ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2953
гр. София, 01.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. К.
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. К. Наказателно дело частен
характер № 20211110216303 по описа за 2021 година
Производството е образувано по реда на чл.306, ал.1, т.4 от НПК по
молба на подсъдимата М. Ж. В. чрез защитника си адвокат Т.Р.
Постъпила е писмена молба по реда на чл.306, ал.1, т.4 от НПК с вх. №
232220/16.07.2024г., с която подсъдимата М. Ж. В. чрез защитника си адвокат
Т.Р. е релевирала процесуално искане да й се присъдят сторените разноски в
наказателното производство за заплатено адвокатско възнаграждение.
Приложени са своевременно по делото на л.176 и сл. от съдебното
производство надлежни писмени доказателства за заплатен по банков път
адвокатски хонорар в размер на 2000.00 лева за провелите пред СРС и СГС
открити съдебни заседания.
Насрещната страна в производството по чл.306, ал.1, т.4 от НПК -
частният тъжител И. К. Р. чрез повереника си адвокат С. З., изразява подробно
становище по депозираната молба на подсъдимата В.. Прави се възражение за
прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение.
Съдът намира, че молбата на подсъдимата В. по чл.306, ал.1, т.4 от НПК
Е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена е от процесуално
легитимирана страна, при обоснован и доказан правен интерес.
РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО МОЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА .
Приложима е разпоредбата на чл.190, ал.1 от НПК. Отговорността за
разноски е обективна, логична и закомерна последица от развитието на
съдебния спор и страната създала предпоставките за образуването му, следва
да понесе санкционните последици за неоснователно му повдигане в пълен
размер.
С влязло в сила Определение № 2207 от 10.06.2024г. е било прекратено
наказателното производство по НЧХД № 16303/2021г. по описа на СРС, НО,
9-ти наказателен състав на основание чл.24, ал.5, т.4 от НПК, поради
оттеглянето на частната тъжба.
1
Оттеглянето на частната тъжба като едностранен акт на частния тъжител
И. К. Р. е реализирано в хода на съдебното следствие, след края на първото
заседание по делото от 21.05.2024г. Било е извършено надлежно десезиране на
съда от главна страна в процеса, която се е разпоредила с правото си на тъжба
- с нейното оттегляне. Това процесуално действие се счита, че представлява
отказ от търсената пред съда правна защита. Прекратителният акт на съда по
отношение на наказателното производство е обусловен от едностранната воля
на частния тъжител по смисъла на предвидената и приложена конкретна
хипотеза на чл.24, ал.5, т.4 от НПК.
Според съдебният състав няма право значение какви са били
извънсъдебните причини за оттеглянето на частната тъжба от тъжителя Р..
Това нейно процесуално решение не подлежи на мотивиране, а личните и/или
житейските й съображения за оттеглянето на тъжбата й, не я освобождава от
задължението за заплащане на разноските на другата страна по реда на чл.190,
ал.1 от НПК вр. чл.24, ал.5, т.4 от НПК.
Решаващата инстанция на съда намира, че възражението за
прекомерност на тъжителя Р. срещу претендирания адвокатски хонорар от
страна на подсъдимата В. е неоснователно. Защитата на подсъдимата В. е
реализирана от професионален защитник - надлежно упълномощен адвокат.
Първата инстанция, и дори въззивната инстанция, са провели множество
съдебни заседания. Съдебните заседания са били интензивни. Извършвани са
били множество процесуални действия - и от съда, и от страните. В съдебните
заседания представителството на подсъдимата В. се е осъществявало от
адвокат Р.. Защитата й от последната е реална, обоснована, логична,
продължителна, непосредствена, ефективна и обемна. Изпълнена е със
съдържание. Оказани са значителни процесуални усилия по защита и
представителство на представляваните субективни права и правни интереси.
Възражението за претендираното адвокатско възнаграждение следва да се
остави от съда без уважение. Същото не е в прекомерен размер - този размер,
дори е в рамките на две МРЗ за страната към днешна дата и е напълно
съобразено и с икономическото положение в Република България. Налице са
юридическите факти на оттегляне на частната тъжба и постановен влязъл в
сила прекратителен съдебен акт. Личните и/или житейските съображения на
тъжителя Р. не обвързват съда. Страните са тези, които могат извънсъдебно да
уредят отношенията си и по въпросите си с разноските по делото, сторени от
всяка от тях, като решат в чия тежест следва да останат. След като не е налице
съгласие между тях по този въпрос, по искане на съответната страна, съдът
дължи произнасянето на своя съдебен акт по чл.306, ал.1, т.4 от НПК.
С определението си съдът на основание чл.190, ал. 1 от НПК следва
осъди частният тъжител И. К. Р. да заплати в полза на подсъдимата М. Ж. В.
сумата от 2000.00 лева, представляваща размер на заплатено адвокатско
възнаграждение, съгласно представените доказателства за реализираното
процесуално представителство от защитник в съдебните заседания по делото
пред СРС и СГС.
С ОГЛЕД ИЗЛОЖЕНОТО СЪДЪТ
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОСЪЖДА на основание чл.190, ал. 1 от НПК ЧАСТНИЯТ
ТЪЖИТЕЛ И. К. Р., с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА
ПОДСЪДИМАТА М. Ж. В., с ЕГН: ********** сумата от 2000.00 лева,
представляваща размер на заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно
представените доказателства за реализираното процесуално представителство
от защитник в съдебните заседания по делото пред СРС и СГС.
Определението на съдебния състав може да бъде обжалвано от
страните пред Софийски градски съд в 7 (седем) дневен срок от
съобщението по реда на глава XXII от НПК.
ДА СЕ УВЕДОМЯТ страните, като им се връчи препис от съдебния акт.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3