основание чл. 24, ал.1, т.9 от НПК.
По
делото е прието заключение на допуснатата по искане на ищеца съдебно-медицинска
експертиза, което не е оспорено от страните и съдът кредитира като компетентно,
обективно изготвено и пълно. В него е посочено, че вследствие на процесното ПТП ищецът е получил следните травматични
увреждания: счупване на 4-та и 5-та ходилни
кости-дясно ходило-закрито и разкъсно – ходилна рана на дясното ходило. Вещото лице описва, че на
ищеца е приложено комплексно лечение в болнични и домашно-амбулаторни условия. Посочва,
че естеството на счупванията на 4 и 5 ходилни кости/разместване/, е наложило първата операция.
Поради болки и оток на дясно ходило е извършена втората операция, тъй като остеосинтезния материал е приключил своята функция. Пояснява,
че между първата и втората операция ищецът се е движел с две помощни средства
патерици, без натоварване на десния крак, което го е затруднявало в ежедневния
бит, нуждаел се е от чужда помощ, приемал е обезболяващи медикаменти. Експертът
сочи, че към настоящия момент се оплаква от болка и дискомфорт
в местата на счупванията при натоварване и промени
във времето, без наличен функционален дефицит. Болките и страданията са били
най-интензивни непосредствено след двете операции, както и в началото на
раздвижването. В проведеното на 14.10.2020г. открито съдебно заседание, вещото
лице пояснява, че след втора операция в рамките на 1 седмица трябва да не
натоварва интензивно и след това да започне раздвижване и натоварване на
крайника. Вещото лице заявява, че не е необходимо да ползва помощни средства
след втората операция. Пояснява, че смисълът на отстраняването и след
отстраняването е да започне активно да раздвижва крайника, за да спадне отокът
и да няма оплаквания. Периодът на възстановяване, общият, при едно по-екстремно
раздвижване - един месец с иглите и още един месец след отстраняване на метала
за извършване на активна рехабилитация. При някои пациенти, които по бавно
раздвижват, може да достигне и до 3 месец. Но общо взето 2-3 месеца е
временната нетрудоспособност, без усложнения. При проведения преглед, при ищеца
няма функционален дефицит, движи се нормално, походката е запазена и свободна.
По
искане на ответната страна пред настоящия съдебен състав е разпитан и
свидетелят Н.В.К. – участник в процесното ПТП, водач
на лекия автомобил. Свидетелят описва настъпването на ПТП - при взимане на ляв завой мотористът, който
идвал насреща отдолу и който не е забелязал, се удря в задния десен калник на
колата, която управлявал. Той пада и получава контузия в десния крак, долу в
глезена. ПТП – то е настъпило в светлата част на денонощието между 5:30 – 6:00
часа. Той бил в кръстовището и при излизане от кръстовището, моторът се ударил
в автомобила. Не е възприел движещ се насрещно моторист преди да навлезе в
кръстовището. Сочи, че не се е движил с повече от 40 км./ч., защото завоят е
доста остър, като във всяка посока има по една лента за движение. Пояснява, че
той се движи по път с предимство и при левия завой излиза от пътя с предимство.
Мотоциклетът го възприел, когато усетил удар и не осъзнал, какво е станало. Не
го е забелязал, когато се удря в автомобила. Не е чул звук от спирачки, но чул
удара. Ударът настъпил между двете платна. По-скоро в неговото пътно платно, на
самата граница. Той спрял поне един метър след това. След ПТП лекият автомобил бил
в чуждото пътно платно.
По
искане на ищцовата страна пред настоящата съдебна
инстанция е разпитан свидетелят Л.Е.Т.. Свидетелят посочва, че е очевидец на
ПТП в с. Лозен., което станало началото на април месец на 2019г. Спрял с
камиона и попълвал документи. Видял, че една кола завива на ляво, чул се
спирачен път, и един моторист се ударил в колата. Това станало на главната
улица на с. Лозен. Късният следобед, около 6-7 часа. Времето било слънчево,
асфалтът сух. Свидетелят заявява, че автомобилът е навлязъл в платното на
моториста. ПТП станало в платното на моториста. Мотоциклетът се ударил в
задната дясна част на лекия автомобил.
По искане на ищеца пред настоящата съдебна
инстанция е разпитан свидетелят Н.Ц.Ц. – баща на
ищеца. Свидетелят посочва, че синът му пострадал от ПТП на 02.04. с десния крак
- 4-ти и 5-ти пръст били начупени костиците и
претърпял две операции. Четири месеца бил в болничен и ползвал патерици. Бил
трудно подвижен и имал нужда от човек да го обгрижва.
Свидетелят посочва, че той му помагал. По същото време съпругата му претърпяла
операция от херния и той обгрижвал, и двамата. Ходел
до тоалетна с патерици, а той бил покрай него, за да не се подхлъзне. Заявява
още, че той пазарувал и готвел. Цялата домакинска
работа била на него. Започнал да се раздвижа след втората операция, след като
му извадили металните игли и на рехабилитация ходел. Изпитвал болки, има
шевове, кракът му е деформиран и ако обуе тясна обувка изпитва болка.
Психически също му се отразила катастрофата, защото намалил карането на мотор.
Към днешна
дата при промяна на времето има болки и леко накуцва, ако стъпи на криво, го
боли. Има и деформация на крака. Съдът не кредитира показанията на този
свидетел в частта, в която е посочено, че ищецът има деформация на крака, както
и, че леко накуцва, тъй като такива данни не са установени от вещото лице при
извършения преглед и съответно посочени в приетото и неоспорено от страните заключение
на съдебно – медицинската експертиза.
По
делото е прието заключение на допуснатата по искане на страните съдебно-автотехническа експертиза, което не е оспорено от
страните и съдът кредитира като компетентно, обективно изготвено и пълно. В
заключението е посочено, че ПТП е настъпило в с. Лозен на ул. „Съединение“ в
района на кръстовището, образувано с ул. „Преслав“. Мотоциклет марка „Хонда“, модел „ЦРФ“ се е движел по ул. „Съединение“ с
посока от ул. „Зора“ към ул. „Извор“. Лек автомобил марка „Тойота“, модел „Корола Версо“ с рег. № ***** се е
движел в с. Лозен по ул. „Съединение“ с посока от ул. „Зора“, като в района на
кръстовището с ул. „Преслав“ при маневра „завой наляво“ променя посоката си към
ул. „Светлина“. Вещото лице заявява, че скоростта на л.а. „Тойота“
непосредствено преди предприемане на маневра „завой наляво“ е била около 40
км.ч. Експертизата описва, че в конкретната ситуация и според наличната пътна
маркировка, превозните средства е следвало да преминат през кръстовището в
следната последователност:
-
мотоциклетът,
който преминавайки през кръстовището запазва посоката си на движение;
-
лекият автомобил, който в кръстовището
извършва маневра „завой наляво“.
Вещото лице
сочи, че водачът на л. а. „Тойота“ е имал възможност да избегне ПТП, като
намали скоростта или спре напълно в своя пътна лента в близост до въображаемия
център на кръстовището, за да пропусне насрещно движещия се и запазващ посоката
си на движени мотоциклет. Вещото лице описва, че ул. „Съединение“ в района на
ПТП е предназначена за движение в двете посоки, покрита е с дребнозърнест сух
асфалт, без неравности, посипаности, дупки и наклон.
По посока на огледа, преди кръстовището, ул. „Съединение“ е съставена от две
пътни ленти, всяка от които е с широчина 3,5 м, разделени една от друга е пътна
маркировка Ml - „Единична непрекъсната линия“, съгласно ЗДвП, която в
кръстовището с ул. „Преслав“ преминава в пътна маркировка тип M3 от ЗДвП -
„Единична прекъсната линия“, а след кръстовището отново преминава в пътна
маркировка тип Ml. ул. „Преслав“ е с широчина 8,1 м. Експертът
заявява, че към момента на удара скоростта на лекия автомобил е била около 13
км.ч., а скоростта на мотоциклета не може да се определи по технически път, но
за нейната стойност вещото лице определя по деформациите на моторните превозни
средства и пътната обстановка в района на ПТП, като счита, че скоростта му е
била не по-голяма от 50 км.ч. Посочва още, че ударът на двете МПС е настъпил
изцяло в лентата за движение на мотоциклета. Описва, че водачът на лекия автомобил
е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, като се съобрази със
скоростта и отстоянието на приближаващия мотоциклет и
предприеме извършване на маневра „завой наляво“ след като го пропусне. В
проведеното на 10.02.2021г. открито съдебно заседание, вещото лице заявява, че водачът
на мотоциклета не е имал възможност да избегне ПТП, доколкото няма данни за
неговата скорост. От данните по делото може да се приеме, че скоростта му е
била съобразена с разрешената за съответния пътен участък. Описва, че деформациите
по двете МПС-та и това, че няма други данни, не предполагат определяне на
точната скорост. Пояснява, че в процесния пътен
участък разрешената скорост е 50 км. Имало е видимост около 200м, при прав
участък. Автомобилът представлява опасност за мотоциклетиста, когато първият
навлиза в лентата за движение на втория.
При
така установеното от фактическа страна съдът прави следните изводи:
Относно
иска с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ/
Съобразно
направения на основание чл. 146 от ГПК доклад в доказателствена
тежест на ищеца е да установи:
1. механизъм на настъпилото ПТП,
2. претърпени вреди от ищеца - описаните в
исковата молба увреждания;
3. причинна връзка между описаното ПТП и
описаните в исковата молба увреждания,
4. предприетите действия от ищеца за
възстановяване от причинените травми от процесното
ПТП,
5. здравословно състояние на ищеца към
настоящия момент — възстановен ли е напълно от причинените травми или има
трайни настъпили увреждания, които не могат да бъдат преодолей,
6. на коя дата ищецът е предявил претенция
към ответника за заплащане на неимуществени вреди от описаното ПТП,
7. представяне от страна на ищеца на всички
изискани от ответника документи във връзка с заведената щета,
8. притежаване от ищеца на свидетелство за
правоспособност на мотоциклет и
9. управлявания от ищеца мотоциклет е бил в
техническа изправност.
От
събраните и описани по-горе доказателства /констативен протокол за ПТП и
заключението на авто – техническата експертиза/ се
установява механизма на настъпване на процесното ПТП.
От заключението на авто – техническата експертиза е
безспорно, че към момента на настъпване на процесното
ПТП относно лекия автомобил е налице видимост по отношение на движещите се превозни
средства в насрещното платно и обратната посока на движение на неговата. При
така приетото и доколкото по делото не е установено ищецът да се е движел със
скорост над допустимата за този пътен участък, следва, че водачът на лекия
автомобил е могъл да възприеме своевременно насрещно движещия се мотоциклет, да
съобрази разположението между тях и съответното отстояние
необходимо за маневрата и съответно да спре, за да го пропусне. Доколкото това
не е направено от него и посоченото от вещото лице по допуснатата авто – техническа експертиза, че водачът на мотоциклета не
би могъл да спре преди мястото на удара, съдът приема, че вината за настъпване
на процесното ПТП е на водача на лекия автомобил.
От
представените медицински документи по делото и заключението на съдебно –
медицинската експертиза се установява, настъпване на описаните в исковата молба
увреждания: счупване на 4-та и 5-та ходилни
кости-дясно и разкъсно – контузна
рана на дясно ходило, причинили на пострадалия трайно затруднение на движенията
на десен долен крайник за срок между 2 – 3 месеца, както и причинно –
следствената връзка между процесното ПТП и тези
травми.
От представените
и описани по-горе медицински документи и съдебно-медицинската експертиза се
установяват и предприетите действия за възстановяване от ищеца: извършените две
операции, както и последващо домашно – амбулаторно
лечение, ползването на помощни средства - патерици. Възстановителният период е
завършен, като остатъчни прояви са болки и дискомфорт
при промяна на времето на местата на увредите.
При
така изложеното настоящият съдебен състав приема, че ищецът е доказал всички
описани по-горе факти, за които носи доказателствена
тежест, поради което следва да се приеме, че е възникнала отговорност за
ответника да заплати обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в
резултат на процесното ПТП.
Обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/ принцип за справедливост, което означава съдът да
съобрази всички установени факти по делото и съответната икономическа
обстановка в страната. В конкретния случай това са вида, характера и тежестта
на травмите, възрастта на ищеца към момента на настъпване на увреждането – 22г.,
възстановителен период от 2-3 месеца, интензитета на болките, които са били най
– интензивни непосредствено след травмата, след двете операции и при
раздвижването, претърпените неудобства от личен и битов характер за този период,
обстоятелството, че при промяна на времето ще има болков
синдром в мястото на претърпяната травма, емоционалните преживявания на ищеца
във връзка с процесното ПТП /нежелание да управлява мотоциклет/,
съдът намира, че сумата от 25 000 лв., представлява справедливо обезщетение по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране
на вредите от ПТП. Обезщетението в този размер съответства както на установения
в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, така и да възмезди неблагоприятните
последици, настъпили за ищеца в резултат на непозволеното увреждане. При определяне
на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се основава на доказателствата по делото и на
Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на ПВС на ВС на НРБ съгласно което понятието
„справедливост“ не е абстрактно понятие и то е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред
вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при
телесните увреждания са характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания.
При така приетото следва
предявеният иск да бъде уважен до сумата от 25 000 лв., като
над тази сума до предявения размер от 40 000 лв. се отхвърли като
неоснователен.
Относно възражението за съпричиняване
по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
За да е
налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст
е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се
стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента,
до увреждането като неблагоприятен резултат. Съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по
чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице. Не
всяко поведение на пострадалия, дори и такова, което не съответства на
предписано в закона, може да бъде определено като съпричиняване
на вреда по смисъла на закона. Само това поведение на пострадал, което се явява
пряка и непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови извод
за прилагане на разпоредбата за съпричиняването.
Принос ще е налице винаги, когато с поведението си пострадалия е създал
предпоставки за възникване на вредите.
Тълкуването
на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД налага разбирането, че за да е налице вина на
участник в пътното движение и принос на увредения към щетата, е необходимо не
само извършваните от последния действия да нарушават предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но и нарушенията да са в пряка
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно
следствие. В този смисъл е трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл.
290 ГПК – напр. решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г., ІІ ТО на
ВКС. Обективният характер на съпричиняването е
признат изрично от Върховния съд в ППВС № 17/1963 г. – т. 7, което има характер
на задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. С
цитираното постановление Пленумът на Върховния съд е приел със задължителна за
съдилищата в Република България сила, че обезщетението за вреди от непозволено
увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното
настъпване, като се преценява единствено наличието на причинна връзка между
поведението му и настъпилия вредоносен резултат.
В
конкретния случай, ответникът своевременно с писмения отговор е навел
възражение за съпричиняване по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД, доколкото пострадалият е:
-
управлявал мотоциклета без регистрация;
- без да притежава необходимата правоспособност
за управление;
- без включени светлини;
- без да
съобрази поведението си с останалите участници в движението, в частност с лек
автомобил „Тойота Корола“, като е навлязъл в лентата
за насрещно движение, отнел е предимството;
- движел
се е превишена за пътния участък скорост;
- предприел
е необезопасена и несигнализирана маневра;
- не е
предприел спиране при възникнала опасност;
- управлявал
е МПС след употреба на алкохол и
- не е
успял да овладее управлявания от него мотоциклет, в резултат на което е паднал.
В
конкретния казус, съдът намира за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване, изразяващо се в управлявания мотоциклет е бил без регистрация. Действително в
хода на досъдебното производство е установено, че процесния
мотоциклет не е регистриран по надлежния ред, но, в конкретния случай това няма
отношение към пътния инцидент.
Съдът
намира и наведеното от ответното дружество възражение, че ищецът е управлявал
мотоциклета в пияно състояние, също за недоказано. От представения и неоспорен
от ответната страна Констативен протокол за ПТП е посочено, че П.Н.Ц. е
изпробван с алкотест Дрегер
7510№ 0138 проба № 927 - 0.00 промила.
Неоснователни
се явяват и възраженията на ответната страна, че ищецът е управлявал
мотоциклета без включени светлини; без да съобрази поведението си останалите
участници в движението, в частност с лек автомобил „Тойота Корола“,
като е навлязъл е в лентата за насрещно движение, отнел е предимството; движел
се е превишена за пътния участък скорост; предприел е необезопасена и
несигнализирана маневра; не е предприел спиране при възникнала опасност и не е
успял да овладее управлявания от него мотоциклет, в резултат на което е паднал.
От събраните по делото доказателства не се установява скоростта на мотоциклета
да е била над разрешената за този пътен участък.
Съдът
намира за неоснователно и наведеното от ответното дружество възражение, че
ищецът е управлявал мотоциклета без да има навършени необходимите години за
управление на съответната категория МПС, както и че не притежава необходимата
правоспособност за управление. Съгласно разпоредбата на чл. 151, т. 4 от ЗДвП минималната
възраст на водача за управление на моторно превозно средство от категория А - е
двадесет и четири години или:
а) двадесет години - ако водачът притежава
свидетелство за управление на мотоциклет от категория А2 от не по-малко от две
години.
В приетия
и неоспорен по делото Констативен протокол за ПТП е посочено, че П.Н.Ц.
притежава СУМПС № ********* за категория: А и В. От материалите по делото се
установява, че към датата на ПТП – 02.04.2019г. ищецът е бил на 22 навършени
години.
По
отношение на наведеното от ответното дружество възражение, че ищецът е управлявал мотоциклета като е бил неправоспособен водач за съответната
категория мотоциклети, този факт се опровергава от посоченото в протокола за
ПТП- П.Н.Ц. притежава СУМПС № ********* за категория А и В.
Относно претенцията за законна лихва
Ищецът
претендира за осъждане на ответника, да му заплати законна лихва върху сумата
на обезщетението за неимуществени вреди, за периода, считано от датата на ПТП –
02.04.2019г.
Ответникът,
както става ясно от позицията му, изобщо оспорва тезата да е изпадал в забава,
позовавайки се на ненадлежно изпълнение на задълженията на ищеца за съдържание
на писмената претенция за изплащане на обезщетение. Поддържа, че е налице
забава на кредитора. За да разреши този спор, съдът съобрази следните принципни
положения:
По
аргумент от разпоредбите на чл. 429, ал. 3 от КЗ, лихвата за забава, която се
покрива от застраховката "Гражданска отговорност на автомобилистите",
се дължи считано от момента на уведомяването на застрахователя, за настъпването
на застрахователното събитие, а не от някакъв по- ранен момент. Разпоредбата на
чл. 380, ал. 1 от КЗ определя изричното задължение на претендиращия
застрахователно обезщетение, да представи пред застрахователя доказателства за
настъпването на застрахователно събитие по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите" както и да посочи своя
банкова сметка, ***етение. На свой ред, разпоредбата
на чл. 496, ал. 1 от КЗ определя краен тримесечен срок за произнасяне на
застрахователя по такава претенция, който срок тече от момента на предявяването
на писменото искане пред застрахователя и на номера на банковата сметка на
претендиращия. Внимателният анализ и систематическото тълкуване на нормативната
уредба на чл. 497, ал. 1 от КЗ мотивира извода, че считано от момента на
изтичането на определения в чл. 496, ал. 1 от КЗ тримесечен срок за произнасяне
- самият застраховател би изпаднал в забава на собствено основание, ако не се
произнесе по надлежно предявената пред него претенция по чл. 380, ал. 1 от КЗ. По аргумент от чл. 380, ал. 3 от КЗ
последиците на забавата му обаче биха били преодолени в хипотеза на забава на
кредитора т.е. ако не е изпълнено надлежно задължението на претендиращото лице
да посочи и представи всички необходими документи за установяване на фактите
относно заведената щета.
В
разглеждания случай, въз основа на представените в хода на съдебното дирене
доказателства /подаденото заявление до ответника/, се установява, че ищецът е
представил на ответника констативен протокол за ПТП, епикриза
и удостоверение за банкова сметка. ***пълнителни
документи, а именно: скица на местопроизшествието, разпитите на свидетелите,
медицинска експертиза и авто – техническа експертиза
от образуваното досъдебно производство. Няма данни по делото тези документи да
са предоставени от ищеца на ответника. Съдът счита, че изисканите документи от
ответника са необходими за установяване на механизма на настъпване на процесното ПТП /скицата на местопроизшествието/, поради
което следва на основание чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ да се приеме, че доколкото
те не са представени от ищеца, то за ответника не е започнал да тече срок за
произнасяне по щетата и следователно към датата на подаване на исковата молба
тази страна не е изпаднала в забава.
С оглед на така изложеното следва да бъде
отхвърлено искането за присъждане на законна лихва върху определения размер на
обезщетението от датата на настъпване на процесното
ПТП до датата на подаване на исковата молба.
Относно направените по делото разноски
Право
на разноски имат и двете страни, като съгласно чл. 78 ГПК разноските се
присъждат съразмерно на уважената/отхвърлена част на иска.
Направените
от ищеца разноски са в общ размер на 500 лева, от които 300 лева депозит по допуснатата
медицинска експертиза, 200 лева по допусната авто-техническа
експертиза и 1 730 лв. – заплатен адвокатски хонорар съгласно представения
договор за правна защита на страница 3 от делото. С оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъдат осъден да заплати на
ищеца сумата 1 393,75 лв., съставляваща съдебно-деловодни разноски,
пропорционално на уважената част от иска.
Направените
от ответника разноски са в общ размер на 290 лв., от които: 200 лева - депозит
по допуснатата авто – техническа експертиза, 80 лева
депозит свидетел и 10 лева – съдебно удостоверение. Тази страна е претендирала
и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което
съдът определя на сумата от 150 лв. С оглед изхода на спора и на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъдат осъден да заплати на ответника сумата 165
лв., съставляваща съдебно-деловодни разноски, пропорционално на отхвърлената
част от иска.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради освобождаване на ищеца от задължението
за внасяне на държавна такса по делото, ответното застрахователно дружество
следва да бъде осъдено да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 1
000 лв.
С
тези мотиви съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „А.“, ЕИК – *****, със седалище
и адрес на управление:*** да заплати на П.Н.Ц., ЕГН - **********
със съдебен адрес: *** - чрез адвокат С.Н. на основание чл. 432, ал. 1
от КЗ сумата от 25 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 02.04.2019г.,
относно което е съставен Констативен протокол за ПТП №К - 186 от 02.04.2019г.
по описа на СДВР, ведно със законната лихва, считано от 14.08.2019г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 25 000 лв. до
предявения размер от 40 000 лв., и претенцията за присъждане на законна лихва
върху сумата за периода от 02.04.2019г. до 13.08.2019г.
ОСЪЖДА ЗАД „А.“, ЕИК
– *****, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на П.Н.Ц., ЕГН - ********** със
съдебен адрес: *** - чрез адвокат С.Н. на основание чл. 78, ал.1 ГПК
сумата от 1 393, 75 лева.
ОСЪЖДА П.Н.Ц., ЕГН -
********** със съдебен адрес: *** - чрез адвокат С.Н. да заплати на ЗАД „А.“,
ЕИК – *****, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК сумата от 165 лв.
ОСЪЖДА ЗАД „А.“, ЕИК
– *****, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по сметка на Софийски градски съд, с адрес: гр. С.,***
сумата от 1 000 лв.
Решението може
да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
СЪДИЯ: